Определение по дело №1461/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№             /            .08.2019г.,  гр. Варна

            ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ  състав, в закрито заседание, проведено на 28.08.2019г.,  в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА

Иван СТОЙНОВ – мл.с.

като разгледа докладваното от съдия Н. Неделчева

гр. дело №1461 по описа за 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на Хр. К. срещу разпореждане от 23.05.2019г., постановено по гр. дело №15327/2018г., с което съдът е прекратил производствата по подадените въззивни жалби и тяхното администриране производството. Жалбоподателят излага, че във връзка с постигнатото между страните споразумение от 09.05.2019 год., инкорпорирано в протокол от съдебно заседание по гр. дело №15416/2018 г. по описа на Районен съд - гр.Варна, 34 състав, счита, че на основание чл.249 от ГПК съдът следва да обезсили и така постановеното Решение №1391/04.04.2019 г., по описа на Районен съд -гр.Варна, 41 състав и да прекрати производството. Излага, че ако разпореждането за прекратяване влезе в сила  съдът няма да има правна възможност да обезсили така постановеното решение на основание чл.249 от ГПК, така както страните са се споразумели и доказателства за което е приложено към молбата по чл.249 от ГПК. По изложените съображения моли обжалваното разпореждане да бъде отменено.

Ответникът по частната жалба -К.К., чрез своя пълномощник е депозирала отговор, в който излага становище за нейната недопустимост и неоснователност. Моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане – потвърдено като правилно и законосъобразно.

За да се произнесе, съдът съобрази следеното:

Производството по гр. дело № 15327/2016г. по описа на ВРС е образувано по молба на К.Г.К. срещу Х.Х.К. за постановяване на мерки за защита от домашно насилие, на осн. чл.5 от ЗЗДН.

С решение №1391/04.04.2019г., съдът се е произнесъл по съществото на спора, като частично  е уважил молбата.

Срещу така постановеното решение в срока за обжалване са постъпили въззивни жалби и от двете страни:

 Въззивна жалба с  вх. № 27774/16.04.2019г. от К.Г.К., като с молба от 13.05.2019г. жалбоподателката заявява, че оттегля подадената въззивна жалба.

Постъпила е и въззивна жалба с  вх. № 28680/18.04.2019г. от Х.Х.К., която с молба от 17.05.2019г. също е оттеглена.

Първоинстанционният съд, след като е съобразил, че изявлението за оттегляне на подадените въззивни жалби е направено от процесуален представител с надлежно учредена представителна власт, а оттеглянето съгласно чл.264, ал.1 ГПК е възможно по всяко време, като не се изисква съгласие на другата страна по делото, с обжалваното разпореждане е прекратил  производството по администриране на същите.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира  частната жалба за неоснователна по следните съображения:

В същата не са изложени основания за незаконосъобразност на разпореждането за прекратяване, а само такива досежно липсата на диспозитив за обезсилване на първоинстанционното решение на осн. чл. 249 ГПК.

Следва да се отбележи, че подадените в срок въззивни жалби са били оттеглени от пълномощниците на страните, притежаващи изрични правомощия за оттегляне.

Изявление за обезсилване на постановеното първоинстанционно решение е направил само жалбоподателят Х.К., докато подобно изявление в молбата за оттегляне на жалбоподателката К. Карчорова липсва. Като такова не можа да бъде възприето изявлението на нейния процесуален представител, изразено в хода на бракоразводното дело.

Постановеното разпореждане за прекратяване е правилно и законосъобразно тъй като отговаря на правно-валидно изразната вола на страните и съответства на обема на изразеното от тях съгласие досежно оттеглянето на въззивните жалби.

Молителката К., по чиято молба е образувано производството по ЗЗДН не е направила изявление за оттегляне на молбата и прекратяване на образуваното по същата гр. дело поради което и правилно първоинстанционният съд не е постановил обезсилване на вече постановеното решение на осн. чл. 233 вр. Чл. 249 ГПК.

По изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното  разпореждане –потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

Водим от горното съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 23.05.2019г., постановено по гр. дело № 15327/2018г. по описа на ВРС.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в 1 седмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: