№ 263
гр. гр.Несебър, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Н.Р.М.Б.
при участието на секретаря К.Ил.Л.
като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Гражданско дело № 20222150101212
по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „З.А.Д.А.“ АД, ЕИК
......., против Община Несебър. В исковата молба се твърди, че с комбинирана
застрахователна полица за застраховки „Каско“ и „Злополука“ на МПС № ................. от
27.12.2019 г. ищцовото дружество сключило договор с покрит риск клауза „П“, с лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А 6“ с рег. № ......., собственост на К.Й.А., със срок на
действие от 27.12.2019 г. до 26.12.2020 г. На 17.08.2020 г., около 13:00 ч., в гр. Несебър,
на кръстовището на ул. „Отец Паисий“ и ул. „Любен Каравелов“, пред хотел „В.М.“,
било настъпило ПТП с лекия автомобил. Сочи се, че в момента на преминаване на
автомобила по улицата, автоматично антипаркинг колче- електромеханичен болард,
собственост на Община Несебър, се задействало, излязло от земята и нанесло
значителни щети по автомобила в областта на ходовата част. За събитието били
уведомени органите на МВР и ПТП-то било документирано с Протокол № 1760757 от
17.08.2020 г., съставен на местопроизшествието от контролните органи. Твърди се, че
при поискване живущите на ул. „Отец Паисий“ получавали дистанционно управление,
с което се управляват електромеханичните боларди, като се подава команда
единствено за свалянето им, поради което действията на ползвателите на
дистанционното управление не се намирали в причинно-следствена връзка с
конкретното ПТП и вина за настъпването на уврежданията по автомобила носила
единствено ответната страна. Обръща се внимание, че автоматичното антипаркинг
колче влиза в обхвата на понятието „пътна неравност“, а именно предмет, който се
намира на пътното платно и създава опасност за движението. Развиват се съображения,
1
че ответната страна е стопанин на процесния пътен участък, където е настъпил
инцидента. Твърди се, че ответникът е нарушил задължението си за осигуряване на
условия за безопасно, бързо и сигурно придвижване, и следвало да отговаря за
причинените вреди от бездействието си по поддръжката на улиците на територията на
съответното населено място. Излагат се доводи, че Община Несебър отговаря спрямо
увреденото лице на основание чл. 49 от ЗЗД.
В резултат на ПТП, на 19.08.2020 г. в „З.А.Д.А. било подадено Уведомление-
декларация за щета по имуществена застраховка „Каско на МПС“ с искане за
обезщетяване на нанесените вреди на застрахования автомобил, като на основание чл.
57, ал. 1 от Общите условия за застраховка „Каско“ и „Злополука“ в дружеството била
образувана щета под № 95020030100828. Причинените имуществени вреди на
автомобила били описани от експерти на ищцовото дружество в хода на извършване на
ликвидационната дейност по преписката. Вложените части, боя и други материали,
както и калкулирания от автосервиза труд за извършения ремонт на автомобил
възлизали на сумата от 8041.77 лв., като със заплащането й ищцовото дружество
изпълнило задължението си да покрие щетите, причинени на пострадалото МПС. Сочи
се, че на основание чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД
ЗАД „А.“ встъпило в правата на увреденото лице против причинителя на вредата.
С изпратено от дружеството писмо с изх. № Л 7512/24.11.2020 г., получено на
27.11.2020 г., придружено с цялата ликвидационна преписка по щета №
95020030100828, поканили ответната страна в седмодневен срок доброволно да им
заплати сумата в размер на 8041.77 лв., с което длъжникът изпаднал в забава на
основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД, тъй като не постъпило плащане.
Сочи се, че въз основа на депозирано от ЗАД „А.“ на 29.06.2022 г. заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответната страна, било
образувано ч.гр.д. № .../2022г. по описа на Районен съд- Несебър, по което била
издадена заповед за изпълнение. На основание чл. 415, ал. 1 от ГПК съдът е указал на
ищцовото дружество, че поради постъпило възражение от ответника може да предяви
иск в едномесечен срок. Предвид гореизложеното, се моли съда да се произнесе с
решение, с което да признае за установено, че Община Несебър дължи на ЗАД „А.“
сумата от 8041.77 лв.- главница за изплатено обезщетение, сумата от 1181.79 лв.-
мораторна лихва върху главницата за периода от 15.01.2021 г. до 29.06.2022 г., ведно
със законната лихва от датата на завеждане на производството до окончателното
изплащане на вземането, както и направените съдебноделоводни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответната страна, с който
се оспорва исковата молба като неоснователна. Навежда се неоснователност на
твърдението на ищеца за неизправност на пътното платно, която следвало да бъде
отстранена от Община Несебър. Сочи се, че с Решение № ... от протокол №
2
34/31.01.2019 г. на Общински съвет- Несебър, ул. „Отец Паисий“ била определена за
пешеходна зона, като преминаването на МПС можело да се извършва от 07.30 до 11.30
часа, без право на паркиране. Болардите били монтирани с цел ограничаване
движението на автомобили в часовете, в които не е било разрешено преминаването на
МПС. Обръща се внимание, че движението в отсечката на ул. „Отец Паисий“, от ул.
„Струма“ до ул. „Любен Каравелов“, било ограничено чрез монтираните боларди и със
забранителни знаци. В посочената отсечка бил осигурен достъп за автомобилите на
живущите на улицата без право на паркиране. Навежда се, че разстоянието от
кръстовището на ул. „Любен Каравелов“ до „В.М.“ било около 30 метра, поради което
липсвала необходимост автомобила да влиза в забранената зона. В тази връзка се сочи,
че водача на МПС-то е нарушил чл. 6, ал. 1 от ЗДвП, като не се е съобразил с пътните
знаци и маркировка. Излага се, че боларда се вдига или след като е преминал
автомобил, или след изтичане на определено време от свалянето му. Вдигането на
боларда ставало плавно и ако в близост до него има вещ или автомобил, се задействала
защита, която спирала вдигането на боларда и го прибирала в улицата. Налагало се
извод, че вдигането на боларда започнало преди автомобилът да е потеглил към ул.
„Отец Паисий“ или по време на движението към нея, но и в двата случая водача е имал
възможност да възприеме вдигането на боларда, ако е наблюдавал пътното платно.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявената претенция е с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.410, ал.1, т.2 от
КЗ вр. чл. 49 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Не се спори по делото, а това се установява и от приложената по делото полица,
че ищцовото дружество е сключило договор за застраховки „Каско“ и „Злополука“ на
МПС № ................. от 27.12.2019 г., с покрит риск клауза „П“, по отношение на лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А 6“ с рег. № ......., собственост на К.Й.А., със срок на
действие от 27.12.2019 г. до 26.12.2020 г.
Безспорно между страните, с оглед направеното и в съдебното заседание от
31.01.2023 г. изявление на ответника, е и че търсената сума, като главница, е изплатена
от застрахователя на собственика на автомобила, като обезщетение за претърпените
щети по автомобила.
Установява се от доказателствата по делото, а и от заключението на вещото лице
по съдебната автотехническа експертиза, че на 17.08.2020 г., около 13,00 ч., в гр.
Несебър, на кръстовището на ул. Отец Паисий и ул. Любен Каравелов се намирал
сочения лек автомобил, спрян на дистанция пред редицата от 3 броя боларди,
преграждащи напречно пътното платно на ул. Отец Паисий. От трите боларда крайните
два били стационарни, а средния бил подвижен, като в периода след 11,30 ч. до 07.30 ч.
на следващия ден същия се свалял с предоставени на собствениците на имоти и обекти
3
на улицата дистанционни управления. При активирането му потъвал в пътната
настилка и освобождавал платното за преминаване. Пак от експертизата, а и от
показанията на св. В., става ясно, че на 17.08.2020 г., около 13,00 ч., средния болард
бил активиран от собственичката на „В.М.“, в която В. е следвало да отседне със
семейството си на почивка. При преминаването на автомобила в някакъв момент
боларда започнал да се вдига. Настъпило съприкосновение между предната долна част
на МПС-то и боларда, вследствие на което на автомобила са били причинени сочените
в исковата молба вреди, вида и размера на които не се оспорват от ответника.
Ищецът твърди, че вина за нанесените вреди носи изцяло ответната община,
които извод съдът не се споделя по следните съображения:
Съобразно разпоредбата на чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или
по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и
договорите. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49
ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на
възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е
причинил тези вреди. В случая, за да се ангажира гаранцинно-обезпечителната
деликтна отговорност на общината по чл. 49 ЗЗД трябва да е налице виновно и
противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено
извършване на някаква работа, и причиняването на вреди, при и по повод
изпълнението й. В този смисъл в съвкупност следва да са налице елементите на
института на непозволеното увреждане, включващи деяние /действие или
бездействие/, вреда, противоправност на деянието, вина и причинна връзка между
някакво противоправно действие или бездействие на общината и настъпилите за ищеца
вреди, като последната следва да се докаже от ищеца. В настоящият казус съдът
намира, че такава връзка не се установи по делото, тъй като от събраните
доказателства не може с категоричност да се изведе извода, че вредите са настъпили
вследствие на виновно действие или бездействие от ответната страна. Безспорно по
делото е, че щетите са нанесени от съприкосновението на боларда с автомобила. По
делото няма данни или доказателства, от които да се сочи, че антипаркинг колчето е
било в неизправност. От заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че
монтираният болард /средния/ е електромеханичен, с програмируем контролер, който е
настроен извън часовата зона 07.30- 11.30 ч. автоматично да остава във вдигнато
положение. В останалият часови диапазон може да бъде спуснат в долно положение
чрез дистанционно управление. Няма пряка човешка намеса за вдигането му. Болардът
бил снабден от производителя с различни блокировки, като в зоната му на действие
4
имало изградена защита тип индуктивна рамка със зона на действие 2 метра от центъра
на боларда. Рамката била вградена в асфалта от двете страни на боларда и при
навлизане на автомобил в зоната на боларда той бил програмиран да преустанови
вдигането си и да се прибере обратно в пътното платно. Болардът бил програмиран при
свалянето му с дистанционно управление да се вдига или след преминаване на
превозното средство през зоната на боларда, или след 30 секунди, ако в зоната на
боларда няма превозно средство. По делото няма спор, че боларда е бил свален от
собственика на вила „М.“, в която е следвало да отседне св. В.. Няма данни по делото
боларда да е бил технически неизправен или по някакъв друг повод да се навежда
извод, че при активирането му не са били изпълнени някои от условията, посочени по-
горе. В този смисъл и съобразно заключението на вещите лица по двете експертизи
съприкосновението се е получило при някоя от следните хипотези:
1. Според вещото лице по СТЕ- лицето, опериращо с дистанционно управление, е
активирало прекалено рано боларда и в срока от 30 секунди управлявания от В.
автомобил не е успял да премине, или боларда е започнал да се вдига, преди
водача да е навлязъл в зоната на защита на боларда, или преди този автомобил е
преминал друг автомобил, като за В. не е останало достатъчно време да стигне до
зоната на защита на боларда.
2. Според вещото лице по САТЕ- водача на автомобила се е забавил повече от 20
секунди при потеглянето му.
В нито една от хипотезите не се сочи, че вина на настъпилото ПТП следва да
носи ответната община, тъй като удара, съответно вредите са настъпили вследствие на
действия на св. В. или на трето лице /лицето, опериращо с дистанционното
управление/. Следва да се посочи, че според органите на КАТ вината за настъпилото
ПТП е у Д.К.Х.- собственик на вила „М.“, която посредством предоставеното й от
Община Несебър дистанционно управление е активирала боларда, с което е създала
пречки за движението, вследствие на които са били причинени имуществените вреди
по автомобила. В тази връзка е било издадено против нея НП № 20-0304-
001625/08.09.2020 г. на Началник сектор към ОДМВР- Бургас, РУ-Несебър, което
същата не е обжалвала и е влязло в сила. Видно от представеното от ищеца писмо,
очевидно ответната страна е уведомила Х., че има право да получи дистанционно
управление, което да подава команда за свалянето му. На същата е било разяснено, че
вдигането на боларда се осъществява след преминаване на превозно средство през
зоната на боларда или автоматично 30 секунди след като е свален и в зоната на боларда
няма превозно средство. Запозната е била, че има изградена защита, която действа в
рамките на 1 минута от центъра на боларда, която не позволява вдигането му, когато в
зоната за защита има автомобил. Т.е. същата е била наясно с начина, по който следва
да се процедира при свалянето на боларда, знаела е за времето, за което автомобила
следва да премине и в какъв интервал действа защитата. В този смисъл съдът намира,
5
че Х. е следвало да обясни на св. В., че след активирането на боларда има 30 секунди за
преминаването му, което очевидно не е било сторено. Ето защо според настоящата
инстанция правилно органите на КАТ, единствено правоимащи да установят вината за
настъпилото ПТП, са я вменили на лицето, опериращо с дистанционното управление,
което очевидно се е съгласило с това, необжалвайки издаденото против него
наказателно постановление. Няма нормативно залегнало задължение на лицата,
поставящи боларда, да поставят табели с информация относно времето, за което следва
да се премине през ръчно свален болард.
С оглед на така изложеното съдът намира, че вредите не са настъпили
вследствие на противоправно действие или бездействие от страна на служител или
работник, за което отговорност следва да носи ответната община, т.е. липсва причинна
връзка, което прави главната, съответно акцесорната претенция, неоснователни.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, следва да бъде уважено искането на Община
Несебър за присъждане на сторените разноски, а именно: 300 лв.- възнаграждение за
вещи лица и 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „З.А.Д.А.“, ЕИК ......., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „С.К.“, № 2, против Община Несебър, представлявана от
Н.Д. в качеството му на Кмет, искове за приемане за установено съществуването на
вземане в полза на ищеца против ответника, за сумата от 8041.77 лв.- главница,
представляваща изплатено обезщетение за нанесени на лек автомобил марка „Ауди“,
модел „А 6“ с рег. № ......., собственост на К.Й.А., вреди, вследствие настъпило ПТП на
17.08.2020 г., около 13,00 ч., в гр. Несебър, на кръстовището на ул. Отец Паисий и ул.
Любен Каравелов; сумата от 1181.79 лв.- мораторна лихва върху главницата за периода
от 15.01.2021 г. до 29.06.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 04.07.2022 г. до
окончателното изплащане на сумите, за които е била издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК № 350/14.08.2022 г. по ч.гр.д. № .../2022 г. по
описа на РС- Несебър.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „А.“, ЕИК ......., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „С.К.“, № 2, да заплати на Община
Несебър, представлявана от Н.Д. в качеството му на Кмет, сумата от общо 400 лв.,
представляващи разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, пред Окръжен съд-
Бургас, считано от уведомяването на страните за изготвянето му.
6
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7