Определение по дело №423/2011 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

5215

Година

2.7.2015 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

03.19

Година

2015

Председател:

Секретар:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Я. С. Т., с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], ул. , чрез адв. С. Б. като управител на [фирма], съдебен адрес [населено място], ул. , против ОД на МВР - Б., с адрес: [населено място], ул. , с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване на искове с посочено правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ и иск по чл. 221, т. 2 от КТ.

С депозираната искова молба се иска да бъде постановено решение, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да бъде признато уволнението извършено със Заповед № 2194/20.11.2013 г. на Директора на ОД на МВР за незаконно и да бъде отменено същото, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ да бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението й длъжност „Системен оператор“ в „Администрация РУ“ на Второ районно управление „Полиция“ Б. при ОД на МВР Б., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ да бъде осъден ответника да заплати на ищцата обезщетение за незаконно уволнение за времето, през което същата е останала без работа или сумата от 1500,00 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща частичен иск от общо дължимото й обезщетение в размер на 3043,32 лв. /три хиляди четиридесет и три лева и тридесет и две стотинки/ за периода от 24.02.2014 г. до 24.08.2014 г. /т.е. за не повече от 6 месеца/, както и при условията на евентуалност при уважаване на първия главен иск да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 507,22 лв. /петстотин и седем лева и двадесет и две стотинки/, представляваща удържано от ответника обезщетение по чл. 221 КТ без основание. Ищцата претендира и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

В исковата молба се твърди, че за периода от 01.07.2009 г. до 24.02.2014 г., ищцата е работила по безсрочно трудово правоотношение на длъжността „Системен оператор“ в „Администрация РУ“ на Второ районно управление „Полиция“ Б. при ОД на МВР Б..

Сочи се, че на 24.02.2014 г., й била връчена Заповед № 2194/20.11.2013 г. на Директора на ОД на МВР-Б., с която й било наложено дисциплинарно наказание уволнение. Твърди се, че с цитираната заповед бил прекратен и трудовият й договор за заеманата длъжност, считано от датата на връчване на заповедта.

Навежда се, че посоченото в уволнителната заповед правно основание за налагане на дисциплинарното наказание е: чл.188, т.3 във връзка е чл.190, ал.1, т.3, чл.189 и чл.192, ал.1 КТ и на основание чл.30, ал.2 ЗМВР във връзка с чл.33 от Инструкция Iз-2813/04.11.2011 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР.

Ищцата твърди, че посоченото в уволнителната заповед правно основание за прекратяване на трудовия й договор е чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.

Сочи се, че Заповед № 2194 от 20.11.2013 г. на директора на ОД на МВР -Б. е незаконна, по следните съображения:

Твърди се в исковата молба, че е нарушена нормата на чл.333, ал.1, т.3 от КТ. Сочи се, че още от детските си години ищцата страда от „исхемична болест на сърцето“. Твърди се, че към момента на уволнението ищцата също страдала и продължава да страда от посоченото заболяване. Сочи се, че ответникът е запознат с посоченото по-горе обстоятелство, тъй като ищцата ползвала отпуск по болест, вкл. и за извършване на изследвания във връзка с това заболяване. Твърди се, че ищцата предоставила на работодателят болнични листа с такава диагноза, по които й е изплащано обезщетение по болест. Сочи се, че ответникът не е изискал и не е получил предварително разрешение на инспекцията по труда. Твърди се, че директорът на ОД на МВР-Б. не е изпълнил задължението си по чл.333, ал.2 КТ, като се посочва, че преди уволнението не е взел мнение на ТЕЛК. Сочи се, че работодателят не запитал ищцата дали страда от такова заболяване.

В резултат на гореописаното се навежда, че е нарушена грубо процедурата по извършване на дисциплинарно уволнение. Твърди се, че описаното нарушение, допуснато от ответника, води до незаконност на уволнението на формално основание, като се посочва, че съгласно чл. 344, ал. 3 от КТ съдът отменя заповедта за уволнение, като незаконна, само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество.

В исковата молба се посочва, че е нарушена нормата на чл.194, ал.1 КТ. Твърди се, че в уволнителната заповед, е посочено, че ищцата е извършила описаните в същата нарушения на следните дати:

- 18.06.13г., 20.06.13г., 25.06.13г., 26.06.2013г. и 01.08.13г. (т. 1 от атакуваната заповед):

- за периода от 29.09.12г. до 02.08.13г. (т. 2 от заповедта за уволнение);

- в периода 26.04.13г., 25.07.13г. и 15.07.13г. (т. 3 от заповедта).

Сочи се, че заповедта за уволнение е с дата 20.11.13г., но същата е проявила действие от момента на нейното връчване (т.е. 24.02.2014г.), като се посочва, че дори и да е била извършила сочените нарушения, което твърдение на ответника ищцата категорично отрича, е изтекъл преклузивния срок по чл.194, ал.1 КТ, тъй като дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението. Твърди се, че в случая очевидно тази законова разпоредба не е спазена и наказанията са наложени след изтичане на срока по чл.194, ал.1 КТ.

В исковата молба ищцата посочва, че е нарушена нормата на чл.193, ал.1 КТ. Твърди се, че работодателят формално изискал нейни обяснения. Сочи се, че видно от поканата за даване на обяснение сочените нарушения не са описани и не съответстват на описанието на вменените й нарушенията по уволнителна заповед. Твърди се, че в обяснение от 21.10.13г. ищцата помолила работодателят да разпореди извършване на допълнителна проверка и събиране на допълнителни доказателства „релевантни към дисциплинарното производство“. Сочи се, че със същото обяснение настояла в проверката да не участва конкретно посочен служител, а именно началник „КИАД-Б. при ОД на МВР-Б.“, защото това лице го посочила като нарушител на ЗМВР, ППЗМВР и ЗЗКИ в справка от 08.08.12г., респ. това породило основание за съмнение в неговата безпристрастност и професионална етика при извършване на дисциплинарната проверка. На това свое искане се посочва, че ищцата не получила какъвто и да е отговор.

Ищцата твърди в исковата молба, че от поканата за даване на писмени обяснения с рег.№/15.10.13г. се установява, че ответника преди да я е изслушал и преди да е приел писмените й обяснения, приел, че е извършила посочените в поканата дисциплинарни нарушения. Посочва се, че на стр.2 от цитираната покана, ответникът уведомява ищцата, че в указания срок има право да представи писмени обяснения за „извършените дисциплинарни нарушения, както и доказателства, които да ги подкрепят.“

Твърди се, че в уволнителната заповед ответникът никъде не е посочил, че е разгледал и че е взел предвид дадените от ищцата обяснения, както и че е събрал и оценил относимите доказателства по случая. Сочи се, че това обстоятелство не е посочено, защото не е изпълнено от ответника въпреки задълженията му по закон.

Твърди се, че ищцата междувременно депозирала жалба до Комисия по сигурността на информацията, с копия до Министерство на вътрешните работи и директора на ОД на МВР-Б.. Сочи се, че с писмо изх. №АИ-5068/01.11.2013г. Комисията по сигурността на информацията е изпратила жалбата по компетентност на Държавна агенция „Национална сигурност“. Твърди се, че от Министерство на вътрешните работи както и от Директора на ОД на МВР-Б. ищцата не била получила какъвто и да е отговор.

Сочи се в исковата молба, че в Заповедта за уволнение (стр.6) е отбелязано, че за посочените нарушения на ищцата й били налагани дисциплинарни наказания, а именно: забележка, наложена със Заповед 1227/13.06.2012г., предупреждение за уволнение, наложено със Заповед 1090/29.05.2013г. и второ предупреждение за уволнение, наложено със Заповед 1490/31.07.2013г. Твърди се, че с гореописаното ответникът е нарушил забраната за еднократност на дисциплинарното наказание /чл. 189 от КТ/, като за едно и също „деяние“ й е наложил повече от едно дисциплинарно наказание. Нещо повече. Сочи се, че гореописаните дисциплинарни наказания са били обжалвани от ищцата по съдебен ред, като се посочва, че по повод на тези обжалвания в момента има висящи съдебни производства.

В случай, че съдът прецени да разгледа спора по същество ищцата заявява, че не е извършила соченото в уволнителната заповед нарушение на трудовата дисциплина. Твърди, че не е извършила така описаното деяние както от обективна, така и от субективна страна. Сочи се, че описаните деяния не били извършени от ищцата и не съставлявали „системни нарушения на трудовата дисциплина“ по смисъла на чл.190, ал.1, т.3 КТ. Освен това се твърди, че посочените деяния не представляват неспазване на „технологични правила“ по смисъла на чл.187, т.3 КТ.

Навежда се, че абсолютно несъстоятелно е обвинението, че ищцата не е уплътнявала работното си време. Напротив, ищцата твърди, че живее в [населено място], като посочва, че всеки ден пътувала за работа с автобус, който пристигал рано и си тръгвала късно. Ищцата сочи, че по тази причина е на работа минимум 1ч. извън установеното й работно време, като посочва, че това може да се провери, както от системата за влизания на работното място, така и от колегите.

Твърди се в исковата молба, че ответникът бил задължен да обучи служителите си и да ги запознае с нормативните документи, необходими и приложими при изпълнение на трудовите задължения. Сочи се, че следвало началника или служител от група КИАД при ОД на МВР-Б. да ги обучи в спецификите на дейността. Твърди се, че посоченото по-горе задължение не било изпълнено. Сочи се, че ищцата сама и с много усилия придобила познанията си и се запознала със спецификите на дейността. Твърди се, че ищцата винаги изпълнявала точно и добросъвестно възложената й работа.

Посочва се, че реалната причина за уволнението на ищцата не били сочените „нарушения“, а фактът, че в ОД на МВР-Б. се ширели множество нарушения на важни служебни задължения и безнаказаност. Твърди се, че гореизложеното е причината, поради която ищцата започнала да уведомява различни органи, в т.ч. Държавна комисия по сигурността на информацията, Д., МВР, Гл.Прокурор на РБългария и много други за допуснати нарушения от служители на Дирекцията. Сочи се, че в хода на делото ищцата ще установи истинността на подадените от нея сигнали, вкл. и за това как се източвали служебни средства под формата на командировъчни до крайни точки на страната, като се посочва, че колегите въобще не посещавали тези места, както и за много други злоупотреби със служебно положение, деклариране на неверни данни и др.

Излага се в исковата молба, че ищцата не е поканена да участва при „констатиране“ на посочените в заповедта нарушения. Отправя се искане до съда, в случай че се стигне до разглеждане на същите, да бъде съобразено, че в периода от м.06.2013г. и по разпореждане на Началник 02 РУП Б., и в изпълнение на заповед на директора на ОД на МВР-Б. за взаимозаменяемост, натовареност и ефикасност на служителите, им било наредено да разменят работните си места с нейните колежки П. и С.. От изложената причина се посочва, че гореописаните лица разменили и персоналните си акаунти. През онзи период се твърди, че персоналният акаунт на ищцата се ползвал от П. и С., а тя ползвала техните. Нещо повече, излага се, че през пролетта на 2013г. по нареждане на началник КИАД ищцата трябвало да ползва професионалният акаунт и лична парола на системния оператор при ОДМВР-Б., която била в отпуск по болест. Твърди се, че в резултат на нейно противопоставяне, горепосоченото нареждане било отменено.

Относно вмененото й нарушение за липса на опис на писмата, които изпращала до МВР и ГД „Инспекторат“ ищцата посочва, че оставяла в деловодството на 1 етаж, като посочва, че затова писмата не били описани в опис-приложение №. Излага се, че отговорност в тази насока следва да се носи от колежките й С. и П., които допълвали описа, като допълнителен брой писма към описите. Сочи се, че ако са допуснати някакви нарушения, то по същата логика следвало и нейните колежки С. и П. да са нарушителки на сочените в уволнителната заповед инструкция, респ. и на тях трябвало да бъде потърсена дисциплинарна отговорност. Твърди се, че до момента ищцата не е запозната да е налагано каквото и да е наказание на която и да е от посочените по-горе колежки. Т.е. въпросът й в този случай е защо и на какво основание се приема, че тя е извършила сочените нарушения, след като с нейният професионален акаунт и парола работят и нейните колежки, като тази практика при ответника била по нареждане на ръководството.

В исковата молба се твърди, че ищцата изпълнявала стриктно всички инструкции за работа. Сочи се, че последната давала писмени сведения относно дейността на Явното деловодство и допусканите нарушения.

Излага се, че не е налице „съставомерност“. Твърди се, че при определяне на наказанието не са взети предвид разпоредбите на чл. 186 КТ, чл. 189 КТ.

Сочи се, че уволнителната заповед не отговаря на изискванията на чл.195 (1) КТ. Твърди се, че същата не е мотивирана и не описва „нарушенията“ съобразно изискванията на този текст.

Посочва се, че последното й пълно брутно трудово възнаграждение се отнася за м.10.2013г. и е в нетен размер от 507,22 лв.

Предвид извършеното дисциплинарно уволнение се твърди, че ответникът удържа на ищцата сумата, под формата на обезщетение по чл.221 КТ, в размер на една брутна заплата или сумата от 507,22 лв. Ако евентуално уволнението се отмени като незаконосъобразно се посочва, че липсват основания за удържане от ответника на сочената сума под формата на обезщетение при незаконно уволнение.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са и доказателствени искания.

С разпореждане № 2026 от 14.03.2014 г., съдията докладчик след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответника с указание, чс в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.

Изпратеното съобщение до ответната ОД на МВР-Б. е връчено на 18.03.2014г. на М. И., деловодител.

В законоустановения срок за отговор ответникът е депозирал такъв, с който изразява становище, че предявените искове с правно основание чл. 344. ал.1, т. 1-3 КТ във вр. чл. 357, т.2 КТ, с оглед депозирането на исковата молба в двумесечния законов срок, се явяват допустими, но по същество неоснователни.

В тази връзка ответникът оспорва изцяло исковата молба както по основание, така и по размер.

Посочва се, че с исковата молба се оспорва законността на уволнението на ищцата, реализирано със заповед №2194/20.11.2013г. на директора на ОДМВР Б. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 190, ал.1, т.3 от КТ с твърдения за допуснати съществени нарушения в дисциплинарното производство и нарушение на материалния закон.

Посочва се, че не е спорно по делото, че между ищцата и ответника е съществувало трудово правоотношение, като директорът на ОД на МВР Б. се явява работодател на ищцата Я. Т. по силата на посоченото правоотношение.

Твърди се, че ищцата е била служител в МВР, за което бил сключен трудов договор рег.№ 1961/01.07.2009г., с който същата била приела да изпълнява длъжността системен оператор в Администрация - РУ на 02 РУП Полиция Б. при ОДМВР Б..

Във връзка с постъпили предварителни данни за извършено нарушение на трудовата дисциплина от ищцата се посочва, че в писмо вх.№ Ж-54/24.07.2013г. е разпоредено извършването на проверка.

Посочва се, че по същество проверката е приключила със справка рег.№ Ж-54/08.10.2013г., в която се твърди, че са посочени множество виновно извършени от ищцата нарушения на трудовата дисциплина, за което било направено предложение до работодателя Директора на ОДМВР Б., вземайки предвид тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, както и поведението на служителя, да бъде ангажирана дисциплинарната й отговорност чрез налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“ на основание чл.190, ал.1, т.3 във вр. чл. 187, т.10, пр. последно КТ. Сочи се, че на служителката била предоставена възможност да се запознае с изготвената справка, но същата била отказала да стори това, както и да я подпише, което обстоятелство било установено с подписите на двама свидетели.

Излага се, че въз основа на така установените данни и факти от проверката, директорът бил поканил ищцата на основание чл. 193, ал.1 КТ да представи обяснение по случая, като й бил оказал възможността да представи доказателства за сочените в своя подкрепа факти и обстоятелства. Сочи се, че ищцата депозирала обяснение с рег.№/15.10.2013 г., след което работодателят издал заповед рег.№ /20.11.2013 г., с която наложил дисциплинарно наказание уволнение и прекратил трудовото правоотношение със служителя на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ. Твърди се, че Заповедта била връчена лично на ищцата срещу подпис на 24.02.2014г.

Сочи се, че ищцата не е заплатила обезщетението на работодателя по реда на чл. 221, ал.2 КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за сумата от 557.41 лв.

При тези факти се посочва, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на посоченото основание на трудовото правоотношение с ищцата е законосъобразна, издадена от компетентен орган, носител на дисциплинарна власт. Твърди се, че Заповедта притежава изискуемите от закона реквизити, мотиви чрез посочване на фактическите и правни основания, посочен е нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. Сочи се, че работодателят е съобразил тежестта на нарушението с тежестта на наказанието, спазил е процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, като на ищцата са били изискани обяснения преди налагане на наказанието. Твърди се, че наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.

В отговора се посочва, че е неоснователно възражението за нарушена процедура по чл. 333, ал.1, т.3 КТ поради това, че ищцата страдала от исхемична болест на сърцето, като се навеждат следните съображения:

Твърди се, че ищцата е постъпила на работа на 01.07.2009г. Сочи се, че преди постъпването си на работа същата е представила медицинско свидетелство приложение №1 към чл.40, обр.1 ЛЕ-МВР/2005г., в което се съдържали данни за това, че лицето е с необременена фамилна анамнеза, била освидетелствана от психиатър, специалист вътрешни болести (който бил констатирал чисто везикуларно дишане и ритмична сърдечна дейност), хирург, специалист кожни и венерически заболявания, уши, нос гърло, очен специалист, гинеколог, като се посочва, че включително били направени лабораторни изследвания, като заключението на експертно-лекарската комисия било клинично здрав за служба в МВР като системен оператор. Твърди се, че заключението е направено на 16.06.2009г.

Сочи се в отговора, че до прекратяването на трудовото правоотношение ищцата не е депозирала медицински документи, от които да е видно, че същата боледува от исхемична болест на сърцето. Твърди се, че видно от писмо вх.№ /11.04.2014г. на направено запитване от работодателя до медицинска служба при ОД на МВР Б., в медицинското досие на лицето няма данни същото да страда от заболяване с диагноза исхемична болест на сърцето, както и данни за провеждано лечение в тази посока.

Отделно от горното се посочва, че от приложените справки за използвани болнични листове за временна неработоспособност на лицето и справка за ползван отпуск било видно, че от момента на запознаване с изготвената справка по извършената проверка на 10.10.2013г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата се е намирала или в платен, респ. неплатен отпуск, или в отпуск за временна неработоспособност.

От друга страна се твърди, че от представените болнични листове от ищцата нито един не съдържа диагноза И.Б.С., което да даде основание на работодателя да потърси предварителна информация за заболяването на служителя с оглед защитата по реда на чл. 333, ал.1 КТ.

Обратното, посочва се, че недепозирайки пред работодателя наличието на заболяване, което е под закрилата на закона, както повелява чл.2 от Наредба №5/87г., представлява злоупотреба с права. Твърди се, че в решение № /13.02.2014г. на ВКС, III г.о. по гр.д.№/02г. било прието, че когато работникът не е изпълнил задължението си да представи на работодателя медицински документи за заболяване по наредба №5/87г., той не може да се позовава на закрила при уволнение. В настоящия случай се сочи, че ищцата е декларирала перфектно здравно състояние при постъпването си на работа, за което била представила съответната медицинска документация, като не била изпълнила задължението си по чл. 2 от Наредбата да уведоми работодателя, че страда от заболяване, за което КТ предвижда закрила при уволнение и да представи медицинска документация, установяваща това заболяване, а нещо повече - при заблуда на работодателя, че е абсолютно здрав, то той не следва да се позовава на закрилата по чл. 333 от КТ.

Твърди се, че в настоящия случай за работодателя не е имало и най-малка индикация за наличие на основание за закрила, като се посочва, че през цялото време от запознаване със справката от проверката до връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение ищцата била отсъствала от работа, с което същата била създала пречка за работодателя да извърши проверка на посочените по-горе обстоятелства, поради което не били налице процесуалните нарушения, сочени в исковата молба.

Сочи се, че е неоснователно и второто посочено в исковата молба нарушение на процесуалните правила съобразно нормата на чл. 194, ал.1 КТ по отношение на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание.

Твърди се, че справката се е ограничила в установяване на нарушения, които са довършени или извършени в период от една година преди изготвяне на справката. Сочи се, че същата е докладвана на 08.10.2013г. на работодателя, ищцата била запозната на 10.10.2013г., а заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение била издадена на 20.11.2013г. Твърди се, че от 23.10.2013г. до 21.02.2014г. ищцата е била последователно и без прекъсване в отпуск поради временна неработоспособност, прекъснат от 1 работен ден платен годишен отпуск на 23.01.2014г. и неплатен отпуск до момента на връчване на заповедта. Сочи се, че съгласно чл. 194, ал.3 от КТ едногодишния срок от извършване на нарушението и двумесечния срок от откриване на нарушението не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск. Твърди се, че по тези съображения не са изтекли давностните срокове за налагане на атакуваното дисциплинарно наказание уволнение.

В отговора се навежда, че не е налице и соченото нарушение на чл.193, ал.1 КТ. Видно от материалите по налагане на дисциплинарното наказание уволнение се твърди, че работодателят бил поканил ищцата да депозира писмения обяснения, в които да посочи и представи доказателства в своя защита. Твърди се, че такива не са посочени, а по същество обяснението не сочило на данни, които да имат отношение към установеното дисциплинарно наказание.

Навежда се, че не е налице и следващото сочено нарушение на процесуалните правила, че за едно и също нарушение на ищцата й били налагани повече от едно наказания. Твърди се, че в заповедта ясно било посочено, че същата е наказвана с дисциплинарни наказания, но никъде не било посочено, че е наказвана именно за тези установени в конкретния случай нарушения на трудовата дисциплина. Сочи се, че ищцата е наказвана с посочените в заповедта дисциплинарни наказания за други извършени от нея нарушения на трудовата дисциплина.

Твърди се, че са неоснователни оплакванията за неустановеност на системни дисциплинарни нарушения такива, каквито са били констатирани в уволнителната заповед. Напротив, навежда се, че посочените фактически и правни основания за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание са безспорно установени от събраните в хода на проверката писмени доказателства.

С оглед становището за неоснователност на главния иск, се посочва, че неоснователни се явяват и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ, а именно искът за възстановяване на заеманата от ищцата длъжност, както и обезщетението за времето, през което е останала без работа. Излагат се следните съображенията, като се твърди, че ищцата не установява с надлежни писмени доказателства обстоятелството, че е останала без работа, което следва да бъде удостоверено най-малкото посредством Агенция по заетостта. На следващо място се посочва, че от прекратяване на трудовото правоотношение към настоящия момент не е изминал период повече от 6 месеца, за който се търси обезщетението, поради което същото не се дължи за бъдещо време, от което следва и неоснователността на този иск.

На следващо място се твърди, че при прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, поради продължителен отпуск за временна неработоспособност, ищцата не е полагала труд, поради което на същата е изплащано обезщетение от НОИ и към момента на прекратяване на правоотношението ищцата не е възстановила дължимото по реда на чл. 221, ал. 2 КТ обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на служителя за неспазено предизвестие, поради което и към настоящия момент последната го дължи по силата на уволнителната заповед.

Видно от удостоверение от работодателя се твърди, че месечното брутно възнаграждение на ищцата е в размер на 557,41 лв.

По тези съображения се посочва, че неоснователен се явява и искът за възстановяване на обезщетение за неспазено предизвестие, тъй като обезщетението в размер на месечното брутно възнаграждение на служителя не е било заплатено на работодателя от ищцата.

Оспорва се исковата молба изцяло по отношение на основателността на всички предявени искове, по отношение на исковете за обезщетения и по отношение на техния размер.

Оспорват се твърденията за нарушение на процесуалните правила по отношение на закрилата за уволнение по реда на чл. 333, ал.1 КТ. Твърди се, че такава закрила не е налице по отношение на ищцата, тъй като няма обективни данни същата да страда от заболяване с диагноза Исхемична болест на сърцето, което да налагало специалната закрила по отношение на нея.

Оспорват се твърденията за изтекла давност за налагане на дисциплинарното наказание уволнение, твърдението, че на ищцата е удържано обезщетение за неспазено предизвестие на основание чл. 221, ал.2 КТ, както и твърденията, обуславящи претенциите в исковата молба изцяло.

На основание чл. 211, ал.1 ГПК във вр. чл. 221, ал.2 КТ, ответникът е предявил насрещен иск срещу ищцата, за заплащане на сума в размер на 557,41 лв. /петстотин петдесет и седем лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща брутното й трудово възнаграждение за срока на предизвестието от 30 дни при дисциплинарното й уволнение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяването на иска, до окончателното изплащане на сумата.

В насрещният иск се твърди, че ищцата Я. С. Т. е била служител в МВР, за което е сключен трудов договор рег.№ /01.07.2009г., с който същата е приела да изпълнява длъжността системен оператор в Администрация - РУ на 02 РУП Полиция Б. при ОД на МВР Б..

Посочва, че със заповед №/20.11.2013г. на директора на ОДМВР Б. е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ, считано от датата на връчване на заповедта - 24.02.2014г., с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение" на основание чл. 190, ал.1, т.3, чл. 189 и чл. 192, ал.1 от КТ

Твърди се, че със същата заповед е разпоредено служителката да заплати на работодателя обезщетение по чл. 221, ал.2 КТ в размер на брутното си трудово възнаграждение за 30 дни. Посочва се, че размера на брутното трудово възнаграждение на ищцата преди уволнението й /за пълен работен месец/ е в размер на 557.41 лв., което следва да е размера на обезщетението по чл.221, ал. 2 от КТ, като се посочва, че последната дължи да заплати на работодателя при дисциплинарното уволнение, което тя не е направила до момента. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл.221, ал.2 от КТ, при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение, като при безсрочно трудово правоотношение, то е в размер на срока на предизвестието. Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл. 326 ал. 2 от КТ срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни.

Иска се да бъдат присъдени и сторените съдебно-деловодни разноски включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. от ответника.

Към писмения отговор са приложени писмени документи, относими към предмета на спора. Направени са и доказателствени искания.

С разпореждане № /08.07.2014г. след като е извършил проверка относно редовността на предявената насрещна искова молба и допустимостта на иска, съдът е постановил препис от исковата молба и приложенията към нея да се изпрати на ответницата по същия /ищца по първоначалните искове/ за отговор в едномесечен срок от получаване на съобщението. Съобщение за постановеното от съда разпореждане е връчено на 21.07.2014г. на адв.Д., като в указания срок е постъпил отговор на насрещната искова молба.

С подадения отговор от ищцата се оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.

Изразява се становище, че производството по гр. дело 465/2014г., 4 състав по описа на PC Б. има за предмет искове по чл.344 КТ - за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на ищцата на предишната работа и за заплащане на обезщетение поради незаконното уволнение, като се посочва, че исковете се разглеждат по реда на Бързото производство по гл. 25 от ГПК. Твърди се, че изброяването посочено в чл. 310, ал. 1, т. 1 от ГПК е изчерпателно и останалите, непосочени в този текст трудови спорове се гледат по общия ред. Сочи се, че производството по реда на гл. 25 от ГПК има за цел бързина в процеса, поради което, съгл. разпоредбата на чл. 314, ал. 2 от ГПК, по реда на това производство не може да се предявяват насрещни искове.

С оглед горното, на основание чл. 314, ал. 2 от ГПК се заявява становище, че насрещният иск предявен от страна на ОДМВР Б. за заплащане на обезщетение при дисциплинарно уволнение с правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ е недопустим. Сочи се, че приемането на насрещния иск за разглеждане в това производство и произнасяне на съда по същество на спора ще доведе до постановяване на недопустим съдебен акт.

С оглед гореизложеното се счита, че не следва да се приема за съвместно разглеждане предявения от ответника насрещен иск. Прави се искане да бъде постановено определение в тази насока.

В случай, че съда приеме предявения насрещен иск за допустим, се оспорва същия по основание и размер, по следните съображения:

Твърди се, че Заповед /20.11.2013г., с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата и е разпоредено заплащането на посоченото обезщетение е незаконосъобразна, тъй като не са спазени изискванията на чл. 333, ал. 1 от КТ. Сочи се, че с оглед заболяването на ищцата, а именно исхемична болест на сърцето, същата се ползва от закрилата при уволнение. Твърди се, че съгласно посочения законов текст работодателя може да уволни дисциплинарно служител само с предварително разрешение на инспекцията по труда, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването. Сочи се, че предвид текстовете на наредбата, заболяването от което страда ищцата се включва в особения режим на защита. Отделно от това се посочва, че Кодекса на труда изисква преди уволнението, работодателят задължително да взема мнението и на трудово-експертната лекарска комисия. Твърди се, че с оглед на гореизложеното не е спазен уредения в закона ред за прекратяване на трудовото правоотношение и в този смисъл издадената от ОД на МВР - Б. Заповед /20.11.2013г. е незаконосъобразна. Посочва се, че опорочаването на процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение, прави самото уволнение незаконно и, поради което е неоснователна претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение при дисциплинарно уволнение на основание чл. 221, ал. 2 от КТ.

Твърди се, че дисциплинарното уволнение е наложено в разрез с текста на чл. 194, ал. 1 от КТ. Съгласно цитираната разпоредба дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. От изложените твърдения, че ищцата е извършила описаните в процесната заповед нарушения на дати - 18.06.2013г.; 20.06.2013г.; 25.06.2013г.; 26.06.2013г.; и 01.08.2013г., както и в периоди 29.09.2012г. - 02.08.2013г. и 26.04.2013г.; 25.07.2013г. и 15.07.2013г. и видно от заповедта, за която се посочва, че е съставена на 20.11.2013г., но е влязла в сила на дата, на която е била връчена на ищцата, а именно: 24.02.2014г. се посочва, че предвид гореизложените факти, следва извода, че не са спазени изискванията на закона, тъй като дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на установения срок.

Твърди се, че видно от процесната заповед за нарушенията, съдържащи се в същата на ищцата са налагани предходни дисциплинарни наказания, както следва:

- със Заповед 1227/13.06.2012г. - наложено дисциплинарно наказание „забележка“

- със Заповед 1090/29.05.2013г. - наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“;

- със Заповед 1490/31.07.2013г. - наложено дисциплинарно наказание второ „предупреждение за уволнение“;

Предвид гореизложеното се изразява становище, че атакуваната заповед се явява постановена в нарушение на чл. 189, ал. 2 от КТ. Посоченият текст предвижда забрана за едно и също нарушение на трудовата дисциплина да се налагат няколко дисциплинарни наказания. В този смисъл се посочва, че наложеното дисциплинарно наказание уволнение е незаконно на посоченото основание и,предвид което ищцата не дължи обезщетение на работодателя на основание чл. 221, ал. 2 от КТ.

В отговора по насрещната искова молба се твърди, че законът е вменил в задължение на работодателя, преди да постанови дисциплинарно наказание да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения. Сочи се, че ОД на МВР Б. формално е спазила изискванията на закона. Твърди се, че видно от поканата за даване на писмени обяснения 44531/15.10.2013г., копие от които се прилагат, работодателят, още преди да се е запознал с обясненията бил приел, че същите са извършени. Сочи се, че с поканата ищцата е поканена да даде обяснения за „извършените дисциплинарни нарушения". Посочва се, че процедурата е изпълнена формално и по отношение на това, че в процесната заповед представените от ищцата обяснения, не са обсъдени от работодателя. Твърди се, че липсва мотивиране на заповедта от страна на работодателя, тъй като същия не е посочил защо не дава вяра на изложените от ищцата обяснения.

В случай, че съда приеме така предявения насрещен иск за допустим, ищцата предявява за разглеждане евентуално възражение, за съдебно прихващане, което се иска да прието, както следва: да бъде прихваната сумата от 557.41 лева, предмет на насрещния иск, с която евентуално съдът бил я осъдил, да заплати на ответника, със следното й насрещно вземане срещу ответника, а именно: 400лв,представляващи дължимо от ОД на МВР Б. възнаграждение за облекло за 2014г., което възнаграждение се посочва, че първоначалният ответник дължи на ищцата по силата па Заповед на Министъра на вътрешните работи.

На следващо място в случай, че съда приеме така предявения насрещен иск за допустим, ищцата предявява за разглеждане евентуално възражение за съдебно прихващане на сумата от 557.41 лева, предмет на насрещния иск, с която евентуално съдът бил я осъдил, да заплати на ответника със следното й насрещно вземане срещу ответника, а именно 122.12 лева, представляващи на основание чл. 224, ал. 1, във вр. с чл. 177 от КТ, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, изчислен, както следва:

1.Обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2013г. в размер 46.10 лева. изчислен както следва: 2 раб.дни х 23.05 лева /среднодневно възнаграждение при месечно брутно трудово възнаграждение 507.22 лева/

2.Обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2014г. в размер 76.02 лева, изчислен, както следва: 3 раб.дни х 25.34 лева на ден /среднодневно възнаграждение при месечно брутно трудово възнаграждение 557.41 лева/.

В случай, че съдът приеме предявения насрещен иск за допустим, се иска да бъде прието за съвместно разглеждане предявеното по-горе евентуално възражение за съдебно прихващане.

С определение № /15.10.2014 г. на основание чл. 140 от ГПК делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като е изготвен проект на доклад по делото и страните са напътени към процедура по медиация или друг способ за доброволно разрешаване на спора.

В проведените съдебни заседания процесуалният представител на ищцата поддържа предявените искове и моли съдът да ги уважи. Сочи писмени доказателства в подкрепа на претенцията си. Представя писмена защита, в която излага подробни доводи относно основателността на заявените претенции.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени. Ангажира гласни и писмени доказателства в подкрепа на заявената в отговора позиция, поддържа и предявения насрещен иск, като излага подробни съображения и в писмени бележки.

По делото са събрани писмените доказателства представени от страните. Проведен е разпит на свидетели. Изготвени и приобщени към доказателствения материал са заключения по изготвената съдебно- счетоводна експертиза и съдебно - медицинска експертиза.

С протоколно определение от съдебно заседание проведено на 30.10.2014г. съдът е приел за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че брутното трудово възнаграждение на ищцата е в размер на 557,41 лв., което е получено от същата месец октомври 2013г.

С протоколно определение в същото съдебно заседание, съдът е допуснал изменение на предявения иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ досежно размера му, като същия се счита предявен за сумата от 3344,46 лв. обезщетение за незаконно уволнение за периода от 24.02.2014г. до 24.08.2014г. или за 6 месеца оставане без работа в резултат на уволнението.

В хода на производството ищцата е заявила отказ от предявения иск с правно основание чл.221 от КТ, като с протоколно определение от съдебно заседание проведено на 24.02.2015г. съдът е прекратил производството по настоящото дело, в частта по отношение на предявения от ищцата Т. срещу ответника АД на МВР Б. иск по чл.221 от КТ, с който е заявена претенциа за заплащане на сумата от 507,22 лв. представляваща удържано от ответника обезщетение по чл.221 от КТ без основание поради заявен от ищцата отказ от този иск. Определението не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Съгласно сключен трудов договор рег.№ 1961/01.07.2009г., ищцата Я. Т. е приела да изпълнява длъжността „системен оператор“ в „Администрация – РУ“ на 02 РУП „Полиция“ Б. при ОДМВР Б., с основно трудово възнаграждение от 381.00 лв. и добавка за работа в МВР – 22%. /л. 261 от делото/

С допълнително споразумение № 1733/21.05.2010г. ищцата е преназначена на същата длъжност за неопределено време, с основна работна заплата от 381.00 лева и добавки за работа в МВР, считано от 15.05.2010 г. /л. 162 от делото/

Видно от докладна записка № 11566/18.07.2013г. от М. П. системен опаратор при 02 РУП Б. същата е докладвала на Началника на 02 РУП Б. за установени системни нарушения в работата на системен оператор Т., а именно пет броя преписки погрешно архивирани, както и при работа на компютър на Т. констатирала документи със странни имена, жалби от служителката, които са с дата и час изготвени в работно време, или непосредствено след приключване на работния ден.

По делото са приложени жалби от ищцата до различни институции и пликове за изпращането им.

Видно от специфична длъжностна характеристика на длъжността „системен оператор” – основните длъжностни права и задължения са: отговаря за наличността и за правилното отчитане, приемане, използване разпределяне, раздаване, събиране и съхраняване на явни материали и такива съдържащи класифицирана информация. Осъществява деловодната дейност в съответствие с ръководните документи за нейната организация, и изискванията за защита на класифицираната информация. Получава, обработва, съхранява предава и изпраща по предназначение документи и материалиизговени в организационната единица или получени от други структури на МВР и външни ведомства и лица и др. Длъжностната характеристика е връчена на ищцата на 25.08.2011г. видно от протокол на лист 82 от делото.

С писмо от РП Б. към преписка вх.№ Ж- 54/07.08.2013г. е уведомено ОД на МВР Б., че след извършена проверка в деловодството на РП Б. е установено наличие на плик с фиктивен номер съдържащ жалба от Я. С. Т..

По делото е приобщено сведение от ищцата от 08.08.2013г. дадено от нея във връзка с извършваната проверка.

По делото са приобщени докладни записки и сведения, дадени от служители на ответника, които съдът намира, че не следва да бъдат обсъждани доколкото същите представляват писмени доказателства, които доказват единствено, че съставителя е направил съответното изявление, но не се ползват с обвързваща доказателствена сила.

Видно от протокол рег.№ Ж-54/05.08.2013г. служители на ОД на МВР са направили проверка на описаните персонални компютри в Деловодството на 02 РУП Б., стая 210, ет.2 и стая 112, ет.1 и са установили наличие на документи с личен характер жалби, преписки, курсова работа и др. нямащи отношение към служебните задължения на служителката Т.. В протокола е посочено, че описаните файлове ведно с техите свойства са разпечатани /сто и десет листа/ откъдето е видно съдържанието им, местоположението, автора и датите свързани с тях. Към протокола са приложени 4 броя жалби и сигнал, в които е посочено името на ищцата като автор както и три текста без яснота за автора им. Към всеки от документите е приложена разпечатка съдържаща име на файл, директория, дата на създаване, номер на промяна, последно записан на, от кого, общо време за редактиране и последно отпечатване.

Видно от справка относно платен /неплатен/ годишен отпуск за 2013 и 2014г. от ищцата Я. Т., е че лицето е ползвало на 23.01.2014г. 1 работен ден платен годишен отпуск, и за периода от 24.01.2014г. до 06.02.2014г. – 14 работни дни не платен годишен отпуск. /л.182 от делото/.

Видно от справка за въведени болнични и вида обезщетение за временна неработоспособност в периода от 01.07.2009г. до 23.02.2014г. на 13.08.2013 г. ищцата е била един ден в болничен, както следва : от 15.10.2013г. до 17.10.2013г. – 3 работни дни, от 23.10.2013г. до 05.11.2013г. – 10 работни дни, от 06.11.2013г. до 25.11.2013г. – 14 работни дни, от 26.11.2013г. до 05.12.2013г. – 8 работни дни, от 06.12.2013г. до 25.12.2013г. – 13 работни дни, от 27.12.2013г. до 22.01.2014г. – 17 работни дни, от 05.02.2014г. до 11.02.2014г. – 5 работни дни, и от 12.02.2014г. до 21.02.2014г. – 8 работни дни.

Като доказателство по делото е прието писмо рег.№ /11.04.2014г. с което е уведомен Директора на ОД на МВР Б., че в медицинската здравна книжка на лицето Т. няма наличие на медицинска документация и данни за заболяване на лицето от исхемична болест на сърцето.

По делото е приобщена като доказателство справка рег.№ /08.10.2013г. адресирана до директора на ОД МВР Б. изготвена от В. Г. началник Група КИАД, в която е посочено, че съгласно резолюция му е възложена проверка по писмо с рег.№ /24.07.2013г. до Началника на 02 РУП Б., Л. М., ведно с докладна записка от М. К. П. с рег.№./18.07.2013г. по описа на 02 РУП Б., които след извършена проверка е направил изводи при изпълнение на трудовите си задължения за правилно отчитане, разпределяне, събиране и съхраняване на явни материали системен оператор Т. е нарушила реда за обработка на документите за предаването им в архив, като е въвела в ИС „Делодство“ и неправилно е разпределила за съхранение общо шест документа в периода от 18.06.2013г. – 01.08.2013г. От протокол рег.№ Ж-54/05.08.2013г. изготвен от сектор „К.“ Б., е установено, че в периода от 29.09.2012г. до 02.08.2013г. служителката Т. чрез персоналния си акаунт за ползване на ресурсите на мрежата за предаване на данни в МВР YSTapanska, е създавала обработвала и изготвяла чрез служебен компютър неслужебни материали и лични такива в рамките на работното време. На 26.04.2013г. 25.07.2013г. и на 15.07.2013г. е използвала деловодни реквизити на 02 РУП Б. /щемпел, баркод номер при изпращане на неслужебна кореспонденция в нарушение на чл.214, ал.1, и ал.2 от Инструкция за организацията на деловодната дейност и защита на класифицираната информация при работа с документи в МВР №./13.02.2009г.

В справката е предложено във връзка с установените нарушения на трудовата дисциплина да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя Т. системен оператор в Администрацията на РУ при 02 РУП Б., при ОДМВР Б.. Изложено е че предвид броя, системния характер на установените нарушения на трудовата дисциплина, тежестта и обстоятелствата при които са извършени нарушенията от служителката през проверявания период на служителката следва да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. На справката е отбелязано че на 10.10.2013г. за времето от 14.45 до 15.00 в служебното помещение /кабинет 209/ на 02 РУП Б. служителката Я. Т. системен оператор в 02 РУП Б. е отказала да се запознае с предоставената справка Ж-54/08.10.2013г. Посочени са двама свидетели на отказа П. и П..

С покана рег.№ 44531/15.10.2013г. от Комисар Г. К., Директор на Областна дирекция на МВР Б., изпратена до ищцата Т. системен оператор в Администрация на РУ на Второ районно управление „Полиция“ Б. на основание чл.193 КТ и във връзка с описани в поканата дисциплинарни нарушения, същата е уведомена че в срок до 21.10.2013г. има право да представи писмени обяснения за извършените нарушения, както и доказателства, които да ги подкрепят. Посочено е в случай, че не представи обяснения в указания срок това ще се счита като отказ от представяне на обяснения. Поканата е връчена на служителя на 15.10.2013г. /л.163-165 от делото/

С дата 23.10.2013г. ищцата е депозирала писмени обяснения, с които е изразила несъгласие с вменените й дисциплинарни нарушения. /л.166 от делото/

Със Заповед рег.№ ./20.11.2013 г. на Директора на ОД на МВР, на ищцата е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е прекратен трудов договор рег.№ ./01.07.2009г. изменен с допълнително споразумение № ./21.05.2010г. на същата с ОД на МВР Б., считано от датата на връчване на заповедта. В заповедта е посочено, че Т. дължи обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ – брутното си трудово възнаграждение за 30 дни.

В заповедта е посочено, че във връзка с постъпили предварителни данни за извършено нарушение на трудовата дисциплина от Я. Т. системен оператор в „Администрация РУ на Второ РУ „Полиция“ при ОД на МВР Б. с резолюция е разпоредено извършването на проверка. Изложено е, че за констатираното при извършената проверка е изготвена справка рег.№ Ж-54/08.10.2013г. в която са посочени извършените от Т. нарушения на трудовата дисциплина, както следва: 1. При изпълнение на трудовите си задължения, във връзка със заеманата длъжност, а именно за правилно отчитане, разпределяне, събиране и съхраняване на явни материали системен оператор Т. е нарушила реда за обработка на документите за предаването им в архив, като е въвела в ИС „Д.“ и неправилно е разпределила за съхранение общо шест документа в периода от 18.06.2013г. – 01.08.2013г. описани подробно в заповедта. Работодателя е приел, че във всеки един от посочените случаи е установено, че на 18.06.2013г., 20.06.2013г., 25.06.2013г., 26.06.2013г. и 01.08.2013г. служителя Т. не е изпълнила вменените й със специфична длъжностна характеристика рег.№ ./02.08.2011г. утвърдена със Заповед рег.№ ./03.08.2011г. задължения, а именно да „отговаря за наличността и правилното отчитане, приемане, използване, разпределяне, раздаване, събиране и съхраняване на явни материали и осъществява деловодната дейност в съответствие с ръководните документи за нейната организация..“, като с действията си е нарушила изискванията на чл.218, ал.3 и чл.221 от Инструкция за организацията на деловодната дейност и защита на класифицираната информация при работа с документи в МВР № ./13.02.2009г. във връзка с утвърдена от Директора Типова номенклатура на делата в ОД на МВР с рег.№ ./31.10.2012г. съгласно заповед№ ./08.07.2011г. на МВР като извършените нарушения на трудовата дисциплина представляват системни нарушения на трудовата дисциплина изразяващи се в неспазване на технологичните правила по смисъла на чл.190, ал.1 т.3 във връзка с чл.187, т.3, предл.3 от КТ

2. Посочено е в заповедта, че от протокол рег.№ Ж/05.08.2013г. изготвен от сектор К. Б., е видно, че в периода от 29.09.2012г. до 02.08.2013г. служителката Я. Т. чрез персоналния й акаунт за ползване на ресурсите на мрежата за предаване на данни в МВР – YS Tapanska е създавала, обработвала и изготвяла чрез служебен компютър неслужебни материали и лични такива в рамките на работното време конкретно посочени в заповедта. Посочено е че с всяко от описаните действия в периода от 29.09.2012г. до 02.08.2013г. съставляват самостоятелно дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.187, т.1, пр.4 от КТ. Изложено е че в случая се касае до многократни съставомерни нарушения представляващи системно нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.3 във връзка с 87, т.1, пр.4 от КТ, а именно системно неуплатняване на работното време, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

На трето място в заповедта е посочено, че при проверката е установено по безспорен начин, че служителката Т. на 26.04.2013г., 25.07.2013г. и на 15.07.2013г. е използвала деловодни реквизити на 02 РУП Б. /щемпел, баркод, номер/ при изпращането на неслужебна и нерегистрирана служебна кореспонденция в нарушение на чл.214, ал.1, и ал.2 от Инструкция за организацията на деловодната дейност и защита на класифицираната информация при работа с документи в МВР № ./13.02.2009г. съгласно която ал.1 „получената и изпратена явна кореспонденция на деловодствата се описва и предава в отчетен опис – приложение № 30 в два екземпляра“ и ал.2 в отчетния опис препоръчаните пакети се описват със съответния бар код етикет. Посочено е в заповедта, че извършеното нарушения на 26.04.2013г. 15.07.2013г. и на 25.07.2013г. съставляват самостоятелно дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.187, т.10 предл. последно от КТ. В случая се касае до многократни съставомерни нарушения представляващи системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1 т.3 във връзка с чл.187, т.10 предл. последно от КТ, а именно системно неизпълнение на трудови задължения, определени при възникване на трудовото правоотношение и вменени със специфична длъжностна характеристика на длъжността системен оператор в РУ /УП към ОД на МВР Б., с рег.№ ./02.08.2011г. в част III „Основни длъжностни права и задължения“, а именно „Системния оператор отговаря за наличността и за правилното отчитане, разпределяне, раздаване, събиране и съхраняване на явни материали и такива съдържащи класифицирана информация; Следи за правилното оформяне и комплектоване на документи подготвени за изпращане до други структури – за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

Изложено е в заповедта, че фактическия състав на всяко едно от констатираните нарушения не предвижда вредоносен резултат. Извършените нарушения касаят качеството на работа по отношение на деловодната дейност в ОД на МВР Б.. Деянията са извършени виновно, тъй като Т. е запозната с длъжностната й характеристика, където са и вменени задължения за познаване и прилагане на нормативните документи, регламентиращи деловодната дейност в МВР видно от протокол от рег.№ ./26.08.2012г.

В заповедта е отразено, че с описаните деяния Т. виновно е извършила системни нарушения на турдовата дисциплина, изразяващи се в неспазване на технологичните правила съставомерни по чл.190, ал.1 т.3 във връзка с чл.187, т.3, предл.3 от КТ, системно неуплатняване на работното време, съставомерни по чл.190, ал.1, т.3 във връзка с чл.187, т.1 предл. 4 и системно неизпълнение на трудовите задължения определени при възникването на трудовото правоотношение и вменени със специфичната длъжностна характеристика, съставомерни по чл.190, ал.1, т.3 във връзка с чл.187, т.10 предл. последно от КТ за които на основание чл.188, т.3 от КТ е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

Отразено е в заповедта, че като служител на МВР на Я. Т. са наложени дисциплинарно наказание „забележка“ /заповед рег.№ ./13.06.2012г. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ /заповед рег.№ ./29.05.2013г. и дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ заповед рег.№ ./31.07.2012г. Същите документи са приложени като доказателства по делото, видно от които ищцата е наказана за други нарушения на трудовата дисциплина. /л. 167--173 от делото/

Видно от служебна бележка рег.№ ./14.04.2014г. към датата на уволнението на служителката брутното й трудово възнаграждение е в размер на 557,41 лв. /л.270-271 от делото/

От писмо от 22.12.2014г. от ТД на НАП С. офис Б. се установява, че лицето Я. Т. няма регистрирани трудови договори за период от 24.02.2014г. до 22.12.2014г.

Приобщени по делото са Инструкция за организацията на деловодната дейност и защита на класифицираната информация при работа с документи в МВР ./13.02.2009г. и инструкция за изменение и допълнение на Инструкция № ./13.02.2009г. за организацията на деловодната дейност и защита на класифицираната информация при работа с документи в МВР и типова номенклатура на делата в ОД на МВР – 30 страници.

От изготвеното и неоспорено заключение на назначената съдебно – счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице С. Т., се установява, че ищцата има неизползван платен годишен отпуск за 2014 година - 2работни дни, аобезщетението по чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск е в размер на 62.56 лева. Вещото лице е установило, че за 2013година на ищцата са начислени и изплатени за работно облекло 400лева по разплащателна ведомост, подписана от нея. В заключението на извършената експертиза се посочва, че за 2014година на ищцата са начислени за работно облекло 66.67лева - пропорционално на отработеното време - за два месеца: за м.януари 2014г. и за м. февруари 2014г. Вещото лице е установило, че сумата от 66.67 лева не е изплатена на ищцата, а е удържана от дължими суми от нея към ОД на МВР в размер 665.14 лева, от които: 1 БРЗ - 557.41 лева на основание чл. 221, ал. 2 КТ и дължими суми от извършени корекции на получена работна заплата - 107.73 лева. В заключението на извършената експертиза се посочва, че дължима сума след удръжката е в размер 598.47 лева /665.14 лева - 66.67 лева/. Вещото лице е установило, че ищцата няма начислено и неизплатено трудово възнаграждение. В заключението на извършената експертиза се посочва, че по изготвените разплащателни ведомости от ОД на МВР ищцата дължи 598.47 лева. Вещото лице е установило, че за периода, през който ищцата работила по трудов договор при ответника - от 01.07.2009 г. до 24.02.2014 г. е ползвала отпуск поради временна нетрудоспособност /болнични/ по 19 броя болнични листи, общо за 103 работни дни. В заключението на извършената експертиза се посочва, че болничните листи се представят от осигурителя в ТП на НОИ, като поради експертизата няма как да представи преписи от същите. Вещото лице посочва, че експертизата е счетоводна и не би могла да посочи диагнозите за които са издадените цитираните болнични листи. В заключението на извършената експертиза се посочва, че в счетоводните регистри на осигурителите не се отразяват данни относно диагнозите.Справка № 04. Вещото лице е установило, че сумата за облекло за два месеца /януари и февруари 2014г./ - пропорционално на отработеното от ищцата време е в размер на 66.67 лева.В заключението на извършената експертиза се посочва, че изчислението е следното: 400 лева : 12 месеца х 2 месеца. Вещото лице е установило, че обезщетението за неизползван платен годишен отпуск е в размер на 62.56 лева, за 2 работни - неизползван платен годишен отпуск за 2014 година. /л. 417-418 от делото/

Разпитаното в о.з. на 19.03.2015 г. Вещо лице С. Т. твърди, че поддържа представеното по делото писмено заключение.

Вещото лице твърди, че на страница 4 от заключението в Справка № 2 е посочено, че това не е брутна работна заплата за пълен работен месец, а е за отработени 13 /тринадесет/ дни, като посочва, че на ред първи го пише. Сочи, че основна работна заплата е за 13 /тринадесет/ дни, а не за пълен работен месец. Твърди, че за изчисляване на обезщетението по чл.224 от Кодекса на труда за неизползван годишен отпуск това е единственото обезщетение, при което като база се взима работната заплата, през които лицето е отработило най-малко 10 /десет/ работни дни и именно за това съм взела месец октомври 2013 година.

Сочи, че по чл. 225 от Кодекса на труда не се иска лицето да е отработило, най-малко 10 работни дни. Твърди, че може да е отработило и само 1 /един/ ден. Сочи, че отговорът е, че е за 13 /тринадесет/ работни дни, а не за пълен месец.

Вещото лице твърди, че в заключението е посочило, че ответникът е начислил и дължал сума от 66.67 /шестдесет и шест и шестдесет и седем/ лева за работно облекло, което е извършено на основанието за начисляване на сумата и е посочено на лист 6. Сочи, че това са две заповеди на Министъра на вътрешните работи за 2014 година. Твърди, че основанието за начисляване на сумата от 66.67 /шестдесет и шест и шестдесет и седем/ лева за работно облекло са две заповеди на Министъра на вътрешните работи, посочено на л. 6 от заключението, удържането на сумата, тъй като сумата от 66.67 /шестдесет и шест и шестдесет и седем/ лева не е заплатена на ищцата, а е удържана по разчетно-платежна ведомост от дължима сума от ищцата на ОД на МВР за неспазено предизвестие. Сочи, че заповед не е видяла, няма заповед за удържането, а сумата е направо включена в изготвената разчетно-платежна ведомост, като удръжка.

Сочи, че обезщетението по чл. 224 от Кодекса на труда за неизползван платен годишен отпуск за 2014 година за 2 /два/ работни дни в размер на 62.56 /шестдесет и два лева и петдесет и шест стотинки/ лева не е начислена тази сума в счетоводството на ОД на МВР, както и не е изплатена на ищцата. Твърди, че това което е начислено, като рекапитулация е, че ищцата дължи на ОД на МВР една брутна работна заплата в размер на 557.41 /петстотин петдесет и седем лева и четиридесет и една стотинки/ лева, която представлява не спазено предизвестие, плюс от корекция за работна заплата, като описало за кои месеци в експертизата - 107.73 /сто и седем лева и седемдесет и три стотинки/ лева. Сочи, че общо ищцата дължи на ОД на МВР 665.14 /шестстотин шестдесет и пет лева и четиринадесет стотинки/ лева. Вещото лице твърди, че това е по техни и проверени от него данни.

Твърди, че ОД на МВР-Б. дължи на ищцата Я. Т. сумата от 66.67 /шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ лева за работно облекло за 2014 година, както и сумата от 62.56 /шестдесет и два лева и петдесет и шест стотинки/ лева неизползван платен годишен отпуск - 2 дни за 2014 година. Сочи, че ако се приспаднат тези две суми се получава сумата от 535.91 /петстотин тридесет и пет лева и деветдесет и една стотинки/ лева. Вещото лице твърди, че корекцията на страница 7 абзац "Работни заплати на служителите на ОД на МВР" е описана по месечно, представя справки-декларации Образец № 1 и Образец № 6 подадени на НАП с тези корекции, които е описало какво представляват и по месеци също. Сочи, че сумата от 107.73 /сто и седем лева и седемдесет и три стотинки/ лева е удържана и надплатена. Твърди, че тя е получена повече и затова сега все едно тя има да връща на ОД на МВР. Сочи, че това се получава, защото документи за изготвяне на разчетно-платежната ведомост се приемат до 18-то число на месеца и излиза, че ако лицето е било в болничен или в платен или в неплатен след 18-то число, то е получило хем обезщетение, защото е болничен от НОИ, хем заплата. Твърди, че затова следващия месец се прави корекция, описано е и се прави втора ведомост, такава каквато би била ако документите са налични.

Сочи, че дължима сума за обезщетение е 557.41 лева /петстотин петдесет и седем лева и четиридесет и една стотинки/ лева. Твърди, че се прибавят надвзетите суми от 107.73 лева и се приспадат 66.67 лева. Тоест от сбора на двете числа се приспадат 66.67 лева.

Сочи, че към момента на изготвяне на експертизата, ищцата не е изплатила обезщетението си към Областната дирекция в размер на 557.41 лева.

Приетото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, съдът възприема като обективно и компетентно.

По делото са приети медицински документи - лична амбулаторна карта на името на ищцата, амбулаторни листове, епикризи, протоколи, резултати от изследвания, история на заболяването, които съдът намира, че не следва да коментира поотделно, доколкото във връзка с установяване твърденията на ищцата, че боледува от заболяване исхемична болест на сърцето, съдът е допуснал и назначил съдебно медицинска експертиза, която да даде компетентен отговор на този въпрос предвид липсата на специални знания от съда.

От изготвеното и неоспорено заключение на назначената съдебно – медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Н. А. се установява, чеот представените мед. документи е видно, че ищцата Я. Т. не страда от заболяването исхемична болест на сърцето или друга включена в наредба № 5/87г. В заключението на извършената експертиза се посочва, че ищцата Я. Т. има от дете пролапс на митрално клапно платно. Вещото лице е установило, че ищцата е лекувана също за пиелонефрит, радикулит, гастроентерит… /л. 458 от делото/ Приетото заключение на съдебно – медицинска експертиза, съдът възприема като обективно и компетентно.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на петима свидетели доведени от ответната страна.

Свидетеля В. Н. Г. установява, че към онзи момент - 2013 година бил началник група „КИАД“ /Координация информация, анализ и деловодство/, а към настоящия момент заема длъжността началник ИПКД /информация планиране, координация и деловодство/ към ОД на МВР-Б..

Твърди, че проверката била извършена по разпореждане на Директора във връзка с подадена в областната дирекция докладна записка в Деловодството на Второ РУП-Б. от деловодителката г-жа П. Сочи, че в хода на проверката установили в общи линии три групи системни нарушения - първата група се отнасяла до системни нарушения, свързани с нарушаване на Инструкцията за водене на деловодната дейност в МВР - I 223/09 г., която означавала неправилно архивиране, инструкция за ред и организация за водене на деловодната дейност в МВР. Твърди, че първата група се изразявала в това, че установили неправилно архивиране и завеждане на материали. В смисъл, заведено в електронната система под един номер, а след това физически отложено в съвсем друго дело на хартиен носител. Сочи, че това много затруднява работата при правенето на справки. Мисли, че около 5-6 били тези нарушения, които са посочени в заповедта, като посочва, че за точната цифра извършени нарушенията не може да бъде категоричен. Посочва, че освен инструкцията тук се нарушава и номенклатурата за отлагане на делата, която важи за всички структурни звена в областната дирекция и е утвърдена със заповедта на директора. Твърди, че във всички структурни звена има такава инструкция, която е много важна за архивиране на делата. Сочи, че конкретните случаи били посочени в докладната записка на служителката П. Твърди, че направили проверка и за някои други случаи, като се оказало, че наистина най-малко системно непознаване на нормативната база и неправилно архивиране имало от страна на ищцата. Сочи, че ползвали първо справка от дирекция К., които се грижат за софтуерения им продукт, а също и на физически носител по ръкописа, по почерка на служителя. Твърди, че ,,по почерка на служителя“ означавало, че в деловодната система е видно кой го е входирал. Сочи, че тук се съди по това кой го е нанесъл като входящ номер на ръка. Полага се щемпел и върху щемпела деловодителят нанасял на ръка ръчно номера на документа и той имал задължение да го отложи в съответната папка. Твърди, че по входящия номер установили кой служител е работил това дело. Мисли, че има на повечето документи отметка да бъде отложено делото, т.е. в коя папка да бъде поставено. Сочи, че случаите били отразени в докладната записка. Твърди, че правил само проверка по тази докладна записка. Сочи, че установили, че посочените в докладната записка нарушения съответстват на това, което констатирали при проверката, като посочват, че в крайна сметка този документ вместо да стои в ръководен документ 01, той стои в друга папка и по този начин ставал неоткриваем. Твърди, че това затруднява деловодната дейност особено по време на изготвяне на справки и извършване на справочна дейност. Сочи, че следващата група нарушения, която открили, установили с помощта на колеги от сектор К. е, че работното място на Т. и работния компютър се използва за написване на лични документи, които нямат никаква съотносимост със служебната дейност. Твърди, че благодарение на информацията, която им била предоставена установили, че тези материали са изготвени в рамките на работното време на ищцата. Това били документи от най-различен характер - имало писма до Върховен съд, имало възражение срещу акт на лице, което няма нищо общо с дейността им, имало курсова работа, изготвена по някаква правна дисциплина, имало разни недовършени документи, писма, имало и сигнали, жалби, изхождащи от служителката Я. Т.. Сочи, че в рамките на проверката има сведения от всички служители на деловодството, от началника също, които заявили, че по отношение на тези файлове, потвърдили, че тези файлове не са на техните работни места, нямат достъп до тях.

Свидетелят твърди, че третата група нарушения била, най общо казано, грубо нарушаване на реда за водене на кореспонденцията в МВР. Сочи, че установили няколко случая, в които се използвали реквизити на Второ РУП, като има предвид щемпел, печати, рег. номера, с които служителката била изпращала лична кореспонденция до други адресати, нямащи нищо общо съвместими с длъжността й системен оператор. Твърди, че бил сезиран за такава нередовна кореспонденция и от РП-Б. и от две дирекции -дирекция КИАД и още една дирекция, на които има щемпел на дирекцията върху лична кореспонденция на служителката Т..

Свидетелят твърди, че служителката Т. заемала длъжността системен оператор във Второ РУП-Б.. Сочи, че в хода на проверката изискал обяснения от служителката. Твърди, че при изисканите от негова страна устни обяснения от служителката Т. няма спомен какви са били.

Сочи, че Я. Т. не участвала в извършената проверка по случая. Твърди, че проверката била възложена на него. Сочи, че проверката била възложена от Директора на Областната дирекция с резолюция върху докладна записка на служител П. Мисли, че месец август 2013 година започнала проверката, която приключила в рамките на 2 месеца, като посочва, че точна датата не може да посочи. Твърди, че М. К., системен оператор, познава като служител, който заема длъжността системен оператор във Второ РУП-Б., за която посочва, че не е разпитвана по случая. Свидетелят сочи, че специално за организацията на работа може би друг свидетел ще бъде по полезен, тъй като физически се намира на друго място. Твърди, че началника е издал заповед за взаимозаменяемост, с която е въртял колегите, като посочва, че не е установил точно с кой служител Т. е била в една стая. Мисли, че устна е заповедта за взаимозаменяемост на служителите. Сочи, че Дирекция К. се грижи за софтуера на МВР, като посочва, че те направили разпечатки. Твърди, че работил по данни от дирекция „К.“ като посочва, че лично не е влизал в компютъра на служителката Я. Т.. Сочи, че му била предоставена писмена информация от дирекция „К.“. По първа група нарушения установил, че документа технологично е обработен от служителката Т., след което установил, че операцията не е довършена правилно. Твърди, че служителят който обработва материала на компютъра е този, който го прилага по делото. Сочи, че може да се провери кой, кога и на кое работно място е работил. Твърди, че разпечатката от дирекция „К.“ показва тази информация. Сочи, че му било разпоредено от Директора да извърши проверка по докладната записка. Твърди, че на други компютри не е извършвана проверка на други служители. Сочи, че имало и документи за извършени нарушения на служители. Твърди, че прочел личните документи на служителя Я. Т. и констатирал от съдържанието им, че тя сезира други институции за нередности в дирекцията. Но не всички били такива. Имало курсови работи, но нямало посочено, че тя е автор на курсовата работа. Твърди, че с нейния акаунт е изготвен и редактиран този текст, който текст бил в работният й компютър. Сочи, че другия документ, който констатирали извън жалбите и сигналите, било едно възражение от водач на МПС, частна фирма, срещу акт от издаден от тяхното поделение. Твърди, че освен нейния компютър, в документа не било отразено, че Я. Т. е автор. Сочи, че не си спомня за други документи, било доста отдавна. Твърди, че документи, съставени извън работно време от служителката не може да си спомни дали са установени при извършената проверка. Сочи, че не е участвал в проверка на служителката П. Твърди, че за деловодната система трябва да има парола, а за компютъра всеки си има отделен акаунт. Сочи, че е участвал в проверки на всички структурни звена на Второ РУП - Б.. Твърди, че не може да си спомни точно дали е участвал в проверка на деловодителите П. и С.. Сочи, че когато има проблем в деловодството ангажират и него с проверките. В конкретния случай не може да си спомни. Твърди, че обучения на служителите от Второ РУП-Б. не си спомня да е провеждал, но мисли, че в длъжностната характеристика им е отразено, че при постъпване на колегите в работата е отразено, че трябва да познават работата с деловодната система. Сочи, че на длъжността системен оператор не може да каже от кога е назначена Я. Т., но мисля, че от 2009 година е назначена на тази длъжност. Твърди, че началника на структурното звено е задължен да запознае с нормативната база служителите, които изпълняват деловодната работа. Сочи, че госпожа Т. е на работа в деловодството на Второ РУП-Б. след 2009 година.

Свидетелят твърди, че е снел обяснения от системни оператори, но не от всички, от началника, от ищцата, от П., от С.. Твърди, че не си спомня защо не са снели обяснения от служителката М. К., като посочва, че е възможно да е била в отпуск, както и че незнае дали работят ищцата и М. К. в една стая.

Сочи, че не може да бъда категоричен дали служителката Я. Т. е била на работа при извършване на проверката. Твърди, че когато извършвали проверка на документите (за тяхното местонахождение, отлагане, входиране) на място присъствали и други служителки, деловодителки, а именно: колеги от Първо РУП-Б. и от Областната дирекция. Сочи, че служителката П. не е присъствала. Твърди, че тя присъствала на проверката, но не е отразена в протокола. Сочи, че когато работят с деловодната програма служителките имат и самостоятелни пароли, с които работят и боравят в деловодната система. Твърди, че тези пароли са индивидуални за всяка една служителка. Сочи, че паролата, с която се влиза в деловодната система е индивидуална, по достоверен начин установява коя е деловодителката работила по съответен документ, чието задължение е тази, която е посочена в системата.

Свидетелят твърди, че практика да се ползват от служителите чужди пароли не е имало, като посочва, че това е лична отговорност, лично ако между тях се предоставят. Сочи, че когато служител отиде да работи на друго работно място, незнае каква е създадената организация, като посочва, че не работи в сградата на Второ РУП, физически са раздалечени и не може да даде отговор на този въпрос. Твърди, че дирекция „К.“ се грижи за поддържане на софтуерната им система. Сочи, че в информационната система има пароли на всички служители, като посочва, че те са извлекли информацията от софтуерната система, с която се е запознал лично.

Свидетелят сочи, че за обект на проверката по точка 1 от Заповедта по принцип трябва да се съобразят два фактора: единият хронологичен - времеви, а другият технологичен. Твърди, че по точка първа проверили всички документи, изброени в докладната записка на П., плюс на произволен принцип взели по пет или по три документа от материалите. Сочи, че извън посочените в докладната записка констатирали и други, примерно от 5 допълнителни, един или два не били оформени или отложени правилно, т.е. отложени към архивното дело. Свидетелят заявява, че не може да каже категорично, че това е извършено от служителката Т. виновно.

Сочи, че специално по първа група нарушения не може да твърди, че нарушението е извършено виновно от служителката Я. Т. и при условията на пряк умисъл.

Твърди, че около 10 документа били проверени, като посочва, че някои документи са изготвени точно. Сочи, че това му показа справката, че по тези всички документи от компютъра на Т. е работено в рамките на два месеца. Твърди, че е влизано през тези два месеца в този материал, редактиран е, писано е върху него. Сочи, че финалната фаза, когато е изготвен този документ са изчислили. Не може да посочи колко като часове е работила служителката върху този документ. Твърди, че колко време е работила върху този документ в рамките на деня е отразено в справката. Сочи, че по някои документи има придвижване и са отишли до други адресати. Не знае и не може да посочи точно колко време е отнело на служителката Т. да изготви тези документи. Твърди, че това, че документа е отворен не може да установи колко време е работила служителката върху този документ. Сочи, че не може да заяви категорично, че времето през което е отворен документа е работено върху него. Твърди, че под системност са разбира, че има такива лични документи, които се намират на работното място. Сочи, че справката от дирекция К. показва, че този документ е отворен. Твърди, че категорично не може да заяви, че този документ е изготвен на този компютър.

Свидетелят сочи, че по група три (след като констатирали, че има използвани щемпели и печати, които били поставени върху пликове, с документ, не може да си спомни точно), върху пликовете категорично констатирали щемпел на Второ РУП с фиктивен номер 1000, което е нарушение на деловодната система, като е използван реквизит. Твърди, че вътре в документите не може да си спомни дали има такива щемпели и печати, като посочва, че за пликовете е сигурен.

Сочи, че тези документи били изпращани до най-различни институции, като били сезирани от РП-Б. и от дирекция КИАД за получаване на такива документи. Твърди, че вътре в документите не може да си спомни дали има такива щемпели, но за пликовете е категоричен. Имало до РП, имало до структури на МВР, имало и писма извън кръга на МВР. Сочи, че тук е убеден, че са използвани с цел да се спестят разходи за поща, или да се придаде малко по-голяма значимост, да се гарантира пратката, като мисли, че били изпратени и с пратка и по пощата, в повечето случаи с обратни разписки. Твърди, че това означава, че това е за сметка на областната дирекция. Сочи, че не са остойностили на каква стойност възлизат изпратените пликове от служителката. Имало отсъствия поради болест, но точно не може да посочи какви са точните причини. Твърди, че е изготвил справка с предложения, а това което установил описал в справката и съгласно инструкциите и вътрешни правила поканили колегата да се запознае с тях след края на проверката, която отказала да се запознае със справката. Сочи, че Т. започнала да се запознава със справката, но не се запознала до края със същата.

Свидетелят твърди, че е отразил в справката, пред трима свидетели, че поканили ищцата, да се запознае със съдържанието на справката, като й казали че ще я изчакат да се запознае със съдържанието й. Сочи, че предоставили цялата документация на ищцата, но тя отказала да се запознае със същата.

Твърди, че по повод на тези сигнали госпожа Т. била много активна, като посочва, че имало проверки, предполага, че имало и наказани служители, точна цифра не може да заяви, но посочва, че по нейни сигнали има много проверки в Областната дирекция.

Свидетелят сочи, че в деловодство на Второ РУП, извън конкретния казус, за деловодната система друга проверка не е правил, освен тази по сигнал. Твърди, че в справката която изготвил, една от точките била да се извърши пълна проверка на Архива, да се създаде организация, да се изчистят тези неща, като посочва, че в момента се извършва проверка за въвеждане в ред на архива на Второ РУП-Б., която задача възложили на районния началник да се приведе архива в правилен начин. Свидетелят сочи, че само Т. била предмет на проверката, а на другите служители документите не ги проверявали.

Свидетелските показания на свидетеля Л. М. сочат, че към 2013 г. заемал длъжността началник на Второ РУП-Б. при ОД на МВР-Б.. Към момента работи в ОД на МВР Б. на длъжност началник "УССД".

Свидетелят твърди, че по времето докато бил началник на Второ РУП - Б. често получавал сигнали адресирани до него, повечето устни, за нарушения при изпълняване на служебните задължения на служителката Я. Т., изразяващи се в погрешно завеждане на данни или номера, като най-често при архивиране. Сочи, че бил взел устно отношение относно нарушенията на служителката Я. Т., отправяйки й забележки, но въпреки всичко нарушенията от нейна страна продължили.

Свидетелят твърди, че друг проблем, който имал от служителката Я. Т. бил за устни оплаквания от колегите за агресивно и не колегиално отношение и поведение към колегите, както и случаи за оплакване от граждани. Посочва, че имало една жалба от адв. В. М. за невежливо отношение и не оказване съдействие от страна на служителката Я. Т.. Твърди, че ако трябва да даде оценка за нейната работа няма да бъде добра и положителна, като посочва, че общо взето това е неговото лично наблюдение. Сочи, че служителката Я. Т. имала доста пропуски в работата, които са се отразявали негативно върху цялостната дейност и са натоварвали другите колеги, които следвало да отстраняват тези пропуски и грешки. Твърди, че имало сигнали, които са били документирани също по негово настояване, като изпращане на лична кореспонденция с фиктивни номера, изпращани до различни инстанции от страна на служителката Т., които посочва, че докладвал по надлежния ред на Директора на дирекцията. Сочи, че всички служители са били взаимно заменяеми, тъй като длъжностната характеристика на четирите служители-деловодители, които работили в Деловодството на Второ РУП са били еднакви, така че те да изпълняват всички деловодни дейности. Твърди, че докато бил началник на Второ РУП прибегнал до ротационния принцип всяка една служителка да изпълнява поддейностите, вменени в длъжностната характеристика на деловодителката, с цел при отсъствие на служител да извършва и неговата дейност, като посочва, че говори за завеждане и регистриране на документи Образец 1, завеждане на административно наказателната дейност - Образец 3. Сочи, че предимно Т. изпълнявала трудовите си задължения със служителката М. К., но не през цялото време. Посочва, че се сменяли и с други две колежки. Твърди, че служителката Т. предимно работила в АНД и Образец 1, като посочва, че имало период, в който била в долното деловодство за обслужването на гражданите, като тогава работела със служителката П. Мисли че били последните месеци от дейността на Т. в Дирекцията, периода май - юни 2013 година. Сочи, че тогава тя работила по Общия дневник, а не по АНД.

Свидетелят твърди, че при работа с електронната деловодната система всеки служител си използва неговата парола, независимо на кой компютър работи. Сочи, че при работа с деловодната система не се налага да бъдат разменяни индивидуалните пароли. Твърди, че всеки служител осъществява връзката със своя парола.

Сочи, че в проверката извършена по сигнал на П. срещу Т. не е участвал. Твърди, че докладвал докладната лично на Директора на областната дирекция, а той сложил резолюция за извършване на проверка по случая от началник на УССД.

Твърди, че отношенията между Т. и П.незнае да са влошени. Сочи, че Т. е имала конфликти с много служители. Твърди, че събирал всички деловодители, като посочва, че имало спор кой е по-натоварен и кой върши повече работа. Твърди, че за други проблеми не е бил информиран. Сочи, че от колеги е имал устни сигнали за некоректно дори и за агресивно поведение от служителката Т.. Твърди, че Т. постъпила на работа в дирекцията с откриване на Второ РУП. Сочи, че през цялото време Т. работела на тази длъжност до момента на нейното уволняване. Твърди, че извършвал проверка, правил устни забележки на Т. да бъде внимателна и да внимава с това, което въвежда и с това, което изписва, като посочва, че се натъквал на погрешно издадени наказателни постановления изписани с грешки. Сочи, че наказателните постановления били сгрешени като текстова част, сгрешени данни на нарушителя, които връщал за коректно изписване на самото НП. Твърди, че констатирал много грешки и пропуски само по отношение на тази служителка. Сочи, че не се е натъквал на грешки на останалите колеги от деловодството. Твърди, че проверка на архивираните дела не е извършвал.

Свидетелят твърди, че не се сеща за кой сигнал става въпрос по отношение на извършена проверка на служителката П. Сочи, че не е участвал в тази проверка. Твърди, че не е участвал и в комисията. Сочи, че когато бил началник имало докладна до него от служителката П, която отнесъл до ОД на МВР-Б..

Свидетелят твърди, че за работа с инструкцията са запознати всички служители от деловодството, като посочва, че има и министерска заповед, била издадена заповед от директора за запознаване с правилата за работа с деловодната система и всички служители били запознати. Сочи, че служителката Т. я обучавали по-старите служители в отдела, а той не я обучавал. Твърди, че П. е по-стара служителка, а К. още по-стара служителка. Сочи, че срещу него е имало сигнали и жалби от Т., и срещу други колеги също. Твърди, че са писани много жалби от Т.. Посочва, че писал приблизително към 20 обяснения по различни поводи, като не са констатирани нарушения. Твърди, че не е наказван, а до всички инстанции и до Министъра на вътрешните работи са извършвани проверки от Инспекторат, от различни инстанции.

