Определение по дело №772/2023 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 10, ал. 15 от Закона за митниците (ЗМ).

Образувано е по жалба на Е. Г. Д., [ЕГН]; с постоянен адрес [населено място], [улица], вх. 5, ет. 5, ап. 15; с настоящ адрес [населено място], [улица], ет. 6, ап. 7 и със съдебен адрес [населено място], [улица], офис 7 против Заповед № 1979/30.11.2023 г. на директора на Агенция „Митници“. С обжалваната заповед е разпоредено преместването на Г., която заема длъжността началник сектор в Агенция „Митници“ с определено място на работа в сектор „Пътни такси и разрешителен режим“, отдел „Митническо разузнаване и разследване“, Териториална дирекция Митница Варна да изпълнява служебните си задължения на длъжност главен инспектор в териториална дирекция на Агенция „Митници“, с определено място на работа в Звено І, Митнически пункт Капитан Андреево, Териториална дирекция Митница Бургас, при условията на командироване за периода 01.12.2023 г. – 31.05.2024 г.

Постъпило е Искане по чл. 166, ал. 2 от АПК с вх. № 2522/13.05.2024 г. от жалбоподателката Д. чрез процесуален представител, с което е заявено искане за спиране на изпълнението на обжалваната заповед на директора на Агенция „Митници“.

От фактическа страна по делото относно спиране на изпълнението на обжалваната заповед се установява следното:

Предявеното искане е трето по ред.

Първоначалното искане е инкорпорирано в жалбата до съда. С Определение № 1378/13.12.2024 г. съдът е оставил без уважение предявеното искане като неоснователно поради недоказаност на твърденията за необходимост от спиране на изпълнението на процесната заповед. Определението не е обжалвано.

В съдебно заседание на 09.04.2024 г. процесуалният защитник на жалбоподателката представи заверено копие на болничен лист № Е20233055697, издаден на 14.03.2024 г. и предяви второ искане за спиране. С Определение № 1213/10.04.2024 г. съдът е оставил искането без уважение по подробно изложени мотиви. Определението не е обжалвано.

Към предявеното искане с вх. № 2522/13.05.2024 г. са приложени следните доказателства, без да е представен опис на същите:

1. Болничен лист № Е20233055666, издаден на 29.02.2024 г. от Обща ЛКК при Медицински център (МЦ) „Медика лайф“ ЕООД, [населено място]; диагноза „Хроничен салпингит и оофорит“, с определен режим на лечение домашен-амбулаторен за периода 29.02.2024 г. – 13.03.2024 г. (общо 14 дни временна нетрудоспособност).
2. Амбулаторен лист № 240746D095А6В/12.03.2024 г, издаден от д-р Ж. Ж., с мнение за оперативно лечение.
3. Амбулаторен лист № 24074601А47С/14.03.2024 г., издаден от д-р Б.В., с който Д. е насочена за продължение на временната нетрудоспособност за 30 дни.
4. Медицински протокол на ЛКК № **********/14.03.2024 г., издаден от МЦ „Медика лайф“ ЕООД, [населено място] с диагноза „Хроничен салпингит и оофорит“; „Насочена от АГ за продължение на временна нетрудоспособност с 30 дни от 14.03.2024г.“.
5. Болничен лист № Е20233055697, издаден на 14.03.2024 г. от Обща ЛКК при МЦ „Медика лайф“ ЕООД, [населено място]; диагноза „Хроничен салпингит и оофорит“, с определен режим на лечение домашен-амбулаторен за периода 14.03.2024 г. – 12.04.2024 г. (общо 30 дни временна нетрудоспособност).
6. Амбулаторен лист № 24109А06346Е/18.04.2024 г., издаден от д-р Б.В., с който Д. е „Насочена за продължение на временна нетрудоспособност. Издава се БЛ за 20 дни от 13.04.2024г.“.
7. Медицински протокол на ЛКК № **********/18.04.2024 г., издаден от МЦ „Медика лайф“ ЕООД, [населено място] с диагноза „Хроничен салпингит и оофорит“; „Насочена за продължение на временна нетрудоспособност. Издава се БЛ за 20 дни от 13.04.2024г.“.
8. Болничен лист № Е20241168489, издаден на 18.04.2024 г. от Обща ЛКК при МЦ „Медика лайф“ ЕООД, [населено място]; диагноза „Хроничен салпингит и оофорит“, с определен режим на лечение домашен-амбулаторен за периода 13.04.2024 г. – 02.05.2024 г. (общо 20 дни временна нетрудоспособност).
9. Амбулаторен лист № 2413D043347/09.05.2024 г., издаден от д-р Б.В., с който Д. е „Насочена за продължение на временна нетрудоспособност. Издава се БЛ за 20 дни от 03.05.2024г. Досега дадени 64 дни (29.02.2024 – 02.05.2024).“
10. Медицински протокол на ЛКК № **********/09.05.2024 г., издаден от МЦ „Медика лайф“ ЕООД, [населено място] с диагноза „Хроничен салпингит и оофорит“; „Насочена за продължение на временна нетрудоспособност. Издава се БЛ за 20 дни от 03.05.2024г. Досега дадени 64 дни (29.02.2024 – 02.05.2024).“
11. Болничен лист № Е20241168548, издаден на 09.05.2024 г. от Обща ЛКК при МЦ „Медика лайф“ ЕООД, [населено място]; поставена диагноза „Хроничен салпингит и оофорит“, с определен режим на лечение домашен-амбулаторен за периода 03.05.2024 г. – 22.05.2024 г. (общо 20 дни временна нетрудоспособност).

В частта от искането, означена като „Мотиви“ е описана дейността на Митнически пункт К. А.. Посочено е, че „До преди издаване на заповедта не съм работила на смени, подложена на външните метеорологични условия през зимния период, не съм извършвала физически контрол на товарни и леки автомобили и упражняването на горепосочени дейности се отразиха негативно на здравето ми.“. След това е описано здравословното състояние на Д.. Направено е изявление, че „Ежедневно упражняване на дейностите в МП К. Андреево, които са свързани с движение с постоянен характер би могло допълнително да доведе до влошаване на и без това увреденото ми общо състояние.“.

Заявено е следното искане към съда: „С оглед гореизложеното и при наличието на основанието по чл. 166, ал. 2 АПК предварителното изпълнение на заповедта следва да се спре за времето до прекратяване на действието й – 31.05.2024 г.“

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Искането за спиране изпълнението на административния акт е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно.

Съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК При всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Заповед № 1979/30.11.2023 г. на директора на Агенция „Митници“ има ограничен период на действие – Д. е командирована да изпълнява държавна служба в Митнически пункт Капитан Андреево за периода 01.12.2023 г. – 31.05.2024 г. Следователно заповедта към момента на предявяване на искането е действащ административен акт, което обуславя допустимостта на предявеното искане.

Цитираната норма изисква да са настъпили нови обстоятелства. В искането, предявено от Д. нови обстоятелства не са посочени. Може само да се предполага, че жалбоподателката възприема като ново обстоятелство поредния и последен към настоящи момент болничен лист - Болничен лист № Е20241168548, издаден на 09.05.2024 г., който доказва нейната временна нетрудоспособност.

Съдът счита, че временната нетрудоспособност не е обстоятелство, което обуславя спиране на изпълнението на административния акт, тъй като по силата на представения болничен лист обжалваната заповед спира действието си спрямо Д. – тя не изпълнява възложените й със заповедта задължения поради здравословни причини. Във връзка с искането не са ангажирани доказателства, че заболяването на Д. е възникнало именно поради командироването й да изпълнява държавна служба на работно място в друго населено място, т.е. по географски/териториален признак. Не е доказана връзката с извършваните от нея дейности, „които са свързани с движение с постоянен характер“ и установените заболявания. В представените като доказателства медицински документи – общо 11 бр., са отразени само оплакванията на Д., че движения с постоянен характер (неясно какво се има предвид с тази фраза) й причиняват болка, но не са ангажирани медицински становища за наличие на обективни находки в тази връзка, както становища на лекари за връзка между служебните задължения на Д. и установените заболявания.

От така представения болничен лист не може да се установи връзка между нововъзложените служебни задължения на Д. и посоченото като диагноза заболяване в болничния лист.

Следва да се отбележи, че макар съдът да не притежава специални медицински познания, при обикновена проверка в Интернет може да се намери подробна информация за вписаната в болничния лист диагноза, симптоматика и прояви на заболяването.

Съдът посочва, че състоянието на временна нетрудоспособност поради здравословни причини може да възникне по всяко време, на всяко работно място, за всеки човек и когато то не е в резултат на надлежно доказано влияние на фактори, свързани с изпълняваните от лицето служебни задължения, не може да бъде причина за спиране изпълнението на обжалван административен акт.

За пълнота на изложението, съдът посочва, че дори искането за спиране на изпълнението на процесната заповед да беше основателно (а това не е така!), то не може да бъде уважено за предявения период – крайния срок на действието на заповедта, т.е. 31.05.2024 г. поради факта, че Болничен лист № Е20241168548 е за периода 03.05.2024 – 22.05.2024; т.е. искането би било допустимо само за срока до 22.05.2024 г.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 166, ал. 2 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за спиране на изпълнението на оспорената Заповед № 1979/30.11.2023 г. на директора на Агенция „Митници“, предявено от Д. в Искане с вх. № 2522/13.05.2024 г.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд на Република България.

Да се връчи настоящото определение на Д. чрез нейния процесуален представител – адв. В. Ф. на електронен адрес [електронна поща]