Определение по дело №1849/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.166 ал.4 от АПК приложим на основание чл.172 ал.6 от Закона за движението по пътищата.

Образувано е по жалба вх.№11721/23.08.2024г. от Д. Ж. Ч. от [населено място] срещу Заповед за прилагане на ПАМ №24-0442-000310/08.08.2024г. на Началник сектор в Четвърто РУ при ОД на МВР- Варна, с която на основание чл.171, т.1, б.„б“ от Закона за движението по пътищата временно й е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца /на СУМПС [номер]/, в която е направено особено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед.

Искането за спиране се обосновава с твърдението, че липсва изрично разпореждане за допускане на предварителното изпълнение на заповедта в нарушение на чл.60, ал.1 от АПК. Липсвали мотиви за разпореждането съгласно изискването на чл.60, ал.2 от АПК. Предварителното изпълнение на ПАМ щяло да доведе до значителни и трудно поправими вреди и щяло да засегне особено важен интерес на жалбоподателката да работи. Твърди се, че Ч. работи като търговски представител в „Райдърс 2020“ЕООД и изпълнението на задълженията й било свързано с управление на служебен автомобил. В тази връзка се представя трудовия договор и длъжностната й характеристика. Изтъква се обстоятелството, че тя живеела в самостоятелно домакинство с двете си деца. В резултат от предварителното отнемане на СУМПС на жалбоподателката тя щяла да бъде уволнена от работа, тъй като нямало да може да изпълнява трудовите си задължения. При оставане без работа, тя щяла да остане без доходи за издръжка, а от това – на глад и мизерия. Поради това се иска постановяване на определение, с което на основание чл.166, ал.2 от АПК да се спре предварителното изпълнение на заповедта и да се разпореди връщане на СУМПС до окончателното решаване на спора.

Ответникът – Началник сектор във Четвърто РУ към ОД на МВР-Варна изпраща административната преписка по издаване на заповедта без становище по искането за спиране на предварителното й изпълнение.

Съдът като взе предвид доводите в жалбата във връзка с направеното особено искане за спиране на предварително изпълнение на заповедта, приложените към жалбата писмени доказателства, както и доказателствата в административната преписка, достигна до следните установявания и изводи:

Искането е допустимо. Направено е от лице с активна процесуална легитимация и с правен интерес да иска произнасяне на съда на основание чл.172 ал.5 от ЗДвП. Искането за спиране е направено в жалба срещу заповедта, спиране на предварителното изпълнение на която се иска, за проверката на която е налице образувано и висящо съдебно производство. С искането е сезиран териториално и материално компетентния да се произнесе административен съд.

Разгледано по същество, искането е основателно.

Доводите развити в искането за несъответствие на допуснатото предварително изпълнение с изискванията за форма и съдържание в чл.60 от АПК са неоснователни, тъй като то е допуснато по силата на закона. Това следва от уредбата в чл.172, ал.5 и ал.6 от ЗДвП съгласно която обжалването на заповедите, с които се налага принудителна административна мярка по чл.171 от ЗДвП се извършва по реда на АПК, като подадената жалба не спира изпълнението на приложената мярка. По аргумент от тази разпоредба, по силата на закона обективираното в оспорената Заповед волеизявление за временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца има незабавно действие. Това е разписано с оглед прилагането на ПАМ в обществен интерес и в защита правата на участниците в движението, с цел отстраняване на констатирано нарушение при осъществяване на дейността и привеждането й в съответствие със задължителните законови изисквания. Специалното правило на чл.172, ал.6 от ЗДвП за допуснато пряко по силата на закона предварително изпълнение на индивидуалните административни актове като процесната заповед представлява изключение от общия принцип в административния процес за суспензивен ефект на жалбата. Когато законът разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той презумира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл.60 от АПК, но презумпцията по чл.172, ал.6 ЗДвП за наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение на административния акт, не е необорима. В ЗДвП не са разписани основания за спиране изпълнението на заповедите по чл.172, ал.6 ЗДвП, поради което както възприема и съдебната практика, искането за спиране се разглежда съобразно общата уредба в чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 от АПК.

Чл.166, ал.2 от АПК изисква оспорващият да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на изпълнението от не влязъл в сила административен акт, респ. да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва конкретна значителна или трудно поправима вреда или, че ще бъде засегнат особено важен негов интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява.

В случая жалбоподателката твърди, че от изпълнението на наложената със Заповедта ПАМ изразяваща се във временното й отнемане на СУМПС е поставена в невъзможност да управлява МПС, заради което няма да може да извършва ежедневните си трудови дейности като търговски представител в „Райдърс 2020“ЕООД-[населено място], което ще доведе до уволнението й, а остане ли без работа, ще остане и без средства за издръжка на себе си и на двете си деца, т.е. за нея ще настъпят значително и трудно поправими вреди.

Тези съображения се подкрепят от приложените към жалбата писмени доказателства и материалите в административната преписка. От приложения в преписката АУАН съставен на 07.08.2024г. е видно, че СУМПС [номер] на Д. Ж. Ч. от [населено място] е иззето след като при проверката й на 07.08.2024г. в 14:45 часа с техническо средство е отчетен положителен резултат за наличие на наркотично вещество. От издадения талон за медицинско изследване и приложения към жалбата амбулаторен лист е видно, че Ч. е отрекла употреба на наркотично вещество и се е явила в МБАЛ-Варна при ВМА и е дала проби за изследване. В АУАН и в заповедта за прилагане на ПАМ е посочено, че Ч. е с постоянен адрес в [населено място], ул.Ген. Радко Димитриев“ №36. От приложените към жалбата актове за разждане е видно, че тя е майка на две малолетни деца. Същевременно от представените с жалбата трудов договор и длъжностна характеристика се установява, че от 26.07.2024г. е назначена на длъжност „търговски представител“ в „Райдърс 2020“ЕООД-[населено място] с място на работа – КК „А.“ с 8-часов работен ден, с уговорен 6-месечен срок за изпитване. В трудовият договор и в длъжностната характеристика няма данни да й е предоставен служебен автомобил във връзка с изпълнение на функциите на търговски представител. От доказателствата се установява, че работното й място обаче е в КК“А.“, което се намира в област Добрич, която е съседна на област Варна, където е постоянният адрес на жалбоподателката. Това обосновава извода, че за да изпълнява трудовите си функции, жалбоподателката трябва ежедневно да пътува от [населено място] до курортния комплекс в област Добрич и обратно. Поради това безсъмнено с изземването на 07.08.2024г. на свидетелството за управление на МПС на Ч. й е създадено значително затруднение за своевременното й явяване на работното й място и прибирането й в [населено място]. Тъй като работата й като „търговския представител“ в КК“А.“ не е фиксирана на даден адрес, а изисква придвижването й от обект на обект за да осъществява възложените й по длъжностна характеристика задължения, както следва: посредничество при продажба на стоки на предприятието-работодател; консултация на клиентите за качествата на предлаганите стоки и информирането им за техните характеристики, опаковка, инструкции за ползване, поддържане и т.н.; приемане на парични суми и издаване на фактури за осъществените продажби и др., безсъмнено за извършването им е необходимо използването на автомобил. Управлението на такъв обаче от Ч. е невъзможно, докато е иззето свидетелството й за управление на МПС.

Поради това основателни и доказани са изложените в жалбата доводи, че оставането на Ч. без СУМПС в резултат от предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на ПАМ №24-0442-000310 от 08.08.2024г. на Началник сектор в Четвърто РУ при ОД на МВР- Варна може да доведе до уволнението й от работа, тъй като няма да може да изпълнява трудовите си задължения. От изземването на СУМПС до настоящото закрито заседание е изминал почти месец, в който жалбоподателката е без СУМПС. Продължаването на действието на ПАМ в резултат на предварителното изпълнение на заповедта може да доведе до отстраняването й от работа, което неминуемо ще я лиши от възнаграждение, от средства за издръжка и живот на семейството й, вкл. за отглеждане на децата й, които са в училищна възраст и трябва да им бъдат осигурени с екипи, помагала и т.н.

С предварителното изпълнение на наложената ПАМ при конкретния вид нарушения се цели да се осигури защита на обществения интерес изразяващ се в това да се гарантират, правата и законните интереси на другите участници в движението по пътищата. Това предварително изпълнение обаче в случая продължава почти месец, през които период Ч. изтърпява предварителното изземване на СУМПС, въпреки, че е водач който няма друго такова нарушение и който изцяло е съдействал на контролните органи при проверката и който с оглед оспорването на резултата от теста е дал съответните проби за изследване. Продължаването на предварителното изпълнение на мярката може да й причини значителни или трудно поправими вреди, вкл. на задълженията и грижите й за малолетните членове на семейството й, които са от категорията на изброените в чл.166, ал.2 от АПК и по интензитет са противопоставими на защитените от чл.171, ал.1 от ЗДвП обществени интереси и цели. Поради това искането за спиране изпълнението на обжалваната заповед се явява основателно и следва да се бъде уважено.

Водим от изложеното и на основание чл.166, ал. 4 от АПК, Съдът

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА изпълнението на Заповед за прилагане на ПАМ №24-0442-000310/08.08.2024г. на Началник сектор в Четвърто РУ при ОД на МВР- Варна, с която на основание чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП временно е отнето СУМПС на Д. Ж. Ч. от [населено място] - СУМПС [номер]- до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава ХІІІ от АПК.

Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя и ответника.