№ 6798
гр. София, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20241110101030 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане отрицателни установителни искове с правно
основание чл.439, във вр.чл.124, ал.1 ГПК.
Производство по делото е образувано по искова молба от Р. Г. А. против
***************, с която са предявени отрицателни установителни искове за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, както следва:
сумата от 503,09 лева, представляваща главница по договор за потребителски заем
CASH-10039232/08.10.2012 г., ведно със законната лихва за периода от 16.04.2014 г. до
изплащане на вземането, сумата от 264,91 лева, представляваща възнаградителна лихва
за периода от 14.12.2012 г. до 10.05.2013 г.; сумата от 62,20 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 04.01.2013 г. до 27.03.2014 г., както и сумата от 325,00
лева – съдебни разноски, за събирането на които е образувано изпълнително дело №
20238500401077 по описа на ЧСИ ***************, с рег.№ 850 на КЧСИ, с район на
действие СГС, поради настъпила погасителна давност за принудителното им събиране.
В исковата молба ищцата твърди, че въз основа на изпълнителен лист от
16.09.2014 г., издаден по ч.гр.д.№ 21003/2014 г. по описа на СРС, 57-ми състав била
осъдена да заплати на *************** следните суми: сумата от 503,09 лева,
представляваща главница по договор за потребителски заем CASH-
10039232/08.10.2012 г., ведно със законната лихва за периода от 16.04.2014 г. до
изплащане на вземането, сумата от 264,91 лева, представляваща възнаградителна лихва
за периода от 14.12.2012 г. до 10.05.2013 г.; сумата от 62,20 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 04.01.2013 г. до 27.03.2014 г., както и сумата от 325,00
лева – съдебни разноски. Поддържа, че въз основа на описания изпълнителен лист, на
1
29.10.2014 г. срещу нея било образувано изпълнително производство №
20148500401740 по описа на ЧСИ ***************, с рег.№ 850 на КЧСИ, с район на
действие Софийски градски съд, в хода на което последното валидно изпълнително
действие било предприето на 05.11.2014 г. През периода от 05.11.2014 г. до 05.11.2016
г. не били извършвани изпълнителни действия, поради което и на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК изпълнителното дело било прекратено по силата на закона. Разпореждане
за прекратяване на горепосоченото основание било издадено от ЧСИ на 25.09.2023 г.
Въпреки предходното, ищцата твърди, че по молба на цесионера на вземането и
настоящ ответник, през 2023 г. отново било образувано изпълнително дело въз основа
на гореописания изпълнителен лист – изп.д.№ 20238500401077 по описа на ЧСИ
***************. Ищцата поддържа, че от постановяване на ТР № 2 на 26.06.2015 г.
на ОСГТК на ВКС, е започнала да тече петгодишна давност, която е изтекла на
04.09.2020 г. След тази дата вземането по издадения изпълнителен лист е погасено по
давност, поради което не подлежи на принудително събиране. По изложените в
исковата молба доводи и съображения, ищцата моли съда да постанови решение, с
което да установи недължимостта на процесните суми. Претендира присъждане на
направените по производството разноски.
В подадения по делото писмен отговор ответното дружество изразява становище
за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Поддържа, че въз основа
описания в исковата молба изпълнителен лист на 29.10.2014 г. по молба на
*************** било образувано изпълнително дело № 1740/2014 г. по описа на ЧСИ
***************, с район на действия СГС. Ответникът поддържа, че от образуване на
изпълнителното дело до датата на влизане в сила на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
давност не е текла. Давността е започнала да тече отново едва на 26.06.2015 г., като е
била прекъсната на 07.03.2017 г. с конституиране на ответното дружество като
взискател, на 06.09.2017 г. - с налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
ищцата, на 05.06.2018 г. - с насрочване на дата за опис, оценка и публична продан, на
07.05.2019 г. – с наложен запор по банкови сметки на ищцата, на 21.09.2020 г. с
депозиране на молба от взискателя за предприемане на изпълнителни действия от ЧСИ.
В подкрепа на доводите си ответникът се позовава на ТР № 2/26.06.2015 г. и съдебна
практика. По изложените в отговора доводи се иска отхвърляне на предявените искове
и присъждане на разноски. В условията на евентуалност се прави възражение за
прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е приложен заверен препис от изпълнително дело № 202385004001077
по описа на ЧСИ ***************, с район на действие СГС, от което се установява,
че същото е било образувано на 06.11.2023 г. по молба от ответното дружество, въз
2
основа на изпълнителен лист от 16.09.2014 г., издаден по ч.гр.д.№ 21003/2014 г. по
описа на Софийски районен съд, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК.
Видно от приложения по изпълнителното дело изпълнителен лист е, че Р. Г. А. –
настоящ ищец е осъдена да заплати на *************** сумата от 503,09 лева -
главница по договор за потребителски заем CASH-10039232/08.10.2012 г., ведно със
законната лихва за периода от 16.04.2014 г. до изплащане на вземането, сумата от
264,91 лева - възнаградителна лихва за периода от 14.12.2012 г. до 10.05.2013 г.; сумата
от 62,20 лева - мораторна лихва за периода от 04.01.2013 г. до 27.03.2014 г., както и
сумата от 25,00 лева – държавна такса и 300,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
В хода на производството по изпълнително дело № 202385004001077 по описа
на ЧСИ ***************, с район на действие СГС, с разпореждане от 09.11.2023 г.
ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение и банкови сметки на длъжника
– настоящ ищец. До изпращане на препис от изпълнителното производство на съда, не
са извършвани други изпълнителни действия.
По делото е изискано и приложено в заверен препис и изпълнително дело №
20148500401740 по описа на ЧСИ ***************, с район на действие СГС, от което
се установява, че същото е образувано по молба с вх.№ 9895/29.10.2014 г. от
***************, въз основа на гореописания изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№
21003/2014 г. по описа на Софийски районен съд.
Видно от обективираното върху молбата за образуване на производството
разпореждане е, че на 29.10.2014 г. ЧСИ е разпоредил да се извършил справки относно
проучване на имущественото състояние на длъжника.
На 05.11.2014г. са изпратени запорни съобщения до конкретни банки за налагане
на запор върху сметки на длъжника до размера на процесната сума.
На 05.11.2014 г. ЧСИ е наложил и запор върху получаваното от длъжника
възнаграждение за труд.
На 07.03.2017 г. по изпълнителното дело е подадена молба от настоящия
ответник за конституирането му като взискател по производството.
На 09.06.2017 г. ЧСИ отново е наложил запор върху трудовото възнаграждение
и банкови сметки на длъжника – настоящ ищец.
На 06.11.2017г. отново са изпратени запорни съобщения до конкретни банки за
налагане на запор върху сметки на длъжника до размера на процесната сума.
На 05.06.2018 г. взискателят – настоящ ответник е подал молба до ЧСИ, с която
е поискал ЧСИ да насрочи дата за опис, оценка и публична продан на движими вещи
на длъжника.
Видно от приложената по изпълнителното дело призовка за принудително
изпълнение е, че въз основа на гореописаната молба, ЧСИ е насрочил опис на движимо
3
имущество на длъжника, като по делото няма данни да се е състоял.
На 07.05.2019 г. ЧСИ отново е наложил запор върху банкови сметки на
длъжника.
На 21.09.2020 г. взискателят – настоящ ответник отново е подал молба до ЧСИ, с
която е поискал ЧСИ да предприеме конкретни изпълнителни действия. В изпълнение
на предходното на 18.11.2020 г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи, собственост
на длъжника.
На 18.11.2020 г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до Първа инвестиционна
банка – за налагане на запор върху откритите в банката сметки на длъжника.
Запорно съобщение е изпратено до Първа инвестиционна банка и на 13.08.2021
г.
На 19.08.2021 г. взискателя – настоящ ответник отново е подал молба до ЧСИ, с
която е поискал ЧСИ да предприеме конкретни изпълнителни действия. В изпълнение
на предходното на 27.08.2021 г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи, собственост
на длъжника.
На 19.06.2023 г. взискателят е подал молба до ЧСИ за извършване на актуални
справки относно имущественото състояние на длъжника и предприемане на конкретни
изпълнителни действия.
На 08.09.2023 г. ЧСИ е наложил запор върху банкови сметки на длъжника.
На 25.09.2023 г. ЧСИ е прекратил изпълнителното производство на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът по изпълнителното
производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако
възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По
своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него
ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по
изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на
съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е
настъпила. По изложените съображения предявените искове са допустим, доколкото
наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния
лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжниците за
предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.
Предявените искове са основани на твърдения, че ищцата не дължи процесните
суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, а именно погасяването на вземанията поради изтекла
погасителна давност.
4
Вземането на ответника по основание и размер е установено с издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК. Неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК,
оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на
вземането по чл.422 ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за
изпълнение и същата се ползва с изпълнителна сила. Въз основа на влязлата в сила
заповед се издава изпълнителен лист, като заповедта има ефект, близък на силата на
пресъдено нещо, тъй като единственият способ за оспорване на вземането е подаването
на иск по чл.424 ГПК поради новооткрити обстоятелства и нови писмени
доказателства. С оглед предходното, в случая намира приложение разпоредбата на
чл.117, ал.2 ЗЗД и вземането се погасява с изтичане на 5-годишна давност.
С приетото в хода на производството ТР № 3/2020 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на
ВКС е преодоляно противоречието в практиката на ВКС, като е прието, че
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземанията
по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/2013 от
26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите към ТР № 3/2020 от 28.03.2023 г. на
ОСГТК на ВКС е разяснено, че в тези случаи давността е започнала да тече отново от
26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г.
По въпроса за действията, с който давността се приема за прекъсната следва да
се посочи, че съгласно мотивите към т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС
по т.д. № 2/2013 г., „съгласно чл.116, б.„в“ ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Давността се
прекъсва с предприемане на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др.“ В заключение, според възприетото от ВКС тълкуване, в
изпълнителният процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ.
Видно от приложеното в заверен препис изпълнително дело № 20148500401740
5
по описа на ЧСИ ***************, с район на действие СГС е, че същото е образувано
на 29.10.2014 г. С оглед предходното следва да се има предвид даденото с ТР №3/2020
г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК разрешение, че погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до
приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС. При даденото задължително разяснение следва да се приеме,
че за периода от образуване на горепосоченото изпълнително дело на 29.10.2014 г. до
26.06.2015 г. давност не е текла по време на изпълнителния процес. Първото
предприето срещу длъжника действие в изпълнителното производство, водещо до
прекъсване на давността, е от 09.06.2017 г., когато ЧСИ е наложил запор върху
трудовото възнаграждение и банкови сметки на длъжника – настоящ ищец. Давността
е прекъсвана многократно - на 09.06.2017 г. – с налагане на запор върху трудовото
възнаграждение и банкови сметки на длъжника, на 06.11.2017г. – с налагане на запор
върху сметки на длъжника до размера на процесната сума, на 05.06.2018 г., когато
взискателят е поискал ЧСИ да предприеме действия по събиране на вземането, на
07.05.2019 г. – с налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, по молба на
взискателя от 21.09.2020 г., на 18.11.2020 г., на 13.08.2021 г. – с налагане на запор
върху банкови сметки, по молби на взискателя от 19.08.2021 г. и от 19.06.2023 г., на
08.09.2023 г. – с налагане на запор върху банкови сметки на длъжника.
С оглед предходното, следва да се отбележи, че перемпцията е без правно
значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи
юридически факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността.
Това обаче са различни правни институти с различни правни последици. Перемпцията
не изключва правото на принудително изпълнение. Единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото
искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.
Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички
случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на
ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на
длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на
съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за
образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото
на изпълнителните дела. Когато и да е поискано и предприето съответното
изпълнително действие, съдебният изпълнител е длъжен да го осъществи – в рамките
на изпълнително дело или в образувано отделно производство, като е без значение
дали изпълнителното дело е перемирано, или не. Съдебната практика приема, че
прекъсването на погасителната давност в хипотезата на чл.116, б.”в” ЗЗД не зависи от
по-късно настъпила перемпция, респ. предприетите и по перемирано дело
6
изпълнителни действия на общо основание имат прекъсващ давността ефект /в този
смисъл са Решение № 126/28.06.2022 г. по гр. дело № 3409/2021 г. на III г.о. на ВКС,
Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. дело № 1747/2020 г. на IV г.о. на ВКС, решение
№10/16.02.2016г. по г.д.№3231/2014г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение №3/04.02.2022г. по г.д.
№1722/2021г. на ВКС, ІV г.о. и в решение №127/12.07.2022г. по г.д.№2884/2021г. на
ВКС, ІІІ г.о./. Налага се извод, че предприетите от съдебния изпълнител изпълнителни
действия въз основа на депозираната от взискателя молба след настъпилата перемпция,
водят да прекъсване на давността. Следва да се отбележи, че към настоящият момент
все още не е налице произнасяне с тълкувателно решение по т.д.№ 2/2023 г. на ОСГТК
по въпроса „Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие,
извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?“
В рамките на новата петгодишна давност и преди тя да е изтекла, на 06.11.2023 г.
въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №
202385004001077 по описа на ЧСИ ***************, с район на действие СГС.
Следва да се има предвид, че давността не е прекъсната с подаване на
настоящата искова молба, тъй като съгласно установената от ВКС съдебна практика по
приложението на чл. 116, б. „б” ЗЗД, погасителната давност се счита прекъсната с
предявяването на иск от носителя на спорното вземане - кредитора, чрез осъдителен
иск или респ. чрез предявяване на притезанието в заповедно производство.
Предявяването на отрицателен установителен иск от длъжника по вземането няма за
последица предвиденото в чл. 116, б. „б.“ ЗЗД и чл. 115 б. „ж“ ЗЗД действие – т. е. не
прекъсва течението на давността (в този смисъл - решение № 235 от 21.09.2012 г. по
гр. д. № 1762/2011 г., на ВКС, ГК, III ГО; решение № 57/27.06.2018 г. по гр. д. №
591/2017 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО; решение № 99/23.10.2018 г. по гр. д. № 4991/2017 г. на
ВКС, ГК, ІІ ГО; решение № 99/10.05.2013 г. по гр. д. № 681/2012 г. на ВКС, ГК, І ГО и
др.).
Предвид гореизложеното, настоящият съд приема предявените искове за
неоснователни, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
ответното дружество. Видно от данните по делото е, че разноски не са направени, като
с оглед обективираното в писмения отговор искане, съдът следва да определи
единствено възнаграждение за юрисконсулт. Съгласно чл.78, ал.8 ГПК съдът определя
възнаграждение в размер на 100,00 лева, тъй като делото не е от фактическа и правна
сложност и е приключило в едно открито съдебно заседание. Горепосочената сума
следва да бъде възложена в тежест на ищцата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Г. А., ЕГН ********** срещу ***************,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***************, искове с
правно основание чл.439, ал.1, вр.чл.124, ал.1 ГПК - за признаване за установено, че
ищцата не дължи на ответника сумите, както следва: сумата от 503,09 лева,
представляваща главница по договор за потребителски заем CASH-
10039232/08.10.2012 г., ведно със законната лихва за периода от 16.04.2014 г. до
изплащане на вземането, сумата от 264,91 лева, представляваща възнаградителна лихва
за периода от 14.12.2012 г. до 10.05.2013 г.; сумата от 62,20 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 04.01.2013 г. до 27.03.2014 г., както и сумата от 325,00
лева – съдебни разноски, за събирането на които е образувано изпълнително дело №
20238500401077 по описа на ЧСИ ***************, с рег.№ 850 на КЧСИ, с район на
действие СГС, поради настъпила погасителна давност за принудителното им събиране.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8, вр. ал.3 ГПК Р. Г. А., ЕГН ********** да
заплати на ***************, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
*************** сумата от 100,00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение по производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8