Р Е Ш Е Н И Е
№ …..
Гр. София, 22.07.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в закрито заседание в състав:
СЪДИЯ: Татяна Костадинова
като разгледа т.д.
№ 1349/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ
вр. чл. 274 - 278 ГПК.
Образувано
е по жалба на ПОК Съгласие АД срещу отказ № 20190531175953/28.06.2019 г. на
длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в Търговския регистър изявлението
на жалбоподателя относно липсата на действителни собственици по смисъла на ЗМИП,
обективирано в подадена от него декларация. Отказът е мотивиран с обстоятелството,
че в представената декларация не е вписан действителен собственик.
Жалбоподателят
твърди, че отказът е незаконосъобразен, тъй като е постановен при „напускане
обхвата на проверката“, дължима съгласно чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ. По същество поддържа,
че спрямо него не са налице обстоятелства по § 2, ал. 1, т. 1 от ДР ЗМИП, както
и че не е налице задължение за деклариране на данните относно висшите ръководни
служители.
Жалбата
е неоснователна по следните съображения:
Съгласно
чл. 63, ал. 4 вр. чл. 61, ал. 21 ЗМИП юридическите лица, учредени в Република
България, следва да декларират идентификационните данни на действителните си
собственици, освен ако те, бидейки физически лица, са вписани като съдружници
или еднолични собственици на капитала им.
Обемът на понятието „действителни
собственици“ е дефиниран в § 2 от ДР ЗМИП. При корпоративните
юридически лица и други правни образувания за действителен собственик се счита лицето, което
пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата
на глас, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на
регулиран пазар. Законът е
посочил и в кои случаи се приема, че е налице индикация за пряко или косвено
притежание (при най-малко 25 % капиталово участие).
Съгласно ал. 5 на § 2 ДР ЗМИП когато, след като са изчерпани всички възможни средства и при условие, че
няма основание за съмнения, не може да се установи като действителен собственик
лице съгласно ал. 1, за "действителен собственик" се счита
физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител.
Изложената
уредба сочи, че когато правните субекти са задължени да декларират
действителните си собственици (т.е. в случаите извън горепосочените изключения),
те следва да сторят това с декларация с позитивно съдържание, а именно –
предоставяйки идентификационни данни на физическите лица, определени според
правилото на § 2, ал. 1 или ал. 5. Не е предвидена хипотеза, в която се
декларира липсата на действителен собственик, а затова сочи и съдържанието на
утвърдения образец (Приложение 3 към чл. 38 от Правилника за прилагане на ЗМИП). Ако жалбоподателят счита, че попада в изключенията, за които не се
изисква деклариране на действителен собственик, то той не следва да подава
декларация, като носи риска правилността на тази негова преценка да бъде
поверена по пътя на обжалване на наложената на основание чл. 118, ал. 1 и 4 ЗМИП глоба.
Ето
защо, като е постановило отказ да впише декларация, съдържаща волеизявление за
липса на действителни собственици, длъжностното лице е спазило закона.
Неоснователно е възражението, че с постановения отказ е нарушен чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като съгласно т. 2 на сочената разпоредба длъжностното лице
следва да провери дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване.
Поради изложеното жалбата следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ПОК Съгласие АД, ЕИК *****,
срещу отказ № 20190531175953/28.06.2019 г. на длъжностно лице при Агенция по
вписванията да впише в Търговския регистър данни съгласно декларация по чл. 63,
ал. 3 ЗМИП.
Решението може да се обжалва пред САС в седемдневен
срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: