Р Е Ш
Е Н И Е № ….
гр. София, 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение,
2-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 30.06.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Георгиев
Ваня Иванова
при
секретаря Даниела Ангелова разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно
гражданско дело № 268 по описа на съда за 2021 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С
Решение № 260146 от 03.08.2020г., поправено с Решение № 260008 от 10.02.2021г. постановени
по гр.д. № 535/2019г. на РС- К., е предоставено упражняването на родителските права по отношение на
децата Д. М. и Е.М. на тяхната майка С.С., като местоживеенето им е определено
на адреса на майката: с. Б., община К. и е определен режим на лични отношения
между децата и баща им С.М. всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от
10.00 ч в събота до 18.00 ч. в неделя (с преспиване), както и 20 дни през
лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
Със същите решения С.М. е
осъден да заплаща на основание чл. 143, ал. 2 от СК на
малолетните си деца Д. М. и Е.М., чрез тяхната майка и законен представител С.С.
месечна издръжка в размер на 180 лева за всяко едно от децата, платима до пето
число на месеца, за който се отнася плащането, считано от 22.07.2019 г. (датата
на завеждане на исковата молба) до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.
Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
и е образувано по въззивна жалба на С.М. срещу първото от горните решения,
който го счита за немотивирано, неправилно, необосновано и незаконосъобразно,
както и постановено в противоречие с материалноправните норми. Оспорва
предоставянето на упражняването на родителските права върху децата Д. и Е.на
тяхната майка. Счита, че съдът не бил обсъдил всички събрани по делото факти и
обстоятелства, допуснал нарушение на нормата на чл. 59, ал. 6 от Семейният
кодекс, и фаворизирал възрастта на двете малолетни деца. Намира, че при
решаване на този въпрос били неглижирани възпитателските качества, моралният
облик, привързаността на децата, установените отношения между родителите, както
и критериите по чл. 59, ал. 4 от СК. Намира, че изброените в ППВС № 1/1974г.
обстоятелства, на които се е позовал първоинстанционният съд, са минимумът,
който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на
детето (по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителната разпоредба на Закона за
закрила на детето) и съдът е бил длъжен да ги обсъди в тяхната съвкупност, като
има предвид, че изброяването не е изчерпателно. Счита, че КРС е изложил
бланкови мотиви, които не са съобразени с конкретиката на спора. Липсвал
подробен и пълен анализ на събраните доказателства. Не бил съобразен интересът
на децата. Жалбоподателят изразява становище, че възрастта им не би могла да
бъде единствен определящ критерий, и изтъква други такива. Намира за погрешен
извода на КРС, че от фактическата раздяла на родителите децата живеят приоритетно при майката, като сочи, че всъщност става въпрос за
период от само няколко месеца, докато от раждането си до фактическата раздяла
на родителите и двете деца са живели само и единствено в жилището баща им в село
О.. Счита, че свидетелските показания са ценени погрешно. Позовава си на
социалния доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” - гр. К.. Оспорва обжалваното решение и в
частта, касаеща режима на лични отношения, като счита последните за
недостатъчни по обем, продължителност и ефективност, а
режима – за неоправдано ограничен и недостатъчно конкретизиран. Позовава се на
съдебна практика. Намира, че на налице условия за по- разширен режим на
контакти на бащата с децата, и конкретизира желаните му параметри. Оспорва
решението и в частта за присъдената издръжка, вкл. началния момент, от който
същата е дължима, като счита, че в тази част съдът се е произнесъл по
непредявено искане, доколкото с
исковата молба се претендира издръжка считано от влизане в сила
на съдебното решение, а
не от датата на завеждане на исковата молба. Настоява за
обезсилване на решението в съответната му част. Възразява
и срещу размера на определените разноски. Твърди,
че не било взето предвид възражението му за прекомерност на заплатеното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение. Моли съда да отмени обжалваното
решение, като постанови друго, с което предоставя упражняването на
родителските права на родените от съвместното съжителство две деца - Д. С. М.
и Е.С. М., на техния баща, и
определя местоживеенето на децата да бъде в село О., община К., както и да
осъди С.Б.С. да заплаща месечна издръжка в размер на по 200 лева за всяко едно от
двете малолетни деца Д. С. М. и Е.С. М., чрез техният баща и законен
представител, платима от 01 -во до 10-то число на текущия месец, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на
предявявеният насрещен иск до настъпване на обективни причини за нейното изменение
или прекратяване, а също и да определи на С.Б.С. следния режим на лични контакти с
двете малолетни деца:
-
До навършването на училищна възраст - майката
С.Б.С. да има правото да ги вижда и взема при себе си от понеделник сутринта от
08.30 часа до неделя вечерта в 19.30 часа, е преспиване, след което се
задължава да ги връща на адреса на бащата.
-
След като всяко от двете деца навърши
училищна възраст този основен режим да не се прилага по време на училищните
ваканции, Великденските, Коледните и Новогодишните празници, както и на личните
празници на децата и родителите, когато майката да има право да вижда и взема
при себе си двете си малолетни деца и след това се задължава да ги връща на
адреса на бащата, както следва:
- през първата половина от пролетната и лятната ваканция,
считано от 10.00 часа сутринта на първия ваканционен ден до 18.00 часа вечерта
на последния ден от първата половина на съответната ваканция, като за начална и
крайна дата на съответната ваканция да се считат официално обявените дати на
интернет страницата на Министерството на образованието и науката.
-
по време на официално обявените почивни дни
за Великденските празници - всяка четна година с преспиване, като майката взема
децата в 19.00 часа в последния работен ден преди празниците и ги връща на
адреса на бащата в 08.00 часа в първия работен ден след празниците;
-
5 (пет) последователни дни всяка нечетна
година за Коледните празници, считано от 23 декември, от 19.00 часа до 28
декември в 08.00 сутринта;
-
5 (пет) последователни дни всяка четна година
за Нова година, считано от 29 декември от 19.00 часа до 4 януари в 08.00
сутринта;
-
на именния ден на детето Д. всяка нечетна
година, с преспиване за два последователни дни, като майката взема децата в
17.00 часа на 26 октомври и ги връща на бащата в 18.30 часа вечерта на 27
октомври;
-
на рождения ден на всяко от децата всяка
четна година, с преспиване за два последователни дни, като майката взема децата
в 18.30 часа на денят преди рожденият ден и ще ги връща на бащата в 18.30 часа
вечерта на денят след рожденият ден.
Претендира
разноски.
В срока
по чл. 263 от ГПК въззиваемата С.С. е подала отговор, с който оспорва
въззивната жалба. Споделя мотивите и изводите на районния съд. Изтъква
родителските си качества и намира, че по- добре от другия родител разбира
потребностите на децата си. Твърди, че децата са настроени негативно към баща
си, както и че трудно приемат промяната в местоживеенето им, откъдето прави
извод, че режимът на лични отношения между бащата и децата следва да бъде
ограничен. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
Постъпила
е и молба от С.С. за изменение на привременните мерки, определени с определение
от 05.11.2019г. по гр.д. № 535/2019г. на РС- К.. Изтъква, че е започнала работа
на пълен работен ден, което ограничава времето за контакти с децата. Моли съда
да се произнесе и по упражняването на родителските права и издръжката.
Претендира, съдът да определи режим на лични отношения, съвпадащ с определения
от районния съд.
В
отговор на молбата е постъпило становище от С.М., който моли съда да я остави
без уважение. Оспорва твърденията на молителката относно трудовата й
ангажираност. Твърди, че непрекъснато осигурява издръжка на децата.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят
се явява лично и се представлява от адв. О., която поддържа жалбата по
изложените в нея аргументи, както и становището по молбата за
изменение на привременните мерки. Във връзка с молбата за изменение на
привремените мерки заявява, че не възразява, досегашният режим да бъде
разменен, т.е. майката да може през почивните дни да общува със своите деца, а
през седмицата децата да бъдат при бащата, тъй като работното му време е
различно - всички почивни дни да бъдат предоставени на майката, а всички
делнични дни - на него. Сочи, че М. иска да заведе децата на море, като за
целта е необходимо да се определи период от 10-15-20 дни за през лятото. По
отношение на издръжката намира, че същата следва да се дължи от датата на
съдебното решение, а не от датата на исковата молба, с оглед на това, че до
този момент са действали привременни мерки.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд
въззиваемата се представлява от адв. Даксалов, адв. Никушева и адв. Стоянова, които
оспорват жалбата и молят съда да се произнесе по изменението на
привремените мерки така, както е поискано с молбата. По отношение на въззивната
жалба, адв. Никушева изразява становище да се отхвърли като неоснователна. Счита
обжалваното решение за валидно, законосъобразно, правилно и мотивирано,
съобразено напълно с интересите на децата по всички критерии. Солидаризира се с
мотивите на КРС. Позовава се на заявеното от страните при тяхното изслушване.
Моли съда да остави в сила първоинстанционното решение.
Адв. Стоянова поддържа
казаното от адв. Никушева и моли съда да
остави без уважение въззивната жалба. Не оспорва искането на
жалбоподателя за предоставяне на по- продължителен период през лятото, но
настоява, той да бъде съобразен с отпуска на майката. Намира за неоснователно
искането за размяна на режима. Счита, че следва и през делничните и през
почивните дни времето да бъде равномерно разпределено между родителите, или
майката да има приоритет. Представя списък по чл. 80 от ГПК и писмени бележки,
в които поддържа изложените в отговора доводи и ги резюмира накратко.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото,
установена въз основа на събраните пред районния съд доказателства, е описана
вярно и пълно ва обжалваното решение, поради което не е необходимо да се
възпроизвежда ва настоящия съдебен акт.
В хода
на въззивното производство са приети като доказателства трудов договор №
170/10.02.2021г., заверено копие от страници от трудовата книжка на С.С., справка
от НАП за актуални трудови договори на С.Б.С. за периода от 01.01.2021г. до
21.06.2021г., актуален социален доклад от 23.06.2021 г. относно децата Д. и Е.,
както и заверени копия от фискални бонове, амбулаторни листове, медицински
предписания и квитанции, представени от всяка от страните в подкрепа на
твърденията им за извършване на разходи във връзка с децата.
От първите
три от горните доказателства се установява, че С. е назначена на длъжност технически
изпълнител в ТП на НОИ – София град на пълен работен ден, считано от 15.02.2021г.
с тримесечен изпитателен срок, като към настоящия момент трудовото й
правоотношение не е прекратено.
Съгласно
социалния доклад, материално- битовите условия при всеки от родителите са
добри. Изследвани са основните релевантни обстоятелства за отглеждане на
децата.
От
приетите като доказателства заверени копия от разходни документи, представени
от бащата (л. 58 – 91 от делото), се установява, че същият е заплащал
медицински прегледи на децата, такса за посещаваната от тях детска градина,
както и че им е закупувал храна, дрехи, лекарства и санитарно- хигиенни материали.
От
приетите като доказателства заверени копия от документи, представени от майката
(л. 96 - 120 от делото), се установява, че същата е заплащала медицински
прегледи и лекарства на децата, както и такса за посещаваната от тях детска
градина.
Пред
въззивния съд са изслушани родителите на децата по реда на чл. 59, ал. 6 от СК.
Бащата, С.М., заявява, че разполага с по-
добри битови условия за отглеждане на децата, които
в момента имат самостоятелна стая. Твърди, че между тях има силна изградена
връзка и че децата се радват, когато го видят, а когато се разделят - започват
да плачат, защото не искат да ходят при майка си. Сочи, че в отглеждането на
децата е подпомаган от близки роднини - майка,
баща, сестра, племенница, зет. Изразява становище, че майката на децата се
опитва да ги вземе, за да го манипулира и да го отдалечи от тях.
Майката,
С.С., заявява, че обича децата си, а те са силно привързани към
нея. Твърди, че е развила усещане за техните настроения и потребности, като
прави всичко възможно за тяхното развитие. Счита, че ще бъдат спокойни и
щастливи с майка, която ги обича и обожава.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав намира от правна страна следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалвания съдебен акт,
а по допустимостта - в обжалваните му части, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
І.
По валидност
В конкретния случай, обжалваното решение е
валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е
подписано от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и
разбираемо формулирана. С допълнително решение от 10.02.2021г. е отстранена
допусната очевидна фактическа грешка, касаеща несъответствие между цифрово и
словесно посочване на размера на присъдената издръжка.
ІІ.
По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като е
постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за
упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по
действително предявените такива.
ІІІ.
По същество
1. Относно родителските права
Задължителната
съдебна практика по въпроса за критериите, въз основа на които се преценява
предоставянето на упражняването на родителски права, е обективирана в
Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, което е
прието при действието на Семейния кодекс от
1.
Най-голямо значение за правилното отглеждане и възпитание
на децата, за обезпечаване на грижите, необходими за изграждане техните навици
и любовта им към труда, се придава на родителските
качества (т.е. на личността на родителите, тяхното образование, култура, мироглед
и способността им да възпитават деца), като от значение във всеки отделен
случай е тяхното конкретно проявление – вкл. авторитетът на родителя в
обществото и пред децата. По настоящото дело отделно и изрично не са обсъждани
образованието, културата и възпитателските способности на родителите. Доколкото
тези въпроси все пак са били засягани, това е ставало в контекста на моралните
качества на родителите и полаганите от тях грижи за децата, респ. резултатите
от тях, които ще бъдат обсъдени по- долу като самостоятелни критерии за
преценка. Няма данни за накърнен авторитет на някого от двамата родители пред
децата. Не се твърди и не се доказва, някой от тях да създава пречки или да
ограничава контактите на децата с другия родител, а от съвпадащите по смисъл
свидетелски показания се установява, че режимът по привременните мерки се
спазва коректно. Също така не може да се приеме, че има настройване на децата
от единия родител срещу другия, независимо от намеците на свидетелите и на
двете страни в тази насока, доколкото в преобладаващата си част техните
показания представляват не възприети от свидетелите факти, а изводи и
заключения, базирани на косвени данни. От тази гледна точка, показанията, че
след като родителят вземе децата от другия родител, те за кратко се държат
резервирано и отчуждено, следва да бъдат тълкувани като естествено стъписване
на децата от смяната на обстановката и хората около тях, но не и като внушен
негативизъм от другия родител. Също така, свидетелите Стоилов и Михалкова
заявяват, че децата са щастливи при съответния родител и изразяват нежелание да
се върнат при другия родител, но съдът не счита тези показания за релевантни,
първо, защото те са практически огледални и отразяват тенденциозното отношение
на свидетелите, второ, защото децата са все още твърде малки за да се
предполага трайно изградено и осъзнато тяхно отношение, и трето, защото
съгласно съдебната практика, формирана в хипотеза на по- явен конфликт, (Решение
№ 243 от 8.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7289/2013 г., IV г. о., ГК, „поведението на родителите и останалите
причини, които са довели до категорично нежелание у детето да живее с единия родител, имат важно, но не решаващо
значение при преценката за упражняването на родителските права и на лични
контакти“.
2.
Съгласно цитираната по- горе задължителна съдебна
практика, моралните качества на
родителите като пречка пред предоставяне упражняването на родителските права се
преценяват въз основа на прояви на трайно морално падение, алкохолизъм,
асоциално поведение и разврат, докато отделните обикновени провинения се
преценяват в контекста на останалите фактори и с оглед конкретното им отражение
върху моралното възпитание на децата. В случая, в исковата молба, отговора,
насрещната искова молба и нейния отговор, всяка от страните е изтъкнала такива
прояви на съответната насрещна страна, но съдът намира, че, дори същите да
надхвърлят границата на „обикновени“ провинения, за тях не са събрани никакви
доказателства и са останали недоказани. Поради това, прилагането на този критерий
не дава основание за предпочитане на някого от двамата родители, респ. не съществуват
пречки, упражняването на родителските права да се повери на когото и да било от
тях.
3.
Напълно аналогични съображения следва да се изложат и във
връзка с вината (причината) за раздялата
на родителите, доколкото именно посочените по- горе обстоятелства са били изтъкнати
от всяка от страните като предизвикали този резултат - напр. конфликтен
характер и безотговорност на съответната насрещна страна. Поради това съдът не
обсъжда повторно съответните твърдения на страните, още повече, че както се
посочи по- горе, те са и недоказани. В допълнение следва да се отбележи
единствено, че, независимо от вида и от степента на установяване на горните
обстоятелства (т.е. дори същите да съответстват на твърденията на страните), по
делото не се установява тяхно негативно отражение върху децата. Следователно, и
по този показател двамата родители имат еднакво основание да претендират за
предоставяне упражняването на родителските права по отношение на Д. и Е.,
доколкото предполагаемите компрометиращи ги обстоятелства са останали
недоказани, респ. няма данни да са травмирали психиката на децата.
4.
Съгласно т. ІІ, буква „и“ от ППВС № 1/1974г.,
допълнителен критерий към възпитателските и морални качества на родителите е
тяхното социално обкръжение (членове
на семейството, близки, приятели, познати). От тази гледна точка също не се
открояват различия между страните по делото, тъй като не се твърди и не се
доказва наличие на някакви отклонения от социално приемливото поведение на
кръга лица, с които те общуват. Единствено св. Михалкова е заявила, че зет й е
пушач, като пуши на терасата, но, според настоящия съдебен състав, този факт не
съставлява съществено неприемливо поведение.
5.
Съгласно цитираното по- горе ППВС, релевантен и съществен
критерий за преценка са реално
полаганите грижи, както и отношението на родителите към децата, т.е.
личните усилия на всеки от родителите във връзка с тяхното отглеждане,
упражняваният надзор и използваните възпитателски похвати. Твърденията на
страните за полагани от всекиго от тях грижи за децата преди раздялата им са
диаметрално противоположни, но, доколкото в тяхна подкрепа не са събирани
доказателства, съдът не ги обсъжда. От друга страна, за периода след раздялата
на родителите, всяка от свидетелските групи твърди, че съответният родител
полага пълни по обем и с високо качество грижи за децата докато те се намират
при него. Съответно, опитите за очерняне на другия родител са огледални,
реципрочни и идентични, тъй като се изчерпват с показания за връщане на децата
в незадоволително здравословно и хигиенно състояние след пребиваване при другия
родител. Поради това съдът не намира основание да даде вяра на едната група
показания и да игнорира другата. А от показанията на единствения
незаинтересован свидетел (Е.В.) се установява, че и двамата родители водят
детето Д. на детска градина. В сходен смисъл е и актуалният социален доклад (л.
135 – 136 от делото), от който се установява, че и двамата родители водят
децата си на медицински прегледи и проявяват загриженост за състоянието им.
Същият извод се налага и от приетите като доказателства пред въззивния съд
документи, които сочат, че и двамата родители заплащат такса за детската
градина, и двамата родители водят децата си на лекар, както и че им купуват
лекарства, дрехи и други вещи от първа необходимост. При тези данни съдът
намира, че децата се обгрижват адекватно и не се неглижират техни битови,
емоционални и други потребности от никого от двамата родители. Поради това няма
основания за изводи в полза или във вреда на някоя от страните по делото.
6.
Желанието на
родителите и изявената от тях готовност за отглеждане и възпитаване на децата в
случая също не дават основание за предпочитане на някого от тях, тъй като и
бащата и майката претендират поотделно да им бъде възложено упражняването на
родителските права и смятат, че биха отглеждали децата по- добре от другия
родител.
7.
Привързаността на
децата
към някого от спорещите родители, разглеждана като фактор за съдебна преценка
по въпроса за предоставяне упражняването на родителските права, също не дава
преимущества в полза на някого от родителите, тъй като по делото няма данни за
изразени или проявени от децата предпочитания. Видно от социалния доклад, децата
контактуват с близки и роднини и по майчина и по бащина линия, като имат
изграден приятелски кръг и на двете места; привързани са и към двамата родители
и между тях има изградена емоционална връзка. Поради това не се налага
обсъждане на значението на този критерий, нито задължителността или
незадължителността на желанието на децата за съда.
8.
Полът на децата е един от малкото
изцяло обективни и безспорни критерии за предоставяне упражняването на
родителските права. Съгласно цитираното по- горе ППВС, майката е по- пригодна
от бащата да отглежда и възпитава момичета и наравно пригодна да отглежда и
възпитава момчета. Поради това и с оглед обстоятелството, че децата Д. и Е.са
от мъжки пол, пригодността на двамата родители за отглеждането им може да се
оцени като еднаква.
9.
Възрастта на децата също е фактор за
преценка в тази насока, като тези на ниска възраст имат по- голяма нужда от
непосредствена майчина грижа, което обуславя по- висока пригодност на майката
за тяхното отглеждане и възпитание в тази възраст. Съгласно поясненията към т.
ІІ, буква „ж“ от Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум
на ВС, „ниска“ е възрастта на пеленачетата и на децата в първите години от
живота им, а децата във възраст към пълнолетието, особено момчетата, могат да
се нуждаят от непосредствен надзор от бащата. В случая, от удостоверенията за
раждане на децата Д. и Е.се установява, че понастоящем те са съответно на четири
и две години, което означава, че възрастта им е „ниска“ по смисъла на горното
ППВС. Поради това съдът намира, че по този показател е налице превес към
предоставяне на родителските права на майката.
10. Следващ критерий за
преценка съгласно ППВС № 1 от 12.XI.1974 г. е помощта на трети лица, на която родителите могат да разчитат при
отглеждането на децата. В случая, свидетелските показания и социалният доклад
сочат, че и двамата родители се ползват с подкрепата на свои близки роднини.
Поради това и този критерий не обуславя извод за приоритет на някого от тях.
11. От значение са също
така жилищно-битовите и материалните
условия на живот, като, съгласно цитираното по- горе ППВС, те „...не са решаващи, нито сами по себе си
създават основание да се предпочете родителят, който дава по-добри възможности
за живот на децата”. Поради това съдът ги обсъжда единствено в качеството
им на допълнителен (спомагателен) критерий. В случая, видно от социалния доклад
и свидетелските показания, и двете страни разполагат със самостоятелни жилища
от сходен вид, като и в двете битовите и хигиенни условия са много добри и са
подходящи за отглеждане на деца. Затова от тази гледна точка също няма
основание за предпочитане на единия от двамата родители.
С оглед
гореизложеното, комплексният анализ на доказателствата по горните критерии във връзка
с най- добрия интерес на децата, не дава отчетлив превес в полза на някоя от
страните по делото. По всички критерии (с изключение на деветия) би могло в
равна степен да се обоснове предоставяне на правата на двамата родители, като
единствено ниската им възраст обуславя предоставяне на родителските права на
майката. По тези съображения и преценявайки горните критерии в тяхната
съвкупност и взаимна връзка, съдът намира, че в интерес на децата е
предоставяне упражняването на родителските права на майка им, като на бащата се
предостави максимално разширен режим на лични отношения.
В подкрепа на този
извод е и съобразяването с последиците, които ще настъпят за децата при промяна
на обстоятелствата. Според настоящия съдебен състав, опасностите, както и потенциалните
вреди при промяна на обстоятелствата, по принцип са многоаспектна категория,
която не може да бъде оценена еднозначно. В случая, обаче, единствен релевантен
аспект би бил сътресението в стереотипа на живот, ако децата започнат да се
отглеждат преимуществено на място, различно от досегашното. Поради това, макар
и в минимална степен, това обстоятелство също обуславя предоставяне
упражняването на родителските права на майката.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че обжалваното
решение е правилно в частта за родителските права, поради което следва да бъде потвърдено.
2. Относно режима на лични отношения
Извън всякакво съмнение е необходимостта на децата да
контактуват и с двамата си родители и да изграждат здравословни и емоционално
стабилни отношения с тях, както и да се ползват от тяхната подкрепа.
Параметрите на режима на лични отношения следва да се определят именно с оглед
постигането на тези цели, като при това, съгласно съдебната практика (напр
Решение № 525 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1325/2009 г., III г. о., ГК,
Решение № 217 от 27.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6851/2014 г., IV г. о., ГК)
съдът не е обвързан от конкретно претендирания (или оспорван) от страните режим
на лични отношения, нито от желанията на родителите и/или на децата. Поради
това и с оглед почти изравнените характеристики на родителите по релевантните
критерии съобразно Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г.,
Пленум на ВС, съдът намира, че в случая е необходим максимално разширен режим
на лични отношения между бащата и децата, който да способства за запазване и
укрепване на отношенията между тях.
Допълнителни аргументи в подкрепа на този извод са:
·
фактът, че сега съществуващият режим на лични отношения
съобразно определението на 05.11.2019г. привременни мерки е именно разширен и
децата са свикнали с него;
·
фактът, че населените места, в които живеят майката и
бащата на децата (с. Боговци и с. О.) са на минимално разстояние едно от друго
(4 – 5 км.), което облекчава придвижването на децата между тях.
Поради това
съдът намира за удачен следния режим на лични отношения между децата и баща им:
- От 18:00 часа на
петъчния ден до 18:00 часа на неделния ден от всяка първа и трета календарна
седмица от всеки календарен месец с преспиване, с изключение на период,
съвпадащ с платения годишен отпуск на майката, както и на празниците и
периодите, регламентирани изрично с настоящия съдебен акт;
- Един месец и половина през лятото, който не
съвпада с платения годишен отпуск на майката;
- Всяка четна календарна година по време на
коледните празници от 10:00 часа на 24 декември до 18:00 часа на 26 декември;
- Всяка нечетна календарна година по време на
новогодишните празници от 10:00 часа на 31 декември до 18:00 часа на 1 януари;
- Всяка четна календарна година по време на
великденските празници от 10:00 часа на Велика събота до 18:00 часа на Светли
понеделник;
- Пролетната ваканция на децата всяка нечетна
календарна година – от 10:00ч. на първия ваканционен ден до 18:00 ч. на
последния ваканционен ден;
- Всяка четна календарна година на рождения
ден на детето Д. С. М. - от 18:00 часа на същия ден с преспиване до 10:00 часа
на следващия ден;
- Всяка нечетна календарна година на рождения
ден на детето Е.С. М. - от 18:00 часа на същия ден с преспиване до 10:00 часа
на следващия ден;
- Всяка календарна година на рождения ден на
бащата - от 18:00 часа на същия ден с преспиване до 10:00 часа на следващия
ден;
- Всяка календарна година на рождените дни на
родителите на бащата – от 17:00ч. до 22:00ч. на съответния ден.
3.
Относно издръжката
С оглед установената родствена връзка между страните по делото и децата Д. М. и Е.М., във връзка с разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, те са задължени да им осигуряват издръжка. При това, родителят, комуто са предоставени за упражняване родителските права, осигурява издръжката непосредствено в грижи, в натура и в пари, доколкото децата следва да живеят заедно с този родител (арг. от чл. 126, ал. 1 от СК, вр. чл. 59, ал. 2 от СК). Другият родител дължи парична издръжка на основание чл. 143, ал. 3 от СК, като размерът й се определя по критериите, залегнали в разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК, при спазване на минимума по чл. 142, ал. 2 от СК - ¼ от минималната работна заплата. С Постановление № 331 на МС от 26.11.2020 г. (обн., ДВ, бр. 103 от 4.12.2020 г., в сила от 1.01.2021г.),
размерът на
минималната месечна работна заплата
за страната е определен на 650 лв.,
считано от 01.01.2021г. Съответно, минималният размер на месечната издръжка е
162,50 лв. и не може да бъде определен под тази граница.
При съобразяване с
този нормативно установен минимум, следва да се търси разумния и обективно
възможен баланс между нуждите на децата и възможностите на задължения родител,
при отчитане на характерните за всеки конкретен случай релевантни
обстоятелства, като насоки за преценка на последните са дадени в т. 4 и 5 от
ППВС № 5 от 16.XI.1970 г.
При прилагането им
към настоящия казус по отношение на нуждите на правоимащите лица, съдът намира,
че по делото не се доказват техни потребности, по- високи от обичайните за
възрастта им, вкл. и изключителни такива по смисъла на чл. 143, ал. 4 от СК.
При преценка на
възможностите на С.М., съдът съобрази разясненията, дадени с т. 5 от ППВС № 5
от 16.XI.1970 г., според които възможността на задълженото лице да предоставя
издръжка се определя от неговите доходи, имущество и квалификация. В конкретния
случай, от данните по делото се установява, че за бащата понастоящем получава
брутно трудово възнаграждение в минимален размер. Не са ангажирани
доказателства за притежавани от него недвижим имот и МПС (въпреки че от
изявленията му по делото става ясно, че ползва такова), нито дялове или акции в
търговски дружества. Няма данни за допълнителни източници на доходи, нито за
квалификацията му. От друга страна, обаче, самият той заявява, че живее в
самостоятелно жилище, представляващо отделен етаж от къща, собственост на
родителите му.
Същевременно, събраните
по делото доказателства за доходите на майката, при която децата ще живеят,
сочат, че тя получава минимално месечно брутно трудово възнаграждение.
По така изложените
съображения, преценявайки съотношението между получаваните от двамата родители
доходи, настоящият съдебен състав намира, че С.М. следва да заплаща на всяко от
децата Д. С. М. и Е.С. М. месечна издръжка в размер от по 180 лв.
Тъй като това е
размерът, определен с обжалваното решение, поправено с решението от 10.02.2021г.,
то следва да бъде потвърдено в съответната му част.
Основателно е, обаче,
възражението на жалбоподателя срещу определения от КРС начален момент, от който
да се заплаща издръжката. Видно от текста на исковата молба, с нея се
претендира издръжка „считано от влизане в сила на съдебното решение“. Няма
основание да се предполага, че тази формулировка е плод на техническа грешка,
още повече, че с молбата за изменение на привременните мерки С. изрично е
поискала от съда да се произнесе и по въпроса за издръжката, което би било
безсмислено, ако считаше, че такава следва да се присъди от датата на исковата
молба, вр. чл. 242, ал. 1 от ГПК. Аргумент за определяне на началния момент на
издръжката при спор за родителски права може да бъде извлечен и от Тълкувателно решение
№ 11 от 3.III.1969 г., ОСГК, съгласно което „началният момент на служебно присъжданата издръжка по чл. 28,
ал. 1 СК е
влизането в сила на решението за развод, а при обжалване за родителските права
- от деня на влизането в сила на решението за предоставяне упражнението на тези
права на единия от родителите.“ Поради това
обжалваното решение следва да бъде обезсилено в частта, с която издръжката е
присъдена за период от 22.07.2019г. до влизане на решението в сила, като
постановено по непредявен иск.
4.
Относно привременните мерки
Съгласно чл. 127, ал. 3 от ГПК, при спор
относно родителски права, по искане на
родителя съдът определя привременни мерки в интерес на детето, след като поиска
становище от дирекция "Социално подпомагане"; Определението не
подлежи на обжалване, но може да се изменя от същия съд.
В
случая, с протоколно определение от 05.11.2019г. е определен режим на лични
контакти на децата с баща им всеки петък от 17:00ч. до неделя 18:00ч. с
преспиване, както и всяка сряда от 16:00ч. до 20:00ч. Не е постановено упражняване
на родителските права от майката, нито местоживеене на децата при нея, но
такова се предполага имплицитно, с оглед определения режим на контакти между
децата и баща им.
С оглед
представените по делото доказателства за трудова ангажираност на С.С. на пълен
работен ден, съдът намира, че запазването на действащия към момента режим в
пълния му обем действително би ограничил контактите между майката и децата
единствено до няколко часа сутрин и вечер през делничните дни, и то - с
изключение на сряда. Поради това режимът следва да бъде изменен, като на
родителите се предостави равна възможност да контактуват с децата през
почивните дни.
Разумно
е и да отпадне контактът между бащата и децата в сряда вечерта, тъй като, от
една страна, началният час е още през времето, когато децата посещават детска
градина и майката е на работа, а от друга страна, краткото време за престой при
бащата обезсмисля усилията за вземане и връщане на децата.
Основателно
е искането на С.М. за предоставяне на 20 дни през лятото за контакт с децата
му, с оглед възможността да организира съвместна почивка с тях. За да се
предотврати опасността от ощетяване на майката на децата, този период следва да
не съвпада с нейния платен годишен отпуск.
Съгласно
разпоредбата на чл. 323, ал. 1 от ГПК, приложима по аналогия и към настоящия
случай, съдът може да определи привременни мерки и относно издръжката на
децата. Поради това искането за определяне на привременна издръжка е по принцип
допустимо. Същото е и основателно, тъй като, както се посочи по- горе,
издръжката по исков ред е претендирана за период от влизане на решението в
сила, което означава, че тя не обхваща периода, през който делото е висящо. С
оглед изложените в т. 3 мотиви, съдът намира, че подходящият размер на
издръжката е 180 лв.
ІV. По разноските
С оглед изхода на делото и направено искане в
този смисъл, в полза на жалбоподателя следва да се присъди част от направените
от него разноски, пропорционално на уважената част ½ част от жалбата (по
искането за режима на лични отношения и възражението за началния момент, от
който се дължи издръжката). Такива се установяват в размер на 750 лв. –
адвокатско възнаграждение и 15 лв. – държавна такса, т.е. въззиваемата следва
да бъде осъдена да му заплати 0,5*(750+15)= 382,50лв.
С оглед изхода на делото и направено искане в
този смисъл, в полза на въззиваемата следва да се присъди част от направените
от нея разноски, пропорционално на отхвърлената част ½ част от жалбата
(по искането за предоставяне упражняването на родителските права на бащата и
дължимостта на издръжката). Такива се установяват в размер на 500 лв. –
адвокатско възнаграждение, т.е. жалбоподателят следва да бъде осъден да й заплати
250 лв.
По молбата за изменение на привременните
мерки не се дължат разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
Решение
№ 260146 от 03.08.2020г., поправено с Решение № 260008 от 10.02.2021г.
постановени по гр.д. № 535/2019г. на РС- К., В ЧАСТТА, с която С.М. е
осъден да заплаща на основание чл. 143, ал. 2 от СК на
малолетните си деца Д. М. и Е.М., чрез тяхната майка и законен представител С.С.
месечна издръжка, считано от 22.07.2019 г. (датата на завеждане на исковата
молба) до влизане в сила на съдебното решение.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 260146 от 03.08.2020г., поправено с Решение № 260008 от 10.02.2021г.
постановени по гр.д. № 535/2019г. на РС- К., В ЧАСТТА, с която:
·
е предоставено упражняването на
родителските права по отношение на децата Д. М. и Е.М. на майката С.С., като
местоживеенето им е определено на адреса на майката в с. Б., община К.;
·
С.М. е осъден да
заплаща на основание чл. 143, ал. 2 от СК на малолетните си деца Д. М. и Е.М.,
чрез тяхната майка и законен представител С.С. месечна издръжка в размер на 180
лева за всяко едно от децата, платима до пето число на месеца, за който се
отнася плащането, считано от влизане в сила на съдебното решение до настъпване
на законна причина за нейното изменение или прекратяване.
ИЗМЕНЯ Решение № 260146 от
03.08.2020г., поправено с Решение № 260008 от 10.02.2021г. постановени по гр.д.
№ 535/2019г. на РС- К., В ЧАСТТА за
определения режим на лични отношения между децата и баща им, както следва:
- От 18:00 часа на петъчния ден до 18:00 часа на неделния
ден от всяка първа и трета календарна седмица от всеки календарен месец с
преспиване, с изключение на период, съвпадащ с платения годишен отпуск на
майката, както и на празниците и периодите, регламентирани изрично с настоящия
съдебен акт;
- Един месец и половина през лятото, който не
съвпада с платения годишен отпуск на майката;
- Всяка четна календарна година по време на
коледните празници от 10:00 часа на 24 декември до 18:00 часа на 26 декември;
- Всяка нечетна календарна година по време на
новогодишните празници от 10:00 часа на 31 декември до 18:00 часа на 1 януари;
- Всяка четна календарна година по време на
великденските празници от 10:00 часа на Велика събота до 18:00 часа на Светли
понеделник;
- Пролетната ваканция на децата всяка нечетна
календарна година – от 10:00ч. на първия ваканционен ден до 18:00 ч. на
последния ваканционен ден;
- Всяка четна календарна година на рождения
ден на детето Д. С. М. - от 18:00 часа на същия ден с преспиване до 10:00 часа
на следващия ден;
- Всяка нечетна календарна година на рождения
ден на детето Е.С. М. - от 18:00 часа на същия ден с преспиване до 10:00 часа
на следващия ден;
- Всяка календарна година на рождения ден на
бащата - от 18:00 часа на същия ден с преспиване до 10:00 часа на следващия
ден;
- Всяка календарна година на рождените дни на
родителите на бащата – от 17:00ч. до 22:00ч. на съответния ден.
ОПРЕДЕЛЯ следните привременни
мерки за периода до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт или
изменение на същите от съда, като:
·
предоставя
упражняването на родителските права по отношение на децата Д. С. М. и Е.С. М.
на майката С.Б.С., и определя местоживеенето им на адреса на майката в с. Б.,
община К.;
·
определя
режим на лични отношения между бащата С.Д.М. и децата Д. С. М. и Е.С. М., както
следва: от 17:00 часа на петъчния ден до 18:00 часа на
неделния ден от всяка първа и трета календарна седмица от всеки календарен
месец с преспиване (с изключение на период, съвпадащ с платения годишен отпуск
на майката), както и 20 дни през лятото, които не съвпадат с платения
годишен отпуск на майката;
·
осъжда С.Д.М. да заплаща на
основание чл. 143, ал. 2 от СК на Д. С. М. и Е.С. М., чрез тяхната майка и
законен представител С.С. месечна издръжка в размер на 180 лева за всяко едно
от децата, платима до пето число на месеца, за който се отнася плащането,
считано от постановяване на настоящото съдебно решение до влизане в сила на
окончателно съдебно решение по делото.
ОСЪЖДА С.Д.М. с ЕГН ********** да заплати на С.Б.С. с ЕГН ********** сумата 250
лв. - разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА С.Б.С. с ЕГН ********** да заплати на С.Д.М. с ЕГН ********** сумата
382,50 лв. - разноски във въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчване на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.