№ 21296
гр. София, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря А. А.
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20251110124884 по описа за 2025 година
Образувано е по искова молба от С. Д. К. срещу „Метро
Кеш енд Кери България“ ЕООД.
Ищецът твърди, че на 01.12.2021г. е сключил безсрочен
Трудов договор №109/01.12.2021г. с „Метро Кеш енд Кери
България“ ЕООД, с който е бил назначен на длъжност -
„Обслужващ, магазин“ –„Сътрудник Месо“. Уговорено е било
основно месечно трудово възнаграждение 1804 лева, при 8
/осем/ часов работен ден, Допълнителното възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит по 0,6% за всяка година -
0 (Нула лв.) лева, при 8 /осем/ часов работен ден, месечното
трудовото възнаграждение се изплаща еднократно в края на
месеца. Твърди, че на 19.06.2024г. е постъпил за лечение в
Медицински институт - МВР — Централна клинична база,
Клиника по нервни болести и е изписан на 23.06.24 г. На
21.06.2024г. е бил издаден Болничен лист №Е20242067757 /
21.06.2024г. от МИ на МВР, Специализирана ЛКК - ЛКК
Неврология, Клиника по неврология, съгласно Решение на
ЛКК №0000193 / 21,06.2024г., с Диагноза: „Други нарушения
на вестибуларната функция“ и „в отпуск от 19.06.2024г. до
1
08.07.2024г.“. Посочва, че на 21.06.2024г. работодателят
обжалвал Болничен лист с жалба №Е20242067757/
21.06.2024г. Сочи, че на 16.07.2024г. е бил издаден Болничен
лист №20242068091/ 16.07.2024г. от МИ на МВР,
Специализирана ЛКК - ЛКК Неврология, Клиника по
неврология, съгласно Решение на ЛКК №0000049 /
16.07.2024г. с Диагноза: „Лечение, включващо други видове
рехабилитационни процедури“ и „в отпуск от 09.07.2024г. до
05.08.2024г.“. На 30.01.2025г. получил Експертно решение
№00020 от 004 / 14042025г., изд. от Териториална експертна
лекарска комисия (ТЕЛК) при МБАЛ „Национална
кардиологична болница“ ЕАД София, с което ТЕЛК не
оправдавало дните за домашно амбулаторно лечение от
24.06.2024г. до 08.07.2024г., а оправдавало единствено дните
на болничен престой от 19.06.2024г. до 23.06.2024г. На
03.02.2025г. подал жалба до НЕЛК срещу Експертно решение
№00020 от 004/14042025г. на Териториална експертна
лекарска комисия (ТЕЛК). На 26.02.2025г. подал допълнение
към жалбата до НЕЛК срещу Експертно решение №00020 от
004/14042025г. на Териториална експертна лекарска комисия
(ТЕЛК). Твърди, че на 04.03.2025г. е била издадена Заповед
№ 592/04.03.2025г. за налагане на дисциплинарно наказание
„Уволнение“, издадена от Я. Т. - управител на магазин Метро
София, която не му била връчена редовно. В заповедта било
посочено, че е извършил нарушение на трудовата дисциплина
по чл.190, ал.1, т.2 от КТ - неявяване на работа в течение на
два последователни работни дни. Сочи, че на 16.04.2025г. е
получил Експертно решение № 00088 от 025/14.04.2025г.,
изд. от Специализиран състав на НЕЛК - Специализиран
състав по Вътрешни, Хирургични и Нервни и ССЗ, във
връзка с обжалвано ЕР №00020 /15.01.2025г. на ТЕЛК - НКБ
2214, с което е било отменено ЕР на ТЕЛК и издадено ново
решение, като е бил потвърден Болничен лист
№Е20242067757 / 21.06.2024г. С оглед на това твърди, че
извършеното уволнение е незаконосъобразно, тъй като не е
2
извършил нарушение на трудовата дисциплина. Сочи, че
Експертно решение №00020 от 004 / 14042025г., изд. от
Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) при
МБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД София не
е било влязло в сила. На следващо място счита, че Заповед №
592/04.03.2025г. за налагане на дисциплинарно наказание
„Уволнение“ не му е връчена редовно. На трето място твърди,
че работодателят не му е дал подходящ срок за писмени
обяснения преди налагането на дисциплинарното наказание.
Счита, че не е компетентен орган, който да може да тълкува
болничният лист и следвайки инструкциите на лекаря и
болничния лист не е могъл да и не е следвало да се явява на
работа през процесният период за домашно лечение. Освен
това с Експертно решение №00088 от 025 / 14.04.2025г. е бил
потвърден Болничен лист № Е20242067757/ 21.06.2024г.
Претендира и обезщетение по чл. 225, ал. 1 и 2 КТ. С оглед
гореизложеното моли за отмяната на Заповед №592 от
04.03.2025г. за налагане на дисциплинарно наказание
„Уволнение“, както и за осъждането на ответника да заплати
обезщетение при незаконно уволнение - чл. 225, ал. 1 и 2 КТ
за периода от шест месеца през, който е останал без работа,
като към датата на исковата молба от 04.03.2025г. до
02.05.2025г. са изминали два месеца и претендира
обезщетение в размер на две брутни работни заплати по
2187,75 лв. или сумата от 4375,50 лв.
След указания на съда с молба от 13.06.2025 г. ищецът е
заявил, че не поддържа всички искове.
След срока по чл. 131 ГПК е постъпила молба от
ответника, с която признава предявените искове. Моли да не
бъде осъждан за разноски, тъй като не бил дал повод за
завеждане на делото, доколкото решението за дисциплинарно
уволнение е било взето въз основа на първоначално решение
на ТЕЛК, което е било в сила. След отмяната му ищецът не
заявил желание пред работодателя да бъде отменено
3
уволнението му.
Съдът намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са кумулативно съединени искове по чл.344,
ал.1, т.1,т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
В тежест на ищеца е да докаже, че е бил назначен по
трудов договор при ответника, че ответникът е издал Заповед
№ 592/04.03.2025г. за налагане на дисциплинарно наказание
„Уволнение“., размер на брутното трудово възнаграждение за
м.02.2025г. и обстоятелството, че ищецът е останал без
работа за периода, за който се претендира обезщетение.
В тежест на ответника е да докаже, че уволнението е
законосъобразно извършено на посоченото от него
основание.
С оглед становището на ответника и на основание чл.
153 ГПК всички факти, включени във фактическите състави
на вземанията, са безспорни и не подлежат на доказване.
С оглед изричното признание на иска от страна на
ответника, по делото не се спори по основанието и размера на
предявения иск. При признание на иска по чл. 237 от ГПК
съдът постановява решението си, като в мотивите му е
достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска. Съдът намира, че в конкретния случай са
налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237,
ал.1 от ГПК.
С оглед събраните по делото доказателства, исковете се
явяват основателни, което не се оспорва от страните. Спазени
са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото
право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от
друга страна е такова, с което страната може да се
разпорежда.
С оглед направеното признание на иска, съдът намира
предявения иск за основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
4
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при
признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е
необходимо да излага мотиви за това.
На ищеца следва да се присъдят претендираните
разноски, тъй като ответникът е дал повод за завеждане на
исковете.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна
такса по исковете по сметка на съда.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, Заповед
№592 от 04.03.2025г. на “МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ
БЪЛГАРИЯ” ЕИК *********, за налагане на дисциплинарно
наказание „Уволнение“ на С. Д. К., ЕГН **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1,т. 3, вр. чл. 225,
ал. 1 КТ “МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ” ЕИК
*********, да заплати на С. Д. К., ЕГН **********, сума в
размер на 4375,50 лв. представляваща обезщетение за
времето през което е останал без работа за периода от
04.03.2025г. до 02.05.2025г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК “МЕТРО
КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ” ЕИК *********, да заплати на
С. Д. К., ЕГН **********, разноски по делото в размер на
1000,00 лв.
ОСЪЖДА “МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ” ЕИК
*********, да заплати на Софийски районен съд държавната
такса по делото в размер на 255,02 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в 2 седмичен срок от получаване на
съобщението.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6