Решение по дело №531/2019 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 354
Дата: 18 ноември 2019 г. (в сила от 28 декември 2019 г.)
Съдия: Иван Валериев Никифорски
Дело: 20191400500531
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

    Р Е Ш Е Н И Е 354

 

 гр. ВРАЦА,18.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в публичното заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                 Председател: МАРИЯ АДЖЕМОВА

               Членове:ПЕНКА Т.ПЕТРОВА

              мл.съдия:И. НИКИФОРСКИ       

                    

в присъствието на секретаря Христина Цекова,като разгледа докладваното  от мл. съдия Никифорски в.гр.дело N 531 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 3643 / 17.07.2019 година,подадена от адвокат М.Л. ***, в качеството й на пълномощник на И.Г.Д. ***, ЕГН **********, против Решение №164 /28.06.2019г., постановено по гр. дело № 1643/ 2018г. по описа на PC - гр. Козлодуй само в частта, с която съдът е определил делбените квоти на съделителите по отношение на делбените имоти, останали в наследство от обшия наследодател П.Д.П., починал на 14.09.1945г.

    Иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на РС - гр.Козлодуй и да определи квотите,в размери, посочени във въззивната жалба.

    Твърди се във въззивната жалба, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон.Оспорва се само размера на определените квоти от първостепенният съд.

    На първо място се посочва, че към датата на откриване на наследството на общия наследодател П.Д.П. - 14.09.1945г. всеки от неговите наследници по закон - съпруга и четири деца, е  имал по 1/5 ид.част, съгласно чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 във връзка с чл.89, ал.1 от ПР на ЗН. Впоследствие, обаче, съдът неправилно е приел, че след смъртта на сина на наследодателя Ц.П.Д., починал на 01.07.1952г., неговият дял е уголемил дела на останалите наследници.Твърди се в тази връзка, че в конкретната хипотеза   не е налице отказ от наследство, за да има уголемяване на дяловете на останалите наследници.Аргументира се тезата, че  съгласно чл.6 от ЗН, когато починалият не е оставил деца или други низходящи, наследяват по равно родителите или онзи от тях, който е жив. Следователно,единствен наследник на Ц.П.Д., починал на 01.07.1952г., към датата на откриване на неговото наследство е била неговата майка Т.С.Д. и нейният дял от наследството на П.Д.П. е станал 2/5 ид.части.След смъртта на Т.С.Д. нейните 2/5 ид.части от наследството на общия наследодател П.П. са наследени от двете й дъщери - Л.Д.Ц.Д. и от наследниците на починалата й дъщеря Й.М. при равни права от по 2/15 ид.части за всяка от тях.

    Така към собствените си 1/5 ид.части, които са наследили пряко от баща си двете дъщери и наследниците на третата починала на  дъщеря са прибавили още по 2/15 ид.части, които са наследили от майка си.

    На следващо място се твърди, че съдът неправилно и незаконосъобразно е приел, че дъщерята на общия наследодател Л.П.Д., като продавач по договора за продажба на наследствени права, сключен на 05.10.2009г. е могла да се разпорежда с 1/3 ид.част от наследството на баща си П.Д.П..Посочва се, че същата като продавач по договора по чл. 212 ЗЗД не е могла да се разпореди с права, които не е придобила лично като пряк наследник на П.Д.П., като последната е придобила само 1/5 ид.част от неговото наследство и само с тази своя 1/5 ид.част от неговото наследство на баща си е могла да се разпореди валидно с процесния Договор за продажба на наследствени права, сключен на 05.10.2009г.

    Твърди се, че съдът не е съобразил обстоятелството, че наследството на едно лице се открива към момента на смъртта му и именно към този момент се определя, съобразно законовите разпоредби, кои физически лица, от кой ред и степен наследяват починалия и кои се считат пряко призовани към наследяване съгласно чл.5 - 9 ЗН.

    Посочва се на следващо място, че съдът не е отчел в мотивите си, че договорът за продажба на наследство има за предмет съвкупност от права и задължения, придобити по ред на наследяването и обхваща само онова, което продавачът е имал в качеството на наследник към момента на откриване на наследството.

    Съдът не е съобразил, че правата, породени за наследника- продавач, които се основават върху личните и семейни отношения на наследниците, не са включени в договора за продажбата на наследството. Увеличението на тази наследствена част, което би се явило като последица на смъртта или отказа на някой от наследниците, не се обхваща от договора за продажба на наследство. Ето защо договорът за продажба на наследство не дава право на купувача да претендира и върху увеличението на частта на неговия продавач в резултат на възникнали в един по - късен етап след откриване на наследството, т.е. продажбата не обхваща онова уголемяване на наследството, настъпило впоследствие.

    Развива се и тезата, че съдът не е обсъдил обстоятелството, че със сключването на договора за продажба на наследствените си права, останали от майка й - Т.Ш., Л.Д., в качеството си на продавач не е могла да прехвърли правата от наследството на П.Д.П., които Т.Ш. е притежавала.Излагат се съображения в тази насока.

Препис от въззивната жалба е бил връчен на възиваемата страна, която е депозирала писмен отговор.В подадения се твърди, че обжалваното решение е правилно, а подадената въззивна жалба неоснователна.

Иска се от въззивния съд  да потвърди изцяло Решение № 164/ 28.06.2019 г., постановено по гр.д. № 1643/2018г. по описа на РС - гр. Козлодуй, като законосъобразно и правилно.

Във въззивното производство доказателства не са събирани.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на жалбата, съдът констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК  и е насочена против подлежащ на обжалване  съдебен акт.При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Атакуваното решение на РС- гр.Козлодуй е валидно и допустимо.

Районен съд - гр.Козлодуй е бил сезиран и се е произнесъл по предявен от И.Г.Д., ЕГН ********** ***, иск с прано основание чл.34 ЗС, вр.чл.69 ЗН против Ч.Г.Д., ЕГН ********** ***, против К.М.П.,  ЕГН ********** *** и против П.М.П.,  ЕГН ********** *** за делба на земеделските имоти, подробно описани в исковата молба, останали в наследство от наследодателя П.Д.П., б.ж. на с.***, общ. Козлодуй, починал на 14.09.1945г.

В срока за писмен отговор по чл.131 ГПК само ответника П.М.П. е подал писмен отговор, с който не оспорва иска за съдебна делба, но оспорва размера на дела от наследодателя П.Д.П..

Като взе предвид твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба и отговора, както и оплакванията във въззивната жалба,настоящият съдебен състав приема,че предметът на въззивната проверка обхваща повдигнатия спор,единствено относно размера на квотите, които са определени за съделителите от допуснатите до делба имоти.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота, при което приема за установено от фактическа страна следното:

По делото няма спор между страните, че те са наследници на съпрузите, бивши жители на село ***, П.Д.П., починал на 14.09.1945г. и Т.С.Д. /Т.М.Ш./,починала на 05.05.1974г., видно от приложените в делото удостоверения за наследници на л.8-11 и от удостоверението за идентичност на лице с различни имена на л.12.

С Решение № 990/ 07.10.1994г. по чл.27 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост е план за земеразделяне на Общинска служба по земеделие - гр. Козлодуй по преписка № 10136А на наследниците на П.Д.П., б.ж. на с.***, общ. Козлодуй е възстановено правото на собственост върху следните поземлени имоти, находящи се в землището на с. ***, общ. Козлодуй: поземлен имот № 053011, представляващ Нива с площ от 24.562 дка, четвърта категория, в местността „Брестовешка падина“, в землището на с. ***, общ. Козлодуй, при граници: имот № 053010- нива на наел. на Я.А.У., имот № 000527- полски път на Община Козлодуй, имот № 053015- нива на Б.Р.П., имот № 053014 - нива на "Серес"ЕАД, имот № 053013- нива на Р.И.Ц., имот № 053012- нива на наел. на Г.Н., Ц.Б., имот № 000123- полски път на Община Козлодуй, имот № 053009- нива на наел. на О.К.Т. и поземлен имот № 282005, представляващ Пива с площ от 1,499 дка, четвърта категория, в местността „Лъката“, в землището на с. ***, общ. Козлодуй, при граници: имот № 282006- нива на "Сортови семена- Вардим"ЕАД, имот № 000704- полски път на Община Козлодуй, имот № 282004- нива на Л.Б.Й., имот № 282062- нива на Ц.М.Н..

С Решение № 795/ 08.11.1995г. по чл.27 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост е план за земеразделяне на Общинска служба по земеделие - гр. Козлодуй по преписка № 10136А на наследниците на Т.С.Д. /Т.М.Ш./, б.ж. на с.***, общ. Козлодуй, е възстановено правото на собственост върху следните поземлени имоти, находящи се в землището на е. ***, общ. Козлодуй: поземлен имот № 275010, представляващ Нива с площ от 20.823 дка, четвърта категория, в местността „Над окопа кв.275“, в землището на с. ***, общ. Козлодуй, при граници: имот № 000390 – полски път на Община Козлодуй, имот № 000119 -полски път на Община Козлодуй и имот № 275009 – нива на „Златия Агро” ЕООД.

Наследството на наследодателя П.Д.П. е отрикто със смъртта му, на 14.09.1945г. при действието на Закон за наследството от 1890г. /отм. ДВ. бр.22 от 29 Януари 1949г. /. Съгласно чл.89, ал.1 от ПР на Закона за наследството /обн.ДВ. бр.22 от 29 Януари 1949г./ по наследства, открити след 16 октомври 1944 г., до влизането на този закон в сила наследственият дял на низходящите и на съпругата се определя съгласно разпоредбите на този закон.

След смъртта си наследодателя П.Д.П. е оставил наследници по закон - съпруга Т.С.Д. /Т.М.Ш./ и четирима живи низходящи от първа степен наследници: Ц.П.Д. /син/, Й.П.М. /дъщеря/, Л.П.Д. /дъщеря/ и Ц.П.Д. /дъщеря/.

Синът на наследодателя Ц.П.Д. е починал на 01.07.1952г., без да остави низходящи наследници.

Дъщерята Й.П.М. е починала на 28.08.1972г. и е оставила двама наследници синове - И.Г.Д. и Ч.Г.Д..

Дъщерята Ц.П.Д. е починала на 02.08.2012г. и е оставила двама наследници синове – К.М.П. и П.М.П., като всеки има по половината от деля на майката.

Наследодателя Т.С.Д. /Т.М.Ш./ е починала през 1974г., когато е открито нейното наследство и нейни наследници остават трите преживели дъщери Л.П.Д., Й.П.М. и Ц.П.Д..

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че спорът по делото се свежда единствено до размера на квотите, които са определени за съделителите от допуснатите до делба имоти.  

Настоящият съдебен състав намира, че като краен резултат решението на РС – гр. Козлодуй е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Съображенията за това са следните:

След смъртта си / 14.09.1945г./  наследодателя П.Д.П. е оставил наследници по закон - съпруга Т.С.Д. /Т.М.Ш./ и четирима живи низходящи от първа степен наследници: Ц.П.Д. /син/, Й.П.М. /дъщеря/, Л.П.Д. /дъщеря/ и Ц.П.Д. /дъщеря/ и съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗН съпругата Т.С.Д. /Т.М.Ш./ и четирите деца получават по 1/5 идеална част за всеки от наследството на П.Д.П..

Синът на наследодателя Ц.П.Д. е починал на 01.07.1952г., без да остави низходящи наследници.Настоящият съдебен състав не възприема извода на районният съд, че след смъртта му неговия дял е уголемил дяловете на останалите наследници по закон, т.е. съпругата и вече трите живи деца получават дял по ¼ идеална част.След като не е оставил наследници от първи ред, съгласно чл.6 от ЗН, когато починалият не е оставил деца или други низходящи, наследяват по равно роднините от втори ред - родителите или онзи от тях, който е жив.Следователно,единствен наследник на Ц.П.Д., починал на 01.07.1952г., към датата на откриване на неговото наследство е била неговата майка Т.С.Д. и нейният дял от наследството на наследодателя П.Д.П. е станал 2/5 ид.части.

След смъртта на съпругата на наследодателя Т.С.Д. през 1974г. нейният дял от  2/5 ид.части от наследството на общия наследодател П.Д.П. е преминал към останалите трима наследници, т.е. наследници остават три деца – дъщерите Л.П.Д., Й.П.М. и Ц.П.Д., като всяка към своя дял е прибавила   по 5/15 или 1/3 идеална част от въпросните 2/5.

Дъщерята Й.П.М. е починала на 28.08.1972г. и е оставила двама наследници синове - И.Г.Д. и Ч.Г.Д., като всеки има по половината от дела на майката 1/10 + 1/15, т.е. всеки има дял от 1/6 идеална част.

Дъщерята Ц.П.Д. е починала на 02.08.2012г. и е оставила двама наследници синове – К.М.П. и П.М.П., като всеки има по половината от дела на майката 1/10 + 1/15, т.е. всеки има дял от 1/6 идеална част.

Дъщерята Л.П.Д., която не е оставила низходящи и е наследила 1/5 + 1/3 от 2/5 на майка си, което е 5/15 или 1/3 идеална част.

Л.П.Д. приживе на 05.10.2009г. с валиден договор, приложен в делото на л.24, е продала на ответника П.М., своите наследствени права от наследодателите Ц.П.Д. и Т.С.Д. /Т.М.Ш./.Така по силата на този договор ответника П.М. към своя дял от 1/6 е прибавил и купения дял от 1/3 и има дял от общо 3/6 идеални части от наследството на своя дядо Ц.П.Д..

Следователно, дяловете на съделителите се образуват, както следва: За П.М.П. 1/10 + 1/15 + 5/15 = 3/6, за К.М.П. 1/10 + 1/15 или 1/6 идеална част, И.Г.Д. 1/10 + 1/15 или 1/6 идеална част и за Ч.Г.Д. 1/10 + 1/15 или 1/6 идеална част.

След смъртта на наследодателя Т.С.Д. /Т.М.Ш./ през 1974г., когато е открито нейното наследство, нейни наследници остават трите преживели дъщери Л.П.Д., Й.П.М. и Ц.П.Д., като всяка има дял от по 1/3 идеална част.

Дъщерята Й.П.М. е починала на 28.08.1972г. и е оставила двама наследници синове - И.Г.Д. и Ч.Г.Д., като всеки има по половината от деля на майката или по ½ от 1/3, т.е. всеки има дял от 1/6 идеална част.

Дъщерята Ц.П.Д. е починала на 02.08.2012г. и е оставила двама наследници синове – К.М.П. и П.М.П., като всеки има по половината от деля на майката или по ½ от 1/3, т.е. всеки има дял от 1/6 идеална част.

Останалата част от 1/3 от наследството е наследена от дъщерята на наследодателя Л.П.Д., която е починала на 06.01.2011г., без да остави низходящи наследници.Приживе на 05.10.2009г. с валиден договор, приложен в делото на л.24, тя е продала на ответника П.М., своите наследствени права от наследодателите Ц.П.Д. и Т.С.Д. /Т.М.Ш./. Така по силата на този договор ответника П.М. към своя дял от 1/6 е прибавил и купения дял от 1/3 и има дял от общо 3/6 идеални части от наследството на своята баба Т.Д..

Неоснователно е възражението на адвокат Л., че съдът неправилно и незаконосъобразно е приел, че дъщерята на общия наследодател Л.П.Д., като продавач по договора за продажба на наследствени права, сключен на 05.10.2009г. е могла да се разпорежда с 1/3 ид.част от наследството на баща си П.Д.П., тъй като същата като продавач по договора по чл. 212 ЗЗД не е могла да се разпореди с права, които не е придобила лично като пряк наследник на П.Д.П., като последната е придобила само 1/5 ид.част от неговото наследство и само с тази своя 1/5 ид.част от неговото наследство на баща си е могла да се разпореди валидно с процесния Договор за продажба на наследствени права, сключен на 05.10.2009г.От тълкуване на договора по 212 ЗЗД се установява, че Л.П.Д. е продала на П.М. наследствените си права, както от майка си, така и от своя баща.В тази връзка следва да се отбележи, че към датата на сключване на договора майката Т.С.Д. също е починала, поради което нейното наследство е било открито и Л.П.Д. е наследила пряко от нея, като нейна дъщеря.Посочената от адвокат Л. практика е неотносима към процесния случай, тъй като касае различна хипотеза.

При този изход на спора, на въззиваемата страна П.М.П. се следват разноски за настоящото производство, но предвид обстоятелството, че същата не е поискала и доказала извършването на разноски, то такива не следва да бъдат присъждани

     С оглед на обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е достигнала, изцяло съответства на крайните правни съждения на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,а въззивната жалба да се остави без уважение.

 

 

Така мотивиран, Врачанският окръжен съд

 

                 Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №164 /28.06.2019г., постановено по гр. дело № 1643/ 2018г. по описа на PC - гр. Козлодуй.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване  пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

 

 

 

Председател:...........     Членове:1..........  2..........