Р Е Ш Е Н И Е
№ 1519
15.11.2018г. гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, 48 наказателен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори октомври две хиляди и осемнадесета
година, в следния състав:
Председател: Красимир
Сотиров
При секретаря: Мария Милева, разгледа
докладваното от съдия Красимир Сотиров НАХД №4208
по описа за
2018г. на БРС, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С жалба, подадена от
„Мобиплюс” ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
ул. „Г.С.Раковски” №64, ет.3, представлявано от А.В.-
Управител, се обжалва Наказателно постановление №К18- 19- F381181/14.05.2018г., издадено от Директор на дирекция „Контрол” на
ТД на НАП- Бургас, упълномощен със Заповед №ЗЦУ- 1582/23.12.2015г. на Изпълнителния
директор на НАП, с което е наложена имуществена санкция в размер на 1919,17
лв., за нарушение на чл.180, ал.2 от ЗДДС, изразяващо се в неподаване в срок до
02.04.2018г. на заявление за регистрация по чл.96, ал.1, изр. II от ЗДДС. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност
на издаденото наказателно постановление.
В
съдебно заседание представители на дружеството- жалбоподател и на административнонаказващия
орган се явяват, вземат отношение по случая и изразяват становища, съобразно
процесуалното си положение. Жалбоподателят твърди, че в срок е подал пред приходния
орган съответното заявление за регистрация, като същото не е било прието от
служителите на приходната администрация.
Съдът, след като разгледа жалбата и
изложените в нея твърдения и се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в законен срок от легитимирано
лице. Съдържа изискуемите от закона реквизити за редовност и е предявена пред компетентен съд. Разгледана по съществото
на спора същата се явява основателна. Съображенията за това са следните:
От фактическа съдът
намира следното:
С акт за установяване на
административно нарушение №F381181/17.04.2018г., съставен
от Д.М.- гл. Инспектор по приходите в ТД на НАП- Бургас е констатирано, че
Мобиплюс” ООД не е подало в сградата на ТД на НАП- Бургас до 02.04.2018г. заявление
за регистрация, на основание чл. 96, ал.1, изр. II от
ЗДДС- задължителна регистрация с облагаем оборот, в размер на общо 72 593,30
лв., за периода: 01.04.2017г.- 31.03.2018г. Посочено е, че на 26.03.2018г.
дружеството е реализирало облагаем оборот от 61 078,30 лв. за задължителна
регистрация по ЗДДС и е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС, на
основание чл.96, ал.1, изр. II от ЗДДС, за
периода: 27.03.2018г.- 02.04.2018г. включително. Посочено е, че за периода:
26.03.2018г.- 16.04.2018г., при реализиран оборот от 11 515 лв.
задълженото лице не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по
ЗДДС в законоустановения срок. Актосъставителят е намерил, че е извършено
нарушение за първи път на чл.180, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, като ръкописно е
добавено между редовете „във вр. с ал.1”.
Съставеният АУАН за констатираното
нарушение е връчен на представител на дружеството на 17.04.2018г.
Между кориците на делото се намира постъпило
в законен срок възражение срещу съставения АУАН, в което са изложени аргументи,
че на следващия ден- 03.04.2018г. са входирани в приходната агенция съответните
книжа. Като причина за това е посочено, че на 02.04.2018г. представител на
дружеството е представил пред служители на ТД на НАП- Бургас заявление за
регистрация по ЗДДС, като попълнил искане за представяне на документи същата
вечер в дома си и го подал на следващия ден. Твърди, че не е знаел, че е
следвало да направи това същия ден.
Въз основа на така съставения АУАН е
издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 180, ал.2 от ЗДДС, за нарушение на същата законна норма, е наложена имуществена санкция в
размер на 1919,17 лв. Възпроизведени са фактическите констатации, от
горепосочения АУАН. Добавено е, че за периода: 26.03.2018г.- 16.04.2018г.
задълженото лице не е начислило данък в размер на 1919,17 лв.. изчислен на
основание чл.67, ал.2 от ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация и
не се е регистрирало по ЗДДС в срок.
Препис от наказателното постановление е
връчен по пощата на представител на дружеството на 04.07.2018г.
В проведения разпит в открито съдебно
заседание свидетелят Д.М. изяснява процесните обстоятелства.
С оглед на горното съдът достигна до
следните правни изводи:
В настоящото производство съдът се
явява инстанция по съществото на спора, като извършва цялостна проверка за
правилното приложение на материалния и на процесуалния закон, независимо от
релевираните с жалбата основания. С оглед на горното настоящият съдебен състав
констатира, че съставеният АУАН и обжалваното наказателно постановление са
издадени от компетентни органи в предвидената от закона писмена форма и при
спазване на законоустановения ред. Изпълнена е редовно процедурата по връчване
на същите.
Съгласно разпоредбата
на чл.96, ал.1, изр. II от ЗДДС, всяко данъчно
задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече e задължено
в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът за период не по-дълъг
от два последователни месеца, включително текущия да подаде заявление за
регистрация. На основание чл.180, ал.1
от ЗДДС регистрирано лице, което,
като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва
с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция-
за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но
не по-малко от 500 лв. Ангажира се административнонаказателната отговорност на задълженото
лице и в случаите, в които не е начислило данък, тъй като не е подало заявление
за регистрация и не се е регистрирало по ЗДДС в срок, съгласно чл.180, ал.2 от ЗДДС. В чл.180, ал.3 от ЗДДС е предвидено, че в случай на неначисляване на данък в предвидените в този
закон срокове регистрираното лице начисли данъка в срок до 6 месеца от края на
месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно
имуществената санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лв.
В съдебната практика се поддържа
становището, че в случаите, когато в наказателното постановление е посочена като
санкционна единствено разпоредбата на чл.180, ал.2 от ЗДДС е налице съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в неточна правна квалификация.
Разпоредбата на чл.180, ал.2 от ЗДДС не може да намери самостоятелно приложение
с оглед на препращащия й характер към ал.1 на същата норма, която представлява
основанието за налагане на административно наказание. При непосочване от
административнонаказващия орган на санкционната норма въз основа на която е
определен размерът на наложената на дружеството- жалбоподател имуществена санкция
е ограничено правото да разбере нарушението, за което е наложено наказание и да
организира защитата си. Гореизложеното представлява основание за отмяна на
обжалваното наказателно постановление без спорът да бъде разглеждан по
същество.
Не е обсъдено от
административнонаказващия орган приложението на чл.180, ал.3 от ЗДДС по
отношение на размера на санкцията, с оглед на твърденията за подаването на
изискуемите книжа на следващия изтичането на крайния срок ден.
По отношение на съдържанието на
съставения АУАН следва да се посочи, че не е отразен конкретният размер на
дължимия данък, който нарушителят е следвало да начисли. Размерът на данъка е
посочен в издаденото наказателно постановление. В чл.42 от ЗАНН като
задължителна част от съдържанието на АУАН е предвидено описание на нарушението.
В процесния случай съдът намира, че това изискване не е спазено, което
представлява основание, водещо до опорочаване на издаденото наказателно
постановление.
Констатираното нарушение има формален
характер и въпреки, че осъществява признаците на административно нарушение с
оглед на това, че на следващия ден е входирано заявление за регистрация по ЗДДС
се разкрива по- ниска степен на обществена опасност. Административно
наказващият орган не е обсъдил дали са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН
за приемане на случая като маловажен. Съгласно Тълкувателно решение №1/2007 г.
на ОСНК на ВКС, при извършване на преценка дали са налице основанията деянието
да бъде счетено за маловажен случай на административно нарушение наказващият
орган разполага с особена компетентност за произнасяне по специален, предвиден
в закона ред да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което
произтичат определени законови последици. Преценката на
административнонаказващия орган за маловажност на случая се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол. Ангажирането на административнонаказателната
отговорност на субектите следва да бъде извършвано единствено когато не са
налице предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН.
С оглед на гореизложеното наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1,
предл. III oт ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №К18- 19- F381181/14.05.2018г., на Директор
на дирекция „Контрол” на ТД на НАП- Бургас, упълномощен със Заповед №ЗЦУ-
1582/23.12.2015г. на Изпълнителния директор на НАП, с което на „Мобиплюс” ООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.
„Г.С.Раковски” №64, ет.3, представлявано от А.В.-
Управител, е наложена имуществена санкция в размер на 1919,17 /хиляда
деветстотин и деветнадесет лева и седемнадесет стотинки/ лв., за нарушение на
чл.180, ал.2 от ЗДДС.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд- гр.Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му.
Районен съдия: /п/
Вярно с оригинала:
ММ