Определение по дело №265/2017 на Административен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 октомври 2017 г.
Съдия: Даниела Иванчева Гишина
Дело: 20177090700265
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 септември 2017 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  745

 

гр. Габрово, 11.10.2017 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДГАБРОВО в закрито съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЦОНКОВ

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА

                                                                                                ДАНИЕЛА ГИШИНА

при секретаря ………………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм. дело № 265 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба от П.Т.З. ***, чрез адвокат Бойчо Георгиев Бойчев от АК - Хасково, против чл. 15, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и чл. 17а, ал. 1 от Наредба № 3 за опазване на обществения ред и сигурността на територията на Община Габрово /наричана по-долу за краткост „Наредбата“/, приета с Решение № 101 от 19.06.2003 година на Общински съвет – Габрово, изменена и допълнена с Решение 248 от 25.11.2004 година; Решение № 39 от 24.03.2005 година; Решение № 316 от 30.11.2006 година; Решение 207 от 31.10.2013 година; Решение № 116 от 29.05.2014 година и Решение № 9 от 28.01.2016 година, всичките на Общински съвет - Габрово.

            Оспорващият счита, че има правен интерес по смисъла на чл. 186, ал. 1 от АПК, тъй като е правоспособен водач на моторно превозно средство /МПС/ – притежава категории „А“, „Б“ и „М“; престоява и паркира лични, както и автомобили на негови приятели на територията на Община Габрово, поради което разпоредбите на чл. 15, ал. 1, т. 1-3 могат да го засегнат, защото определят незаконосъобразни забрани за паркиране и престой на МПС, за нарушение на които може да понесе глоба от 50 до 1000 лева съгласно чл. 18, ал. 1, т. 4 от същата Наредба, както и вероятността да не намери автомобила си на паркираното място поради неограничените правила за репатриране на МПС по чл. 17а, ал. 1 от Наредбата, каквито не са описани в Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. Оспорващият счита, че съгласно преките и непосредсвени разпоредби на чл. 56 и чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България /КРБ/ разполага със защита срещу всеки акт, който нарушава или застрашава правата и законните му интереси, като такъв се явява оспорената част от Наредбата, тъй като противоречи на ЗДвП. По отношение на оспорените текстове от Наредбата се твърди, че Общински съвет – Габрово е надхвърлил нормотворческите предели, очертани в чл. 8 и 12 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, тъй като законодателят не му е делегирал правомощия с никоя от разпоредбите на ЗДвП да издава забрани за паркиране и престой, както и да определя хипотези за преместване на МПС, които се уреждат само в ЗДвП, поради което оспорените части от Наредбата са нищожни. Оспорващият сочи, че забраните за престой и паркиране са уредени в чл. 98 от ЗДвП, а правилата за принудително преместване са уредени в чл. 171, т. 5 от ЗДвП, поради което атакуваните разпоредби на Наредбата са незаконосъобразни. Прави се искане за прогласяване нищожността или отмяна като незаконосъобразни на атакуваните разпоредби от Наредбата, като се претендира и присъждане на сторените от оспорващия разноски съгласно приложен списък.

            Установените по делото факти са следните: Наредба № 3 за опазване на обществения ред и сигурността на територията на Община Габрово е приета с Решение № 101 от 19.06.2003 година на Общински съвет – Габрово, изменена и допълнена с Решение 248 от 25.11.2004 година; Решение № 39 от 24.03.2005 година; Решение № 316 от 30.11.2006 година; Решение 207 от 31.10.2013 година; Решение № 116 от 29.05.2014 година и Решение № 9 от 28.01.2016 година, всичките на Общински съвет - Габрово.

            Чл. 15, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Наредбата предвижда забрана за паркиране извън определените за целта места, паркиране върху противопожарните хидранти и паркирането и престоя на МПС по тротоари с ширина до 2 /два/ метра, детските площадки, парковете, зелените площи, площадите и др.

            Според чл. 17а, ал. 1 от Наредбата отстраняването на автомобили от мястото на паркиране, паркирани в нарушение на правилата за движение по пътищата и настоящата Наредба, се извършва съгласно чл. 168 от ЗДвП чрез специално за целта превозно средство. 

            Оспорващият обосновава правния си интерес от оспорване на процесните текстове от Наредбата с факта, че е правоспособен водач на моторно превозно средство /МПС/ – притежава категории „А“, „Б“ и „М“; престоява и паркира лични, както и автомобили на негови приятели на територията на Община Габрово. В подкрепа на тези твърдения към жалбата оспорващият представя заверено копие от свидетелство за управление на МПС, отнасящо се до категории А, В и М, със срок за валидност до 07.12.2020 година /л. 6 от делото/; свидетелство за регистрация на МПС – част ІІ относно л.а. Москвич с рег. № Х 1548 АТ, регистрирано като собственост на оспорващия /л. 6/; лична карта на оспорващия, в която като адрес е посочен такъв в гр. Димитровград /л. 6/; декларация от Валентина Тодорова Кунева от с. Добрич, община Димитровград, област Хасково, с нотариална заверка на подписа, извършена на 26.05.2017 година, в която лицето декларира, че при нужда е предоставяла и предоставя на оспорващия П.З. личното й МПС лек автомобил Тойота Корола с рег. № Х 3133 ВК, а в останалата част декларацията съдържа упълномощаване оспорващият да напуска страната, както и да управлява и ползва на територията на страната и извън нея описания по-горе лек автомобил, да представлява декларатора в различни институции във връзка с отношенията, произтичащи от собствеността, ползването и застраховката на лекия автомобил /л. 7/; застрахователна полица относно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил Тойота Корола с рег. № Х 3133 ВК с посочен собственик Валентина Тодорова Кунева, със срок за валидност до 06.07.2017 година, ведно с контролен талон /л. 7 гръб/, както и копие от винетен стикер за 2017 година, без да е ясно за кое МПС се отнася /л. 7 гръб/.

            Извършена е служебна справка в Национална база данни „Население“ /л. 359/, според която оспорващият П.Т.З. е с регистриран постоянен адрес:*** от 28.04.2000 година и настоящ адрес:***.2008 година.

            При така установените факти, при преценка допустимостта на оспорването настоящият съдебен състав намира следното:

Оспорването на подзаконов нормативен акт изцяло или в отделни негови части е допустимо съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК само при доказано наличие на личен и пряк правен интерес. Такъв в хипотезата на възможност да бъдат засегнати права или законни интереси на лицето по смисъла на чл. 186, ал. 1 от АПК ще е налице, когато тя е реална, а не хипотетична. Видно от представеното по делото заверено копие от документ за самоличност, както и от извършената служебна справка в НБДН е, че оспорващият е с постоянен адрес *** и с настоящ адрес ***,  като не представя доказателства, нито твърди да е свързан трайно с община Габрово, било поради осъществявана от него търговска дейност, било защото полага труд на основание, различно от осъществявана търговска дейност, в тази община, било защото притежава недвижим/и имот/и, което да налага да престоява и/или да паркира превозно средство на територията на Община Габрово. В тази връзка следва да се съобрази разграничаването между паркиране и престой, което законодателят прави в чл. 93 от ЗДвП. Според ал. 1 пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача, а според ал. 2 паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. От цитираните разпоредби е видно, че спирането е за ограничено време за разлика от паркирането, и ако на един водач на МПС, преминаващ през община Габрово, е възможно да се наложи да спре за престой, то това не се отнася до паркирането, а чл. 17а, ал. 1 от Наредбата се отнася до паркирани автомобили. За да се приеме, че забраните за престой и паркиране реално застрашават правата и интересите на оспорващия, е необходимо да е налице трайна връзка между него и населените места в общината, каквато не се твърди и не се установява от данните по делото. Да бъде издадено наказателно постановление на жалбоподателя за това, че е нарушил забрана за престой и паркиране на територията на община Габрово, е толкова вероятно, колкото да бъде издадено такова и на всеки един друг водач на МПС, а от това следва изводът, че неговите права и законни интереси не са засегнати лично от разпоредбите на оспорените текстове от Наредбата, приета от Общински съвет - Габрово.

В горния смисъл са Определение № 6730 от 30.05.2017 година по адм. дело № 5863/2017 година на ВАС, І отд. и Определение № 5518 от 03.05.2017 година по адм. дело № 4750/2017 година, VІІІ отд. 

Настоящият съдебен състав намира, че част  от документите, ползвани да обосноват правния интерес от оспорването, в частност декларацията от Валентина Кунева, са създадени за целите на настоящото дело и друго подобно дело, заведено от оспорващия в Административе съд – Габрово /адм. дело № 248/2017 година/, но дори и съвкупността с останалите документи не може да обоснове наличие на правен интерес с оглед наличието на реална, а не хипотетична възможност от засягане на права или законни интереси на оспорващия по смисъла на чл. 186, ал. 1 от АПК. Нито се твърди, нито се представят доказателства, че оспорващият е пребивавал на територията на община Габрово като водач на лек автомобил, който е престоявал и/или паркирал, за да се приеме, че е била налице реална ситуация, в която спрямо оспорващия да са били относими оспорените от него разпоредби от Наредбата.

 

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 4 във вр. чл. 186, ал.1 вр. чл. 196 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.Т.З. *** против чл. 15, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и чл. 17а, ал. 1 от Наредба № 3 за опазване на обществения ред и сигурността на територията на Община Габрово, приета от Общински съвет – Габрово.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 265/2017 година по описа на Административен съд - Габрово.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщението до оспорващия и до Общински съвет – Габрово.

 

Препис от определението да се връчи на оспорващия и на Общински съвет – Габрово.                         

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.