№ 441
гр. Дупница, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20221510100862 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
„НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 136, ет. 3, чрез юрисконсулт на клон
„Струма-Места“ И. М., е предявило срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-
ДУПНИЦА“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр. Дупница, ул. „Неофит
Рилски“ № 9, иск с правно основание чл. 422, вр. с чл.415 от ГПК.
Ищецът твърди че по силата на Договор № 81/11.11.2019г., Анекс към него №
73/17.12.2020г. за доставка на условно чиста вода и Споразумение № 74/17.12.2020г., в
качеството си на доставчик, се е задължило да достави, срещу възнаграждение, чрез своето
съоръжение: яз.„Дяково“ - Дюкер № 1 и Дюкер № 2, на ответното дружество, в качеството
му на водоползвател, условно чиста вода за обект Водовземно съоръжение за с. Червен брег,
а водоползвателят се е задължил да поеме доставената условно чиста вода по своите
съоръжения и да заплати договорената цена.
Дружеството-ищец е изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, анекса
към него и споразумението, като през месец декември 2021г. за с. Червен брег е доставило
43653 куб.м. условно чиста вода на стойност 6076.50 лева, през месец януари 2022г. за с.
Червен брег е доставило 17401 куб.м. условно чиста вода на стойност 2422.22 лева, през
месец февруари 2022 г. за с. Червен брег е доставило 23703 куб.м. условно чиста вода на
стойност 3299.46 лева.
За доставените количества водни маси са съставени документи, подписани и от двете
страни: Актове с № № 12,1 и 2 за вида на водоподаването и подаденото количество вода за
1
отчетните периоди; Дневници за доставка на държавни води обр. № 6. Въз основа на тези
документи дружеството-ищец е издало следните фактури: 1.Фактура №
**********/31.12.2021г., на стойност 6076.50 лв., 2.Фактура № **********/31.01.2022г., на
стойност 2422.22 лв. и 3.Фактура № **********/28.02.2022г., на стойност 3299.46 лв., или
фактури общо за сумата от 11798.18, които са приети от водоползвателя, подписани са от
представители и на двете страни, но до момента сумите по тях не са заплатени.
С оглед на това, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№ 463/2022г. по описа на РС-Дупница, и
била издадена срещу длъжника „ВиК-Дупница“ ЕООД заповед за изпълнение №
288/08.03.2022г., с която е разпоредено на длъжника да заплати на заявителя сума в размер
на 11789.18 лв., част от цялото вземане в размер на 131 378.77 лв., както и лихва в размер на
5630.02 лв., срещу която заповед за изпълнение длъжникът възразил в законоустановения
срок.
С оглед изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено в отношенията между страните, че ответното дружество му дължи сума в размер
на 11798.18 лв. (единадесет хиляди седемстотин деветдесет и
осем лева и осемнадесет стотинки), част от цялото вземане в размер на 131378.77
лв., както и на законната лихва върху главницата от 11798.18, считано от датата на
постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 07.03.2022г. до
окончателното плащане на вземането. Претендира и присъждане на сторените разноски в
заповедното и исковото производства.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който се
оспорват изцяло предявените искове, както по основание, така и по размер. Ответникът не
оспорва, че между страните са сключени посочените в исковата молба договор и анекси за
доставка на условно чиста вода, но твърди, че посочените в исковата молба водни обеми не
са отчетени правилно, поради което и претендираните суми са некоректно изчислени.
Излага подробни съображения относно начина на отчитане и остойностяване на услугата,
предоставяна от ищеца.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а се установява и от приетите като доказателства по
делото Договор № 81/11.11.2019г., Анекс към него № 73/17.12.2020г. за доставка на условно
чиста вода и Споразумение № 74/17.12.2020г., че в качеството си на доставчик,
дружеството-ищеца се е задължило да достави, срещу възнаграждение, чрез своето
съоръжение: язовир „Дяково“ - Дюкер № 1 и Дюкер № 2, на ответното дружество, в
качеството му на водоползвател, условно чиста вода за обект Водовземно съоръжение за с.
Червен брег, а водоползвателят се е задължил да поеме доставената условно чиста вода по
своите съоръжения и да заплати договорената цена.
Видно от представените с исковата молба и приети като доказателства Акт №
12/31.12.2021г., Акт № 1/31.01.2022г. и Акт № 2/28.02.2022г., за вида на водоподаването и
2
подаденото количество вода за отчетните периоди, три броя Дневници за доставка на
държавни води обр. № 6, които документи са подписани от представители на двете страни,
се установява, че от дружеството-ищец са доставени следните количества условно чиста
вода: през месец декември 2021г. са доставени 43653 куб.м., през месец януари 2022г. са
доставени 17401 куб.м. а през месец февруари 2022 г. са доставени 23703 куб.м.
Въз основа на тези документи ,.Напоителни системи” ЕАД е издало следните
фактури: 1.Фактура № **********/31.12.2021г., на стойност 6076.50 лв., 2.Фактура №
**********/31.01.2022г., на стойност 2422.22 лв. и 3.Фактура № **********/28.02.2022г., на
стойност 3299.46 лв., или фактури общо за сумата от 11798.18 лв., копия от които са
представени по ч.гр.д.№ 463/2022г. по описа на РС-Дупница.
По делото са представени като доказателства и писма от управителя на
„Водоснабдяване и канализация“ гр. Дупница до директора на „Басейнова дирекция
„Западнобеломорски район“ и до управителя на „Напоителни системи“ ЕАД, клон Струма -
Места, с които уведомяват, че водомерите, които са отчитали водните маси от язовир
Дяково за гр. Дупница и с. Червен брег са свалени за метрологична проверка, както и два
броя констативни протоколи за монтаж/демонтаж на водомерно устройство, които са
подписани от инж. П.-служител на „Напоителни системи“ и инж. Б.-служител на „ВиК“ -
Дупница и протокол за монтиране на водомерно устройство, в който са описани вида на
водомерите кога са монтирани и с какви показания.
По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, вещото лице по
която дава заключение, че измервателните устройства за водоподаване за с. Червен брег са
монтирани съобразно техническите изисквания, предвидени в Наредба № 2/22.03.2005г. за
проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи и Наредба №
4/17.06.2005г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и
канализационни инсталации. На водомерите са извършвани метрологични проверки и
същите са монтирани в изправно състояние.
По делото са разпитани като свидетели Б. Х. Б., на длъжност „Директор
производствено планиране, прогнозиране и строителство“ във „ВиК“ Дупница и А. Б. Б., на
длъжност „Технически ръководител експлоатационен район 3-села“ във „ВиК“ Дупница,
които дават показания, че според тях водомерните съоръжения не са монтирани правилно и
поради това не отчитат коректно доставените водни количества. Свидетелят Б. сочи, че
показанията на водомерите се отчитат с протокол от представител само на „Напоителни
системи“. Действителните водни обеми са се отразявали в дневниците, а в последствие
протоколите се подписвали и от представител на „ВиК“ Дупница. Същият свидетел
потвърждава, че подписите под представените от ищеца документи е негов, в качеството му
на представител на „ВиК“ Дупница.
По делото е разпитан като свидетел и Н. В. П., на длъжност „Специалист
водоснабдяване, язовири и напояване“ в „Напоителни системи“ ЕАД. Свидетелят дава
показания, че е упълномощен да представлява дружеството по договорите с „ВиК“ Дупница.
Описва подробно как става отчитането на процесния водомер. Сочи, че представител на
3
„ВиК“ Дупница по договорите за доставка на условно чиста вода е инж. А. Б. (също
разпитан като свидетел).
Анализът на така установените факти и обстоятелства по делото, налага
следните правни изводи:
Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи,
че ответникът му дължи сумите, за които по ч.гр.д. 463/2022г. по описа на Районен съд-
Дупница е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът
(ответник в настоящото производство) е възразил.
Правоотношението, от което произтича спора между страните по делото има
договорен произход. То се основава на сключен между тях договор за покупко-продажба и
доставка, съдържанието на който договор обхваща многократни престативни действия на
продавача към купувача с договорените количества условно чиста вода. Претенциите,
свързани със заплащането на отделните доставки не са самостоятелни искове, тъй като
произтичат от общ правопораждащ факт. Трайна е съдебната практика на ВКС по въпроса,
че когато вземанията произтичат от едно правоотношение по договор за доставка,
претенцията за вземания относно цената във връзка с неговото изпълнение (чиято стойност
може да бъде предмет на отделни фактури) представлява един иск (така напр. Опр. №
114/04.03.2014г.на ВКС по т.д.№ 2401/2013г.,II т.о.,ТК). С оглед правосубектността на
страните, които са търговци по смисъла на чл.1 от ТЗ и вида на сключения от тях договор,
който обслужва предмета на дейност на всяко от дружествата, следва извода, че се касае за
търговска продажба. Предвид изложеното,съдът намира, че е сезиран с иск с правно
основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 327, ал.1 от ТЗ.
По същността си договорът за търговска продажба е двустранен, възмезден,
консенсуален договор. За възникването му е необходимо постигане на съгласие между
страните по него относно вещта и цената, като продавачът се задължава да прехвърли
собствеността и предаде вещта, а купувачът да я получи и заплати цената.
Между страните не е спорно, че са в трайни търговски отношения, а видно от
представените с исковата молба и приети като доказателства по делото актове за вида на
водоподаването и подаденото количество вода за отчетните периоди, дневници за оставка на
държавни води обр. № 6, които документи са подписани от представители на двете страни,
както и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, се
установява, че от дружеството-ищец са доставени описаните в исковата молба количества
условно чиста вода.
Неоснователни са възраженията на ответното дружество, че водомерите не отчитали
правилно доставените количества вода. Според заключението на вещото лице, на
водомерите са извършвани метрологични проверки и същите са монтирани в изправно
състояние. В открито съдебно заседание вещото лице изрично посочва, че те са монтирани
технически правилно и по-конкретно, че е спазено изискването дължината на правия
участък от тръбата преди водомера да е два пъти диаметъра на тръбата. Освен това, по
4
делото не са ангажирани каквито и да е доказателства за известяването на ищеца относно
евентуално неточно изпълнение или несъгласие с отчетените количества вода. Напротив,
установява се, че протоколите са подписани без възражение от представител на ответното
дружество-свидетелят инж. А. Б., който потвърждава, че положените в документите подписи
са негови, както и че е представлявал ответното дружество по договорите му с ищеца за
доставка на условно чиста вода. Трайните търговски отношения между търговците
обуславят приложение на презумпцията за съгласие, ако цената или количеството или видът
на доставената стока, не бъдат оспорени веднага. В случая е налице оспорване на
доставените количества вода, едва когато е било налице закъснение в плащането и
доставчикът е потърсил дължимите суми. В двустранно подписаните от страните актове и
дневници за доставка на държавни води, никъде не е направена забележка или възражение
относно отчетените водни количества.
Въз основа на двустранно подписаните от страните документи за отчитане на
водомерите, Напоителни системи” ЕАД е издало описаните в исковата молба фактури,
които ответното дружество не е заплатило. Следва да се посочи изрично, че ответното
дружество не възразява срещу цената на доставените водни количества, а твърди, че същите
не са измерени правилно, но едва след като е в неизпълнение да заплати дължимата цена.
Ответното дружество не навежда възражения процесните фактури да не са приети
или осчетоводени от него. Принципен отговор на въпроса за значението на фактурата като
доказателство за сключен договор за търговска продажба на стоки, неговото изпълнение и
наличието на основание за плащане на уговорената в договора цена е даден с множество
решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, в които еднозначно е обосновано
становището, че фактурите отразяват възникналата между страните облигационна връзка и
осчетоводяването им от търговското дружество - ответник, включването им в дневника за
покупко - продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по смисъла на ЗДДС,
представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване.
С оглед на всичко гореизложено, предявеният установителен иск за главница по
процесните фактури с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 327, ал.1 от ТЗ, вр. с чл. 79
от ЗЗД, ще бъде уважен в пълния му предявен размер от 11 798.18 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК-07.03.2022г., до
окончателното плащане.
На основание чл.78, ал.1 и ал. 3 от ГПК и предвид направеното искане, ответникът
следва да заплати на ищеца сторените разноски както в настоящото производство: 235.97
лв.-държавна такса и 100.00 лв.-юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, а така също и разноските, направени в производството по
ч.гр.д. № 463/2022г. на ДРС: 235.96 лв.-държавна такса и 50.00 лв.-юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“
ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис
ІІІ“ № 136, ет. 3, частичен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 327, ал.1 от ТЗ,
вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-
ДУПНИЦА“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр. Дупница, ул. „Неофит
Рилски“ № 9, дължи на ищеца сума в размер на 11 798.18 лв. (седемнадесет хиляди
седемстотин деветдесет и осем лева и осемнадесет стотинки), представляваща
незаплатена главница по Фактура № **********/31.12.2021г., Фактура №
**********/31.01.2022г. и Фактура № **********/28.02.2022г., за доставена от ищеца на
ответника условно чиста вода за обект Водовземно съоръжение за с. Червен брег в периода
от м. декември 2021г. до м. февруари 2022г., част от цялото дължимо вземане в размер на
131378.77 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда-07.03.2022г., до окончателното плащане, за която сума по
ч.гр.д. 463/2022г. по описа на Районен съд-Дупница е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ-ДУПНИЦА“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр.
Дупница, ул. „Неофит Рилски“ № 9, ДА ЗАПЛАТИ НА „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“
ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис
ІІІ“ № 136, ет. 3, сторените разноски по настоящото дело в размер на общо 335.97 лв.
(триста тридесет и пет лева и деветдесет и седем стотинки), както и сторените разноски
по ч.гр.д.№ 463/2022г. на ДРС в размер на общо 285.96 лв. (двеста осемдесет и пет лева
и деветдесет и шест стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кюстендил в двуседмичен срок, считано
от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6