№ 220
гр. София, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500189 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „А.А.“ ООД , ЕИК *** против
решение № 270 от 31.12.2021г. по гр.д.№ 130/2020г. на РС-С., с което
дружеството е осъдено да заплати на „В. 2003“ ЕООД,ЕИК *** със седалище
и адрес на управление с.Р., ул.“И;“ № 54 сумата 2720лв., представляваща
неплатената част от възнаграждение в общ размер 6720 лв. с ДДС, дължимо
на основание чл.372,ал.1 от ТЗ за транспортна услуга-превоз на
товар,извършен на четири превозни курса на дървени трупи в периода м.май
2018г.-м. юни 2018г.,за което е издадена данъчна фактура №
0800002168820.06.2018г.,ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на иска 13.02.2020г. до окончателното изплащане,както и
сумата 450 лв.,представляваща дължимо на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
обезщетение за забавено плащане на сумата 2720 лв. за период от
26.06.2018г. до предявяване на иска на 13.02.2020г., и ответното дружество е
осъдено да заплати на ищеца 757 лв. разноски.Релевират се оплаквания за
необоснованост и материална незаконосъобразност.Съдът неправилно
приел,че между страните съществува валидно облигационно
отношение.Процесната фактура била издадена много по-късно от твърдяната
дата на сключване на договор.Не било проведено успешно пълно
доказване,тъй като показанията на свидетелите Н. и Д. били уклончиви и
противоречиви.Данните от пътните листове също се „разминавали“.Липсвали
мотиви защо съдът е приел,че размерът на задължението и реалното
предоставяне на услугата по фактурата се доказват по силата на отразяването
1
в счетоводството на получателя и включването и в дневника за покупко-
продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит,без да обвърже този извод
обстоятелствата по чл.372 от ТЗ.Иска се отмяна на решението, отхвърляне на
исковете и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и поддържа решението като
законосъобразно и правилно.съгласно чл.367 ТЗ договорът за превоз не бил
формален.Превозвачът изпълнил задълженията си, резултатът бил приет от
ответника .Съдът правилно съобразил константната съдебна практика
относно договорите за превоз.Доказателствата-гласни и СЧЕ-били
интерпретирани правилно.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира жалбата процесуално допустима,но неоснтователна.
Не се спори от фактическа дстрана,че ищецът разполага със
специализиран транспорт за дървени трупи,а ответникът добивал трупи в
местност близо до Копривщица.Гласните доказателства,установяващи
извършването на четири превозни курса в периода от май до юни 2018г. при
възнаграждение 1400 лв. без ДДС за един курс кореспондират със
заключените но СТЕ относно издаването и осчетоводяването на
горепосочената фактура.,по която ответникът извършил частични плащания в
общ размер 4000лв., а неплатената сума 2720 лв. била отразена счетоводно и
от двете дружества.Различна интерпретация на тези доказателства е
логически изключена.Съдът правилно е приел,че фактическите и правните
действия на ответника по осчетоводяване на фактурата и ползването на
данъчен кредит в размер на целия ДДС категорично доказват приемането на
цената на услугата.Тъй като не се доказва,че възнаграждението е уговорено
на километър превоз, евентуални несъответствия с данните в пътните листове
са без значение. Що се отнася до възражението на ответника за изтекла
давност, съдът законосъобразно го е приел за неоснователно.Срокът по чл.378
ТЗ касае вземане за обезщетение за вреди, а не вземане за неизплатено
възнаграждение на превозвача.Настоящият състав споделя изводите на
първоинстанционния съд от правна и фактическа страна,поради което
решението следва да бъде потвърдено като законосъобразно.Въззивникът
следва да изплати на въззиваемата страна съдебни разноски за въззивното
производство в размер на 500 лв. платени за адвокатски хонорар съгласно
приложените договор и списък.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 270 от 31.12.2021г. на РС-С. по
гр.д.№ 130/2020г.
ОСЪЖДА „А.А.“ ООД, ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление с.М., Община С., ул.“И.З.“ № 7,да заплати на „В. 2003“ ЕООД,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление с.Р., ул.“И;“ № 54,сумата 500
лв. съдебни разноски за въззивната инстаниця.
2
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3