№ 1242
гр. Варна , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100501119 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на ПЛ. СТ. П. срещу
решение № 261826 от 31.12.2020 г., постановено по гр.д.№ 6051 по описа за 2020 г. на
Районен съд – Варна, четиринадесети състав, в частта, с която е постановено, че вина за
прекратяване на брака между въззивника и ИНН. ВЛ. П. е на мъжа; предоставено е
упражняването на родителските права за детето С. П. П. ЕГН ********* на майката ИНН.
ВЛ. П. и е определено местоживеенето му при нея на адрес в ***; определен е следният
режим на лични отношения на бащата с детето С.: всяка събота от месеца за времето от 17
часа до 20 часа и всяка неделя от месеца за времето от 17 часа до 20 часа; два месеца през
лятото от първи юни до тридесет и първи юли на всяка календарна година; на всяка четна
календарна година бащата да посещава и вижда детето в Руската федерация за период от 10
дни, съвпадащ с българската Коледа и с новогодишните празници /от 24 декември до 02
януари включително/ без преспиване за времето от 10 часа до 18 часа ежедневно в дома на
майката или на обществено място по съгласие на родителите; на всяка нечетна календарна
година бащата да посещава и вижда детето в Руската федерация за период от 10 дни,
съвпадащ с Великденските празници без преспиване за времето от 10 часа до 18 часа
ежедневно в дома на майката или на обществено място по съгласие на родителите; майката
да осигурява видеовръзка между бащата и детето всяка сряда от месеца за времето от 18
часа българско време до 20 часа българско време, както и извън посочените ден и часове
при съгласие на родителите; постановено е след развода жената да носи брачното си
фамилно име П..
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
решението. Сочи се, че съдът се е ограничил само до влязлото в сила решение и поради това
е постанови, че вина за прекратяване на брака има само въззивникът. По този начин е
подменил обективните факти по делото и е достигнал и до погрешни изводи. Излага, че не
1
са представени доказателства относно необходимостта от запазване на фамилията П. след
разтрогване на брака. Твърди, че не е изследван родителския потенциал на двамата родители
при положение, че и двамата са направили искане за предоставяне на родителските права,
като оспорва качествата на майката с твърдение, че все още кърми детето. Излага също, че
съдът е определил режим на лични контакти на бащата с детето, приемайки, че детето ще
замине с майка си за Р.. Иска се отмяна на решението и да се постанови ново, с което да
бъде постановено, че вина за прекратяване на брака имат и двамата; да бъде отхвърлен иска
за запазване на брачното фамилно име след развода; да бъде предоставено упражняването
на родителските права на бащата; при условие, че родителските права бъдат предоставени
на майката, то да бъде определен режим на лични отношения на бащата с детето всяка
събота и неделя от месеца за времето от 17 часа до 20 часа, два месеца през лятото – от
първи юни до тридесет и първи юли, на всяка четна календарна година бащата да взема
детето за период от 10 дни, съвпадащ с българската Коледа и с новогодишните празници /от
24 декември до 02 януари включително/, на всяка нечетна календарна година бащата да
взема детето за период от 10 дни, съвпадащ с Великденските празници, всички нечетни
рождени дни на детето с преспиване и всички рождени дни на бащата с преспиване.
И.П. чрез адвокат С.С. в писмен отговор е оспорила жалбата като неоснователна, като е
изразила становище, че решението е правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от ИНН. ВЛ. П., в която
излага, че има сключен граждански брак с ответника ПЛ. СТ. П. на 09.10.2018 г. в град
С.П./Руска Федерация, като е издаден и акт за граждански брак № 0007 от 05.03.2019 г. от
Община А.. На 16.03.2019 г. се родила дъщеря им С.. След сключване на брака съпрузите
живели в жилище на родителите на ищцата в град С.П.. След раждането на детето
ответникът започнал да предизвиква безпричинни скандали, отправял й заплахи, че ще я
пребие, ще я хвърли през прозореца, унижавал я и я обиждал. На 27.06.2019 г. всички заедно
пристигнали във Варна. Съпругът й обаче станал още по-агресивен, непрекъснато я
обиждал, заплашвал и унижавал. Казвал й, че ако иска да си отива в Р., но няма да й даде
дъщеря им. През месец декември 2019 г. съпругът й започнал да упражнява и физическо
насилие над нея, като й нанасял удари с юмруци и ритници в присъствието на детето.
Ищцата твърди, че живее в постоянен страх както за себе си, така и за детето. Ответникът
сам й повтарял, че вечер е неадекватен и е по-добре да не ходи при него. В края на месец
февруари и началото на месец март 2020 г. агресията на П. станала непоносима. Започнал да
отправя закани, че ще й подхвърли наркотици, че ще я хвърли от терасата на семейното
жилище. На 04.03.2020 г. ищцата посетила Център за социална рехабилитация и интеграция
на жертви на насилие при фондация „SOS-семейства в риск" - Варна. На 08.03.2020 г. след
пореден безпричинен скандал, предизвикан от ответника, упражнено психическо и
физическо домашно насилие, тя подала сигнал на тел.112 и екип на Първо РУ на МВР –
Варна я извел с детето от жилището, а на съпруга й съставил предупредителен протокол.
Със съдействието на полицаите тя и детето били изпратени до жилището на нейна
сънародничка, където живеят и в момента. За последните актове на домашно насилие е
подала искова молба във ВРС, по която е образувано гр.д.№ 3563 по описа за 2020 г., 43
състав, и е издадена заповед за незабавна защита № 67 от 30.03.2020 г. с постановени мерки
2
за защита по отношение на ищцата и на детето. Съпрузите са във фактическа раздяла от
08.03.2020 г. От 30.05.2019 г. до 16.09.2020 г. ищцата е в отпуск за отглеждане на детето им.
Нейни сънароднички й оказват морална и материална помощ. Няма статут на постоянно
пребиваващ чужденец в България и след изтичане на срока на отпуска за отглеждане на
детето, за нея ще бъде непосилно да си намери работа в България. Няма никакви доходи и с
детето оцеляват трудно физически. В същото време ответникът е изцяло дезинтересиран от
здравето, физическото, психическото и емоционално развитие на детето. Не получава
никаква финансова подкрепа от него за отглеждането на детето им. В семейното жилище
ответникът е задържал лични нейни и на детето вещи - дрехи, играчки, документи и GSM
мобилна карта на руски мобилен оператор, която й е необходима при получаване на помощи
за дете от Руската федерация, които многократно ответникът е отказвал да й ги предаде.
След фактическата раздяла на съпрузите всеки от тях живее свой собствен живот, нямат
общи интереси, отчуждени са напълно един от друг, а бракът им съществува формално.
Отношенията на съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени.
В срока по член 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
П.П. оспорва изцяло твърденията в исковата молба, касаещи поведението му. Не оспорва
твърдението, че с ищцата са във фактическа раздяла от месец март 2020 г. Възразява по
допустимостта на иска, тъй като ищцата е завела преди настоящото производство дело в
Руската федерация – град С. и счита, че на първо място следва да се установи предмета на
същото, след което да се прецени допустимостта на настоящото производство пред
българския съд при съобразяване на КМЧП и сключения между НРБ и СССР договор за
правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела. Твърди, че поводът на съпругата
да напусне семейното жилище не са посочените в молбата причини. Излага, че по време на
съвместното им съжителство единствено той се е грижел за издръжката на семейството и е
осигурявал средства за храна, отопление, за облекло и други. Сочи, че в момента работи на
трудов договор с минимална работна заплата от 610 лева. Сочи, че при приемане, че бракът
е дълбоко и непроправимо разстроен, то следва да се постанови, че вина за това има
съпругата, тъй като всички скандали са предизвиквани от нея. В условията на евентуалност
претендира бракът да бъде разтрогнат по вина на двамата. Оспорва и предявените небрачни
искове за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото от
брака дете, режим на лични отношения и дължимата издръжка за детето и на съпругата.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата
инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е
неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта
от мотивите досежно фактическата обстановка. Единствено следва да бъдат съобразени
събраните пред въззивната инстанция доказателства.
Относно вината
От събраните в хода на делото доказателства се установява, че страните не живеят
съвместно от месец март 2020 година; по време на съвместният им живот между тях имало
доста проблеми; че с влязло в сила решение е установено извършване на акт на домашно
насилие от страна на съпруга спрямо съпругата и е издадена заповед за защита като е
определена мярката по член 5, точка 1 от ЗЗДН. Въпреки твърденията в отговора ответникът
П.П. не доказа провинения от страна на ищцата. Изложеното, че единствено той се е грижел
за издръжката на семейството, респективно това не е сторено от съпругата, не може да бъде
окачествено като нейна вина, доколкото няма спор, че същата се е грижела за детето, родено
на 16.03.2019 г., и понастоящем все още ползва отпуск за отглеждане на дете. С оглед на
това въззивният съд счита, че твърденията на въззивника не са доказани по безспорен и
несъмнен начин, следователно обжалваното решение в тази му част подлежи на
3
потвърждаване.
По упражняването на родителските права
При определянето на кой от родителите да следва да бъде предоставено упражняването
на родителските права по отношение на дете, съдът трябва да съобрази всички
обстоятелства с оглед интереса на детето като възпитателските качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите,
привързаността на детето към родителите, пола и възрастта му, възможността за помощ от
трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности –
член 59, алинея 4 от СК. Тези обстоятелства, взети в съвкупност, формират комплексният
критерий, въз основа на който се извършва преценката, не само при кого от родителите да
живее детето и кой да упражнява родителските права, а и какъв да бъде режима на лични
отношения на детето с родителя, комуто не са предоставени родителските права.
Под "интереси на децата", както е разяснено в ППВС № 1/1974 г., чиито указания са
запазили силата си и при действащия СК, следва да се разбират всестранните интереси на
децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови навици и
дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете
като съзнателен гражданин. Изброяването на обстоятелствата в член 59, алинея 4 от СК,
както и в цитиранато ППВС, е примерно, а не изчерпателно. Това е минимумът, който
трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на
§ 1, точка 5 от ДР на ЗЗДт.
Съдът е длъжен да извърши преценката си за това, на кого от двамата родители да
предостави упражняването на родителските права, единствено на базата на задълбочена и
комплексна съпоставка на всички относими в конкретния случай обстоятелства, оценявайки
възпитателските качества на всеки от родителите, неговия морален облик, начина, вида,
продължителността, ефективността на полаганите от него грижи към детето, изразената му
готовност да живее с детето, анализирайки данните за реално предприети действия в тази
посока, изследвайки към кого от двамата родители в по-голяма степен детето е привързано,
както и дали родителят разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които при
нужда може да разчита, съобразявайки социалната среда, в която предстои да живее детето
след развода - бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица,
жилищно-битовите му условия на живот, финансовите възможности, начинът на живот,
както и да съобрази пола и възрастта на детето.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че и двамата родители притежават
потенциал да възпитават детето, полагат адекватни грижи за него и демонстрират желание
да го правят, тоест притежават достатъчен родителски капацитет. Майката показва
поведение на зряла, уравновесена личност, с желание да даде обич, закрила, възпитание и
подкрепа на детето си. Към настоящия момент детето С. е на 2 години и 3 месеца и се
нуждае от непосредствените грижи на своята майка, а по делото няма никакви
доказателства, че тя не се справя добре. В конкретния случай основни критерии за преценка
на най-висшия интерес на детето са сигурността и способността на родителя да осигури
нормална и спокойна обстановка, в която то свободно да се себеизразява в подходяща за
потребностите му емоционална среда. Майката е отговорен родител за решенията, свързани
с детето в процеса на неговото оглеждане и възпитание. Детето вече поставено в стресова
ситуация от раздялата на родителите му и това безспорно се отразява на емоционалното и
психическото му състояние, което следва да бъде стабилизирано. Въпреки изложеното
съдът не подлага на критика способностите, възможностите и готовността на бащата да
прояви всеотдайността и любовта си към детето, да поддържа връзка с него, но всичко това
4
може и следва да стане, независимо от правното положение, което ще създаде съдебният
акт, доколкото той не контролира чувствата между родителя и детето, и не въз основа на
него бащата ще формира поведението си. Съвкупното обсъждане на посочените по-горе
условия налага извод, че интересът на детето ще е охранен най-добре, ако упражняването на
родителските права бъде предоставено на майката с регламентиране на разширен режим на
лични отношения с бащата, за да не бъде изгубена емоционалната връзка между този
родител и детето.
Решението на ВРС в тази му част следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По местоживеенето на детето
Като последица от предоставянето на родителските права на майката, местоживеенето
на детето следва да бъде определено при нея. Ищцата е поискала това да е на адрес в град
С./Руска федерация и незаконосъобразно първоинстанционният съд е постановил това да
бъде на адрес в Република България. Няма спор по делото, че ищцата е руска гражданка, че
съпрузите са се запознали и сключили граждански брак в Р., че П. има осигурено жилище в
град С. при родителите си. Също така не се спори, че майката има сключен трудов договор и
се осигурява в Р., има личен лекар и квартира в град С.П., където е живеела и работила
преди семейството да се премести в България. Това се установява и от представените в
превод на български език писмени доказателства.
Когато е поискано местоживеенето на детето да бъде определено извън пределите на
България, възниква конфликт между интереса на детето и този на родителя, който не
упражнява родителските права. При наличието на такава конкуренция на интереси следва да
бъде даден превес на интереса на детето, а правата на родителя, който не упражнява
родителските права следва да бъдат защитени чрез определяне на подходящ режим на лични
отношения с детето. Опасенията на бащата за нарушаване на определения режим на лични
отношения или финансовите затруднения за изпълнението му, не може да бъде аргумент за
отказ на съда да бъде променено местоживеенето на детето в друга държава.
Поради изложеното местоживеенето на детето С. П. следва да бъде определено при
майката, а като адрес в Република България следва да бъде посочен този, на който в момента
те живеят /***/, а адрес в Руската федерация да се определи в ***, тоест постановеното
решение на районния съд следва да бъде отменено в тази му част и да се постанови ново в
изложения смисъл.
По режима на лични отношения
Семейният кодекс не разписва правила по отношение на това какъв да бъде
интензитета на личния контакт с детето на родителя, комуто не са предоставени
родителските права, като дава свобода на съда да преценява конкретните правнозначими
обстоятелства с оглед интереса на детето, които бяха изброени неизчерпателно по-горе. Чрез
определения от съда режим на лични отношения трябва да се постигне възможност детето да
расте и се развива под грижите и с подкрепата на двамата си родители. Поддържането на
лични отношения между бащата и детето е жизнено необходимо за него с оглед създаване на
възможност чрез общуване то да развива чувство на обич, привързаност и доверие, което ще
съдейства за правилното му развитие, спокойствие и самочувствие. Безспорна е нуждата на
всяко дете от системен контакт с двамата му родители и в частност с този, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права. Контактът между детето и отсъстващия
родител следва да продължи, защото взаимната полза, която родителят и детето черпят от
отношенията помежду си, е основен елемент от семейния живот. Стремежът е да се постигне
5
подходящ баланс между правата, като основен критерий за това са интересите на детето от
контакта. Режимът на лични отношения се определя въз основа на обстоятелствата,
установени във всеки конкретен случай, като основен критерий, както бе отбелязано по-
горе, е най-добрият интерес на детето. Тъй като мерките във всички случаи се отнасят за
бъдещ /след влизането в сила на решението/ период, ограничен по силата на закона само до
навършването на пълнолетие, те може да бъдат определени, съобразявайки се с опитните
правила, с възрастта и със свързаните с нея обективни изменения в психо-емоционалните
способности и потребности на детето.
Настоящият състав на съда намира, че следва да определи диференциран режим на
лични отношения на бащата с детето в зависимост от това дали същото живее в България
или в Р..
Ако детето и майката живеят на територията на Република България, съдът намира, че
бащата следва да има право да взема детето и да го връща на адреса на майката всяка сряда
от месеца от 17:00 часа до 20:00 часа и всяка събота от месеца от 10:00 часа до 20:00 часа;
два пъти по десет дни през месеците юли и август по договорка между страните с
преспиване; на всяка четна календарна година от 10:00 часа на 24.12. до 20:00 часа на 02.01.;
на всяка нечетна календарна година от 10:00 часа на първия ден на великденските празници
до 20:00 часа на последния ден; на всички нечетни рождени дни на детето от 10:00 часа до
20:00 часа и на всички рождени дни на бащата от 10:00 часа до 20:00 часа.
Ако детето и майката живеят на територията на Руската федерация, бащата следва да
има право да осъществява режим на лични контакти с детето два месеца през лятото,
считано от 1 юни до 31 юли, както и всяка нечетна година по Коледните и новогодишните
празници – от 23 декември до 3 януари, като страните следва да постигнат договорка кой и
къде ще предава детето, а при непостигане на такава – майката следва да доведе детето на 1
юни и на 23 декември, а бащата да го върне на 31 юли и на 3 януари; има право да провежда
аудио и видеоконферентна връзка с детето С. два пъти всяка седмица - в дните сряда и
събота за време от половин астрономичен час, като връзката да се провежда от 19 часа
локално време за Р. на съответния ден.
С оглед изложените мотиви следва да се постанови въззивно решение в горния смисъл.
По фамилното име
Нормата на член 53 от СК предвижда, че съпругът може да възстанови фамилното си
име преди брака. Ако в брачния процес, съпругът, приел фамилията на другия съпруг, не
заяви желание за промяна на фамилното си име, той запазва брачната си фамилия.
Съгласието, или противопоставянето на съпруга - първоначален титуляр на името, вече е
ирелевантно за възможността след развода другият съпруг да продължи да носи неговото
име. В конкретния случай съпругата е заявила изрично в исковата молба, че желае да запази
брачното фамилно име.
По разноските
Въззиваемата е претендирала разноски пред настоящата инстанция, които й се дължат
от насрещната страна с оглед изхода на спора и на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Поради това П.П. следва да бъде осъден да заплати на И.П. сума в размер на 453 лева
съгласно списък по член 80 от ГПК и доказателства за сторените разноски, заплатени за
адвокатско възнаграждение и възнаграждение на преводач.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
6
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261826 от 31.12.2020 г., постановено по гр.д.№ 6051 по
описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, четиринадесети състав, в следните части: с която е
постановено, че вината за прекратяване на брака между ПЛ. СТ. П. и ИНН. ВЛ. П. е на
мъжа; предоставено е упражняването на родителските права за детето С. П. П. ЕГН
********* на майката ИНН. ВЛ. П.; постановено е след развода жената да носи брачното
си фамилно име П..
ОТМЕНЯ решение № 261826 от 31.12.2020 г., постановено по гр.д.№ 6051 по описа за
2020 г. на Районен съд – Варна, четиринадесети състав, в частта, с която е определено
местоживеенето на детето С. П. П. при майката на адрес в ***; определен е следният режим
на лични отношения на бащата с детето С.: всяка събота от месеца за времето от 17 часа до
20 часа и всяка неделя от месеца за времето от 17 часа до 20 часа; два месеца през лятото от
първи юни до тридесет и първи юли на всяка календарна година; на всяка четна календарна
година бащата да посещава и вижда детето в Руската федерация за период от 10 дни,
съвпадащ с българската Коледа и с новогодишните празници /от 24 декември до 02 януари
включително/ без преспиване за времето от 10 часа до 18 часа ежедневно в дома на майката
или на обществено място по съгласие на родителите; на всяка нечетна календарна година
бащата да посещава и вижда детето в Руската федерация за период от 10 дни, съвпадащ с
Великденските празници без преспиване за времето от 10 часа до 18 часа ежедневно в дома
на майката или на обществено място по съгласие на родителите; майката да осигурява
видеовръзка между бащата и детето всяка сряда от месеца за времето от 18 часа българско
време до 20 часа българско време, както и извън посочените ден и часове при съгласие на
родителите; и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на С. П. П. ЕГН ********* при майката ИНН. ВЛ. П. ЛНЧ
********* на адрес в Република България в град *** и на адрес в Руската федерация в ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между детето С. П. П. ЕГН ********* и
бащата ПЛ. СТ. П. ЕГН ********** от ***, както следва:
1/ ако детето и майката живеят на територията на Република България - бащата да
взема детето и да го връща на адреса на майката всяка сряда от месеца от 17:00 часа до 20:00
часа и всяка събота от месеца от 10:00 часа до 20:00 часа; два пъти по десет дни през
месеците юли и август по договорка между страните с преспиване; на всяка четна
календарна година от 10:00 часа на 24.12. до 20:00 часа на 02.01.; на всяка нечетна
календарна година от 10:00 часа на първия ден на великденските празници до 20:00 часа на
последния ден; на всички нечетни рождени дни на детето от 10:00 часа до 20:00 часа и на
всички рождени дни на бащата от 10:00 часа до 20:00 часа;
2/ ако детето и майката живеят на територията на Руската федерация - бащата ще
осъществява режим на лични контакти с детето два месеца през лятото, считано от 1 юни до
31 юли, както и всяка нечетна година по Коледните и новогодишните празници – от 23
декември до 3 януари, като страните следва да постигнат договорка кой и къде ще предава
детето, а при непостигане на такава – майката следва да доведе детето на 1 юни и на 23
декември, а бащата да го върне на 31 юли и на 3 януари; има право да провежда аудио и
видеоконферентна връзка с детето С. два пъти всяка седмица - в дните сряда и събота за
време от половин астрономичен час, като връзката да се провежда от 19 часа локално време
7
за Р. на съответния ден.
ОСЪЖДА ПЛ. СТ. П. ЕГН ********** от *** да заплати на ИНН. ВЛ. П. ЛНЧ
********* с адрес в град *** сумата от 453 /четиристотин петдесет и три/ лева,
представляващи сторени от нея разноски пред въззивната инстанция, на основание член 78,
алинея 3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен
съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8