Решение по дело №543/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на „Лессистема“ ООД, ЕИК *********, срещу Уведомително писмо РДГ06-2267/19.04.2023 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Кърджали, с което на дружеството жалбоподател е отказано издаването на удостоверение по чл.58, ал.3, т.1 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.

В жалбата са изложени съображения за прогласяване нищожността на оспореното уведомително писмо като издадено от некомпетентен орган, съответно за отмяната му като издадено при неспазване на предписаната от закона форма, при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и целта му. Твърди се, че заявителят е представил всички изискуеми документи, като органът е следвало да издаде исканото удостоверение. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят - „Лессистема“ ООД, редовно призован, не се представлява. От процесуалния представител на жалбоподателя е депозирано писмено становище, в което излага допълнителни съображения за отмяна на оспорения акт.

Ответникът – Директор на Регионална дирекция по горите – Кърджали в съдебно заседание се представлява от юрк. М., която моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна по изложените в отговора подробни съображения. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 24.03.2023г. от управителя на „Лессистема“ ООД в деловодството на РДГ Кърджали е подадено заявление с вх. № РДГ06-1783/24.03.2023г. за издаване на удостоверение по чл. 58, ал. 3, т. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии /НКОГТ/, за изработване на производствени марки, а именно: за обект – по чл.206 ЗГ, продажба на дървен материал, находящ се ***, УПИ VII, кв.44 по ПУП на *, ПИ 77181.16.237 по КК на *. Към заявлението са приложени копие от документ, удостоверяващ възникнало наемно правоотношение, по силата на който дружеството наема част от имота /л. 16/; разрешение за поставяне № 24/21.12.2026г., съгласно чл.56, ал.1 от ЗУТ / л. 17/; скица на поземлен имот / л.18/; документ за платена такса за издаване на удостоверение /л. 19/ и удостоверение за видеонаблюдение, съгласно което изградената система за видеонаблюдение отговоря на изискванията по чл. 14а, ал. 1 НКОГТ – /л. 15/.

По делото от ответника се представиха доказателства, видно от които за същия поземлен имот на „А. И.“ ЕООД, *, представлявано от Я. Д. е издадено Удостоверение по чл. 58, ал.3, т.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. Приложен е и договор за наем на недвижим имот с идентификатор 77181.16.237, находящ се в ***, сключен на 01.08.2019г. между Е. В. Д. и „А. И.“ ЕООД.

Въз основа на така представените от дружеството жалбоподател документ директорът на Регионална дирекция по горите – Кърджали е издал прцесното писмо № РДГ06-2267/19.04.2023г., с което на основание чл. 58, ал. 3, т. 2 във връзка с ал. 3, т. 1 от НКОГТ е отказал на „Л.“ ООД издаването на удостоверение за изработване на производствена марка за обект в ***. Акта е мотивиран с това, че представеното разрешение за поставяне на фургон за охранителна и други дейности е издадено на „Х. Т.“ ЕООД, в качеството му на собственик на имота и съответно „Л.“ ООД не може да се ползва от разрешенията издадени в полза на трети лица. На следващо място е посочено, че имотът е собственост на Е. Д. и след направена справка в регистъра на производствените марки, воден от РДГ Кърджали е установено, че в този имот вече има регистриран обект по чл.206 от ЗГ на „А. И.“ ЕООД, като се ползва целия съгласно сключен на 01.08.2019г. договор за наем между наемодателя Д. и наемателя „А. И.“ ЕООД.

Уведомителното писмо е изпратено на посочения в заявлението електронен адрес на 19.04.2023 г. /л. 20/, както и препоръчано, с обратна разписка/ л.57/, но писмото е върнато с отбелязване „непотърсено“.

При така установеното от фактическа страна, след като извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на основанията, сочени от оспорващия, и служебно на всички основания по чл.146 АПК, Административен съд – Хасково формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, в срока за оспорване по чл. 140, ал. 1 от АПК и от активно легитимирано лице - адресат на акта.

Постановеният отказ в оспореното писмо има белезите на административен акт, доколкото обективира волеизявление на административен орган във връзка с подадено до него искане за извършване на административна услуга - издаване на удостоверение, в което да се посочат серията и поредният номер на производствената марка, която заявителят ще ползва. Извършването на административна услуга е приравнено на издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, който следва да отговаря на изискванията за компетентност на издателя му, съдържание и форма по чл. 59, ал. 2 от АПК, като редът за неговото обжалване, съгласно разпоредбата на § 8 от ПЗР на АПК, е този за обжалване на административните актове.

Разгледана по същество, жалбата е носнователна.

Актът е издаден от компетентен административен орган съгласно чл. 58, ал. 3, т. 2 от НКОГТ /л. 24/, поради което не е налице основание за прогласяване на нищожността му съгласно на чл. 168, ал. 1 – ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК.

Актът е издаден в законоустановената писмена форма /чл. 59, ал. 2 АПК/, като са посочени фактическите и правните основания за обективиране на отказа за издаването на удостоверение за изработване на производствена марка. Посочени са заявлението с номер и дата, което е разгледано от административния орган, от кое дружество е подадено то и за кой обект се отнася. Спазен е едномесечният срок за произнасяне по чл. 58, ал. 3, т. 2 от НКОГТ. Не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат до ограничаване правото на защита на дружеството заявител в инициираното от него административно производство. Не са налице основания за отмяна на акта съгласно на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2-3 АПК.

Актът е издаден в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което не са налице основания за отмяната му съгласно на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК.

Съгласно чл. 206, ал. 1 от Закона за горите „собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, са длъжни: 1. да водят дневник за постъпилата, преработената и експедираната дървесина; 2. да притежават производствена марка и да маркират с нея експедираната от обекта дървесина; 3. да изградят и да поддържат система за постоянно видеонаблюдение на обекта, включително на работещите горивни инсталации, използващи биомаса, както и да предоставят достъп до информацията“.

Съгласно чл. 58, ал. 1 и ал. 2 НКОГТ, издадена на основание чл. 148, ал. 11, чл. 196, ал. 3, чл. 198, ал. 3, чл. 200, ал. 10, чл. 203, ал. 3, чл. 204 и чл. 208 Закона за горите, „за вписване в регистъра на производствените марки собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, подават в РДГ заявление по образец за всеки отделен обект. Към заявлението се прилагат: 1. документ за собственост или за ползване на обекта; 2. данни за адрес, номер по действащ план, номер на имота по карта на възстановената собственост или идентификатор на имота по кадастрална карта; 3. изискуемите по нормативен акт документи за въвеждане на обекта в експлоатация и/или за разрешаване на неговото ползване; 4. когато в един имот са разположени повече от един обект по чл. 206 ЗГ, границите на терена на всеки отделен обект следва да са обозначени с трайни знаци; 5. документите по чл. 14а, ал. 2 и чл. 14б, ал. 3 и 4“. Съгласно чл. 58, ал. 7 НКОГТ „преди издаване на удостоверението съответната РДГ извършва проверка на документите и обстоятелствата по ал. 2, т. 4 и 5, както и относно функционирането на системите по чл. 14а и 14б, за което се съставя констативен протокол“. Съгласно чл. 58, ал. 3 НКОГТ „в едномесечен срок от постъпване на заявлението директорът на РДГ или оправомощено от него длъжностно лице издава и изпраща до заявителя по ал. 1: 1. удостоверение, в което се посочва серията и поредният номер на производствената марка, или 2. мотивиран отказ за издаването на такова удостоверение“.

В конкретния случай в заявлението е посочено, че се прилагат документи, изискуеми по Закона за устройството на територията, за въвеждане на обекта в експлоатация и/или за разрешаване на ползването му. С оглед разпределената доказателствена тежест жалбоподателят не доказа, че подавайки заявлението си, в действителност е приложил изискуемите по нормативен акт документи за въвеждане на обекта в експлоатация и/или за разрешаване на неговото ползване, поради това, че представеното разрешение за поставяне се отнася до „фургон за охрана и други дейности“ и е с възложител „Х. Т.“ ЕООД. Нещо повече, в писмените бележки се твърди, че искането на документи чл. 58, ал. 1, т. 3 НКОГТ /неточно е цитирана разпоредбата на чл. 58, ал. 2, т. 3 НКОГТ/ е очевидно несъстоятелно и немотивирано, тъй като такива се издават за строежи, а имотът, който ще се ползва от жалбоподателя бил незастроен /незастроената част от имота/, не и сградите в него. Видно от преписката, обаче, към заявлението е представен договор за наем с предмет – наемодателят – Е. В. Д.- отдава на наемателя -„Лессистема“ ООД част от собствения си поземлен имот с идентификатор 77181.16.237, *, това формира извод за липсата на индивидуализация на имота в сключения договор за наем, а именно – коя точно негова част се отдава под наем, граници, застроена и/или незастроена част, площ. Нещо повече не без значение е и установеното от административния орган, че в имот 77181.16.237 има регистриран обект по чл.206 от ЗГ под № 526/11.09.2019г. на „А. И.“ ЕООД, с управител Я. Д., като за цитирания имот вече има сключен на 01.08.2019г. договор за наем между Е. Д. и „А. И.“ ЕООД , за срок от 7 години, който се отнася за целия имот. При това правилно след извършената проверка на представените документи по чл. 58, ал. 7 НКОГТ съответната РДГ е констатирала липсата на документ за въвеждане на обекта в експлоатация и/или за разрешаване на ползването му по чл. 58, ал. 2, т. 3 от НКОГТ.

Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че оспореният акт е издаден в противоречие с принципа на служебното начало. В действителност органът е длъжен да предостави възможност на заявителя за отстраняване на недостатъците на заявлението, изразяващи се в липсата на конкретни документи, но същият е събрал служебно доказателства за изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства, установявайки липса на основания за издаване на исканото удостоверение. Отделно от това в хода на съдебното производство от страна на оспорващото дружество не ес ангажираха доказателства в обратна посока, а именно, че при подаване на заявлението „Лессистема“ ООД е отговаряла на нормативните условия за издаване на исканото удостоверение за изработване производствена марка.

С оглед гореизложеното следва да бъде прието, че оспореното уведомително писмо, с което е отказано издаването на „Лессистема“ ООД на удостоверение за изработване на производствена марка по чл. 58, ал. 3, т. 1 НКОГТ, е издадено законосъобразно, поради което подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на делото и с оглед заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, такова се следва в размер на 200 лева, платими от жалбоподателя „Лесисстема“ ООД.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Административен съд - Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Лессистема“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А. Д., срещу Уведомително писмо РДГ06-2267/19.04.2023 г. на директора на Регионална дирекция по горите – Кърджали.

ОСЪЖДА Лессистема“ ООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А. Д. да заплати в полза на Регионална дирекция по горите – Кърджали, разноски по делото в размер на 200.00 / двеста / лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.

	Съдия: