О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 745
гр. Габрово, 11.10.2017
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО
в закрито съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ЦОНКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря ………………… като разгледа докладваното от
съдия Д. Гишина адм. дело № 265 по
описа за 2017 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба
от П.Т.З. ***, чрез адвокат Бойчо Георгиев Бойчев от АК - Хасково, против чл.
15, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и чл. 17а, ал. 1 от Наредба № 3 за опазване на обществения ред и
сигурността на територията на Община Габрово /наричана по-долу за краткост „Наредбата“/, приета с Решение № 101 от 19.06.2003 година на Общински съвет – Габрово, изменена и допълнена с Решение 248 от 25.11.2004 година; Решение №
39 от 24.03.2005 година; Решение № 316 от 30.11.2006 година; Решение 207 от 31.10.2013
година; Решение № 116 от 29.05.2014 година и Решение № 9 от 28.01.2016 година,
всичките на Общински съвет - Габрово.
Оспорващият счита, че има правен интерес по смисъла на
чл. 186, ал. 1 от АПК, тъй като е правоспособен водач на моторно превозно
средство /МПС/ – притежава категории „А“, „Б“ и „М“; престоява и паркира лични,
както и автомобили на негови приятели на територията на Община Габрово, поради
което разпоредбите на чл. 15, ал. 1, т. 1-3 могат да го засегнат, защото
определят незаконосъобразни забрани за паркиране и престой на МПС, за нарушение
на които може да понесе глоба от 50 до 1000 лева съгласно чл. 18, ал. 1, т. 4
от същата Наредба, както и вероятността да не намери автомобила си на
паркираното място поради неограничените правила за репатриране на МПС по чл.
17а, ал. 1 от Наредбата, каквито не са описани в Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/. Оспорващият счита, че съгласно преките и непосредсвени разпоредби
на чл. 56 и чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България /КРБ/
разполага със защита срещу всеки акт, който нарушава или застрашава правата и
законните му интереси, като такъв се явява оспорената част от Наредбата, тъй
като противоречи на ЗДвП. По отношение на оспорените текстове от Наредбата се
твърди, че Общински съвет – Габрово е надхвърлил нормотворческите предели,
очертани в чл. 8 и 12 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, тъй като
законодателят не му е делегирал правомощия с никоя от разпоредбите на ЗДвП да
издава забрани за паркиране и престой, както и да определя хипотези за
преместване на МПС, които се уреждат само в ЗДвП, поради което оспорените части
от Наредбата са нищожни. Оспорващият сочи, че забраните за престой и паркиране
са уредени в чл. 98 от ЗДвП, а правилата за принудително преместване са уредени
в чл. 171, т. 5 от ЗДвП, поради което атакуваните разпоредби на Наредбата са
незаконосъобразни. Прави се искане за прогласяване нищожността или отмяна като
незаконосъобразни на атакуваните разпоредби от Наредбата, като се претендира и
присъждане на сторените от оспорващия разноски съгласно приложен списък.
Установените по делото факти са следните: Наредба № 3 за опазване на обществения ред и сигурността на територията на Община Габрово е приета с Решение № 101 от 19.06.2003 година на Общински съвет – Габрово, изменена и допълнена с Решение 248 от 25.11.2004 година; Решение №
39 от 24.03.2005 година; Решение № 316 от 30.11.2006 година; Решение 207 от 31.10.2013
година; Решение № 116 от 29.05.2014 година и Решение № 9 от 28.01.2016 година,
всичките на Общински съвет - Габрово.
Чл. 15, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Наредбата предвижда забрана
за паркиране извън определените за целта места, паркиране върху
противопожарните хидранти и паркирането и престоя на МПС по тротоари с ширина
до 2 /два/ метра, детските площадки, парковете, зелените площи, площадите и др.
Според чл. 17а, ал. 1 от Наредбата отстраняването на
автомобили от мястото на паркиране, паркирани в нарушение на правилата за
движение по пътищата и настоящата Наредба, се извършва съгласно чл. 168 от ЗДвП
чрез специално за целта превозно средство.
Оспорващият обосновава правния си интерес от оспорване на
процесните текстове от Наредбата с факта, че е правоспособен водач на моторно превозно
средство /МПС/ – притежава категории „А“, „Б“ и „М“; престоява и паркира лични,
както и автомобили на негови приятели на територията на Община Габрово. В
подкрепа на тези твърдения към жалбата оспорващият представя заверено копие от
свидетелство за управление на МПС, отнасящо се до категории А, В и М, със срок
за валидност до 07.12.2020 година /л. 6 от делото/; свидетелство за регистрация
на МПС – част ІІ относно л.а. Москвич с рег. № Х 1548 АТ, регистрирано като собственост
на оспорващия /л. 6/; лична карта на оспорващия, в която като адрес е посочен такъв
в гр. Димитровград /л. 6/; декларация от Валентина Тодорова Кунева от с.
Добрич, община Димитровград, област Хасково, с нотариална заверка на подписа,
извършена на 26.05.2017 година, в която лицето декларира, че при нужда е
предоставяла и предоставя на оспорващия П.З. личното й МПС лек автомобил Тойота
Корола с рег. № Х 3133 ВК, а в останалата част декларацията съдържа
упълномощаване оспорващият да напуска страната, както и да управлява и ползва
на територията на страната и извън нея описания по-горе лек автомобил, да
представлява декларатора в различни институции във връзка с отношенията,
произтичащи от собствеността, ползването и застраховката на лекия автомобил /л.
7/; застрахователна полица относно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ за лек автомобил Тойота Корола с рег. № Х 3133 ВК с посочен
собственик Валентина Тодорова Кунева, със срок за валидност до 06.07.2017
година, ведно с контролен талон /л. 7 гръб/, както и копие от винетен стикер за
2017 година, без да е ясно за кое МПС се отнася /л. 7 гръб/.
Извършена е служебна справка в Национална база данни
„Население“ /л. 359/, според която оспорващият П.Т.З. е с регистриран постоянен
адрес:*** от 28.04.2000 година и настоящ адрес:***.2008 година.
При така установените факти, при преценка допустимостта
на оспорването настоящият съдебен състав намира следното:
Оспорването
на подзаконов нормативен акт изцяло или в отделни негови части е допустимо
съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК само при доказано наличие на личен и пряк правен
интерес. Такъв в хипотезата на възможност да бъдат засегнати права или законни
интереси на лицето по смисъла на чл. 186, ал. 1 от АПК ще е налице, когато тя е
реална, а не хипотетична. Видно от представеното по делото заверено копие от
документ за самоличност, както и от извършената служебна справка в НБДН е, че
оспорващият е с постоянен адрес *** и с настоящ адрес ***, като не представя доказателства, нито твърди
да е свързан трайно с община Габрово, било поради осъществявана от него
търговска дейност, било защото полага труд на основание, различно от
осъществявана търговска дейност, в тази община, било защото притежава недвижим/и
имот/и, което да налага да престоява и/или да паркира превозно средство на
територията на Община Габрово. В тази връзка следва да се съобрази
разграничаването между паркиране и престой, което законодателят прави в чл. 93
от ЗДвП. Според ал. 1 пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за
ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване
на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача, а според ал. 2 паркирано
е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го
характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с
необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или
сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. От
цитираните разпоредби е видно, че спирането е за ограничено време за разлика от
паркирането, и ако на един водач на МПС, преминаващ през община Габрово, е
възможно да се наложи да спре за престой, то това не се отнася до паркирането,
а чл. 17а, ал. 1 от Наредбата се отнася до паркирани автомобили. За да се
приеме, че забраните за престой и паркиране реално застрашават правата и интересите
на оспорващия, е необходимо да е налице трайна връзка между него и населените
места в общината, каквато не се твърди и не се установява от данните по делото.
Да бъде издадено наказателно постановление на жалбоподателя за това, че е
нарушил забрана за престой и паркиране на територията на община Габрово, е
толкова вероятно, колкото да бъде издадено такова и на всеки един друг водач на
МПС, а от това следва изводът, че неговите права и законни интереси не са
засегнати лично от разпоредбите на оспорените текстове от Наредбата, приета от
Общински съвет - Габрово.
В горния
смисъл са Определение № 6730 от 30.05.2017 година по адм. дело № 5863/2017
година на ВАС, І отд. и Определение № 5518 от 03.05.2017 година по адм. дело №
4750/2017 година, VІІІ отд.
Настоящият съдебен състав намира,
че част от документите, ползвани да
обосноват правния интерес от оспорването, в частност декларацията от Валентина
Кунева, са създадени за целите на настоящото дело и друго подобно дело,
заведено от оспорващия в Административе съд – Габрово /адм. дело № 248/2017
година/, но дори и съвкупността с останалите документи не може да обоснове
наличие на правен интерес с оглед наличието на реална, а не хипотетична
възможност от засягане на права или законни интереси на оспорващия по смисъла на
чл. 186, ал. 1 от АПК. Нито се твърди, нито се представят доказателства, че
оспорващият е пребивавал на територията на община Габрово като водач на лек
автомобил, който е престоявал и/или паркирал, за да се приеме, че е била налице
реална ситуация, в която спрямо оспорващия да са били относими оспорените от
него разпоредби от Наредбата.
Водим от
горното и на основание чл. 159, т. 4 във вр. чл. 186, ал.1 вр. чл. 196 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.Т.З. *** против чл. 15,
ал. 1, т. 1, 2 и 3 и чл. 17а, ал. 1 от Наредба № 3 за опазване на обществения ред и сигурността на територията на Община Габрово,
приета от Общински съвет – Габрово.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 265/2017 година по описа на Административен съд - Габрово.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в седемдневен срок от съобщението до оспорващия и до Общински съвет –
Габрово.
Препис от определението да се
връчи на оспорващия и на Общински съвет – Габрово.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.