Р
Е Ш Е
Н И Е
№ VІ-2
Година 2019, 30.01 гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение,VІ-ти въззивен състав
На четиринадесети януари, две хиляди и деветнадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня
ВАНЕВА
Секретар Таня Михова
като
разгледа докладваното от съдията В.Камбурова
въззивно
гражданско дело номер 1749 по описа за 2018 година
Производството по делото е по реда на
чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№4687/08.10.2018г.
подадена от К.А.У.,
управител на Етажната собственост на
жилищна сграда, намираща се в гр.Поморие, ул. „Княз Борис І“, № 211, к-с „Феста
Поморие Ризорт”, блок Г, ответник в първоинстанционното
производство, срещу решение
№96 от 23.07.2018г. по гр.д.№41/2018 по описа на ПРС.
С посоченото решение съдът е отменил решенията на Общото
събрание на собствениците в Етажната
собственост на жилищна сграда, намираща се в гр.Поморие, ул. „Княз Борис І“, №
211, к-с „Феста Поморие Ризорт”, блок Г, с управител К.А.У., приети на общото
събрание на 15.12.2017г., обективирани в
Протокол от ОС на собствениците на блок „Г“, представляващ сграда с
идентификатор 57491.509.34.5 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на общ.Поморие с адрес гр.Поморие,
ул. „Княз Борис І“ № 211, като
незаконосъобразни и е осъдена същата Етажна собственост да заплати на „Феста хотели” АД, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „България“ 83А, представлявано от изп.директор Ивелина Гацева сумата от 80 лева направени разноски
по делото.
С въззивната
жалба се изразява несъгласие с обжалваното решение, което счита за материално
незаконосъобразно и необосновано. Излагат се доводи, че съдът не е изложил
мотиви по всички ангажирани доказателства, в частност счита, че изводът на
съда, че въпреки наличието на два входа в блок „Г“ те не отделят
самостоятелните обекти в блок „Г“ като самостоятелни за блока, тъй като те са
свързани помежду си с общи части, не се основава на събраните по делото
доказателства. Моли за отмяна решението и претендира разноски.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва изцяло. Излагат се
доводи, че блок „Г“ на комплекса „Феста
Поморие Ризорт“ не отговорят на императивните изисквания на закона за
самостоятелно управление, тъй като
представлява част от основната сграда на комплекса, състоящ се от блокове „А“,
„Б“, „В“, хотелска част и блок „Г“, които са функционално и фактически
свързани. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени
разноски за въззивното производство.
В с.з. жалбоподателя се представлява от управителя У.,
който поддържа въззивната жалба.
Представителят на въззиваемата поддържа, че въззивната жалба е неоснователна, тъй като липсвала
функционална обособеност между отделните входове и моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Страните не ангажират доказателства пред въззивната
инстанция.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания
за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно
и допустимо.
Бургаският окръжен съд, след като
обсъди доводите на страните въз основа на събраните по делото доказателства и
относимите разпоредби на закона, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Предявеният иск е с правно
основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решенията на Общо събрание на
етажната собственост като незаконосъобразни. Искът е предявен в
законоустановения преклузивен 30-дневен срок от оповестяването на решенията.
По отношение на установеното от фактическа
страна настоящата инстанция изцяло споделя изводите на районния съд, като не
намира за необходимо да ги преповтаря, поради което на основание чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на обжалваното решение в тази част.
По делото са събрани гласни и писмени
доказателства.
Както правилно е посочил районния съд
спорният по делото въпрос е дали блок „Г“
отговаря на изискванията за самостоятелно управление. Събрани са гласни
и писмени доказателства. Не е спорно, че блок „Г“ е сграда с идентификатор
57491.509.34.5 по КККР на гр.Поморие и се намира в поземлен имот с
идентификатор 5749.509.34 заедно с още няколко сгради.
От представената по делото Обяснителна
записка за обекти в ПИ с идентификатор 5749.509.34 се установява, че се касае
за ваканционно селище, състоящо се от блокове А,Б,В,Г и хотел с хотелски стаи,
хотелски апартаменти, ресторант, основен ресторант и др. Следователно блок „Г“
е част от този комплекс. От свидетелските показания се установява, че на всеки
етаж на блок „Г“ са монтирани противопожарно устойчиви врати към хотелското
тяло, поради което може да се подхожда откъм хотелското тяло. Също така по
делото се установява, че проектираният и изпълнен главен вход на комплекса от сгради и хотела и от него
може да се достигне до всички обекти в процесния блок „Г“. От това се налага
извод, че макар и да има два входа, те не отделят самостоятелните обекти в блок „Г“, тъй като
са свързани с общи части помежду
си-коридори, асансьорна клетка, стълбищна клетки с останалите обекти,
конструкция. Следователно налице е функционална свързаност, която изключва
самостоятелност на обекта.
По делото безспорно се установява, че е
проведено Общо събрание само на единия от входовете в блок Г, представляващ
сграда с идентификатор 57491.509.34.5. В този смисъл, БОС намира, че в
конкретния случай всеки от входовете на сградата осигурява достъп до всички
самостоятелни обекти и не може да се
приеме, че всеки от входовете осигурява достъп и обслужва само част от самостоятелните
обекти. При това положение, БОС намира, че не е налице основание управлението
на един отделен вход от блок Г да се извършва от самостоятелна етажна
собственост, учредена от собствениците на обектите в сградата, които тя
обслужва. По делото се установява, че не е налице обособеност и относителна
самостоятелност, при която отделния вход да даде достъп само на част от
индивидуално притежаваните обекти – а само в този случай би било възможно
самостоятелно управление съобразно чл. 8, ал. 1 от ЗУЕС на съответните общи
части от отделената етажна собственост и спазване на взетите от нея решения и
правила за вътрешен ред.
Мотивиран от изложеното, БОС намира, че
не са налице предпоставките на чл. 8, ал. 2 от ЗУЕС за провеждане на Общо
събрание само между собствениците на част от самостоятелните обекти и по този
начин се опорочава самата процедура по неговото свикване, по процедурата по
провеждане на самото събрание, а съответно - решенията, взети на проведеното на
15.12.2017г. Общо събрание на етажната собственост са незаконосъобразни и
противоречат на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗУЕС и следва да бъдат
отменени.
Твърденията на
жалбоподателя за липса на функционална свързаност останаха недоказани по
делото. В случая е ирелевантно какви са изискванията за техническа поддръжка на
жилищна сграда и хотел с четири звезди. Функционалната свързаност е нещо
различно. Става дума за достъп до самостоятелните обекти от различните входове. По делото безспорно е установена тази
свързаност, която не може да бъде променена от обстоятелството, че съществуват
врати, които са заключени. Действително, ЗУЕС предвижда възможност за управление на всеки
отделен вход в една сграда. Идеята на тази разпоредба е да се даде възможност
на собствениците на имоти да вземат решение за управлението тогава, когато само
те използват съответните общи части. Иначе казано, необходимо е тези отделни
входове да се характеризират с определена степен на самостоятелност един спрямо
друг. Тази степен може да е различна с оглед различията при изграждането на
сградата, но същественото е съответният вход да обслужва и да осигурява достъп
само до част от самостоятелните обекти в сградата. Върховният касационен съд се
е произнесъл по въпроса каква трябва да е степента на самостоятелност, като в
Решение № 53 от 11.03.2016 г. по гр. д. № 4753 /2015 на Върховен касационен съд,
3-то гр. отделение, като е приел, че чл.
8, ал. 2 ЗУЕС не е приложим когато група обекти в сградата не са отделени от
останалите обекти на сградата по начин, който ги прави наистина самостоятелни -
без никаква свързаност с обектите около останалите входове и като изключва
общото ползване - наред с тези други обекти - на съответни общи части /напр.
коридори, фоайета, асансьори и др./, различни от стени, покрив, терен и др.
подобни.
Цитираната практика е приложима към настоящия случай.
Мотивиран от изложеното и като
взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция фактически и
правни изводи напълно съвпадат с тези, които е направил районния съд в
атакуваното първоинстанционно решение, БОС намира, че то следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, въззиваемия по принцип има право на присъждане на
разноски по делото, но липсват доказателства за направени такива.
Съгласно разпоредбата на чл.
280, ал. 2, т. 2 ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване с касационна
жалба пред ВКС и е окончателно.
С оглед на гореизложеното Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №96 от 23.07.2018г. по гр.д.№41/2018 по описа
на Районен съде-Поморие.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: