Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 677
Стара
Загора, 26.02.2024 г.
Стара Загора, 26.02.2024г.
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на тридесет и
първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и с
участието
на прокурор като разгледа
докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА
административно дело № 593 по описа за 2023г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Образувано
е по жалба на С.Й.Г. с адрес ***, подадена чрез пълномощника му адв. С.
***, против Заповед № 10-00-1597 от 04.08.2023г., издадена от Кмета на Община
Стара Загора. С оспорената заповед, на основание чл.178, ал.6 във вр. с чл.223,
ал.1, т.7 от ЗУТ, на С.Й.Г. е разпоредено да премахне изпълнените зидове на
мястото на гаражната врата и да се преустанови ползването за жилищни нужди на
строеж „Гараж“, находящ се в УПИ ХІ549, кв. 43 – Лозенец по плана на
гр. Стара Загора, ПИ с идентификатор 68850.512.710 по КККР на гр. Стара Загора,
с административен адрес: гр. Стара Загора, ул. „П.“ № 55.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорения административен акт, по съображения за издаването му в нарушение и
при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят оспорва като
необосновани съдържащите се в заповедта фактически констатации и като
неправилни направените въз основа на тях правни изводи, че помещението,
находящо се в сутерена на еднофамилната жилищна сграда, се ползва не по
предназначение за жилищни нужди и съотв. че е налице възприетото материалноправно
основание за упражненото административно правомощие по чл.178, ал.6 от ЗУТ.
Направено е искане за отмяна на обжалваната
заповед, като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата - Кмет на Община Стара Загора, чрез
процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и
моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че от събраните по делото доказателства безспорно
се установява, че гаражът е преустроен в жилище и се ползва като жилище, без за
това преустройство да е одобрен инвестиционен проект и да издадено разрешение
за строеж, поради което същият представлява незаконен строеж. С оглед на което
счита, че обжалваната заповед за забрана ползването на строежа, като издадена в
съответствие и при правилно приложение на закона, е законосъобразна.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа
страна по административно-правния спор:
В Община Стара
Загора е постъпила жалба, подадена от М.Т.И., относно незаконосъобразни
постройки в имота на С.Й.Г.,***.
На
23.03.2023г. работна група от служители от Дирекция „Общински проекти и контрол
по строителството“ и отдел „Кадастър и регулация“ в Община Стара Загора, е
извършила проверка на строеж: „Гараж“, находящ се в УПИ
ХІ549, кв. 43 – Лозенец по плана на гр. Стара Загора, ПИ с
идентификатор 68850.512.710 по КККР на гр. Стара Загора, с административен
адрес гр. Стара Загора, ул. „П.“ № 55, за резултатите от която проверка е съставен Констативен акт
№ 69 от 12.05.2023г. Съгласно констативния акт (л.90), строежът е
собственост на С.Й.Г.; възложител и изпълнител на строежа е С.Г., като
строителството е извършено въз основа на одобрени строителни книжа – Разрешение
за строеж № РС-И 931/ 19.09.2006г. и Протоколи от 01.06.2007г. за откриване на
строителна площадка и за определяне на строителна линия и ниво. При извършената проверка на място в имота се сочи за установено, че „Гараж“ в сутерена на еднофамилната жилищна
сграда съгласно одобрен проект по Разрешение за строеж № РС-И 931/ 19.09.2006г. е извършено
преустройство и не се ползва по предназначение. На мястото на отворите за
гаражна врата с размери 2.70/ 2.20м и врата с размери 1.00/2.0м, които са
предвидени по южната фасада на сграда с идентификатор 68850.512.710.1 са изпълнени зидове с приблизителна височина на плътната
част 1.00м, а над зидарията са монтирани прозорци. Жилищната сграда, част от
която е и гаражът, е въведена в експлоатация чрез Удостоверение за въвеждане в
експлоатация на строеж № Уве-И-201/ 24.07.2008г. Сочи се в констативния акт, че
„строеж“ гараж не се ползва по предназначение, в нарушение на чл.178, ал.4 от ЗУТ. Въз основа на приетите за установени нарушения на разпоредбата на чл.178,
ал.4 от ЗУТ, е посочено, че констативният акт е основание за започване на
административно производство по реда на чл.178, ал.6 от ЗУТ за забрана ползване
на строежа.
Съставеният Констативен акт № 69 от 12.05.2023г. е получен
от С.Г. на 05.06.2023г.
С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед №
10-00-1597 от 04.08.2023г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, на
основание чл.178, ал.6 във вр. с чл.223, ал.1, т.7 от ЗУТ, на С.Й.Г. е
разпоредено да премахне изпълнените зидове на мястото на гаражната врата и да
се преустанови ползването за жилищни нужди на строеж „Гараж“, находящ се в УПИ
ХІ549, кв. 43 – Лозенец по плана на гр. Стара Загора, ПИ с
идентификатор 68850.512.710 по КККР на гр. Стара Загора, с административен
адрес гр. Стара Загора, ул. „П.“ № 55. Със същата заповед е разпоредено и освобождаването
на строежа и прекъсване на захранването с електрическа и топлинна енергия, с
вода, газ, телефон и други. От фактическа страна
обжалваният административен акт се основава изцяло на констатациите,
обективирани в съставения Констативен акт № 69 от 12.05.2023г., при възпроизвеждане на неговото съдържание - че при
извършената проверка на място в УПИ ХІ549, кв.
43 – Лозенец по плана на гр. Стара Загора, ПИ с идентификатор 68850.512.710 по
КККР на гр. Стара Загора е установено, че „Гараж“ в сутерена на еднофамилната
жилищна сграда съгласно одобрен проект по Разрешение за строеж № РС-И 931/ 19.09.2006г. е извършено
преустройство и не се ползва по предназначение - на мястото на отворите за
гаражна врата с размери 2.70/ 2.20м и врата с размери 1.00/2.0м, които са
предвидени по южната фасада на сграда с идентификатор 68850.512.710.1 са изпълнени зидове с приблизителна височина на плътната
част 1.00м, а над зидарията са монтирани прозорци. Въз основа на тези
констатации е направен извод, че е установен строеж,
който се полза не по предназначение и без да е въведен в експлоатация, в
нарушение на чл.178, ал.4 от ЗУТ.
По делото са представени и
приети като доказателства документите, съдържащи се в административната
преписка по издаването на обжалваната заповед. Като доказателства са приети и
Разрешение за строеж № 19-409 от 06.07.2021г., ведно с одобрена строителна
документация, за изграждане на допълващо застрояване – гараж със ЗП 13.68кв.м,
строеж шеста категория, в УПИ ХІ549, кв. 43 – Лозенец по плана на
гр. Стара Загора, ПИ с идентификатор 68850.512.710 по КККР на гр. Стара Загора
(л.54 и сл.); одобрен инвестиционен проект в част конструктивна и част архитектурна
за строителството на обект: Еднофамилна жилищна сграда в УПИ ХІ549, кв.
43 – Лозенец, по плана на гр. Стара Загора, ПИ с идентификатор 68850.512.710 по
КККР на гр. Стара Загора; Удостоверение № Уве-И-201 от 24.07.2008г. за
въвеждане в експлоатация на строеж пета категория: „Жилищна сграда“ със ЗП
146.91кв.м и РЗП 342.64кв.м и др.
По делото е назначена, изпълнена и изслушана съдебно-техническа експертиза,
заключението по която, неоспорено от страните, съдът възприема като обективно,
обосновано и компетентно изготвено. Съгласно заключението в УПИ ХІ549, кв.
43 – Лозенец по плана на гр. Стара Загора, ПИ с идентификатор 68850.512.710 по
КККР на гр. Стара Загора, като част от основното застрояване е построена
триетажна жилищна сграда с одобрен проект и Разрешение за строеж № РС-И-931/
19.09.2006, изпълнена и въведена в експлоатация с удостоверение за въвеждане в
експлоатация № Уве-И 301/ 24.07.2008г. По одобрената проектна документация,
според архитектурен план за разпределение, в сутерена – първи етаж е предвидено
помещение за гараж – 46.00кв.м, с отвори за врати за достъп откъм улицата за
автомобили и пешеходна. Това помещение е функционална и обемна част от
жилищната сграда. По време на огледа изпълнилото СТЕ вещо лице е констатирало,
че това помещение се използва за жилищни нужди, като вратите за достъп (автомобилна
и пешеходна) са частично зазидани със зид 25см. и височина – 90 – 100см, а над
него е изграден прозорец за естествено осветяване на помещението. Извършено е
фактическо преустройство на гаражното помещение с промяна на неговото
предназначение, изразяващо се в промяна на неговата функция, като за целта
помещението е преустроено във вид за ежедневно битово обитаване. Съгласно
заключението в имота, въз основа на РС № 19-409 от
06.07.2021г., е изпълнено строителство на „Гараж“ – допълващо застрояване със
ЗП 13.68кв.м, долепен до източната част от оградата и до основното застрояване
(жилищната сграда), който строеж не се ползва по предназначение – гаражът е
преустроен като преддверие на жилищната сграда и се ползва като жилищно
помещение, без да са налице данни за одобрена за преустройството документация.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано
лице с правен интерес - адресат на Заповед № 10-00-1597 от
04.08.2023г. на Кмета на Община Стара Загора, в нормативно установения срок (заповедта е
изпратена за връчване на С.Г. приложено към писмо изх. № 10-11-10957 от
28.08.2023г. – л.7, а жалбата е подадена чрез Община Стара Загора на
11.09.2023г.) и против административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Заповед №
10-00-1597 от 04.08.2023г. е постановена от материално и териториално компетентния административен
орган – Кмет на Община Стара Загора, при упражняване на правомощието по чл. 178, ал.6 от ЗУТ вр. с чл.223,
ал.1, т.7 от ЗУТ.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма, но не
са изпълнени изискванията на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК и на чл.178, ал.6 от ЗУТ за
мотивираност на административния акт. За да се счита изпълнено изискването на чл.59, ал.2, т.4,
предл. първо от АПК за посочване на фактическите основания за издаването на
акта, заповедта е следвало да съдържа описание на онези обстоятелства, които
имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на
законово регламентираната материалноправна
предпоставка за упражненото правомощие по чл.178, ал. 6 от ЗУТ, а именно
допуснато нарушение на забраната по чл.178, ал.4 от ЗУТ строежи или части
от тях да се ползват не по предназначението им или в нарушение
на условията за въвеждане в експлоатация. В случая
обективираното в обстоятелствената част на оспорения акт като мотиви се свежда
до констатацията, че „Гараж в сутерена на еднофамилната
жилищна сграда съгласно одобрен проект по Разрешение за строеж № РС-И 931/ 19.09.2006г. е извършено
преустройство и не се ползва по предназначение - на мястото на отворите за
гаражна врата с размери 2.70/ 2.20м и врата с размери 1.00/2.0м, които са
предвидени по южната фасада на сграда с идентификатор 68850.512.710.1 са изпълнени зидове с приблизителна височина на плътната
част 1.00м, а над зидарията са монтирани прозорци“. С така изложеното не може да се
счита, че административният орган е изпълнил задължението си да издаде
мотивиран административен акт. Доколкото сами по себе си описаните като
изпълнени СМР не обосноват наличието на фактическо използване на строеж/ част
от строеж не по предназначение, съответно на ползване в нарушение на условията
за въвеждане в експлоатация, то на практика мотивите за издаването на заповедта
се свеждат до обективирания извод, че е установен строеж, който се
полза не по предназначение и без да е въведен в експлоатация, без обаче да са
посочени обуславящите този извод фактически обстоятелства, вкл. от гл. т на
това с какво предназначение фактически се използва строежът. Тази непълнота не
може да бъде преодоляна с разпореденото с диспозитива на заповедта
преустановяване ползването на строеж „гараж“ за жилищни нужди, тъй като по
съображения, които ще бъдат изложени по-долу в решението, е налице неяснота в
разпоредителната част на акта относно строежа, за който е разпоредено
преустановяване на неговото ползване за жилищни нужди. Действително съгласно разрешението, дадено с ТР № 16 от
31.03.1975г. на ОСГК, няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ,
предхождащ постановяването на акта. В случая обаче мотивите за постановяването
на обжалваната заповед не могат да бъдат
изведени от съдържащите се в приложената административна преписка документи и в
частност от съставения Констативен акт № 69 от 12.05.2023г. – както беше
посочено, съдържащите се в констативния акт фактически констатации изцяло са
възпроизведени в заповедта, без да са описани
каквито и да е било други фактически обстоятелства, обуславящи и обосноваващи
ползването на строежа не по предназначение, в нарушение на чл.178, ал.4 от ЗУТ.
С оглед на което съдът приема, че формалното посочване като фактическо
основание за издаването на заповедта, че строеж „гараж“ се полза не по
предназначение и без да е въведен в експлоатация, следва да бъде приравнено на липса
на изискуемите се от закона мотиви и съответно - нарушаване на императивните
изисквания за мотивираност на акта по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК и чл.178, ал.6
от ЗУТ, което съставлява основание за отмяна на оспорената заповед, съгласно
разпоредбата на чл.146, т.2 от АПК.
Отделно
от това в разпоредителната част на заповедта липсва конкретизиране и
индивидуализиране на строежа, по отношение на който се явява упражнено
правомощието по чл. 178, ал.6 от ЗУТ. Доколкото от доказателствата по делото по
несъмнен начин се установява, че освен гаражното помещение, разположено в
сутеренния (първи) етаж на сградата
на основното застрояване (еднофамилна жилищна
сграда), в УПИ ХІ549, кв.
43 – Лозенец по плана на гр. Стара Загора, ПИ с идентификатор 68850.512.710 по
КККР на гр. Стара Загора, с административен адрес гр. Стара Загора, ул. „П.“ №
55, въз основа на Разрешение за строеж № 19-409 от 06.07.2021г., е изпълнено
строителство на „Гараж“ – допълващо застрояване със ЗП 13.68кв.м, долепен
до източната част от оградата и до основното застрояване (жилищната сграда), който строеж съгласно
заключението на изпълнената СТЕ не се ползва по предназначение (гаражът е преустроен
като предверие на жилищната сграда и се ползва като жилищно помещение), е налице неяснота
относно обекта, за който е разпоредено преустановяване използването му за
жилищни нужди. Всъщност по начина, по който е формулиран диспозитивът на
заповедта – „за премахване на изпълнените зидове на мястото на гаражната врата
и за преустановяване ползването за жилищни нужди на строеж „Гараж“,
находящ се в УПИ ХІ549, кв. 43 – Лозенец по плана на гр. Стара
Загора, ПИ с идентификатор 68850.512.710 по КККР на гр. Стара Загора, с
административен адрес гр. Стара Загора, ул. „П.“ № 55“, фактически
разпоредителната част на административния акт е насочена към изпълненото в
имота допълващо застрояване, доколкото именно то представлява строеж: „Гараж“. Този
строеж обаче не е бил предмет на установявания в хода на проведеното
административно производство по реда на чл.178, ал.6 от ЗУТ. В този смисъл е
налице противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на заповедта - обективираните в обстоятелствената част на
акта фактически и правни изводи за използване не по предназначение и без да е
въведен в експлоатация строеж, са обвързани с част от строеж - гаражното
помещение, разположено в сутеренния (първи) етаж на сградата
на основното застрояване (жилищната сграда, изпълнена въз основа на одобрен проект и издадено Разрешение за строеж № РС-И-931/ 19.09.2006г.), а диспозитивът на акта – със строеж „гараж“, какъвто строеж представлява
изпълненото въз основа на Разрешение за строеж № 19-409 от 06.07.2021г. в имота
допълващо застрояване. Липсата на конекситет между обстоятелствената и
разпоредителната част на заповедта съдът приема също като абсолютно основание
за нейната отмяна, като незаконосъобразна, доколкото не може еднозначно да се
установи волята на правоприлагащия орган за
обекта/строежа, по отношение на който е упражнено административното правомощие
по чл. чл.178, ал.6 от ЗУТ.
По съответствието на обжалваната Заповед № 10-00-1597 от 04.08.2023г. на
Кмета на Община Стара Загора с материалния закон:
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на административния акт обхваща
преценката налице ли са установените от административния орган релевантни
юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в
посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се
следват разпоредените с акта правни последици.
В случая, като правно основание за
издаването на оспорената заповед, е посочена разпоредбата на чл.178, ал.6 от ЗУТ, съгласно която при нарушения на чл.178, ал. 1 и чл.178, ал.4 на строежи от четвърта и пета категория кметът на
общината или упълномощено от него длъжностно лице въз основа на съставен
констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежите и
разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа
и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други. При
тази нормативна регламентация следва извода, че очевидно съдържанието на
административното правомощие по чл.178, ал.6 от ЗУТ, не включва възможност при
установени по отношение на строежи от четвърта и пета категория нарушения на
чл.178, ал. 1 и чл.178, ал.4 от ЗУТ, кметът на общината да разпорежда
премахването на тези строежи/ части от строежи. В производството по чл.178,
ал.6 от ЗУТ (по
който ред се е развило настоящото административно производство), дори и да бъде констатирано
незаконосъобразно извършено преустройство с промяна на предназначението, кметът
на общината няма законово предвидено правомощие със заповедта, с която
приключва това производство, да разпорежда премахването на незаконно изпълнения
строеж/ част от строеж. Следователно обжалваната заповед в частта й за
разпореденото, на основание чл.178, ал.6 от ЗУТ, „премахване на изпълнените
зидове на мястото на гаражната врата“ на строеж „Гараж“, се явява абсолютно
незаконосъобразна, като основание за отмяна на заповедта в тази й част.
Съдът приема, че оспорения
административен акт и в частта, с която е разпоредено преустановяване
ползването за жилищни нужди на строеж „Гараж“, находящ се в УПИ ХІ549, кв.
43 – Лозенец по плана на гр. Стара Загора, ПИ с идентификатор 68850.512.710 по
КККР на гр. Стара Загора, е постановен в нарушение и при неправилно приложение
на материалния закон, като съображенията за това са следните:
Както
беше посочено, упражняването на
правомощието по чл.178, ал.6 от ЗУТ се свързва с констатирани нарушения на
чл.178, ал. 1 от ЗУТ (не се разрешава да се ползват строежи или части от тях,
преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган) и по чл.178, ал.4 от ЗУТ (не се разрешава строежи или части от тях да се ползват не по
предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация). В
случая издаването на заповедта се основава на извода за установен строеж, който се полза не по предназначение и без да е въведен в
експлоатация, в нарушение на чл.178, ал.4 от ЗУТ.
От доказателствата по делото, в т.ч от заключението на изпълнената СТЕ се
установява, че в УПИ ХІ549, кв. 43 – Лозенец по плана на гр. Стара
Загора, ПИ с идентификатор 68850.512.710 по КККР
на гр. Стара Загора, като част от основното застрояване, е построена триетажна еднофамилна
жилищна сграда въз основа на одобрен проект и Разрешение за строеж № РС-И-931/
19.09.2006г., въведена в експлоатация с Удостоверение за въвеждане в
експлоатация № Уве-И 301/ 24.07.2008г. По одобрената проектна документация,
според архитектурен план за разпределение, в сутерена – първи етаж, е
предвидено помещение за гараж – 46.00кв.м, с отвори за врати за достъп откъм
улицата, което помещение представлява функционална и обемна част от жилищната
сграда. Към момента на изпълнение на СТЕ вещото лице е констатирало, че вратите
за достъп (автомобилна и пешеходна) на това помещение са частично зазидани със
зид 25см. и височина – 90 – 100см, а над него е изграден прозорец за естествено
осветяване на помещението, като е извършено фактическо преустройство на
гаражното помещение с промяна на неговото предназначение, изразяващо се в
промяна на неговата функция, като помещението е преустроено във вид за
ежедневно битово обитаване. Въпросът, който в случая се поставя, е дали
извършената промяна във функционалното използване на едно помещение в
еднофамилната жилищна сграда, обуславя извод за допуснато нарушение на
забраната по чл.178, ал.4 от ЗУТ, като основание за упражненото от кмета на
общината правомощие по чл.178, ал.6 от ЗУТ.
По аргумент от чл.177 ал.1 от ЗУТ, на въвеждане в експлоатация подлежат
обектите по смисъла на §5 т.39 от ДР на ЗУТ – самостоятелен строеж или реална
част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно
функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР.
Съответно
съгласно легалната дефиниция по § 5, т. 41 от ДР на ЗУТ,
„промяна на предназначението" на обект или на част от него е промяната от
един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове,
представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно ЗКИР и нормативните актове за неговото
прилагане. Следователно за
определянето съдържанието на понятието „строеж“ в забранителните разпоредби на
чл.178, ал.1 и ал.4 от ЗУТ, следва да се изхожда от дефиницията по §5 т.39 от
ДР на ЗУТ за обект, а въпросът дали е извършена промяна на ползването на
въведения в експлоатация строеж/ част от строеж, по начин, различен от
посочения в удостоверението за въвеждане в експлоатация, се разрешава съобразно
кодовете, установени от ЗКИР и представляващи основни кадастрални данни. Когато
административното правомощие по чл.178, ал.6 във вр. с чл. 223, ал.1, т.7 от ЗУТ се упражнява по отношение на част от строеж, който не се използва по
предназначението си съгласно издадените строителни книжа и условията за
въвеждане в експлоатация, се изисква тази част от строежа да е определена като
самостоятелен обект по см. на §5 т.39 от ДР на ЗУТ т.е реална част от строеж с
определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално
предназначение и идентификатор по ЗКИР. Следва да се
отбележи че „гаражът“ може да представлява обект на кадастъра по см. на чл.23,
т.2 или т.3 от ЗКИР т.е като самостоятелна сграда /строеж/ или като
самостоятелен обект в сграда /реално обособена част от строеж със самостоятелно
функционално предназначение/. В случая, съгласно
представеното Удостоверение № Уве-И-201 от 24.07.2008г., в експлоатация е
въведен строеж пета категория: „Жилищна сграда“ със ЗП 146.91кв.м и РЗП
342.64кв.м, находящ се в УПИ ХІ549, кв. 43 – Лозенец по плана на гр.
Стара Загора, ПИ с идентификатор 68850.512.710 по КККР на гр. Стара Загора, с
административен адрес гр. Стара Загора, ул. „П.“ № 55. Строежът е заснет и
нанесен в кадастралния план на гр. Стара Загора като обект с идентификатор
68850.512.710.1 с функционално предназначение еднофамилна жилищна сграда
(л.78 по делото). От представената по
делото разпечатка с данни от КККР относно ПИ с идентификатор 68850.512.710, е
видно, че в кадастралния план липсва нанасяне като самостоятелен обект по см.
на §5 т.39 от ДР на ЗУТ в сграда с идентификатор 68850.512.710.1, на обособена
част от строежа (еднофамилна жилищна сграда) със самостоятелно функционално предназначение (гараж) и със самостоятелен идентификатор по ЗКИР.
Следователно на първо място неправилно и незаконосъобразно решаващият
административен орган е приел, че предвиденото по одобрената проектна
документация според архитектурен план за разпределение в сутерена – първи етаж,
помещение за гараж, представлява самостоятелен строеж – пета категория (както е посочено в
заповедта) и съотв. обект по см. на §5 т.39 от ДР на ЗУТ, който не
се ползва по предназначение. Действително, по аргумент от чл.223, ал.1, т.7 от ЗУТ, административното правомощие по чл.178, ал.6 от ЗУТ може да бъде упражнено
по отношение на част от строеж, но в случая с разпоредителната част на
заповедта се вменява задължение за преустановяване ползването за жилищни нужди
и освобождаването на строеж „гараж“. Отделно от това, както беше посочено, дали
е извършена промяна на ползването на въведения в експлоатация строеж/част от
строеж, следва да се преценява в контекста на легалната дефиниция за промяна на
предназначението по § 5, т. 41 от ДР от ЗУТ т.е с оглед на това дали е налице промяна от един
начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи
основни кадастрални данни, установени от ЗКИР и нормативните
актове по неговото прилагане. Следователно при
определяне на предназначението на даден обект, следва да се изхожда от начина
на ползване съгласно съответните кодове
за кадастралните данни, заложени в Приложение № 4 към чл. 16, ал. 3 от Наредба
№РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри. Съответно кодовете по
т.4 „Самостоятелни обекти в сгради и в съоръжения на техническата инфраструктура“
на Приложение № 4 към чл. 16, ал. 3 от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016г., за
самостоятелен обект в сграда „жилище“ и за самостоятелен обект в сграда
„гараж“, са различни. Но в случая
помещението в еднофамилната жилищна сграда, определено според архитектурния
план за разпределение в сутерена /първи етаж/, като такова за гараж, нито при
въвеждането на жилищната сграда в експлоатация е отразено като самостоятелен
обект по см. на § 5, т. 41 от ДР от ЗУТ, нито е отразено в КККР като
самостоятелен обект в сграда по чл.23, т.3 от ЗКИР със самостоятелен
кадастрален идентификатор, нито по какъвто и да е било начин е обосновано и
доказано, че това помещение се ползва като самостоятелен обект в жилищна сграда
– жилище по см. § 5, т.30 от ДР на ЗУТ (съвкупност от помещения, покрити и/или
открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за
задоволяване на жилищни нужди). Промяната на функционалното предназначение
(функцията, за която ще се използва) на дадено помещение в еднофамилна жилищна
сграда (т.е жилищна сграда с едно жилище), чрез преустройване на предвиденото
по одобрената проектна документация като гаражно помещение в такова за
ежедневно битово обитаване т.е за жилищни нужди, не води нито до нарушаване на
забраната по чл.178, ал.4 от ЗУТ, нито до наличието на законово
регламентираното материалноправно основание по чл. 178, ал.6 от ЗУТ, тъй като не
обуславя промяна на функционално предназначение и използване на въведената в
експлоатация и нанесената в КККР еднофамилна жилища сграда, съотв. няма за
последица обособяването, вследствие на извършена промяна на предназначението по
см. на § 5, т. 41 от ДР на ЗУТ на нов обект по см. на §5 т.39 от ДР на ЗУТ и
ползването му като жилище по см. § 5, т.30 от ДР на ЗУТ. След като това
помещение, съгласно изпълнената по делото СТЕ, представлява функционална и
обемна част от еднофамилната жилищна сграда, функционалното му използване за
жилищни нужди заедно с останалите помещения в жилищната сграда с едно жилище, не
релевира използването на строежа/ част от строежа не по предназначението му, за
което е въведен в експлоатация или в нарушение на условията на Удостоверение №
Уве-И-201 от 24.07.2008г. за въвеждане в експлоатация на строеж пета категория:
„Жилищна сграда“. Необоснован и бланкетен е и формулираният в обжалваната
заповед извод за „установен строеж без да е въведен в експлоатация“ – при
наличие на издадено Удостоверение № Уве-И-201 от 24.07.2008г. за въвеждане в
експлоатация на жилищната сграда (обемна и функционална част на която сграда е
процесното помещение), не е посочено и съотв.
не е ясно по отношение на кой подлежащ на въвеждане в експлоатация обект (строеж/част
от строеж от първа до пета категория), е констатирано ползването му без да е въведен в
експлоатация от компетентните органи, в нарушение на забраната по чл.178, ал.1
от ЗУТ.
С оглед на
гореизложеното съдът приема, че наличието на
материалноправните предпоставки по чл.178, ал.6 от ЗУТ за упражненото административно
правомощие, е фактически и доказателство необосновано, което обуславя извод за
материална незаконосъобразност на обжалваната заповед.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че противно на твърдяното от процесуалния
представител на ответника, дали описаните СМР в съставения Констативен акт № 69 от 12.05.2023г. и в издадената въз основа на него Заповед № 10-00-1597 от 04.08.2023г. на Кмета на Община Стара Загора,
представят подлежащ на премахване незаконен строеж (извършено без одобрени строителни книжа преустройство с
промяна на предназначението), е абсолютно ирелевантно за преценката за съответствие на оспорената
заповед с материалния закон, доколкото заповедта е издадена след развило се
производство по реда на чл.178, ал.6 от ЗУТ, а не по реда чл.225а от ЗУТ.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че Заповед № 10-00-1597 от 04.08.2023г. на Кмета на Община Стара Загора, като постановена при неспазване на изискванията на чл.59, ал.2 от АПК за съдържание на административния акт, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Предвид изхода на делото, искането на жалбоподателя за присъждане на
направените разноски следва да бъде уважено, като Община Стара Загора следва да
бъде осъдена да заплати на С.Г. сумата от 760лв. (10лв. внесена държавна такса,
300лв. – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение и 450лв. внесено
възнаграждение за вещо лице за изпълнената СТЕ).
Водим от горните мотиви и
на основание чл.172, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на С.Й.Г. с адрес ***, Заповед № 10-00-1597 от 04.08.2023г., издадена от Кмета
на Община Стара Загора, с която на основание чл.178, ал.6 във вр. с чл.223,
ал.1, т.7 от ЗУТ, на С.Й.Г. е разпоредено да премахне изпълнените зидове на
мястото на гаражната врата и да се преустанови
ползването за жилищни нужди на строеж „Гараж“, находящ се в УПИ ХІ549,
кв. 43 – Лозенец, по плана на гр. Стара Загора, ПИ с идентификатор
68850.512.710 по КККР на гр. Стара Загора, с административен адрес гр. Стара
Загора, ул. „П.“ № 55, като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община Стара Загора да
заплати на С.Й.Г., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 760 (седемстотин и шестдесет) лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: