Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.11.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на осми ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Славка Димитрова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1508 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че страните са лечебни заведения за
болнична помощ със 100% държавна собственост, които се помещават в една и съща
сграда. Посочва, че между лечебните заведения на 02.01.2013 г. е бил сключен
договор рег. № Д1-16/20.06.2013 г. за междуболнично
сътрудничество и предоставяне на немедицински услуги, изменен със споразумение
№ Д1-3#2/31.12.2015
г., със срок на действие до 01.05.2016 г. Съгласно чл. 1 от договора, двете
лечебни заведения поемат задължението съвместно да заплащат консумативните и
други разходи за общо ползваната от тях болнична сграда, а именно: разходи за
електрическа енергия, за студена вода и за топлоенергия; разходи за абонаментна
поддръжка и сервиз за асансьори /5 на брой/; разходи за извозване на битови
отпадъци, разходи за охрана на прилежащия сграден фонд и разходи за наем и
поддръжка на изтривалки. Съгласно чл. 4 от договора, ответникът заплаща на
ищеца за ползвания кислород от централна кислородна инсталация. Твърди, че е
бил титуляр по партидите към дружествата – доставчици на комунални услуги
/електроенергия, вода и топлинна енергия/, а за останалите доставки е бил
възложител по сключените договори. Посочва, че необходимостта от съвместното
заплащане на консумативните и други разходи произтича от факта, че двете
лечебни заведения се помещават в една и съща болнична сграда. Твърди, че след
изтичане на срока на договора страните не са сключили нов такъв, но са
продължили да разделят консумативните разходи по експлоатацията на сградата и
тези за абонаментната поддръжка и сервиз 5 броя съвместно ползвани асансьора,
за охрана на прилежащия сграден фонд и за наем и поддръжка на изтривалки.
Ответникът е продължил да ползва и кислород от централната кислородна
инсталация. Посочва, че въпреки липсата на договорно правоотношение, ответникът
е приемал издадените данъчни фактури, като ги е осчетоводявал в счетоводството
си. Счита, че този факт представлява признание на задължението и доказва
неговото съществуване. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да
заплати сумите по фактури и е изпаднал в забава след изтичане на 14-дневне срок
от датата на издаване на фактурата. Посочва, че между страните във връзка с
годишното приключване към декември 2016 г. са били разменени писма. В едно от
тях се съдържа потвърждение от страна на ответника, че същият е получил
надлежно фактурите и че ги е осчетоводил в счетоводството си. Предвид
изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да
заплати на ищеца сумата 153 477,29 лева главница ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и
сумата 45 425,84 лева лихва за забава върху главницата за периода от
10.08.2017 г. до 10.08.2020 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът оспорва изцяло исковете
като неоснователни и недоказани. Оспорва, че фактурите са ненадлежно получени и
са със завишена стойност. Твърди, че не е ползвал кислород от централната
кислородна инсталация през процесния период, поради
което не дължи заплащане на суми за това. Прави възражение, че исковите
претенции за периода от 01.05.2016 г. до 10.08.2017 г. са погасени по давност,
тъй като задълженията са с периодичен характер. Предвид изложеното иска да се
отхвърлят исковете като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
С допълнителна искова молба ищецът пояснява, че
претенцията му е за неплащане на сумите по 109 броя данъчни фактури. Посочва,
че не претендира, че вземанията му произтичат от сключения между страните
договор, изменен със споразумение, но договорът е относим
обаче с оглед на начина на определяне на размера на вземанията. Твърди, че
издадените фактури от ищеца са получени от ответника. Заявява, че ответникът е
ползвал кислород от централната кислородна инсталация, за което е съставен
констативен протокол между представители на страните. Оспорва възражението за
погасяване по давност на част от претенциите като неоснователно. Посочва, че
задълженото на ответника произтича от издадена и неплатена данъчна фактура,
поради което за него е приложима общата погасителна давност по чл. 110 ЗЗД от
пет години.
С допълнителен отговор на допълнителна искова молба
ответникът заявява, че поддържа изцяло всички възражения и аргументи, сторени с
отговора на исковата молба.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с
правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ:
Не се спори, че на 02.01.2013 г. между „Специализирана
болница за активно лечение по онкология“ ЕАД /СБАЛО ЕАД/ и „С.б.з.а.л.н.х.з.“
ЕАД /СБАЛХЗ ЕАД/ е сключен договор № Д1-16/20.06.2013 г. за междуболнично
сътрудничество и предоставяне на немедицински услуги. С чл. 1 страните са се
съгласили, че поемат задължението и разпределят заплащането на консумативните
разходи на ползваните имоти, което включва разходи за електроенергия на месец;
разходи за студена вода за месец на основна съобщностна
сграда; разходи за топлоенергия за месец на основна съобщностна
сграда; разходи за абонаментна поддръжка и сервиз на асансьори; разходи за
ползване на битови отпадъци; разходи за охрана на прилежащия сграден фонд и
разходи за предоставяне и поддръжка на изтривалки, като са конкретизирани каква
част се използва и заплащане от ответника. В чл. 5, ал. 1 е предвидено, че
ищецът префактурира към ответника договорените в
раздел I от
настоящия договор плащания, като прилага копие от оригиналната фактура издадена
от дружеството доставчик на услуга. Съгласно чл. 5, ал. 2, СБАЛХЗ ЕАД заплаща
дължимите суми в срок от 30 дни от представяне на фактура от страна на СБАЛО
ЕАД. С чл. 9 страните са се съгласили, че договорът влиза в сила на 02.01.2013
г. и се сключва за срок от 3 години.
Със споразумение от 31.12.2015 г. страните са удължили
действието на договора и сключените към него допълнителни споразумения до
01.05.2016 г.
По
делото са приети като доказателства фактури, издадени от ищеца на ответника, с
приложени към тях фактури от доставчици на услуги; констативни протоколи
относно асансьорните уредби; приемо-предавателни
протоколи между ищеца като възложил и трети за спора лица като изпълнител за
осигуряване на денонощна физическа охрана на имуществото и осигуряване на
пропускателен режим в сградите на лечебното заведение за съответния месец и
платежни нареждания за извършени плащания от ищеца към доставчиците на услуги –
„Л.“ ООД, „О. БГ“ ЕООД, „С.В.“ АД, „ЧЕЗ Електро България“ АД и „Т.С.“ ЕАД.
Представено
е потвърдително писмо от ответника № 616 от
17.03.2017 г., с което е същият е потвърдил задължения към ищеца до 31.12.2016
г. в общ размер на 841 561,58 лева, като е приложена справка за периода от
01.01.2015 г. до 31.12.2016 г., в която фигурират и процесните фактури, издадени до 31.12.2016 г.
С покана за доброволно изпълнение от 06.02.2020 г.
ищецът е поканил ответника да му заплати непогасени задължения по договор №
Д1-16/20.06.2013 г., споразумение от 31.12.2015 г. и по издадени фактури за междуболнично сътрудничество и предоставяне на немедицински
услуги и начислени лихви в размер общо на 569 579,02 лева.
От
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвена, се установява, че по предоставени счетоводни
данни от страните, всичките процесни 109 бр. фактури
са осчетоводени при страните. По счетоводни данни на ищеца, начисленията ДДС в
размер на 20% по всяка една фактура е деклариран като ДДС от извършена
продажба, тоест като дължим ДДС на бюджета в дневника на продажби по ЗДДС подаден
в НАП за месеца, в който е издадена съответната фактура. По предоставени данни
от НАП и от ответника се констатира, че ответникът е ползвал частичен данъчен
кредит по процесните фактури – за ел. енергия, вода и
топлоенергия фактурирана от ищеца по процесните
фактури, т.е. по част от процесните фактури. Друга
част от фактурите са декларирани в дневниците за покупки като доставки без
право на данъчен кредит. От всички процесни фактури
само тази с № **********/30.06.2017 г. на стойност 533,57 лева не е включена в
дневниците за покупки по ЗДДС на ответника. По данни на ответника е налице
плащане само по две фактури - №
**********/21.06.2016 г. и № **********/22.06.2016 г. на обща стойност
2 895,45 лева, а по данни на ищеца, е отразено само едно плащане за сума в
размер на 169,34 лева по фактура № **********/29.07.2016 г. По счетоводни данни
на ищеца, салдото – непогасените вземания от ответника по процесните
фактури е в размер на 153 646,63 лева, а по справка към исковата молба,
неплатеният остатък е 153 477,29 лева или с 169,34 лева по малко. По
счетоводни данни на ответника, не фигурира неплатен остатък по процесните фактури към ищеца. Съгласно потвърдително
писмо от 17.03.2017 г. с положен подпис на А.Г.и печат на ответника, за периода
от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г., ответникът е
потвърдил задължение към ищеца в размер на 841 561,58 лева. Съгласно потвърдително писмо от 23.02.2018 г. получено от И.С.на
26.02.2018 г. с положен подпис на лицето, за периода 2017 г. ответникът не е потвърдил
задължение към ищеца. Изчислената законна лихва върху сумите по процесните фактури е в размер на 45 382,57 лева. От
проверката на доказателствата и преизчисление на
начислените разходи на база издадените от съответните доставчици фактури на
ищеца се установява, че ищецът е разпределял относимите
разходи на ответника за поддръжка и стопанисване на процесния
имот съобразно уговореното в процесния договор от
20.06.2013 г. Издадените от ищеца на ответника фактури по стойност съответстват
на начина на разпределение на всеки вид разход в договора. Съгласно
представените по делото доказателства и от извършената проверка в
счетоводството на ищеца се констатира,
че всички фактури са заплатени от ищеца към отделните доставчици. От проверката
на доказателствата се установява, че ищецът е разпределял относимите
разходи на ответника за поддръжка и стопанисване на процесния
имот съобразно уговореното в процесния договор от
20.06.2013 г. В съдебно заседание вещото
лице уточнява, че прави корекция на заключението на база информация,
която е получил след представяне на заключението от страна на ответника.
Плащанията са така, както са отразени в експертизата, но по отношение на процесните фактури няма погасени суми, както и няма
извършени прихващания. Заявява, че по процесните
фактури няма извършени плащания. Непогасеният остатък, на база информация от
ответника, е пълният размер на неплатените фактури.
При
разпита свидетелката М.И.С.заявява, че е на длъжност „оперативен счетоводител“
в болницата по онкология от 2015 г. Знае, че са издавани фактури н.С.б.з.а.л.н.х.з.
във връзка с договора за медицински услуги, който имат с тях. Посочва, че
доколкото знае, договорите се сключват година за година. Фактурите са за
режийни разходи за ток, вода, топлофикация. Посочва, че с ответника се
помещават в една сграда. Заявява, че е връчвала фактури на ответника, като
страните са си разменяли взаимно фактури. Имало договорка да се префактурират услугите. Това не се случвало веднага, тай
като имало например от С.В. и Топлофикация забавяне. Имало е случаи да се
фактурират към ответника за три месеца наведнъж. Доколкото знае, че няма
споразумение да се представят фактурите в деловодството на ответника. Заявява,
че лично е връчвала фактури на ответника в отдел „Счетоводство“. Оперативният
счетоводител, на който давала фактурата, отказвал да у подпише, тъй като не
можел да поеме такава отговорност.
С
оглед на така ангажираните доказателства по делото съдът намира за доказано, че
за спорния период между страните са съществували валидни облигационни отношения
във връзка със сключен на 20.06.2013 г. договор за междуболнично
сътрудничество и предоставяне на немедицински услуги.
Независимо,
че е изтекъл договореният срок, удължен със споразумението от 31.12.2015 г. до
01.05.2016 г., страните са продължили да прилагат неговите клаузи, за което
свидетелстват приложените писмени доказателства, показанията на разпитаната
свидетелка и приетата без възражения съдебно-счетоводна експертиза. Поведението
на ищеца също недвусмислено показва, че страните са продължили да се считат
обвързани от договора, доколкото видно от издадените от „Специализирана болница
за активно лечение по онкология“ ЕАД протоколи към трети лица, например с
осигурената охрана, договорът от 20.06.2013 г. е изрично цитиран. Установи се
също така от приетото заключение, че процесните
фактури, издадени от ищеца на ответника отразяват пълно и точно начина на
разпределение за всеки вид разход така, както страните са се съгласили с
подписания между тях договор № Д1-16/20.06.2013 г. Ответникът е осчетоводил фактурите, поради което
следва да се приеме, че се е съгласил, макар и да отрича в настоящото
производство, с продължаване действието на договора и след изтичане на неговия
срок.
Следователно издадените 109 бр. фактури са за услуги,
уговорени в договора между страните и по тях ответникът е дължал плащане.
В
трайната и последователна практика на Върховния касационен съд се приема, че фактурата
може да се приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение по
договор за продажба между страните, доколкото в самата фактура фигурира
описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на
страните и време и място на издаване. Включването на фактурите в счетоводството
на ответника по съответните сметки, каквото се установи, че е налице,
представлява признание
на задълженията и доказва тяхното съществуване. В посочения смисъл са решения,
постановени по реда на чл. 290 ГПК, а именно: решение № 166/26.10.2010 г. по
т.д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 96/26.11.2009 г. на ВКС, І Т.О.,
решение № 46/27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 42
от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 23 от
07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О.
