Р Е
Ш Е Н
И Е №
260941
13.08.2021 г., гр. Пловдив,
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, V – ти състав в открито съдебно заседание на осми юли, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
МАРИЯ ШИШКОВА
като
разгледа докладваното от член съдия Мария Шишкова
въззивно гражданско дело № 774 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника в
първоинстанционното производство „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, депозирана чрез
юрисконсулт С.Р. против Решение № 415/07.02.2020 г., постановено по гр. дело №
16303/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХII гр. с., в частта с която дружеството – жалбоподател е
осъдено да заплати на „Максима Транс“ ЕООД сумата за разликата над 1 927,90
лева до 11 989 лева, както и в частта с която в тежест на дружеството
-жалбоподател е възложено заплащането на направени разноски в размер на 2
995,27 лева.
В жалбата се твърди, че решението на Районния съд в
обжалваните части е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с
материалния закон и приложените доказателства. Излагат се съображения за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорват се изводите
на първоинстанционния съд относно основния спорен въпрос дали пазарната или
балансовата стойност на процесния трафопост и външното ел. проводно отклонение
от въздушния електропровод „Червен баир“ следва да се приложи при изчисляване
на цената на достъп, предвидена в Методиката за определяне на цените за
предоставен достъп до преносно или разпределително предприятие от потребители
чрез собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на
преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна
енергия и на преноса на природен газ, приета от КЕВР. Излагат се подробни
съображения относно неприложимостта на хипотезите на т.3.2 и т. 3.3. на цитираната
Методика. Твърди се, че липсват основания за некредитиране с доверие на
заключението на вещото лице относно размера на балансовата стойност и в този
аспект, необосновано е прието че под „балансова стойност“ следва да се разбира
справедливата стойност на актива към датата на финансовия отчет. Прави се
искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната му част, в
която искът е уважен за сумата над 1 927,90 лв. до 11 989 лв. като неправилно и
незаконосъобразно като се присъдят направените по списък разноски, включително
и за юрисконсултско възнаграждение. При евентуално отхвърляне на жалбата се
прави възражение за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение над
определения минимален размер в Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
В писмения отговор на въззиваемата страна – „Максима
Транс“ ЕООД са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната
жалба. Застъпва се становище, че определената балансова стойност, използвана
при изчисляване на цената на достъп е съответна на действащата нормативна
уредба. Прави се искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а решението на районния съд в обжалваните части да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се заплащането на
направените разноски по представения към депозираните писмени бележки списък.
Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, провери обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл. 269 изр. първо от ГПК, прецени събраните по делото доказателства и прие за установено от фактическа и правна страна :
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1
от ГПК, от процесуално легитимирана страна против подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, което предпоставя произнасяне по същество на правния спор, в рамките
на заявените в жалбата доводи.
При въззивната проверка не се констатира неправилно
приложение на императивни материалноправни норми при подвеждане на фактите към
приложимата нормативна уредба.
Предмет на първоинстанционното производство е иск с
правно основание чл. 124 от ГПК вр. чл. 59 от ЗЗД и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Въз основа на приложените доказателства е установено,
че ищецът „Максима Транс“ ЕООД е собственик на сграда с идентификатор **** с
включено оборудване – Трафопост РУ СрН и РУ НН и външно ел. проводно отклонение
от въздешун електропровод 20 кV „Червен баир“,
които в процесния период – 10.12.2016 г. – 31.09.2018 г. са ползвани от
„Електроразпределение Юг“ЕАД.
Възмездното предоставяне на достъп през собствени
уредби и съоръжения за преобразуване и пренос на ел. енергия до други
потребители е регламентиран в разпоредбата на чл. 117, ал. 8 от ЗЕ. Уредбата
съдържа и регламент за определяне на цената, а при липса на договор между
страните, какъвто е настоящият казус, препраща към Методиката за определяне на
цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от
потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за
целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на
топлинна енергия и на преноса на природен газ, в какъвто смисъл е и
константната практика на ВКС.
Единственият спорен въпрос между страните по делото е
как следва да бъде определена стойността на дълготрайния материален актив,
собственост на въззиваемата страна - процесният трафопост РУ СрН и РУ НН и
външно ел. проводно отклонение от въздушен електропровод 20 кV „Червен баир“ – по пазарна или по балансова стойност.
В заключението
на комплексната съдебно техническа и икономическа еспертиза (л. 113 – 123) е
отразено фактическото положение и техническото състояние на трафопост „...с
диспечерско наименование ТП „ОПУ“, който включва 2 бр. трансформатори 20/0,4 кV, РУ (разпределителна
уредба), СрН (средно
напрежение – 20 кV) и РУ НН (ниско
напрежение). Посочено е, че парцелът, в
който се намира се електрозахранва от ТП „ОПУ“ и в него има сгради, които не са
собственост на „Максима Транс“ ЕООД. Отразено е, че дружеството няма открита
партида на негово име за процесния обект е се електрозахранва от абонат – фирма
„Областно пътно управление“.
По отношение на представения по делото
Инвентаризационен опис от „Максима Транс“ ЕООД експертите са приели, че не
съдържа данни за отделен ДМА – Трафост с РУ СрН и РУ НН и въздушно ел. проводно
отклонение от въздешун електропровод 20 кV „Червен баир“, поради което не е посочена и балансовата
му стойност. Затова изчисленията на стойността на обезщетението за
предоставения достъп до процесните съоръжения, са направени въз основа на пазарната
им стойност, определена за всяка от финансовите години, включени в процесния
период – 2016 г., 2017 г. и 2018 г.
В заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
изготвено по искане на дружеството – жалбоподател (л. 182 – л. 186) е направено изчисление на балансовата стойност на
процесните съоръжения, въз основа на установената от комплексната експертиза
застроена площ на вградения в сграда с идентификатор № *** трафопост с РУ СрН и
РУ НН и въздушно ел. проводно отклонение от въздушен електропровод 20 кV „Червен баир“. Потвърден е изводът в заключението на
комплексната експертиза, че в Инвентарната книга на дълготрайните материални
активи на „Максима Транс“ ЕООД е посочена балансова стойност на Сграда – склад
ведно с оборудването в него, а именно процесното съоръжение. Изчислена е
месечната цена на достъп за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. като е определен размера
и на съответното обезщетение по чл. 59 от ЗЗД за съответния период на ползване
– 21 дни през 2016 г., 12 месеца през 2017 г. и 9 месеца и 15 дни през 2018 г.
Мотивите на първоинстанционния съд, с които е отказал
да приеме за допустим използваният подход на изчисления на балансовата стойност
на процесните съоръжения като част от посочената в Инвентарната книга стойност
на сградата – склад, в която са монтирани съоръженията, са резултат на
обективен и достоверен анализ на събраните по делото доказателства по
придобиването на правото на собственост напроцесния имот и съоръженията в него,
при правилно приложение на материалния закон. Съответно на закона е становището
на съда, че балансовата стойност на дълготрайните материални активи не е
константна величина, а липсата на преоценка на активите позволява определяне на
справедливата им стойност по актуални пазарни цени за нуждите на търговския
оборот.
В конкретния казус, прилагането на Методиката за
определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително
предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други
потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия на
преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ, изисква
използване на отразената в инвентарните книги балансова стойност с
изключение на случаите, при които такава липсва или лицензиантът изрази
несъгласие с тази стойност. Използването на актуалната пазарна цена на актива в
тези хипотези при изчисляването на разходите по т. 3.3 от Методиката е
съответно и на изискванията на НСС 16, който предвижда ежегодна преоценка на
дълготрайните материални активи по справедлива стойност на активите.
И пред въззивната инстанция от дружеството
жалбоподател не са ангажирани доказателства относно потреблението на ел.
енергия от трафопоста и дали такова изобщо е имало, за да може тези данни да се
ползват при цената на достъп в съответствие с формулата по т. 10 от Методиката.
Законосъобразно, с оглед уважената искова претенция, първоинстанционният съд е
приел за основателен и иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Изложеното дава основание решението на районния съд да
бъде потвърдено в обжалваните му части като правилно, обосновано и
законосъобразно.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.
8 от ГПК и с оглед изхода на делото следва да се уважи искането на въззиваемата
страна за присъждане на разноски за настоящата инстанция. Своевременно
направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на въззиваемата страна, според настоящия съдебен
състав следва да бъде уважено като основателно. Предвид правната и фактическа
сложност на делото, проведеното едно съдебно заседание, в което не е участвал
процесуалния представител на въззиваемата страна, адвокатското възнаграждение следва
да бъде намалено до 700 лева.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 415/07.02.2020 г., постановено по гр. дело № 16303/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХII гр. с.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД ЕИК ********* да ЗАПЛАТИ на „Максима Транс“ ЕООД, ЕИК ********* сумата в размер на 700 /седемстотин/ лева, направени разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: