№ 874
гр. Русе, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20214520106966 по описа за 2021 година
Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и
материалноправно такова по чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр.София твърди, че
на 26.11.2020 г. е подписано Приложение 1 към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 26.11.2020 г, сключен между "АЙ ТИ ЕФ
ГРУП"АД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на което
вземането на "АЙ ТИ ЕФ ТРУП" АД, произтичащо от договор за
потребителски кредит № 235646/13.07.2018 г. г, е прехвърлено в собственост
на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии и
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Общите
условия към договора за потребителски кредит съдържат клауза, която дава
право на Кредитодателя по всяко време да прехвърля правата си по
договора на избрано от него трето лице. Длъжника е уведомен за станалата
продажба на вземането от името на "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД с Уведомително
писмо с изх. № УПЦ-П-АТФ/235646 от дата 7.12.2020 г., изпратено с
известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в
1
качеството й на пълномощник на цедента. Твърди се, че Приложение 1 от
26.11.2020 за цедиране на вземания към Рамковия договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 26.11.2020 г. е представено само с
данните на ответника, тъй като данните на останалите длъжници са защитени
съгласно Закона за защита на личните данни /Чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, във вр. с
чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/ и книжата по делото не се
представят само на съда.
Поддържа, че с подписването на договора кредитодателят се е задължил
да предостави на кредитополучателя парична сума в размер на 350,00 лева,
представляваща главница и чиста стойност на кредита, като
Кредитополучателят се е задължил да върне на Кредитодателя общата
стойност на плащанията по кредита, която е в размер на 361,96 лв. Така,
договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 11,96 л в.
Съгласно Погасителния план, Кредитополучателят се е задължил да върне
кредита в срок до 12.08.2018 г. посредством заплащането на една месечна
погасителна вноска, която е в размер на 361,96 лева. Съгласно т. 3.2. от
договора за потребителски кредит, при забава на което и да е парично
задължение Кредитополучателят дължи законна лихва за забава върху
неплатената главница за времето на забавата. На посоченото основание, на
длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва,
за периода от 13.08.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, която
е в общ размер на 97,81 лева, като за периода 13.03.2020 г. -14.07.2020 г. не е
начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на
чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
Твърди се, че за цесията ответникът бил надлежно уведомен,
включително чрез приложеното към исковата молба уведомление.
Поддържа, че по силата на сключения договор цедента предоставил в
заем на ответника паричен кредит в размер на 350,00 лева.
Моли съда да постанови решение с което да приеме за установено, че
ответникът АГЛ. Д. Й. с ЕГН:********** дължи на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД сумите както следва:
- 350,00 лева представляващи главница по договор за паричен заем;
- 11,96 лева, представляващи договорна лихва за периода 13.07.2018г.
/дата на сключване на договора за кредит/ до 12.08.2018г. (падеж на
2
погасителната вноска).
- 97,81 лева, представляващи обезщетение за забава за периода от
13.08.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда, (като за периода
13.03.2020г. - 14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в
изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС. Претендира се
законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и
разноските, направени в хода на заповедното и исковото производство на
основание чл. 78 ал.8 от ГПК.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът, чрез назначеният особен
представител, е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените
искове. Прави възражение, че уведомлението за извършената цесия не е
надлежно връчено на ответника, а тя като негов особен представител не е
упълномощена да получава уведомления. Прави възражение, че вземането не
е било предмет на посочената от ищеца цесия.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено следното:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на
26.11.2020 г. е подписано Приложение 1 към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 26.11.2020 г, сключен между "АЙ ТИ ЕФ
ГРУП"АД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на което
вземането на "АЙ ТИ ЕФ ТРУП" АД, произтичащо от договор за
потребителски кредит № 235646/13.07.2018 г. г, е прехвърлено в собственост
на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии и
обезпечения и принад лежности, включително и всички лихви.
Установява се, че общите условия към договора за потребителски кре ‐
дит съдържат клауза, която дава право на Кредитодателя по всяко време да
прехвърля правата си по договора на избрано от него трето лице. Длъжника
е уведомен за станалата продажба на вземането от името на "АЙ ТИ ЕФ
ГРУП" АД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-АТФ/235646 от дата
7.12.2020 г., изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.
Твърди се, че Приложение 1 от 26.11.2020 за цедиране на вземания към
Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
3
26.11.2020 г. е представено само с данните на ответника, тъй като данните на
останалите длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните
данни.
От писмените доказателства по делото се установява, че "АЙ ТИ ЕФ
ГРУП" АД е упълномощило ищеца - „Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от
26.11.2020 г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. З от ЗЗД до ответника било
изпратено от страна на "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД чрез „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-АТФ/235646 от дата
02.12.2020г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за
доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес, като пратката е
била върната в цялост с отбелязване „непотърсена".
От писмените доказателства по делото се установява, че на 13.07.2018г.
между "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД /Кредитодател/ и ответника А.Д. Йорданова
/Кредитополучател/ е сключен договор за потребителски кредит с № 235646,
съгласно който Кредитодателят се е задължил да предостави на
Кредитополучателя потребителски кредит, който Кредитополучателят се
задължава при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като
заплати на Кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
На 13.07.2018г. между "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД /Кредитодател/ и
ответника А.Д. Йорданова /Кредитополучател/ е сключен договор за
потребителски кредит с № 235646, съгласно който Кредитодателят се е
задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит в
размер на 350 лева, който Кредитополучателят се задължава при условията и
сроковете на договора да усвои и върне, като заплати на Кредитодателя
уговорената лихва за ползване на кредита. С подписването на договора за
кредит страните са се съгласили и декларирали, че договорът за пот‐
ребителски кредит е сключен на основание Предложение за сключване на
договор за потребителски кредит отправено от Кредитополучателя към
Кредитодателя и Стандартен Европейски формуляр предоставен
предварително от Кредитодателя на Кредитополучателя, в който са посочени
4
индивидуалните условия на потребителския кредит. Кредиторът е предос‐
тавил кредита на Кредитополучателя чрез системата на еРау.
Договарянето между страните се е осъществило чрез средствата за
комуникация от разстояние /електронна поща, уеб-сайт и телефон/, като
договорът се сключва във форматана електронен документ или на хартиен
или друг траен носител и правоотношението се реализира при спазване на
изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и платежни системи /ЗПУПС/, Закона
за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/, Закона за
потребителския кредит /ЗПК/. Сключването на договора за кредит е
инициирано от страна на Кредитополучателя, който попълва Заявка за
кандидатстване, намираща се на уеб-страницата на кредитора, където пре‐
доставя пълни и верни лични данни. В края на Заявката за кандидатстване
Кредитополучате-лят посочва, че е съгласен с приложимите Общи условия,
като приемането на Общите условия е необходимо условие за изпращане на
заявката. След изпращане на заявката за кандидатстване
Кредитополучателят получава ПИН код под формата на кратко електронно
съобщение /СМС/ на посочения от него телефонен номер, както и линк на
посочената от него електронна поща. Кредитополучателят потвърждава
заявката си като активира линка, при което се зарежда част от уеб сайта на
„АЙ ТИ ЕФ ТРУП" АД – където Кредитопо лучателят трябва да въведе ПИН
кода на заявката, след което да натисне бутона „Потвърди", които действия са
необходимо условие за разглеждане на заявката за кандидатстване. Кре‐
диторът уведомява Кредитополучателя за одобрението за отпускане на
кредита чрез изпращане на съобщение до електронната му поща и/или със
СМС. В случай на одобряване на отпускането на кредита кредитора изпраща
на електронната поща на Кредитополучателя договора за кредит, ведно с
Общите условия и Стандартния европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити съгласно приложение 2 от ЗПК.
Договорът за кредит се счита за сключен след изпращане от
Кредитополучателя на кредитора съгласието за сключване на Договора за
кредит и Общите условия, като отговорът на Кредитополучателят
потвърждава неговото желание за незабавното превеждане на кредита по
неговата банкова сметка или чрез система еРау.
От събраните в хода на настоящото дело, безспорно се установи
5
наличието на валидно облигационно правоотношение между „Ай Ти Еф
Груп" АД и АГЛ. Д. Й. по договор за заем № 235646/13.07.2018 г, по силата
на който на ответника е предоставен кредит в размер на 350 лева.
С оглед заявеното с отговора общо оспорване на исковете по основание
на първо място следва да бъде даден отговор на въпроса дали прехвърлянето
на вземанията от страна на заемодателя в полза на ищеца е породило
действие спрямо ответника, като длъжник.
Действително разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗПК изрично предвижда,
че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски
кредит на трето лице, само ако договорът предвижда такава възможност.
Такъв е и настоящият случай. В договора е предвидена клауза, според която
заемодателят има право по всяко време да прехвърли правата си по договора
за паричен заем на трето лице. Във формираната с редица решения на ВКС
съдебна практика (вж. решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. №
1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. №
12/2009 г., II т. о., ТК и др.) действително се приема, че уведомлението за
цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.З, пр.първо от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание
чл.99, ал.4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне
на вземането следва да бъде съобразено, като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.З от ГПК.
Няма спор също така, че е допустимо, както е сторено и по настоящото дело,
цедентът да упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия на
длъжника (вж. решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г.,
III г. о., ГК, решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., II
т. о., ТК и др.).
По изложените по-горе съображения съдът приема, че е допустимо на
особения представител на длъжника (ответник), назначен на основание чл.47,
ал.6 от ГПК да бъде връчено съобщаване на цесията - Уведомление, което да
произведе предвидените в чл.99 ал.4 от ЗЗД правни последици.
Според настоящия съдебен състав сключения договор за заем №
6
235646/13.07.2018 г. отговаря на всички нормативни изисквания на ЗПК, ясно
е посочен размера на кредита и условията му за усвояване т, 1. От Договора;
т. 8 от чл. 11, ал. 1 ЗПК е неприложима към посочения договор, тъй като
урежда друг вид договори, като т. 9 и т. 9А на посочената разпоредба също е
неприложима, поради това, че касаят ресрерентен (променлив) лихвен
процент по договора. Договора за заем съдържа погасителен план, който е
приложен към доказателствата на исковата молба. Като съгласно чл. 11, ал. 1,
т. 11 от ЗПК погасителният план към договора трябва да съдържа
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, а последователността на разпределението на вноските
между различните неизплатени суми - само в случай че са дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването. В настоящия случай
договорът съдържа погасителен план, в който са посочени погасителните
вноски по брой, размер и падеж, а тъй като договорът е сключен при
фиксиран лихвен процент за целия срок на договора и за всички вземания по
него изискването за посочване последователността на разпределението на
вноските е неприложимо.
В договора за кредит е посочен годишния процент на разходите и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит. ГПР съответства на изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 10 и
чл. 19 ЗПК поради факта, че лихвения процент е фиксиран за срока на
договора, а именно: лихвен процент 41,00 % и ГПР 49,66 %. Годишният
процент на разходите /ГПР/ по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи и бъдещи - лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими
на посредниците за сключване на договора, за поддържане на сметка във
връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на
платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с
усвояването или погасяването на кредита, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Според чл. 19, ал.4 ЗПК се определя
размер на Годишният процент на разходите, който не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. В настоящия случай законната лихва за посочения период на
договора е размер 10,00 %. ГПР ясно и недвусмислено е посочен в договора
7
за паричен заем, като е фиксиран за срока на договора и е в размер на 49,66%.
Предвид това обстоятелство ГПР е в законоустановените норми и не следва
да се редуцира, нито следва да се счита за нищожна, тъй като не противоречи
на разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК.
Посочено е правото на потребителя при поискване да получи извлечение по
сметка под формата на погасителен план (в 4.1 от общите условия към
договора) в съответствие с чл. 11, ал.1, т. 12 ЗПК, посочено и правото на
отказ от договора в съответствие с т. 20 на посочената по - горе разпоредба (в
4.2 от общите условия към договора). Съгласно т. 6.3. от общите условия,
Кредитополучателят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и
без да посочва причина, да се откаже от сключения Договор за кредит в 14-
дневен срок от датата на сключване на договора.
По отношение лихвата за забава на основание т. 3.4 от ОУ при забава на
дължима погасителна вноска съгласно договора за заем Заемополучателя
дължи лихва за забава върху дължимата, но неизплатена сума в размер на
законната лихва (което е съгласно чл. 86 ЗЗД и чл. 33 ЗПК). С оглед
неизпълнение на задължението на Заемателя да заплаща дължимите заемни
вноски по кредита е начислена и лихва за забава, на основание чл. 86 от ЗЗД.
От доказателствата по делото се установява, че максималният размер на
годишния процент на разходите е установен с нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК,
според която той не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България, а според чл.19,
ал.5 от Закона за потребителския кредит клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, се считат за нищожни. Следователно уговореният ГПР
не противоречи на изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК и не надхвърля
петкратния размер на законната лихва за просрочени задължения.
Относно релевираното възражение от ответника за настъпила
предсрочна изискуемост, съдът приема, че към датата на входиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение цялото процесно вземане е
с настъпил падеж.
При така установените по делото доказателства съдът формулира
извод, че исковете са основателни и като доказани следва да бъдат уважени
изцяло.
8
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената
заповед за изпълнение.
Така пълният размер на разноските, направени от ищеца в исковото и
заповедното производство, възлиза общо на 300,00 лева, от които 25,00 лева
д.т. и 50 лева възнаграждение за юрист по заповедното производство, както и
125,00 лева д.т. и 100 лева възнаграждение за юрист по исковото
производство.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на АГЛ. Д. Й. с
ЕГН:**********, че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.София следните
суми:
- 350,00 лева представляващи главница по договор за паричен заем;
- 11,96 лева, представляващи договорна лихва за периода 13.07.2018г.
/дата на сключване на договора за кредит/ до 12.08.2018г. (падеж на
погасителната вноска).
- 97,81 лева, представляващи обезщетение за забава за периода от
13.08.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната
лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението, за които вземания по ч.гр.д. №
4500/2021г. по описа на Русенски районен съд е издадена заповед №
2325/13.08.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА АГЛ. Д. Й. с ЕГН:********** да заплати на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление в гр.София сумата от 300,00 лева за направени разноски по
заповедното и исковото производства.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския
9
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10