Р
Е Ш Е
Н И Е № 260123
Град Несебър, 20.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести ноември, през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
с
участието на секретаря Радостина Менчева, като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№ 99/2020г. по описа на Несебърския районен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.286 и сл. и чл.327, ал.1 от Търговския
закон, във връзка с чл.79 от Закона за задълженията и договорите.
Ищецът “В.и к.” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** ******№ 3, представлявано от
изпълнителния директор инж. Г.Й.Т., твърди в исковата молба, че потребител на
водоснабден обект в град Несебър, к.к. Слънчев бряг, ******, с абонатен номер
716974, е бил Д.Т.К.с ЕГН **********, който е починал, а след смъртта му
качество на потребители са придобили неговите наследници, тъй като същите са
били собственици на водоснабдения обект от момента на придобиването му по
наследство. Същите били длъжни в 60-дневен срок на основание чл.62, ал.1 от
Общите условия на ВиК оператора да подадат заявление за промяна на данните по
партидата, което не е изпълнено от тях. През периода от 12.08.2017г. до
14.11.2019г. стойността на предоставената от ищеца услуга по доставена,
отведена и пречистена вода във водоснабдения обект e 1 066,03 лева въз основа на 25 броя
фактури, издадени през периода от 26.09.2017г. до 25.11.2019г. Общият размер на
мораторната лихва върху отделните
периодични плащания пък е в размер на 111,02 лева, начислена общо за
периода от 27.10.2017г. до 29.01.2020г. Моли съдът да постанови решение, с което
да бъдат осъдени наследниците на Д.Т.К.да заплатят на “В.и к.” ЕАД *** сумата в
размер на 1 066,03 лева, представляваща задължение от доставена, отведена
и пречистена вода по издадени фактури през периода от 26.09.2017г. до
25.11.2019г., с отчетен период по фактури от 12.08.2017г. до 14.11.2019г.,
ведно с обезщетение за забавено плащане върху главниците в размер общо на
111,02 лева за периода от деня на падежа до датата на предявяване на
претенцията, както и обезщетение в размер на законната лихва върху
неизплатените главници за периода от завеждане на исковата молба до датата на
окончателното плащане. Претендира разноски. С допълнителна молба, подадена в
изпълнение указанията на съда, ищецът посочва като ответници по делото М.Д.И. с
ЕГН ********* и Т.Д.С. с ЕГН **********, двете с адрес: ***, к.к. Слънчев бряг,
******, както и че претендира от всяка от тях по половината от главницата и от
мораторните лихви, а именно: от М.Д.И. главница в размер на 533,01 лева и
мораторна лихва в размер на 55,51 лева, и от Т.Д.С. главница в размер на 533,01
лева и мораторна лихва в размер на 55,51 лева.
Никой от ответниците не е подал
отговор на исковата молба в едномесечния преклузивен срок по чл.131, ал.1 от ГПК.
В едно от съдебните заседания,
проведени по делото, ищецът се представлява от процесуален представител, който
заявява, че поддържа предявените искове на посочените в исковата молба
основания. С отделна писмена молба заявява, че счита исковете за основателни и
доказани от събраните по делото доказателства и като такива моли същите да бъдат
изцяло уважени. Претендира разноски съгласно представения списък на разноските.
Ответниците се явяват в първото по
делото заседание, като потвърждават, че са собственици на водоснабдения обект
на основание наследство и че той се обитава от ответника М.И.. Не възразяват
срещу размера на претендираните от ищеца суми и основанията, на които те се
дължат от тях – ответниците.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
По силата на договор за
покупко-продажба от 14.08.1995г. съпрузите Д.Т.К.и В.Д.К.са придобили
собствеността върху недвижим имот, представляващ жилище, находящ се на адрес:
к.к. Слънчев бряг, ******, с площ 60 кв.м.
Д.Т.К.с ЕГН ********** е починал
на 27.06.2003г. и е оставил за свои законни наследници съпругата си В.Д.К.и
двете си дъщери и ответници по настоящото дело Т.Д.С. и М.Д.И.. Трите са
притежавали собствеността върху имота, след като са придобили по наследство
половината от имота по правилата на чл.9, ал.1 и чл.5, ал.1 от ЗН, в резултат
на което квотите от правото им на собственост са били както следва: 4/6 идеални
части за В.Д.К., и по 1/6 идеални части за всяка от ответниците – Т.Д.С. и М.Д.И..
По силата на договор за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 23.11.2007г. съсобствениците В.Д.К.и
М.Д.И. са прехвърлили притежаваните от тях съответно 4/6 и 1/6 идеални части,
или общо 5/6 идеални части от имота на приобретателя С.Т.С., по време на брака
му с ответницата Т.Д.С.. Така, оттогава и понастоящем имотът – обект на
потребление на В и К услугите – се притежава от С.Т.С.и Т.Д.С., като 1/6
идеална част от имота е лична собственост на последната, а останалите 5/6
идеални части от него се притежават от С.Т.С.и ответницата Т.Д.С. в режим на
съпружеска имуществена общност (чл.21, ал.1 от СК), и от датата на
придобиването на собствеността – 23.11.2007г., двамата съпрузи единствено имат
качеството на потребители на В и К услуги, именно като собственици на обекта на
потребление.
През периода от 10.12.2015г. до
14.11.2019г. служители на ищцовото дружество – водния оператор, са извършвали
ежемесечно отчитане показанията на водомера, монтиран в процесния недвижим имот
– обекта на потребление, като във всички случаи са били записвани реалните
показания на водомера. Въз основа на тези показания е извършвано остойностяване
на потребеното количество питейна вода, като за отчетния период ищецът е издал
25 броя фактури през периода от 26.09.2017г. до 25.11.2019г. включително, в
които е посочена стойността на потребените услуги за съответния месечен период
с включен ДДС, както и датата, до която следва да се заплати съответната сума,
като падежът е 30 дни от издаването на фактурата. Само по една от фактурите е
извършвано частично плащане, като общата сума на задължението по издадените
фактури е сумата в размер на 1 066,03 лева с включен ДДС, която сума не е
заплащана и продължава да се дължи като изискуема. Във всички фактури като
абонат на дружеството и потребител на В и К услугите е посочен Д.Т.К..
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Категорично се установи, че “В.и к.” ЕАД *** и Т.Д.С. са били обвързани през
процесния период от валидно облигационно отношение с предмет – доставка на
питейна вода, пречистване и отвеждане на отпадни води. Самото ползване на
предлаганата услуга е доказателство за възникнали договорни отношения между
тези страни.
В Наредба № 4 от 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи, издадено от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, и в Общите условия на „В.и к.“ ЕАД е
посочено, че показанията на водомерите се отчитат на определен период от време.
В чл.33 от Общите условия на „В.и к.“ ЕАД *** е посочено, че операторът издава
ежемесечни фактури и че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
След като в Общите условия на „В.и
к.“ ЕАД *** е посочено кога става отчитането показанията на водомерите,
фактурирането и срока, в който трябва да бъде извършено плащането, както и
последиците от неплащането в срок, намира приложение общото правило, че „срокът
кани вместо човека“ и покана не е необходима за изпадането в забава.
От ответниците не се оспорват
начислените количества питейна вода, стойността на ползваните В и К услуги през
процесния период въз основа на издадените фактури, включително и стойността на
тези услуги, както и че сумите се дължат, напротив тези факти се признават от
тях, в т.ч. и размера на претенцията.
През процесния период единствено ответникът Т.Д.С. се е
намирала в облигационни отношения с ищеца във връзка с доставка на В и К услуги
за обекта на потребление, респ. ответникът М.Д.И. не се е намирала в такива
облигационни отношения с доставчика на услугите. Вярно е, че ищцовото дружество
не е било уведомено, че през процесния период, качество на потребители са имали
само собствениците на имота Т.Д.С. и С.Т.С., което задължение за уведомяване са
имали както те двамата, така и М.Д.И. съгласно чл.58 от Общите условия за
предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор град Бургас. Но
неизпълненито на това задължение от страна на М.Д.И., не е предвидено да има за
последица отговорност, изразяваща се в заплащане на потребени от друг
потребител В и К услуги за същия обект. Ищецът не претендира, че е претърпял
вреди от неизпълнение на това задължение, причинени поради това неизпълнение от
страна на някои от ответниците. Същественото в случая е, че след като е
отчуждила притежаваните от нея идеални части от недвижимия имот, който е обект
на потребление на В и К услуги и за което се претендира плащане, сключвайки
договор за покупко-продажба, в качеството й на продавач, ответникът М.Д.И. е престанала
да отговаря на условията да бъде потребител на В и К услугите още преди
началото на въведения от ищеца процесен период на потребление. Поради това
искът срещу нея да заплати половината от стойността на ползваните в обекта на
потребление В и К услуги се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва
да бъде отхвърлен, включително и акцесорната претенция за обезщетение за
забава.
През процесния период ответникът Т.Д.С.
и съпругът й С.Т.С.са имали качеството на потребители на В и К услугите,
доставени от ищеца, поради това именно тези потребители са имали задължението
да заплащат стойността на потребените от тях услуги. Срещу потребителят Т.Д.С.
обаче се претендира половината от общо дължимата от нея сума от 1 066,03
лева, а именно сумата в размер на 533,01 лева, до който размер исковата
претенция следва да бъде уважена като основателна и доказана. Произнасянето над
този размер би имало за последица свръхпетитум и недопустимост на съдебното
решение. Същата следва да бъде осъдена да заплати и половината мораторната
лихва върху тази сума в пълния претендиран размер от 55,51 лева.
С оглед правилата на процеса в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1
от ГПК следва да бъдат присъдени направените по делото разноски съобразно
уважения иск срещу единия от ответниците, а именно сумата в размер на 105 лева,
включваща 100 лева – част от платената държавна такса, и 5 лева за издаване на
съдебно удостоверение, която сума ответникът Т.Д.С. следва да бъде осъдена да
му заплати. Същата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца юристконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева.
Ответниците не са направили разноски по делото, не претендират заплащане
на такива, поради което и съдът не следва да се произнася по присъждането на
такива разноски, като на ответника Т.Д.С. такива разноски не се следват на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Предвид гореизложеното,
Несебърският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Т.Д.С. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „В.и к.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
******№ 3, представлявано от изпълнителния директор инж. Г.Й.Т., сумата в
размер на 533,01 лв. (петстотин
тридесет и три лева и 01 ст.) с включен ДДС, представляваща половината от
неплатената част от стойността на ползваните В и К услуги в общ размер на
1 006,03 лева с включен ДДС – доставена питейна вода и отвеждане и
пречистване на отпадни води за периода от 26.09.2017г. до 25.11.2019г. за
обект, находящ се в град Несебър, к.к. Слънчев бряг, ******със заведена партида
в базата данни с абонатен номер 716974 с титуляр Д.Т.К., починал на 26 юни
2003г., за която сума са издадени 25 броя фактури през периода от 26.09.2017г.
до 25.11.2019г., ведно със законната
лихва, считано от 31.01.2020г. до
изплащане на вземането, и сумата в размер на 55,01 лв. (петдесет и пет лева и 01 ст.), представляваща половината
от мораторната лихва в размер на 111,02 лева, начислена общо за периода от
27.10.2017г. до 29.01.2020г.
ОСЪЖДА Т.Д.С. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.и к.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
******№ 3, представлявано от изпълнителния директор инж. Г.Й.Т., сумата в
размер на 255 лв. (двеста петдесет и
пет лева), представляваща направени по делото разноски.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „В.и к.” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ******№ 3, представлявано
от изпълнителния директор инж. Г.Й.Т., иск за осъждане на М.Д.И.
с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да му заплати сумата в размер на 533,01
лв. (петстотин тридесет и три лева и 01 ст.) с включен ДДС, представляваща
половината от неплатената част от стойността на ползваните В и К услуги в общ
размер на 1 006,03 лева с включен ДДС – доставена питейна вода и отвеждане
и пречистване на отпадни води за периода от 26.09.2017г. до 25.11.2019г. за
обект, находящ се в град Несебър, к.к. Слънчев бряг, ******със заведена партида
в базата данни с абонатен номер 716974 с титуляр Д.Т.К., починал на 26 юни
2003г., за която сума са издадени 25 броя фактури през периода от 26.09.2017г.
до 25.11.2019г., ведно със законната лихва, считано от 31.01.2020г. до изплащане на вземането, и
сумата в размер на 55,01 лв. (петдесет и пет лева и 01 ст.), представляваща
половината от мораторната лихва в размер на 111,02 лева, начислена общо за
периода от 27.10.2017г. до 29.01.2020г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: