Р Е Ш Е Н И Е
№
260049
26.10.2020г. гр.
Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Димитровградският
районен съд
на
двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година
в
публичното заседание в следния състав:
Председател: Гергана Стоянова
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар
Дарина Петрова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Гергана Стоянова
гражданско дело № 235 по описа за 2020г.
за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.124 ал.1, вр. чл.415 ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че на
22.1.2019г., ищцовото дружество сключва, в качеството на кредитодател с
ответника по делото, в качеството на кредитополучател Договор за предоставяне
на кредит от разстояние № 238540. Договора е сключен при условията на
ЗПФУР.Сключването на самия договор се извършил въз основа на подробна
информации, доената на уеб адрес .На същия електронен адрес са публикувани и
общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите,
сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване
на въпросник, както и маркиране на полето “Съгласен съм с общите условия”, с
което кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът получава
н-мейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора.
Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си имейл Договор и общи условия
за писмено потвърждаване но следния начин: клиента получава чрез съобщение по
телефон на предоставения п него ммгфонен номер четири цифрен, уникален, код.
Сключването на дговора чрез електронната платформа и последващото потвърждаване
па сключването по време на телефонния разговор било годно доказалество пи
смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с ч с 9 от ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР във
вр. с чл. 3. ал. 1 и ал 3.
Видно било, че етапите за сключване изискват множество
действия от страна на потребителя, като във всеки от тях той се запознава с
обстоятелството, че сключва договор за предоставяне на кредит. Следователно
ответника е знаел, в какво правоотношение встъпва.По този начин
кредитополучателят сключвал договора за предоставяне па кредит от разстояние, а
кредитодателят му изпраща съобщение по телефон, с което го уведомява, че
паричните средства са преведени по посочения от него начин.До входириие на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, както и до входиране на исковата молба са постъпили плащания в
размер на 350.00 лв. разпределени, както следва; 130.89 лв. главница, 82.30 лв.
лихва, 128.61 лв. неустойка;Гореописаната процедура е извършена от ответника, в
резултат на което на същия е отпуснат кредит е главница в размер на 2 500.00
лв. /две хиляди и петстотин лева ( сьгласно ч е 2, ал. 2 от Договора е за
рефинанспране, поради което на основание чл. 2. Ал 2 т. 1 от него, част от
сумата не се превежда на потребителя, а директно олива за тнасяване на неговото
предходно задължение към кредитодателя. Превода е по банков път по банкова
сметка *** „Централна кооперативна банка" .АД, за което се представя
платежно нареждане. В настоящия случай за покриване на предишно задължение по
договор N« 225559 от 10.10.2018г. е послужила сума в размер на
1924.96 m. I i,i idCHO 4/i. 2, ал. 3 от Договора
остатъкът в размер на 575.04 лв. е преведен на ответника П.Г. по посочен от нея
начин, а именно: по банков път на нейна сметка „Сосиеге Женерал Експресбанк“ АД
r IBAN ***, В 1C ГТВВВС22. Доказателство за превода е представеното
платежно нареждане.
Видно било от Договора та кредит вземането на главница
е разсрочено ма 18 броя вноски за периода 21 02.2019г. - 15.0*7.2020г..
От тях вноската за главница за 212)2.20191. е изцяло платена. Платената
главница е в общ размер 138.89 лв.. Размера на 1" л1 вноските е 138.89 лв., а на последната осемнадесета
вноска е в размер на 138.87 лв.. Дължими octaBai вноските
за периода от следните месеци: 23.03.2019г. - 15.07.2020г. н размер на 2361.П
лв.. С известие от 30.10.2019г., получено на 06.11.2019r. oi П. I
ерманова, за което тя саморъчно е изписала трите си имена, датата на получаване
и се е подписала, смс обявили надлежни предсрочна изискуемост на същата. В
случаи, че съдът приеме, че предсрочна пзискхемост не е надлежно обявена то
приложение следвало да намери приложение т. 1 от TP N 8 от 2017г.
по т.д. 8 от 2017г. на ОСГТК на В КС съгласно косчо се уважава искането за
установяване на вземания, които са мепадежиралн към датата ма входиране на
заявлението и за които не е обявена надлежно предсрочна изискуемост. Размера на
вземането подлежащо на уважение следва да се определи към момента на формиране
на сила на присъдено нещо. Съгласно т. 2 от цитираното решение обстоятелството,
че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение не са отграничени
иадежирали от непадежиралм вноски не е условие иска да бъде обявен за
недопустим. Въз основа на триото и в случаи, че приемете, че вземането не е
надлежно обявено за предсрочно изискуемо, моля да определите като изискуеми
всички вземания з.» главница кь(,| момента на формиране на сила на присъдено
нещо. С оглед продължителността на процесуалните срокове за размяна на книжа,
насрочване на делото п постановяване на решение то към момента на иск
тановяването му. всички вземания ще са < настъпил падеж, ако не дължими ще
са падежиралите вземания. Поради това. следва да се уважи цялата ни претенция
по заявление и по настоящата искова молба, а именно сума в размер 2361.11
лв.
Ищецът претендира,
на основание чл. 415 от ГПК съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника П.Г.Г. с ЕГН **********, че същата дължи
на “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕПК 2011968К), представлявано от Борислав Николчев чрез
юрк. А. Г. сумата oт 2 247.72 ли., oт които; 3 062.30 лв„ от които: 2 361.11
лв., главница по предоставения кредит, 701.25 тв., претендирана със заявление
по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за периода
21.02.2019г. 15.07.2020т., ведно
със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждането на
заповедното производство до пълното погасяване на дължимата сума. За Вземането
имало издадена заповед за изпълнение по ч.г.д. 2143/2019г. на Районен съд
Димитровград.
Претендира да се осъди ответника да заплати направените и
присъдени разноски в заповедното производство в следния размер:150.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение, както и платената държавна такса в размер на
61.25 лв.Моли, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да се осъди ответника да заплати
направените от дружеството разноски в настоящото производство включително
държавна такса и такса за изисканите експертизи.Моли, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК да се
осъди ответника да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00
лева.
С
депозиран отговор на исковата молба в срок ответникът оспорва иска като
неоснователен и недоказан и като такъв следвало да бъде отхвърлен изцяло,
поради следните възражения:За да е допустимо производството по чл. 422 ГПК, е
необходимо да има пълно съответствие между страните, основанието и размера на
предявените искове и задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение,
доколкото в исковото производство се установява дължимостта именно на тези
вземания, за които е образувано заповедното такова и за които е издадена
заповед за изпълнение.За да е основателна претенцията следва ищецът да докаже,
по пътя на пълно и главно доказване, своята процесуална легитимация в
настоящото производство, юридическият факт, от който черпи правата си, а именно
надлежно сключен договор от разстояние, както и настъпването на обективни
предпоставки на неплащане от страна на длъжника, както и обективирано
волеизявление за трансформиране на вземанетоо в предсрочно изискуемо, което
обстоятелство да е докарано до знанието на длъжника. Но за да е валидно
извършено и основателно първо трябва да е налице неизпълнеие на задълженията по
процесния договор.
Кредиторът е изложил подробно процедурата по сключване
на договор за потребителски кредит, когато същият е сключен от разстояние.По силата на договор за заем заемодателят предоставя в
собственост на заемателя пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума. Договорът се характеризира като реален, каузален и
неформален Договорът за заем включва дваелемента-постигане на съгласие между
две волеизявления и реално предаване на вещта. Договорът обаче се счита за
сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи
заетата сума или друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор или
от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на
волеизявленията. Безспорно, следва да е налице съгласие - съвпадане на
насрещните волеизявления на страните, но това не е достатъчно - фактическият състав се завършва след като вещта бъде
предадена. Ако би се приело за
правилно обратното положение, че платежното нареждане, което е представено по
делото служи като доказателство за реално получаване на сумата, означава да се
приеме, че е сключен договор за кредит от разстояние, без да е завършен
фактическият състав на института на заема. Платежното нареждане не може да
послужи като доказателство за получаване и усвояване на сумата.Оспорва се
получаването на сума 1924.96 лв. и по-точно основанието , на което е преведена.
Отделно следва да се спомене, че макар и да не е предмет на настоящото
производство, релевантен за делото е въпросът налице ли е действително сключен
договор за кредит с номер 225559 от 10 октомври 2018 г., понеже част от
процесната сума е свързана с погасяването на вземане по стар договор с ищеца по
делото и същия длъжник, както и да се изследва от съда служебно въпросът налице
ли са неравноправни уговорки в същия, които на основание чл. 146 ЗЗП са и
нищожни.Когато изпращач, или получател на паричен превод оспорват в правоотношенията
си изпълнението на транзакция , в частност получаването на паричната сума от
посочен в заявката получател - физическо лице, издаваните от доставчика на
платежни услуги документи за нейното регистриране идентифицират транзакцията ,
но сами по себе си не били достатъчно доказателство за
получаване на парите, тъй като не се касаело за официален, обвързващ съда
свидетелстващ документ, удостоверяващ този факт.В сила бил Закон за платежните услуги и платежните системи
(ЗПУПС), както
и приетата от УС
на Българската народна банка Наредба№ 3/16.07.2009г за изискванията към
платежните операции. Съгласно този приложим в случая закон, платежно нареждане е всяко нареждане от платеца или
получателя към доставчика на платежни услуги,с което се разпорежда изпълнението
на платежна операция , а наличнен паричен превод е платежна услуга, при която
средствата се предоставят от платеца, без да са открити платежни сметки на
негово или на получателя име, с единствена цел прехвърляне на съответната сума
на получателя или друг доставчик, действащ от негово име.В този смисъл
представеното платежно нареждане от Изи финанс на Изи финанс, с посоченото
основание на превод не можело да се приеме като доказателство за реално
получаване на заемната сума от г- жа Г..Ищецът твърди, че всеки кредитоискател
първо се регистрира в сайта и попълва въпросник, както и декларативно заявява,
че приема общите условия на дружеството.След това системата генерира и изпраща
емейл с индивидуален код за клиента, с който той ще се легитимира и линк за
активиране на акаунта. След това клиентът поучава и втори и- мейл със специален
код и линк. Кредиторът сам признава, че преди извършване на паричен превод,
клиентът получава обаждане на посочен от него телефонен номер, който всякога
може да и произволен и клиентът да използва какъвто и да е номер, като това
обаждане служи за потвърждаване сключването на договора. Този факт се оспорва,
защото не е юридически признат от никой закон, че провеждането на телефонен
разговор може да послужи или пък да замести реалното предаване на вещта-
заетата сума пари. Още повече, че по
делото се твърди, че е обичайна практика на ищеца да записва разговорите с
клиентите си, но в случая запис не е бил извършван. От изявленията на кредитора
става ясно, че запис не е извършван и по рефинансирания и по процесния договор-
стр. 2 от исковата молба. Липсвали доказателства, че
ответникът, посредством електронна страница на заемодателя е регистрирал
акаунт, подал е искане за получаване на паричен заем, съгласил се е да получи
същия, попълнил е въпросник.Макар
ищецът да е могъл да извърши запис на заявлението, направено от ответника по
електронен път и да докаже извършването му със самия запис съгласно
разпоредбата на чл. 18, ал. 3 ЗПФУР - преддоговорната информация, както и
изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от
разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на
другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата,
съдържащи се в тях. По делото не били представени и извлечения от електронна
поща, изходящи от ответника, които да обективират волята му, да получи в заем
претендиралата сума.
Прави възражения
относно ненастъпването на предсрочна изискуемост на цялото вземане, съответно
липса на основание на иска: В хипотезата
на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за
банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът
може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо
с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост. По делото
било представено известие, което е подписано от ответницата, както и разписка
с товарителница и други данни, касаещи пратката и получаването й. Счита обаче,
че ищецът е предоставил на съда и страната документ, който не е автентичен и не
отразява истинската обстановка. След извършена справка, на платформа intime.bg, ответната
страна се натъкнала на информация
относносно товарителница с номер 700347243Р Същата е била
доставена на 07 ноември 2019 г., а не на 06 ноември 2019 г. Лицето, което е получило
пратката с тази товарителница е записано под името А.. Тези обстоятелства категорично оборвали твърденията за
обявена предсрочна изискуемост. Още повече, че по делото се представяли
„съмнителни документи“ с невярно съдържание.
Тъй като се твърдяло,
че кредитът е рефинансиран следвало да се установи какво е било задължението по
рефинансирания кредит, защото двете задължения са в
пряка и непосредствена връзка едно с друго. Ако се установяло, че са били
извършвани плащания по рефинансирания кредит, които намират основанието си в
неравноправни клаузи,
които по смисъла на
чл. 146 ЗЗП били и нищожни ищецът следвало да бъде осъден да възстанови
незаконно събраните суми.
Моли съдът да се
произнесе по възражението за наличието на неравноправни клаузи и в двата
договора за кредит, защото правораздавателният орган следи служебно затова дори
и да не беше сезиран от ответника. Ако се установи наличието на нищожни клаузи
съдът не ги прилага.
Твърди, че искът, в частта относно
претенцията за възнаградителна лихва за претендирания период, по който е налице
издадена заповед за изпълнение, е недопустим. Претендирането на възнаградителна
лихва за бъдещ период след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК / до крайния
падеж на договора / било недопустимо. Възнаградителната лихва се дължала върху
ползвани пари по договора до настъпване на предсрочна изискуемост. След този
момент кредиторът имал право да търси само остатъка от неиздължената главница,
както и обезщетение за забава, в размер на законната лихва.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните,
съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представено като
доказателство именовано от ищеца електронна
коренспонденция между него и
ответника /л.41-45/,като няма доказателства за това кое е лицето изготвило
коренспонденцията, дали то представлява ищеца, нито такова че същата е получена
по електронен път на електронен адрес на ответника. Представен като доказателство по делото е
договор за предоставяне на кредит от разстояние № 225559/10.10.18 год. и такъв с №238540/22.01.2019г, сключени между
ищцовото дружество и ответника.Първият договор съдържа клаузи за предоставяне в
заем на ответника на сумата от 2200 лв.,срокове, лихви и начин на връщане, същият
не е подписан лично от страните по него, няма доказателства че положеният под
същият подпис е електронен такъв на ответника.
Представени са като доказателство по делото и общи условия/ОУ/ на ищеца, но
без такива, че същите са станали достояние на ответника по електронен път.
Вторият договор, който се твърди от ищеца е рефинансиращ. Видно от приетите
като доказателства по делото удостоверения от „ЦКБ“АД и „Банка ДСК“ЕАД се
установява, че на 22.1.19г. по посочена разплащателна сметка с титуляр ищцовото
дружество има постъпила сума в размер на 1924.96 лева, представляващ
междуклонов превод с наредител „Изипей“АД от посочена в документа сметка и
основание“Дог.22559 нов 238540 П.Г.Г.“.От второто удостоверение се установява,
че на 22.1.2019г. по сметка, различна от тази цитирана в предходното
удостоверение с титуляр ответницата е получен превод от друга сметка с титуляр
Изи Финанс ООД и в основанието е посочено“Дог. за заем номер 238540“.
От приложеното ч.гр.д.
№ 2143/2019 г. ДРС се установява, че ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на 27.12.2019 год.,което е уважено и срещу
издадената заповед за изпълнение № 1181/31.12.2019 год. в срок е подадено възражение, като в срок е предявен
и настоящият иск.
Горната
фактическа обстановкса се установява и доказва от посочените доказателства,като
другите като неотносими към спора съдът не обсъжда.
На
основание на възприетата фактическа обстановка съдът счита,че предявеният иск е
неоснователен, поради което ще се отхвърли.
С
оглед приетото като доказателство ч.гр.д.№ 2143/19г. на ДРС предявеният иск е
допустим.
Ищцовото
търговско дружество не доказа твърдението си за възникнала валидна облигационна
връзка между страните с предмет договор за предоставен кредит от разстояние от 22.1.2019
год. по силата на който е предоставило в заем на ответника сумата от 2200,00
лева,която последният се е задължил да върне при условията на договора и ОУ.Същият
извод съдът прави и по отношение на сключването на рефинансиращия договор.
Не
се събраха по делото доказателства,установяващи действителността на наведените
в исковата молба фактически основания за възникване и съществуване на
задължението на ответника във връзка със сключени между страните търговски реални
договори за заем/рефинансиран и рефинансиращ/, което е станало по електронен
път. Тъй като заемателят е оспорил възникването на твърдените договорни
отношения, беше необходимо провеждане на пълно и главно доказване при
доказателствена тежест от ищеца. Той трябваше да установи собственото си
предложение за сключване на договор чрез електронни средства, съдържащо
необходимата информация до потребителя съгласно чл. 8 от Закона за електронната
търговия, изпълнение на задължението си да предостави на получателя
на услугата общите условия и съдържанието на договора по начин, който позволява
тяхното съхраняване и възпроизвеждане съгласно чл. 9 от същия закон. За това същият представи като доказателства изпратени
електронни писма, но от същите е видно, че описаната информация е на прикачен
файл. Няма никакви данни обаче за неговото съдържание. Съгласно чл. 16 от ЗЗД в този случай приемането е
действително, ако съдържа писмено потвърждение на общите условия. Такова
потвърждение в настоящия случай не се установява. Освен това по никакъв начин
не се доказва идентичност на адресата на тези писма и ответника. Липсват
доказателства и относно направени изявления от страна на ответника, като
например твърдяното в исковата молба искане за сключване на такива договори. По
тази причина не би могло да се обсъжда и тяхната автентичност.Договорът ще се
счита сключен на основание чл. 11 от Закона за електронната търговия
след получаване на изявлението от потребителя за сключване на договора и след
потвърждаване от заемодателя за неговото получаване. Това е моментът, когато
техните адресати имат възможност за достъп до тези изявления, а с оглед реалния
характер на договора – след предоставяне на средствата на поддържаното договорно
основание съгласно чл. 305 от Търговския закон чрез заверяване
на банковата сметка на ответникът. Всички описани
по-горе факти от фактическият състав на сключването на твърдения в исковата
молба договор за заем остават недоказани, и поради това не е проведено пълно и
главно доказване на възникването на поддържаната облигационна връзка,поради
което предявеният иск като неоснователен следва да се отхвърли.В допълнение на
горното представените с исковата молба договори за предоставяне на кредит от
разстояние са подписани само за заемател от ищцовото търговско дружество,но
само в частта,обозначаваща заверяването като препис.Няма положен подпис за
представляващ ищеца нито лично, нито в електронна форма,поради
което не може да се приеме,че е налице валидна облигационна връзка. Описаният
начин, по който
страните са отправили насрещни волеизявления, е различен – чрез средства за
комуникация от разстояние, като договорът се сключва във формата на електронен
документ. Доказателства за наличието на такъв не са събрани в настоящото
производство. Действително съгласно чл. 3, ал.2 от Закона за електронния документ и
електронния подпис писмената форма се смята спазена, ако е съставен
електронен документ. Легалното определение за него се съдържа в чл. 3, ал.1 от същия закон. В настоящото
производство, обаче, липсват доказателства в подкрепа на твърдението, че е
направено изявление за приемане, касаещо общите условия. Не се установява и
чрез пълно и пряко доказване авторството на евентуалното електронно изявление,
което би могло да стане чрез електронен подпис, а не чрез предоставен от
насрещната страна уникален цифров код.В допълнение следва да се посочи и това,
че няма доказателство и за това,че посоченият от ищеца електронен адрес е такъв
на ответника.При това положение съдът приема, че не се доказва сключването на
договорите за заем между страните, нито техните условия.
Дори
и да се приеме извод обратен на възприетия от съда,т.е че е налице валидна
облигационна връзка, доказателствата по делото опровергаха твърдението на ищеца
,че е изпълнил основното си задължение по договора-да предаде реално в заем
уговорената сума на ответника.Не се установява също така и идентичност между
"Изи финанс“ЕООД и лицето / посочен е екип на минизаем,без доказателство
че това е структура на ищеца,овластена да извършва от негово име сделки и
изявления в писмена и/или електронна форма/, изпратило приетите електронни
писма. Липсват данни и за автора на тези изявления, поради което не може да се
прецени и тяхната действителност – дали са направени от правоспособно и
дееспособно лице и налице ли е законна представителна власт или пък такава по
пълномощие.
С оглед на това предявените искове
следва да бъдат отхвърлени само на това основание и настоящия съдебен
състав не дължи произнасяне по останалите възражения на длъжника с
отговора на исковата молба.
Поради изложените съображения предявените в
настоящото производство искове следва да бъдат отхвърлени.
Съгласно
ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
В процесния случай разноски за заповедното производство в полза на ищеца не
следва да бъдат присъждани, предвид отхвърлянето на исковата претенция.
На
ответника се следват разноските сторени в процеса, но искане в тази насока
няма, поради което съдът не се произнася, включително и по направеното
възражение на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Мотивиран от горното,
Димитровградският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД, ЕИК
*********, с адрес гр.София - 1408, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул.
"Балша" № 17, ап.1,против П.Г.Г., ЕГН ********** ***, искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК за установяване съществуването на вземане
на сумите: 2 361.11/две хиляди триста шестдесет и
един лева и 11 ст./- главница по предоставения кредит, 701.25 /седемстотин и
един лева и 25 ст./, представляваща договорна/възнаградителна/ лихва за периода
от 21.02.2019г. до 15.07.2020т., ведно със законната лихва върху претендираната
сума от датата на завеждането на заповедното производство 27.12.2019г. до
пълното погасяване на дължимата сума, предмет на издадена заповед за изпълнение
по ч.г.д. 2143/2019г. на Районен съд Димитровград с №1181/31.12.2019г., както и съдебно деловодни разноски в заповедното
производство по ч.г.д.№2143/19г., като неоснователни и недоказани.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд-Хасково.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ не се чете.
Съдебният акт е обявен на 26.10.2020
г.
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.Петрова