О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
05.11.2020г., гр.Кюстендил
Кюстендилският окръжен съд,
гражданска колегия, в закрито заседание, проведено на пети ноември, през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:Ваня
Богоева Членове:Евгения Стамова Веселина Джонева
След като разгледа, докладваното от
съдия Стамова, в. гр.д.№508/20г. и, за да се произнесе взе предвид:
Делото е образувано въззивна жалба с вх.№260350/20.08.2020г. подадена от ****** вписано в АК- Кюстендил,
служебен адрес гр.Кюстендил, ул.“**** чрез *** и *** **, пълномощници на Б.Н.С. срещу
решение №579 от 03.08.2020г. по гр.д.№2239/2019г., в частта му, в която е
отхвърлен предявения иск за сумата над **** лева до*** лева.В жалбата е отправено
искане за отмяна на решението и уважаване на исковата претенция изцяло, като
бъдат присъдени и сторените пред двете инстанции разноски.Не се оспорват
приетите за установени от съда факти – наличие на настъпили контузии и травми,
преживян сериозен стрес т.к. при инцидента са загинали двама колеги на ищеца,
уплаха при настъпване на ПТП и повишена тревожност и страх от шофиране,
известно време след това.Изразено е становище, че присъденото обезщетение е в
размер, крайно недостатъчен, за да покрие въведените с чл.52 ЗЗД критерии за
справедливост, като съдът е взел предвид само претърпените болки и страдания от
нараняванията, а по отношение на претърпения
от него психически стрес, че „ е бил психически съкрушен, поради
загубата на колегите си, с които са пътували заедно“.Незаконосъобразно ищецът
не е обезщетен за всички претърпени от него психически болки и страдания, като справедливото
обезщетяване предполага компенсирането от съда на всички, претърпени от
страната неимуществени вреди, в тяхната съвкупност, съобразно тежестта и
интензитета им.
Препис от жалбата е връчен на **** с адрес *****
представлявано от ****,
чрез ***.В
срок е подаден отговор в който е изразено становище за правилно и
законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на изложените в
жалбата възражения.Изразено е становище, че по делото не са доказани
продължителни болки и страдания, нито болки и страдания с особен интензитет или
тежки увреждания.Присъденото обезщетение е съобразено с изискванията на чл.52 ЗЗД и съдебната практика при дела с подобен предмет.Сочи се, че
първоинстанционният съд е отчел в пълна степен както тежестта на травмите, така
и възстановителния период, като в решението изрично е коментиран психическия
стрес на ищеца( стр.6, пар.2 от решението), отбелязано е, че той е „ бил
психически съкрушен“ от загубата на колегите си( стр.6 пар.3 от решението) и
съдът изрично е посочил, че обезщетението е за причинените болки и страдания,
както и за психическа травма( пар.1 от диспозитива на решението).Визира се СМЕ
от която е установено, че възстановителния период за повечето от травмите при
ищеца е бил в рамките на 30 -40 дни, като за този период е настъпило пълно
възстановяване.В този период болките и страданията на ищеца се били с умерен
интензитет, като пострадалият се е възстановил напълно.Ответникът изразява
становище, че сумата 2400 лева изцяло репарира претърпените от ищеца вреди.В
отговора се съдържа искане за оставяне без уважение на подадената
жалба.Претендират се разноски.
Съгласно чл.262 ал.1 ГПК ако жалбата
не отговаря на изискванията по чл.260 т.1,2,4 и 7 и чл.261 ГПК на страната се
съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, като според
ал.2 т.2 ако нередовностите не се отстранят жалбата се връща.Текстът е
озаглавен – „проверка от първоинстанционния съд“, откъдето следва, че
проверката за съответствието на жалбата с изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и
действията по отстраняване на нередовностите са
възложен на първоинстанционния съд.
При извършената служебна проверка
за допустимостта на жалбата, въззивният съд констатира, че жалбата е подаден в
срок, отговаря на изискванията по чл.260 т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 ГПК, с изключение на изискването по
чл.261 т.4 ГПК поради липса на документ за платена по сметка на КнОС държавна
такса.Като има предвид, че по делото липсват данни жалбоподателят – ищец в
първоинстанционното производство да е бил освободен от държавна такса и като
приема, че такава е дължима, въззивният съд намира, че производството по делото
следва да се прекрати, а делото да бъде върнато на районния съд за
осъществяване на необходимите действия по отстраняване нередовността на
жалбата.
Предмет на делото е искова молба
за заплащане на обезщетение, от застраховател по договор за застраховка“гражданска
отговорност“, за претърпени от ищеца неимуществени вреди, настъпили при ПТП, при управление от трето за спора лице на
автомобил, в нарушение на правила за движение по пътищата.В исковата молба е
посочено, че това лице --- **** е признато за виновно в
извършване на престъпление от общ характер, за което е налице присъда.По делото
е представена присъда с която лицето ****** е признат за виновен, за това,
че на 14.05.2005г. по АМ „Тракия“, км.236 в землището на гр.Нова Загора, при
управление на МПС – лек автомобил „Мерцедес Вито“ с рег.№КН8703 АХ, регистриран
на ****“-
Кюстендил, с посока на движение гр.София, нарушил правилата за движение по
пътищата регламентирани в ЗДвП, а именно чл.20, ал.2 ЗДвП(посочено е съдържанието
на разпоредбата)вследствие на което при движение с технически несъобразена
скорост предизвикал пътно- транспортно произшествие с непосредствено движещо се
пред него МПК – товарен автомобил „***, собственост на „***, гр.София, управляван от **** ** и по непредпазливост причинил
смъртта на повече от едно лице – *** **, ЕГН ********** и ****, ЕГН ********** и двамата от
гр.Кюстендил, както и средна телесна повреда на ****( която е описана) престъпление
по чл.343, ал.4 вр. с ал.3 пр.3 б.“б“, пр.1, вр. с ал.1 б.“в“ вр. с чл.342,
ал.1 НК и чл.54 и чл.58а ал.1 НК, като му е наложено наказание.
Липсва присъда установяваща, че в
резултата на същото деяние са причинени телесни увреждания на ищеца, поради
което не може да се приеме, че казуса попада в хипотезиса на чл.83, ал.1 т.4 ГПК – като иск за обезщетение за непозволено увреждане от престъпление, за
което има влязла в сила присъда.Тогава
когато с присъдата водачът е признат за виновен в извършване на престъпление,
изразяващо се в нарушаване на установени в ЗДвП
правила за движение и причиняване по непредпазливост на телесни повреди на
трети, различни от ищците лица, ищците не биха могли да се ползват от
привилегията на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК
– в този смисъл определение № 536 от 9.07.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 440/2010
г., II т. о.
Първоинстанционният съд е
администрирал неправилно подадената жалба, която не отговаря на изискването по
чл.261 т.4 ГПК.
Ето защо производството по настоящото дело
следва да се прекрати, делото да бъде върнато на районния съд с оглед
предприемане на необходимите действия, по привеждане на подадената от Б.Н.С.
въззивна жалба в съответствие с изискването по чл.261 т.4 ГПК.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д Е
Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№508/2020г.
по описа на КнОС.
ВРЪЩА делото на Кюстендилския районен
съд за осъществяване на необходимите действия по привеждане от **** от ****“ като пълномощници на Б.Н.С.,
въззивна жалба, в съответствие с изискването по чл.261 т.4 ГПК.
Определението не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове: