№ 620
гр. Пловдив, 10.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500435 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. С.Н., АК Пловдив, пълномощник на СТ. АС. С.,
срещу определение № 529 от 17.01.2022 г., постановено по гр.д. № 11943/2021 г. на Районен
съд Пловдив, с което е отхвърлено искането му за изменение на постановеното по делото
решение в частта относно направените разноски, а именно присъждане на заплатена
държавна такса в размер на 50 лв., както и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.,
на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА, в полза на адв. Н..
В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като по делото не са налице кумулативните предпоставки на чл. 78,
ал. 2 от ГПК за освобождаване на ответника от отговорност за разноски при уважаване на
иска. Счита, че по делото, независимо, че ответникът е признал иска, с извънпроцесуалното
си поведение е довел до необходимост от предявяване на този иск. Цитира практика на
ВКС, според която, когато сезиране на съда е условие за упражняване на субеткивни права
на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи от отговорността за
разноски. Счита, че практиката на ВКС е в насока, че повод за завеждане на иска за
обявяване на нищожност на договор или негова клауза, по смисъла на чл. 78, ал. 2 от ГПК,
съставлява факта на самото сключване на договора, съответно на съдържащите се в него
клаузи. Поради изложеното счита, че когато ответникът признава основателността на този
иск в съдебния процес или извън него, той дължи заплащане на разноски, тъй като самото
състояние на нищожност представлява повод по смисъла на ГПК за завеждане на дело.
Счита, че с поведението си ответникът е дал повод на ищеца да предяви иска по чл. 124 от
ГПК, тъй като за него това е била единствената възможност да защити правото си. По
делото е постановено решение, с което е уважен искът, представен е списък на разноските,
доказателства за осъществено безплатно процесуално представителство по делото, поради
което счита, че ищецът има право на разноски по делото, съответно адвокатът на
1
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер, не по-малък от определения с
наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА. Моли да бъде отменено обжалваното определение и да бъде
постановено друго, с което да бъде присъдена сумата от 50 лв. заплатена ДТ на СТ. АС. С.,
както и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. в полза на адв. С.Н.. Моли за
присъждане на разноски и в настоящата инстанция, съгласно представен списък.
Насрещната страна „Сити Кеш” ООД, гр. София е подала в срок отговор на частната
жалба, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност. Счита, че в
конкретния случай е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като е налице липса на
извънсъдебен спор по отношение на претендираното от ищеца материално право, като е
направено признание на иска веднага, с отговора на исковата молба, с което е обезсмислено
провеждането на производството. Оспорва доводите на жалбоподателя в частната жалба, че
за ищеца е съществувала единствено възможността да предяви настоящия иск, с оглед на
защита на правата си. Твърди, че суми по прогласената за нищожна клауза по договора за
уговорена неустойка не е заплащана и не е претендирана нито с покана за доброволно
изпълнение, нито по съдебен ред. Твърди, че само по себе си наличието на нищожна клауза
в договора за кредит не обуславя съществяването на повод за предявяване на иска, като се
позовава на съдебна практика на ВКС. Моли да бъде отхвърлена частната жалба, да бъде
потвърдено обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, като бъдат
присъдени разноски в настоящото производство.
Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за допустимостта на
подадената частна жалба, намира, че същата е процесуално допустима – подадена е в
законоустановения срок от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
С постановеното Решение № 2387 от 03.12.2021 г. по гр.дело № 11943 по описа на РС
Пловдив за 2021 г., съдът обявява за нищожна клаузата по чл. 8 за дължима неустойка в
размер от 194,50 лв., обективирана в сключения между СТ. АС. С., от гр. Пловдив, и „Сити
Кеш” ООД, ЕИК *********, гр.София, договор за паричен заем от 29.12.2020 г. поради
противоречие с добрите нрави, заобикаляща изискванията на ЗПК. Съдът е приел, че на
ищеца не следва да се присъждат разноски, защото ответникът с поведението си не е дал
повод за образуване на производството, тъй като не се установява да са отправяни искания
за заплащане на посочената сума.
Постъпило е искане по реда на чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за
разноските, с присъждане на държавна такса на ищеца и адвокатското възнаграждение, на
осн. чл. 38 от ЗА, на осъществилия безплатна правна помощ адвокат, което е мотивирано с
твърдението, че поводът за водене на делото е сключването на нищожния договор, като
признанието на нищожността от ответника не го освобождава от отговорността за
разноските. Ответникът е възразил срещу искането, като е навел доводи, че само по себе си
наличието на нищожна клауза в договор не може да се счете за повод за предявяване на иск,
доколкото липсват каквито и да са претенции за заплащане на суми по тази клауза. С
обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата на жалбоподателя за
изменение на постановеното по делото решение от 03.12.2021 г. в частта за разноските,
2
поради липса на основания за изменение на извода му, че постановеното решение е при
признание на иска от страна на ответника, същият не е дал повод за завеждане на делото и
не следва да заплаща сторените от ищеца разноски.
Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В конкретния
случай ответникът е признал иска за прогласяване на нищожност на клауза за неустойка от
сключен между страните договор за кредит с отговора на исковата молба. Спорът по делото
се свежда до това дали при наличието на нищожна клауза в договора за кредит сама по себе
си е повод за завеждане на делото, поради което ответникът не може да се ползва от
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, или липсата на действия от страна на ответника по
претендиране на изпълнение по нищожната клауза от договора следва да се счете поведение,
което не е обусловило предявяването на иска.
Както е посочено в цитираното от жалбоподателя Определение № 709 от 28.12.2012 г.
по ч.пр. д. № 592/2012 г. на Върховен касационен съд, предпоставките за недължимост на
разноските по делото от ответника, когато искът е уважен, са посочени в чл.78, ал.2 ГПК, те
са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело, като
смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато
неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на
производството са оспорени правата на ищеца. В същото действително е посочено, че когато
сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на
иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, но фактите
по конкретното дело - неизпълнение на договор с предмет вещни права върху недвижим
имот, което винаги поражда право за изправната страна да поиска разваляне на договора,
което може да стане само по съдебен ред съгласно чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, са неотносими към
настоящото производство. Посочено е в жалбата също, че практиката на ВКС приема, че
когато е предявен иск за нищожност, то повод за завеждането на иска по смисъла на чл. 78,
ал. 2 от ГПК съставлява факта на самото сключване на договора. Практика в горния смисъл
е налице за привидните сделки, като действително е прието, че фактът на самото сключване
на привидна сделка е повод за завеждане на иск за прогласяване на нищожност, тъй като
свидетелства за изявление на участвалите в сделката лица относно наличието на воля за
пораждането на правните последици, към които е насочена тя, което обуславя интерес на
останалите съдоговорители да претендират нищожността на сделката по съдебен ред. Затова
състоянието на нищожност на привидната сделка и участието на ответника в нея
представлява повод по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК за завеждането на делото, като само по
съдебен ред може да се обяви действителността на прикритата сделка, имаща предмет
вещни права върху недвижим имот. И в този случай фактите по настоящото дело са
различни, поради което и не са изцяло относими към настоящия спор. Както бе посочено по-
горе, дали ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото следва да се
преценя във всеки конкретен случай с оглед фактите по делото. Различна е фактическата
обстановка по делото, по което е цитираната и от ответника по жалбата практика на ВКС,
3
касаеща иск за несъществуване на вземане, поради погасяването му по давност, при което не
се оспорва съществуване на материалното право, а само правото за принудителното му
удовлетворяване.
В конкретния случай е предявен иск за прогласяване на нищожност на клауза в
действащ договор за потребителски кредит между страните. Няма спор и не може да бъде
отречен правния интерес на ищеца да иска със сила на пресъдено нещо установяване на
действителното правно положение и признаването на нищожност на договорната клауза, по
време на действие на договора, независимо, че това не е единствения начин за защита на
правото му, тъй като не се касае до право, което може да се упражни само съдебно,
доколкото на нищността може да се позове винаги и чрез възражение. В случая обаче не е
налице индивидуално договорена клауза по договор, а е налице договор за кредит сключен
при общи условия. Налице е признато уговаряне на клаузата, за получаване на сигурна
печалба от по-силната икономически страна, заобикаляйки ограниченията в закона за
максимално допустимата финансова тежест за потребителя. При тези факти по делото съдът
приема, че причината за завеждане на делото се намира в извънпроцесуалното
незаконосъобразно поведение на ответника, изразяващо се във включване в типовия
договор и общите условия към договорите за кредит на клауза, която е в противоречие с
добрите нрави и заобикаля изискванията на ЗПК. Поради това не би могло да се приеме, че
са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК за възлагане на разноските върху ищеца,
тъй като поведението на ответника е обусловило предявяването на иска. Ето защо
обжалваното определение следва да бъде отменено и с оглед правния резултат да бъдат
присъдени разноски на ищеца в размер на платената държавна такса за образуване на
производството пред ПРС в размер на 50 лв.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът следва
да определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36,
ал. 2 и да осъди другата страна да го заплати /чл. 2, ал. 2 от ЗА/.За присъждане на адвокатско
възнаграждение по този ред е достатъчно по делото да е представен договор за правна
защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна
правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., какъвто е
приложен към исковата молба, като не е необходимо страната предварително да установява
и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. В случай
необходимите предпоставки са налице и на адв. Н. следва да бъде определено минималното,
според цитираната наредба, с оглед цената на иска, възнаграждение от 300 лв., което да бъде
заплатено от ответника.
И двете страни са поискали присъждане на разноските, които са направили във връзка
с обжалване на определението по чл. 248 от ГПК. Производството по чл. 248 ГПК има
несамостоятелен характер, поради което в него не се носи отговорност за разноски. В него
само се изменя или допълва решението в частта за разноските, при направено от страната
искане и неговият изход не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за
4
неоснователно предизвикан правен спор. Така се приема в Определение № 60329 от
23.11.2021 г. по ч. гр. д. № 2509 / 2021 г. на ВКС, 3-то гр. о., както и трайната практика на
ВКС, посочена и в цитираното определение. Ето защо, независимо от изхода на
производството, на жалбоподателя не се дължат разноски за настоящото производство.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 529 от 17.01.2022 г., постановено по гр. д. № 11943 по
описа за 2021 г. на Районен съд - Пловдив, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК *********, гр.София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7,
да заплати на СТ. АС. С., ЕГН **********, с адрес: гр. .................................................... сумата
от 50 лв. (петдесет лева) заплатена държавна такса в производството по гр. д. № 11943 по
описа за 2021 г. на Районен съд - Пловдив.
ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК *********, гр.София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7,
да заплати на адв. С.К. Н., Булстат **********, адрес на упражняване на дейността гр.
Пловдив, ул. „Йоаким Груев“ № 41, сумата от 300 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по гр. д. № 11943 по описа за 2021 г. на
Районен съд – Пловдив на СТ. АС. С..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5