От събраните доказателства следва да се приеме за
доказано, че след изтичане на срока на договора на 01.05.2016 г., страните са
продължили да разделят при условията на чл. 1 от него консумативните разходи по
експлоатацията на общо ползваната от двете лечебни заведения сграда и тези за
абонаментна поддръжка и сервиз на 5 броя съвместно ползвани асансьори, кислород
от централната кислородна инсталация, за охрана на прилежащия сграден фонд и за
наем и поддръжка на изтривалки, двете дружества са осчетоводили надлежно всички
фактури, като видно от установеното от вещото лице, при съобразяване изложеното
в съдебно заседание при изслушване на заключението, ответникът не е заплатил
дължимите суми.
Съдът, при кредитиране изводите на вещото лице, приема
за установено, че дължимата сума по процесните 109
бр. фактури е 153 646,63 лева. С оглед диспозитивното
начало в процеса искът за главница се явява основателен за пълния предявен
размер, който е по-нисък от установения от вещото лице, и възлиза на 153 477,29
лева.
С оглед основателността на предявения иск за главница,
следва да се разгледа въведеното в процеса от ответника възражение за
погасяване по давност на част от претенцията за периода от 01.05.2016 г. до
10.08.2017 г.
Тълкувайки волята на страните и тяхното поведение, настоящият
състав намира, че същите са приели да продължат да изпълняват сключения между
тях договор № Д1-16/20.06.2013 г. за междуболнично
сътрудничество и предоставяне на немедицински услуги. За този си извод съдът
съобрази, че при издаване на процесните фактури
ищецът е разпределил консумативните разходи и разноски за ползване на имота, в
който се намират двете лечебни заведения така, както е уговорено с договора.
Ответникът е приел фактурите без забележки и ги е осчетоводил. В чл. 5, ал. 2
от договора е предвидено, че ответникът заплаща дължимите суми в срок от 30 дни
от представяне на фактурата.
Съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, вземанията за наем, за
лихви и за други периодични плащания се погасяват с изтичане на тригодишна
давност. В Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК
на ВКС е изяснено, че понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване
на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви.
В разглеждания случай предявените от ищеца вземания по
109 бр. фактури са за повтарящи се през определен период от време, определен в
договора като едномесечен, и еднородни по своя характер задължения /разходи/, с
предварително определен падеж. Задълженията на ответника са за трайни и
повтарящи се действия с общи правопораждащи
юридически факти по възникване на разходи за посочените в договора №
Д1-16/20.06.2013 г. немедицински услуги. Предвид изложеното следва да се
приеме, че вземанията по фактурите са за периодични плащания, за които е приложима
кратката тригодишна давност.
По отношение обаче на вземанията за периода от
01.05.2016 г. до 31.12.2016 г. съдът намира, че са се осъществили факти, при
които законът предвижда прекъсване на давността. Според формираната по реда на
чл. 290 ГПК практика на ВКС, по приложението на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, застъпена
в решение № 100 от 20.06.2011 г. по т.д. № 194/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О.; решение
№ 131 от 23.06.2016 г. по гр.д. № 5140/2016 г. на ВКС, ІV Г.О.; решение № 49 от
04.04.2017 г. по т.д. № 50236/2016 г. на ВКС, ІV Г.О.
и др., признаването е едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и
недвусмислено заявява, че е задължен към своя кредитор. За да е налице
признание по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, то трябва да е направено в рамките
на давностния срок, да е отправено до кредитори или
до негово представител и да се отнася до съществуването на самото задължение, а
не само до наличие на фактите, от които произхожда. Признаването на дълга може
да бъде изразено и чрез конклудентни действия, стига
същите да манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди
съществуването на конкретния дълг към кредитора.
В разглеждания случай с
потвърдително писмо от ответника № 616 от 17.03.2017
г., „С.б.з.а.л.н.х.з.“ ЕАД е потвърдило задълженията си към ищеца до 31.12.2016
г. в общ размер на 841 561,58 лева, като в приложената към писмото за
потвърждение справка за периода от 01.01.2015 г. до
31.12.2016 г., фигурират и процесните фактури,
издадени до 31.12.2016 г.
При
съобразяване направеното признание от ответника за посочения период, което е по
смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД и е направено от ответника в рамките на давностния срок, отправено е и е достигнало до кредитора и
същото се отнася до съществуване на самото задължение, част от което е претендираното с исковата молба, съдът намира, че е налице
прекъсване на давността за вземанията, попадащи в периода от 01.05.2016 г. до
31.12.2016 г. Ето защо за сумите, дължими по фактурите, издадени от ищеца на
ответника за периода от 01.05.2016 г. до 31.12.2016 г., възражението на
ответника за погасяването им по давност се явява неоснователно.
По отношение дължимите от ответника вземания за
периода от 01.01.2017 г. до 10.08.2017 г., съдът
намира, че същите са погасени по давност, тъй като не са налице обстоятелства,
от които да се направи извод, че е налице прекъсване течението на давността.
Изрично в заключението е посочено, че ответникът не е потвърдил задълженията
към ищеца за периода 2017 г., а доказателства в обратния смисъл не са
ангажирани. Приетите като доказателства след изслушване на експертизата писмени
документи са за постигнато споразумение между страните за дължими суми по други
договори и за медицински услуги. Погасените по давност задължения, при
кредитиране заключението на неоспорената съдебно-счетоводна експертиза,
възлизат на 67 950,14 лева за периода от 01.01.2017
г. до 10.08.2017 г. и в тази част искът за главница следва да се отхвърли като
погасен по давност.
Предвид изложеното искът за главница следва да се
уважи за сумата в общ размер на 85 527,15 лева, дължима главница, като за
разликата до пълния предявен размер от 153 477,29 лева и за периода от 01.01.2017 г. до 10.08.2017 г. претенцията подлежи на
отхвърляне като погасена по давност.
По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателен, по отношение приетата за дължима
главница, се явява акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане обезщетение за забава. Доказа се по делото, че ответникът не
е изпълнил задължението си да заплати дължимите суми по фактурите на падежа. Ищецът
претендира лихва за забава три години назад от предявяване на исковата молба,
като падежът е настъпил в по-ранен момент. Размерът на лихвата за забава върху главницата
от 85 527,15 лева, която не е погасена по давност, възлиза на
20 655,64 лева, при съобразяване приетата експертиза, до който размер
претенцията е основателна. За разликата до пълния предявен размер следва да се
отхвърли.
По искането
за разноски: Двете
страни претендират разноски. От страна на ищеца са извършени разноски в общ
размер на 16 306,13 лева, от които 7 956,13 лева за държавна такса,
550 лева за депозит за вещо лице и 7 800 лева за адвокатско възнаграждение.
При съобразяване уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят
разноски в общ размер на 8 704,89 лева. От страна на ответника са
извършени разноски в общ размер на 500 лева, от които 50 лева за депозит за
вещо лице и 450 лева за юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр чл. 25, ал. 1 НЗПП. С оглед
отхвърлената част от исковете на ответника се дължат разноски в размер на
233,08 лева.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът посочва
банкова сметка, ***ните суми, а именно: IBAN: ***, BIC: ***,
при банка: „Ц.К.Б.“ ЕАД, с титуляр: „У.с.б.з.а.л.п.о.“ ЕАД.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ „С.б.з.а.л.н.х.з.“ ЕАД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, да заплати на „У.с.б.з.а.л.п.о.“
ЕАД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, сума в размер на 85 527,15 лева /осемдесет и пет хиляди петстотин двадесет и седем лева и петнадесет
стотинки/, представляваща
дължима цена за предоставени услуги по договор № Д1-16/20.06.2013 г. и издадени
фактури, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване
на исковата молба 10.08.2020 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата до пълния предявен размер от
153 477,29 лева и за периода от 01.01.2017 г. до
10.08.2017 г. като погасен по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, а. 1 ЗЗД „С.б.з.а.л.н.х.з.“ ЕАД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, да заплати на „У.с.б.з.а.л.п.о.“
ЕАД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, сума в размер на 20 655,64 лева /двадесет хиляди шестстотин петдесет и пет лева и шестдесет и четири
стотинки/, представляваща
законна лихва за забава върху присъдената главница за периода от 10.08.2017 г.
до 10.08.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до пълния предявен размер от 45 425,84 лева като погасен по
давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „С.б.з.а.л.н.х.з.“ ЕАД, с ЕИК: *******,
с адрес: ***, да заплати на „У.с.б.з.а.л.п.о.“ ЕАД, с ЕИК: *******, с
адрес: ***, сума в размер на 8 704,89 лева /осем хиляди седемстотин и
четири лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща направени
разноски по делото, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „У.с.б.з.а.л.п.о.“ ЕАД, с ЕИК: *******,
с адрес: ***, да заплати н. „С.б.з.а.л.н.х.з.“ ЕАД, с ЕИК: *******, с
адрес: ***, сума в размер на 233,08 лева /двеста тридесет и три лева и осем стотинки/,
представляваща направени разноски по делото, съобразно отхвърлената част о
исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: