РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. ХАСКОВО, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-
ГЕОРГИЕВА
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
ДАНИЕЛА К. Н.А
при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20225600600707 по описа за 2022 година
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 26/09.11.2022г., постановена по НЧХД № 210/2022г., по описа на Районен
съд – Свиленград, подсъдимата О. Ю. П., родена на **.**.****г. в Р Ф, ****** гражданка,
живуща в гр.С., обл.Х., е призната за виновна в това, че: На 01.08.2021г. в гр.С., ул. „П. С.“
№ *, обл. Х., причинила на Ж. К. В. от същия град, лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на страдание без разстройство – кръвонасядане с формата на пръстен по
лявата предмишница, поради което и на осн.чл.130 ал.2 и чл.78а ал.1 от НК, е освободена от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 1000
лв., а в частта по първоначално предявеното й обвинение, че същата по вид лека телесна
повреда е причинена и чрез кръвонасядане на дясната подбедрица на пострадалата, е
оправдана. С присъдата, подсъдимата е осъдена да заплати на пострадалата, сумата от 300
лв. като обезщетение, за причинените й от деянието неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането, до окончателното изплащане и разноски в размер
на 2012 лв., а по сметка на съда - 50 лв. държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск и по 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. Гражданският иск за
разликата до пълният му предявен размер от 2000 лв., като неоснователен и недоказан, е
1
отхвърлен.
Недоволен от присъдата останал защитникът на подсъдимата, който я обжалва в срок, с
оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност.В жалбата се твърди,
че съдът допуснал нарушения на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК, като не била извършена
обективна преценка на доказателствата, на които приетата от съда фактическа обстановка не
кореспондирала. Сочи, се, че съдебният състав бил пристрастен, чрез приетото в мотивите,
че действията на подсъдимата по предаването на децата били изначално агресивни и
игнориране на зачертаното съдържане в протокола на ЧСИ, сочещо на агресивно поведение
от страна на св.В., който за да осуети вземането на децата, хванал подсъдимата за врата и я
дръпнал. Твърди се и, че при създадената за подсъдимата враждебна среда, походът от
помощник частния съдебен изпълнител при предаването на децата бил неправилен, а
неправомерното поведението на пострадалата по предаването на детето Т., довело до
конфликтната ситуация. В жалбата се прави анализ на част от събраните доказателства като
се твърди, че от двете групи такива, не се установило по несъмнен и безспрорен начин
подсъдимата да е осъществила състава на престъплението, а присъденото обезщетение се
счита за завишено. С тези доводи се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с
която подсъдимата да бъде оправдана, а гражданският иск отхвърлен изцяло.
Против жалбата е постъпило възражение от частния тъжител, чрез повереникът му /
означено като отговор по въззивна жалба/. В същото се твърди, че сочените в жалбата
нарушения, не били допуснати от първоинстанционният съд. Последния в мотивите си,
обективно обсъдил и анализирал събраните доказателства на което сочела оправдателната
част на присъдата, а обвинението за което признал подсъдимата за виновна, било несъмнено
и категорично доказано. С възражението се иска въззивната жалба да се остави без
уважение, а първоинстанционната присъда да се потвърди.
Пред настоящата инстанция не са събирани и допускани нови доказателства.
В съдебно заседание, частният тъжител и ответник по въззивната жалба – Ж. В., се явява с
повереникът си – адв.А., която в пледоарията си поддържа доводите изложени във
възражението по възивната жалба и иска присъдата да бъде потвърдена. Претендира и
разноски. Частният тъжител се придържа към доводите на повереникът си.
Подсъдимата О. П., се явява лично и със защитникът си – адв.Н., който в пледоарията си
поддържа жалбата по наведените в нея доводи. Сочи също, че инициирането на
наказателното производство по частната тъжба, било за да се използва постановената по
него присъда в друго производство, касаещо ограничаване режима на лични отношения на
подсъдимата, с децата. В пледоарията си защитникът иска присъдата да бъде отменена и
постановена нова, с която подсъдимата да бъде оправдана, а гражданският иск изцяло
отхвърлен. Подсъдимата в личната си защита /чрез преводача/, се придържа към доводите на
защитникът си, в последната си дума иска да бъде оправдана.
Хасковският окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, по
направените оплаквания, наведените доводи и служебно, намира следното:
2
Делото се разглежда за втори път от Окръжен съд Хасково, като въззивна инстанция.
Съдебното производство е образувано по депозирана на 01.09.2021г. частна тъжба, от Ж.
В., против О. П. / двете бивши свекърва и снаха/ с фактически твърдения, че на 01.08.2021г.
в гр.С., последната я блъснала и ухапала по лявата предмишница, с което й причинила лека
телесна повреда по чл.130 ал.2 от НК, изразяваща се в страдание без разстройство на
здравето – кръвонасядане с формата на пръстен на лявата предмишница и кръвонасядане на
дясната подбедрица. С тъжбата е предявен граждански иск за сумата от 2000 лв.,
претендирана като обезщетение за причинените на тъжителката от деянието неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането. По тъжбата било образувано
първоначално НЧХД № 680/ 2021г. по описа на PC Свиленград и подсъдимата предадена на
съд за цитираното престъпление, приет бил за съвместно разглеждане предявеният
граждански иск. Делото завършило с Присъда № 19/14.12.2021г., идентична по съдържание
в наказателната и гражданска част с изключение за разноските, с присъдата предмет на
настоящата проверка. По жалба на защитника на подсъдимата, посочената присъда била
отменена с Решение № 41/06.04.2022г. постановено по ВНЧХД № 75/2022г. на ОС -
Хасково, на процесуално основание - поради липсата на преводач от руски език при
разглеждане на делото и същото било върнато за ново разглеждане, от друг състав на
първата инстанция. След връщането е образувано НЧХД № 210/2022г. по описа на РС –
Свиленград. По същото с разпореждане от 12.05.2022 г., подсъдимата е предадена на съд за
престъплението по чл.130 ал.2 от НК посочено в частната тъжба, приет е за съвместно
разглеждане предявеният граждански иск и е постановена присъдата, която се обжалва.
От събраните доказателства е установено, че подсъдимата О. П. и св. К. В., сключили
брак през 2015г., заживели в гр.С. и имали две малолетни деца - Т. К. В. и Л. К. В. С
решение по гр.д.№ 445/2020г. на РС-Свиленград, в сила от 30.03.2021г., бракът им бил
прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпругата. Упражняването на
родителските права върху децата било предоставено на бащата, при когото било определено
и местоживеенето им. На майката бил определен режим на лични отношения с децата,
включващ и едномесечен престой през лятото. Отношенията между бившите съпрузи били
влошени, за режима на личните си отношения с децата, подсъдимата се снабдила с
изпълнителен лист и било образувано изпълнително дело при ЧСИ С. П., действащ в района
на ОС-Хасково. На 01.08.2021г. според режима на лични отношения, подсъдимата следвало
да вземе децата за едномесечният им летен престой при нея. По този повод сутринта на
същата дата, до дома на св.В. в гр.С. на ул. “П. С.“ №*, пристигнал св.Л. В. - помощник
ЧСИ, който следвал да осъществи предаването на децата. Понеже при предходно такова
предаване имало напрежение между бившите съпрузи, свидетелят поискал съдействие от
РУ- Свиленград и на място се намирали и свидетелите С. С. и В. А. – двамата полицейски
служители. Подсъдимата също пристигнала с две свои приятелки, едната от които св.И. К.,
като трите били с автомобила на последната. В същото време, в дома на св.В. се намирали
освен него и двете деца, още майка му – тъжителката, баща му, брат му и св.З. В. – настояща
съпруга на св.В. Св. В., попитал св.В. дали доброволно предава децата на подсъдимата.
3
Последния отговорил утвърдително, като казал, че децата са в къщата и ги поканил да
влязат и ги вземат, което подсъдимата и останалите свидетели, сторили. При влизането им,
децата били в детската стая но не искали да отиват с майка си, плачели, бягали и се създало
напрежение. Подсъдимата взела по- малкото дете /Л./ при което св.В. се опитал да я спре,
като я хванал и дръпнал, а св.В. поискал съдействие от полицейските служители, които от
своя страна според показанията им, не видели дърпане. Подсъдимата взела детето, извела го
навън и го оставила в автомобила при св.К., която го откарала и оставила в домът си, след
което се върнала. В това време подсъдимата влязла в къщата за второто дете – Т., което
било прегърнато в баба си – тъжителката, плачело и също не искало да тръгва с майка си.
Подсъдимата започнала да го дърпа, то не пускало баба си, при дърпането тъжителката с
детето паднала на леглото, но успяла да се изправи и при настаналата суматоха, за да вземе
детето, подсъдимата я ухапала по предмишницата на лявата ръка. От своя страна,
тъжителката се оплакала, че подсъдимата я ухапала и показала ръката си, а в това време
подсъдимата взела детето, излязла навън и с автомобила на св.К., си тръгнали. За
предаването на децата, св.В. съставил протокол в който първоначално отразил, че св.В. го
заплашил, но за да не ескалира ситуацията и по молба на баща му, зачертал написаното. Св.
В., както и останалите присъствали в дома свидетели, видял също следи от ухапването по
ръката на тъжителката, но след вземането на децата. На същата дата след инцидента,
тъжителката била прегледана във ФСМП – Свиленград, за което бил издаден фиш в който се
отразили констатациите от прегледът й. На следващия ден тъжителката посетила и съдебен
лекар д-р Е., който също я прегледал и издал СМУ № 276/2021г. В последното отразил и
констатациите от издаденият на тъжителката фиш във ФСМП- Свиленград, който тя му
представила, а именно, че имала рана от ухапване от човек и контузия на лява
предмишница, отпечатък от ухапване в средна трета на лява предмишница по външна
страна. Според медицинското удостоверение, тъжителката имала кръвонасядане с форма на
пръстен по лявата предмишница и кръвонасядане на дясна подбедрица. Пред първата
инстанция била назначена и изслушана Съдебно медицинска експертиза по писмени данни
№ 222/22г., изготвена от същото вещо лице д-р Е. въз основа на посочените по-горе
медицински документи, като в заключението по експертизата, са отразени същите телесни
увреждания на тъжителката, описани в цитираните медицински документи. За механизма на
причиняването им е посочено, че могли да са от твърди тъпи предмети, кръвонасядането по
лява предмишница било от ухапване от човек, а това по дясната подбедрица, от удар с ръка.
Според заключението, тези телесни увреждания причинили на тъжителката страдание без
разстройство на здравето- т.е лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК, а
срокът за възстановяването й бил до 15 дни. При изслушването си в съдебно заседание,
вещото лице потвърдило заключението по експертизата, както и, че ухапването според
размерът му е от възрастен човек. Подсъдимата в обясненията си отрекла при вземането на
детето Т., да е причинила на тъжителката телесното увреждане и заявила, че последната
пуснала детето по разпореждане на полицейските служители.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд след като
обсъдил и анализирал събраните доказателства приел, че подсъдимата е осъществила от
4
обективна и субективна страна, съставът на престъплението по чл.130 ал.2 от НК, като
причинила на тъжителката леката телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане с
формата на пръстен по лявата й предмишница, за което с обжалваната присъда я признал за
виновна и освободил от наказателна отговорност по реда на чл.78а ал.1 от НК. Настоящата
инстанция споделя така направеният извод. В случая е безспорно, че предвид чистото
съдебно минало на подсъдимата, липсата на предходно приложение на чл.78 а от НК, видът
и размера на предвиденото за престъплението наказание, както и липсата на причинени
съставомерни имуществени вреди, са били налице задължителните предпоставки за
приложението на чл.78 а от НК. Правилно от първата инстанция са приети като достоверни
показанията на свидетелите К. В. и З. В.. Последните макар да са заинтересовани свидетели,
изложеното от тях, че подсъдимата причинила телесното увреждане на тъжителката, чрез
ухапването по ръката й, кореспондира напълно с показанията на св.А., който е единия от
полицейските служители присъствали на инцидента и е незаинтересован. Този свидетел
макар да присъствал в стаята където се развила ситуацията, не възприел самото ухапване
защото в същия момент подсъдимата бил с гръб към него, но е категоричен, че
непосредствено след ухапването, пострадала се оплакала и показала следата от него, която
свидетелят видял. В същата насока са и показанията на другия полицейски служител – св.
С., който е също незаинтересован, както и тези на св.В., който видял следата от въпросното
ухапване, но след вземането на децата от подсъдимата. Посочените доказателства
категорично установяват механизма и авторството на деянието, от страна на подсъдимата.
Установеното за механизма на телесното увреждане освен с показанията на свидетелите,
кореспондира изцяло и със заключението на вещото лице по съдебно медицинската
експертиза, което е категорично, че въпросното нараняване довело до леката телесна
повреда по чл.130 ал.2 от НК, е именно от ухапване, от възрастен човек. Правилно не са
кредитирани с доверие показанията на св.К. в частта в която заявила, че след вземането и на
второто дете, не видяла следи от нараняване по ръката на тъжителката, която също излязла
навън. В тази част показанията на св.К. са в противоречие с кредитираните доказателства,
включително с обективно установеното от заключението по съдебно медицинската
експертиза. Обясненията на подсъдимата в частта в която отрекла деянието, също правилно
са приети за защитна версия която не кореспондира с доверената доказателствена
съвкупност. От субективна страна, правилно е прието, че деянието е извършено от
подсъдимата при пряк умисъл, като форма на вината. Изводите на съда, кореспондират
изцяло с установената доказателствена съвкупност и обратното твърдение в жалбата е
несъстоятелно, включително за заинтересованост на съдебния състав, каквато при прочита
на мотивите не се наблюдава. Установено от показанията на св.В., обясненията на
подсъдимата и задрасканият запис в протокола за предаването на децата, че св.В. заплашвал
помощник частния съдебен изпълнител и се опитал да въпрепятства подсъдимата при
вземането на децата, е ирелевантно за съставомерността на деянието, като действия в тази
насока от страна на частната тъжителка, спрямо подсъдимата, по делото не са
установени.Тук следва да се посочи, че с разпореждането за предаване на подсъдимата на
съд, е допуснато нарушение на принципа за влошаване положението на обжалващия
5
/reformatio in pejus/. Това е така, защото с първата по време присъда, подсъдима е оправдана
в частта по повдигнатото й с частната тъжбата обвинение, че леката телесна повреда на
тъжителката е причинена и чрез кръвонасядане на дясната подбедрица. След като
посочената присъда е отменена по жалба на защитата и е липсвала съответна жалба от
частния тъжител, с искане за осъждане на подсъдимата и по тази част на обвинението, след
връщането на делото за ново разглеждане е било вече невъзможно при повторното
разглеждане, както предаването й на съд и по тази част на обвинението, така и осъждането й
за него. Това нарушение обаче, с присъдата предмет на настоящата проверка е отстранено,
чрез оправдаването на подсъдимата по тази част на обвинението. Наложеното на
подсъдимата наказание, в размер на минимума от 1000 лв. предвиден в чл.78 а ал.1 от НК, е
справедливо и съответно на обществената опасност на деянието и дееца. Предвид
изложеното по -горе, то не може да бъде и завишено. Безспорно е, че в резултат на
престъплението, пострадалата е претърпяла неимуществени вреди, изразени в преживени
болки и страдания, с период на възстановяване около 15 дни, както и неудобство, поради
което предявеният и приет граждански иск, почиващ на деликтното основание по чл.45 от
ЗЗД е основателен. Присъденото обезщетение, определено по реда на чл.52 от ЗЗД е
справедливо и съответно да овъзмезди пострадалата, за претърпените неимуществени вреди,
като искане за завишаване на размерът му, липсва.Правилно е произнасянето и за дължимата
държавна такса.
Относно разноските: С първата по време присъда, постановена по НЧХД 680/2021г. на РС
– Свиленград, подсъдимата е била осъдена да заплати на тъжителката не пълният размер на
направените разноски от 1012 лв., а сумата от 330 лв. / неправилно определена, доколкото за
разноските ГПК не намира субсидиарно приложение/. Доколкото обаче е липсвала жалба в
тази насока от частния тъжител, на последния не могат да бъдат присъдени разноски в по –
голям размер, направени при първото разглеждане на делото и в тази част присъдата следва
да се измени, като размера на присъдените разноски се намали на 1330 лв. По делото не се
установи пред първата инстанция, да са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до нарушаване правото на защита на страните и в останалата част, присъдата като
правилна, обоснована и законосъобразна, следва да се потвърди. Поради неоснователност на
жалбата и липсата на основания за оправдаване на подсъдимата, последната следва да бъде
осъдена да заплати на частния тъжител направените разноски за повереник, пред настоящата
инстанция в размер на 700 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 26/09.11.2022г., постановена по НЧХД № 210/2022г., по описа на
Районен съд – Свиленград, в частта за разноските, като намалява размера на присъдените на
частният тъжител Ж. К. В., с ЕГН ********** разноски, от 2012 лв., на 1330 лв.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
6
ОСЪЖДА подсъдимата О. Ю. П., родена на **.**.****г. в Р Ф, ****** гражданка, с ЕГН
**********, от гр.С., да заплати на частния тъжител Ж. К. В., с ЕГН ********** от същия
град, сумата от 700 лв. разноски за повереник, направени пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7