РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 17.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
районен съд, втори граждански състав, в публичното заседание на 26 февруари Две
хиляди двадесет и първа год., в състав:
Районен съдия: НЕДЕЛИН Й.
При
секретаря ВАЛЯ АПОСТОЛОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело N`1355
по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са в
условията на обективно съединяване осъдителни искове от Е.Д.Е. *** против „КРИС
ТРАНСПОРТ” ЕООД, гр.Враца за осъждане на ответника да му заплати сумата 7740.80
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, от които
7240.80 лева – парични средства изразходвани от ищеца и 500 лв. частичен иск за
пропуснати ползи представляващи разлика между полученото обезщетение по
обществено осигуряване за периода 15.10.2017г. до 15.07.2019г., поради временна
неработоспособност от трудова злополука и полагаемото трудово възнаграждение,
ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане, сумата 30000.00 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие на трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на
настъпването й – 15.10.2017г. до окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че
на 15.10.2017г. при изпълнение на рутинен превоз на товар, при движение в
Румъния, на главен път Е70 при шофиране на камион с рег.№ ВР5200 ВХ, пред него
се движел ТИР с българска регистрация, който внезапно ударил спирачки. За да
избегне сблъсъка ищецът преминал в
лентата за насрещно движение и се ударил челно в движещия срещу него ТИР.
Транспортиран е в болница в Карансебеш и след кратък престой, поради липса на
застраховка трудова злополука, сключена от работодателя му, по желание и
инициатива на роднините си е транспортиран за собствена сметка с частна линейка
до България и настанен в УМБАЛСМ „Н.И Пирогов“ ЕАД. Поддържа, че в лечебното
заведение са му направени оперативни интервенции, които заедно с болничния
престой са заплатени изцяло от него и възлизат на сумата 7240.80 лева. Твърди,
че настъпилата злополука е призната за трудова с разпореждане №46/12.01.2018г.
на ТП на НОИ гр.Враца на осн. Чл.60, ал.1 от КСО. Твърди, че от причинените
увреждания претърпял болки и страдания, не се чувствал пълноценен човек и от
опора в семейството се превърнал в тежест. Изпитва постоянни болки в местата на
травмите, скованост в движенията, емоционално напрегнат е, а възстановителния
процес е бавен и мъчителен. Преживяната трудова злополука променила коренно живота,
допълнително се депресира от факта, че не може да работи. Счита, че следва да
бъде ангажирана отговорността на ответника като негов работодател.
Исковете са с правно
основание чл.200, а 1 и 3 КТ вр. чл.86 ЗЗД и чл.84, ал.3 ЗЗД и са процесуално
допустими.
В писмения отговор по
реда на чл.131 ГПК ответникът, чрез пълномощник, оспорва исковете по основание
и размер и моли за отхвърлянето им.
Твърди се, че инцидента, описан като трудова злополука е в следствие груба небрежност
от страна на ищеца и съпричиняване на
резултата, който бил заспал на волана и навлязъл в лентата за насрещно
движение. Настъпилото ПТП е вследствие виновно поведение на ищеца, в който
случай работодателят не следва да носи отговорност. Поддържа, че ищецът е
запознат с Правилника за вътрешния ред и трудовата дисциплина на дружеството и
освен това в грубо нарушение на правилата след настъпване на ПТП не е уведомил
работодателя за станалото. Последният е узнал от фирмата, чиято стока е
превозвал ищеца и изпратил шофьори и камион да я натоварят. Твърди, че по своя
инициатива ищецът е напуснал болницата в Румъния и с това си поведение е
допринесъл за влошаване на здравословното си състояние. Прави се възражение и
се претендира прихващане към ищеца на сумата 38930.14 лева, която включва: 4260
лева разходи за транспортна услуга на катастрофирал камион, 770.14 лева разходи
за докарване на товар от Румъния до Дупница, България, 300 лв. разходи за оглед
и протокол от авариен комисар на транспортираната стока, сумата 600 лв.
служебни пари, сумата 5000 лв. изплатено обезщетение по застрахователен договор
№ 4704170400000376, сумата 3000 лв. изплатено обезщетение по застрахователен
договор № **********-00010/07.09.2017г. и сумата 25000 лева стойност на
автомобил Мерцедес 1223 с рег.№ ВР 5200ВХ.
Предявен е и насрещен
иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за осъждане на ищеца да заплати сумите,
предмет на възражението за прихващане в общ размер 38930.14 лева,
представляващи претърпени от дружеството имуществени вреди, поради виновно
поведение на ищеца Е.Е., ведно със законната лихва от датата на настъпване на
ПТП – 15.10.2017г. до окончателното й изплащане.
В писмен отговор по
насрещния иск ищецът го оспорва, като неоснователен, както и твърденията
изложени в него. Поддържа, че в случай на тотална щета на автомобила,
управляван от ищеца застрахователят по застраховка „Каско“, с когото ответникът
е сключил такава би следвало да му е изплатил застрахователно обезщетение.
Твърди също, че дружеството е имало сключена застраховка за рисковете ремонт на
повредени дрехи, тотален брак и транспорт на товара и е получило
застрахователно обезщетение. Оспорва твърдението на ответника, че е почивал 24
часа, след което е бил командирован за превоз на товара, както и, че бил заспал
на волана. Относно неуведомяването за станалото ПТП поддържа, че това е поради
тежкото състояние, в което се намирал след катастрофата и липсата на телефон,
който бил намерен от полицаите при огледа на мястото на инцидента. Оспорва и
твърдението за сключена застраховка „Трудова злополука“, като счита, че такава
е сключена със ЗК „Бул инс“ АД на 31.11.2017г., а добавъка към нея е от
01.12.2017г., т.е. след инцидента.
В съдебно заседание, проведено на 26.02.2021
г. по искане на ищеца, е допуснато от съда изменение на размера на предявения
от ищеца Е.Д.Е. иск по чл. 200, ал. 3 от КТ за претендирано обезщетите за разликата между полученото обезщетение за временна нетрудоспособност и
полагаемото трудово възнаграждение на сумата 1285,49 лв.
Допуснато е и изменение на размера на
предявените от ответника „КРИС ТРАНСПОРТ“ ЕООД насрещни искове на сума в общ
размер 30 930.14 лв., ведно със законната лихва от датата на
настъпване на ПТП - 15.10.2017 г. до окончателното й изплащане по пера,
съгласно молба от 26.02.2021 г.
За да се произнесе по
основателността на исковете, районният съд направи преценка на доказателствата
по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на
страните, въз основа на което прие за установени следните обстоятелства:
Съгласно сключен трудов договор № 16/09.08.2012г. ищецът Е.Д.Е. е бил в
трудовоправни отношения с „КРИС ТРАНСПОРТ" ЕООД на длъжност “шофьор".
Съгласно Заповед от 13.10.2017г. на работодателя Е.Д.Е. е бил командирован
до Швейцария и обратно за превоз на товари по заявка.
На 15.10.2017г. при
изпълнение на възложената транспортна дейност по време на движение в Румъния
между населените места Оршова и Карансебеш, Е. е пострадал при ПТП като водач
на камион при сблъсък с насрещно движещ се ТИР.
С Разпореждане №
46/12.01.2018г. на длъжностно лице на ТП на НОИ Враца декларираната злополука с
Е.Е. е призната за трудова злополука по
чл.55, ал.1 КСО.
Видно от медицинско свидетелство №11.3.№35294/23.10.2017г.
от УМБАЛСМ Пирогов-ЕАД-София е отразено, че Е. е на лечение от 17.10.2017г.,
което продължава към момента на издаване на медицинското свидетелство с
диагноза: контузия на гръдния кош и корема, счупване на ребра второ, трето,
пето и седмо десни и второ и трето леви, двустранен пневмоторакс, подкожен
емфизем вляво. Счупване на дясна подбедрица вътреставно, като същият е бил в
клиника по интензивно лечение.
Съгласно епикриза от IV-та КОТ при УМБАЛСМ Пирогов-ЕАД-София / № 36724/ ищецът е
постъпил за лечение на 29.10.2017г. и е изписан на 04.11.2017г. с диагноза:
закрито счупване на вътрешния глезен; счупване на външния кондил на десен голям
пищял и многофрагментно счупване на лява ключица. Отразено е, че на
17.10.2017г. Е. е приет по спешност в централна реанимация, като на същата дата
е извършена открита репозиция и ОСМ. При приемането е бил в задоволително общо
състояние, контактен, адекватен. ДЦК с гипсова имобилизация. Лява ключица с
мека бинтова превръзка. Имал е болка и ограничени движения в областта на лява
раменна и лява колянна става. Като придружаващо заболяване е посочено артериална хипертония.
Параклиника-б.о. Параклиника-лека анемия. От КТ на дясно коляно - данни за
счупване на външния кондил на десен голям пищял и счупване на главата на малкия
пищял. На 01.11.2017г. е извършено открито наместване и ОСМ на счупения голям
пищял. По време на престоя е проведено медикаментозно лечение и антитромботична
профилактика. Изписан с подобрение и дадени указания.
Съгласно епикриза
от Първа КОТ при УМБАЛСМ Пирогов-ЕАД-София /ИЗ № 43020/ Е. е
приет за лечение от 19.11-22.11.2018г. по повод на екстракция на ОСМ на лява
ключица и пластика. При приемането е бил в добро общо състояние, контактен,
адекватен. Констатирано е наличие на оперативен ръбец в областта на лява
ключица с болки и ограничени движения в областта. На 20.11.2018г. е извършена
операция № 3360 - екстракция на метал. Следоперативния период е протекъл
гладко. Проведено е медикаментозно лечение и е изписан с дадени указания.
От епикриза от
Първа КОТ при УМБАЛСМ Пирогов-ЕАД-София /ИЗ № 18673/ е видно, че Е. е приет за
лечение от 20.05.2019 г.-23.05.2019г. по повод на екстракция на ОСМ на десен
голям пищял. При приемането е бил в добро общо състояние, контактен, адекватен.
Наличие на оперативен ръбец в областта на лява ключица с болки и ограничени
движения в областта. На 21.05.2019г. е извършена операция № 1828 - екстракция
на метал. Следоперативния период е протекъл гладко. Проведено медикаментозно
лечение и е изписан с дадени указания.
При извършения
преглед на ищеца на 20.01.2021г. в 09.20ч. са констатирани ръбцови изменения от
оперативни интервенции в областта на лява ключица и дясна колянна става и
подбедрица в предната повърхност в горна трета под коляното, без видими
патологични изменения и запазен обем на движения в лакътната и колянна стави. В
областта на десен вътрешен глезен се установява оток, като прегледания се
оплаква от болка при движение. На гръдния кош по двете странични повърхности се
установява по едно ръбцово изменение от поставени дренове в гръдната кухина.
Същия съобщава за прекарана Ковид инфекция, като има затруднено дишане.
Затлъстяване втора степен.
Съгласно
заключението на назначената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза се
установява, че от приложената медицинска документация се установи, че Е.Е. е
получил: гръдна травма изразяваща се в чупване на
ребра двустранно /второ, трето, пето, седмо вдясно и второ и трето вляво/;
двустранен пневмоторакс; подкожен емфизем, счупване на лява ключица; счупване
на външния кондил на големия пищял на дясна подбедрица и на главичката на
малкия пищял на същата и счупване на десен вътрешен глезен.
Експертизата установява, че по време на престоя на Е. са извършени оперативни намествания с
метална фиксация на счупената ключица и на външния кондил на големия пищял на
дясна подбедрица, както и поставени дренажи в областта на гръдния кош с цел
евакуиране на въздух в същия. В експертизата е застъпено, че в един последващ етап около една година след инцидента е извършена
оперативна интервенция с цел премахване на метала в областта на ключицата, а
след около 19 месеца след инцидента е извършена и оперативна интервенция с цел
премахване на метала в подбедрицата. По време на престоя в здравното заведение
е провеждано и медикаментозно лечение и антитромботична профилактика. Общия
болничен престой е бил 19 дни. Според експертизата не може да се каже колко дни
е бил на леглови режим с категоричност, но най-вероятно по време на престоя към
края на изписването същият е трябвало да бъде вертикализиран.
Според експертното заключение по време на инцидента и след
това пострадалият търпял болки и страдание с интензитет, характерен за този вид
травми като по време на престоя в здравно заведение тези болки са били
потискани със съответните аналгетици. Същият за в бъдеще може да търпи болки,
свързани с физическа активност, промяна на времето и др. като същите са
непосредствена последица от претърпените травми.
Към момента на изготвяне на
експертизата състоянието на ищеца по отношение на посочените травми е добро,
като прогнозите за пълното му оздравяване са благоприятни.
Посочените увреждания са причинили
на ищеца както следва:
-гръдната травма
със счупване на ребра двустранно му е причинила трайно затруднение на
движенията на снагата за срок около 2-3 месеца -счупването на костите на
подбедрицата му е причинило трайно затруднение на движенията на долен десен крайник
за срок около 4-6 месеца;
-счупването на лява
ключица му е причинило трайно затруднение на движенията на горен ляв крайник за
срок от 3 до 6 месеца;
-наличието на
въздух в двете половини на гръдната кухина и подкожен емфизем са му причинили разстройство
на здравето временно опасно за живота за срок около месец - месец и половина.
Според експертното
заключение самостоятелното придвижване на пострадалия по отношение на ходенето
е било възможно след приключването на срока на имобилизация, като е било
необходимо и извършване на физиотерапевтични и рехабилитационни процедури, като
няма да има ограничение във възможностите за придвижване в бъдеще. Периода, в
който е имал нужда от придружител и помощни средства е периода за
възстановяване от травмите, като към момента на изготвяне на СМЕ същият се
придвижва самостоятелно без помощни средства. През периода на възстановяване не
е могъл да се самообслужва пълноценно и е имал нужда от придружител.
На поставеният въпрос с отговора на исковата молба – налице ли е причинно
следствена връзка за влошаване на здравословното състояние на Е., поради
транспортирането на същия от Карансебеш Румъния до България, вещото лице е отговорило,
че посочените увреждания не са причинени от транспортирането му от Румъния в
България, а от процесното ПТП. Вещото лице твърди, че Е. е приет в УМБАЛСМ -Пирогов-София с
диагноза: контузия на гръден кош и корема. Счупване на ребро-второ, трето,
пето, седмо десни и второ, трето леви. Двустранен пневмоторакс. Подкожен
емфизем вляво. Счупване на дясна подбедрица вътреставно. Престоя в заведението
е бил 19 дни.
От заключението на назначената
и приета по делото съдебно-счетоводната експертиза се установява, че съгласно представените разходо-оправдателни документи
направените разходи от Е.Д.Е. за
лечебна дейност са на обща стойност 7240,80 лева.
Тази е
експертиза прави заключение, че:
-за периода
15.10.2017г. до 15.06.2019г. са изплатени обезщетения за временна
нетрудоспособност на Е.Д.Е. в размер на 8190,51 лева. За периода 15.10.2017г.
до 15.06.2019г. размера на брутно трудово възнаграждение на ищеца е на стойност
9476,00лв. Разликата между изплатените обезщетения за временна
нетрудоспособност и размера на брутното трудово възнаграждение за периода
15.10.2017г. до 15.06.2019г е на стойност 1285,49 лв.
-съгласно издадена фактура №
**********/18.10.2017г. издадена от „Монтана АД“ ЕООД за изпълнена услуга по
транспортиране на катастрофирал камион от Румъния Карансебеш до България Враца,
стойността на извършената услуга е 3550,00 лева без ДДС или 4260,00 лева с ДДС.
Съгласно авизо от УниКредит Булбанк „Крис Транспорт“ ЕООД чрез банков превод е
изплатил на „Монтана АД“ ЕООД сумата в размер на 4260,00 лева за реализираната
услуга.
-стоката е докарана от Карансебеш
Румъния до Враца България с автомобил собственост на „КРИС ТРАНСПОРТ“ ЕООД.
Разходите по транспортиране на стоката по информация на собственика на „КРИС
ТРАНСПОРТ“ ЕООД са на стойност около 1500.00 лева, но тъй като не са отразавянн
в счетоводството като отделно натрупани такива не могат да представят
счетоводни извлечения за направения разход.
-съгласно фактура № **********/26.10.2017 година,
издадена от „БЪЛГАРСКА СЪРВЕЙОРСКА КОМПАНИЯ“ ЕООД за извършен стоков контрол на
дрехи, „КРИС ТРАНСПОРТ“ ЕООД е изплатил 300,00 лв.
-от „БЪЛГАРСКА
СЪРВЕЙОРСКА КОМПАНИЯ“ ЕООД е изготвен Авариен протокол № 4386/25.10.2017г. за стойността
на повредената, липсваща и негодна стока на сумата 3753,50 евро. Въз основа на
издадения Авариен протокол собственика на стоката „MEYER & MEYER“ с протестно писмо е предявило иск към „КРИС ТРАНСПОРТ“
ЕООД за липси и повредена стока за сума в размер на 5019,00 евро, включваща
сумите за повредената и липсваща стоки и разходи за почистване, гладене и
пакетиране на стоките. Управителят на „КРИС ТРАНСПОРТ“
ЕООД е изплатил по договореност на „MEYER & MEYER“ сума на стойност 6000 лева, като документ за платената
сума не е издаден, тъй като плащането е по споразумение между двете страни. Съгласно заповед № 68/13.10.2017г. Е.Д.Е. е командирован за
транспортиране на стока до Швейцария с автомобил № ВР5200ВХ. Получил е служебни
пари в размер на 300 евро за командировка. Сумата не е отчитана и възстановяван
във фирмата „КРИС ТРАНСПОРТ“ ЕООД. Информация
за изплатени застраховки по застрахователен договор/полица № Е17370000130 и
застрахователен договор/полица № 3440170400-R00010/07.09.2017г. не е предоставена от застрахователните компании. Съгласно извлечение от инвентарната книга на „КРИС ТРАНСПОРТ“ ЕООД
за материалните активи автомобил „Мерцедес 1223 АТЕГО“ с peг. № ВР5200ВХ е закупен през
Видно от писмо на
ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ гр.София за процесното застрахователното
събитие на 15.10.2017г. е регистрирана щета № 470417171752471, по която на
23.03.2018г. е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 13871.80 лева
по банкова сметка *** „Крис Транспорт“ ЕООД.
Събрани са и гласни доказателства, чрез разпита на
свидетелите Адел Хадам, Тошко Т., Цветомир Павлов и Марияна Евтимова.
В показанията си св. Адел Хадам твърди, че е приятел на семейството на ищеца и
един ден му се обадил сина на ищеца, като му казал, че баща му е катастрофирал
тежко в Румъния. Помолил го да отиде да го вземе от Румъния, защото там е бил
настанен в болница, но му отказали лечение. Свидетелят твърди, че не е могъл да
отиде, но с линейка е прибран пострадалият. Бил настанен на лечение в „Пирогов”
и там са му правили няколко операции. После му се обадили да го прибере във
Враца. Свидетелят твърди, че е карал ищеца на контролни прегледи в „Пирогов” и
той бил в страшно положение, не можел да ходи и бил много унил. Преди инцидента
бил друг човек. Свидетелят твърди, че когато го взели, за да го закарат, той не
можел да си намери място в колата. Бил мълчалив, а преди инцидента бил много
забавен човек. След ПТП станал затворен, мълчалив, не бил същия човек, който
познавал преди инцидента, не говорел. Споделил, че работодателят не му помогнал
за лечението, не е имал застраховка и за
това са отказали да го лекуват в Румъния.
В показанията си
св.Тошко Т. твърди, че от колеги разбрал, че ищеца е катастрофирал с автомобил
в Румъния, за което управителят командировал трима човека до Румъния. Те
докарали камиона, който бил на парчета. Свидетелят твърди, че управителят му се
обадил и го попитал дали може да даде кръв за ищеца, при което свидетелят се
съгласил, а за кръвта заплатил управителят на фирмата. Твърди, че след
инцидента ищеца два пъти е идвал във фирмата и управителят му е давал
пари.
В показанията си
св.Тихомир Павлов/механик в „Крис Транспорт” ЕООД/ твърди, че е ходил до
Румъния по повод катастрофата, която
направил ищеца. При пристигането си на място видял камиона, който бил в много
тежко състояние, обърнат на платното за движение в ляво. Стоката от камиона била
разпиляна в канавката и на поляната встрани. Павлов твърди, че разговарял с
шофьора на другия камион участвал в ПТП и водача му казал, че е видял ищеца да
влиза в неговото платно за насрещно движение, след като се е движел в колона с
камиона. Свидетелят твърди, че на другия ден отишъл в болницата, за да види
ищеца, попитал го дали
има пари и му дал телефона, тъй като нямал връзка. Според него ищецът
бил в добро състояние и казал, че служебните пари 300 евро са при него. Свидетелят
бил чул от колеги, че управителя на дружеството е помагал на семейството и е
организирал да се даде кръв за ищеца. Според свидетеля ищецът е бил преместен в
България по инициатива на съпругата си в болница в София, като в Румъния имал
превръзки на едната ръка и крака.
В показанията си св.
Марияна Евтимова /съпруга на ишеца/ твърди, че за инцидента научила още същия ден на 15 октомври
При така установеното от фактическа странасе
налагат следните правни извод:
Предявените осъдителни искове са за присъждане на
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вредите от трудова
злополука, както и за пропусната полза - разликата между
полагаемото трудовото възнаграждение и полученото обезщетението по общественото
осигуряване за периода от 15.10.2017г. до 15.07.2019г., поради временна
неработоспособност от трудовата злополука.
Имуществената отговорност на работодателя е уредена в глава Х, раздел първи
на Кодекса на труда и съставлява възлагане от закона на професионалния риск от
увреждането на работника или служителя върху работодателя. Отговорността
по чл.
200 КТ е обективна. В чл.
200, ал.3 КТ изрично се
предвижда обезщетяване както на имуществените, така и на неимуществените вреди.
Отговорността е определяна в доктрината включително в съдебната практика и като
договорна, доколкото произхожда от трудово-правнтата връзка и доколкото при
законодателно определяне на обема вреди, в частност при пропуснатите ползи (чл.
200, ал.3 КТ ) се взема предвид
проекцията на трудовото правоотношение до навършване възрастта за пенсиониране.
Съгласно препращащата норма на чл.
212 КТ правилата за деликтната
отговорност чл. 51, ал. 1 и чл.
52 ЗЗД намират приложение и при
отговорността по чл.
200 КТ при определяне на
обезщетението за неимуществените вреди,а относно имуществените вреди -
доколкото не е налице специална уредба. Както при трудова злополука, така и при
наличие на професионално заболяване на обезщетяване подлежат всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността
по чл.
200 КТ е съпоставима с
отговорността при непозволено увреждане, предвид своя обем и приложимия принцип
на пълно обезщетяване, а също и поради това, че увреждането на здравето в
резултат на трудова злополука или професионално заболяване не е позволено от
закона, но водеща особеност в правната характеристика на отговорността на
работодателя е обусловеността от възлагането на риска без връзка с виновно
поведение на лица, за които отговаря работодателя. Водещите съображения на
законодателя са за пълнота при защитата на пострадалия работник или служител.
Тази особеност намира израз в обема на отговорността по чл.
200 КТ, в отклонение от общите
правила в ЗЗД при обезщетяване на вреди от деликт или договор. Кодекса на труда
въвежда особени правила относно предпоставките за отговорност, освобождаването
от нея и особени правила, засягащи причинния процес. Нормативното релевиране на
връзка между трудовата дейност и вредните последици (чл.
200, ал.2 КТ) е в отклонение от
критерия на общия закон за причинна връзка. Съгласно тази норма работодателят
отговоря и при непреодолима сила. Съгласно чл.201,ал.1, ал.2 КТ приносът на
увредения не е основание за изключване на отговорността, а намаляване на
обезщетението се допуска само при груба небрежност на пострадалия. Съгласно чл.200,
ал.3 КТ дължи се разликата между
причинената вреда и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Така
законът възлага на предприятието професионалните рискове в размера, който не е
поет от общественото осигуряване.
Разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ предвижда за
вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили
временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт на
работника или служителя, работодателят да отговаря имуществено, независимо от
това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им, като дължи и обезщетение за разликата между причинената вреда
- неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението
и/или пенсията по общественото осигуряване - чл. 200, ал. 3 КТ. От тази законова разпоредба следва, че
фактическите състави за възникване на отговорността на работодателя при
увреждане здравето на работника/служителя, имаща по същество обективен
характер, кумулативно включва следните предпоставки: 1/наличие на трудово
правоотношение между работодател и пострадал работник/служител; 2/професионално
заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника/служителя в периода
на трудовото правоотношение; 3/вреда, претърпяна от пострадалия и 4/причинна
връзка между трудовата злополука и вредата.
По делото
не се спори, а това се установява и от събраните доказателства, че между
страните е съществувало безсрочно, валидно, трудово правоотношение, по време на
което /15.10.2017 г./ ищецът е претърпял в резултат на ПТП злополука в Румъния
на главен път Е70 между Оршова и Карансебещ, докато шофирал камион, собственост
на работодателя. Ищецът е изпълнявал възложена му от ответника работа, като бил
командирован, считано от 13.10.2017 г.
Съдът намира, че злополуката, която ищецът е
претърпял има характер на трудова, поради следното: Квалификацията на злополуката
като трудова и обстоятелствата, при които е настъпила, са отразени в
представеното, по делото Разпореждане № 46/12.01.2018 г., с приложен Протокол №
01/10.01.2018 г., по описа на ТД на НОИ гр. Враца, съгласно което злополуката с
Е.Д.Е. на 15.10.2017 г. е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 КСО има двойствено значение
- от една страна то представлява индивидуален административен акт, относно
наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е официален
удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност за
наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е
елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, и
от който зависи съществуването на правото на обезщетение – в този смисъл
Решение № 410/29.06.2010 г., ГД № 599/2009 г. на ВКС.
Съдът
намира, че от събраните по делото доказателства еднозначно се установява
наличието на причинна връзка между трудовата злополука и имуществени и
неимуществени вреди, претърпени от ищеца, както и пропуснати ползи в размер на
разликата между полученото обезщетение по общественото
осигуряване за периода от 15.10.2017г. до 15.07.2019г., поради временната неработоспособност от трудовата
злополука и полагаемото трудовото възнаграждение.
Относно
размера на имуществените вреди съдът съобразява заключението на неоспорената от
страните и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което
паричните средства, изразходвани за лечебна дейност са на обща
стойност 7240.80 лв. Придвид наличието на
пряка причинна връзка между тези имуществени вреди и трудовата злополука, съдът
намира искът по чл. 200, ал. 1 КТ за основателен и доказан в
предендирания размер от 7240.80 лева, както и
искането за присъждане на законната лихва върху тази сума от подаване
на исковата молба-23.06.2020 г. до окончателното й изплащане.
Относно
размера на имуществените вреди по чл. 200, ал. 3 КТ, е налице съдебна
практика, съгласно която обезщетението по чл. 200, ал. 3 КТ е свързано
със задължението на работодателя да обезщети една имуществена вреда. Тази вреда
се изразява в разликата между плащаното преди непозволеното увреждане трудово
възнаграждение и отпуснатото след това обезщетение и/или пенсията по
общественото осигуряване. В този случай имуществената вреда /пропусната полза/,
която се дължи от работодателя се изразява в разликата между пропуснатото
по-високо възнаграждение и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност
или пенсия /Решение № 492/19.7.2010 г. ГД № 1114/2009 г., III г. о.; Решение №
548/06.12.2010 г., ГД № 1119/2009 г., III г. о./. Приема се, че вредата трябва
да се търси като разлика между трудовото възнаграждение, което работникът или
служителят би получил, ако беше здрав и работеше и полученото обезщетение и/или
пенсията по общественото осигуряване, тъй като само между тези величини има
причинно-следствена връзка /Решение № 119/12.07.2013 г., ГД № 675/2012 г., на
IV г. о./. Приетото и неоспорено заключение на допуснатата по делото
съдебно-счетоводна експертиза сочи,
че между полученото обезщетение по общественото
осигуряване за периода от 15.10.2017 г. до 15.06.2019 г. поради временната
неработоспособност от трудовата злополука и полагаемото трудовото
възнаграждение, има разлика в размер на 1285.49 лв. неполучена парична
стойност, поради което искът е основателен и доказан в пълния претендиран
размер.
Върху
присъдената сума от 1285.49 лв. за пропуснати ползи
представляващи разлика между полученото обезщетение по обществено осигуряване
за периода 15.10.2017г. до 15.07.2019г., поради временна неработоспособност от
трудова злополука и полагаемото трудово възнаграждение, следва да се присъди законна лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 23.06.2020 г. до окончателното изплащане.
Относно неимуществените вреди съдът намира за категоричноо
установено от доказателствата по делото, че ищецът е изпитвал множество и силни
по интензивност болки и страдания, вследствие получените от трудовата злополука
телесни увреждания - гръдната травма със счупване на ребра
двустранно, счупване на лява ключица и подкожен емфизем.
По време на болничния престой на Е.
са извършени оперативни намествания с метална фиксация на счупената ключица и
на външния кондил на големия пищял на дясна подбедрица, както и поставени
дренажи в областта на гръдния кош с цел евакуиране на въздух в същия.
В един последващ
етап около една година след инцидента е извършена оперативна интервенция с цел
премахване на метала в областта на ключицата, а след около 19 месеца след
инцидента е извършена и оперативна интервенция с цел премахване на метала в
подбедрицата. По време на престоя в здравното заведение е провеждано и
медикаментозно лечение и антитромботична профилактика. Общия болничен престой е
бил 19 дни. При определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди е ирелевантно обстоятелството дали ищецът е получавал социални помощи или
обезщетения от общественото осигуряване, тъй като те обезщетяват загубен доход,
но не репарират причинени неимуществени вреди. В този смисъл полученото обезщетение
по общественото осигуряване за периода от 15.10.2017г. до 15.07.2019г.
поради временната неработоспособност от трудовата злополука, не следва да се
приспадне от определения размер на обезщетението по чл. 200, ал. 1 КТ. Независимо,
че неимуществените вреди са различни по характер, предвид че увреждащото
действие е едно (един правопораждащ факт), а не отделни такива, предявеният иск
е един и по него се дължи едно обезщетение. Общо правило е, че размерът на
обезщетението за доказаните неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче
не е абстрактно. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост,
определеното от съда обезщетение следва, при отчитане на всички
релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и
претърпените от него увреждания, по най-пълен начин да обезщетява претърпените
болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент /Решение
№ 33/04.04.2012 г., ТД № 172/2011 г., II т. о.; Решение № 198/3.10.2014 г., ГД
№ 2307/2014 г., III г. о.; Решение № 95/2013 г., ГД № 5805/2013 г. на III г.
о.; Решение № 389/04.08.2014 г., ГД № 40/2013 г., IV г. о. и др./. Субективната
преценка за справедливо определени суми за подобни, причинени вреди от деликт,
следва да има за коректив формираната обща оценка за пропорционалност, защото
справедливостта е елемент от правната реалност /Решение № 204/07.11.2016 г., ТД
№ 3568/2015 г., I т. о./. В този смисъл принципът за справедливост включва в
най-пълна степен компенсиране вредите на увреденото лице от вредоносното
действие и когато съдът е съобразил всички доказателства, релевантни към реално
претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и страдания), решението е
постановено в съответствие с този принцип.
Критериите за опредляне размера на обезщетението са вида
и обема на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността
на претърпените болки и страдания, общоприетото понятие за справедливост и
общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния
размер на обезщетението. В тази връзка съдът отчита констатациите в заключението
на СМЕ, че гръдната травма със счупване на ребра двустранно е
причинила на ищеца трайно затруднение на движенията
на снагата за срок около 2-3 месеца, счупването на костите на подбедрицата му е
причинило трайно затруднение на движенията на долен десен крайник за срок около
4-6 месеца, счупването на лява ключица му е причинило трайно затруднение на
движенията на горен ляв крайник за срок от 3 до 6 месеца, наличието на въздух в
двете половини на гръдната кухина и подкожен емфизем са му причинили
разстройство на здравето временно опасно за живота за срок около месец - месец
и половина. Оперативните интервенции, възстановителния режим и начинът на
обслужване на ищеца безспорно са му причинили болка, страдание и неудобство, оказали
са влияние на самочувствието и начина му на общуване с околните в един
продължителен период от време. Самостоятелното придвижване на
пострадалия е било възможно след приключването на срока на имобилизация, като е
било необходимо и извършване на физиотерапевтични и рехабилитационни процедури,
като няма да има ограничение във възможностите за придвижване в бъдеще. Периодът,
в който е имал нужда от придружител и помощни средства е периода за
възстановяване от травмите, като към момента на изготвяне на СМЕ същият се
придвижвал самостоятелно без помощни средства. През периода на възстановяване
не е могъл да се самообслужва пълноценно и е имал нужда от придружител.
По време на инцидента и след това,
пострадалият търпял болки и страдания с интензитет, характерен за този вид
травми като по време на престоя в здравно заведение тези болки са били потискани
със съответните аналгетици. Същият за в бъдеще може да търпи болки свързани с
физическа активност, промяна на времето и др. като същите са непосредствена
последица от претърпените травми.
Болките, страданията и неудобствата в обслужване на ежедневните нужди се
доказват и от показанията на свидетеля Адел Хадам и от съпругата на ищеца св.Евтимова.
Макар и обезщетението по справедливост да се определя за
всеки конкретен случай съобразно фактите и обстоятелствата по делото,
настоящият съдебен състав съобрази и съдебна практика относно размера на
обезщетенията, от която се установява, че действително в подобни случаи
съдилищата в страната присъждат обезщетения в широк диапазон, чийто среден
размер е по - висок от предявения. В този смисъл следва да се отбележи, че
съдебната практика е само сравнителен ориентир, а не коректив, какъвто са
фактите и обстоятелствата по конкретния казус и вътрешното убеждение на
съда. Предвид всичко изложено и съобразно обществено-икономическите
условия към момента на настъпване на трудовата злополука 15.10.2017 г., съдът
намира, че определянето на обезщетение за неимуществени вреди на ищеца следва
да бъде в размер на 25 000 лева. Определянето на различен от този размер и
съобразно всички факти и обстоятелства по делото, не би бил съответстващ на
изискванията на справедливостта. В останалата му част до пълния предявен размер
предявеният иск следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Относно
обусловената искова претенция с правно основание чл. 86 ЗЗД за присъждане
мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, предвид
диспозитивното начало в гражданския процес като законна последица от уважаване
на иска за неимуществени вреди на ищеца следва да се присъди и
законната лихва върху сумата от 25 000 лева, считано от датата на
трудовата злополука – 17.10.2017 г. до окончателното изплащане.
Събраженията за това са следните: Когато задължението произтича от непозволено
увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, т. е. той дължи
обезщетение от момента на настъпване на увреждането. Следователно лихвата като
обезщетение при неизпълнение на вземане за неимуществени вреди, произтичащо от
деликт, е дължима от момента на настъпване на правопораждащия вредите
юридически факт - увреждането, а не от момента на влизане в сила на съдебен акт
за определяне размера на обезщетението, т.е. от момента на изискуемостта на
вземането, а не от момента на ликвидността му. Посочените правила намират
субсидиарно приложение и при отговорността на работодателя за неимуществени
вреди, причинени на работника/служителя вследствие на трудова злополука или
професионално заболяване, по силата на препращащата разпоредба на чл. 212 КТ /Р.
№ 217/25.07.2013 г. ГД № 1038/2012 г., IV г. о./. Съгласно разпоредбата
на чл. 212 КТ,
за неуредените въпроси по имуществената отговорност на предприятието за
причиняване на смърт или увреждане здравето на работник се прилага гражданският
закон. По отношение на дължимото обезщетение за забава при изпълнение на
задължението на работодателя по чл. 200 КТ за обезвреда на настъпили вреди от
професионално заболяване или от трудова злополука, приложими са общите
принципи, изразени в чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД - работодателят, дължащ
обезщетение по чл. 200 КТ, изпада в забава от настъпване на увреждането, резултат
от трудова злополука /Решение № 5/02.02.1995 г. ГД № 565/1994 г. на IV г.
о./.
Предвид изложеното съдът намира, че причинените
неимуществени вреди на ищеца подлежат на обезщетяване, като определянето на
размера на обезщетението е предпоставено от произнасяне по възражението на
ответника за съпричиняване с правно основание чл. 201, ал. 2 КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ
отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл
за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Приема се, че не всяко съпричиняване
на вредите от работника, а само това, извършено при груба небрежност може да доведе
до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Такова е поведението на
работника, при което той не полага елементарно старание и внимание и
пренебрегва основни правила за безопасност. Небрежността
в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен
модел - поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед
естеството на дейността и условията за извършването и. Грубата небрежност не се
отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен,
тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен
абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със
съответната дейност при подобни условия. Следователно
при трудова злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата:
1/без необходимото старание и внимание и 2/в нарушение технологичните правила и
на правилата за безопасност. Намаляване на отговорността на работодателя може
да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила
и правила за безопасност /Решение № 125/04.05.2016 г., ГД № 4417/2015 г. на IV
г. о./. Доказването на грубата
небрежност е в тежест на работодателя, който е релевирал възражението по чл. 201, ал. 2 КТ. В настоящия случай от една
страна ответникът - работодател не представя доказателства в подкрепа на
твърдението, че с действията си ищецът е допринесъл за настъпване на инцидента.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до
увреждането като неблагоприятен резултат. Само това поведение на пострадал,
което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да
обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е
налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за
възникване на вредите. Съпричиняването подлежи на пълно и главно доказване от
страна на ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД
цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
В конкретния случай в отговора на исковата
молба е наведено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия, като се твърди, че пострадалият е заспал на волана и навлязъл в лентата за насрещно движение. Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като
по делото не се ангажираха никакви доказателства от ответната страна, включително назначени по делото експертизи и
свидетелски показания от които да се установи, че пострадалият към момента на
настъпване на ПТП е бил заспал или с действията си е допринесъл за настъпване
на вредите от ПТП, поради което съдът приема, че липсват основания за
намаляване на присъденото обезщетение поради съпричиняване. Видно от приложения
доклад от Министерство на вътрешните работи Генерален инспекторат на румънската
полиция Областен полицейски инспекторат към Служба пътна полиция Бюро
Европейски и национални пътища, наказателното производство образувано по повод
процесното ПТП е прекратено. С приложеното по делото споразумение по търг.дело
№503/2018 г. на Окръжен съд Пловдив страните по делото „Крис Транспорт” ЕООД и
„Застрахователна компания „Лев Инс” АД
са се съгласили и задължават взаимно да
считат, че ПТП настъпило на 15.10.2017 г. е причинено по вина на Е.Е., но това споразумение важи за страните по това
търговско дело, а не и за третото неучастващо по делото лице Е.Е.. Съгласно
императивната разпоредба на чл.300 ГПК само влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Както се посочи липсват доказателства, респ.
задължителен за гражданския съд акт, установяващ вината на ищеца при настъпване
на ПТП.
С оглед
основателността на главните искови претенции, както за имуществени, така и за
неимуществени вреди, съдът дължи произнасяне и по отношение на насрещните
искове от ответника за имуществени вреди в размер на 4260.00 лева разходи за
транспортна услуга на катастрофирал камион, 770.14 лева разходи за докарване на
товар от Румъния до Дупница, България, 300.00 лв. разходи за оглед и протокол
от авариен комисар на транспортираната стока, сумата 600.00 лв. служебни пари и
сумата 25000.00 лева стойност на автомобил Мерцедес 1223 с рег.№ ВР 5200ВХ,
приети за съвместно разглеждане. Както се посочи липсват данни за съпричиняване
на настъпилия при ПТП вредоносен резултат и в тази връзка за виновно поведение от
страна на ищеца, поради което претендираните имуществени вреди от ответника не
следва да му се присъждат. Не се установиха предпоставки ищецът
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
или бездействал виновно. Освен неоснователна, тази претенция е и недоказана. Установи,
че имуществени щети на ответника са репарирани от ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ гр.София за процесното застрахователното
събитие на 15.10.2017г. по регистрирана щета № 470417171752471, с изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 13871.80 лева по банкова сметка ***
„Крис Транспорт“ ЕООД. Липсват по делото доказателства, установяващи по-голям
размер на претендираните от ответника вреди, както и за останалите – разходи за
транспортна услуга, разходи за докарване на товар от Румъния и дадени служебни
пари, по отношение на които са изложени само твърдения.
При тези съображения предявените
насрещни искове се явяват неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят.
С оглед съображенията изложени за насрещния иск, неоснователно се явява и
възражението на ответника за прихващане за 4260.00
лева разходи за транспортна услуга на катастрофирал камион, 770.14 лева разходи
за докарване на товар от Румъния до Дупница, България, 300.00 лв. разходи за
оглед и протокол от авариен комисар на транспортираната стока, сумата 600 лв.
служебни пари, сумата 5000.00 лв. изплатено обезщетение по застрахователен
договор № 4704170400000376, сумата 3000.00 лв. изплатено обезщетение по
застрахователен договор № **********-00010/07.09.2017г. и сумата 25000.00 лева
стойност на автомобил Мерцедес 1223 с рег.№ ВР 5200ВХ.
При това положение предявените от ищеца искове
за сумата 7240.80 лева – парични средства изразходвани от ищеца и
за 1285.49 лв. иск за пропуснати ползи представляващи разлика между полученото
обезщетение по обществено осигуряване за периода 15.10.2017г. до 15.07.2019г.,
поради временна неработоспособност от трудова злополука и полагаемото трудово
възнаграждение се явяват основателни в пълния им предявен размер, а искът за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на трудова злополука
се явява основателен до размер на сумата от 25000.00 лв., като до пълния му предявен
размер от 30000 лв. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
С оглед
изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят на основание чл.78, ал.1
от ГПК съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер на 2523.63
лв., съобразно уважената част на исковете.
В полза на ответника следва да се присъдят на
основание чл.78, ал.3 от ГПК съдебно-деловодни разноски в размер на 487.60 лв.
съобразно отхвърлената част на исковете за вреди.
С оглед
характера на спора, ищеца е освободен от заплащане на държавни такси върху
предявените искове, поради което в тежест на ответника следва да се вълзожи
сумата 1341.05лв. държавна такса върху уважените искове, платима по сметка на
Районен съд Враца.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА „КРИС ТРАНСПОРТ” ЕООД,с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Враца, ул.Никола Симов №4, ет.5, ап.21 ДА ЗАПЛАТИ на Е.Д.Е. с ЕГН **********,
с адрес ***.80 лева – имуществени вреди, представляващи парични средства
изразходвани от ищеца, 1285.49 лева пропуснати ползи представляващи разлика
между полученото обезщетение по обществено осигуряване за периода 15.10.2017г.
до 15.07.2019г., поради временна неработоспособност от трудова злополука и
полагаемото трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху посочените
суми, считано от 23.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумите, както и 25000.00 лева,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на трудова злополука,
станала на 15.10.2017 г., ведно със законната лихва от датата на настъпването й
– 15.10.2017г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2523.63 лв. съдебно-деловодни разноски, съобразно
уважената част на исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
Е.Д.Е. с ЕГН **********, с адрес *** против „КРИС ТРАНСПОРТ” ЕООД,с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Враца, ул.Никола Симов №4, ет.5,
ап.21 иск за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на трудова злополука, за сумата над 25000.00лв.
до пълния предявен размер от 30000.00лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените
насрещни искове от „КРИС ТРАНСПОРТ” ЕООД,с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Враца, ул.Никола Симов №4, ет.5, ап.21 против Е.Д.Е. с ЕГН **********,
с адрес *** за сумата 4260.00 лева разходи за транспортна услуга на
катастрофирал камион, 770.14 лева разходи за докарване на товар от Румъния до
Дупница, България, 300.00 лв. разходи за оглед и протокол от авариен комисар на
транспортираната стока, сумата 600.00 лв. служебни пари, сумата 25000.00 лева
стойност на автомобил Мерцедес 1223 с рег.№ ВР 5200ВХ.
ОТХВЪРЛЯ възражението
на „КРИС ТРАНСПОРТ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Враца, ул.Никола Симов №4, ет.5, ап.21 за прихващане на сумата 4260.00 лева
разходи за транспортна услуга на катастрофирал камион, 770.14 лева разходи за
докарване на товар от Румъния до Дупница, България, 300.00 лв. разходи за оглед
и протокол от авариен комисар на транспортираната стока, сумата 600 лв.
служебни пари, сумата 5000.00 лв. изплатено обезщетение по застрахователен
договор № 4704170400000376, сумата 3000 лв. изплатено обезщетение по
застрахователен договор № **********-00010/07.09.2017г. и сумата 25000 лева
стойност на автомобил Мерцедес 1223 с рег.№ ВР 5200ВХ с присъдените на ищеца
суми по настоящото дело.
ОСЪЖДА Е.Д.Е. с ЕГН **********,
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА „КРИС ТРАНСПОРТ” ЕООД,с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Враца, ул.Никола Симов №4, ет.5, ап.21 съдебно-деловодни
разноски пред настоящата инстанция в размер на сумата от 487.60 лв., съобразно отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА
„КРИС ТРАНСПОРТ” ЕООД,с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Враца, ул.Никола Симов №4, ет.5, ап.21 да заплати по сметка на Районен съд
Враца сумата от 1341.05 лв.-държавна такса върху уважените размери на исковете.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Врачански окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен съдия:…………………