РЕШЕНИЕ
№ 325
гр. София, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502250 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 26.02.2021г по гр.д. № 11015/2019г СГС, ГО, І-26 състав е
отхвърлил изцяло предявените осъдителни искове от И. С. К. против М. Г. Б. за
заплащане на сумата от 20 000лв- обезщетение за неимуществени вреди от твърдяни
за противоправни и вредоносни действия и бездействия на Б. по водени дела от нея
срещу ищеца и за сумата от 25870.13лв, с която ответницата се е обогатила
неоснователно за сметка на ищеца, представляващи средства платени от К. за
отглеждане , образование и издръжка на общото на страните непълнолетно дете. С
решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора.
С определение от 19.04.2021г по същото дело съдът е изменил постановеното
решение в частта за разноските, по реда на чл.248 от ГПК.
Решението на СГС е обжалвано с въззивна жалба от ищеца И.К., представляван от
адв. К. изцяло, с твърдения за процесуална и материалноправна незаконосъобразност.
Поддържа, че докладът, изготвен от първоинстанционния съд е формален и непълен.
Поддържа, че неправилно съдът е приложил разпоредбите , уреждащи погасителната
1
давност. Поддържа, че изводите на съда са необосновани и неподкрепени от събраните
по делото доказателства. Поддържа, че неправилно съдът е приложил разпоредбите,
уреждащи отношенията на родителите спрямо децата. Поддържа, че неправилно съдът
не е ценил представени от ищеца писмени доказателства за установяване на
правнорелевантни факти. Поддържа, че по делото се установяват фактите от състава на
чл.59 от ЗЗД, тъй като ответницата си е спестила средства за сметка на имуществото на
ищеца, който е заплащал разходи по издръжката на общото дете на страните.
Поддържа, че всеки родител е задължен да участва в издръжката на ненавършилите
пълнолетие деца, поради което ответницата му дължи възстановяване на разходите за
издръжка на общото им дете. Моли решението на СГС да бъде отменено и вместо него
да се постанови уважаване изцяло на предявените искове . Претендира и разноските ,
направени пред двете съдебни инстанции.
Ответницата- въззиваема по въззивната жалба М.Б. -К. , представлявана от адв. К.
депозира два отговора на ВЖ, с които заявява , че същата е неоснователна. Поддържа
направени възражения пред първата инстанция , касаещи основателността на
предявените искове. Поддържа още, че изводите на първоинстанционния съд са
обосновани и законосъобразни.
С частна въззивна жалба И.К. обжалва определението на СГС по чл.248 от ГПК,
като поддържа негова незаконосъобразност и неправилност.
Ответникът по частната жалба М.Б. депозира писмен отговор, с който я оспорва.
В о.с.з. въззивникът И.К. се представлява от адв. Х., която оттегля въззивната
жалба в частта относно предявения иск за заплащане на сумата от 20 000лв- вреди на
деликтно основание. Поддържа жалбата в останалата й част. Моли решението на СГС
да бъде отменено в обжалваната част и предявеният иск за заплащане на сумата от
25870.13лв, с които ответницата се е обогатила неоснователно, да бъде изцяло уважен.
Претендира разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя.
Въззивникът е депозирал писмени бележки по делото , в които поддържа, че са
налице предпоставките на чл.59 от ЗЗД за уважаване на предявения иск. Поддържа, че
на основание чл. 140 и сл. от СК ищцата има задължение да участва в издръжката на
общото на страните дете и неучаствайки същата се обогатява.
В о.с.з. въззиваемата страна М.Б. оспорва въззивната жалба. Моли решението на
СГС да бъде потвърдено. Поддържа, че СГС се е произнесъл с правилно и обосновано
решение. Претендира разноски по делото, съобразно списък по чл.80 от ГПК, който
представя.
Въззиваемата страна депозира писмени бележки, в които поддържа,че въззивната
жалба е неоснователна. Поддържа,че при съвкупното тълкуване на доказателствата по
делото не се установява обогатяване на въззиваемата страна за сметка на въззивника.
Моли решението на СГС да бъде потвърдено изцяло.
2
С протоколно определение , постановено в о.с.з. на 10.02.2022г съдът е прекратил
производството по обжалване на решението на СГС в частта , касаеща произнасяне по
иск за сумата от 20 000лв, претендирани на деликтно основание, поради оттегляне на
въззивната жалба и на осн. чл. 264 от ГПК.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е правилно в обжалваната част и не страда от пороците,
посочени във въззивната жалба.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното :
Няма спор, че страните по делото са бивши съпрузи, сключили брак на
22.09.2007г. От брака страните имат общо дете, И., роден на ***г.
През 2013г М.Б. инициира производство за прекратяване на брака между
страните, като по исковата й молба е образувано гр.д. № 16840/2013г по описа на СРС.
С решение от 16.03.2016г по делото съдът прекратява брака между страните като
дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга, предоставя упражняването на
родителските права върху детето И. на майката, при която е постановено да живее
детето, определен е режим на лични отношения на детето с бащата, бащата е осъден да
заплаща на малолетното дете И. чрез неговата майка и законен представител
ежемесечна издръжка в размер на 120лв, считано от влизане в сила на решението. С
решение по гр.д. № 8363/2016г СГС отменя решението на СРС в частта относно
режима на лични отношения и определя нов режим на лични отношения. В останалата
обжалвана част- относно вината, упражняването на родителските права, режима на
лични отношения, издръжка и ползване на семейното жилище- решението на СРС е
потвърдено. С определение от 6.11.2020г. по гр.д. № 1353/20г. ВКС не е допуснал
касационно обжалване на решението на СГС.
По гр.д. № 16840/2013г по описа на СРС съдът е постановил на 01.09.2014г
привременни мерки по делото като е предоставил на майката упражняването на
3
родителските права по отношение на детето И. и е осъдил бащата И.К. да заплаща
издръжка на дететочрез неговата майка и законен представител М.Б. в размер на 120лв
считано от влизане на определението в сила. Посочено е,че определението на съда е
окончателно.
Видно от представени договори за наем от 2013 и следващите години, сключени
от М.Б., а и от становищата на страните по делото и от съдебното решение по гр.д. №
16840/2013г на СРС фактическата раздяла между страните се е случила м.08.2013г ,
когато ответницата е наела жилище под наем, като няма спор ,че ищцата е живяла под
наем с общото на страните дете.
Няма спор между страните, а и се установява от решението по гр.д. № 8363/2016г
на СГС, както и от разпита на свид.С., че от 2018г детето И., противно на установените
със съдебните решения права за упражняване на родителските права и режима на
лични отношения живее с бащата – ищец по делото.
Ищецът представя доказателства за направени от него разходи, твърдяни като
такива за издръжка , отглеждане и образование на общото на страните дете за периода
от 2010-2020г, както и според твърденията на ищеца- доказателства за лично пътуване
на ищцата до Италия през м. 08.2017г , заплатено от ищеца. Представени са фактури,
фискални бонове, договори за обучение на детето И.,сключени от бащата , разписки за
заплатени суми за лагери на детето и за спорт.
В о.с.з. на 15.09.2020г е отделено като безспорно между страните, а и се
установява от представените доказателства по делото-ваучер, договор за организирано
туристическо пътуване и потвърждение за самолетно пътуване, че разходите за
пътуване в Италия през 2017г са направени когато страните са направили опит да
заживеят заедно и тези рзаходи са били за трима човека- страните и общото им дете.
В о.с.з. на 10.11.2020г са изслушани свидетелите Д. П., П. Т., Ц. С., О. З..
Свидетелите П. и Т. първата- работеща в училищен център, който посещава
детето И. , а втората - класен ръководител на детето, установяват, че бащата на И.
заплаща курсовете му, той се интересува от детето по-често и по-често го взема от
училище. Майката е виждана последните години по-рядко.
Свидетелката С.- сестр на ответницата установява, че след фактическата раздяла
на страните м.08.2013г ответницата живеела с детето на квартира и тя се грижела за
него до м.май 2018г., когато бившият й съпруг го взел. Когато детето живеело при нея,
М. се грижела много добре за него, създавала му удобство и уют, осигурявала му
всичко, от което то имало нужда.
Свид. З. установява, че докато детето живеело при нея майката полагала много
грижи за детето И., детето не е било лишено от нищо.
Висящ за разглеждане е иск за заплащане на сумата от 25 870.13лв , която сума е
4
заплатена според ищеца от него за отглеждане, издръжка и образование на общото на
страните дете и с която сума , по твърдения на ищеца, ответницата се е обогатила,
като я е спестила и не е заплащала суми за издръжката на детето- иск с правно
основание чл.59 от ЗЗД. Спестявайки си разходи за издръжка задълженото лице се
обогатява , в който смисъл са указанията , дадени с ППВС № 1/1979г, т.1 и ТР №
12/1971 г по гр. д. № 112/1970 г. на ОСГК на ВС, съгласно които лицето, което е давало
издръжка /съзадължено лице или трето лице/, вместо задълженото /съзадълженото/ да я
дава, има право да води иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД срещу
последното лице, независимо от това дали имащият право да търси издръжка е
предявил или не иск за такава.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до
размера на обедняването, като с оглед нормата на чл. 59, ал. 2 ЗЗД това право
възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити, каквато е
и конкретната хипотеза.
Следователно основателността на предявен иск на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД се
обуславя от установяването на обстоятелството да е налице обедняване в имуществото
на едно лице за сметка на друго, което да се е обогатило, установяването на връзка
между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи
факти, породили това обогатяване и обедняването, както и липса на основание за
имущественото разместване.
Имуществените размествания имат материален характер и могат се изразяват,
както в увеличаване актива на имуществото на обогатения, така и в намаляване на
неговите пасиви или в спестяване на разходи. Хипотеза като процесната , касаеща
спестяването на разходи, ще доведе до обогатяване, ако същите са били необходими и
ответникът е трябвало да ги направи като ги заплати от имуществото си , без да му се
дължи възмездност и необходимостта от извършването им е нормативно или
договорно обосновано.
Съответно обедняването представлява намаляване на имущество, което може да
намери проявление във формата на намаляване на актива или увеличаване на пасива.
С оглед изложеното съдебният състав приема, че по делото не се установява
фактическия състав на неоснователното обогатяване по делото, като тежестта зда
установи ползващите го факти е върху ищеца.
Съгласно чл. 122 от СК всеки родител е носител на родителски права и
задължения по отношение на непълнолетните им деца и родителите имат равни права
и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, независимо дали са в
брак.
Съгласно чл. 143 СК родителите са длъжни съобразно своите възможности и
5
материално състояние да осигуряват условия на живот, необходими за развитието на
детото, като те дължат издръжка на своите ненавършилите пълнолетие деца,
независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. От друга страна съгласно задължителното тълкуване на закона,
дадено с ППВС № 5/1970г, приложимо и при сега действащата нормативна уредба,
нуждите на лицата, които имат право на издръжка, са винаги конкретни и се определят
от условията на техния живот, възраст и всички обстоятелства, които са относими към
случая. Възможността на лицето, което дължи издръжката, е основание за даване на
издръжка и за определяне на нейния размер. Възможността е винаги обективна и
конкретна и се определя от доходите, имуществото и квалификацията на задълженото
лице. За размера на издръжката е от значение и обстоятелството при кого от двамата
родители е предоставено за отглеждане и възпитание детето. Усилията, които се
полагат в този случай от родителя при ангажираността му във връзка с отглеждането
на детето, следва да се вземат под внимание при определяне размера на издръжката,
която този родител дължи.
От изложеното следва, че не може да се приеме за установено твърдяното от
ищеца задължение на ответницата да поеме изцяло заплатените от него средства за
издръжка и отглеждане на общото им дете. Не може да се изведе по презумпция дори
равенство в парична стойност на задължението на родителите за издръжка на
ненавършилите пълнолетие техни деца, доколкото такова не е определено в закона или
в съдебно решение. Преценката за размера и съответно за дължимостта на издръжка на
дете от родител е конкретна и обусловена от гореизложените обстоятелства. В този
смисъл ищецът не е доказал, че за ответницата е възникнало задължение за издръжка
на непълнолетното им дете в посочения от него размер. Право на ищеца е да осигурява
най-доброто за издръжката и образованието на общото на страните дете, съобразно
своите възможности да осигурява нужните средства за допълнителни занимания,
задоволяване на неговите образователни и извънкласни интереси и нужди, но това не
означава, че във всички направени от него разходи за непълнолетното му дете някакво
участие следва да има и другия родител или още повече- изцяло тези разходи да легнат
върху другия родител. Възможностите на родителите е нормално да са различни,
поради което е противно на закона да се приеме, че във всеки разход на единия родител
за детето, другия следва да участва, както и е противозаконно да се приемат по
презумпция , т.е. неуредено между родителите или със съдебно решение, квоти на
участие на родителите в издръжката на детето.
Безспорно е, че за ищеца не съществува задължение да заплаща изцяло
издръжката на общото на страните дете, но това не поражда конкретно задължение за
ответницата как – с каква сума- следва да участва в направените от ищеца разходи по
отглеждането на общото им дете.
Не може да не се съобрази и обстоятелството , че ищецът е осъден с влязло в сила
6
решение какъв размер издръжка дължи, като е негово право да заплаща по-голяма сума
в интерес на детето. Би представлявало злоупотреба с право , ако се приеме, че ищецът
след като не изпълнява влязлото в сила решение , установяващо упражняването на
родителските права по отношение на детето И., режима на лични отношения на
родителите и издръжката дължима се от ищеца, има право на вземане за цялата сума на
осигурената от него издръжка на детето или на презумптивно определена част от нея
от другия родител- ответницата по делото.
Ето защо следва да се приеме, че по делото не се установява правопораждащия
факт, че ищцата се е обогатила с някаква конкретна и спестена сума от издръжката на
общото дете на страните. Дори и да се приеме, че заплащайки средства за издръжка и
отглеждането на детето имуществото на ищеца е намаляло не може да се приеме,че със
същата сума или част от нея , неясно каква, се е увеличило имуществото на
ответницата, като разместването на блага да почива на един и същи факт .
По отношение на тази част от исковата претенция представляваща заплащане на
средства за лично пътуване на ответницата до Италия през 2017г- твърденията на
ищеца, че пътуването е било лично на ищцата се опровергават от събраните по делото
доказателства и от отделеното като безспорно обстоятелство, че пътуването е било на
цялото семейство- страните и тяхното дете с цел опит за запазване на семейството.
Пътувайки заедно страните явно са имали уговорка за предприемане на пътуването,
което предполага основание за плащане на пътуването и изключва неоснователното
обогатяване на ответницата. Уговорката да пътуват заедно предполага и уговаряне на
условията на пътуване, което изключва плащането на пътуването да е неоснователно
разместване на блага. Отделно от това- пътувайки в опит на подобряване на
отношенията си страните са пътували фактически като семейство, което отново
изключва неоснователното обогатяване на ответницата по иска.
С оглед изложеното като не доказва елементи от състава на необнователното
обогатяване ищецът не доказва и основанието на предявения си осъдителен иск. Искът
за заплащане на сума, с която ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на
ищеца , като недоказан, следва да бъде изцяло отхвърлен.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение,
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По отношение на частната жалба
Ответницата пред първата инстанция доказва направени разноски за адвокатска
защита в размер на 2 000лв. С договор за правна защита от 13.08.2020г се удостоверява
договарянето на възнаграждение на адв. Т. в размер на 2 000лв, като 1000лв са платени
в брой. Със списъка по чл.80 от ГПК се представя копие на договора, в което е
удостоверено заплащането в брой на още 1 000лв на 01.09.2020г и 02.11.2020г. Общо
удостовереното като заплатена сума е в размер на 2 000лв за адвокатска защита по
7
делото пред първата инстанция. Ищецът прави възражение за прекомерност на
разноските. Възражението е неоснователно. При материален интерес от 45870лв
минималният размер на адвокатското възнаграждение, съгласно чл.7,ал.2 от НМРАВ ,
възлиза на сумата от 1900лв. Изложеното е основание съдът да приеме,че заплатеният
от ответницата адвокатски хонорар по делото не е прекомерен. Направени са реални
разноски от ответницата по делото , които с оглед изхода от спора следва да се
възложат изцяло върху ищеца.
Частната жалба срещу определението на СГС по делото по чл.248 от ГПК следва
да бъде оставена без уважение.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски за въззивната инстанция има само
въззиваемата страна.
Пълномощникът на въззиваемата страна претендира адвокатско възнаграждение
по реда на чл.38 от ЗА. Представен е договор за правна защита между въззиваемата и
адв. Т. удостоверяващ предоставянето на безплатна правна помощ по делото, по реда
на чл.38 от ЗА. При обжалваем интерес от 45870лв, както беше посочено по-горе,
минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 1900лв, която сума
следва да се възложи върху въззивника за заплащане. На основание чл.273 вр. чл.
78,ал. 4 от ГПК въззиваемата страна има право на разноски и при прекратяване на
произовдството по делото , частично, поради оттегляне на въззивната жалба.
Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261368 от 26.02.2021г, постановено по гр.д. №
11015/2019г на Софийския градски съд, ГО, І-26 състав в обжалваната част, с която е
отхвърлен иска за И.К. против М.Б. с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 25 870.13лв.
В останалата част решението на СГС е влязло в сила.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 267176 от 19.04.2021г, постановено по гр.д. №
11015/2019г на Софийския градски съд, ГО, І-26 състав, по реда на чл.248 от ГПК,
изцяло.
ОСЪЖДА И. С. К. ЕГН ********** да заплати на адвокат К.К.- Т. от САК сумата
от 1900лв-възнаграждение, по реда на чл.38,ал.2 от ЗА, за защита пред въззивната
инстанция.
8
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС , при условията на чл.
280, ал. 1 и ал.2 от ГПК с касационна жалба в 1месечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9