Решение по дело №227/2021 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 96
Дата: 2 август 2021 г. (в сила от 2 август 2021 г.)
Съдия: Емил Стефанов Банков
Дело: 20214400600227
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Плевен , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Емил Ст. Банков
Членове:Цезаринка Хр. Йосифова
Йоткова
Кристина Ант. Лалева
при участието на секретаря Вергиния Н. Петкова
в присъствието на прокурора Красимир Цветанов Ячев (ОП-Плевен)
като разгледа докладваното от Емил Ст. Банков Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20214400600227 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.313 и сл.от НПК.
С присъда № 260024/02.03.21 г., постановена по НОХД № 2185/20г. РС-
Плевен признал подсъдимия ИВ. СТ. С. за виновен в това, че на 02.07.2020 г.
в гр. Плевен извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като
деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта-Ж.Ц.Ж. и
А.О.К.-служители в група „Охрана на обществения ред“ към сектор
„Охранителна полиция“ при Първо РУ-Плевен и по своето съдържание се
отличава с изключителен цинизъм и дързост, поради което и на осн. чл.325,
ал.2, във вр.с ал.1 и чл.54 от НК го осъдил на шест месеца лишаване от
свобода, като на осн. чл.66, ал.1 от НК отложил изтърпяването на наказанието
с изпитателен срок от три години.
Осъдил подсъдимия да заплати и деловодни разноски..
Недоволен от присъдата е останал подсъдимия, който я обжалва чрез
1
защитника си, като навежда доводи, че тя е неправилна. Моли ОС да
постанови решение, с което да отмени присъдата и вместо нея да постанови
друга, с която да го оправдае.
Представителят на ОП-Плевен ангажира мнение, че въззивната жалба е
неоснователна, а постановената от РС присъда е правилна. Моли ОС да я
потвърди.

Съдът,като прецени доказателствата по делото поотделно и в съвкупност
и взе предвид доводите на страните,намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК и от
легитимирано лице, поради което се явява допустима и следва да бъде
разгледана.
Разгледана по същество същата е основателна, макар и не поради
изложените в нея съображения.
При извършената на осн. чл. 314 от НПК цялостна проверка на
правилността на постановения съдебен акт въззивната инстанция констатира,
че в хода на наказателното производство компетентните органи
осъществяващи функцията по ръководство и решаване в различните фази и
стадии на наказателния процес са допуснали съществени нарушения на
процесуалните правила.
В хода на досъдебното производство И.С. е бил привлечен като
обвиняем за престъпление по чл.325, ал.2, във вр.с ал.1 от НК. Впоследствие с
обвинителния акт му е било повдигнато обвинение за същото престъпление, а
по-късно с присъдата, предмет на обжалване пред настоящата инстанция
подсъдимият е бил осъден за това престъпление.
Систематично съставът на престъплението „Хулиганство“ се намира в
Гл.Х от особената част на НК озаглавена „Престъпления против реда и
общественото спокойствие“, които са общи понятия и касаят легалните,
социални и морални правила гарантиращи нормалното протичане на
обществения живот. Безспорно това престъпление е от категорията на
2
резултатните и има като резултат грубо нарушаване на обществения ред.
Според възприетото становище в правната теория и съдебна практика
обществения ред е съвкупност от законови и нравствени норми които
осигуряват спокойното и безпрепятствено развитие на отношенията между
членовете на социума, които в аспекта на престъплението предмет на
конкретното наказателно производство, са отделни физически лица.
В същия смисъл е и ППВС№ 2/74г. задължително за прилагане от
съдилищата, съгласно което обект на престъплението „Хулиганство“ са
редът, установен в страната, и общественото спокойствие. Под обществен ред
като обект на престъплението следва да се разбират установените в държавата
обществени отношения, основани на нравствеността и определящи
поведението на хората в процеса на обществения живот.



Според разпоредбата на чл. 325, ал. 1 НК основният признак на деянието,
чрез което се осъществява престъплението „Хулиганство“, са "непристойни
действия"-онези, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в
ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи
обществото.
Грубо нарушение на обществения ред има, когато деецът чрез
действията си изразява брутална демонстрация против установения ред. Чрез
тях нарушава важни държавни, обществени или лични интереси или
съществено засяга нормите на нравствеността.
Явно неуважение към обществото има, когато деецът чрез действията
си изразява открито висока степен на неуважение към личността. При това
антиобщественият характер на тези действия се съзнава както от дееца, така и
от други лица, на които са станали достояние.
Хулиганските действия може да се извършват в най-разнообразни
форми. С оглед на мотива за извършване на действието и целите, които
3
преследва извършителят, може да се посочат примерно няколко групи
хулигански действия,между които и такива, свързани с посегателства върху
личността, нанасяне на обида или телесна повреда.
От изложеното дотук може да се направи извода,че макар и насочено
против реда и общественото спокойствие, изразяващо явно неуважение към
обществото и имащо за предмет грубо нарушаване на обществения ред в
определени случаи престъплението „Хулиганство“ може да има като резултат
засягане на правата и законните интереси на отделни физически лица,членове
на обществото. В този смисъл съобразно разпоредбите на гражданското
законодателство същите имат право на обезщетяване на вредите причинени
им от извършителя на престъплението /виж Р 22/99г.,Р 31/99г.,Р 4/10г.,Р
49/09г.,Р 52/13г.и др на ВКС на РБ/.
В процесния казус пряко пострадали от действията на подсъдимия са
множество физически лица-свид. Тихомир Станев, Илия Славчев, Живко
Желязков и Александър Костов, които са било обиждани многократно от
извършителя. Същите обаче не са били уведомени за правата им на
пострадали в хода на досъдебното производство и впоследствие в съдебната
фаза на процеса не са били призовани в това им качество за разпоредително
заседание.
Така те са били лишени от правото да участват в производството, което
съгласно разпоредбата на чл.249, ал.4, т.2 от НПК е отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила. Според ТР № 2/02г. на ОСНК на ВКС
на РБ абсолютни нарушения на процесуалните правила са тези, които винаги
представляват основание за връщане на делото в предходната процесуална
фаза, защото не се осъществяват основни процесуални институти,
предпоставящи условията за пълноценно и ефективно упражняване на
правото на защита на съответните субекти в предварителното производство.
Тези нарушения иманентно предполагат ограничаване на права, като
основание за връщане на делото на прокурора.
Това налага присъдата на РС да бъде отменена, а делото- да се върна на
първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.
Воден от горното и на основание чл.335, ал.2 от НПК,съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 260024/02.03.21 г.,
постановена по НОХД № 2185/20г. по описа
на РС- Плевен.
ВРЪЩА делото на РС-Плевен за ново разглеждане.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5