Р Е Ш Е Н И Е
№ 478/20.7.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ-ти административен състав, в открито
съдебно заседание на четвърти юли две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Десислава Ангелова |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 427 по описа на съда за 2023 г. |
||
Производството
е по реда на чл. 145 от АПК и е образувано по жалбата на Г.И.А., ЕГН **********,***,
против принудителна административна мярка – принудително преместване на ППС,
наложена на 03.09.2022 г. от С. П. Б. – младши инспектор в сектор „Общинска
полиция – Пловдив“ при Община – Пловдив.
В жалбата се твърди, че обжалваната ПАМ е
незаконосъобразна, тъй като не е извършено административно нарушение. Автомобилът
е паркиран, без да пречи на автомобили и пешеходци, няма знак за вдигане с паяк
(принудително). Моли съда да постанови решение, с което да отмени наложената
ПАМ, като незаконосъобразна. Представя доказателства в подкрепа на твърденията
си.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адв. С., който по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба.
Счита, че жалбоподателят е наказан два пъти за едно и също нарушение, което е
незаконно по законите на Република България. Изложени са съображения по
отношение на мястото на паркиране. Твърди се, че автомобилът не е създавал
опасност за пешеходци и автомобили. Моли съда да отмени наложената ПАМ, като
претендира направените разноски за адвокатски хонорар.
Ответникът по жалбата – С. П. Б. – младши инспектор в сектор
„Общинска полиция – Пловдив“ при Община – Пловдив, редовно призован, не се
явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило писмено
становище рег. № 237200-4328/06.04.2023 г., в което е изложено становище за
това, че заповедта е правилна и законосъобразна, издадена от компетентен орган,
при спазване на материалните и процесуалноправните изисквания на закона. Моли
се жалбата да бъде оставена без уважение. Правят възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Представят писмени
доказателства.
Административен
съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
С докладна записка от 03.09.2022 г., Стефан Бонев – младши инспектор в сектор
„Общинска полиция – Пловдив“ при Община – Пловдив, като част от екипа на
автомобил за принудително преместване е разпоредил репатрирането на лек
автомобил марка „Хонда“ с рег. № РА8128КР, собственост на жалбоподателя,
паркиран в гр. Пловдив, в зоната на кръстовището на ул. „Младост“ и бул.
„Пещерско шосе“.
Установи се, че със Заповед № 8121з-1215/27.10.2016 г. (л. 7 от адм. д. №
895/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив) Министърът на вътрешните
работи е определил да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано
ППС на отговорно пазене на предварително публично оповестено място, без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, длъжностните
лица на „ръководна“, „изпълнителска“ и „младши изпълнителска“ длъжност от
структурните звена Пътна полиция и Охранителна полиция в СДВР и Областните
дирекции на МВР. Със Заповед № 220А-3027/30.12.2022 г. на кмета на община
Пловдив (л. 8 от адм. д. № 895/2023 г. по описа на Административен съд –
Пловдив) са определени държавни служители от Сектор Общинска полиция – Пловдив,
които могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано ППС на
отговорно пазене, на предварително публично оповестено място, без знанието на
неговия собственик или на упълномощения от него водач, като в т. 45 от
заповедта е посочен младши инспектор С. П. Б. – старши полицай.
По делото е приложена и ежедневна ведомост за разстановка на силите и
средствата за 03.09.2022 г., от която е видно в т. 14, че Стефан Бонев е дал
наряд по репатриране на посочената дата от 08:00 часа до 20:00 часа, за което
му е проведен и инструктаж.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна
страна съдът прави следните изводи:
По допустимостта на жалбата:
По аргумент на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП може
да се наложат и без да има издадена мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по ЗДвП. Обжалването на заповедите, с които се налагат ПАМ
по чл. 171 от ЗДвП се извършва по реда на АПК съгласно чл. 172, ал. 4 от ЗДвП.
След като ПАМ „принудително преместване на паркирано ППС без знанието на
неговия собственик“ се налага с фактически действия, съдът намира, че мярката
има характера на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1
от АПК – волеизявление на административен орган, изразено чрез действие, с
което непосредствено се засягат права и законни интереси на определени лица. Тоест
налагането на ПАМ по реда на чл. 171, т. 5, буква „б“ от ЗДвП подлежи на
обжалване по реда на АПК.
В законоустановения срок
жалбоподателят е упражнил правото си на жалба като е подал жалба до Административен
съд гр. Пловдив.
По изложените съображения, съдът приема жалбата за
процесуално допустима, като подадена от лице, чиито права и законни интереси са накърнени
от налагане на ПАМ и срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен
акт.
По основателността на жалбата:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Видно е от представените по
делото Заповед № 8121з-1215/27.10.2016 г. на Министъра на вътрешните работи и Заповед
№ 220А-3027/30.12.2022 г. на кмета на община Пловдив, че лицето Стефан Бонев – младши инспектор, е притежавал
необходимата компетентност да нареди преместването на автомобила, както и от
събраните по делото доказателства се установи, че именно той е наложил процесната ПАМ, като е
наредил преместването на автомобила, поради което следва да се приеме, че
същата е наложена от компетентен административен орган.
Съобразно чл. 146, т. 2 от АПК
неспазването на установената форма е основание за незаконосъобразност на
издадения административен акт. В случая обаче съгласно чл. 59, ал. 3 от АПК,
във връзка с чл. 171, т. 5, б. „б“ от
ЗДвП е налице изрична законова норма, която дава възможност административният
акт да се изрази чрез действие, т.е. не е налице изискване за наличие на
писмена форма. В случая може да се приеме, че в докладната записка
административният орган, макар и съвсем кратко, е изложил мотивите си за
налагане на ПАМ, поради което съдът намира, че мярката е наложена в
установената форма и не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДВП, за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
принудителни административни мерки, една от които е преместване на паркирано
пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения
от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата
за движение. В случая принудителната административна мярка е наложена за това, че автомобилът на
жалбоподателя е паркиран в зоната на кръстовище, поради което създава опасност
за другите участници в движението, в нарушение на разпоредбата на чл. 98, ал. 1,
т. 1 и т. 6 от ЗДвП.
Спорните въпроси в случая касаят
въпросите, свързани с това какво е точното местоположение на паркиралия
автомобил и паркиран ли е той на кръстовище.
Съгласно § 6, т. 8 от ДР на ЗДвП, „Кръстовище“ е място, където два или повече пътя се пресичат,
разделят се или се събират на едно ниво, съгласно т. 1, „Път“
е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за
движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се
приравняват и улиците. Ето защо съдът приема, че в посочения участък
кръстовището обхваща както пътното платно, така и тротоарите до уличната
регулация така, както е отразено на представената извадка от план за организацията
на движението в процесния участък на гр. Пловдив. Това е видно и от
представения снимков материал, представляващ годно доказателствено средство по смисъла
на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. При положение че в този случай обхватът на
кръстовището е значително разширен, безспорно се установи, че автомобилът на
жалбоподателя е на отстояние по-малко от 5 метра от кръстовището, поради което
е налице нарушение на посочените разпоредби на ЗДвП. Въпреки дадените от съда указания относно доказателствената
тежест, жалбоподателят не е ангажирал доказателства, с които да се докаже твърденията
си в жалбата, а именно, че автомобилът е паркиран в съответствие с правилата за
движение по пътищата и без да създава затруднения за движение по улицата на други
МПС.
Спорен е също така и въпросът и по отношение на това, за извършеното
нарушение следва ли да бъде наложена ПАМ и издадено НП по ЗАНН. Съдът намира за
неоснователно и направеното възражение, че жалбоподателят е наказан два пъти за
едно и също нарушение. По своята правна същност ПАМ са вид индивидуални
административни актове, а не наказания и като такива за тях е приложим АПК. Тъй
като ПАМ не са наказания, то възраженията че жалбоподателят е наказан два пъти
за едно и също нарушение, не са относими към настоящето производство. И
принудителната административна мярка, и административното наказание безспорно
са държавна принуда – налагане чрез властта на държавата на конкретно поведение
с неблагоприятни последици на съответния правен субект, независимо от неговата
воля. И в двата случая става въпрос за административна принуда, тъй като се
налага от административен орган във връзка с осъществяваната от него
административна дейност. Но двете форми на административна принуда са подчинени
на различен правен режим – различна е целта им, различни са предпоставките, при
които възникват, различни са правните последици и компетентността на налагащия
ги орган във връзка с тяхното изпълнение. Административното наказание се налага
за установено административно нарушение. То, съгласно чл. 12 от ЗАНН, цели да
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Налагането
на наказание изисква ангажираното на отговорността на виновното лице и в този
смисъл само наказателната отговорност е лична. Принудителната административна
мярка, съгласно чл. 22 от ЗАНН, се налага с цел да се предотврати или
преустанови административно нарушение, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях спрямо определени в закона адресати.
Различни са видовете административни наказания и видовете принудителни
административни мерки. Налагането на административно наказание е приложение на
санкцията на правната норма. Налагането на принудителната административна мярка
е прилагане на нейната диспозиция, т.е. на правомерното и желано от правото
правило за поведение на правните субекти. Различни са правомощията на органа по
отношение на издадения акт. Административнонаказващият орган не може сам да
отмени акта, с който е наложил административното наказание, докато
административният орган, който е наложил принудителна административна мярка, не
само може, но е и длъжен да отмени мярката тогава, когато предпоставките за
нейното налагане са отпаднали.
По изложените по-горе съображения съдът приема, че от
събраните по делото доказателства безспорно е установено нарушение на правилата
за движение по смисъла на чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП, във връзка с чл. 98,
ал. 1, т. 1 и т. 6 от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно административният
орган е наложил принудителната административна мярка.
С оглед гореизложеното и поради липса на
пороци, водещи до незаконосъобразност на оспорения акт, жалбата – като
неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
Ответникът не е направил своевременно
искане за заплащане на разноски, а и такива реално не са направени, поради
което съдът не следва да се произнася в частта за разноските.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК,
Административен съд – Пазарджик, ІІІ-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.И.А.,
ЕГН **********,***, против принудителна административна мярка – принудително преместване
на ППС, наложена на 03.09.2022 г. от С. П. Б. – младши инспектор в сектор „Общинска
полиция – Пловдив“ при Община – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: (п)