РЕШЕНИЕ №

гр. Пазарджик, 15.10.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

в присъствието на секретаря Мария Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2387 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищците Й.А.М., В.К.Г. и Е.К.Г. чрез пълномощника си адвокат М. твърдят, че са наследници по закон на М. А.Г., починала на 12.05.2014 г. в резултат от ПТП, станало на 07.05.2014 г. около 16,30 ч. на железопътен прелез между гарите на гр. Б. и гр. С. при изхода на Вагоноремонтен завод, гр. Септември, причинено от С. Б. Г. от гр. П. при управление на товарен автомобил „Скания“ с ДКН …., собственост на „Ангел Стоилов-96“ АД, който бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „а“ и „б“, вр. ал. 1, б. „б“ и „в“, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3-то и чл. 54 НК, вр. чл. 51, ал. 3, чл. 52, т. 2 и чл. 53, ал. 1 ЗДвП с влязла в сила присъда, постановена по НОХД 644/2014 г. на Окръжен съд – Пазарджик.

         Твърдят, че гражданската отговорност на собственика на товарния автомобил била застрахована с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество ЗАД „Дженерали Застраховане“ АД с полица № 15114000019869 с начална дата на покритие 01.01.2014 г. и крайна дата на покритие 31.12.2014 г.

Тъй като претърпели неимуществени вреди от смъртта на наследодателката си, която била сестра на първата ищца и леля на втората и третата ищца, предявили пред ответника писмена претенция за заплащане на обезщетение, но получили отказ.

Твърдят, че имали много близки отношения с починалата, на която били единствени наследници. Близките им отношения се изразявали в привързаност, загриженост, топлота и разбирателство. Първата ищца живеела през лятото в дома на починалата и смятала да се установи там за постоянно, а останалите две ищци, въпреки че живеели отделно, празнували с леля си лични и семейни празници, ходили си на гости, поддържали връзка по телефона.

         Молят да бъде осъден ответникът да им заплати застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат от смъртта на родственицата им в размер на 24 000 лв. за първата ищца (след допуснатото от съда изменение на иска) и по 2 500 лв. за останалите две ищци, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите, както и разноските по делото.

         Ангажират писмени и гласни доказателства.

         Ответникът ЗАД „Дженерали Застраховане“ АД в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез пълномощника си юрисконсулт Христов оспорва исковете по основание и размер.

         Не оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на товарния автомобил „Скания“ към процесната дата, както и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП.

         Възразява срещу основателността на иска с твърдението, че ответниците нямат право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната родственица, тъй като не са имали трайна, близка и дълбока емоционална връзка с починалата и не са претърпели сериозни по интензитет и продължителност морални болки и страдания.

         При условията на евентуалност оспорва размера на претенциите като несправедлив и водещ до неоснователно обогатяване за ищците.

         Прави възражение за погасяване по давност на задълженията за лихва, които обаче не са предявени като самостоятелна претенция с посочване на конкретен размер и период на дължимост, а като законна последица от непозволеното увреждане.

         Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищците.

         Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

         Не сочи доказателства.

         Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

Между страните няма спор, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства – Присъда № 16 от 13.05.2015 г., постановена по НОХД № 644/2014 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, изменена в частта за разноските с Решение № 5 от 11.01.2016 г., постановено по ВНОХД № 380/2015 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, изменено в частта за наложеното наказание с Решение № 152 от 12.09.2016 г., постановено по н.д. № 524/2016 г. по описа на ВКС, че на 07.05.2014 г. около 16,30 ч. на железопътен прелез между гарите на гр. Б.и гр. С. при изхода на Вагоноремонтен завод, гр. Септември е настъпило ПТП, в резултат от което на 12.05.2014 г. е починала Маргарита А.Г. от с. К., като пътното произшествие е причинено от С. Б. Г. при управление на товарен автомобил „Скания“ с ДКН РВ4810КВ, собственост на „Ангел Стоилов-96“ АД, който е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „а“ и „б“, вр. ал. 1, б. „б“ и „в“, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3-то и чл. 54 НК, вр. чл. 51, ал. 3, чл. 52, т. 2 и чл. 53, ал. 1 ЗДвП с влязла в сила присъда по НОХД № 644/2014 г. на Окръжен съд – Пазарджик.

Не се спори и по обстоятелството, че към датата на настъпване на пътния инцидент управляваният от Спас Борисов Германов товарен автомобил „Скания“ с ДКН РВ4810КВ е бил застрахован с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, както и че ищците са отправили искане до застрахователя за изплащане на обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на Маргарита А.Г., но такова им е било отказано. В тази насока по делото са представени и писмени доказателства – писма от „Дженерали застраховане“ АД.

Установява се представените по делото удостоверения за наследници, че след смъртта си М. А.Г. е оставила за свой наследник по закон сестра си Й.А.М., а В.К.Г. и Е.К.Г. са дъщери на К. А. Г. – брат на М. А.Г., починал на 26.11.2009 г.

По делото са разпитани свидетелките М. В. Г. и Е. А. Д., без родство и служебни отношения със страните, от чиито показания се установява, че познават от дълги години ищците. Ищцата Й.А.М. и сестра й М. А.Г. били в много близки отношения. Допитвали се за всичко, подкрепяли се и си помагали. Не се карали и не си повишавали тон. Въпреки, че ищцата М. ***, често идвала при сестра си в Ковачево – прекарвала там цялото лято, идвала по Коледа и за други празници. Двете сестри имали намерение да заживеят заедно в К. и дори заедно правили ремонти на къщата. След смъртта на М. сестра й Й. останала известно време в къщата в К., но тъй като всичко й напомняло за починалата, я напуснала и се върнала във В. Идвала понякога в К. за помени и други поводи, като оставала да спи в свои роднини и познати, тъй като продала къщата на сестра й. След инцидента Й. била съсипана, преживяла го много тежко, имала проблеми с нервите и получила припадъци.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

         Предявени са при условията на кумулативно субективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 493а, ал. 4 КЗ от увредените лица против застрахователя на причинителя на вредата по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените от увреждането неимуществени вреди.

         За уважаване на исковете в тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване съществуването на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответното застрахователно дружество към датата на настъпване на застрахователното събитие, настъпването на застрахователното събитие, причинените неимуществените вреди и причинно-следствената връзка между тях. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

         Правнорелевантните факти относно настъпване на описаното в исковата молба ПТП, механизма на причиняването му, авторството на деянието, настъпването на вредоносни последици, причинно-следствената връзка между ПТП и вредните последици не са спорни между страните по делото, а и се установяват посредством пълно и главно доказване от ангажираните от ищците писмени доказателства.

         Тези въпроси не могат да се преразглеждат от исковия съд, тъй като е ограничен от нормата на чл. 300 ГПК, съгласно която влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

         Не се спори и за наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на настъпване на пътния инцидент.

Спорен по делото е единствено въпросът дали за ищците са настъпили неимуществени вреди от смъртта на родственицата им и в какъв размер.

За изясняване на това обстоятелство ищците В.К.Г. и Е.К.Г. не ангажираха никакви доказателства, въпреки разпределената им доказателствена тежест и указанията на съда, че за това твърдяно от тях обстоятелство не сочат доказателства. При липсата на доказателства за претърпени от тези ищци вредни последици от смъртта на М. А.Г. исковете им като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

От друга страна от събраните по делото гласни доказателства може да се направи обоснованият извод, че смъртта на М. А.Г. е причинила сестра й Й.А.М. значителни неимуществени вреди. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелките Г. и Д., тъй като са незаинтересовани, непосредствени, детайлни и еднопосочни и не се опровергават от други доказателства по делото. Двете свидетелки са имали преки впечатления от отношенията между ищцата Й.А.М. и починалата й сестра М. А.Г., тъй като са живеели в същото село и са контактували с тях, и са единодушни, че двете сестри са били много близки, разбирали са се чудесно, подкрепяли са се взаимно и са били опора една за друга. Доказателство за това е обстоятелството, че макар ищцата М. да се е установила да живее трайно във В., е прекарвала голяма част от времето си при сестра си в К. Живяла е там през лятото, гостувала е на сестра си по Коледа и за други празници. Нещо повече – двете сестри са правили планове да заживеят заедно в К. и дори са ремонтирали съвместно къщата в селото. Това тяхно намерение очевидно е било сериозно и добре обмислено, след като са го споделили със свидетелките Г. и Д. То е и житейски обосновано, тъй като според свидетелските показания във Варна ищцата М. е живеела с дъщеря си и зет си.

При тези данни съдът приема, че ищцата Й.А.М. е имала с починалата си сестра М. А.Г. постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, поради наличието на която е претърпяла за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата й, които е справедливо да бъдат обезщетени. Претърпените от тази ищца морални болки и страдания са били значителни по сила и интензитет с оглед показанията на разпитаните по делото свидетелки – ищцата М. е преживяла смъртта на сестра си много тежко, била е съкрушена, не е могла да остане дълго време в къщата на сестра си, тъй като всичко й е напомняло за нея. Смъртта на сестра й е дошла неочаквано, при тежък пътен инцидент и в резултат от това ищцата е загубила не само близък родственик, но и духовната близост и опора в лицето на починалия близък човек. Ищцата М. е била най-близкият човек на М. А.Г.. От удостоверението за наследници се установява, че починалата не е имала деца, нито съпруг, а неин единствен наследник е сестра й Й.А.М.. Двете сестри са имали и брат К. А. Г., който обаче е починал през 2009 г. В тази ситуация е нормално и оправдано от гледна точка на обичайните човешки взаимоотношения двете сестри да са били особено близки и отношенията им да са били изпълнени с взаимно уважение, топлота, привързаност и обич, а смъртта на едната, при това настъпила неочаквано, да се е отразила тежко и съкрушително за другата.

Този извод не се опровергава от обстоятелството, че след смъртта на М. А.Г. къщата й е била продадена, тъй като причините за това могат да са различни и са без значение за съществувалите приживе отношения между сестрите и за претърпените болки и страдания от моралната й загуба. Въпросът за това кой поддържа гроба на починалата също не следва да бъде коментиран, доколкото нито една от двете свидетелки няма преки впечатления за това.

Доколкото по делото се установиха всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по отношение на ищцата М.  следва да се ангажира имуществената отговорност на ответника за обезвреда на причинените й неимуществени вреди.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост.

Понятието „справедливост“ не е абстрактно, а представлява критерий за определяне на такъв размер на обезщетението, което най-пълно и точно да обезщети увреденото лице за последиците от незаконосъобразното засягане на правната му сфера. Този критерий се основава и е свързан с редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характерът и интензитетът на преживените негативни психически изживявания, тяхната продължителност, отражението им върху начина на живот и ежедневието на пострадалия, настъпването на необратими психични или емоционални увреждания, социално-икономическите условия в страната към момента на увреждането и стандарта на живот.

Съдът намира за справедливо обезщетение в размер на 5 000 лв. за претърпените от ищцата М. морални болки и страдания от смъртта на сестра й М. А.Г.. Това обезщетение в най-пълна степен отразява преживените от ищцата морални страдания от смъртта на сестра й, лишаването й от съществувалата приживе по между им взаимна грижа и помощ, от емоционална подкрепа и доверие, настъпилата съществена промяна в начина на живот на ищцата, свързан до голяма степен със съжителството с починалата й сестра.

При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди следва да се държи сметка и за това, че обезвредата трябва да съответства на действително претърпените вреди, но в никакъв случай не може да бъде източник на неоправдано и неоснователно обогатяване за пострадалия. Ето защо определяне на обезщетение в по-висок размер в случая би било неоправдано предвид липсата на трайни и необратими психични или емоционални увреждания за ищцата М., настъпили в резултат от смъртта на сестра й.

По отношение на размера на следващото се обезщетение на лица по чл. 493а, ал. 4 КЗ за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на пострадалото лице, съдът е ограничен и от разпоредбата на § 96, ал. 1 ПЗР ЗИД КЗ (в сила от 07.12.2018 г.), предвиждаща, че до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2 КЗ, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 КЗ се определя в размер до 5 000 лв.

Към настоящият момент не е приета наредба по смисъла на чл. 493а, ал. 2 КЗ за утвърждаване на методиката за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане на пострадало лице и за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди на увредено лице вследствие смъртта на пострадало лице, а и не е изтекъл срокът за приемането й съгласно § 102 ПЗР ЗИД КЗ (в сила от 07.12.2018 г.). Ето защо приложение следва да намери нормата на § 96, ал. 1 ПЗР ЗИД КЗ, ограничаваща отговорността на застрахователя до лимита от 5 000 лв.

Съдът не споделя доводите за пряко приложение в отношенията между страните по делото на Директива 2009/103/ЕО и Втора Директива 84/5/ЕИО, предвиждащи предел на отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при управление на МПС единствено до минималните размери на застрахователните суми, посочени в директивите.

Няма спор, че правото на Европейския съюз има предимство пред националната правна уредба, както и че при наличие на директива, която не е транспонирана в националното законодателство или му противоречи, заинтересованата страна може да се позове пряко на нормите на директивата. Следва обаче да се направи уточнението, че прякото позоваване на норми на директива не е допустимо в отношения с частноправни субекти, каквото несъмнено е ответникът, доколкото една директива не може сама по себе си да поражда задължения за частноправен субект. В този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 377 от 29.07.2019 г. по т.д. № 520/2018 г. на ВКС, ІІ т.о., даващо отговор на материалноправния въпрос: „Принципите за автономния характер и предимството на правото на Европейския съюз и принципът за осигуряване на полезния ефект на директивите, позволяват ли на националния съд да приложи национално право, транспониращо директива, без този съд да приложи принципа за съответстващо тълкуване, съобразно с решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания във връзка с тълкуването на съответната транспонирана директива?“. В мотивите си съдът е обсъдил решение от 10.10.2017 г. по дело С-413/15 СЕС, с което е дадено тълкуване на чл. 1, пар. 4 Директива 84/5/ЕИО (регламентиращ националните застрахователни бюра като компенсационни органи), вр. чл. 288 ДФЕС. В т. 31 от мотивите на решението е посочено, че съгласно постоянната практика на СЕС една директива не може сама по себе си да поражда задължения за частноправен субект и следователно позоваването на самата директива не е възможно в спор с него. Същевременно в т. 33 от акта е пояснено, че частноправните субекти могат да се позовават на разпоредбите на дадена директива, когато те са безусловни и достатъчно точни по съдържание, не само спрямо държава членка и всички органи на нейната администрация, сред които са и децентрализираните органи, но и спрямо организации или образувания, които са зависими или контролирани от държавата, или разполагат с изключителни правомощия в сравнение с тези, които произтичат от нормите, приложими към отношенията между частноправните субекти (решения на СЕС по дела С-188/89, С-253/96 и С-258/96). С оглед изложеното, в т. 2 от диспозитива на решението по дело С-413-15 на СЕС е дадено задължително тълкуване, че на частноправна организация, на която държава членка е поверила задача в обществен интерес като свързаната със задължението на държавите членки, предвидено в член 1, параграф 4 от Втора директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30 декември 1983 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства (МПС), изменена с Трета директива 90/232/ЕИО на Съвета от 14 май 1990 г., и която организация разполага за тази цел по силата на закона с изключителни правомощия като правомощието да изисква от застрахователите, упражняващи дейност по автомобилно застраховане на територията на съответната държава членка, да членуват в същата организация и да я финансират, могат да бъдат противопоставени разпоредби на директива, имащи директен ефект.

По тези съображения ВКС е приел, че сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” се явява организация по чл. 1, параграф 4 от Втора директива 84/5/ЕИО, която е натоварена от Българската държава със задача от обществен интерес и за тази цел по силата на закона се ползва с изключителни правомощия – да изисква от застрахователите, упражняващи дейност по автомобилно застраховане на територията на Р. Б., да членуват в нея и да я финансират, поради което могат да й бъдат противопоставени разпоредби на директива, имащи директен ефект. Националното застрахователно бюро се явява и организация, контролирана от държавата – чл. 282, ал. 7, вр. чл. 297, ал. 1, чл. 298, чл. 303 – чл. 304 КЗ (отм.), което на самостоятелно основание също обуславя противопоставимост на бюрото на безусловни и достатъчно точни по съдържание разпоредби от директива.

         По аргумент от противното и доколкото ответникът в настоящото производство е частноправен субект, който нито е контролиран от държавата, нито е натоварен с изпълнение на публичноправни функции, съдът приема, че не е възможно в отношенията с ответното застрахователно дружество ищецът да се позовава пряко на разпоредбите на Директива 2009/103/ЕО и Втора Директива 84/5/ЕИО и да черпи права от тях, тъй като те сами по себе си не могат да вменяват задължения на частноправен субект.

По изложените съображения съдът намира, че искът на ищцата Й.А.М. за обезщетяване на причинените й неимуществени вреди от смъртта на сестра й М. А.Г. следва да бъде уважен до размера от 5 000 лв. и отхвърлен за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 24 000 лв., а исковете на ищците В.К.Г. и Е.К.Г. – отхвърлени изцяло.

Обезщетението за непозволено увреждане се дължи ведно със законната лихва от деня на увреждането, като законна последица от непозволеното увреждане съгласно общото правило на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.

С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК първата ищца има право да й бъдат присъдени сторените от нея разноски в исковото производство съразмерно на уважената част от иска, но доказателства за направата на разноски и техния размер не са представени по делото до приключване на устните състезания пред първата инстанция, поради което не следва да бъдат присъждани.

При отхвърляне на искането за присъждане на разноски, не следва да се разглежда възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК ответникът следва да заплати в полза на съда държавна такса върху уважената част от иска, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК ищците следва да заплатят на ответника, който е представляван в производството от юрисконсулт, възнаграждение за отхвърлената част от исковете в определен от съда по правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 26 НЗПП размер. Други разноски ответникът не е направил, поради което не следва да му се присъждат.

По изложените съображения Районен съд – Пазарджик            

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, бул. „Александър Дондуков“ № 68 да заплати на Й.А.М., ЕГН ********** *** обезщетение в размер на 5 000 лв. за причинените й неимуществени вреди – морални болки и страдания, от смъртта на сестра й Маргарита А.Г., настъпила на 12.05.2014 г. в резултат от ПТП на 07.05.2014 г. на железопътен прелез между гарите Б. и С., ведно със законната лихва от деня на увреждането – 12.05.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 5 000 лв. до пълния предявен размер от 24 000 лв.

ОТХВЪРЛЯ предявените от В.К.Г., ЕГН ********** и Е.К.Г., ЕГН ********** *** против „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, бул. „Александър Дондуков“ № 68 искове за осъждане на ответника да заплати на всяка от тях обезщетение в размер на 2 500 лв. за причинените им неимуществени вреди – морални болки и страдания, от смъртта на М. А.Г., настъпила на 12.05.2014 г. в резултат от ПТП на 07.05.2014 г. на железопътен прелез между гарите Б. и С., ведно със законната лихва от деня на увреждането – 12.05.2014 г., до окончателното изплащане на сумите.

ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, седалище и да заплати на адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, бул. „Александър Дондуков“ № 68 да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса върху уважената част от иска в размера на 200 лв.

ОСЪЖДА Й.А.М., ЕГН ********** ***, В.К.Г., ЕГН ********** *** и Е.К.Г., ЕГН ********** *** да заплатят на „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, седалище и да заплати на адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, бул. „Александър Дондуков“ № 68 юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: