№ 97
гр. Бургас, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело
№ 20222000500109 по описа за 2022 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 18 от 4.02.2022 г., постановено по гр.д. 110/ 2021 г.,
Окръжен съд Ямбол е осъдил „ЗД „Б. И.““ АД , ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление: гр. София 1407, район Л., бул. „Д. Б. № 87,
представлявано от С. С. П. и К. Д. К. заедно, да заплати на М. К. ТР. , ЕГН
**********, с адрес: гр. Ямбол, ул. „С.“ № 16, на основание чл.432, ал.1 КЗ,
сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на С. С.
Г., настъпила в резултат на пътнотранспортно произшествие (ПТП) от *****
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.03.2021 г. до
окончателното плащане на сумата, като искът за главницата, над уважения до
пълния претендиран размер от 180 000 лв., както и за присъждане на лихвата
за забава за периода от ***** г. до 18.03.2021 г. са отхвърлени.
Присъдени са разноски.
Постъпила е въззивна жалба от М. К. ТР., с адрес за връчване: гр.
София, ул. „И. Д.“ № 7, ет.5, ап.9 – адв. Б. Зл., срещу постановеното решение,
в частта, с която претенциите са отхвърлени. Претендира се отмяната му, по
съображения, че същото е неправилно, постановено в противоречие с
1
материалния и процесуалния закон, и уважаване на иска до пълния му
предявен размер.
В жалбата се застъпва позиция, че е било доказано по безспорен
начин, че въззивницата попада в кръга на правоимащите да получат
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на
праводателя си Стоян Гатев. Изтъква се, че въззивницата от ранна детска
възраст е била отглеждана от починалия, като между тях са се установили
отношения като такива между баща и дъщеря, които двамата са поддържали
до момента на смъртта му.
Настоява се, че всички елементи от фактическия състав на чл.45
ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите спрямо
увреденото лице, са доказани, налице е влязла в сила присъда на наказателния
съд. Излагат се доводи, че е установен по безспорен начин фактът на наличие
на валиден застрахователен договор, по застраховка Гражданска отговорност,
между собственика на управлявания от делинквента автомобил и
застрахователя, към датата на настъпване на процесното ПТП.
Основните аргументи на въззивницата се коренят в разбирането, че
предвид преживения от нея изключителен стрес от непрежалимата загуба на
нейния баща, определеното от първоинстанционния съд застрахователно
обезщетение е недостатъчно да репарира претърпените неимуществени вреди.
Подчертава се, че въззивницата от невръстна възраст е съжителствала под
един покрив с починалия, а отношенията помежду им са били отлични – в
негово лице тя е виждала бащина любов и опора във всякакъв аспект,
обръщала се е към него с „татко“. Акцентира се на промяната на душевното й
състояние, след инцидента, като се сочи, че скърби за починалия.
Твърди се, че в съдебния акт не са отчетени в достатъчна степен
болките и страданията, които въззивницата е преживяла, вследствие смъртта
на нейния баща, степента на близост между нея и починалия,
продължителността и интензитета на подлежащите на обезщетяване вреди и
техния необратим характер. Сочи се, че присъдената сума за обезщетение е
необосновано занижена спрямо справедливото обезщетение в процесния
случай, възлизащо на 120 000 лв. Цитира се съдебна практика по аналогични
казуси.
Претендират се разноски.
2
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
дружеството – застраховател „ЗД „Б. И.““ АД , с адрес за връчване: гр.
Ямбол, ул. „Б. № 15, ет.3, офис 16 – адв. Г.Д., в който се моли за оставянето й
без уважение и потвърждаване на постановения от Окръжен съд Ямбол
съдебен акт.
Поддържа се, че е необосновано твърдението, че определеното от
съда обезщетение не кореспондира с реално понесените от въззивницата
болки и страдания. По мнение на въззиваемия, постановеното решение е в
синхрон с константната съдебна практика в сходни случаи, с оглед
установената конкретна фактическа обстановка.
Изтъква се, че жалбоподателката е в трудоспособна възраст, няма
данни да страда от болести, изискващи чужда помощ, както и да се намира в
затруднено финансово положение, поради което да е разчитала на починалия
във финансов аспект. В допълнение се изтъква, че претендираното
обезщетение се търси за репариране на нематериалните вреди от загубата.
Излагат се доводи, че въззивницата не е осиновена от загиналия. В
отговора са развити оплаквания, че към показанията на свидетеля Р. Г. -
майка на ищцата, съдът не е подходил с достатъчна критичност, предвид
личната й заинтересованост от благоприятен изход на делото и факта, че
свидетелката също има образувано съдебно производство против
застрахователното дружество. Акцентира се на разминаване на показанията
на свидетелката относно датата на сключване на брак на ищцата и втория й
съпруг с установеното от други доказателствени източници. Извежда се
извод, че след трайното установяване на съпрузите в чужбина и сключването
на брак от ищцата, отношенията между страните са били преустановени, като
в продължение на 20 години родителите на въззивницата са отсъствали от
страната. На тази база се оспорва, като недостоверно, твърдението за
поддържането на връзка, изпълваща съдържанието на такава, като между
роднини по права линия от първа степен.
Посочено е, че определеното от първоинстанционния съд
застрахователно обезщетение е обосновано като размер, като целта на това
плащане е постигане на баланс между настъпилите вреди и тяхното парично
измерение, без обезщетението да представлява средство за обогатяване и
изкуствено повишаване стандарта на живот на увредените лица.
3
Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана
да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на
изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е
допустима за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящият състав констатира, че по делото пред първата инстанция
е била подадена молба от М.Т., с правно основание чл.248 ГПК и искане за
изменение на постановеното решение, в частта за разноските, по която няма
произнасяне на първоинстанционния съд. Ето защо, след влизане в сила на
настоящото решение, делото следва да се върне на Окръжен съд Ямбол за
произнасяне по молбата.
Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция е претенция за
неимуществени вреди, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД,
претендирани от въззивницата, като следствие от пътен инцидент, при който
тя е загубила фактическия си баща – С. С. Г., против застрахователя на прекия
причинител на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, като нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД
постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Основанието за ангажиране на
имуществената отговорност на делинквента е налице при такова негово
действие, което стои в причинна връзка и е довело до намаляване /или
пропуск да се увеличи/ имуществото на увредения, или е причинило вреди от
морално естество, при вина, която се предполага.
При определяне естеството и характера на страданията, които следва
да бъдат възмездени, както и размера на обезщетението за произлезлите от
увреждането неимуществени вреди, съдът следва да се ръководи от общите
схващания за справедливост – чл.52 от ЗЗД.
4
Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение, към
датата на пътния инцидент, покриващо фактическия състав на договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключен с дружеството – въззивник - ответник, като застраховател, по повод
автомобила, управляван от прекия причинител на увреждането – Г. Г. Т..
Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя на разположение на
увреденото лице от пътно-транспортно произшествие – чл.478, ал.2,
вр.чл.477, ал.1 КЗ, възможността да търси репариране на претърпените вреди
директно от застрахователя на причинителя на увреждането, като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на делинквента за престъпване на забраната да се вреди
другиму.
Установено е в производството, че въззивницата е отправила на
19.03.2021 г. до застрахователното дружество писмена застрахователна
претенция по чл.498, ал.1, вр. чл.380 КЗ за изплащане на застрахователно
обезщетение, по повод настъпилото застрахователно събитие, получила е
отказ за плащане и е инициирала настоящото исково производство – чл.498,
ал.3 КЗ. Искът е допустим за разглеждане по същество.
Видно от данните по делото, на ***** г. бащата на въззивницата е
претърпял пътнотранспортно произшествие, при което лек автомобил „Ауди
А3“, рег. № *****, движещ се по път III-555, с посока на движение от гр.
Ямбол към с. Безмер и управляван от Г. Т., поради движение с превишена и
несъобразена с пътните условия скорост, навлязъл в лентата за насрещно
движение и ударил насрещно движещия се автомобил „Рено Меган“, рег. №
*****, управляван от бащата на ищцата, при което е била причинена смъртта
на последния.
Приета като писмено доказателство по делото е Присъда № 8/
1.10.2020 г. по НОХД № 61/ 2020 г. по описа на Военен съд Сливен, влязла в
сила на 5.08.2021 г., с постановяване на Решение № 60110 от 5.08.2021 г. на
Върховния касационен съд по н.д. № 482/2021 г., с което е потвърдено
Решение № 8 от 11.03.2021 г. по НОХД № 43/2020 г. на Военно – апелативния
съд, потвърждаващо присъдата на първоинстанционния съд. С присъдата
прекият причинител на увреждането – Г. Т., по повод гореописаното деяние, е
призната за виновна за извършено нарушение на правилата за движение по
5
пътищата, регламентирани в чл.8, ал.1, чл.16, ал.1, т.1, чл.20, ал.1, чл.44, ал.1
ЗДвП, съставляващо престъпление по чл.343, ал.1, б.в, вр.чл.342, ал.1 НК и
чл.54 НК.
Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна, по
смисъла на чл.300 ГПК, за гражданския съд, занимаващ се с гражданските
последици от деянието, в аспект на това извършено ли е деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Следва да се заключи, че са осъществени в пълнота и кумулативна
даденост реквизитите от фактическия състав на деликта, като основа за
ангажиране гаранционно – обезпечителната отговорност на застрахователя.
Следва да се приеме, на базата на установените фактически
обстоятелства в настоящото производство, че въззивницата е била отглеждана
от починалия С. Г. като негово рождено дете, след сключването на
граждански брак от майка й Р. Г. и починалия на 15.12.1986 г., когато
въззивницата е била на възраст шест години. Имплицитно в доводите на
застрахователя по отговора на въззивната жалба, че първоинстанционното
решение следва да се потвърди, се съдържа признание на правопораждащия
за правото на обезщетение факт, че връзката, създадена между въззивницата и
починалия, в съдържателно отношение съответства на тази между рожден
родител и дете, макар да не се е извършило осиновяване. Предвид
изложеното, следва да се заключи, че претърпените от М.Т. неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от внезапната загуба на нейния
втори баща, стоят в пряка причинно – следствена връзка с противоправното
поведение на застрахования при въззивника - ответник делинквент, поради
което е налице материалноправна легитимация в нейно лице те да бъдат
възмездени.
Спорен между страните е размерът на обезвредата, която се следва
на правоимащото лице.
По отношение размера на дължимото обезщетение, с оглед
приложимия обществен критерий за справедливост, настоящият състав
отбелязва, че съгласно дадените с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС указания, относно критериите, относими към определянето на
обезщетение за морални вреди, при настъпили в резултат на деликт телесни
увреждания или смърт, определянето на обезщетението по справедливост е
6
свързано с преценката на конкретно съществуващите и намерили проявление
в случая обстоятелства, измежду които, при причиняването на смърт,
възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между
пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди,
посочени неизчерпателно. Подчертава се, че преценката следва да е
индивидуална във всеки конкретен случай, но не абстрактна, а почиваща на
установените в производството обстоятелства, имащи значение за постигане
на пълна обезвреда на настъпилите, вследствие увреждането, отрицателни
въздействия.
Трайно формираната по реда на чл.290 ГПК съдебна практика
утвърждава това разбиране. В допълнение, прибавено е и изискването при
определяне на обезщетението, като проявление на общественото разбиране за
справедливост – чл.52 ЗЗД, да се държи сметка и за обществено-
икономическата конюнктура в страната, към момента на увреждането,
ориентир за която са нивата на застрахователно покритие по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ – Решение на
ВКС по чл.290 ГПК № 95 от 24.10.2012 г. по т.д. № 916/ 2011 г., І т.о.
Към момента на смъртта си, починалият е бил на възраст 65 години,
а претендиращата обезщетение - на 39 г.
В производството пред съда от първа инстанция са разпитани
свидетели, показанията на които въвеждат в делото информация относно
отношенията между ищцата и нейния фактически родител, като свидетелката
Р. Г. – майка на въззивницата, сочи, че покойният съпруг е приел много
добре дъщеря , обгрижвайки я като роден баща, без с нищо да демонстрира
по-топло отношение към природеното от техния брак дете. Свидетелката
депозира показания относно продължителни, датиращи от 1998 г., отсъствия
на нея и съпруга й от страната, по време на които връзките с дъщеря им и
нейното семейство не са били прекъсвани, контактували са от разстояние,
дъщерята е посещавала родителите си в чужбина, те са се прибирали в
страната периодично, прекарвали са отпуските си заедно.
В. Д. свидетелства пред съда относно топлите споделени отношения
между починалия и въззивницата, за които тя първоначално не е знаела, че
нямат биологична връзка. Свидетелката е категорична, че продължителното
отсъствие на родителите не е довело до отчуждение с дъщеря им, те
7
непрекъснато са поддържали контакт чрез средства за отдалечена
комуникация, а след завръщането си са се установили да живеят в близост, за
да помагат на дъщеря си.
По отношение загубата на бащата, разпитаните свидетели разкриват
пред съда промяната в състоянието на въззивницата, след инцидента, като
споделят за трудното приемане на загубата, нейната потиснатост и скръб.
Неоснователно се поддържа в отговора на въззивната жалба,
подаден от застрахователя, че депозираните свидетелски показания по делото
се дискредитират от обстоятелството, че свидетелката Г. е заинтересована в
полза на ищцата, поради роднинските си връзки с нея.
Съдебната практика последователно е потвърждавала, че не
съществува забрана да бъдат разпитани заинтересовани свидетели и въз
основа на техните показания да бъдат приети за установени определени
факти, ползващи страната, в полза на която свидетелят би могъл да се счита
заинтересован – Решение № 149 от 22.12.2020 г. на ВКС по гр.д. № 736/2020
г., IV г.о. Роднинската връзка на свидетеля със страната, която го е посочила,
сама по себе си, не е основание показанията на този свидетел да се считат
недостоверни – Решение № 457 от 6.08.2010 г. по гр.д. № 477/2009 г., III г.о.
За да се формира извод за надеждността на тези показания, те следва да се
преценяват с оглед на всички останали обстоятелства по делото, свободно, по
вътрешно убеждение на съда и в съответствие с правилата на логиката.
Анализирайки показанията на свидетелите, съдът намира, че тези
свидетелства не се намират в колизия с други, събрани в производството,
доказателства, както и не са вътрешнопротиворечиви, нито неубедителни.
Свидетелите имат пряк и непосредствен поглед върху отношенията в
семейството преди и след пътния инцидент и с достоверност разкриват както
създадените топли и грижовни отношения между загубилия живота си при
пътния инцидент и неговата дъщеря приживе, така и настъпилата
неблагоприятна промяна в емоционалната и социална сфера на ищцата след
пътния инцидент.
При преценката си за интензитета и продължителността на
претърпените емоционални страдания, в конкретния случай, и прогнозите за
тяхното отзвучаване следва да се съобрази, че внезапната загуба на родител
следва да се окачестви като тежка емоционална травма, независимо от
8
възрастта на починалия – така в Решение № 101 от 8.07.2016 г. на ВКС по т.д.
№ 1332/2015 г. Лишаването от родител е увреждане със значим отзвук,
обусловен от дълбочината на връзката, естествено съпътстваща целия
житейски път на детето до загубата. Свидетелските показания по делото
убеждават, че ищцата, заживяла в едно семейство с фактическия си баща в
ранна детска възраст, е формирала с него връзка, кореспондираща с родствена
такава. Без основание се поддържа от дружеството – застраховател в отговора
на въззивната жалба, че отношенията между ищцата и родителите й са били
трайно преустановени, поради отсъствие на последните за повече от двадесет
години. От данните по делото може убедително да се заключи, че
въззивницата и родителя са останали близки, макар и да не са живели в
едно домакинство, което е обичайното развитие, съпътстващо израстването и
придобиването на самостоятелност на детето.
Следва да се вземе предвид, от друга страна, че дъщерята на
починалия е в своята зряла възраст, отдавна е започнала самостоятелния си
живот на възрастен, формирала е отделен бит от този на родителя си и ще се
възстановява в подкрепящата среда на майка си, собственото си семейство и
деца. Ето защо, съдът намира, че справедлив стойностен адекват на нейната
загуба, при приложение на обществения критерий за справедливост, се явява
сумата от 70 000 лв. Ето защо, следва да се присъди допълнително сумата от
20 000 лв.
Неоснователно е поддържаното в отговора на въззивната жалба на
дружеството - ответник съждение, че претендираното и присъждано
обезщетение следва да се съпоставя с конкретния жизнен стандарт на
правоимащото лице, с оглед да не се превръща на източник на по-висок такъв
за бъдеще време. Приложение при определяне на обезщетението намира
принципът за интегрална обезвреда на претърпените увреждания от
нематериално естество, като нормата на чл.52 ЗЗД поставя изисквания за
съобразяване на критерия за справедливост, относим към конкретния етап от
развитие на обществото. Обвързаността на размера на обезщетението е
следователно с разбирането за справедливост на социума, а не с конкретния
жизнен стандарт и доходи на пострадалия, тъй като те нямат отношение към
търпените от последния морални вреди.
Претенцията за присъждане на лихвата за забавено изпълнение на
9
паричното задължение е основателна, като същата е дължима, съобразно
правилата на чл.493, ал.1, т.5, вр. чл.429, ал.2, т.2, вр. ал.3 КЗ, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна, в настоящия случай – 19.03.2021 г. – датата
на уведомяване на застрахователя от пострадалата.
Частичното несъвпадане на изводите на настоящата апелативна
инстанция с тези на първоинстанционния съд обосновават отмяна на
решението, в частта, с която претенцията за неимуществени вреди е
отхвърлена над сумата от 50 000 лв. до 70 000 лв., както и относно законната
лихва върху тази сума.
Предвид отправеното искане, на процесуалния представител на
въззивницата следва да се присъди възнаграждение, на основание чл.38, ал.2,
вр. чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, вр. чл.2, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в размер на по 1130 лв. за защитата пред настоящата и
първата инстанция.
На дружеството – застраховател, при отправеното искане и
ангажирани доказателства, пропорционално на отхвърлената част от
въззивната жалба следва да се присъди сумата от 2700 лв. – адвокатско
възнаграждение, за защита по жалбата на ищцата пред въззивната инстанция.
Дружеството – застраховател следва да бъде осъдено да заплати, на
основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 800 лв. – държавна такса пред първата
инстанция и 400 лв. – държавна такса пред апелативната инстанция, по
сметка на респективно Окръжен съд Ямбол и Апелативен съд Бургас.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 18 от 4.02.2022 г., постановено по гр.д. 110/
2021 г. на Окръжен съд Ямбол, в частта, с която е отхвърлен предявеният от
М. К. ТР., ЕГН **********, с адрес: гр. Ямбол, ул. „С.“ № 16, против „ЗД „Б.
И.““ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София
10
1407, район Л., бул. „Д. Б. № 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. заедно,
на основание чл.432, ал.1 КЗ, иск за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
смъртта на С. С. Г., настъпила в резултат на пътнотранспортно произшествие
(ПТП) от ***** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.03.2021 г. до окончателното плащане на сумата, над сумата от 50 000 лв.
до сумата от 70 000 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗД „Б. И.““ АД , ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: гр. София 1407, район Л., бул. „Д. Б. № 87, представлявано от
С. С. П. и К. Д. К. заедно, да заплати на М. К. ТР. , ЕГН **********, с адрес:
гр. Ямбол, ул. „С.“ № 16, на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от още 20 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на С. С. Г., настъпила в
резултат на пътнотранспортно произшествие (ПТП) от ***** г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.03.2021 г. до окончателното
плащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „ЗД „Б. И.““ АД , ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: гр. София 1407, район Л., бул. „Д. Б. № 87, представлявано от
С. С. П. и К. Д. К. заедно, да заплати на адв. Б. Зл., с адрес: гр. София, ул. „И.
Д.“ № 7, ет. 5, ап.9, сумата от 1130 лв. – възнаграждение пред настоящата
инстанция.
ОСЪЖДА „ЗД „Б. И.““ АД , ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: гр. София 1407, район Л., бул. „Д. Б. № 87, представлявано от
С. С. П. и К. Д. К. заедно, да заплати на адв. Б. Зл., с адрес: гр. София, ул. „И.
Д.“ № 7, ет. 5, ап.9, сумата от 1130 лв. – възнаграждение пред първата
инстанция.
ОСЪЖДА М. К. ТР. , ЕГН **********, с адрес: гр. Ямбол, ул. „С.“
№ 16, да заплати на „ЗД „Б. И.““ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1407, район Л., бул. „Д. Б. № 87, представлявано от С.
С. П. и К. Д. К. заедно, сумата от 2700 лв. – съдебно-деловодни разноски пред
настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „ЗД „Б. И.““ АД , ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: гр. София 1407, район Л., бул. „Д. Б. № 87, представлявано от
11
С. С. П. и К. Д. К. заедно, да заплати държавна такса в размер на 800 лв. по
сметката на Окръжен съд Ямбол.
ОСЪЖДА „ЗД „Б. И.““ АД , ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: гр. София 1407, район Л., бул. „Д. Б. № 87, представлявано от
С. С. П. и К. Д. К. заедно, да заплати да заплати държавна такса в размер на
400 лв. по сметката на Апелативен съд Бургас.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на настоящото решение, делото да се върне на
Окръжен съд Ямбол за произнасяне по молбата на М. К. ТР., с правно
основание чл.248 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12