Р Е Ш Е
Н И Е № 260452
гр.Пловдив,
29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на единадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 301/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ГД «Пожарна безопасност и защита на населението» към МВР, чрез ст.юрисконсулт С.С.
срещу решение №
260126/14.12.2020г. по гр.д. № 874/2020г., на Районен съд – Карлово ІІІ гр.с.,
с което е осъдена Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
на МВР – гр. София да заплати на Б.Б.Г. с ЕГН ********** ***, както следва:
сумата от 2 488.01 лева, представляваща допълнително брутно възнаграждение
за положен извънреден труд, от която сума – 2 239.22 лева – чиста сума за
получаване след удържане на ДОД, получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд към дневен за 333 часа през периода 24.07.2017 г. –
10.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска – 24.07.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата от
356.88 лева (триста петдесет и шест лева осемдесет и осем стотинки),
представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на лихвата за забава
върху главницата, изчислена върху всяко неплатено задължение – допълнително
възнаграждение за положен нощен труд, считано от първо число на месеца, следващ
тримесечието на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска –
24.07.2020 г.
Решението
се обжалва като неправилно и необосновано. Иска се неговата отмяна и отхвърляне
на предявените искове. Сочи се, че решението неправилно прилага действащата
законова уредба за заплащане на извънреден труд в системата на МВР, която се
регулира от подзаконови нормативни актове. Счита се, че за процесния период е
действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 година, която урежда реда,
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време на служителите в МВР,
а тя не е приложена. Счита се, че тази Наредба следва да бъде приложена, поради
изричното препращане на ЗМВР към подзаконовия акт. Сочи се практиката на
съдилища в страната в тази насока. Претендират се разноските по делото. Прави се
възражение за прекомерност на разноските, ако жалбата не се уважи.
В срок
е постъпил отговор на въззивната жалба от Б.Г., чрез адв.М.С. ***, с който
жалбата се оспорва и се иска потвърждаване на обжалваното решение, претендират
се разноските за въззивната инстанция.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански
състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните
и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирани страни, платена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
Безспорно доказано е по делото,
че за процесния
период от 24.07.2017 г. до 10.07.2020 г. ищецът Г. е заемал длъжността „***“ в
РС „Пожарна безопасност и защита на населението“ Карлово към ГД „Пожарна
безопасност и защита на населението“ МВР. От ССЕ се установява, че за горния
период ищецът е положил 1718 часа нощен труд. Вещото лице е установило, че
положените часове нощен труд, преизчислени с коефециент 1.143 %, се равняват на
333 часа преобразуван нощен труд към дневен с равностойност от 2239,22 лв. и
обезщетение за забава от 356,88 лв.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че решението неправилно
прилага действащата законова уредба за заплащане на извънреден труд в системата
на МВР, като следва да се прилата Наредба № 8121з-776/29.07.2016 година, която
урежда реда, организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време на
служителите в МВР, а тя не е приложена и липсва поставянето в неравностойно
положение на групата служители служители на МВР.
РС Пловдив законосъобразно
приема, че за
процесния период, по силата на изрична законова делегация на чл.187 ал. 9 и чл.188
от ЗМВР, са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (преди процесния
период), Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г., всички на министъра на вътрешните работи. Всяка една от тези
наредби урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР. РС Пловдив правилно приема, че в наредбата, издадена по чл.187 ал. 9 ЗМВР,
не е посочен коефициента за отчитане на нощния труд, именно тъй като ЗМВР
препраща към Кодекса на труда и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, което е въпрос на законодателна техника. Прието е че посочения в чл.9 ал.2 от НСОРЗ
коефициент за преобразуване на часовете нощен труд в дневен, представлява
числово изражение на залегналия в чл. 140 КТ принцип на обезщетение.
Законосъобразно е виждането на
първата инстанция, че отчитането
на нощния труд по ЗМВР е уредено чрез препращане към разпоредбите на Кодекса на
труда. Според чл.188 ал.2 ЗМВР държавните служители, които полагат труд за
времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на
труда. Прието е че под специална закрила по смисъла на чл.188
ал.2 ЗМВР следва да се разбират нормите
на Кодекса на труда, свързани с отчитането и заплащането на нощния труд. В
наредбата, издадена по чл.187 ал.9 ЗМВР, не е посочен коефициента за отчитане
на нощния труд, именно тъй като ЗМВР препраща към Кодекса на труда и издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове, което е въпрос на
законодателна техника. Поради което решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото
право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него,
съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената
претенция. Ето защо в полза на
въззиваемия Б.Г. следва да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК при следните предели.
Такива направени в производството пред ПОС в размер на сумата 350 лв. за адвокатски
хонорар /л.21/. Възражението за прекомерност на размера на адвокатския хонорар
е неоснователно, защото същият е твърде близо до минимума на предвиденото.
Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260126/14.12.2020г. по
гр.д. № 874/2020г., на Районен съд – Карлово ІІІ гр.с.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ на МВР да заплати на Б.Б.Г. с ЕГН **********
*** сумата от 350 лева, за разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивния
съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.