Определение по дело №3145/2018 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1160
Дата: 3 май 2019 г.
Съдия: Евгения Иванова Баева
Дело: 20187050703145
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

         /03.05.2019 година, гр. Варна

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ в закрито заседание на трети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 3145 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).

В исковата си молба ищецът А.Е.А. *** твърди, че е собственик на недвижим имот, представляващ еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 10135.5505.255.2, находящ се в гр. В., със застроена площ от 60 кв.м., състояща се от 3 стаи и кухня, основно ремонтиран през 2013 година. Твърди, че със Заповед № 2068/20.06.2014 година на кмета на Община Варна е обявено бедствено положение за територията на район „Аспарухово“, в резултат на обилните дъждове на 19.06.2014 година. Твърди, че недвижимият му имот не е засегнат от валежите, но въпреки това, на 02.07.2014 година, е съборен от трети лица по възлагане от Община Варна. Твърди, че възлагането от Община Варна не се основава на административен акт. Твърди, че в резултат на събарянето на жилищната сграда и масивната ограда е изпитал негативни преживявания, чувство за загуба и безпомощност, депресия. Твърди, че е изпитал страдания и мъка, преживял е болки и страдания, поС.ен стрес, душевен и емоционален дискомфорт, отчаяние, психическо затормозяване, поради факта, че единственото му жилище е съборено, уплаха и притеснение от неизвестността. Моли съда да постанови решение, с което да осъди Община Варна да му заплати сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на събаряне на собствената му жилищна сграда по възлагане от Община Варна; 13 260,65 лева, представляваща обезщетение за забава върху претендираната главница за периода от 02.07.2014 година до предявяване на иска; 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, постоянен стрес, душевен и емоционален дискомфорт от загубата на единствения му собствен дом, съборен по възложение на Община Варна; 2 210,13 лева, представляваща обезщетение за забава върху претендираната главница за периода от 02.07.2014 година до предявяване на иска. Претендира законната лихва върху главниците от предявяване на исковете до окончателното заплащане на сумите. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.

С определение от 10.04.2019 година съдът, на основание чл. 214 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е допуснал изменение на предявените искове, чрез увеличението им, както следва : на иска с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ – до размера от 49 940 лева; на иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД – до размера от 22 143,94 лева; на иска с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ – до размера от 20 000 лева и на иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД – до размера от 8 868,23 лева.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа предявените искове. В писмено становище от 19.04.2019 година излага подробните си съображения.

Ответникът, редовно призован, чрез процесуален представител, оспорва исковете. Твърди, че служители на Община Варна не са разпоредили събаряне на жилищната сграда, нито са възложили на трето лице събарянето и. Твърди, че не е издадена заповед за събаряне на сградата. Моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли, като неоснователни. В писмено становище от 25.04.2019 година излага подробните си съображения.

Представителят на Варненската окръжна прокуратура изразява становище за основателност на предявените искове.

С определение от 10.04.2019 година съдът е дал ход на устните състезания при нередовна искова молба.

В исковата молба ищецът е навел твърдения, че жилищната сграда е съборена „по възлагане на служители на Община Варна“. По-надолу в исковата молба ищецът твърди, че „действията на Община Варна по събаряне на сградата не почиват на административен акт“, както и че „събарянето на единственото собствено жилище на ищеца е извършено от органи на Община Варна, като бездействието на административния орган се изразява в неспазване на законоустановените процедури по събаряне на сгради..“. По-нататък в исковата молба е посочено, че „вследствие на незаконосъобразните действия и бездействия на служители на Община Варна – събаряне на процесната жилищна сграда са нанесени неимуществени вреди…“.

Съдът е докладвал исковите претенции като настъпили в резултат на незаконосъобразни действия, извършени по възложение на Община Варна.

В пледоарията си по същество процесуалният представител на ищеца е поддържал твърдението, че „вследствие на неправомерни действия на служители на Община Варна е бил съборен дома….“. В писменото становище от 19.04.2019 година процесуалният представител на ищеца е навел твърдението, че „събарянето на сградите е извършено по устни разпореждания на служители на Община Варна…, като бездействието на административния орган се изразява в неспазване на законоустановените процедури по събаряне на сгради.“.

Отговорността по предявените искове по чл. 1 от ЗОДОВ е невиновна, обективна за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Законодателят е уредил 3 основания, при осъществяването на които се дължи обезвреда за вреди, причинени на граждани и юридически лица : 1.) незаконосъобразни актове; 2.) незаконосъобразни действия и 3.) незаконосъобразни бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Законът и Тълкувателно решение № 3 по тълкувателно дело № 3/2004 година на Общо събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд на Република България имат предвид фактически действия и бездействия. Съгласно т. 6 от посоченото решение пасивно легитимиран по искове за обезщетение за вреди причинени на граждани е държавният орган - юридическо лице, с който съответното длъжностно лице, пряк причинител на вредата, се намира в трудови или служебни правоотношения. Под незаконосъобразно действие следва да се разбира „фактическо действие, което се извършва извън определените по закон правомощия на органа и функции на длъжностното лице, защото юридическите действия на органа, извършени извън закона, са нищожни и защитата срещу тях по реда на Глава Х „Оспорване на административни актове пред първа инстанция“ Административнопроцесуален кодекс, систематичен коментар, Проблеми на правоприлагането, Анализ на съдебната практика, автори А.Е., А.А., А.Д., А.Д., Л.П., М.К., С.Я., Т.Н., Ю.К..

Ищецът е навел твърдения за наличието на незаконосъобразен акт – устно разпореждане на длъжностни лица за събаряне на сградата; незаконосъобразно действие – фактически действия на служители на Община Варна или възложено такова действие на трети лица и незаконосъобразно бездействие – неспазване на процедура по Закона за устройство на територията за събаряне на сградата, като не е уточнил в условията на евентуалност или алтернативност следва да бъдат разгледани различните основания.

По изложените съображения съдът намира, че следва да се възползва от възможността, предвидена в чл. 253 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) и да отмени определението, с което е дал ход на делото при нередовна искова молба.

Производството по делото следва да се остави без движение, като на ищеца следва да се даде възможност в 7-мо дневен срок с писмена молба, с препис за ответника и Окръжна прокуратура – Варна да уточни в резултат на незаконосъобразен акт, действие или бездействие е извършено вредоносното действие – събаряне на жилищна сграда, находяща се в гр. В.. След уточнението ищецът следва да формулира точен и ясен петитум, като заяви отделните основания дали са предявени в условията на евентуалност или алтернативност.

Предвид горното и на основание чл. 253 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от 10.04.2019 година за приключване на устните състезания.

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по адм.д. № 3145/2018 година по описа на Административен съд – Варна.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя 7-мо дневен срок с писмена молба, с препис за ответника и Окръжна прокуратура – Варна да уточни в резултат на незаконосъобразен акт, действие или бездействие е извършено вредоносното действие – събаряне на жилищна сграда, находяща се в гр. В.. След уточнението ищецът следва да формулира точен и ясен петитум, като заяви отделните основания дали са предявени в условията на евентуалност или алтернативност.

ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ производството ще бъде прекратено.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

 

                                                                            СЪДИЯ: