Решение по дело №14100/2013 на Софийски градски съд

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 08.06.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на тринадесети март, две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                            Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Ю.Ш. разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 14 100 по описа за 2013 г. и

Р Е Ш И:

 

            [1] ОСЪЖДА ПРБ, с адрес в гр. С., бул „*****” *, да заплати следните суми на И.А.И., със съдебен адрес – адвокат И.В.,***:

 - 20 000,00 лева на основание чл. 2, ал. 1, т. 3от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) обезщетение за неимуществени вреди от незаконното му обвинение в извършване на престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК и на престъпления по чл. 357, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 от НК и чл. 387, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 от НК плюс законната лихва от 08.04.2010 г. до окончателното изплащане;

- 5 500,00 лева на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ обезщетение за имуществени вреди плюс законната лихва от 08.04.2010 г. до окончателното изплащане;

- 10,00 лева държавна такса и разноски по делото и 710,90 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на И.И. срещу ПРБ за разликата над 20 000,00 лева до пълния предявен размер от 100 000,00 лева.

 

[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

  I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.      На ищеца

 

[4] И.И. заявява в искова молба от 22.10.2013 г., че от 1993 г. е заемал различни длъжности в системата на МВР, като от 03.09.2007 г. е бил ******** на ГД”БОП” при Национална служба полиция на МВР. На 18.03.2008 г. срещу него е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 357, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. с чл. 26 от НК и чл. 387, ал. 2, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК. В същия ден той е бил задържан и за срок от 72 часа. Три дни по-късно, на 21.03.2008 г. спрямо него е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”. На 07.04.2008 г. му е била наложена забрана за напускане на пределите на страната.

 

[5] На 07.05.2008 г. досъдебното производство спрямо него е било разделено.  Така срещу него са бил водени две досъдебно производства: 1. ДП Х-05/2008 г. за престъпление по чл. 357, ал. 1 от НК за службата му в РПУ-Р. (първото досъдебно производство); 2. ДП III-04/2008 г. за престъпление по чл. 357, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. с чл. 26 от НК и чл. 387, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, извън службата му в РПУ-Р. (второто досъдебно производство). Впоследствие по първото досъдебно производство, на 29.05.2008 г. на И.И. е било повдигнато обвинение по чл. 311, ал. 1 от НК, извършено в качеството му на инспектор в РПУ-Р., и по чл. 387, ал. 1 от НК, извършено от май 1998 г. до март 2008 г. при заемането му на различни длъжности в МВР.  

 

[6] На 20.06.2008 г. мярката за неотклонение спрямо И.И. е била изменена от „задържане под стража” в „парична гаранция” На 11.06.2009 г. е влязла в сила присъда, с която той е бил оправдан по обвинението по чл. 311, ал. 1 от НК, а с влязло в сила решение на 11.03.2009 г. той е бил освободен от наказателна отговорност за престъплението по чл. 387, ал. 1 от НК, като му е била наложена глоба от 3 000,00 лева.

 

[7] По второто досъдебно производство е било установено, че спрямо И.И. са били незаконно използвани специални разузнавателни средства. На 15.03.2010 г. това наказателно производство спрямо него е било прекратено поради недоказаност на обвинението, като постановлението е влязло в сила на 05.05.2010 г. На 01.09.2010 г. е била отменена мярката спрямо И.И. – забрана за напускане на страната – а на 19.01.2011 г. са му били върнати иззетите от него по-рано ловен билет, членска карта, квитанции и разрешение за носене на огнестрелно оръжие.

 

[8] От водените срещу него наказателни производства той е бил потиснат и унизен. Ограничено е било правото му на свободно придвижване. Поради тях той е бил уволнен от работа. Засегнати са били авторитетът му и професионалната му репутация, чест и достойнство. Обвиненията срещу него са станали достояние на обществеността, както в България, така и в чужбина. Той е бил обект на недоволство и критики, негови близки и познати са били разколебани в добрите си отношения с него. Притеснявал се и как всичко това ще се отрази на неговите близки, като дъщеря му по това време е имала абитуриентски бал. Влошило се е и здравословното му състояние.  И.И. е заплатил и 5 500,00 лева възнаграждение на адвоката, защитавал го по обвинението, за което е бил оправдан и, по което наказателното производство е било прекратено.

 

[9] Ответникът ПРБ (П.) не е заплатила обезщетение на ищеца за претърпените от него вреди. Затова той моли съда да осъди П. да му заплати:

1. 50 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от обвинението по първото досъдебно производство за престъплението, по което е бил оправдан;

2. 50 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от второто досъдебно произвдоство, което е било прекратено поради недоказаност на обвинението;

3. 5 500,00 лева обезщетение за заплатеното адвокатско възнаграждение по двете досъдебни производства (вж. исковата молба, л. 3-13).

 

 2. На ответника

 

[10] П. е оспоР. предявените искове. Тя твърди, че:

1. ищецът не е претърпял твърдените от него неимуществени вреди;

2. размерът на търсените обезщетения за неимуществени вреди е прекомерен;

3. съдът следва да отчете, че спрямо ищеца е било водено наказателно производство по чл. 387, ал. 1 от НК, по което той е бил признат за виновен и осъден;

4. огласяването на наказателните производства не е било вследствие на действия на П. и тя не би могла да отговаря за това;

5. евентуално заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение и търсено като обезщетение за имуществени вреди е било прекомерно (вж. писмения отговор, л. 141-145).

 

3. Насрещни твърдения на ищеца

 

[11] И.И. е оспорил възраженията на П.. Той е заявил, че е претърпял твърдените вреди, като търсеното обезщетение не е прекомерно, а поради незаконните действия на П., е била разпространявана невярна информация за него в медиите. И.И. е заявил, че задържането му под стража от 07.05.2008 г. до 20.06.2008 г. по н.о.х.д. 00672008 г., водено за престъплението по чл. 387, за което е бил признат за виновен, е било незаконно, тъй като през този период все още не му е било повдигнато (вж. становището, л. 162-163).

 

            II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

[12] Не се спори, че И.И. е бил роден през **** г. Той е бил назначен на работа в МВР през 1993 г. Първоначално – до 1999 г. – той е работил в РПУ-гр. Р., а след 1999 г. е бил на различни длъжности в Дирекция «Национална служба полиция», като през периода 2005г.-2006г. е бил началник на направление «Икономическа полиция». От 03.09.2007 г. той е работил като ******** на ГД «БОП» (ГДБОП). За работата си той е бил награждаван многократно с награди на МВР – огнестрелно оръжие, почетни отличия и медал (вж. кадровата справка, л. 56).

 

[13] И.И. е бил весел и усмихнат човек. Той е обичал да ловува (вж. показанията на свиделя И., л. 200, и на свидетелката И., л. 202).

 

[14] На 17.03.2008г. е било образувано досъдебно производство: 1. за разгласяване на информация, представляваща държавна тайна, свързана с разкриване на престъпна дейност на лица и фирми, станала известна по служба; 2. за престъпление, свързано със злоупотреба със служебно положение – предупреждаване на лица и фирми за готвени срещу тях проверки за данъчни и митнически престъпления от органите на полицията с цел да се набави имотна облага (вж. постановлението, л. 15). В същия ден е било извършено претърсване на жилището на И.И. и от него са били иззети три ловни пушки и строго секретни документи. Той е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство Х-05/2008г. за престъпления по чл. 357, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. с чл. 26 от НК и чл. 387, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК (първото досъдебно производство) и е бил задържан за 72 часа (вж. определението, л. 16, и определението на л. 17-19). На 07.04.2008 г. на И.И. е била наложена забрана да напуска страната (вж. постановлението, л. 19).

 

[15] В хода на разследването, органите на досъдебното производство са преценили, че са открили данни за извършено престъпление от И.И. и докато е работил в РПУ - гр. Р.. Затова те са отделили материалите за това в отделно досъдебно производство (второто досъдебно производство) (вж. постановлението, л. 22-23) По това досъдебно производство И.И. е бил привлечен като обвиняем на 29.05.2008 г. за престъпления по чл. 311, ал. 1 от НК и чл. 387, ал. 1 от НК (вж. постановлението, л. 24). Мярката за неотклонение на И.И. е била изменена от задържане под стража в парична гаранция от 1 000,00 лева на 12.06.2008 г., като определението за това е влязло в сила на 20.06.2008 г. (вж. определението, л. 33-34).

 

[16] Първоначално с присъда от 02.10.2008 г. И.И. е бил признат за виновен и по двете обвинения по второто досъдебно производство (това за деянията, извършени в РПУ – гр. Р.) (вж. присъдата, л. 35). Впоследствие тази присъда е била отменена по отношение на престъплението по чл. 311, ал. 1 от НК, за което И.И. е бил признат за невинен. По отношение на престъплението по чл. 387, ал. 1 от НК присъдата е била изменена, като И.И. е бил освободен от наказателна отговорност и му е била наложена 3 000,00 лева глоба, като тази присъда е влязла в сила на 11.06.2009 г. (вж. присъдата, л. 36-39, както и решението на ВКС, л. 41-42).

 

[17] С постановление от 15.03.2010г. в било прекратено първото досъдебно производство, образувано срещу И.И. за престъпленията по чл. 357, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. с чл. 26 от НК и чл. 387, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Това е станало поради недоказване на участието на обвиняемия в извършването им (вж. постановлението, л. 43-49). Тогава е било постановено да бъдат върнати на И.И. всички негови лични вещи с изключение на ловните му пушки и разрешителните, както и е била отменена забраната за напускане на страната (вж. пак там). На 31.03.2010 г. постановлението е било отменено в частта му относно отказа за връщане на пушките и разрешителните и е било постановено тяхното връщане, а в останалите му части е било потвърдено (вж. определението, л. 50-52). То е влязло в сила на 08.04.2010 г.

 

[18] Повдигането на обвиненията, а след това и развитието на наказателните производства по тях е било отразено в поне 62 публикации в национални ежедневници и интернет сайтове (вж. л. 64-137). В част от публикациите е било отразено, че наказателните производства срещу И.И. са се споменавали и в чуждестранни доклади във връзка с борбата с корупцията по висшите етажи на властта в България и в доклади на правителството пред ЕС за състоянието на правоохранителните органи в България (вж. пак там).

 

[19] Не се спори, че И.И. е бил уволнен от поста зам-директор на ГДБОП поради тежки нарушения на служебната дисциплина. И.И. се е обръщал за съдействие за започване на нова работа към бивши колеги, познати, приятели, но всички се били дистанцирали и не са му помогнали. Колегите и познатите му са започнали да избягват контактите с него. Съседите са го сочели с пръст, а негативните коментари по негов адрес са продължили дълго след като наказателните производства са били приключили.

 

[20] И.И. се е притеснявал за семейството си -  как ще се отрази на децата му и на здравето на родителите му новината за обвиненията и медийния шум. Той е изживял обстоятелството, че не е могъл да бъде до дъщеря си на абитуриентския ѝ бал. След излизането си от ареста И.И. е бил смазан психически и е изпаднал в депресия. Поради ограничителната мярка той не е можел да пътува извън страната със семейството и приятелите си. Понеже ловното му оръжие, заедно с разрешителните за него, са били иззети при обиска в дома му, И.И. не е можел да практикува любимото си занимание – лова.

 

[21] Преди образуването на наказателните производства срещу И.И., той е страдал от артериална хипертония. Стресът от незаконните обвинения и престоят в ареста са допринесли за липсата на подобряване на състоянието на И.И. по отношение на това заболяване (вж. заключението на вещото лице С., л. 249-251).

 

[22] И.И. е заплатил 10,00 лева държавна такса (вж. л. 2) и 3 000,00 лева адвокатско възнаграждение (вж. л. 255). П. не е направила разноски по делото. Съдът е изплатил от бюджета на СГС 300,00 лева на вещи лице (вж. протоколите от с.з. на 24.10.2014 г. и 13.03.2015 г., л. 243 и л. 256).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

           

[23] И.И. е предявил иск два иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) – единият за обезщетение за неимуществени вреди[1], а другият за имуществени вреди.

 

1. По иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ

 

[24] Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, П. и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Случаите, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, се приравняват на прекратяване на наказателното производство, когато деянието не е извършено от лицето (вж. т. 7 от ТР 3/2005 г. по т. гр. д. 3/2004 г. на ОСГК на ВКС). Обезщетението за неимуществени вреди включва и обезщетението от незаконно наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”.

 

[25] Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. ищецът да е бил обвинен в извършването на престъпление, като за това е било образувано наказателно производство срещу него;

2. ищецът да е бил оправдан;

3. ищецът да е претърпял вреди от образуваното срещу него наказателно производство;

4. ответникът да не му е заплатил обезщетение.

 

[26] Съдът установи, че на 18.03.2008 г. И.И. е бил обвинен в извършването на престъпления по чл. 357, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и чл. 387, ал. 3 вр. ал. 1 от НК по досъдебно производство Х-05/2008г. – първото досъдебно производство. Досъдебното производство е било разделено и е било извършено ново привличане на И.И. като обвиняем за извършване на престъпления по чл. 311, ал. 1 и чл. 387, ал.1., докато е работил в РПУ - гр. Р. –второто досъдебно производство. С влязла в сила присъда на 11.06.2009 г. ищецът е бил оправдан по обвинението по чл. 311, ал. 1 от НК по второто досъдебно производство, а по обвинението по чл. 387, ал.1 от НК е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. С постановление, което е влязло в сила на 08.04.2010 г., е било прекратено наказателното производство спрямо И.И. по първото досъдебно производство поради недоказаност на обвинението.

 

[27] Съдът установи, че вследствие на тези две наказателни производства И.И. е претърпял както неимуществени, така и имуществени вреди[2]. П. не е заплатила обезщетение на И.И. за тези вреди. Налице са предпоставките за уважаването на исковете и съдът следва да установи до какъв размер тези искове са основателни.

 

1.1. по иска за неимуществени вреди

 

[28] Факторите, които съдът следва да отчита при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, могат да бъдат обособени в няколко групи. Първата група е свързана със самото обвинение и тя включва:

1. тежестта на повдигнатото обвинение - дали е от общ характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него;

2. вида на наказателното производство - дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство;

3. интензитета на извършваните спрямо ищеца процесуални действия;

4. продължителността на наказателното производство (като период от време);

5. видът на взетата мярка за неотклонение, продължителност на задържането, момент на задържането.

 

[29] Втората група от фактори са свързани с това как повдигнатото обвинение се е отразило на личността на увредения и включва:

1.                      има ли разгласяване чрез медиите;

2.                      има ли влошаване на здравословното състояние на увредения;

3.                      конкретните преживявания на увредения и имат ли те отражение върху живота му - семейство, професионална и обществена среда, изобщо обстоятелствата относими към характера на увреждането, за което имат значение и предишни осъждания и задържания и ефективно изтърпяване на наказания (вж. в този смисъл решение на ВКС 832-2010-IV Г.О. по гр. д. 593/2010 г.[3] ).

 

[30] Третият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по разглежданото дело[4]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова освен ако не са установени драстични разлики в отражението на обвинението върху емоционалната сфера на обвинените лица, съдът не следва да присъжда по-високо обезщетение за неимуществени вреди по отношение на лице, което: а. е било обвинено в извършването на по-леко наказуемо престъпление; б. не е било задържано (с постоянна мярка) и поставено под домашен арест; в. спрямо което наказателното производство е продължило по-кратко[5].

 

[31] Четвъртата група от фактори включва тези, даващи представа за конкретната икономическа обстановка и жизнения стандарт в страната към момента на постановяване на оправдателната присъда или към момента на прекратяването на накaзателното производство спрямо ищеца[6]. Такива могат да бъдат размерът на минималната работна заплата, съотнесен към по-ранни периоди, размерът на брутния вътрешен продукт на човек от населението, отнесен към по-ранни периоди, и други икономически показатели относно икономическото развитие и стандарта на живот в страната.

 

[32] Престъплението по чл. 311, ал. 1 от НК е от общ характер и за него се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години и лишаване от право да се заема определена длъжност. Наказателното производство срещу И.И. за това престъпление е приключило в съдебната фаза и е продължило от 29.05.2008 г. до 11.06.2009 г. или една година и един месец. Взетата мярка за неотклонение е била най-тежката – задържане под стража, която впоследствие е била изменена на парична гаранция. Наложена е и била и мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на страната”.

 

[33] Престъпленията по чл. 357, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 от НК и чл. 387, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 от НК са от общ характер и за тях се предвижда наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години по първото, което е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, съответно от една до осем години лишаване от свобода и лишаване от право да се заема определена длъжност по второто. Наказателното производство срещу И.И. за тези престъпления е приключило в досъдебната фаза и е продължило от 18.03.2008 г. до 08.04.2010 г. или малко над две години.

 

[34] По двете описани наказателни производства И.И. е бил с мярка за неотклонение задържане под стража в продължение на около три месеца. На него е било забранено да напуска пределите на страната за около две години. По едно от повдигнатите обвинения – това по чл. 387, ал. 1 от НК по второто досъдебно производство – И.И. е бил освободен от наказателна отговорност, като му е било наложена глоба от 3 000,00 лева[7].

 

[35] Образуването на досъдебните производства срещу И.И. е повлияло негативно на професионалния, личния и социалния му живот. Те са способствали и за липсата на подобрение на ищеца по отношение заболяването от артериална хипертония. Познатите, приятелите и колегите на И.И. са се съмнявали в него и са ограничили контактите си с него. Обвиненията са станали публично достояние и са били широко отразявани. И.И. е изпадал в депресивни състояния и се е сринал психически. Непоправимо е бил накърнен авторитета на И.И. и доброто му име, градени през целия му трудов стаж, възпрепятствано било кариерното му развитие.

 

[36] В сайта на ВКС и правно-информационната програма Сиела съдът откри пет решения на ВКС, с които той е определил обезщетение за неимуществени вреди по ЗОДОВ за незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 387, ал. 3 от НК и чл. 311 от НК, както и за престъпления с близки до процесните състави. С тях ВКС е определял следните обезщетения за неимуществени вреди:

 - 4 000,00 лева за престъпление по чл. 387, ал. 3 от НК като наказателното производство е приключило с оправдателна присъда през 2007 г.[8];

- 15 000,00 лева за престъпление по чл. 387, ал. 3 от НК като наказателното производство е приключило с оправдателна присъда през 2010 г. и е била наложена мярка за неотклонение „парична гаранция”[9];

- 150 000,00 лева за престъпление по служба и по чл. 311 от НК  като оправдателната присъда е влязла в сила през 2010 г. Наложената мярка за неотклонение е била „подписка”[10].

[37] Икономическата обстановка в страната от 2008г. до 2010г. се е променяла. Това се е отразило на размерите на минималната работна заплата, която е била: 220,00 лева от 01.01.2008 г.[11]; 240,00 лева от 01.01.2009 г.[12]; 240,00 лева от 01.01.2010 г.[13].

 

[38] Като отчита всички изброени фактори, съдът приема че справедливото обезщетение, дължащо се на ищеца за установените претърпени от него неимуществени вреди, е от 20 000,00 лева. П. не е изплатила такова обезщетение на ищеца. Затова съдът осъжда П. да заплати на И.И. 20 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди.

 

1.2.                 по обезщетението за имуществени вреди

 

[39] Съдът установи, че И.И. е заплатил 5 500,00 лева на адвокат, за да го защитава по първото досъдебно производство. По него наказателното производство е било прекратено поради недоказаност. П. не е заплатила обезщетение на И.И..

 

[40] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът осъжда П. да заплати на И.И. 5 500,00 лева обезщетение за имуществени вреди.

 

2.      По разноските 

 

[41] Ищецът търси разноски. Той е направил такива за 3 010,00 лева.

 

[42] Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, когато съдът уважи изцяло или частично иска, съдът осъжда ответника да заплати разноските по делото, както и заплатената държавна такса. Съдът уважава исковете за 25 000,00 лева при предявен размер от 105 500,00 лева. Затова съдът осъжда П. да заплати на И.И. 10,00 лева държавна такса и 710,90 лева адвокатско възнаграждение.

Съдия: