№ 345
гр. Варна, 09.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети юли
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело №
20223100900536 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от „Онтарио БГ“ ЕООД срещу ППЗК “Срацимир“ иск с правно
основание чл.240, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 72000 лева,
представляваща главница по договор за заем от 30.07.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.05.2022г. до
окончателното й изплащане и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден
ответникът да заплати сумата от 4440 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 72000 лв. за периода 17.09.2021г. до завеждане на иска.
В исковата молба се твърди, че на 30.07.2020г. между ищеца, в качеството на
заемодател и ответника като заемополучател е сключен договор за заем, по силата на който
била предоставена в заем сумата от 72000 лв. с падеж за връщане 30.07.2021г. Сумата била
предадена в брой, за което обстоятелство бил издаден РКО №5/06.09.2020г. На падежа
ответникът не изпълнил задължението си за връщане на заемната сума, с което се
обосновава претенцията за мораторна лихва в претендираните размери, считано от
17.09.2021г., седем дни от 10.09.2021г. /датата на получаване на нарочна покана/.
По делото е постъпил отговор от ответника ППЗК „Срацимир“ в срока по чл.367
от ГПК, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Признава се
обстоятелството, че е подписан договор за подпомагане от 30.07.2020г., но се сочи, че той е
останал само едно обещание, като парични суми не са престирани на ответника. Твърди се
също, че ищецът не е разполагал с такава сума по Б.и и касови наличности към този момент,
както и че касовият ордер не е подписан от представляващия ответното дружество Я. Я., а
дори е да е негов, не е положен върху ордера, а е пренесен от друг документ.
1
На следващо място са въведени възражения за нищожност на процесния договор.
Твърди се противоречие със закона, по-конкретно на чл.26, ал.3 от Закона за кооперациите,
тъй като не е налице решение на УС за сключване на сделката. Твърди се също и
заобикаляне на закона, като се сочи, че договорът за подпомагане е сключен вместо договор
за заем, при който се изисква съгласие на УС съгласно чл.21, ал.2, т.1 от ЗК, а такова
решение не е взето. Въвежда се и възражение за нищожност на договора поради заобикаляне
на закона, тъй като прикрива Б.а дейност, както и грешка в лицето, тъй като договорът е
следвало да бъде сключен с „АТЛАС АГРО 2011“ ЕООД, чийто представляващ е също M.
M., а не с ищцовото дружество. Именно с това дружество ответникът е имал договорни
отношения за производство и продажба на ечемик, пшеница и слънчоглед.
По изложените съображения ответникът моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендират се направените разноски.
По делото е постъпила допълнителна искова молба, в която ищецът поддържа
търговското качество на договора между страните, съответно приложимост на разпоредбите
на ТЗ. Оспорва се, че договорът е унищожаем поради грешка в лицето на страната на
„ОНТАРИО БГ“ ЕООД, като се твърди, че кооперацията е била наясно, че подписва договор
именно с ищцовото дружество, включително и ордера за получаване на сумите. Посочва се,
че не е необходимо съгласие на управителния съвет на кооперацията /позоваване на ТР
№4/2016г. на ВКС/, поради което договорът не страда от порок противоречие или
заобикаляне на закона. За неоснователни се считат възраженията за нищожност на договора,
тъй като прикривал Б.а сделка. Оспорва се подправянето на друг РКО с добавяне на
текст/цифра/ до 72 000 лева.
В постъпилия допълнителен отговор се поддържа, че реална сума не е предавана.
Твърди се, че предявеният в настоящия процес РКО №5/06.09.2020г. е осчетоводен при
ищеца едва на 26.02.2022г., поради което се твърди неистинност на записванията в
счетоводството на ищеца. Поддържа се оспорване подписа на ордера. Отново се застъпва, че
ищецът не е разполагал на каса и по Б.а сметка с предоставената в заем сума от 72 000 лева,
тъй като години наред е бил с отрицателен капитал. ГФО за 2020г. не отразявал вярно
икономическото състояние на ищеца към 2020 година.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства
във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл.79 от ЗЗД подлежат на главно и пълно
доказване от ищцовата страна следните обстоятелства: сключен между страните договор за
заем с твърдените параметри и падеж, реалното предаване на сумата на ответника в брой
срещу РКО и настъпила изискуемост на задължението за връщането й. В тежест на
ответника е да установи правоизключващите си възражения за нищожност на договора
поради противоречие със закона и заобикаляне на закона, за унищожаемост поради грешка в
2
лицето, за неавтентичност на РКО и за липса на средства за предоставяне на сумата от
страна на ищеца..
Не е спорно между страните и се установява от представените по делото писмени
доказателства наличието на сключен между страните договор за подпомагане от
30.07.2020г., съгласно т.1 от който „Онтарио БГ“ЕООД предоставя на ППЗК „Срацимир“
парични средства в брой, чийто размер се определя и удостоверява с разходни касови
ордери, както е предвидено в т.3 от договора. Съгласно т.4 връщането на средствата се
договаря между двамата управители с оглед съвместната дейност и постигането на добри
финансови резултати. Договорът е за срок от една година, считано от датата на неговото
подписване.
Поради липсата на оспорване относно неговата автентичност договорът се ползва
с формална доказателствена сила и е обвързващ за страните. По отношение на правната му
същност следва да се съобразят съществените му елементи, обуславящи извода за наличие
на договор за заем, а именно съгласие за предоставяне на парични средства за временно
ползване срещу задължение за връщането им. Възражението в отговора на ИМ, че сумата е
предоставена с дарствено намерение, се опровергава от изрично предвиденото в чл.4 от
договора задължение за връщане, като падежът подлежи на допълнително договаряне.
По отношение действителността на договора са наведени възражения за
нищожност на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД поради противоречие на закона, а именно
чл.26, ал.3 от Закона за кооперациите, съгласно който за сключване на договор за заем с
трети лица се изисква предварително решение на управителния съвет на кооперацията. В
случая по аналогия са приложими разрешенията по ТР № 4 от 10.05.2018 г. на ВКС по т. д.
№ 4/2016 г., ОСГТК, съгласно които въведеното с разпоредбата на чл. 26, ал. 3, вр. чл. 15,
ал. 4, т. 10 от Закона за кооперациите изискване за предварително взето от общото събрание
решение за сключване на разпоредителни сделки с недвижими имоти и вещни права върху
тях не създава ограничения в представителните правомощия на председателя на
кооперацията по отношение на третите лица, а е от значение само във вътрешните
отношения между кооперацията и председателя, както и че наличието на решение не е
необходимо условие за действителност на разпоредителните сделки. По аналогия следва да
се приеме, че това разрешение касае и хипотезата на сключване на договора за заем по
чл.21, ал.2, т.1 от ЗК, което води до извод за действителност на сключената сделка,
доколкото представителната власт на председателя пред трети лица не е ограничена, а
действията при липса на решение на УС са от значение единствено за вътрешните му
отношения с кооперацията.
Като неоснователни се преценяват и възраженията за сключване на договора при
грешка относно личността. Съгласно чл.28, ал.1, изр.2 от ЗЗД грешка в лицето е основание
за унищожаване, когато договорът е сключен с оглед на личността. Грешката като
основание за унищожаване на един договор представлява несъзнавано несъответствие
между представата на сключващото договора лице с обстоятелствата, които имат значение
при формиране на волята му за сключване на договора досежно неговия предмет или
3
лицето, с което се договаря. Не са ангажирани доказателства, от които да би могъл да се
направи извод, че заемателят е имал представа за договаряне с друго лице, като
същевременно от справка в ТР се установява, че дружеството „Атлас Агро 2011“ ЕООД,
сочено от ответника като действителен заемодател, е регистрирано на 21.10.2020г., т.е след
сключване на договора за заем. С оглед на изложеното не би могло да се приеме за
основателно твърдението, че представляващият кооперацията е имал погрешна представа
относно договарящото дружество.
Възражението за сключване на договора с цел заобикаляне на Закона за кредитни
институции също се преценяват като неоснователни, с оглед безвъзмездния характер на
процесния договор, който изключва сключването му с цел реализиране на печалба, докато
Б.ият кредит по дефиниция е възмезден (чл.430, ал.2 от ТЗ).
С оглед неоснователност на наведените възражения се налага извода за
действителност на сключения договор с правната същност на договор за заем.
Договорът за заем за потребление (паричният заем) е неформален, реален,
възмезден или безвъзмезден, и комутативен договор – правните последици настъпват при
предаване в собственост на вещите, предмет на тази сделка – уговорената парична сума,
като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на
дадената сума – в същата валута и размер. Договорът за заем се счита сключен с постигане
на съгласие относно съществените елементи на договора и предаване на паричната сума
като елемент от фактическия състав.
В настоящия случай като доказателство за предаване на заетата сума е представен
РКО №5/06.09.2020г., удостоверяващ, че ищецът е предал на председателя на кооперацията
Я. Я. сумата от 72000 лева. Начинът на удостоверяване факта на осъществено предаване на
заетата сума именно с разходен касов ордер е изрично предвиден в чл. 3 от договора,
съгласно който с ордера се определя и размера на заетата сума.
С оглед своевременно релевираното оспорване автентичността на представения
разходен касов ордер е назначена и приета съдебно-графологична експертиза, от
заключението по която се установява, че разходният касов ордер е подписан от Я. Я., който
е изпълнил и ръкописния текст „Я. Я.“, подписът му не е пренесен от друг документ с
техническо средство или по друг начин, а е изпълнен върху ордера ръчно, с химикалка.
Установено е също, че ръкописният текста в ордера /без текста „Я. Я.“/ и подписа за
„съставил“ са изпълнени от M. Ю. M., представляващ „Онтарио БГ“ ЕООД. Предвид
неуспешно проведеното оспорване по реда на чл.193 от ГПК следва да се приеме, че
разходният касов ордер е автентичен и доколкото представлява частен свидетелстващ
документ, удостоверяващ неизгодни за издателя си факти, се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно факта на получаването на сумата по РКО.
Липсва основание да се приеме, че сумата е получена от физическото лице Я. Я. в
лично качество, доколкото в РКО изрично е посочено, че сумата се предава на Я. Я. в
качеството му на председател на кооперацията по договор за нуждите на кооперацията.
4
Установеното от ССЕ осчетоводяване на задължението от ищеца по партидата на
физическото лице не е в състояние да опровергае този извод, доколкото при несъответствие
със счетоводните записвания меродавен е първичният счетоводен документ, в случая РКО
№5/06.09.2020г. Твърдението, че сума в този размер не е заприходена в касата на
кооперацията, е без правно значение, доколкото обстоятелството дали председателят е отчел
получената по РКО сума, е от значение единствено във вътрешните му отношения с
представляваната кооперация.
Възражението, че ищцовото дружество не е разполагало с посочената в РКО сума
към датата на предаването й, също се явява неоснователно с оглед заключението по СЧЕ,
видно от което касовата наличност на дружеството към 31.08.2020г. е била в размер 298
095.93 лева, тоест достатъчна за предоставяне на сумата по РКО.
Неоснователно е и възражението относно неизпълнение на публично-правното
задължение на заемодателя да отрази вземането в ГФО и данъчните декларации, доколкото
не е в състояние да обоснове извод за липса на правоотношение, както и възражението
относно осъществено разплащане на суми в брой в нарушение на задължението, предвидено
в чл.3, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ) за предаване на суми
над 10000 лева само по Б. път. Посочените нарушения биха могли да бъдат основание за
ангажиране на административнонаказателна отговорност, но не оказват влияние върху
действителността на сделката и извършеното плащане в брой.
Въз основа на изложените съображения за неоснователност на възраженията за
нищожност и унищожаемост на договора от 30.07.2020г. и за антентичност на разходния
касов ордер се налага извода, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение по договор за заем и въз основа на него е предадена на председателя на
ППЗК „Срацимир“ посочената в РКО №5/06.09.2020г. сума, с което е завършен
фактическият състав на реалната сделка.
Връщането на заетите средства съгласно т.4 от договора е предвидено в
зависимост от допълнително договаряне. Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД при
липса на уговорен падеж задължението става изискуемо след покана. От представеното по
делото уведомление вх. №170/10.09.2021г. се установява и не се спори между страните, че
кооперацията е получила посоченото уведомление он „Онтарио БГ“ ЕООД, с което е
отправена покана към ответника да върне предоставените заемни средства по договор от
30.07.2020г. в едноседмичен срок от датата на уведомлението. От страна на ответника не се
твърди и не са ангажирани доказателства за връщане на сумата в предоставения срок,
изтекъл на 17.09.2021г. Въз основа на изложеното искът с правно основание чл.79 от ЗЗД се
явява доказан по основание и размер.
С оглед изхода на спора по главния иск, основателна се явява и акцесорната
претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на мораторно обезщетение в размер на
законната лихва за периода на забавата. Изчислен чрез електронен калкулатор на НАП,
размерът на законната лихва за периода от 17.09.2021г. до 26.05.2022г. /завеждане на
исковата молба/, възлиза на 5040 лева. С оглед диспозитивното начало претенцията следва
5
да бъде уважена в рамките на претендирания размер от 4440 лева. Следва да се присъди и
законната лихва от подаване на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
При този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски в размер на 6487
лева, представляващи заплатена държавна такса в размер на 3057 лева, депозит за вещо лице
200 лева и адвокатско възнаграждение 3230 лева. Съдът намира за основателно
възражението на ответника за прекомерност на претендираното адв. възнаграждение, като
счита за приложима действащата към момента на завеждане на ИМ редакция на Наредба
№1/2004г., доколкото по отношение на разноските съгласно трайноустановената съдебна
практика, меродавен е нормативният акт, уреждащ минималния размер на адвокатското
възнаграждение, действал към момента на образуване на производството пред съответната
инстанция, в случая към завеждане на исковата молба. /решение № 50001/03.02.2023 г. по
търг.дело №2530/21г. на ВКС, I ТО/. При изчисление съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/2004г. в редакцията, действаща към датата на завеждане на иска, дължимият размер е
3230 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ППЗК „Срацимир“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с.Чернево, община Суворово, област Варна, ДА ЗАПЛАТИ на „Онтарио БГ“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ж.к.“Дружба“22,
вх.Б, ет.3, ап.7, сумата от 72000 лева, представляваща главница по договор за подпомагане
от 30.07.2020г., за която е издаден РКО №5/06.09.2020г., ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска – 26.05.2022г. до окончателното плащане, както и сумата от 4440
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 17.09.2021г. –
26.05.2022г., на основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ППЗК „Срацимир“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с.Чернево, община Суворово, област Варна, ДА ЗАПЛАТИ на „Онтарио
БГ“ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ж.к.“Дружба“
22, вх.Б, ет.3, ап.7 сумата от 6487 лева, представляваща сторени в производството съдебно-
деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6