№ 59
гр. Чирпан, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Атанас Т. Динков
при участието на секретаря Милена В. Ташева
като разгледа докладваното от Атанас Т. Динков Гражданско дело №
20225540100980 по описа за 2022 година
Предявен иск с правно основание чл. 30 от Закона за наследството ЗН).
В исковата молба (ИМ), подадена от Н. Х. К., с ЕГН ********** с адрес: гр. С.З., ул. З.,
ж.к. Ж. ***, чрез пълномощника си и процесуален представител: адв. М. Е. Т., с Булстат ***,
вписан в регистъра на адвокатите към Адвокатска колегия Стара Загора, с личен № ***, с адрес на
кантората: гр. С.З., ул. Г.С. ***, тел. ***, със съдебен адрес: гр. С.З., ул. Г.С. ***, чрез адв. М. Т.
против Т. Х. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Ч., ул. С.С. ** се твърди, че ищцата, заедно с
ответницата били дъщери и наследници на Н.К. К., починала на *** г. След смъртта си, общия им
наследодател оставил движими вещи и недвижими имоти, съсобствени между страните по делото.
След смъртта на наследодателя ищцата потърсила от ответницата доброволно уреждане на
отношенията, породени от възникналата съсобственост между тях двете. Няколко месеца
ответницата давала разнозначни отговори, като в крайна сметка страните не успели да уредят
отношенията си доброволно. През 2019 г. ищцата разбрала, че общата на страните наследодателка
оставила саморъчно завещание, което било обявено и вписано в Агенция по вписванията, Имотен
регистър на 05.02.2019 г. Оставеното от майката на страните завещание било универсално, като с
него същата завещала цялото си движимо и недвижимо имущество само на едната си дъщеря, а
именно на Т. К. - ответник в настоящото производство. Ищцата, в качеството си на законна
наследница на майка си Н.К. К. счита, че с посоченото завещание в полза на ответницата Т. Х., е
налице накърняване на полагащата й се запазена част от наследството, и е лишена от правото си да
я получи. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от Закона за наследството, наследник с право на
запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещание или дарение,
може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на запазената му част, след като
прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. В
настоящия случай ищцата - дъщеря на общия с ответницата наследодател, нямала получени завети
или дарения. Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или
съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което
1
съставлява тяхна запазена част от наследството. В конкретния случай наследодателят направил
завещателно разпореждане в полза на ответницата (другата дъщеря), като лишил от полагащата се
запазена част дъщеря си - ищца по настоящото производство. Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал.
1 от ЗН когато наследодателят е оставил само низходящи, запазената част при две деца е 2/3 от
имуществото на наследодателя. Предвид горното, ищцата имала право да иска възстановяване на
запазената си част от наследството, оставено от покойната й майка Н.К. К., починала на *** г.
поради невъзможността си да я получи заради извършено универсално завещателно разпореждане
(с цялото движимо и недвижимо имущество) в полза на друг наследник, а именно ответницата Т.
Х. К.. И двете страни по делото били наследници с право на запазена част, тъй като били сестри, а
Н.К. К., починала на *** г. била тяхна майка и те били нейни наследници по закон. Моли съдът да
се произнесе с решение, с което да намалите извършеното завещателно разпореждане от
наследодателя Н.К. К., починала на *** г. в полза на Т. Х. К., с ЕГН **********, с адрес: гр.Ч., ул.
С.С. **, и възстанови запазената част по закон на Н. Х. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. С.З., ул.
З., ж.к. Ж. ***.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от адвокат И. Д., пълномощник на
ответницата Т. Х. К., в който изразява становище, че иска с правно основание чл. 30, ал. 1 от
Закона за наследството за намаляване на завещателно разпореждане и възстановяване на запазена
част от наследството на общата им наследодателка Н.К. К., б.ж. на гр. Чирпан е допустим и
основателен. Сочи, че със саморъчно завещание, обявено от нотариус с peг. № 575 и вписано по
надлежния ред Н.К. К. завещала, чрез универсално завещание, всичкото си движимо и недвижимо
имущество на ответницата Т. Х. К.. Ищцата и ответницата били дъщери на Н. К. и съгласно чл. 29,
ал. 1, предл. 2-ро от Закона за наследството, когато наследодателят не е оставил съпруг, при две и
повече деца или низходящи от тях запазената част на низходящите е 2/3 от имуществото на
наследодателя. Когато наследодателят се е разпоредил с цялото си имущество, намаляването се
извършва в дробна част, съответна на запазената част по закон, а възстановяването на запазената
част на поискалия възстановяването трябвало да е в дробна част съответстваща на припадащата му
се част от запазената част - Решение по гр.д. № 4119/2015 г. на ВКС, I г.о., Решение по гр.д. №
1792/2009 г. на ВКС, I г.о. и Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на Пленума на ВС т. З, букви „б“
и „в“. В настоящия случай намаляването на завещателното разпореждане следвало да бъде с 2/3 от
имуществото на наследодателката, а възстановяването на запазената част на ищцата следвало да
бъде с припадащата и се 1/2 ид.ч. от това имущество или в случая 1/3. За ответницата следвало да
остане 1/3 - представляваща разполагаемата част на завещателката, в която си част завещанието
запазвало действие и 1/3 (1/2 ид.ч. от 2/3 представляващи запазената за низходящите по чл. 29, ал.
1 от ЗН), която ответницата получавала като наследник. Твърди, че не отговаряло на истината,
изложеното в ИМ, че били водени разговори между двете сестри за уреждане на
взаимоотношенията. Ищцата Н. К. не била разговаряла със сестра си от 2014 г. От 2014 г. ищцата
не била разговаряла и с майка си - общата им наследодателка - именно и това е била причината за
направеното саморъчно завещание. Счита, че ответницата не е дала повод за завеждане на делото и
моли съдът да постанови решение при признаване на иска, като присъди разноските по делото за
ищеца - чл. 78, ал. 2 от ГПК. Ответницата не била дала повод за завеждане на делото, тъй като
била обявила завещанието, изпълнявайки вмененото по закон задължение по чл. 27, ал. 1 от ЗН -
„Лицето, в което се намира едно саморъчно завещание, трябва веднага след като узнае за смъртта
на завещателя, да иска обявяването му от нотариуса. Ответницата била извършила единствено
това вменено по закон задължение. Не съществувала възможност по закон да бъде обявено само
2
част от завещанието - а именно само частта, която е разполагаема за завещателката. Ответницата
не била пристъпила към последващи действия за изваждане на констативен нотариален акт въз
основа на направеното саморъчно завещание. Нещо повече, през 2020 г. двете сестри продали свои
идеални части от съсобствени имоти. Става въпрос за сделка осъществена на 20.10.2020 г. в гр.
Първомай по която с нотариален акт били прехвърлени ПИ 017099 и ПИ 036041, в землището на с.
Градина, Община Първомай, област Ст. Загора. Своите идеални части те получили по наследство.
Земеделските земи били възстановени на наследниците на техния дядо Т.Д.К.. Един от тези
наследници бил бащата на страните по делото — Х.Т.К. (лицето посочено като собственик на
недвижимия имот по представения от ищцата нотариален акт и скица от АГКК). След смъртта на
Х.К., той оставил за наследници съпругата си Н. К. К. и двете им дъщери Т. Х. К. и Н. Х. К.. Т.е. Н.
К. притежавала 1/3 ид.ч. от земите. Завещанието като универсално такова би следвало да е
произвело действие и за тези идеални части от имоти. Видно от представения нотариален акт №
164, т. III, peг. № 4303, дело № 531 от 2020 г. на нотариус с peг. № 428, с район на действие РС -
Първомай било, че в описа на представените документи по сделката не е било представено
завещанието. Н. К. се е разпоредила с дял равен на дела на сестра си Т., което не би трябвало да е
така, ако е било ползвано завещанието. Всичко това било индиция, че Т. К. не била дала повод за
завеждане на делото и не следвало да и се възлагат разноските по делото. Също така от 2018
година тя поддържала имота и била извършила редица подобрения които освен, че го запазили, но
и увеличили неговата стойност. Направен бил чисто нов покрив на къщата, като стария бил изцяло
премахнат и изграден нов, с нови греди, дъски, летви, керемиди, улуци, водостоци и др.
Ремонтирани били 5-те колони на източната ограда улицата, ремонтирана била изцяло южната
тераса и кухнята в къщата. Монтирани били входна врата, щори и др. Извършвани били и много
строителни дейности, като шпакловки, изолация на прозорци, ремонти по стопанските постройки в
къщата и други подобрения в имота.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата и доводите на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, а и от представеното саморъчно завещание се установява, че на
21.02.2018 г. общата наследодателка на страните Н.К. К. завещала на дъщеря си Т. Х. К. цялото си
движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на смъртта си.
Видно от удостоверение за наследници, издадено от Община Чирпан е, че
наследодателката Н.К. К., починала на *** г. е оставила за наследници по закон ищцата Н. Х. К. -
дъщеря и ответницата Т. Х. К. - дъщеря.
От отбелязването направено върху представеното с ИМ заверено копие от саморъчно
завещание се установява, че нотариус Т. Стоянова – И.ова, рег. № 575 от регистъра на
Нотариалната камара, с район на действие: Районен съд – Чирпан, удостоверява верността на този
препис, снет от оригинал на първи препис от оригинал на саморъчно завещание, обявено по
нотариално дело № 1, том 1, рег. № 286/2019 г. на нотариус Т. Стоянова – И.ова, рег. № 575 от
регистъра на Нотариалната камара, с район на действие: Районен съд – Чирпан, представен на
нотариуса от Т. Х. К..
Видно от отбелязване върху саморъчното завещание, същото било вписано в Службата по
вписванията - Чирпан под вх. рег. № 234, № на дело 100, номер в тома 111/05.02.2019 г., вх. рег. №
240, парт. 9609.
По делото са представени и други доказателства, неотносими към настоящия спор.
3
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.
На първо място, следва да бъде посочено, че право да искат намаляване и възстановяване
на запазена част са низходящи, възходящи и съпруг, призовани към наследяване, които са приели
наследството. Наследниците могат да претендират законната част само на това основание, че те
като наследници са призовани да наследяват по правилата за наследяването. Второто условие е да
са приели наследството, било безусловно, било под опис. Качеството на дете е само причината,
която кара законодателят да установи в негова полза законна част. А качеството наследник е
условието, под което това право може да бъде упражнено. Няма спор в настоящия случай, че както
ищцата, така и ответницата са деца и единствени наследници по закон на наследодателката Н.К.
К., които са приели наследството й. Следователно, ищцата Н. Х. К. притежава субективното
потестативно право да иска намаляване на универсалното завещателно разпореждане, направено
от майка й.
Второ, безспорно е и обстоятелството, че процесното саморъчно завещание е универсално.
Съгласно задължителната съдебна практика разграничението между частното и универсалното
завещание се съдържа в чл. 16 от ЗН. Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото
или до дробна част от цялото имущество на завещателя са общи (универсални) и придават
качеството наследник на лицето, в полза на което са направени. Тези, които се отнасят за
определено имущество, са частни и придават качеството на заветник. Въпреки този ясен
разграничителен критерий, в практиката често възникват съмнения за характера на едно завещание
– дали е общо или частно. В тези случаи волята на завещателя следва да се преценява при спазване
на общото правило на чл. 20 от ЗЗД за тълкуване на договорите, отчитайки разпоредбата на чл. 44
от ЗЗД, която отнася това правило и към едностранните волеизявления, каквото по своята същност
е завещанието. Отделните завещателни разпореждания следва да се тълкуват във връзка едно с
друго и в смисъла, който произтича от текста на цялото завещание, като се търси действителната
воля на завещателя. В определени случаи съдът следва да отчита и останалите доказателства по
делото, които могат да изяснят действителната воля на завещателя (Така Решение № 8ЗЗ от
08.01.2011 г. по гр. д. № 1221/2009 г., І г.о. на ВКС и цитираното в него Решение № 855/11.12.2010
г. по гр.д. № 1497/2009 г., І г.о. на ВКС). Настоящият съдебен състав намира, че извършеното от
наследодателката Н.К. К. е универсално, с оглед ясно изразената воля на наследодателя:
„Завещавам на дъщеря си Т. Х. К. всичкото си движимо и недвижимо имущество, което
притежавам към момента на смъртта си“.
На следващо място, когато наследодателят се е разпоредил със завещание с цялото си
имущество или с дробна част от него, лицето, в чиято полза е направено, придобива качеството на
наследник. Ако наследодателят е оставил наследници по закон, които притежават запазена част,
същите имат право да искат възстановяване на запазената част и намаляване на завещателното
разпореждане. Това потестативно право се упражнява чрез иск. Ако тези наследници упражнят
това свое право, не се образува наследствена маса от всички имоти на наследодателя, а
завещателните разпореждания се намаляват до размера на запазената част на наследника по закон.
Масата на имотите се образува, когато се касае до конкретен имот или имущество, което е
посочено в завета (Така Решение № 580 от 02.08.2010 г. по гр. д. № 1315/2009 г., І г.о. на ВКС).
Доколкото в настоящия случай в полза на ответника е извършено универсално завещание, както
беше прието по-горе, то наследствена маса не следва да се образува.
Съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗН запазената част на низходящи, когато наследодателят не е
оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него – 1/2, а при две и повече деца или
4
низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя. В настоящия случай запазената част на
всяко от децата – страни по делото е по 1/3 от имуществото на наследодателя и 1/3 е
разполагаемата част. Разпореждайки се с цялото си имущество в полза на единия от своите
законни наследници – ответника, наследодателката е накърнила запазената част на ищеца от 1/3, с
която следва да бъде намалено извършеното от нея завещателно разпореждане.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира предявения иск с правно основание
чл. 30 от ЗН за основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на направените по делото
разноски, като е представил списък по чл. 80 от ГПК. В тази връзка ответникът е направил
възражение, че доколкото е признал иска изцяло и с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото, разноски на ищеца не следва да бъдат присъждани. Съдът намира, че макар формално
ответникът да е признал иска, хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК не може да бъде приложена в
настоящото производство, поради следните съображения. Ищецът е упражнил своето субективно
потестативно право да иска намаляване на процесното завещание чрез предявения конститутивен
иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН. Доколкото става дума за потестативно правно,
единственият начин за неговото упражняване е по съдебен ред. В тази връзка дори следва да бъде
посочено, че според преобладаващото разбиране в съдебната практика, което напълно се споделя и
от настоящия съдебен състав, ако делото е образувано по конститутивен иск, решение при
признание на иска не може да бъде постановено, тъй като ефектът на унищожаването, отмяната на
дарение, обявяването на предварителен договор за окончателен и т.н. се постига единствено по
общия съдебен ред – посредством решение, обективиращо правораздавателната воля на съда въз
основа на формираните от него фактически и правни изводи. Т.е. мотивите за недопустимост на
постановяване на решение при признание на иска са аналогични на тези за невъзможност за
сключване на съдебна спогодба за признаване на потестативното право на ищеца. Поради
изложеното, дори ответникът да признава иска, пътят на ищеца за реализиране на неговото
потестативно право е само съдебен.
С оглед изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата Т. Х. К. следва да
бъде осъдена да заплати на ищцата Н. Х. К. направените в настоящото производство разноски в
общ размер на 1050.00 лева за внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
НАМАЛЯВА, на основание чл. 30 от ЗН, завещателно разпореждане в полза на Т. Х. К., с
ЕГН **********, с адрес: гр. Ч., ул. С.С. **, извършено от наследодателя Н.К. К., ЕГН
**********, починала на *** г., направено със саморъчно завещание от 21.02.2018 г. вписано в
Службата по вписванията – Чирпан, под вх. рег. № 234, № на дело 100, номер в тома
111/05.02.2019 г., вх. рег. № 240, парт. 9609 и възстановява запазената част по закон на Н. Х. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С.З., ул. З., ж.к. Ж. ***, в размер на 1/3 (една трета).
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Т. Х. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Ч., ул.
С.С. ** да заплати на Н. Х. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С.З., ул. З., ж.к. Ж. ***, направените в
настоящото производство разноски в общ размер на 1050.00 лева за внесена държавна такса и
5
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
6