Свидетелят твърди, че служителката Т. е наказвана, има две наказания, едното "забележка", а другото "предупреждение за уволнение". Твърди, че едното нарушение било по негов сигнал за неизпълнение на негова заповед. Сочи, че бил й възложил задача. Твърди, че предложение за налагане на наказание имало от негова страна до директора, а директорът издал заповедта за налагането му. Сочи, че второто наказание било по случая с адв.М.. Твърди, че били извършени проверки по отношение на служителката Т. като и било наложено дисциплинарно наказание -предупреждение за уволнение.

Свидетелят твърди, че пред него служителката Т. не се е оплаквала да е боледувала. Сочи, че не е чул от колеги, по време на работа, служителката Т. да се оплаква от здравословен проблем. Твърди, че тя е била във видимо добро здравословно състояние.

Свидетелят твърди, че представените от служителката Т. болнични минавали през него. Сочи, че всеки един болничен на служителите минавал през него. Твърди, че не му е направило впечатление каква е била диагнозата на служителката Т..

Свидетелските показания на свидетеля Б. С. сочат, че работи на длъжността системен оператор от 2009 г., когато било образувано Второ РУП-Б., а преди това в ОД на МВР-Б.. Твърди, че вече 14 години е в системата на ОД на МВР-Б.. Сочи, че с колегите са намирали грешки на колежката Т. отложени към едно дело, които документи се намират към друго дело. Твърди, че установяват това по почерка, който е написан по кое дело трябва да отиде. Сочи, че при работата в деловодната система незнае дали дава информация кой е работил по документа, но кой е сложил номера, това може да се установи по почерка. Твърди, че лично е откривала някакви несъответствия по отношение на Т. - 3 или 4 пъти от 2009 година до сега. Сочи, че това не го намира като умишлено, като посочва, че на всеки може да се случи, може от прибързаност и от разсеяност, като сочи, че на това отдава грешките на Т.. Твърди, че когато намирали грешки казвали на Т., а лично от нейна страна отговора бил - „Тук не сме в първи клас, за да се учим“. Свидетелката сочи, че е искала от нея да е по-внимателна. Твърди, че всяка година се отварят нови дела и по тези дела се отлагат документи, които трябва да се архивират. Сочи, че тази типова номенклатура е налична във всеки деловодител, като важното е да се намерят материалите, които са към това дело. Твърди, че това неправилно архивиране на материалите по делата, това объркване затруднява работата на всички служители в Деловодството. Сочи, че в периода м.май - месец юни 2013 г. до прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата Т. работили на ротационен принцип. Твърди, че били разменяни на различни места, за да имат поглед от цялата работа в деловодството. Сочи, че през този период не може да отговори ищцата с кой е работила конкретно. Твърди, че в деловодната система влизали със собствени пароли, независимо на кой компютър са. Свидетелката сочи, че не е имало случаи, в които да предостави парола си на Т. или обратно, като посочва, че всеки си работи с неговата парола. Твърди, че при извършване на проверката от В. Г. не е присъствала по отлагане и разпределяне на материалите по номенклатурните дела.

Свидетелката сочи, че във Второ РУП - Б. били четири души системни оператори. Твърди, че Т. работела през повечето време с колежката М. К.. Сочи, че личните документи на всеки служител не са в деловодната система, а ако са с номер регистрирани са някъде в компютъра. Твърди, че Я. Т. сутрин идвала по-рано на работа, към 7:30 часа, като посочва, че работното време е от 08:30 часа до 17:30 часа. Сочи, че когато са работили заедно Я. Т. работела, като посочва, че по време на работно време не е я виждала да извършва друг вид работа. Твърди, че когато са открили грешките казвали на колегите, че търсят някои документ, търсят го и тогава установяват, че грешката е извършена от Т.. Сочи, че след 2009 г. са идвали проверки от по-горни инстанции, незнае да са констатирани грешки в служба Д., като посочва, че не са налагани наказания на никой от колегите през този период.

Свидетелката твърди, че входящата кореспонденция я обработва колега, която работи в регистратура и обработва пощата от вън. Сочи, че грешките на Я. Т. са вътрешна кореспонденция. Твърди, че документите, които неправилно са отложени от Т. незнае какви са. Сочи, че двете заедно обработват документите, като един слага входящи номера, минават през началника, който ги разпределя на служителите, след като служителя е свършил работа, ако трябва да се изготви писмо, а другите документи се отлагат към дело. Твърди, че обучение на Я. Т. относно деловодната работа не е провеждано, като посочва, че обучение не е имало на никой от деловодителите специално, като помагали по-старите колеги в обучението на Т.. Сочи, че когато Я. е искала помощ, помагали й винаги, никога не й отказвали. Твърди, че не е имала лоши отношения към Я., но тя понякога избухвала по време на работа. Сочи, че не е имало неравномерно разпределение на работата в деловодството. Твърди, че във връзка с работата са имали някога проблеми, когато другата колежка М. К. била в отпуск, а Я. останала сама, като посочва, че са в две деловодства. Сочи, че искала помощ за вкарване на карти, когато били затрупани с работа долу и тогава възникнал конфликт. Твърди, че според нея Я. Т. е по-избухлива като характер. Не може да каже, че е конфликтна личност. Сочи, че имало прекратяване на договора с български пощи, а това прекратяване предизвикало промяна в работата преди година. Твърди, че това било преди около година. Сочи, че по пощата описвали материалите с опис и ги изпращали, а след това техният пощальон разнасял писмата, домакина. Твърди, че ги описвали по бройка, с опис, като преди това също описвали, винаги на ръка, бройката която е в описа. Сочи, че предават този опис на домакина, а той ги занасял в пощата. Твърди, че донесените от Я. писма понякога и те описвали. Сочи, че разносните писма всеки си описвал по опис. Твърди, че по описа, докато работили с Български пощи от деня, в който материали трябвало да заминат за пощата на компютъра пускали изготвения опис. Сочи, че сега вече имат друга фирма, която носи пощата, като фирмата е от тази година.

Свидетелката твърди, че се е случвало Я. Т. да изготвя описи. Твърди, че това зависи от работното място на което се намира съответния деловодител. Сочи, че при отпуск Я. Т. е работила на нейното работно място като деловодител. Твърди, че след връщането си от отпуск не е установявала да е имало лични документи на компютъра си, изготвени от Я. Т.. Сочи, че е сядала на работното място на Я. Т., но не се натъквала на лични документи на нейния компютър. Твърди, че лично не е виждала документи, изпращани с щемпели на ОД на МВР-Б., но други колеги били констатирали този факт.

Свидетелските показания на свидетеля М. П. сочат, че работи във Второ РУП - Б. от създаването му от м.юли 2009 г. на длъжност "Системен оператор" във Второ РУП-Б.. Твърди, че във връзка с установени и констатирани нарушения при изпълнение на служебните задължения от колежката Т. се наложило да напише докладна записка срещу нея. Сочи, че нейно е задължението, след като обработи документа, тогава да го постави в папките. Твърди, че преди това била установила много неща, които била опитвала и тя и колежката й да й показват пропуските и да й наблягат на това, което пропуска или бърка. Сочи, че на опитите й за корекция при установяване нарушение или пропуск при съхранение на преписка един от отговорите от страна на Т. към нея бил "Н. да ме учиш, учи в къщи сина си, който е първи клас". Твърди, че на колежката й С. също така отговаряла. Сочи, че системно й били правени устни забележки, опитвали се да й кажат констатираните слабости, за да се отстранят навреме. Свидетелката сочи, че когато някои търси справка, обажда се на телефон й, като трябва да отговори защо не намира въпросната докладна или преписка. Твърди, че написала в докладната, изготвена от нея срещу колежката Т. нещата за най-голям пропуск за по кратък период, като посочва, че най голям пропуск е да се намери документ, когато е архивиран от нейна страна. Сочи, че документа обработва по компютър, по компютър отлага документа електронно към определеното дело. Твърди, че след отлагане по компютъра номера на делото и тома се изписват на хартиен носител, за да може да се прибере към съответния том. Сочи, че колегата, който електронно обработва документите със собствена ръка изписва номера, регистрационния на документа и в ъгъл номера на преписката към която следва да бъде присъединена и да бъде сложена към съответната папка. Твърди, че това е обработка на документа преди архив. Сочи, че нарушения са фрапиращи, като на пет или шест от тях е написала, че установила това нарушение. Твърди, че е сложен в Р. от 2012 г. а реално следва да бъде сложен в Р. от тази година. Сочи, че ще бъде сложен там не където е отбелязано по компютъра. Твърди, че тези доказателства били сложени по грешните папки. Сочи, че така по начина, както е описано върху всеки от документите ръчно изписан номера прибран към съответната папка и дело който има напълно разминаване е абсолютно неоткриваем този документ. Твърди, че грешки имало и при двата случая. Сочи, че един път бил посочен правилния том, а годината била объркана. Твърди, че след период от време, след като началникът й каже "намери ми тази преписка", тогава ще я търси с две години назад, където не й е мястото. Сочи, че били четири колеги, по времето, когато работела Т. и си познават почерка по делата. Свидетелката твърди, че по папките се отлагат материалите от нея и колегата С., само в момента когато е замествала Т. е правила това. Сочи, че това е само тяхно задължение по принцип. Твърди, че след като виждали почерка на Т., не се знаело в компютъра как стоят нещата, като повечето от преписките които проверявали били нейните преписки и се виждали и се констатирали тези пропуски. Сочи, че е момента, в който материалите се сложат в съответната папка и дело няма как да бъдат открити ако са погрешно поставени. Твърди, че това става единствено само след направена справка от компютъра. Сочи, че не всеки неин документ бил грешен, но много често имало такива. Имало вътрешна заповед от началника им, да работят на ротационен принцип, като посочва, че същият държал да бъдат взимозаменяеми с колегите, тоест всеки колега да може да прави това, което правел другия колега.

Свидетелката сочи, че конкретно посочените грешки в докладната записка не ги е отлагала тя в конкретната папка. Твърди, че са ги констатирали при самото отлагане, поглеждайки в системата. Сочи, че при тяхната взаимозаменяемост е работила на компютъра на Я. Т..

Свидетелката твърди, че констатирала, не може да се сети на коя дата, че имало срив в деловодната система и докато чакали да рестартират сървъра, заглеждайки се по папките, видяла неща със странни имена. Решила да ги отвори, нищо, че не били в компютъра й, те не носели имената, нужни за тяхната работа.

Свидетелката твърди, че тези документи стояли на десктопа като папка. Сочи, че те имали странни номера и жалби до еди къде си. Твърди, че те нямат право да създават тези документи. Сочи, че много често имало конфликти с колегите от горното деловодство. Твърди, че видяла, че странни документи са създадени при положение, че имат много работа и затова решила да ги отвори. Сочи, че те нямат насоченост, те са създадени, като няколко от документите били жалби от колежката, имало някаква курсова работа, някакви тестове, договор, неща, които не са свързани с тяхната работа. Твърди, че когато седнала на компютъра на К., в една стая работили, пак отворила една от папките, в които имало жалба от името на Я. Т., но смята, че на компютър на К. е изготвен документът от Я. Т.. Сочи, че К. нямала лични документи на компютъра й.

Свидетелката твърди, чепо отношение на самите акаунти, влизали да ползват акаунта на колегата, но, в самата деловодна система и една в друга програма, където се вкарват карти, всеки си има собствени пароли, за да се работят документи по деловодната система. Сочи, че не са си сменяли пароли по деловодната система.

Свидетелката сочи, че с посочване на друг номер на документа за архивиране, а не правилния не може да каже дали Я. Т. под формата на пряк умисъл е направила това нещо, като посочва, че не счита, че това е направено целенасочено от нея. Твърди, че знае, че имало много случаи, затова видели ли почерка на Т., сядали с колежката С. и правили проверка. Сочи, че в началото Т. била с друга насоченост, като посочва, че тя не се занимавала с деловодна работа, но към средата на 2010 г. и тя започнала да работи деловодна работа. Твърди, че грешки имало и се опитвали да ги отстраняват, посочвали й пропуските, като в началото имало разбиране от страна на Т., но след това може би ядосана от това, че постоянно й намират грешки, не срещали разбиране от нейна страна. Сочи, че Я. Т. не е глупава, но е много бърза и много разсеяна, защото други неща я вълнували в работно време. Твърди, че това са чести неща, като посочва, че не може да отговори защо се случват. Сочи, че не може да каже, че и с умисъл ги е направила. Твърди, че не може да каже в колко часа е идвала Я. Т. на работа и в колко си е тръгвала. Сочи, че имало период, в който предишния й началник я освобождавал, за да хване автобуса до С.. Посочва, че това било разрешено от предишния началник, но след като сменили ръководството не може да отговори какво се прави по отношение на Т.. Твърди, че предишният началник, който й позволявал да си тръгва по-рано от работа, се казвал Х. В., а това било през 2011 година. Сочи, че по документите, които са написани на компютъра установила дата и час на съставянето на файла.

Свидетелката твърди, че видяла документ, съставен в работно време от името на Я. Т., но не я видяла лично да влиза в стаята и не я видяла да пише жалба на компютъра й през работно време.

Сочи, че в работата им конфликтите с Я. Т. възникнали след като тя била лично засегната, като вадили грешките й наяве, които приемала лично като обида. Не може да каже, че са били първи приятелки. Твърди, че я научила да въвежда наказателните постановления в системата. Сочи, че когато Я. Т. постъпила на работа другите служителки от деловодството също й помагали. Свидетелката твърди, че колегата К. я обучавала за повечето неща, но по наказателните постановления я обучавала лично от самото начало. Сочи, че други обучения на служителката Т. и на другите служители не е имало. Твърди, че проверки по повод на това кой как си върши работата в деловодството на Второ РУП-Б. имало във връзка с нарушенията на Я. Т..

Свидетелката твърди, че участвала в проверката по повод нарушенията на Т., в качеството на свидетел. Сочи, че били проверени номерата, посочени в докладната, а другите извън тях, извън посочените 5 или 6, се проверили още 5-6 или 10 преписки, като в проверката участвал и г-н В. Г., колега от ОД на МВР - Б. и М. Г. от секретното деловодство. Дали имало още някои не може да си спомни. Твърди, че от произволно избраните било констатирано още едно нарушение от същия тип.

Сочи, че следващият тип нарушения извършени от Т. били върнати нейни пликове от пощата, от Прокуратурата, които пликове, от прокуратурата не били плик, а подмушнат лист. Твърди, че документите били върнати от колегата С. М., който носел пощата по заместване на домакина. Сочи, че документа до Прокуратурата знае, че бил жалба от нейно име, но дали бил изведен с номер не помни. Твърди, че практика в двете деловодства е в края на работния ден да описват документите по тетрадка, който са приготвени да тръгнат още вечерта. Сочи, че на другата сутрин колегите дописват, като посочва, че не ги проверява, не знае какво е тръгвало след тях, не ги проверяват. Твърди, че госпожа Т. знае, че излиза в болничен доста време. Сочи, че пред нея и пред други колеги Т. не се е оплаквала да страда от някакво заболяване.

Свидетелката твърди, че незнае за докладна записка от страна на Я. Т. срещу извършваната от нейна страна работа. Сочи, че не са я викали и незнае, че има докладна записка от Т. срещу нея за извършени от нея нарушения на служебните й задължения. Твърди, че сЯ. Т. е работила в едно помещение. Сочи, че компютрите са им един срещу друг, като посочва, че незнае тя какво прави в момента и няма как да го установи. Твърди, че докато присъствала в кабинета, счита, че Я. Т. работела, но по-малко от нея. Сочи, че повече й говорела за странични неща, разказвала й различни неща, докато работила през това време. Твърди, че през времето, през което писала на компютъра Т. й говорила, а тя пишела и я слушала. Сочи, че има и по-бавни колеги, а Я. сравнително бързо се справяла с работата си, стига да се занимава с това, което трябва. Твърди, че на три пъти за период от време, като първите два периода обхващали две-три седмици, а последният период максимум за времето от 3 /три/ месеца, са работили с Я. Т. в една стая. Сочи, че когато работили в една стая не е идвала преди нея на работа и не е оставала след нея на работното място. Твърди, че в деловодството, в което трябвало да работят не е влизала преди нея. Сочи, че на един компютър и четирите колеги са работили, малко или повече. Твърди, че и достъпа до този компютър е с един акаунт. Сочи, че в друг компютър на колегите не е виждала лични документи на колегите. Твърди, че на компютър й не е имало документи, написани от Я. Т..

Свидетелката сочи, чекакто в долното, така и в горното деловодство има инструкция за работа с деловодната дейност, Типови номенклатури за архивиране на делата, както и инструкцията за работа по деловодната дейност в МВР, които биват изпращани по електронен път до всяка една от колежките, като посочва, че имамат тези инструкции. Твърди, че те са достъпни до всички колеги от деловодството, като сочи, че всяка колежка ги има на бюрото. Твърди, че в периода, в който работили и написала докладната работили с 12 дела, които не били повече като бройка.

Сочи, чевсяка година подновяват инструкциите, като посочва, че те са едни и същи и нямат изменения.

Свидетелката твърди, че към месец януари, когато са установени тези неправилно оформени документи, подготвени за архивиране, била на втори етаж с М. К., а ищцата Т. била или отпуск или на компютъра й в долното деловодство. Сочи, че по посочените номера, които цитирала като погрешно обработени, всеки един номер бил проверен по деловодната система къде стои, къде се намира и в какво състояние по компютъра. Твърди, че по папките нямало как да ги открият тези материали. Сочи, че ако е сгрешена папката трябва 5 години за да се изровят, а те били приготвени да се намушкат в папките и така ги проверила. Сочи, че за другите пет допълнителни преписки, на случаен принцип, се цитирали някои от номерата, които не си спомня дали се вадили от хартиен носител.

Свидетелските показания на свидетеля С. М. сочат, че работил в ОД на МВР -Б. към 2013 г., като посочва, че в момента е служител във Второ РУП Б. на длъжност полицейски инспектор по охрана на обществения ред.

Твърди, че към 2013 г. бил командир на група "охрана на обществения ред" и освен организационните неща, които са свързани когато домакина отсъства разкарва служебната поща на Районните управления, до съответните институции. Сочи, че през лятото на 25.07.2013 г. домакина бил в отпуск и го замествал, за да разкарва служебната поща на Районното. Твърди, че служебната поща се описва по номера в дневниците, тази която се слага в пликове, а пликовете по номера се описват в описи и с описите се отчитат на съответното място, за което са предназначени. Сочи, че говори конкретно за Български пощи. Твърди, че имаше един случай, в който същият ден, в който разкарвал пощата, имало плик с поставен номер, който не бил описан в описа, а номерът бил поставен на бар код, който се използвал за служебната поща. Сочи, че този плик бил адресиран за [населено място]. Твърди, че му направило впечатление, за което впоследствие уведомил началника. Сочи, че за случая тогава изготвил и докладна записка, като посочва, че знам, че само бил за [населено място], а подател на плика бил Второ РУП – Б.. Твърди, че нямаше написано от кои е. Сочи, че пликът бил запечатан и с бар код. Твърди, че приел писмото в Български пощи извън описа. Сочи, че още същия ден докладвал за това нещо на началника на РУ и изготвил докладна записка, в която уведомил началника, че има плик извън описа с друг номер и че е адресиран за [населено място]. Твърди, че служебната поща тогава я получавал от колегата Я. Т.. Сочи, че не си спомня дали конкретно е получил пощата от Т., като и че може това да го е описал. Твърди, че му се е случвало и друг път да констатира такива пропуски в служебната поща, като изпадал в неловко положение в РП. Сочи, че в прокуратурата носят пощата описана в дневник. Твърди, че имало конкретен случай в пощата, сложен сигнал лично от колегата Я. Т., от който тогава й се получила конфликтна ситуация в прокуратурата. Сочи, че имало сигнал в писмен вид, адресиран до РП без плик. Твърди, че този сигнал нямало номер и щемпел, но бил подпъхнат лист в служебната поща. Сочи, че го използвала за куриер без да му каже. Твърди, че такива материали е носил в деловодството на Областна дирекция, като посочва, че имало адресиран такъв материал директно до директора, пак от госпожа Т..

Свидетелят твърди, че на 25.06.2013 година Т. описала пликовете и му дала пощата. Не може да каже дали е лична кореспонденция или е пропуск да се опише писмото в описа. Въпроса е, че на бар кода е описан несъществуващ номер, описан в описа.

Съдът преценява показанията на свидетелите по реда на чл.172 от ГПК, като съобрази, че всички са служители в ответното учреждение и възможната тяхна заинтересованост.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :

Предявеният иск е конститутивен за отмяна на заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание на ищцата "дисциплинарно уволнение" и е прекратено трудовото й правоотношение и признаването му за незаконно. Същият е с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, съединен с искове за възстановяване на предишната работа и заплащане на обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение в размер на 3344,46 лв. обезщетение за незаконно уволнение за периода от 24.02.2014г. до 24.08.2014г. лв. за срок от 6 месеца, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ. Исковете са допустими, предявени от лицето, на което единствено принадлежи правото да оспори заповедта – работникът, срещу работодателят, при спазване на изискванията за надлежно упражняване правото на иск и липсата на процесуални пречки за неговото разглеждане.

За да бъде уважен главният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, следва да се констатира незаконосъобразност на уволнението, съобразно критериите за посоченото прекратително основание. В процесния случай, трудовото правоотношение на ищцaта е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ – поради наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“. За да е правомерно уволнението на посоченото основание, в тежест на работодателя е да докаже, че е установено по безспорен начин и документирано допуснатото от работника или служителя нарушение, че е извършена преценка на тежестта на нарушението и досегашното поведение на работника или служителя с оглед избор на съответстващия му вид дисциплинарно наказание. В чл. 190 от КТ са посочени нарушенията на трудовата дисциплина, които дават право на работодателя да наложи дисциплинарно уволнение. В тежест на работодателя е да докаже надлежно връчване (срещу подпис) на писмена покана от работодателя до работника или служителя в определен от работодателя кратък срок да даде устни или писмени обяснения за допуснатото нарушение. Тази разпоредба не се прилага, ако обясненията на работника или служителя не са изслушани или не са били дадени по негова вина, както и съблюдаването на срока за налагане на дисциплинарно наказание – до два месеца от откриване на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му. Разпоредбата на чл.194, ал.1 от КТ установява два срока за налагане на дисциплинарните наказания. Те се различават по своя начален момент и по продължителността си. Краткия двумесечен срок тече от деня на откриване на нарушението, а едногодишния от деня на извършване на нарушението. Тези срокове се намират в определено съотношение по между си, което се изразява в поглъщането на двумесечния срок от едногодишния. Тези срокове са преклузивни и тяхното пропускане погасява дисциплинарната отговорност на работника. За спазването на сроковете съдът следи служебно. Началния момент на двумесечния срок е узнаването от субекта на дисциплинарната власт на установено в съществените му признаци нарушение на трудовата дисциплина.

Съществена особеност на дисциплинарното наказание „уволнение“ е, че неговото налагане означава прекратяване на трудовите отношения. Но сама по себе си издадената заповед за налагане на дисциплинарно уволнение не представлява заповед за прекратяване на трудовия договор. Тя е основание за прилагане на чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, което е специалното правно основание за едностранно и без предизвестие прекратяване на трудовия договор – поради дисциплинарното уволнение. Следователно, за да бъде прекратяването на правоотношенията оформено законосъобразно, работодателят трябва да издаде и заповед за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, като в нея посочи издадената заповед за дисциплинарното наказание уволнение. Практиката допуска двете заповеди – за налагането на дисциплинарното уволнение и за прекратяването на трудовия договор – да бъдат оформени общо, с един акт на работодателя. Прекратяването на трудовия договор на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ е посочено в чл. 333 от КТ като основание за прилагане на предварителната закрила при уволнението. Тя се прилага само спрямо посочените в чл. 333 от КТ работници или служители. Ако лицето попада в някоя от изброените категории, работодателят трябва, преди да връчи заповедта за уволнение, да е поискал и да е получил писменото поименно съгласие на съответната териториална инспекция по труда.

Преди налагане на дисциплинарно наказание, съществен елемент на дисциплинарната процедура е задължението на работодателя да изслуша или приеме писмените обяснения на нарушителя. Затова когато работодателят уведомява работника/служител за започналата срещу него дисциплинарна процедура по налагане на дисциплинарно наказание е длъжен да посочи точно нарушенията, за които иска неговите обяснения. Това дава възможност на работодателя да прецени отношението на работника/служител към нарушението.

Нормата на чл.195 от КТ предвижда, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителя, нарушението и кога е извършено, наказанието и законния текст въз основа на който се налага. Заповедта се връчва срещу подпис на работника като се отбелязва датата на връчване на работника.

Във връзка с наведените в исковата молба съображения за незаконност на уволнението поради нарушаване на нормата чл.333, ал.1, т.3 от КТ следва да се отбележи следното: Посочената разпоредба предвижда, че в случаите по чл.328, ал.1, т.2, 3 и 5 и чл.330, ал.2, т.6 от КТ работодателя може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител боледуващ от болест, определена в Наредба на Министерство на здравеопазването. В ал.2 е посочено, че преди уволнението се взема мнението на трудово експертна лекарска комисия.

Закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ има обективен характер и работодателят е задължен да събира предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение, дали страдат от болестите, посочени в ал. 1 на чл. 1 от цитираната наредба, като уволнението е незаконно, ако така информация не е била изискана и е установено наличие на заболяване по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Посоченото задължение следва от нормата на ал. 1 на чл. 1 от цитираната наредба съгласно ал. 2 на същата норма и е изискуемо преди уволнението с оглед изпълнение по - нататък на разпоредбите на чл. 333, ал. 1 КТ, но за да се прецени приложението на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, следва да бъде установено в процеса, че работникът или служителят има съответното заболяване. В настоящия случай се установи от приобщеното заключение на изготвената съдебно -медицинска експертиза, че ищцата не страда от заболяването исхемична болест на сърцето или друга включена в Наредба № 5/1987г., поради което аргументите за незаконосъобразност на заповедта на това основание са неоснователни.

Съдът намира, че при издаване на заповедта, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение", ответникът е спазил преклузивните срокове регламентирани в чл. 194 от КТ. Съобразно чл. 194, ал. 1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага не по- късно от два месеца от откриване на нарушението. За описаните в заповедта нарушения по трите пункта съобразно отразеното в обстоятелствената част на заповедта са установени въз основа на извършена проверка, отразена в справка, рег.№ /08.10.2013г., т.е. от 08.10.2013 г. е започнал да тече 2 - месечния срок за налагане на дисциплинарно наказание. Видно от отбелязването, направено върху заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение е, че същата е връчена на ищцата на 24.02.2014 г. Видно от изготвената справка за болнични и ползвани отпуски от ищцата, същата е бил в отпуск по болест и неплатен отпуск за периода от 23.10.2013г. до 21.02.2014г. , поради което по смисъла на чл. 194, ал. 3 от КТ, давността в този период е спряла да тече. С оглед на това, съдът счита, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл.194 от КТ.

Във връзка с наведеното в исковата молба възражение, че не е спазена процедурата по чл.193 от КТ, следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на член 193, ал. 1 от КТ, работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Нормата изисква на работника да стане ясно какво нарушение работодателя му вменява, че е извършил, за да може адекватно да се защити и да посочи за разглеждане от работодателя фактите и обстоятелствата които са относими към даденото нарушение, за да бъдат съобразени в дисциплинарното производство. При положение, че наказващият орган е посочил точно и изчерпателно всяко от нарушенията, за които е било образувано дисциплинарното производство, видно от покана за даване на писмени обяснения рег.№ /15.10.2013г., съдът намира, че правото на защита на ищцата не е било нарушено, а процедурата по чл. 193, ал.1 от КТ е спазена стриктно от работодателя.

От друга страна съдът намира, че заповедта отговаря на изискванията на чл.195 от КТ, като съдържа императивните реквизити на посочената норма.

При отсъствие на процесуални нарушения, които водят до отмяна на уволнението, съдът следва да разгледа спора по същество, като следва да се произнесе в рамките на възраженията, наведени от ищеца за незаконосъобразност на същото по отношение на всяко от вменените нарушения:

І. Първото възражение на ищцата касае нарушенията по пункт 1 от заповедта за уволнение.

В този пункт от уволнителната заповед са обхванати нарушения свързани с неизпълнение на вменени със специфична длъжностна характеристика задължения, а именно „да отговаря за наличността, и за правилното отчитане, приемане, използване, разпределяне, раздаване, събиране и съхраняване на явни материали“ и да осъществява деловодната дейност в съответствие с ръководните документи за нейната организация, като е посочено че с действията си Т. е нарушила изискванията на чл.218, ал.3 и чл.221 от Инструкцията за организацията на деловодната дейност и защита на класифицираната информация при работа с документи в МВР № Iз – 223/13.02.2009г., което е прието от ответника, че представлява системни нарушения свързани с неспазване на технологичните правила по смисъла на чл.190, ал.1, т.3 от КТ, във връзка с чл.187, т.3, предл.3 от КТ.

КТ предявява определени изисквания към съдържанието на уволнителната заповед. Задължителен реквизит на заповедта са сведенията относно конкретното нарушение, което следва да е описано с обективни и субективни признаци. Наказуеми с дисциплинарни наказания са виновните действия на служителя съобразно чл.186 от КТ.

Нарушението на трудовата дисциплина е вид правонарушение, то е човешко деяние /действие или бездействие/, второ това деяние от обективна страна се характеризира всякога с признака противоправност, трето от субективна страна деянието се характеризира с признака вина на дееца. Противоправността е състояние на обективно несъотвествие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение. Вината от своя страна е особено психическо отношение на дееца към извършеното от него противоправно деяние, което се проявява в две форми умисъл и непредпазливост /небрежност/.

Съобразно разпределението на доказателствената тежест, по делото не беше доказано наличието на признака противоправност в действията на ищцата, т.е. следваше да се посочи правно дължимото и фактически осъщественото от ищцата поведение и несъответствието между тях. В случая такова несъответствие не беше доказано. Не беше установено кой е противоправния елемент в действията на ищцата. Липсват доказателства по делото по какъв начин е следвало ищцата да изпълнява задълженията си, както и по какъв начин тя ги е изпълнявала в действителност.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства и съобразно разпределението на доказателствената тежестответникът не проведе пълно и главно доказване на твърдението си, че ищцата е извършила от обективна страна посочените в заповедта нарушения. Не беше доказан и задължителния субективен елемент, а именно наличието на вина. Напротив, всички разпитани свидетели заявиха, че според тях ищцата не е извършила твърдяните пропуски виновно. Липсва (пряк умисъл или небрежност) в действията на ищцата. Така например св.П. (по чийто сигнал е започнала проверката) заявява: „ не мога да кажа дали под формата на пряк умисъл е направила това нещо, не считам, че това е направено целенасочено от нея". Св.Г. заявява следното: „Не мога да твърдя, че нарушението е извършено виновно от служителката Т. и при пряк умисъл "(вж.стр.17 от протокола).Св.С.: „Това не го намирам за умишлено, на всеки може това да се случи не е умишлено, може от прибързаност и от разсеяност, на това отдавам тези грешки"(вж.стр.21 от протокола от 30.10.14г.)

Отделно от това от показанията на свидетелите се установи, че проверка на служба „Архив“ не е извършвана, поради което на база на пет или шест броя документи взети по докладна на служителка с която ищцата не е поддържала добри взаимоотношения, не могат да доведат до извод, че наличието на неправилно отложени физически документи, е извършено от Т. и се дължи на проявяване на небрежност от нейна страна. От показанията на свидетелите също не се установи по безспорен начин че са осъществени и от обективна страна нарушенията, в тази насока св.Г. заявява, че установил, че ищцата е извършила сочените нарушения „по почерка на служителя". Малко по-надолу същият свидетел сочи, че не е от отдела и не познава добре работата на същия. Не става ясно как този свидетел познава тогава почерка на ищцата. В проверката не е участвал и прекия й ръководител, както и което и да е лице, което би могло да познава почерка на ищцата. Нито един от участниците в проверката няма преки наблюдения над нейната работа. Единствено свид. П. по чиято докладна е започнала проверката даде показания, в насока че е установила нарушения, а именно документи които следва да бъдат отложени в Р. от тази година са приложени към такова от 2012г. Следва да се посочи, че показанията на свид. П. не следва да се кредитират в цялост доколкото, същата на първо място е служител на ответника, на следващо място именно тя е инициирала проверката по отношение на ищцата. Ето защо съдът счита, че не е доказано извършването на описаните в пункт първи нарушения от ищцата и то виновно.

IІ. Относно нарушенията по пункт 2 от заповедта, за които настоящият състав приема, че произтичат от общи факти – твърди се системно неуплатняване на работно време свързано със създаване, обработване и изготвяне чрез служебен компютър на неслужебни материали и лични такива, в рамките на работното време съдът намира следното:

По делото са приети като доказателства жалби от ищцата, сигнал до Районна прокуратура, и други документи без заглавие и автор.

От показанията на св.П. се установява, че „личните документи", за съставянето на които е наложено наказание на ищцата са се съхранявали на компютъра на ищцата, до който достъп имат и останалите й колеги от деловодството. Предвид изложеното не може да се направи безспорен извод, че автор на всички сочени документи е именно ищцата. Така св.Г. заявява по отношения на някой от документите: „Освен нейния компютър, в документа не беше отразено, че Я. Т. е автор".

Съдът намира, че не е установено вмененото нарушение - съставяне на лични документи от ищцата в работно време. Така св.Г. заявява: ,Документи, съставени извънработно време от служителката не мога да си спомня дали са установени при извършената проверка….“ Малко по-нататък същия свидетел заявява: „Това ми показа справката, че по тези всички документи е работено в рамките на два месеца. То е влизано през тези два месеца в този материал, редактирано е, писано е върху него. Финалната фаза, когато е изготвен този документ сме изчислили. Не мога да посоча колко като часове е работила служителката върху този документ. Това че е отворен този документ , не може да се установи колко време е работила служителката върху този документ. Не мога да заявя категорично, че времето, през което е отворен документа е работено върху него. Аз категорично не мога да заявя, че този документ е изготвен на този компютър.“ Извън показанията на този свидетел не са ангажираните други доказателства установяващи извършването на вменените нарушения по този пункт от ищцата.

Съдът намира, че обстоятелството, че на работния компютър на ищцата са намерени лични документи /сигнали и жалби/ не установява по безспорен начин обстоятелството, че именно в работно време ищцата е съставила тези документи. Отделно от това, доколкото към всеки от документите е приложена справка за създаване на документа, в която е посочена дата на създаване, дата на последна редакция и общ брой време на обработване, следва да се отбележи, че не доказва по категоричен начин, че именно върху този документ и в отбелязаното време е извършвана работа върху същия, доколкото никой от свидетелите не установи да е виждал ищцата в работно време да работи върху тези документи. Обстоятелството, че текста който към момента на проверката е разпечатан от тези файлове, не е установено, дали същите преди това във времето на редактиране не са съдържали и друга информация - служебна върху която да е работено в това описаното в спарвките време.

Отделно от това част от документите не съдържат името на ищцата като техен автор, поради което обстоятелството, че същите са установени на нейния компютър доколкото се установи, че и други служители са работили на същия не установява по един безспорен начин, че именно ищцата и то в работно време ги е съставила.

Следва също така да се посочи, че приложените справки към документите, които няма данни от кой са изготвени, отразяват дата на съставяне и последно съхраняване на съответния документ в рамките на няколко месеца, от което не може да се направи извод, че по този документ е работено в рамките на тези 3 или 4 месеца. Тези справки също така съдът намира че не могат да бъдат достоверни и поради това, че по отношение на файл с име мммммммммммм.odt датата на създаване на същия 02.08.2013г. предхожда датата на която е последно записан същия 24.03.2013г. По отношение на същия този файл в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е посочен съвсем различна дата на създаване и съответно последна редакция от тези посочени в разпечатката приложена като доказателство по делото.

Ето защо съдът намира, че по този пункт нарушенията вменени на ищцата не е установено по безспорен и категоричен начин от ответника, че са извършени от ищцата.

По отношение на нарушенията описани в пункт 3 от заповедта се установи следното: Работадателя е посочил в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, че ищцата е използвала деловодни реквизити на 02 РУП Б. /щемпел, баркод и номер при изпращане на неслужебна и нерегистрирана кореспенденция в нарушение на чл.214, ал.1 и ал.2 от Инструкция за организация на деловодната дейност и защита на класифицираната информация при работа с документи в МВР № ./13.02.2009г.

Първия от посочените документи е жалба от Я. Т. до Дирекция „Инспекторат“ с копия до Началник 02 РУП и директор на ОД на МВР Б.. Втория документ също е жалба от Т. изпратена до Министерство на вътрешните работи и третия документ е сигнал от ищцата в качеството й на системен оператор адресиран до Министерство на вътрешните работи. И по отношение на трите документа е посочено, че не са регистрирани деловодно в регистър не са описани в отчетен опис, и не се предвижда поставяне на бар код елемент, което е посочено че представлява нарушение трудовите задължения съобразно длъжностна характеристика в част три основни длъжностни права и задължения, а именно „системния оператор отговаря за наличността и за правилното отчитане, разпределяне, раздаване събиране и съхраняване на явни материали и такива съдържащи класифицирана информация; следи за правилното оформяне и комплектоване на документи подготвени за изпращане на други структури.

По отношение на тези нарушения следва да се посочи, следното : Действително се установи от събраните по делото доказателства, че ищцата е изпращала лична кореспонденция – жалби и сигнали със служебна поща като е поставяла щемпели и бар код – етикет, върху пликовете, без те да представляват служебна кореспонденция. Посоченото според съда не представлява нарушение на трудовите задължения вменени в специфичната длъжностна характеристика на длъжността която е заемала цитирани в заповедта. Същите касаят, че системния оператор отговаря за правилното съхраняване на явни материали и такива съдържащи класифицирана информация следи за правилното оформяне и комплектоване на документи подготвени за изпращане на други структури, т.е задълженията и касаят обработването на служебната кореспонденция. Като липсват каквито е да било твърдения да е обработвала служебна кореспонденция в нарушение на тези задължения. Следователно описаните действия на ищцата не представляват нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.10, предл. последно от КТ. Същите биха могли да представляват друг вид нарушение на трудовата дисциплина, но не и на посоченото.

Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за признаване на наложеното дисциплинарно наказание за незаконно е основателен и доказан поради което следва да бъде уважен.

С оглед основателността на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, основателен и доказани се явяват и обективно кумулативно съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2, т. 3 от КТ за възстановяване на ищцата на работата, от която същата е незаконно уволнена и за осъждане на работодателя да заплати на незаконно уволнения работник/служител обезщетение за оставането му без работа.

При надлежно заявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ необходима предпоставка за неговото уважаване е признаване на уволнението за незаконно.

По иска с правно основание с чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. с чл. 225, ал.1 от КТ, основателността му предполага наличието на следните предпоставки - отмяна на уволнението като незаконно, оставането без работа като негова последица и пропусната полза за работника в размер на брутното му трудово възнаграждение за не повече от шест месеца, считано от датата на прекратяване на правоотношението.

Тежестта за доказване на този иск е на работника. В казуса, отделно от изложените по-горе доводи за основателност на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, ищцата при условията на пълно и главно доказване установи оставането си без работа за процесния претендиран с исковата молба период от време, видно от справка от НАП от 22.12.2014г. –/л. 406 от делото/, както и установи и размера на обезщетението. Последното получено от ищцата Т. брутно трудово възнаграждение в предприятието на ответника е в размер на 557,41 лв. видно от служебна бележка издадена от ответника / л.192 от делото/. Съгласно нормата на чл. 225, ал. 1 от КТ, при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето през което е останал без работа поради уволнението, но не за повече от 6 месеца. Общият размер на претендираното от ищцата обезщетение по чл. 344, ал. 1, ал. 3, във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ изчислено върху получаваното от нея брутното трудово възнаграждение /в размер, на 557,41 лв. за период от 6 месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение възлиза на сумата от 3344,46 лв.. Поради което иска е основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълния му размер /след допуснатото изменение/ за периода от 24.02.2014г. до 24.08.2014г. По арг. на чл.242, ал.1 от ГПК следва да се постанови предварително изпълнение на решението, в частта, с която е присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.

От ответната страна е предявен насрещен иск с правно основание чл.221, ал.2 от КТ. Неговата основателност зависи от наличието на дисциплинарно уволнение в какъвто случай работникът или служителя дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срокът на предизвестие – при безсрочно трудово правоотношение и в размер на действителните вреди при срочно. Тъй като дисциплинарното уволнение следва да бъде отменено отпада и задължението за обезщетение по текста, което има за цел да възмезди работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие. Този иск следва да се отхвърли поради липса на основен елемент от състава на правна норма – дисциплинарно уволнение / в тази насока решение по чл.290 ГПК № ./23.06.2011г. постановено по гр.д.№ ./2010г по описа на ВКС трето г.о/.

С оглед отхвърляне на насрещния иск, съдът намира, че не следва да разглежда направените от ищцата при условие на евентуалност възражения за прихващане.

Предвид изхода от спора, и на основание чл.78, ал.1 от ГПК с оглед направеното искане и представения списък по чл.80 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски, за заплатено адвокатско възнаграждение.Ищцата е претендира присъждане на разноски в размер на 1435 лв. представляващи платено адвокатско възнаграждение, за които е представила писмени доказателства, удостоверяващи заплащането им. Ответника чрез пълномощника си е заявил своевременно възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и моли същото за бъде намалено, като се съобрази Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът намира същото за основателно.Съобразно дадените задължителни за съдилищата указания в т.16 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, минималният размер на адвокатското възнаграждение по всички трудови дела се определя по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г.–т.е. не по-малко от размера на МРЗ за страната към момента на сключване на договора за правна помощ – в конкретния случай 340.00лв. Съобразно т.3 от същото ТР, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.В процесния казус с оглед правната и фактическа сложност на делото и обема на предоставената правна помощ съдът намира, че подлежащото на присъждане възнаграждение следва да бъде намалено до размер на 980.00лв., като съобразява, че при спорове за уволнение искът за обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 от КТ е с акцесорен характер спрямо исковете по чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ и дължимото възнаграждение за него се поглъща от предвиденото по чл.7, ал.1, т.1 от Наредбата. При определяне на размера на намаленото възнаграждение съдът съобрази, че ищцата е била защитавана от адвоката и по насрещния иск предявен срещу нея, за който предвид отхвърляне на насрещния иск също се дължат разноски, както и по делото са проведени пет съдебни заседания.

Съобразно чл.78, ал.6 от ГПК когато делото е решено в полза на лице освободено от държавна такса, осъденото лице в случая ответника следва да бъде осъдено да заплати всички дължими такси и разноски в полза на РС Благоевград, а именно сумата от 233,78 лв. държавна такса върху уважените искове и сумата от 243,00 лв. изплатени възнаграждения на вещите лица.

С оглед изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА за незаконно извършеното от ответника уволнение и ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед рег.№ ./20.11.2013 г., издадена от Директора на ОД на МВР Б., с която на ищцата Я. С. Т., с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място]е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" и е прекратено трудовото й правоотношение;

На основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ ВЪЗСТАНОВЯВА Я. С. Т., с ЕГН [ЕГН], на заеманата преди уволнението длъжност – в „Администрация РУ“ на Второ районно управление „Полиция“ Б. при ОД на МВР Б..

ОСЪЖДА ОД на МВР - Б., БУЛСТАТ BG 12900735, с адрес: [населено място], ул. , представлявано от Директора Х. Г. Р. да заплати на Я. С. Т., с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], ул. , ап., ет. обезщетение за оставането й без работа вследствие незаконното уволнение за шест месеца, в размер на 3344,46 /три хиляди триста четиридесет и четири лева и четеридесет и шест стотинки/ лв. считано от 24.02.2014г. до 24.08.2014г. изчислено върху последното получавано от нея брутно трудово възнаграждение в размер на 557, 41 лв., както и законната лихва върху посочената сума, считано от датата на депозиране на исковата молба 10.03.2014г. до окончателното й изплащане.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК ПОСТАНОВЯВА Предварително изпълнение на Решението, в частта му относно присъдения размер обезщетение по чл.225, ал.1 от ГПК.

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от ОД на МВР - Б., с адрес: [населено място], ул. срещу Я. С. Т., с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място] насрещен иск за заплащане на сума в размер на 557,41 лв. /петстотин петдесет и седем лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща брутното й трудово възнаграждение за срока на предизвестието от 30 дни при дисциплинарното й уволнение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяването на иска, до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА – ОД на МВР - Б., БУЛСТАТ BG 12900735, с адрес: [населено място]представлявано от Директора Х. Г. Р. да заплати на Я. С. Т., с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], сумата от 980 /деветстотин и осемдесет лева/ направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Б., БУЛСТАТ BG 12900735, с адрес: [населено място] , представлявано от Директора Х. Г. Р. да заплати по сметка на РС Благоевград сумата от 233,78 /двеста тридесет и три лева и седемдесет и осем стотинки/ представляваща държавна такса върху уважения размер от исковете и сумата от 243 /двеста четиридесет и три лева/ възнаграждения на вещи лица, както и 5 /пет/лв. – държавна такса, за служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред БОС, считано от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: