Решение по дело №341/2024 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 91
Дата: 14 май 2024 г.
Съдия: Николай Иванов Кирков
Дело: 20242330200341
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 април 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Ямбол, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Николай Ив. Кирков
при участието на секретаря М.
като разгледа докладваното от Николай Ив. Кирков Административно
наказателно дело № 20242330200341 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на К. А. А. от гр.П. ЕГН:**********,
против електронен фиш за налагане на наказание глоба, серия К ...на ОД на МВР-Я., с което
на основание чл.189,ал.4,вр. чл.182,ал.1,т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1от ЗДвП и
е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв.
С жалбата се иска съда да отмени електронния фиш , тъй като при издаването му са
допуснати съществени нарушени на процесуалните правила.Оспорва се компетентността на
органа издал ЕФ и начина му на връчване.Излага се ,че в атакуваният акт е издаден ,след
изтичане на давностните срокове по чл.34,ал.1 и чл.34,ал.3 от ЗАНН и в него не било
посочено мястото на нарушението .Според жалбоподателката липсват доказателства ,че е
съставен протокол , съгласно чл.10,ал.1 от Наредба 8121з-532/12.05.20215 г. на МВР и
техническото средство да отговаря на Закона за измерванията и наредбата по приложението
му.Излага се,че не била налице и предпоставката,предвидена в чл.189,ал.4 от ЗДвП за
издаване на ЕФ, тъй като нарушението е установено и заснето в присъствието на контролен
орган, като се позовава на ТР № 1 от 26.02.2014. на ОСК на ВАС.
В съдебно заседание жалбоподателката, нередовно призована, не се представлява.
Призовката е върната в цялост с отбелязване, че лицето не е открито на адреса.. Даден е ход
на делото на основание чл. 61, ал. 4 от ЗАНН, според която разпоредба съдът дава ход на
делото и в случаите, когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения по делото адрес.
1
Въззиваемата страна ОД на МВР-Я. не изпраща представител в съдебното заседание. С
представените по делото писмени бележки от юрисконсулт Здр.Андонова се оспорва
жалбата и се отправя искане същата да бъде оставена без уважение, а ЕФ да бъде потвърден
като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение
ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба
доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установена
следната фактическа обстановка:
На ...г. в 13,20 часа в с.З.“, при ограничение на скоростта от 50 км. техническо сродство-
мобилна система за видеоконтрол на скоростта АТСС „ TFR1 ..–. засякла и заснела движещ
се със скорост 83 км/ч автомобил.“..... Въпросното нарушение било записано на файл, който
по късно бил прегледан от служители на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Я., които
установили ,че заснетия автомобил е собственост на „...“ ООД, със законен представител
Р....
Същият подписал писмена декларация по чл.189,ал.5 от ЗДвП, в която посочил ,че
жалбоподателката е управлявала автомобила в деня на нарушението, поради което
издадения му ЕФ № .... бил анулиран.
Техническото средство - мобилна система за видеоконтрол на скоростта АТСС „ TFR1
–.... , към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от
приложения Протокол за проверка и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване .
За използването на техническото е съставен протокол от 05.11.2020г.,в който е отразено, че
заснемането е извършено в с.З... в посока от с.З....
Горната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от приобщените по
делото веществени доказателствени средства- видеозапис и снимка на лек автомобил, ...
и писмените доказателства-справка, протокол за използване на автоматизирано техническо
средство , протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол и удостоверение за
одобрен тип средство за измерване ,ЕФ серия К ...сила, докладна записка и обратна
разписка .
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2
от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Административно-наказателното производство е проведено в рамките на сроковете по
чл.34 от ЗАНН. Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са
посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на
2
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване
на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената
такава на движение на процесното МПС.
Съдът намери за неоснователно възражениeто , че в случая не са спазени предвидените в
чл. 34 от ЗАНН давностни срокове, които се прилагат при издаване на ЕФ. Следва да се
посочи, че предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове касаят образуване на
административнонаказателното производство чрез съставяне на АУАН и последващото
издаване на наказателното постановление. Производството по чл. 189, ал.4 – ал.11 от ЗАНН
е специфично и същото не предвижда съставяне на АУАН и издаване на НП. Доколкото се
касае за нарушение, установено с техническо средство, датата на издаване на ЕФ е тази на
установяване и заснемане на нарушението –05.11.2020. След действието на установяване и
заснемане на нарушението следва да бъдат съобразени единствено сроковете за
административнонаказателното преследване по чл.80 ал.1,т.5 и чл.81,ал.2 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и
опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН
не се предвижда друго. Това означава, че по отношение на административно-наказателните
производства следва да се прилагат и разпоредбите на чл. 80 от НК. Съгласно разпоредбата
на чл. 80, ал. 1 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е
възбудено в продължение на три години (относно административно-наказателните
производства, при които предвидените наказания са глоби и лишаване от права). Със
съставянето на ЕФ съдът намира, че административно наказателното преследване е
започвало. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от НК давността се прекъсва с всяко
действие на надлежните органи, предприето за преследване, но съгласно чл. 81, ал. 3 от НК
независимо от спирането и прекъсването на давността, наказателното преследване се
изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 от НК
В случая процесното нарушение както се посочи по- горе е извършено на 05.11.2020. и
за същото е издаден ЕФ в рамките на 3- годишния срок.С издаването му давността за
наказателно преследване е прекъсната и е започнал да тече нов 3-годишен срок.Същият е
прекъсван два пъти ,като са предприети действия по преследване.Видно от представените
по преписката доказателства такива действия са предприети на 21.01.2021г., когато е
изпратеното писмо за връчване на ЕФ с обратна разписка и втори път на 22.01.2024г.,
когато жалбоподателката е търсена на адреса за връчване ,но не е открита.Оттук следва
извода, че нито тригодишният срок по чл. 80, ал. 1 т. 5 от НК , нито абсолютния такъв по
чл.81,ал.3 от НК в размер на четири години и шест месеца е изтекъл към настоящия момент.
Противно на становището на жалбоподателката съдът счита ,че в ЕФ е посочено мястото
на извършване на нарушението,чрез описание на съответното населено място,посока на
движение на автомобила и конкретния км от Републиканския път I-7,попадащ в пределите
3
на населено място –с.Зимница, което достатъчно нарушителят да разбере в какво точно е
обвинен.
Неоснователно е и възражението ,че при наличието на използвана система за
видеоконтрол, която не е стационарна, а мобилна и при наличието на контролни органи на
мястото на извършване на нарушението, наказващият орган не е следвало да ангажира
административно-наказателната отговорност на нарушителя, чрез съставяне на електронен
фиш.Това е така , тъй като с изменението на нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в сила от
08.07.2017 г е предвидено, че отсъствието на контролните органи касае процедурата по
издаване на самия фиш, а не предполага отсъствието на контролен орган при установяване и
заснемане на нарушения с автоматизирано техническо средство или система, за които в
последствие се издава ел. фиш за налагане на глоба, поради което и изложеното в ТР №
1/26.02.2014 г. по ТД № 1/2013 г. на ОС на ВАС не намира приложение при така
действащата нормативна уредба.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява извършеното
административно нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП .Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за
движението по пътищата снимковия материал и видеозапис, изготвен с техническо средство
или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено
доказателствено средство в административно наказателния процес. На кадрите от
снимковия материал и видео клипа се наблюдава ясно автомобила, визиран в ЕФ, чието
разположение и посока на движение в момента на сработването на техническото средство,
изключват всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС.
В настоящия случай нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване по
Закона за измерванията,удостоверено с представения по преписката Протокол от проверка
на мобилна система за видеоконтрол . Системата е работила на автоматичен режим, което е
в съответствие с изискването на чл.9 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 , която дава
правомощия на служителя единствено еднократно да насочи уреда в контролираната посока,
да го включи и извърши първоначални настройки. Същевременно, използването на
мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол /приложение
към чл. 10, ал.1 от наредбата /, съставен от обслужващия го полицейският служител със
съответната компетентност ,в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства -
точното място на контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания
участък скоростен режим, режима на измерване, началото и края на работната смяна и
номерата на първия и последния запис. При наличие на процесния протокол съдът намира,
че по делото е доказано точното местоположение на мобилното АТСС,независимо ,че
липсва снимка за разположението на АТСС.
Най сетне спазен е и реда за използване на АТСС ,като мястото за контрол е определено
съгласно нормативните документи на МВР и същото е съобразено с интензивността на
движение на път.. Р. основна пътна артерия в посока „север-юг“, осигуряваща
международния трафик на МПС от и за Република Турция, който се явява високо рисков
4
участък от обслужвания от РУ-С. участък.
Правилно ЕФ е бил издаден на жалбоподателката, тъй като собственикът на МПС е
посочил ,че на нея е предоставил автомобила.ЕФ е бил връчен по предвидения от закона
ред на жалбоподателката и тя е имала възможността да се възползва от правото си по
чл.189, ал.5 от ЗДвП да декларира, че МПС се управлява от друго лице, но не го е сторила.
Ето защо следва да се приеме, че именно тя е извършила нарушението ,както от
обективна, така и от субективна страна, тъй като на инкриминираната дата се е движила в
населено място, където максимално разрешената скорост на движение е 50 км/ч, над тази
скорост, а именно с 83 км/ч,/ след приспаднат толеранс от 3% над 100 км/час/ което е
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като превишаването е с 36 км/ч.
И при това положение, превишението на допустимата скорост от 50 км/час е с повече от
31 км/час, поради което правилно е наказващия орган е приложил разпоредбата на
чл.182,ал.1,т 4.от ЗДвП. В случая наложеното наказание е в размер на предвиденото от 400
лв. и няма възможност за неговото изменяване, поради което се явява справедливо и
съответно.
Липсва основание за приложението на чл. 28, б. "а" от ЗАНН, доколкото настоящият
случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен. Обществените отношения,
гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа, отворена за
обществено ползване се от особено значение и тяхното стриктно спазване следва да бъде
приоритет на всеки водач, който следва да съзнава опасността, която може да възникне за
него самия, за пасажерите в неговия автомобил и за всички други участници в движението.
Установеното превишаване на скоростта накърнява именно тези отношения, като нито
деянието, нито нарушителят се характеризират с по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на същото нарушение.
С оглед на изложеното и на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК вр.
чл.63д, ал.5 от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева.Производството
по делото продължи в едно съдебно заседание, без разпит на свидетели, не е с фактическа
или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение от 100лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът


РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Електронен Фиш Серия К . н..а ОД на МВР-Я., с което на К. А. А. от
гр.П. ЕГН:**********, НА основание чл.189,ал.4,вр. чл.182,ал.1,т.4 от ЗДвП за нарушение
на чл.21, ал.1от ЗДвП и е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв.
ОСЪЖДА на К. А. А. от гр.Поморие ЕГН:********** да заплати на ОД на МВР-Я.
сумата от 100 лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Я. в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.


Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6