Решение по дело №7473/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6660
Дата: 26 септември 2019 г. (в сила от 26 септември 2019 г.)
Съдия: Десислава Николаева Зисова
Дело: 20191100507473
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  Е

гр. София, …………2019 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание в състав:

Председател: Георги Иванов

        Членове: Валерия Банкова

  Десислава Зисова

 

като разгледа докладваното от съдия Десислава Зисова ч.гр.д. №7473/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

            Образувано е по жалба от М.В.К. – длъжник по изп.д. №20188410403168, срещу постановление от 11.02.2019 г. на съдебния изпълнител, с което е отказал да прекрати изпълнителното производство.

            Жалбоподателят поддържа, че преди образуване на изпълнителното дело е внесъл дължимата сума с експресен пощенски запис за взискателя. Счита, че са налице предпоставките за прекратяване на делото по реда на чл.433, ал.1 ГПК.     Взискателят оспорва жалбата. Твърди, че не е получил сумата, изпратена с пощенски запис.

            В мотивите си съдебният изпълнител поддържа, че не са предпоставките на чл.433, т.1, тъй като сумата не е изплатена на взискателя.

 

Въззивният съд намира следното:

Процесното изпълнително производство е образувано по молба на И.С.К.ООД за събиране на съдебно установено вземане срещу длъжника М.В.К.. Изпълнителният лист, приложен към молбата, е издаден въз основа на влязло в сила решение по т.д. №2581/2017 г. на ВКС за сумата от 500 лв. разноски за адвокат. Молбата за образуване на изпълнителното производство е входирана при съдебния изпълнител на 27.08.2018 г. С молба от 06.02.2019 г. длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното производство и е представил доказателства за изпратен експресен превод чрез пощенски запис до взискателя за дължимата сума от 500 лв. От представените доказателства към молбата е видно, че пощенските служители са извършили три посещения до седалището на взискателя, не са открили служител и са оставили съобщения, но на всичките три известия не се е явил служител на получателя да потърси сумата. От служебно събраната от съдебния изпълнител информация от пощенската служба – Писмо от 06.12.2018 г. се установява, че експресния поричен запис е неизплатен към 04.12.2018 г. и на е разположение за изплащане на една от двете страни – подател и получател.

С обжалваното постановление съдебния изпълнител е приел, че искането за прекратяване на изпълнителното дело е неоснователно и е отхвърлил молбата.

Обжалваният акт е незаконосъобразен. Съгласно чл.433, ал.1, т.1 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Установените в закона предпоставки за прекратяване на изпълнителното дело са налице – от длъжника е представена квитанция от пощенска служба, че сумата по изпълнителния лист е внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Обстоятелството, че към момента на постановяване на обжалвания акт, сумата все още не е изплатена, се дължи изцяло на недобросъветно процесуално поведение на взискателя – същият не е осигурил лице в седалището си, което да приема кореспонденцията, нито се е явил в пощенската служба на оставените известия, не го е направил и при връчване от съдебния изпълнител на препис от молбата на длъжника за прекратяване на делото, от която също става ясно, че сумата е внесена и е на негово разположение в пощенската станция. Ето защо съдът приема, че молбата на длъжника за прекратяване на производството е основателна и постановения отказ от съдебния изпълнител следва да се отмени.

 

По изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ постановление от 11.02.2019 г. на съдебния изпълнител по изп.д. №20188410403168, с което е отказал да прекрати изпълнителното производство по реда на чл.433, ал.1, т.1 ГПК по молба на длъжника М.В.К..

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                                                Членове: 1.

 

      2.

 

Особено мнение на съдия Валерия Банкова по чгд №7473/2019 г. по описа на СГС:

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Следователно, законът предвижда следните хипотези, при които погасяването на паричното задължение преди образуване на изпълнителното дело е основание за прекратяване на същото:

1.  представено е от длъжника доказателство, че сумата е платена на взискателя лично и той е издал разписка за това;

2. налице е разписка, че сумата е платена на взискателя чрез пощенски превод  и в нея е удостоверено получаването на превода от взискателя;

3. налице е банков документ, че сумата е внесена в банка за взискателя.

Налага се изводът, че плащане има само когато то е достигнало до взискателя или сумата по дълга да е депозирана в банка на негово разположение. Следователно, необходимо е не длъжникът да е правил многократни, но неуспешни опити да плати, а действително да е платил задължението си. Ирелевантни са обстоятелствата, че длъжникът е имал готовност и е правил опити да плати преди завеждането на изпълнителния процес, щом плащането не е извършено валидно преди образуването на изпълнителното дело. А валидно би било плащането, ако длъжникът беше внесъл дължимата парична сума по банкова сметка ***, съгласно чл.97, ал.1, изр. второ от ЗЗД, за откриването на каквато длъжникът няма нужда от съдействието на кредитора. Разпоредбата на чл.433, ал.1 от ГПК визира хипотезата, при която плащане е извършено, което в случай, че същото е станало с пощенски запис изисква доказване на получаването на сумата по записа от адресата, в противен случай плащане няма. Употребата на думите „ или внесена за взискателя  касаят възможността да се представи писмо от банка, потвърждаващо, че сумата е внесена за взискателя/ именно хипотезата на чл.97, ал.1 ЗЗД/, а не възможността сумата да бъде преведен с пощенски запис и това да бъде приравнено по последици на валидно плащане, въпреки безспорния факт на неполучаване на сумата от взискателя.

Ето защо, считам жалбата за неоснователна.

 

                                                Съдия: