Определение по дело №1886/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1647
Дата: 15 август 2019 г.
Съдия: Борис Димитров Илиев
Дело: 20195300501886
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 13 август 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                  1647

15.08.2019г., гр. Пловдив

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС  ИЛИЕВ

             ЧЛЕНОВЕ:  ВИДЕЛИНА  КУРШУМОВА

                                 СВЕТОСЛАВ  УЗУНОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Илиев в.ч.гр.дело №1886  по описа за 2019г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и  сл.  във връзка  с  чл.413, ал.2  от   ГПК.

Делото  е  образувано по частна жалба  на  С.  С.  Г.,  ЕГН  **********,  чрез  пълномощника  му  по  делото  адв. М.  Б.- П., против разпореждане  №68612 от 16.07.2019г. на РС- Пловдив, I бр.с., постановено  по ч. гр. д. №10973/2019г.,    с което  е  отхвърлено  заявлението  на  жалбоподателя  за издаване на заповед  за изпълнение  на  парично задължение  по  чл.410  от  ГПК  против  Д.  И.Д.,  ЕГН  **********.  В частната жалба се излагат доводи за неправилност на разпореждането. Иска се отмяната му и  издаване  на  поисканата  заповед  за  изпълнение.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

За да откаже издаване  на  поисканата заповед за изпълнение по  чл.410  от ГПК,  първоинстанционният съд е  приел,  че  подаденото  заявление  не  отговаря на изискванията  на  чл.410, ал.2  във връзка  с  чл.127, ал.1, т.4   от  ГПК,  тъй  като  в  него  не  са  посочени  обстоятелствата,  на  които  се основава  претенцията. 

Частната  жалба  срещу  така постановеното  разпореждане  е  неоснователна.  

Съгласно  разпоредбата  на  чл.410, ал.2  от  ГПК  заявлението  за  издаване на заповед за  изпълнение  трябва да  отговаря  на изискванията  за  исковата  молба,  уредени  в  чл.127, ал.1  от  ГПК,  сред  които  е  да  съдържа  изложение на  обстоятелствата,  на които  се  основава  искът.  В  случая  с  подаденото   заявление  заявителят  е  поискал  издаване на  заповед за изпълнение  срещу  ответника  за сумата  от  2233,23  лв.,  представляваща  ½  част  от суми  за рента  на  земеделска  земя,  получени  от  ответника  от „Скай- К“ АД  по силата  на  договор  за  аренда от  09.08.2013г.  Първоинстанционният съд  е  указал  на заявителя  да отстрани  нередовностите на  заявлението  като посочи  защо  претендира  сумата  от ответника,  но в предоставения  му  тридневен срок  същият  не е  сторил  това.  При това  положение  правилно  заявлението  му  е  било  отхвърлено,  тъй  като  то  не  отговаря  на  изискванията  на  чл.410, ал.2  от  ГПК.  Изложените от заявителя  фактически  обстоятелства  не  са  достатъчни  за  индивидуализиране  на  претендираното  вземане,  тъй като  от  същите  не  става  каква е връзката  на  заявителя  с  описаните имоти  и  сключения  договор  за  аренда  и  на какво  основание  той  претендира  половината  от  получената  сума  по  него  от  ответника.  Ето  защо  обжалваното  разпореждане  следва  да  бъде  потвърдено. 

По изложените съображения съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  разпореждане  №68612 от 16.07.2019г. на РС- Пловдив, I бр.с., постановено  по ч. гр. д. №10973/2019г.,    с което  е  отхвърлено  заявлението  на С.  С.  Г.,  ЕГН  **********,   за издаване на заповед  за изпълнение  на  парично задължение  по  чл.410  от  ГПК  против  Д.И.  Д.,  ЕГН  **********. 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                       

 

                                       

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: