О П
Р Е Д Е Л
Е Н И
Е №260757/31.12.2020г.
Районен съд Ямбол, гражданско
отделение, XVII – състав, в закрито заседание на
тридесет и първи декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМЧО ДИМОВ
като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ гр. дело № 2639
по описа на ЯРС за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е образувано по искова молба от В.А.П. с ЕГН ********** чрез пълномощник
адв.Жана Табурова от АК Ямбол, с която против „Топлофикация-Бургас“ ЕАД с ЕИК
*********, е предявен отрицателен установителен иск, че ищеца не дължи на
ответника сумата от 3 972,74 лева – представляваща сборът на главниците по
фактури, издадени в периода м.септември 2006 год. до м.септември 2017 год.,
включваща суми за битово горещо водоснабдяване, отопление, сградна инсталация,
отчет ДР, както и произтичащите от главниците акцесорни вземания за законна
лихва.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се прави
възражение за местна неподсъдност на делото пред ЯРС.
Съгласно
чл.113 ГПК искове на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район
се намира настоящия адрес на потребителя, а при липса на такъв – по постоянния.
Нормата
на чл.119, ал.3 ГПК, регламентира, че възражение за неподсъдност на делото по
чл.108, ал.2, чл.113 и чл.115, ал.2 ГПК може да се прави от ответника най-късно
в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване
на първото по делото заседание. Разпоредбата на чл.119, ал.3 ГПК не поставя
упражняването правомощието на съда да реши дали да гледа делото с оглед
местната подсъдност в зависимост от наличието или липсата на възражение от
страна на ответника – разпоредбата определя само крайния момент, до който съдът
трябва да обяви на страните отвода за неподсъдност на спора.
Предвид
характера на настоящия спор, съдът преценява, че в случая ищецът има качеството
на потребител на топлинна енергия, предвид даденото в пар.1, т.2а ЗРЗЕ
определение на понятието битов клиент.
Видно
от изготвената от съда служебно справка в НБД Население, настоящият адрес на
ищеца е с.П*****, общ.Несебър, обл.Бургас.
Нормата
на чл.113 ГПК, преди изменението и, регламентираше изборна местна подсъдност –
обща по чл.105 ГПК или по постоянен или по настоящ адрес на ищеца, като този
избор принадлежеше на ищеца-потребител.
Прочитът
на последното изменение на чл.113 и чл.119, ал.3 ГПК сочи на задължителна
подсъдност по чл.113 ГПК и че приложното поле на хипотезите, в които съдът
следи служебно за местната подсъдност е разширено и в него са включени и т.нар.
потребителски искове по чл.113 ГПК. Посочената специална норма изключва
приложението на чл.105 ГПК.
Ето
защо, съдът намира, че доколкото настоящият адрес на ищеца е с.П****,
общ.Несебър, обл.Бургас, то местно компетентен да разгледа спора е Районен съд
Несебър.
С
оглед на изложеното и на основание чл.119, ал.3 ГПК, производството по делото
следва да бъде прекратено и изпратено на местно компетентния да го разгледа
съд, в случая Районен съд Несебър в съдебния район на който е настоящият адрес
на ищеца.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗПРАЩА делото
по компетентност на Районен съд Несебър, на основание чл.119, ал.3 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 2639/2020 г. по описа на Районен съд Ямбол, поради липса
на местна компетентност.
Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ямбол, с частна
жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца, на който да се връчи
препис от същото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: