Р Е Ш Е
Н И Е № 29
град Шумен, 10.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно заседание на тринадесети юни две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Окръжен съдия: Йордан Димов
при секретаря Т. Кавърджикова като разгледа докладваното от окръжния съдия т. д. №158 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „Кочак - Б” ЕООД, ЕИК-..., гр. Б., представлявано от управителя Б.М.И., със съдебен адрес ***, О...– адв. Р.П. против „Билдинг – зах” ЕООД, ЕИК-..., гр. Ш. за присъждане на суми дължими като главница и лихви по договор за наем на движима вещ между страните. Твърди се, че страните сключили на 01.04.2013 г. договор за наем на електронен кантар (размери 3 м. х 16 м. и капацитет 60 т.), който следвало да обслужва дейността на ответното дружество като експлоатиращ концесия за добив на подземни богатства – пясъци и чакъли от находище „Д.”, с участъци „Северен” и „Южен” в с. В.... Кантарът бил поставен в Пресевна инсталация в с. Д., а месечният наем бил определен на 780 лв., дължими до 30-то число на месеца следващ този, през който е ползван. Твърди, че договорът бил със срок една година от сключването му, но на основание чл.236, ал.1 от ГПК същият станал безсрочен предвид знанието и непротивопоставянето на наемодателя. Така за период от сключването на договора до 01.12.2018 г. бил настъпил падеж на 67 месечни наемни вноски, които не били платени. Сочи, че тъй като се касае за периодични вноски и е изтекъл период от повече от три години, претендира само суми, които счита, че не са били погасени по давност. Ето защо моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 28 080 лв. – главница по 36 бр. месечни наемни вноски за период от ноември 2015 г. до октомври 2018 г., както и дължимата върху тях мораторна лихва в размер на 4 222.50 лв. Претендира деловодни разноски.
От страна на ответника „Билдинг – зах” ЕООД на основание чл.367 от ТЗ е депозиран отговор на ИМ. В него се прави възражение за родово неподсъдност на спора пред окръжен съд, сочи, че поради обстоятелството, че отделните претенции са под 25 000 лв. делото следва да бъде разгледано от районният съд. Твърди, че задълженията по договора са погасени по давност, тъй като договора за наем бил прекратен. Отправя твърдения за симулативност на договора, като намира, че поради това същият е нищожен на основание чл.26 от ЗЗД. Сочи, че тъй като управителят на ищеца е турски гражданин същият искал да установи нА.чие на доходи за издръжка с цел престой в България. Твърди, че процесният кантар никога не е бил собственост на дружеството – ищец. Двете дружества имА.договор за съвместна дейност от 21.11.2012 г.,а кантарът бил закупен от двете дружества, заедно. Намира, че договорът за наем е прекратен с прекратяване на договора за съвместна дейност между дружествата със споразумение от 27.06.2018 г. Сочи, че ответника не е заплащал наем, тъй като договора за наем е имал симулативен характер. Твърди, че тъй като кантарът бил закупен с общи средства, но разположен на територия на ответника, то би следвало за това да се дължи наем от ищеца.
Ищецът се е възползвал от възможността по чл.372 от ТЗ и е депозирал допълнителна ИМ в даденият за това срок. В нея са напълно оспорени твърденията на ответника от отговора на ИМ. Твърди се, че спорът е родово подсъден на окръжен съд предвид обстоятелството, че отношенията между страните почиват на един договор и общо са в размер над 25 000 лв. – чл.104, т.4 от ГПК. Твърди, че спорът не е недопустим, поради обстоятелството, че въпросът за погасяване на задълженията по давност не е въпрос за допустимост, а се разглежда при произнасянето на съда по същество. Твърди, че договорът не е симулативен, тъй като не е верен основният аргумент на ответника – че управителят на ищцовото дружество е турски гражданин. Твърди, че Б.И. е и български гражданин, същият има ЕГН по ЕСГРАОН и лична карта. Твърди, че договорът за наем не е бил прекратен. Твърди, че кантарът не собственост нито на ответника, нито на гражданското дружество създадено от ищеца и ответника по силата на договор от 21.11.2012 г. и прекратено на 27.06.2018 г. твърди също, че въпросът за собствеността е неотносим към въпроса за действителността на процесният договор за наем. Оспорва твърдението, че кантарът е закупен с общи на двете дружества средства. Намира, че не се подкрепят от доказателства твърденията, че кантара е придобит с общи средства. Сочи, че кантарът е закупен от ищеца от Република Турция и внесен в България, за което са платени следващите се данъци и мита. Кантарът е заведен като ДМА в счетоводството на ищеца няма данни това да е сторено от ответника. Позовава се и на 8 бр. фактури (подробно описани в ДИМ), като сочи, че те са били осчетоводени в счетоводствата на двете дружества.
Ответникът е депозирал отговор на ДИМ по реда на чл.373 от ГПК. В последният се поддържа становището, че процесният договор за наем е симулативен. Сочи, че ищеца твърди неизпълнение по договора за съвместна дейност и не може да претендира суми дължими по този договор, като явно намира, че такива биха били дължимите суми по договора за наем на процесния кантар. Оспорва фактурите представени с ДИМ от страна на ищеца като документи с невярно съдържание. Твърди, че последните са антидатирани, издадени са в по-късен период и в противоречие с чл.6, ал.7 от сега действащия Закон за счетоводството или по чл.8, ал.1 от отменения ЗСч, при действието на който са издадени процесните фактури. Твърди, че данъчната фактура е само документ, ценна книга, издадена по предвиден ред само след документиране на счетоводната операция с фискален бон. Твърди, че подобни фактури не са били осчетоводени нито при купувача, нито при продавача, не са включени в дневника за продажбите на ищеца или в дневника за покупки на ответника.
Молбата е процесуално допустима.
В съдебно заседание за ищецът „Кочак - Б” ЕООД се явява адв. Р.Ц.П. ***. Последният сочи, е исковете са основателни и доказани и следва да бъдат уважени, като бъдат присъдени и направените в производстовто разноски. Сочи, че се установява сключване на договор за наем между страните от 01.04.2013 г. относно процесният кантар. Задълженията са били осчетоводявани от ищеца. Кантарът е бил купен и внесен от страна на ищцовото дружество, а също и е продължил да се води собственост на „Кочак - Б” ЕООД. Твърди, че е установено от свидетелските показания, че управителите на двете дружества са договорили, че ответника ще заплаща по-ниски суми от договореното като наем, поради неговите финансови затруднения и ще доплати остатъка впоследствие, когато дружеството се стабилизира. Моли да бъдат уважени съединените претенции като сочи, че тази за главница следва да се уважи в предявения размер – 20 080 лв., а тази за лихви в размер на 4 222.50 лв., колкото е установеното от експертизата. Претендира направените в производството разноски, както и разноските по обезпечението в съответствие с т.5 на ТР №6/2013 г. по ТД №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. За ответника - „Билдинг – зах” ЕООД се явява адвокат Р.С. от АК – Б.. Последният моли съдът да отхвърли изцяло предявените претенции. Твърди, че предявените суми са част от общо извършваната от двете дружества дейност извършвана в съответствие със сключен между страните договор за съвместна дейност от 21.11.2012 г. тъй като този договор бил прекратен от съдружниците на 27.06.2018 г., като прекратяването уреждало всички отношения между страните, то би следвало да се приеме, че претендираните суми, като част от общата дейност, не се дължат. Позовава се на показанията на свидетелят А. Х. бивш управител на ответника като сочи, че договорът за наем е бил формален и не се е предвиждало да възникнат правата и задълженията по него. Също така сочи, че би следвало да се приеме, че тъй като е сключен само за срок от една година след изтичане на този период договорът за наем не е действал. Твърди, че представените в производството фактури били антидатирани. Намира, че претенцията е неоснователна, следва да бъде отхвърлена, както и да бъдат присъдени на ответника сторените разноски.
Разгледана по същество исковата молба е основателна.
Съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД за заплащане на дължима наемна цена, както и свързан с главният - акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва – чл.86, ал.1 от ЗЗД. В рамките на производството се установява, че на 01.04.2013 г. между страните бил сключен договор за наем (л.9 по делото) на електронен кантар, описан в договора – с размер 3 м. х 16 м. и капацитет 60 т., който следвало да обслужва дейността на ответното дружество като експлоатиращ концесия за добив на подземни богатства – пясъци и чакъли от находище „Д.”, с участъци „Северен” и „Южен” в с. В.... Кантарът бил поставен в Пресевна инсталация в с. Д., а месечният наем съгласно §І, т.4 бил 780 лв., дължими до 30-то число на месеца следващ този, през който е ползван. Съобразно §І, т.3 от договора същият се сключвал за срок от една година.
Между страните не е спорен факта, че кантарът през целият претендиран период е престоял в Пресевна инсталация в с. Д. и е бил ползван за обслужване на дейността на ответното дружество.
Приетата по делото ССЕ установява, че за период от май 2013 г. до октомври 2018 г. в счетоводстовото на ищеца са начислявани наемни вноски по договора. По тях няма постъпвали плащания. Процесният кантар бил заприходен като ДМА при ищеца по счетоводна сметка 203 „Машини и съоръжения”. Според данните в счетоводствата на двете дружества кантара бил платен при придобиването му от ищцовото дружество.
Разпитаните по делото свидетели, допуснати във връзка с твърденията на ответника, че сделката е била симулативна, не установяват подобни обстоятелства. Техните показания са в подкрепа на коментирания по-горе доказателствен материал от кога кантарът е бил поставен и че в рамките на периода е бил ползван от ответника. Свидетелят на ответника А.М.Х. бивш управител и собственик на ответното дружество твърди, че кантарът е бил придобит със средства на ищеца, но в рамките на сума, която двете дружества уговорили за да бъде платена за съвместната дейност по добив на инертни материали, концесия за която имало ответното дружество. Т.е. от казаното от него е видно, че последният тълкува договора за наем като несъществуващ, собствеността на кантара като придобита общо за съвместната дейност на дружествата, като обаче при конкретен въпрос твърди, че съвместната дейност не е регистрирана пред НАП под формата на дружество, Както и че кантарът на е завеждан като ДМА при ответника.
Разпитаните други свидетели – С.М.К. и Е.О.К. са съпрузи работили известно време на обекта, на който е монтиран процесният кантар, като първата е била служител първоначално на ответника за месец, а впоследствие тя и съпругът ѝ били служители на друго дружество свързано с дейността по добив на инертни материали – „Алба бетон”, като макар да работели за последното били в стопанския двор, в който е монтиран кантара и били наясно с дейността и собствеността. Тези двама свидетели установяват неспорното между страните обстоятелство къде е бил монтиран кантара и за какво се използвал. Твърдят, че последният е собственост на ищеца.
Предвид приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Ищецът в производството е установил обстоятелството, че между страните е налице договор за наем, по силата на който на ответника е била предадена процесната движима вещ – кантар. Този кантар е бил на разположение на ответника за целият период, за който се претендира заплащане на наемни суми и е бил ползван от него, като това обстоятелство се установява и от свидетелите, но и не е спорно между страните. Сключеният договор не е бил прекратяван и няма изявление на страните в тази насока. След изтичане на неговият срок същият е станал безсрочен съобразно нормата на чл.236, ал.1 от ЗЗД. Договорът предвижда и наемна цена в размер на 780 лв., като няма данни за изявление на страните, което да установява намаляване на дължимата като наем сума, независимо от твърденията, че те се били договорили да има осчетоводяване на по-малки суми като наемно плащане, заради затрудненото финансово състояние на ответното дружество. Това е и наемната цена, която се дължи, тъй като тя е възникнала по силата на договора между страните и няма данни същата да е била променяна с нарочна договорка между страните. В това отношение ирелевантно е обстоятелството дали са били осчетоводени по-малки суми за месечни наеми или не, тъй като задължението възниква въз основа на сключен между страните договор, а не във връзка с извършена доставка. Експертизата установява, че е налице осчетоводяване на тези задължения в счетоводството на ищеца и там няма данни за плащане. Ответника, ако е платил е носил доказателствена тежест да установи това обстоятелство, но в производството липсва първо твърдение, че са плащани задължения, както и въобще липсва доказване (ангажиране на доказателства), които да установят подобно обстоятелство.
Не са подкрепени от доказателства възраженията на ответника, че процесният кантар е придобит съвместно от двете дружества и поради това представеният договор за наем бил фиктивен. Не се установява наличие на симулативност на сделката по договора за наем, не се установява наличие на съвместна дейност между двете дружества. Не се установява нито сключен договор за гражданско дружество по ЗЗД, нито е представен твърденият като сключен договор за съвместна дейност. Предвид изложеното в производството има само една правилно проведена линия на доказване – тази на ищеца, която установява всички релевантни за уважаване на съединените искове факти. Следва да бъде уважен предявеният иск за главница по договор за наем от 01.04.2013 г. на електронен кантар, описан в договора – с размер 3 м. х 16 м. и капацитет 60 т. монтиран в Пресевна инсталация в с. Д. за сумата от 28 080 лв., представляващи наемни вноски за период от ноември 2015 г. до октомври 2018 г. следва да бъде уважена изцяло и предявената претенция за мораторна лихва върху главницата считано от падежа на всяка от наемните вноски до датата на завеждане на настоящата искова молба – 11.12.2018 г. в размер на 4 222.50 лв.
Предвид крайният резултат ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените от последният разноски за водене на производството, както и разноските по обезпечаването на иска в общ размер на 4 278.30 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Билдинг – зах” ЕООД, ЕИК-..., гр. Ш. да заплати на „Кочак - Б” ЕООД, ЕИК-..., гр. Б., представлявано от управителя Б.М.И., със съдебен адрес ***, О...– адв. Р.П. сумата от 32 302.50 лв. (тридесет и две хиляди триста и два лева и петдесет стотинки), от които сумата 28 080 (двадесет и осем хиляди и осемдесет) лева, представляващи главница по незаплатени наемни вноски за периода от ноември 2015 г. до октомври 2018 г. дължими по силата на договор за наем от 01.04.2013 г. на електронен кантар, описан в договора – с размер 3 м. х 16 м. и капацитет 60 т. монтиран в Пресевна инсталация в с. Д., както и 4 222.50 лв. (четири хиляди двеста двадесет и два лева и петдесет стотинки), мораторна лихва върху главницата считано от падежа на всяка от наемните вноски до датата на завеждане на настоящата искова молба – 11.12.2018 г., ведно със законната лихва върху сумите за главница за период от завеждане на исковата молба – 11.12.2018 г. до окончателното изплащане на дължимите суми.
ОСЪЖДА „Билдинг – зах” ЕООД, ЕИК-..., гр. Ш. да заплати на „Кочак - Б” ЕООД, ЕИК-..., гр. Б. и сторените от последното разноски за водене на настоящото производство в общ размер на 4 278.30 лв. (четири хиляди двеста седмедесет и осем лева и петдесет стотинки), представляващи разноските в настоящото производство и производството по обезпечаване на исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – В. в двуседмичен срок от узнаването.
Окръжен съдия: