№ 15475
гр. София, 27.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ
СъдебниГЕНОВЕВА М. ЧОМПОВА
заседатели:РАДКА ИВ. КЪНЧЕВА
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
и прокурора В. В. М.
Сложи за разглеждане докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Наказателно
дело от общ характер № 20241110202810 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание и след неговото приключване,
намира следното:
С оглед внесеното обвинение делото е подсъдно на СРС като първа
инстанция по правилата на родова (чл.35, ал.1 от НПК) и местна подсъдност
(чл.36, ал.1 от НПК).
Няма законови основания към днешна дата да бъде прекратено или спряно
наказателното производство на някое от основанията по чл.24 – чл.26 от НПК.
Страните считат, че са налице основания делото да бъде разгледано по реда
на особените правила, в частност хипотезата на Глава XXIX от НПК, но доколкото
не са представили проект за споразумението, което са съгласували, съдебният
състав счита, че няма как да насрочи делото за разглеждане по тези правила на
тази глава без да е представен изготвения от страните (прокурор, защитник и
подсъдим) проект на споразумение за решаване на делото. Няма пречки в
процесуален аспект когато бъде представен такъв проект делото да бъде насрочено
по съответния ред.
Разглеждане на делото при закрити врати не е необходимо към днешна
дата.
Не се налага и да се привлича резервен член на съдебния състав (съдия или
заседател); не е необходимо назначаване защитник, вещо лице, преводач или
тълковник, като съдебният състав не намира и основания да провежда съдебно-
следствени действия по делегация.
По отношение на подсъдимото лице Г. М. Л. не е била взета мярка за
1
неотклонение, нито друга мярка за процесуална принуда. Съставът на първата
инстанция не намира основания да взима такива мерки към днешна дата, поради
което няма и да се произнася по този въпрос.
Страните не правят доказателствени искания, поради което и съдът не дължи
произнасяне по този въпрос, без това да ограничава страните от възможностите им
да направят такива на по-късен етап.
Принципно делото би трябвало да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание, ако съдът не открие съществени нарушения на
процесуалните правила, каквито според съдебния състав са налице при
изготвяне на процесния обвинителен акт. Тези нарушения пряко рефлектират
върху процесуалното право на защита на подсъдимото лице и се изразяват в
следното:
На първо място, прокурорът от СРП е посочил в установените според него
факти в обстоятелствената част на ОА, че при осъществяване на второто и
третото деяние в рамките на продължаваната престъпна дейност подсъдимата Г. М.
Л. е премахнала поставената на съответните артикули алармена система, т. е.
прокурорът твърди от фактическа страна, че при тези две деяния подсъдимата е
използвала средство (неизвестно), с което да премахне тази алармена система, т. к.
житейски е известно, че тя не се премахва просто с голи ръце. След като
прокурорът твърди, че е използвано техническо средство за премахване на
алармената система, това означава в правен аспект, че второто и третото деяние
следва да отговаря, като правна оценка на така установените от прокурора
фактически обстоятелства, което не се е случило в диспозитива на обвинителния
акт. Съответно, тази правна оценка на сочените фактически обстоятелства относно
тези две деяние, би следвало да се отрази и на цялостната престъпна дейност (арг.
чл.26, ал.2 и ал.3 от НК).
Второто нещо което прави впечатление на настоящия съдебен състав е, че
прокурорът, внесъл ОА, е квалифицирал цялата продължавана престъпна
дейност като опит по чл.18 от НК, но е посочил в абз.3 и абз.4 на първата
страница на обвинителния акт и в неговата обстоятелствена част , че
подсъдимата Г. Л. е напуснала търговския обект (магазин „***”; първо деяние) без
да заплати взетата от нея стока, а по отношение на артикулите от магазин
„********” (предмет на второто деяние) е посочил, че е прибрала дрехата в
чантата и е напуснала търговския обект без да заплати взетата стока. Иначе казано
– нито в първия случай, нито във втория, подсъдимата е била спирана от охрана,
полиция или граждани.
Никъде сред тези факти относно тези две деяния не е посочено дали
осъществяването на изпълнителното деяние е спряло на фазата на опита или е
довършено инкриминираното деяние, за да се приеме, както е отразено в
диспозитива, че те са били опит за отнемане на вещите. След като едно лице
установи своя „спокойна фактическа власт” върху отнетите вещи, деянието е
довършено и след като тези две деяния са описани по този начин във внесения ОА,
това означава, че е налице довършеност на изпълнителното деяние за тях (вж. т.4,
абз.1 и абз.2 от Пост. № 6/1971г. на Пл. на ВС), което пък от своя страна поставя
въпроса в правен аспект, съгласно чл.26, ал.4 и ал.5 от НК как следва да бъде
2
квалифицирана цялостната престъпна дейност, която прокурорът е вменил във
вина на подсъдимото лице, като това следва да се посочи и в мотивната част на
внесения ОА.
В рамките на разпоредително заседание съдът единствено упражнява
контрол върху това, което прокурорът от СРП е внесъл като обвинителен акт, като
прокурорът разполага със възможността да прецени сам фактите и
обстоятелствата такива, каквито ги е изложил и да прецени също така дали те
отговарят на правната оценка, която той е дал на инкриминираното деяние. В
конкретния случай прокурорът е приел за установени фактически обстоятелства,
които не отговарят на правната оценка, която той е дал в диспозитива на ОА,
респ. е отразил факти и обстоятелства, които също не отговарят на диспозитива на
обвинителния акт.
Напълно идентична е ситуацията и с постановлението за привличане на
обвиняемо лице. Нарушенията винаги рефлектират върху правото на защита на
обвиняемата Г. Л., т. к. подсъдимото лице следва да знае срещу какви установени
от прокурора факти се защитава и върху каква правна оценка за тези факти се
разпростира нейното право на защита.
Нарушенията са отстраними, защото прокурорът в рамките на
правомощията си по чл.242 – чл.246 от НПК може сам да ги отстрани или да
разпореди на разследващия да го направи чрез ново привличане на обвиняем и
изготвянето на нов ОА. Иначе казано – да посочи след като е налице премахване на
алармената система дали за целта е използвано някакво техническо средство или
подс. Л. с голи ръце е сваляла алармената система, което е практически
невъзможно в житейски план, и второ – да направи цялостна оценка на
престъпната дейност при усл. на чл.26 от НК преди да достигне до извода, че тя е
спряла на фазата на опита, след като две от деянията са довършени с прекъсването
на досегашното владение върху вещта и установяване на свое владение, без
необходимост от установяване на дълготрайно владение, а само третото е спряло
на фазата на опита, т. к. само за него прокурорът изрично е посочил, че
подсъдимата е била спряна в третия магазин на „*********” ЕООД в МОЛ
„******” и е била задържана от охраната, а след това е била извикана и полиция.
При този ред на развитие на процесуалните обстоятелства по това дело, не се
налага делото да бъде насрочено в открито съдебно заседание. Делото подлежи на
връщане на държавното обвинение, което следва да изготви обвинителен акт,
съобразно обстоятелствата, които е приело, че са установени, и при съответствие
на правната оценка на тези факти, защото никога не е възможно да бъде внесен
обвинителен акт, при който фактите и правната квалификация са в противоречие.
По тези съображения и на осн. чл.248, ал.1, ал.2, ал.5, т.1 и ал.6 вр. чл.249,
ал.1 и ал.4, т.1 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА, че делото е подсъдно на СРС като първа инстанция по правилата
3
на родова и местна подсъдност.
ПРИЕМА, че към днешна дата няма основания за прекратяване или
спиране на наказателното производство по делото.
КОНСТАТИРА, че не е налице необходимост делото да се разглежда при
закрити врата, да се привлича резервен член на съдебния състав; да се назначава
защитник, вещо лице, преводач или тълковник, като НЕ СЕ НАЛАГА провеждане
на съдебно-следствени действия по делегация.
НЕ СЕ ПРОИЗНАСЯ по мерките за процесуална принуда, т. к. такива не са
били взети спрямо подсъдимото лице Г. М. Л..
НЕ СЕ ПРОИЗНАСЯ по доказателствата, т. к. искания от страните не са
направени.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на прокурора от СРП за отстраняване на посочените
процесуални нарушения, които препятстват съществено правото на защита на
подс. Г. м. Л., като ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по
Н. О. Х. ДЕЛО № 2810 по описа на СРС – НО, 102-ри състав за 2024 година.
Определението относно въпроса за съществените процесуални нарушения ,
за мярката за неотклонение, подлежи на оспорване с частна жалба и/или частен
протест по реда на Глава XXII от НПК пред Софийския градски съд в седмодневен
срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
4