Р Е Ш Е Н И Е
№ 260107, 20.04.2022 г., гр. Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІV гр. с.
На 29.03.2022 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : EЛЕНА АНГЕЛОВА
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 74 по описа за 2021 година и за да се
произнесе взе предвид следното :
Ищците Г.И.Г. с ЕГН **********, и Е.М.Г. с ЕГН
**********,***, твърдят, че са родители на М.Г.Г., починал на *** в резултат на
следното престъпление, в извършването на което третото лице И.Г.Г. е признато
за виновно с влязла в сила присъда постановена по нохд № 547 по описа на
Окръжен съд – Пловдив за 2020 г., а именно, че на ***, около 06.50 ч., при
управление на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, рег. № ***, по
околовръстния път на северната индустриална зона на ***, в посока запад – изток
/към ***/, при приближаване на ЖП-прелез на километър ***в междугарието ***-
***, нарушил правилата за движение – чл. 51, ал. 2, чл. 53, ал. 1 от ЗДвП и чл
109, т. 4 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М.Г.Г., както и
телесни повреди на още едно лице – престъпление по чл. 343, ал. 4 във връзка с
ал. 3, б. „б“, предложение 1 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 342, ал. 1 НК.
Твърди се още, че ищците преживяват изключително тежко
смъртта на сина си, която била неочаквана и съкрушителна за тях. Връзката
помежду им била изключително силна и изпълнена с чувства на обич, уважение и
привързаност, като те винаги си помагали и се подкрепяли, били силно привързани
един към друг, оказвали си взаимопомощ. Те го отгледали и възпитали с много
любов, били в отлични отношения помежду си, никога не се карали. Възпитавали го
да уважава българските ценности и обичаи, да обича и държи на семейството си,
да бъде достоен син на двама горди родители. Много се развълнували, когато
разбрали, че синът им ще става баща и очаквали с нетърпение да посрещнат своя
внук, като били убедени, че ще бъде баща за пример и не допускали, че нещо може
да ги раздели и да разруши тяхната мечта.
Синът им бил жизнерадостен млад мъж, изпълвал живота
им със смисъл, радост и гордост, като те възлагали големи надежди на него,
включително и да бъде тяхна опора в живота, като разчитали да им помага и на
старини, но със смъртта му загубили моралната и физическа подкрепа, която
винаги имали и на
Продължение
на решение по т. д. № 74/21 г. на ОСПд – стр. 2/16
която
разчитали винаги, като мечтите и надеждите им, свързани със сина им са загубени
безвъзвратно.
Неочакваната смърт на сина им предизвикала значителни
по обем и интензитет негативни преживявания, като и към датата на подаване на
исковата молба в съда покрусата и мъката от внезапната му загуба предизвикват у
тях силни емоционални изживявания, а търпените болки и страдания се отразяват
изключително негативно и на здравословното им състояние. Моралните страдания и
търпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще ги
съпътстват през целия им живот.
Тъй като за увреждащия автомобил към датата на
пътнотранспортния инцидент имало сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП“, ищците отправили към последното претенции за заплащане на
застрахователни обезщетения, плащането на каквито било отказано, с оглед на
което и въз основа на очертаната фактическа обстановка всеки от тях моли съда
да осъди дружеството да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 130 000 лева ведно със законната лихва от 20.10.2020 г. до окончателното
му изплащане.
Субективно съединени искове с правно основание чл. 432
Кодекс за застраховането.
Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК *********, със седалище в гр.
София и адрес на управление – пл. „Позитано“ № 5, представляван от пълномощника
му юрисконсулт А.И.П., не оспорва, че към *** между него и третото лице И.Г. е
имало сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, покриващ отговорността на И.Г. за причинените вреди на трети
лица, свързани с притежаването/използването на лек автомобил марка „Опел“,
модел „Астра“, рег. № ***, и факта на настъпване на застрахователното събитие
описано в исковата молба, във връзка с което пред него е предявена претенция от
ищците за репариране на неимуществени вреди, но оспорва предявените искове, тъй
като : размерът им е завишен и не кореспондира на социално-икономическите
условия в страната; пострадалият и ищците не са живеели в рамките на едно
домакинство, не са разчитали на финансова подкрепа от сина си, който е изградил
свое собствено семейство, което обичайно води до намаляване на степента и
интензитета на контакти между родители и деца; покойният син на ищците е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат- в нарушение на разпоредбата
на чл. 137а ЗДвП не е бил с поставен обезопасителен кован; не се дължи лихва за
забава от датата на настъпване на събитието, а от момента на произнасяне на
застрахователя, като в случая следва да се има предвид обстоятелството, че за удостоверяване
на събитието ищците са представили единствено констативен протокол за ПТП, от
който не се изяснява механизмът на настъпване на ПТП, като не са посочили
Продължение
на решение по т. д. № 74/21 г. на ОСПд – стр. 3/16
банкова
сметка ***, с която са поискали определяне на обезщетение за неимуществени
вреди.
Третото лице-помагач на страната на
ответника - ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“,
ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Княгиня
Мария Луиза“ № 110, представлявано от ***К.Х.П., а също и от пълномощника му
старши юрисконсулт И.Т. в депозираното преди датата на първото по делото
открито съдебно заседание становище сочи, че предприятието не следва да бъде
привлечено като трета подпомагаща страна в производството, тъй като съобразно
даденото в т. 12 от Постановление № 4/30.10.1975 г. на Пленума на ВС
задължително разрешение при наличие на договор срещу гражданска отговорност ДЗИ
и прекият причинител не са солидарно отговорни пред увредения, в закона не е
предвидено, че прекият причинител на увреждането и застрахователят са солидарно
отговорни пред увредения, когато е сключен договор срещу гражданска
отговорност, а в случая не може да намери приложение чл. 53 ЗЗД, защото ДЗИ не
носи отговорност за непозволено увреждане, а по силата на договор, следователно
прекият причинител и ДЗИ не са солидарно отговорни. В представената след
приключване на устните състезания по делото писмена защита старши юрисконсулт
Т. заявява, че : оспорва размера на исковете като прекомерно завишени и
неотговарящи на социално-икономическите условия в страната към деня на
инцидента; предприятието не дължи лихва за забава, тъй като към него не е
отправяна претенция за обезщетение; извършеното от покойния син на ищците
нарушение на чл. 137а ЗДвП има отношение при определяне на вината на всички
участници в инцидента и съответно при определяне на претендираното обезщетение;
от решаващо значение за правилното решаване на делото е да се определи
процентното съотношение на вината на всеки един от съпричинителите;
предприятието няма как да носи солидарна отговорност за виновните действия на
И.Г., тъй като той не е негов служител и помежду им няма никакви отношения,
следователно поделението и застрахователната компания нямат никаква връзка и
отговорността не може да бъде солидарна.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните, а също и признанията
на ответника и на третото лице-помагач на негова страна във връзка със
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира
следното :
Предмет на делото са субективно съединени искове за заплащане на
обезщетения за неимуществени вреди от непозволено увреждане, съставляващо и
застрахователно събитие, рискът от настъпване на което се твърди да е покрит посредством
сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите, предявени срещу застрахователя на причинителя на вредите,
поради което за уважаването им следва да се установят както елементите на
фактическия състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД : непозволено увреждане /противоправно
деяние, извършено виновно, в причинна връзка с
Продължение
на решение по т. д. № 74/21 г. на ОСПд – стр. 4/16
което са
настъпили неимуществени вреди/, съставляващо и застрахователно събитие, рискът
от настъпване на което е покрит посредством сключен договор за застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите, така и наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на настъпване на застрахователното
събитие и спазване на изискването по чл. 380, ал. 1 КЗ за предявяване на
писмена застрахователна претенция за плащане на застрахователно обезщетение
преди завеждане на исковата молба в съда.
Не е налице спор,
а и се установява от приетия като доказателство заверен препис на присъда № 28
постановена на 18.05.2020 г. по нохд № 547 по описа на Окръжен съд – Пловдив,
Наказателно отделение за 2020 г., влязла в сила на 03.06.2020 г., че : третото
лице К.К.М.е признато за виновно в това, че на ***, около 06.50 ч. в ***, като
*** то *** /***на км ***в междугарието ***– ***/ нарушил правилата за
експлоатация на съоръженията - чл. 76, т. 2, предложение 1 от Наредба № 4 от
27.03.1997 г. за железопътните прелези, издадена от Министъра на транспорта и
Министъра на вътрешните работи, обн. ДВ бр. 32/18.04.1997 г.: „Дежурният *** е
длъжен да: т. 2 ***на ППС през прелеза и *** 5 минути преди преминаването на ЖП
возило“, като не спрял движението на ППС през посочения прелез и не ***преди
преминаването на пътнически влак № ***, движещ се от ***към ***, обслужван от
електромотрисен влак /ЕМВР/ 41-005/006 и по непредпазливост,
в условията на независимо съпричиняване с И.Г.Г. причинил смъртта на
М.Г.Г. /починал на *** в ***/ и телесни повреди на повече от едно лице, а
именно две средни телесни повреди /по смисъла на чл.129, ал. 2 НК/ на Г. Т.Т.,
изразяващи се в трайно затрудняване на движенията на врата и трайно
затрудняване на движенията на левия горен крайник и средна телесна повреда /по
смисъла на чл.129, ал. 2 НК/ на И.Г.Г., изразяваща се в трайно затрудняване на
движенията на десния долен крайник, като деянието е извършено в пияно състояние
/при наличие на алкохол в кръвта 2,61 на хиляда/ - престъпление по чл. 343, ал.
4 във връзка с ал. 3, предложение 1, б. „Б“, предложение 1 във връзка с ал. 1
във връзка с чл. 342, ал. 2 НК; третото лице И.Г.Г. е признато за виновно в
това, че на ***, около 06.50 ч., при управление на МПС – лек автомобил „Опел
Астра“, рег. № ***, по околовръстния път на северната индустриална зона на ***
в посока запад - изток /към ***/, при приближаване на железопътен прелез на
километър ***в междугарието ***- *** нарушило правилата за движение - чл. 51,
ал. 2 ЗДвП : „Водачът на пътно превозно средство, когато се приближава към
железопътен прелез трябва да се движи с такава скорост, която да му позволи при
необходимост да спре пред прелеза“, като се движел със скорост от 60 км/ч, а
скоростта, с която е можел да спре пред прелеза е била до 40 км/ч; чл. 53, ал.
1 ЗДвП : „Преди да премине през железопътния прелез всеки участник в движението
е длъжен, независимо от
Продължение
на решение по т. д. № 74/21 г. на ОСПд – стр. 5/16
състоянието на бариерите, на светлинната и
на звуковата сигнализация, да се убеди, че към прелеза не се приближава релсово
превозно средство и че преминаването през прелеза е безопасно“ и чл. 109, т. 4
ППЗДвП : „Спирането на пътните превозни средства пред железопътен прелез е
задължително при: вдигнати бариери и липса на сигнал на светофара и на
звуковата сигнализация, ако към прелеза приближава релсово превозно средство“,
като не спрял и навлязъл в прелеза без да се убеди, че към същия не приближава
влак, и по непредпазливост, в условията на независимо съпричиняване с
К.К.М.причинил смъртта на М.Г.Г. /починал на *** в УМБАЛ "Св. Г."***/
и телесни повреди на едно лице, а именно две средни телесни повреди /по смисъла
на чл.129 ал.2 от НК/ на Г. Т.Т., изразяващи се в трайно затрудняване на
движенията на врата и трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник
– престъпление по чл. 343, ал. 4 във връзка с ал. 3, б. „Б“, предложение 1 във
връзка с ал. 1 във връзка с чл. 342, ал. 1 НК.
Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца съгласно
чл. 300 ГПК. Ето защо по силата на закона и на постановената от Окръжен съд –
Пловдив по нохд № 547/2020 г. и влязла в сила на 03.06.2020 г. присъда съдът
приема за установено, че са налице противоправни деяния както на третото лице
И.Г.Г. – нарушение на установените в Закона за движението по пътищата правила
за движение, така и на третото лице К.К.М.– нарушение на чл. 76, т. 2,
предложение 1 от Наредба № 4/27.03.1997 г. за железопътните прелези,
съставляващи престъпления, извършени на *** в ***, на
железопътен прелез на километър 8+830, в междугарието ***- ***, в
причинно-следствена връзка с които деяния е произтекла смъртта на М.Г.Г. на *** Следователно налице са част от
елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане : противоправно
деяние; вреда; вина и причинно-следствена връзка между противоправните деяния
на третите лица и произтеклия вредоносен резултат – смъртта на М.Г.Г..
Последният съобразно приетите като доказателства
заверени копия на Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. № ***и
Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. № ***, издадени от Община
***, Кметство ***, е син на ищците.
Не
се спори, също така, а и видно от приетия като доказателство заверен препис на
Справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд, към ***
гражданската отговорност на третото лице И.Г.Г. за причинените вреди на трети
лица във връзка с притежаването и/или използването на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, рег. № ***, е била застрахована
по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите сключен с ответника
Продължение
на решение по т. д. № 74/21 г. на ОСПд – стр. 6/16
във формата
на Застрахователна полица № BG/03/119001956955, със срок на действие от 13.07.2019 г.
до 12.07.2020 г.
Видно от представените от третото лице-помагач на страната на ответника в
първото по делото открито съдебно заседание и приети като доказателства
заверени преписи на Заповед № 267/23.12.2019 г. на Директор на УДВГД – Пловдив
и на Акт за прекратяване на трудов договор № ***, към датата на
пътнотранспортния инцидент – ***, третото лице К.К.М.и подсъдим по нодх № 547
по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2020 г. е бил в трудово правоотношение с
ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“, като е изпълнявал трудови
функции на ***в жп гара *** до 23.12.2019 г., когато трудовият му договор е
прекратен поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ във връзка със
извършеното от него на ***, съставляващо и нарушение на трудовата дисциплина.
Същевременно съобразно постановената по нохд № 547 по описа на Окръжен съд –
Пловдив, Наказателно отделение за 2020 г. присъда № 28/18.05.2020 г. смъртта на
сина на ищците е пряк резултат от противоправните деяния както на другия им син
И.Г., така и на третото лице К.М., в който случай възниква солидарна
отговорност между съпричинителите на вредата – чл. 53 ЗЗД. Тъй като, обаче, пак
според присъдата престъпно деяние на третото лице К.М. е осъществено по време
на работа и при изпълнение на трудовите му функции на ***по сключения с третото
лице-помагач на страната на ответника трудов договор, то по силата на закона –
чл. 49 ЗЗД, за вредите причинени от него при изпълнение на възложената му
работа отговаря работодателят му. Ето защо в случай, че предявените по
настоящото дело искове бъдат уважени и ответникът заплати на ищците обезщетения
за неимуществени вреди от смъртта на сина им, то по силата на чл. 74 ЗЗД той ще
встъпи в правата на застрахования по договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в качеството му на съпричинител на вредите и
солидарен длъжник и съгласно чл. 127, ал. 3 ЗЗД ще има право да иска
възстановяване на платеното в повече, надхвърлящо дълга на застрахования от
другия съдлъжник К.М., съответно от възложителя на работата, като в настоящото
производство въпросът за приноса на съизвършителите е ирелевантен, тъй като
предмет на делото е отговорността на застрахователя.
Последният, обаче, оспорва предявените срещу него преки искове, отричайки
твърденията на ищците, че са споделяли със сина си М.Г. общ дом, изразявайки становище, че
исковете са прекомерно завишени, неотговарящи на социално-икономическите
условия в страната и на критерия за справедливост, както и навеждайки
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия.
Принципно законът – чл. 45, ал. 1 ЗЗД, постановява, че всеки има право на
обезщетение за вреди от непозволено увреждане. В случая, обаче, се търси
обезщетение не от самия пострадал, а се иска обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на пострадалия. Въпросът за имащите право на такова
обезщетение лица не е законодателно решен, поради което отговор на същия е
Продължение
на решение по т. д. № 74/21 г. на ОСПд – стр. 7/16
даден от
съдебната практика. Така в т. 1 от задължителното по
силата на чл. 130, ал. 2 Закон за съдебната власт за всички съдилища
Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. постановено от ВКС на РБ, ОСНГТК по т.
д. № 1/16 г. е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са : лицата посочени в
Постановление № 4 от 25.05.1961 г. - най-близките на пострадалия : низходящи
/деца/, съпруг и възходящи и то след като се установи, че действително са
претърпели вреди; лицата посочени в Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на
Пленума на Върховния съд - отглежданото, но неосиновено дете, отглеждащият го,
лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено
увреждане, без да е бил сключен граждански брак, ако това съжителство не
съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала; по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.
Следователно въз основа на горните задължителни
разрешения настоящият състав приема, че за уважаване на предявените искове
съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на всеки от ищците, тъй като същите
доказаха, че са родители на починалия вследствие на престъпните деяния на
застрахованото лице и на третото лице К.К.М., е да установи и че действително е
претърпял вреди от смъртта на сина си.
В тази насока бяха разпитани свидетели, според
показанията на които :
св. Г. А. Г. – съсед на ищците : „ …В една къща живееха М.,
Г. и Е. и жената на М.. М.имаше жена. Около един месец заедно живяха там.
Ожениха се. След брака. Значи те са си били заедно, но сключиха граждански
брак, сватба и т.н. Отношенията между родителите и М.бяха прекрасни. Никога са
нямали спорове, караници, винаги си помагаха един друг. Имаха земеделие и се
занимаваха. Такова семейство, благородно им завиждах. В живота си помагаха, не
оставаше нито един за друг работа – работа да остави примерно за друг човек,
един да я свърши, примерно само М., или само Г., или само Е., или само жена му.
Много си помагаха. Бяха сплотено семейство. М.са двама братя. Големият брат си
има друга къща. Само М.живееше при родителите си. Преди да почине, М.работеше в
една фирма. Майка му и баща му работят. Имаха нужда от средства като всеки жив
човек. Те всички работеха. В едно домакинство живееха. Къщата е на един етаж с
три стаички - две стаи и една всекидневна. За майката и бащата инцидентът е
трагедия и половина. Те се промениха след катастрофата. След като М.почина те
бяха буквално неадекватни. Бащата се разболя от диабет. Майката кръвно. Оглуша
впоследствие. Трябва да викаш, за да чуе. Две години насам не съм ги видял тия
хора, ние живеем буквално в един двор, една мрежа ни дели, не съм ги видял да
се смеят. Просто е трагично. Те никога няма да преодолеят това нещо. Те всяка
седмица ходят на гробищата,
Продължение
на решение по т. д. № 74/21 г. на ОСПд – стр. 8/16
но и къща да
му построят там – обясняваме, подкрепяме ги като комшии такова, но буквално те
си забравят да си вземат хляб и вечерта идват по една филия-две да си вземат от
нас.“
св. Г. Т.Т. – племеник на ищеца Г.Г. : „Отношенията между вуйчо и учинайка
с техния син М.бяха много добри. … В деня на катастрофата аз също бях в колата,
а когато е починал бях вкъщи. Отивахме на работа. Това беше на ***отивахме на
работа с М.и И.Г.. Аз бях на мястото зад шофьора отзад, М.беше на предната
дясна седалка. И двамата - М.и И., бяха с поставени предпазни колани. В същия
ден след инцидента видях майката на М.- Е.. Е. и Г., майката и бащата на М.,
бяха съкрушени. Имат промяна в здравословното състояние – Г. е с диабет след
катастрофата, майката на М.е с кръвно. С високо кръвно. Не са преодоляли
загубата. Почти всеки ден контактувам с вуйчо си. Аз живея в село ***, на
същата улица, където живее вуйчо ми. М.беше много трудолюбив, помагаше
абсолютно на всеки. Много помагаше на родителите си било с труд, с абсолютно
всичко. М.беше в много добри отношения с майка си и баща си. Не се караха.“
Показанията на свидетелите са в пълен синхрон и взаимно се допълват, поради което въз
основа на тях съдът приема за установена следната фактическа обстановка :
Към *** - датата на смъртта на М.Г., последният е на *** години, а майка му
и баща му са по на *** години, в работоспособна възраст, на която все още нямат
необходимост от чужди грижи, като поради обстоятелството, че те имат и още един
син според представените преписи на Удостоверения за съпруг/а и родствени
връзки – третото лице И.Г.Г., подсъдим по нохд № 547/20 г., с който, според
свидетеля Т., поддържат добри отношения, то те могат да разчитат за в бъдеще на
неговата подкрепа.
Независимо, че пострадалият е имал свое семейство, то съобразно показанията
на свидетелите той и съпругата му преди инцидента на *** са живеели заедно с
родителите му, споделяли са общ, скромен дом, състоящ се от три стаи, а също и
общо домакинство, като са били много сплотени, взаимно са си помагали и са се
подкрепяли, поради което неминуемо е неочакваната кончина на сина им да е голям
удар за тях и от нея да настъпят промени в живота им. Всеки от ищците е загубил
не само близък нему човек, а и син и приятел, дарявал ги с уважение и грижи,
поради което те и двамата не само понасят тежко случилото, но и не могат да го
преодолеят повече от две години.
Съдът, обаче, не кредитира показанията на свидетелите, че вследствие на
нещастното събитие ищецът Г.Г. се разболял от диабет, а ищцата Е.Г. получила
високо кръвно налягане, доколкото подобни обстоятелства не са наведени в
исковата молба, свидетелите не разполагат със специални знания, за да дават
заключения за здравословното състояние на всеки от ищците и влошаването му в
причинно-следствена връзка с нещастния
Продължение
на решение по т. д. № 74/21 г. на ОСПд – стр. 9/16
инцидент, а по
делото не са представени медицински документи, доказващи наличието на описаните
от свидетелите здравословни проблеми у ищците.
Предвид гореизложеното съдът приема,
че всеки от ищците е претърпял и търпи вреди от внезапната кончина на сина му
М.Г., поради което същата е засегнала неимуществената му сфера, а от тук и че са налице визираните в закона – чл. 432, ал. 1 Кодекс за застраховането,
предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя на застрахования
водач спрямо близките на увредения - непозволено увреждане /противоправно
деяние, извършено виновно, в причинна връзка с което са настъпили неимуществени
вреди/, съставляващо в случая и застрахователно събитие, рискът от настъпване
на което е бил покрит посредством сключен договор за застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите.
Ето защо следва да се пристъпи към изясняване и на основния спорен по
делото въпрос за размерите на претендираните обезщетения на първо място през
призмата на наведеното в отговора възражение за наличие на принос на пострадалия за настъпване на
вредоносния.
Съпричиняване ще е налице тогава, когато вредоносният резултат е в причинна
връзка както с виновните действия на този, който се държи отговорен за
причинените вреди, така и с действията на самия увреден, като в тези случаи
вината на пострадалия няма отношение при определяне на размера на обезщетението
/в този смисъл Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС/.
В настоящия случай възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалото лице се основава на твърдението, че към момента на
пътнотранспортното произшествие то не е било с поставен предпазен колан.
В действителност законът – чл. 137а, ал. 1 Закон за движението по
пътищата /ЗДвП/, създава задължение за водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, от която е и лек автомобил марка
„Опел“, модел „Астра“, рег. № ***, в който е бил пътник покойният М.Г. в
момента на пътнотранспортното произшествие, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани, като за установяване на обстоятелството дали в момента
на произшествието той е било с поставен обезопасителен колан и за степента на
уврежданията при правилно поставен обезопасителен колан бе допуснато извършване
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза.
Съобразно заключението на вещите лица по нея - д-р Б.П. и инж. В.С. : „Лек
автомобил „Опел Астра“ е фабрично оборудван от производителя със система за
пасивна безопасност – предпазни /обезопасителни/ колани, като с такъв е
снабдено всяко място в автомобила, следователно пет на брой – два в предната и
три в задната част на купето : … Пострадалият М.Г.Г. е седял на предна дясна
пътническа седалка в леки автомобил „Опел Астра“. Всички травматични увреждания
са получени в резултат на
Продължение
на решение по т. д. № 74/21 г. на ОСПд – стр. 10/16
действието
на твърд, тъп предмет чрез удар с много висока кинетична енергия или притискане
с или върху такъв и добре отговарят да са причинени по механизма на ж. п.
травма – пострадал пасажер, без поставен предпазен обезопасителен колан в лек
автомобил пир преобръщането му при блъскането му от дясната страна от подвижен
ж. п. състав /влак/. Всички травматични увреждания са причинени и вътре в
купето на лекия автомобил и са в пряка причинно-следствена връзка с въпросното
ПТП. По тялото на пострадалия М.Г. не се откриват травматични увреждания, които
да сочат, че той е бил с поставен предпазен колан. Видно от всички гореописани
травматични увреждания може да се заключи, че пострадалият М.Г.Г. не е бил с
поставен предпазен /обезопасителен/ колан. Видно от снимковия материал … и
анализа на получените травматични увреждания на пострадалия М.Г., намерени при
аутопсията на трупа му, може да се заключи категорично, че поставянето на
предпазен колан не би се отразило на степента на травматичните увреждания,
защото ударът от релсовото транспортно средство /влака/ е локализиран в дясната
странична част на лекия автомобил /предна дясна врата и преден десен калник/
със значителни деформации и всичките травматични увреждания на пострадалия са в
областта на главата /тежка черепно-мозъчна травма, довела до смъртта му/ и
гръдния кош.“
Заключението не бе оспорено, като е изготвено на база събраните по делото
доказателства, сред които липсват такива, които да опровергават изводите на
вещите лица, поради което съдът няма основание да не го кредитира и при
формиране на извода относно обстоятелството дали в момента на произшествието
пострадалото лице е било с поставен предпазен колан и по въпроса за степента на
уврежданията при липса на такъв ще обоснове решението си на същото.
Базирайки се на него и изхождайки от изводите на вещите лица, че като се
вземат предвид произтеклите у покойния М.Г. травматични увреждания и липсата на
такива, сочещи, че той е бил с поставен предпазен колан, механизмът на ПТП, при
който сблъсъкът между лекия автомобил и влака, който е с голяма маса, е бил
локализиран в дясната странична част на лекия автомобил, в която е седял синът
на ищците, в който случай поставянето на предпазен колан не би се отразило на
степента на травматичните увреждания, настоящият състав приема за установено,
че в момента на инцидента е налице нарушение от страна на пострадалото лице на
задължението му по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП като пътник на лек
автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, рег. № ***, да използва обезопасителен
колан, но в случая то не е допринесло за произтеклия вредоносен резултат, поради което възражението за съпричиняване като
неоснователно следва да бъде отхвърлено.
При това положение съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на
претендираните обезщетения за неимуществени вреди следва да бъде определен от
съда по справедливост.
Продължение
на решение по т. д. № 74/21 г. на ОСПд – стр. 11/16
Според дадените задължителни разрешение в т. ІІ от
Постановление на Пленума на ВС № 4/23.12.1968 г. : „ …Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД … не е абстрактно … То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. … При причиняването на смърт от
значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. …“
Според трайната съдебна практика при определяне на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди следва да се отчитат и конкретните обществено-икономически
условия към момента на настъпване на произшествието /решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. №
795/2008 г., II т. о., решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., решение № 66 от 3.07.2012 г. по т. д. №
619/2011 г., II т. о., решение № 23 от 25.03.2014 г. по т. д. № 1154/2013 г., II т. о, решение № 157/28.11.2014 г. по т. д. №
3040/2013 г., II т. о, решение № 242 от 12.01.2017 г. по т. д. № 3319/2015 г., II т. о./
Установи се вече по-горе в настоящото
изложение, че въпреки, че покойният М.Г. е бил пълнолетен и е имал собствено
семейство, то той заедно със съпругата си е живял с родителите си в дома им, в
общо домакинство, като са били в изключително близки и добри отношения, поради
което житейски нормално е неочакваната му смърт да е предизвикала
по-продължителни и интензивни страдания у всеки от ищците, които след случилото
се променили, престанали да се смеят и се затворили се в себе си. Същевременно,
обаче, няма данни по делото трагичното събитие да се е отразило на
здравословното им състояние.
Предвид гореизложеното и вземайки
предвид обстоятелството, че ищците имат и друг син, с който са в добри
отношения и могат да разчитат на подкрепата му, то в съответствие с принципа за справедливост всеки от предявените искове с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ следва да бъде уважен за сумата от 120 000 лв., като за
разликата до пълния предявен размер от 130 000 лв. – отхвърлен като
неоснователен.
И тъй като се ангажира отговорността на застрахователя за задължение,
произтекло от непозволено увреждане, в който случай съобразно чл. 84, ал. 3 ЗЗД
деликвентът изпада в забава и без покана, то в съответствие с чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ във връзка с чл. 429,
ал. 2, т. 2 и чл. 429, ал. 3 КЗ, според които
застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите покрива в рамките на застрахователната сума и отговорността на
застрахования и за лихвите за забава, когато застрахованият отговоря за тяхното
плащане пред увреденото лице, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430,
ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
Продължение
на решение по т. д. № 74/21 г. на ОСПд – стр. 12/16
застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна, то за плащането на законната
лихва върху присъдената главница от датата на подаване на Молба вх. № 3824 от
адвокат П.К. – пълномощник на ищците до ответника – 20.10.2020 г., с която е
поискано плащане на застрахователно обезщетение до окончателното й изплащане
ответникът следва да бъде осъден.
На основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата на адвокат П.К. следва да
бъдат определени адвокатски възнаграждения за оказаната на ищците безплатна
правна помощ и съдействие по настоящото дело в размери за всеки от тях по
4574.77 лв. с включен ДДС в съответствие
с чл. 7, ал 2, т. 5 от Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения съразмерно на уважените искове /тъй като цената на иска на всеки
един от двамата ищци е 130 000 лв., то дължимото възнаграждение за пълния размер
на иска с включен ДДС е 4956 лв. и се формира от сбора на сумата от 3530 лв. +
2% върху горницата над 100 000 лв. до пълния размер на цената на иска от
130 000 лв. х 1.2, като съразмерно на уважената част от него възнаграждението е
4574.77 лв. = 4956 лв. х 120 000 лв. : 130 000 лв./
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК всеки от ищците следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по производството в размер на 17.69 лв. съразмерно на отхвърления иск /5 лв. държавна такса за издаване на съдебно удостоверение + 225 лв. депозит за вещи лица х 7.69%/. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК всеки от ищците следва да бъде осъден да заплати на ответника възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 350 лв., определен съобразно чл. 25, ал. 2 от Наредба за плащането на правната помощ, като се отчете обстоятелството, че материалният интерес по делото е над 10 000 лв.
На третото лице-помагач на страната на ответника разноски не следва да
бъдат присъждани съобразно чл. 78, ал. 10 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на съда държавна такса по производството съразмерно на уважените искове
в общ размер на 9600 лева.
По изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес
на управление – пл. „Позитано“ № 5, да заплати на Г.И.Г. с ЕГН **********,***,
сумата от 120 000 лв. /сто и двадесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина му на ***, произтекла от
престъпление по чл. 343, ал. 4 във връзка с ал. 3,
предложение 1, б. „Б“, предложение 1 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 342,
ал. 2 НК, в извършването на което К.К.М.е
признат за виновен с Присъда № 28/18.05.2020 г., постановена по нохд № 547 по
описа на Окръжен
Продължение
на решение по т. д. № 74/21 г. на ОСПд – стр. 13/16
съд – Пловдив за 2020 г., влязла в сила на
14.07.2015 г., изразяващо се в това, че на ***, около 06.50 ч. в ***, като работник
то транспорта /***на км ***в междугарието ***– ***/ нарушил правилата за
експлоатация на съоръженията - чл. 76, т. 2, предложение 1 от Наредба № 4 от
27.03.1997 г. за железопътните прелези, издадена от Министъра на транспорта и
Министъра на вътрешните работи, обн. ДВ бр. 32/18.04.1997 г.: „Дежурният *** е
длъжен да: т. 2 спира движението на ППС през *** и *** * минути преди
преминаването на ЖП возило“, като не *** движението на ППС през посочения
прелез и не ***преди преминаването на пътнически влак № ***, движещ се от
***към ***, обслужван от електромотрисен влак /ЕМВР/ 41-005/006 и по
непредпазливост, в условията на независимо съпричиняване с И.Г.Г. причинил
смъртта на М.Г.Г. /починал на *** в ***/ и телесни повреди на повече от едно лице,
а именно две средни телесни повреди /по смисъла на чл.129, ал. 2 НК/ на Г.
Т.Т., изразяващи се в трайно затрудняване на движенията на врата и трайно
затрудняване на движенията на левия горен крайник и средна телесна повреда /по
смисъла на чл.129, ал. 2 НК/ на И.Г.Г., изразяваща се в трайно затрудняване на
движенията на десния долен крайник, като деянието е извършено в пияно състояние
/при наличие на алкохол в кръвта 2,61 на хиляда/, както и от престъпление по
чл. 343, ал. 4 във връзка с ал. 3, б. „Б“, предложение 1 във връзка с ал. 1 във
връзка с чл. 342, ал. 1 НК, в извършването на което третото лице И.Г.Г. е
признато за виновно с Присъда № 28/18.05.2020 г., постановена по нохд № 547 по
описа на Окръжен съд – Пловдив за 2020 г., влязла в сила на 14.07.2015 г., изразяващо
се в това, че на ***, около 06.50 ч., при управление на МПС – лек автомобил
„Опел Астра“, рег. № ***, по околовръстния път на северната индустриална зона
на *** в посока запад - изток /към ***/, при приближаване на железопътен прелез
на километър ***в междугарието ***- *** нарушило правилата за движение - чл.
51, ал. 2 ЗДвП : „Водачът на пътно превозно средство, когато се приближава към
железопътен прелез трябва да се движи с такава скорост, която да му позволи при
необходимост да спре пред прелеза“, като се движел със скорост от 60 км/ч, а
скоростта, с която е можел да спре пред прелеза е била до 40 км/ч; чл. 53, ал.
1 ЗДвП : „Преди да премине през железопътния прелез всеки участник в движението
е длъжен, независимо от състоянието на бариерите, на светлинната и на звуковата
сигнализация, да се убеди, че към прелеза не се приближава релсово превозно
средство и че преминаването през прелеза е безопасно“ и чл. 109, т. 4 ППЗДвП :
„Спирането на пътните превозни средства пред железопътен прелез е задължително
при: вдигнати бариери и липса на сигнал на светофара и на звуковата
сигнализация, ако към прелеза приближава релсово превозно средство“, като не
спрял и навлязъл в прелеза без да се убеди, че към същия не приближава влак, и
по непредпазливост, в условията на независимо съпричиняване с К.К.
Продължение
на решение по т. д. № 74/21 г. на ОСПд – стр. 14/16
М. причинил смъртта на М.Г.Г. /починал на
*** в ***/ и телесни повреди на едно лице, а именно две средни телесни повреди
/по смисъла на чл.129 ал.2 от НК/ на Г. Т.Т., изразяващи се в трайно
затрудняване на движенията на врата и трайно затрудняване на движенията на
левия горен крайник, рискът от
настъпването на което събитие е покрит посредством сключен със „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите във
формата на Застрахователна полица № ***със срок на
действие от 13.07.2019 г. до 12.07.2020 г.
ведно със законната лихва от 20.10.2020 г. до окончателното
й изплащане, като над уважения до пълния
предявен размер от 130 000 лева – отхвърля предявения иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 Кодекс за застраховането като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК *********,
със седалище в гр. София и адрес на управление – пл. „Позитано“ № 5, да заплати
на адвокат П.К. ***, с адрес – ***, сумата от
4574.77 лв. /четири хиляди петстотин седемдесет и четири лева и седемдесет и
седем стотинки/ адвокатско възнаграждение с включен данък върху добавената
стойност за оказана безплатна правна помощ и съдействие на ищеца по т. д. № 74
по описа на Окръжен съд – Пловдив, ІV гр. с. за 2021 г. Г.И.Г. с ЕГН **********, съразмерно на уважения иск.
ОСЪЖДА Г.И.Г. с
ЕГН **********,***, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК *********, със седалище в гр.
София и адрес на управление – пл. „Позитано“ № 5, сумата от 17.69 лв.
/седемнадесет лева и шестдесет и девет стотинки/ разноски по производството
съразмерно на уважения иск и сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/
възнаграждение за защита от юрисконсулт.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес
на управление – пл. „Позитано“ № 5, да заплати в полза на Окръжен съд – Пловдив
сумата от 4800 лв. /четири хиляди и осемстотин лева/ държавна такса по
производството по предявения иск от Г.И.Г. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес
на управление – пл. „Позитано“ № 5, да заплати на Е.М.Г. с ЕГН **********,***,
сумата от 120 000 лв. /сто и двадесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й на
Продължение
на решение по т. д. № 74/21 г. на ОСПд – стр. 15/16
***, произтекла от престъпление по чл. 343, ал. 4 във връзка с ал. 3, предложение 1, б.
„Б“, предложение 1 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 342, ал. 2 НК, в
извършването на което К.К.М.е признат за виновен с
Присъда № 28/18.05.2020 г., постановена по нохд № 547 по описа на Окръжен съд –
Пловдив за 2020 г., влязла в сила на 14.07.2015 г., изразяващо се в това, че на
***, около 06.50 ч. в ***, като работник то транспорта /***на км ***в
междугарието ***– ***/ нарушил правилата за експлоатация на съоръженията - чл.
76, т. 2, предложение 1 от Наредба № 4 от 27.03.1997 г. за железопътните
прелези, издадена от Министъра на транспорта и Министъра на вътрешните работи,
обн. ДВ бр. 32/18.04.1997 г.: „Дежурният *** е длъжен да: т. 2 *** *** на ППС
през прелеза и *** минути преди преминаването на ЖП возило“, като не спрял
движението на ППС през посочения прелез и не ***преди преминаването на
пътнически влак № ***, движещ се от ***към ***, обслужван от електромотрисен
влак /ЕМВР/ 41-005/006 и по непредпазливост, в условията на
независимо съпричиняване с И.Г.Г. причинил смъртта на М.Г.Г. /починал на *** в
***/ и телесни повреди на повече от едно лице, а именно две средни телесни
повреди /по смисъла на чл.129, ал. 2 НК/ на Г. Т.Т., изразяващи се в трайно
затрудняване на движенията на врата и трайно затрудняване на движенията на
левия горен крайник и средна телесна повреда /по смисъла на чл.129, ал. 2 НК/
на И.Г.Г., изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на десния долен
крайник, като деянието е извършено в пияно състояние /при наличие на алкохол в
кръвта 2,61 на хиляда/, както и от престъпление по чл. 343, ал. 4 във връзка с
ал. 3, б. „Б“, предложение 1 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 342, ал. 1 НК,
в извършването на което третото лице И.Г.Г. е признато за виновно с Присъда №
28/18.05.2020 г., постановена по нохд № 547 по описа на Окръжен съд – Пловдив
за 2020 г., влязла в сила на 14.07.2015 г., изразяващо се в това, че на ***,
около 06.50 ч., при управление на МПС – лек автомобил „Опел Астра“, рег. № ***,
по околовръстния път на северната индустриална зона на *** в посока запад -
изток /към ***/, при приближаване на железопътен прелез на километър ***в
междугарието ***- *** нарушило правилата за движение - чл. 51, ал. 2 ЗДвП :
„Водачът на пътно превозно средство, когато се приближава към железопътен
прелез трябва да се движи с такава скорост, която да му позволи при
необходимост да спре пред прелеза“, като се движел със скорост от 60 км/ч, а
скоростта, с която е можел да спре пред прелеза е била до 40 км/ч; чл. 53, ал.
1 ЗДвП : „Преди да премине през железопътния прелез всеки участник в движението
е длъжен, независимо от състоянието на бариерите, на светлинната и на звуковата
сигнализация, да се убеди, че към прелеза не се приближава релсово превозно
средство и че преминаването през прелеза е безопасно“ и чл. 109, т. 4 ППЗДвП :
„Спирането на пътните превозни средства пред железопътен прелез е задължително
при:
Продължение
на решение по т. д. № 74/21 г. на ОСПд – стр. 16/16
вдигнати бариери и липса на сигнал на
светофара и на звуковата сигнализация, ако към прелеза приближава релсово
превозно средство“, като не спрял и навлязъл в прелеза без да се убеди, че към
същия не приближава влак, и по непредпазливост, в условията на независимо
съпричиняване с К.К.М.причинил смъртта на М.Г.Г. /починал на *** в "***/ и
телесни повреди на едно лице, а именно две средни телесни повреди /по смисъла
на чл.129 ал.2 от НК/ на Г. Т.Т., изразяващи се в трайно затрудняване на
движенията на врата и трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник,
рискът от настъпването на което събитие е
покрит посредством сключен със „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ договор
за задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите във
формата на Застрахователна полица № ***, със срок на действие от
13.07.2019 г. до 12.07.2020 г. ведно със законната лихва от 20.10.2020 г. до окончателното
й изплащане, като над уважения до пълния
предявен размер от 130 000 лева – отхвърля предявения иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 Кодекс за застраховането като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК *********,
със седалище в гр. София и адрес на управление – пл. „Позитано“ № 5, да заплати
на адвокат П.К. ***, с адрес – ***, сумата от
4574.77 лв. /четири хиляди петстотин седемдесет и четири лева и седемдесет и
седем стотинки/ адвокатско възнаграждение с включен данък върху добавената
стойност за оказана безплатна правна помощ и съдействие на ищеца по т. д. № 74
по описа на Окръжен съд – Пловдив, ІV гр. с. за 2021 г. Е.М.Г. с ЕГН **********,***, съразмерно на уважения иск.
ОСЪЖДА Е.М.Г. с
ЕГН **********,***, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК *********, със седалище в гр.
София и адрес на управление – пл. „Позитано“ № 5, сумата от 17.69 лв.
/седемнадесет лева и шестдесет и девет стотинки/ разноски по производството
съразмерно на уважения иск и сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/
възнаграждение за защита от юрисконсулт.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес
на управление – пл. „Позитано“ № 5, да заплати в полза на Окръжен съд – Пловдив
сумата от 4800 лв. /четири хиляди и осемстотин лева/ държавна такса съразмерно
на уважения иск на ищеца Е.М.Г. с ЕГН **********.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страната.
СЪДИЯ :