Р Е Ш Е Н И Е
София, 15.10.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I ГО, 3-ти с-в, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ
ЕКАТЕРИНА СТОЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желявска ч.гр.д. № 8479 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена жалба от А.Д.Т., ЕГН **********,***, длъжник по изп.дело № 20208490400527 по описа на ЧСИ А.П., рег.№ 849 на КЧСИ срещу Постановление на ЧСИ, с което е наложен запор върху банковите сметки на длъжницата в Банка ДСК, ЕАД, поради несеквестируемост на имуществото, на основание чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК.
Жалбоподателката твърди, че постановлението е неправилно и необосновано, тъй като ЧСИ неправилно е запорирал средствата по банковата й сметка, по която тя получава обезщетението си за безработица. Заявява, че в Банка ДСК, ЕАД има две сметки, като едната е спестовна, а другата – разплащателна и по нея получава обезщетението си за безработица. Искането й към съда е да отмени обжалваното постановление, евентуално - да отмени наложения запор по разплащателната й сметка в Банка ДСК, ЕАД, поради налаичие на несеквестируемо имущество. Отделно от това е направила и възражение за абсолютна погасителна давност на вземането, предмет на изпълнителното дело, както и искане до съда за прекратяване на изпълнителното дело. След дадени указания от настоящия състав, с нарочна молба жалбоподателката е уточнила, че подадената от нея жалба има своето основание в нормата на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК и съдът дължи произнасяне с оглед така направеното уточнение.
Взискателят Банка ДСК, ЕАД счита така депозираната жалба за неоснователна и моли съда да я остави без уважение с изложени в тази насока съображения по същество.
В приложените по делото мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК от ЧСИ А.П. са изложени съображения за неоснователност на частната жалба, като заявява, че липсват доказателства да наличие на несеквестируемо имущество, в съответствие със закона, а към настоящия момент не е осъществена нито една от хипотезите на фактическия състав на чл. 433 ГПК, уреждащ прекратяване на изпълнителното производство.
Софийски градски съд след като
извърши проверка на обжалвания съдебен акт и приложеното изпълнително дело,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Изпълнително дело № 20208490400527 по описа на ЧСИ А.П., рег.№ 849 на КЧСИ е образувано на 18.06.2020 г. по молба на взискателя Столична община въз основа на Възлагателно писмо за събиране на публични вземания, изх. № СОА20-ДИ11-1377/03.06.2020 г. на заместник – кмета на Столична община и Наказателно постановление № 267394/08.04.2016 г. на Кмета на СО против А.Д.Т., ЕГН **********,***, с което й е наложено административно наказание глоба в размер 100 лв. на основание чл. 35, ал. 7, т. 1 НРУПОГТТСО в полза на общинския бюджет.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на жалбоподателката – длъжник на 28.07.2020 г., като с нея тя е уведомена и за наложени запори на банковите й сметки в Банка ДСК, ЕАД за сумите, съответно: 100 лв. глоба, 143 лв. – разноски по изпълнението и 12 лв. такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ.
От приложеното по изпълнителното дело Писмо от Банката от 15.07.2020 г. се установява, че на името на А.Д.Т. има открити две разплащателни сметки, съответно № ********* и дна спестовна сметка - ******* – BGN, катоп запорът е наложен по наличните сметки.
На 19.07.2020 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от длъжницата, с искане, в условията на евентуалност, да бъде вдигнат наложеният запор на разплащателната й сметка, тъй като общата сума на задължението е 255 лв. и има достатъчно авоари и по двете сметки.
Към настоящия момент запорите на сметките, наложени от ЧСИ, не са вдигнати.
На 29.07.2020 г. е постъпила жалба от длъжницата против действието на съдебния изпълнител, изразяващо се в налагане на запор върху сметките й, в частност – върху тази, в която тя получава обезщетението си за безработица, която е предмет на разглеждане в настоящото производство.
Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба срещу действията на ЧСИ е подадена от процесуално легитимирано лице срещу акт, подлежащ на обжалване и в законовия седемдневен срок за атакуване действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в насочване на принудителното изпълнение върху имущество, смятано от жалбоподателката за несеквестируемо, с оглед на което се явява допустима, съобразно изричната норма на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК.
Разпоредбата на чл. 213, ал. 2 ДОПК предвижда, че не се допуска изпълнение върху обезщетенията, които длъжникът получава за безработица.
Предметът на нормативно регулиране, очертан в чл. 1 ДОПК, в чл. 198, ал. 3 ДОПК, според които „запор и възбрана за публични вземания не могат да се налагат върху имуществата по чл. 213 ДОПК и изброените в последния текст несеквестируеми имущества, недвусмислено сочи, че се касае за процесуални разпоредби, уреждащи обезпечаването и принудителното изпълнение на публични вземания.
В настоящия случай, предмет на изпълнителното дело е публично вземане, чието събиране е изрично възложено на ЧСИ на основание чл. 163, ал. 1и ал. 3 ДОПК, вр. чл. 2, ал. 3 ЗЧСИ и, следователно, нормата на чл. 213, ял. 2 ДОПК, предвиждаща невъзможност да се насочи предварително изпълнение върху несеквестируемо вземане, представляващо обезщетение за безработица, следва да намери приложение, като, в случай че това бъде доказано, запорът върху банковата сметка, в която жалбоподателката получава обезщетението си за безработица, следва да бъде отменен и вдигнат.
Настоящият съдебен състав, след преценка на доказателствата, намиращи се в приложеното изпълнително дело, намира, че липсват доказателства че длъжницата – жалбоподател получава обезщетение за безработица, а не са представени и такива досежно факта, че в някоя от запорираните от съдебния изпълнител банкови сметки има нейно несеквестируемо имущество.
Подадената частна жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Що се касае до другите оплаквания на длъжницата – жалбоподател, пред вид изричното уточнение с нарочна молба от нейна страна, че тя поддържа жалбата в частта относно налагането на запор върху нейно несеквестируемо имущество, съобразно чл. 435, ал. 2 ГПК, съдът не се произнася по тях.
Водим от горното, съдът
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
на А.Д.Т., ЕГН **********,***, длъжник по изп.дело
№ 20208490400527 по описа на ЧСИ А.П., рег.№ 849 на КЧСИ срещу Постановление на
ЧСИ, с което е наложен запор върху банковите сметки на длъжницата в Банка ДСК,
ЕАД, поради несеквестируемост на имуществото, на
основание чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.