Решение по адм. дело №617/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е с правно основание чл.38, ал.8 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Ж. И. Р. от [населено място], подадена чрез пълномощника й адвокат А. А. от АК-Стара Загора, против решение №ППН-01-439/2023 год. от 02.04.2025 год. на Комисията по защита на личните данни, [населено място] в частта му, с която подадената от Р. жалба с рег. №ППН-01-439/31.05.2023 год. е обявена за неоснователна по отношение действието на видеокамера №2, за която се твърди, извършване на незаконосъобразно обработване на лични данни.

В жалбата се твърди, че решението е немотивирано и необосновано, както и е незаконосъобразно, като постановено при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила в противоречие и при неправилно прилагане на материалния закон. Посочва се, че при извършената от длъжностни лица при комисията проверка на място не са събрани в цялост и анализирани обективно всичко относими доказателства и в частност тези по отношение разположението, обхвата и техническите възможности на монтираните камери за видеонаблюдение, което всъщност е довело и до издаване на оспореното решение при неизяснена фактическа обстановка, доколкото е прието, че монтираната камера №2 не обхваща част от имота на жалбоподателката и всъщност не е налице незаконосъобразно обработване на лични данни в хипотезата на осъществявано видеонаблюдение. Оспорват се изводите на административния орган, че към момента на постановяване на решението, видеонаблюдението е прекратено, т. е., че нарушението е прекратено, както и че от същото не са настъпили вреди. Като цяло се твърди се, че обработването на лични данни, посредством изградената система за видеонаблюдение и в частност камера №2 е незаконосъобразно, а от там и е недопустимо, като подробно се отрича наличието на легитимен интерес за съседа С. К. К., собственик на камерите, който да се явява в превес над интересите на жалбоподателката, чиито права се твърдят за нарушени – правото на личен живот и свободното, и необезпокоявано ползване на частната й собственост от самата нея, семейството й, близките и приятелите й. От съда се иска отмяна на решението в оспорената му част, алтернативно, установяването на нарушение по смисъла на Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. или връщане на делото като преписка на административния орган с конкретни указания за спазване на материалния и процесуален закон. Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски и възнаграждение за един адвокат.

В открито съдебно заседание, редовно и своевременно призована, жалбоподателката не се явява, като се представлява от пълномощника си по делото, който поддържа изцяло депозираната пред съда жалба, като се навеждат допълнителни доводи в подкрепа на изложената по делото основна защитна теза. Прави се възражение за прекомерност на претендираното за присъждане адвокатско възнаграждение от страна на заинтересованата по делото страна С. К. К..

Ответникът по делото – Комисия за защита на личните данни, редовно и своевременно призован не се явява и не се представлява, като чрез представено писмено становище от процесуалния си представител – главен юрисконсулт Н. оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана. Излагат се доводи за валидността на оспореното решение и за издаването му при спазване и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и при липса на съществени нарушения на процесуалните правила в провелото се пред КЗЛД административно производство. Оспорват се изцяло твърденията, съдържащи се в депозираната пред съда жалба, като чрез просторно изложени по същество съображения се подкрепя крайният извод за неоснователност на подадената пред комисията жалба по отношение действието на монтираната камера №2. Аргументирано се заявява приложението в случая на чл. 6, § 1 , б. „е“ от Регламент /ЕС/ 2016/679, като основание за обработване на данните чрез осъществяваното видеонаблюдение от камера №2. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – С. К. К., собственик на част от съседния на жалбоподателката имот и на монтираните камери, както и ответник в провелото се производството пред КЗЛД, редовно и своевременно призован не се явява, като се представлява от пълномощника си адвокат С. Н. от АК-София. Изразява се становище за правилност и законосъобразност на оспорената част от решението на комисията, като се излагат съображения в защита наличието на легитимен интерес на администратора и обработващ личните данни, доколкото в действителност е налице реална заплаха за собствеността, живота и здравето му, както и тези на семейството му. Претендират се сторените по делото разноски – заплатено възнаграждение за един адвокат.

В допълнително представените писмени бележки, излага допълнително доводи за неоснователност на депозираната жалба, като твърди, че същата е самоцелна, инкорпориращи изводи, отклоняващи се от действителното положение, установено по безспорен начин. Видеозаснемането на територията на разглежданите имоти, се реализира при изрично поставени на две места обозначителни знаци. Налице са няколко граждански производства между страните с правно основание чл.109 от Закона за собствеността, както и наказателни такива по чл.323 от НК и т.н. Тези обстоятелства не 8са спорни между страните, поради което и живота и здравето на С. К. са били сериозни застрашени. Това предполага, че монтирането на камерите е в съответствие с приложимия регламент конкретни, изрично указани и легитимни цели. Що се отнася до техническите характеристики на камера №2, то обхвата й е малък и в него не попадат публични площи. По този тази начин е спазен и другия принцип – свеждане на данните до минимум. Въз основа на подробно изложени доводи, е направено искане за потвърждаване на решението на комисията за защита на лични данни.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Административно производство пред КЗЛД е образувано във връзка с препратено по компетентност постановление за отказ да се образува досъдебно производство по описа на РП-Стара Загора, включително жалба и материали по преписка УРИ №1959000-4584/07.03.2023 год., по описа на 01 РУ-Стара Загора, регистрирани в КЗЛД с №ППН-01-439/31.05.2023 г. В самата жалба /лист 28-гръб-29/ се съдържат твърдения за незаконосъобразно обработване на личните данни, на жалбоподателката Ж. Р., от страна на лицето С. К., чрез извършване на видеонаблюдение, посредством монтирана, на метална лайсна, на тераса, на третия, последен етаж в северната част на съседната от север на нейния имот сграда видеокамера. Според Р. устройството е инсталирано по начин, по който навлиза по височина в пространството над собствения й имот и притежава съответните технически характеристики да идентифицира лица и обекти на цялата територия на същия този имот, което съществено нарушава правата й. Към жалбата е приложен снимков материал, разкриващ конкретното местоположение на въпросната камера. Към изпратените по компетентност материали е налице дадено сведение от К., чрез което същият не отрича наличието на камера, поставена в собствения му имот, като твърди, че същата е насочена да наблюдава оградата на имота и стопанската постройка в него, а не имота на съседите му.

С оглед изясняване на обстоятелствата по жалбата, на основание чл.26 от АПК е уведомен ответника в развилото се пред комисията производство – С. К. /лист 34/, като на основание чл.36 от АПК му е указано да представи писмено становище, както и относимите за случая доказателства.

С рег. №ППН-01-439#2 от 16.08.2023 год. от страна на С. К. в КЗЛД е постъпило писмено становище /лист 36 и сл./. В представеното становище се съдържа подробна информация по отношение факти и обстоятелства, свързани както със собствеността и местонахождението на сградата на която е монтирана визираната в жалбата камера, характеристиките на последната, в т. ч. начина на закрепване и обхват на видеонаблюдение, така и по отношение причините за извършваното видеонаблюдение – влошени междусъседски отношения и в частност твърдения за посегателства върху собствеността на ответника от страна на Р. и семейството й, изразяващи се в самоволно разрушаване на масивна ограда между двата съседни имота и разрушаване на част от друга постройка, собственост на К. и находяща се в продължение на граничната линия между имотите. В тази връзка се визира образувана прокурорска преписка, както и други административни и съдебни производства. Изтъква се, че в действителност е налице законово основание за обработване на лични данни, като самото обработване е законосъобразно и допустимо по смисъла на Регламент /ЕС/ 2016/679. Изцяло се отричат твърденията на жалбоподателката за извършване на целенасочено видеонаблюдение на територията на собствения й имот. Посочва се също, че е налице и втора монтирана камера на западната фасада, на сградата, като и тя е поставена с единствена цел заснемане на собствения на К. имот.

Със заповед №РД-15-500/11.10.2023 год. на председателя на КЗЛД /лист 49 гръб/ е наредено на служители на комисията да извършат проверка по спазване и прилагане на Регламент /ЕС/ 2016/679 и ЗЗЛД на С. К. във връзка с обработване на лични данни на физически лица, посредством система за видеонаблюдение, изградена в поземлен имот, находящ се в [населено място].

С писмо изх. №ППН-01-439(2023)#4 от 07.03.2024 год. на председателя на КЗЛД К. е уведомен за това, че на 25.03.2024 год. в 11.00 ч. ще бъде открита процедура по извършване на проверка във връзка с подадената от Р. жалба, като с писмото му е указано, че следва да окаже необходимото съдействие на проверяващия екип. Като приложение е изпратен и въпросник, който е следвало да бъде попълнен и върнат към комисията. От отговорите във визирания въпросник е видно, че според К. основанието за извършване на видеонаблюдението е свързано с изпълнение на задача от обществен интерес, както и да бъде защитен жизненоважен негов интерес по повод опазване правото му на собственост от неправомерни посегателства, като в подкрепа на това посочва висящи производства пред ОП-Стара Загора и РП-Стара Загора. Заявява отново, че наблюдението е основно над собствения му имот, като засяга малка част от съседния с цел обезпечаване на доказателствата от извършени посегателства. Обработването било изцяло съобразено с чл.5 от Регламент /ЕС/ 2016/679. Системата била изградена през месец април-май 2023 год., лично от него, и се състояла от две самостоятелни IP камери свързани към интернет, без връзка помежду си. Подробно са представени описание и технически спецификации на техниката в т.ч. са предоставени екранни разпечатки от онлайн магазин, предлагащ същите артикули с посочени спецификации, особености и цени.

На 25.03.2024 год. проверяващият екип е извършил посещение на място на посочения адрес, за което е съставен констативен протокол от същата дата, подписан от проверяващите и от С. К. /лист 54 - гръб/, в който са отразени установени от проверяващите обстоятелства и към който е приложен снимков материал. По делото е наличен констативен акт с рег. индекс ППН-02-221 от 05.04.2024 год. /лист 48 и сл./, изготвен от проверяващия екип и подписан от неговия ръководител и член, съдържащ обобщение и анализ на данните, фактите и обстоятелствата от извършената цялостна проверка, а именно:

На посочения в жалбата адрес се намирал поземлен имот, състоящ се от дворно място и изградени в него две сгради-триетажна жилищна сграда с по един апартамент на етаж и двуетажна къща. К. бил собственик на апартамент в жилищната сграда и двуетажната постройка. Имотът на Р. граничил от северна страна, като двата имота са разделени от масивна тухлена ограда, както и от къщата, собственост на К., чиято северна страна била точно на границата между двата имота. Системата за видеонаблюдение се състояла от 2 бр. камери /с детайлно описани в акта технически спецификации/, като двете са независими една от друга и се наблюдават и управляват чрез отделни софтуерни приложения. Видно от описанието, камерите имат възможност за промяна на обхвата на видеонаблюдение, доколкото могат да бъдат завъртани във всички посоки в т. ч. и когато бъде включена автоматична функция за проследяване, посредством съответното софтуерно приложение. Системата осъществявала запис и съхранение на видеокадри на карта-памет за срок около 15 дни, като след това записите автоматично се изтривали по реда на постъпването им. Достъп до системата имал само К., който е неин собственик и съответно той я е монтирал. Камера №1 била монтирана на метална конструкция на обща тераса, на третия етаж, на жилищната сграда и заснема северната част от двора на имота, къщата на К. и оградата към имота на жалбоподателката. Камера №2 също е монтирана на метална конструкция, на третия етаж и заснема покрива на къщата на К. и малка част от двора на Р.. В акта е посочено, че „при проверка на най-стария запис от камерите се констатира, че Камера №2 е заснемала къщата и двора на имота на жалбоподателката“. Отбелязано е, че посредством системата биха могли да се обработват лични данни на физически лица и в двата имота, като системата не позволява идентификация на физически лица, както и лицево разпознаване. В имота не се извършвала охрана от друго ФЛ/ЮЛ по реда на ЗЧОД. Установени са налични информационни стикери, предупреждаващи за осъществяването на видеонаблюдение на адреса. От страна на С. К. не са били предоставени документи по повод обработването на лични данни, чрез изградената система.

В хода на производството с нарочно писмо е изискана информация от РП-Стара Загора във връзка с прокурорска преписка 11652/2021 год. по описа на РП-Стара Загора в отговор на което е получен отговор, че разследването по образуваното досъдебно производство не е приключено, поради което не може да бъде предоставен копие от заключителен прокурорски акт. Предмет на производството е самоволното, но незаконосъобразно събаряне на ограда между двата имота.

В хода на производството от страна на К. са представени допълнителни доказателства в т. ч. нотариален акт, скица на парцела, съдебно решение по гр. дело №20235530104534 по описа на РС-Стара Загора за 2023 год., медицинска епикриза и др. Представено е и допълнително становище, в което отново се твърди наличието на предпоставките за законосъобразното обработване на лични данни.

КЗЛД се е произнесла с нарочно решение, обективирано в протокол №25 от заседание, проведено на 20.06.2024 год. /лист 125 и сл./ за допустимост на жалбата, конституирала е страните и е определила дата за разглеждане на жалбата по същество. На проведено на 29.01.2025 год. заседание на КЗЛД, обективирано в протокол №4 от същата дата /лист 132 и сл./, жалбата е разгледана по същество, като на заседанието е присъствал пълномощника на С. К., комуто е дадена възможност за доказателствени искания и обяснения.

Въз основа на така проведеното административно производство, КЗЛД е постановила частично оспореното понастоящем решение №ППН-01-439/2023 год. от 02.04.2025 год. /лист 20-25/, като на основание чл.38, ал.3 от ЗЗЛД в т.2 от диспозитива му е обявила жалбата на Ж. Р. срещу С. К. за неоснователна в частта й досежно поставената камера №2. С решението, жалбата по отношение камера №1 е обявена за основателна, като в тази връзка за установено нарушение на чл.5, §1, буква „в“ от Регламент /ЕС/ 2016/679, на основание чл.58, §2, буква „б“ от регламента комисията е наложила корективна мярка - официално предупреждение на С. К., че операциите по обработване на данни чрез камера №1 са нарушили разпоредбите на действащото законодателство.

В решението детайлно се възпроизвежда фактическата обстановка установена в хода на провелото се пред КЗЛД административно производство в т. ч. и констатациите на проверяващия екип, обективирани в издадения констативен акт, които се възприемат изцяло от административния орган. В решението са описани и анализирани всички приложени доказателства в т. ч. и представения снимков материал. Чрез решението се възприема приложението на чл.6, §1, б.„е“ от Регламент /ЕС/ 2016/679 по отношение обработването на лични данни и от двете камери. Подробно се извършва анализ за наличието, съответно липсата на законово основание и допустимост на извършването обработване на лични данни, като се установява наличието на изрично определени легитимни цели за обработването на лични данни, а от там се определя за наличен и легитимен интерес, а именно: защита собствеността, живота и здравето на администратора на лични данни, който интерес е обоснован от образуваната прокурорска преписка №11652/2021 год. по описа на РП-Стара Загора. Изследвайки изходните образи на видеокамерите и най-старите им съществуващи към датата на извършване на проверката на място записи /за камера №1 от 14.03.2024 год., а за камера №2 от 12.03.2024 год./, комисията е достигнала до извода, че видно от най-стария запис за камера №1, наблюдението обхваща значителна част от двора на жалбоподателката, включително входната врата и стълбите пред нея, поради което, независимо от наличието на легитимен интерес е налице непропорционално обработване по смисъла на чл.5, §1, б.„в“ от регламента и жалбата в тази й част се явява основателна. По отношение камера №2 се посочва, че същата заснема покрива на къщата на К. и малка част от двора на жалбоподателката, поради което следва да се приеме, че видеонаблюдението се осъществява в имот, собствен на К. и при това от голяма височина. В обхвата на камера №2 не попадали публични площи. При тези мотиви и при наличието на легитимен интерес за К. е прието, че жалбата по отношение тази камера е неоснователна. Комисията посочва също, че по отношение установеното нарушение /камера №1/ същото е прекратено и от него не са настъпили вреди, като излага подробни съображения по отношение налагането на корективната мярка по чл. 58, §2, буква „б“ от регламента.

Видно от доказателствата по административната преписка решението е изпратено и връчено на страните в административното производство, като в частност на жабоподателката Ж. Р. то е връчено на 08.04.2025 год., видно от приложените по делото на л.122 обратна разписка. Жалбата срещу оспорената му пред съда част е подадена чрез лицензиран пощенски оператор на 22.04.2025 год., видно от поставеното на пратката пощенско клеймо.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима за разглеждане по същество, като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване. Жалбата е подадена и в законоустановения срок, видно от приложените по делото доказателства, обсъдени от съда по-горе.

Разгледана по същество, подадената жалба е основателна, предвид следните съображения:

Приложимата правна уредба във връзка със защитата на личните данни, твърдение за нарушение при обработването на които определя предмета на повдигнатия пред съда правен спор, се съдържа в Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 год., относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО /Общ регламент относно защитата на данните/, пряко приложим в държавите членки, считано от 25.05.2018 год., както и в Закона за защита на личните данни.

Съгласно чл.6, ал.1 от ЗЗЛД /ДВ, бр.17 от 2019 год./ КЗЛД е постоянно действащ независим надзорен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на Регламент /ЕС/ 2016/679 и на ЗЗЛД. Комисията изпълнява задачите, вменени и по смисъла на по чл. 57 от Регламент /ЕС/ 2016/679, като производството по жалби срещу актове или действия на администратор на лични данни е разписано в чл. 38 и сл. от ЗЗЛД, съответно в Глава четвърта, Раздел II от Правилника за дейността на комисията за защита на личните данни и нейната администрация /Правилникът/. КЗЛД разполага с определена оперативна самостоятелност, като в съответствие с предоставените й функции преценява кое от корективните правомощия по чл. 58, § 2 от регламента да упражни. Преценката следва да се основава на съображенията за целесъобразност и ефективност на решението при отчитане особеностите на всеки отделен случай и степента на засягане на интересите на конкретното физическо лице – субект на данни, както и на обществения интерес.

С оглед изложеното, частично оспореното в настоящото производство решение №ППН-01-439/2023 г. от 02.04.2025 год. е издадено от компетентен административен орган – КЗЛД в съответствие с предоставените му правомощия по чл. 38, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗЛД във връзка с чл. 40, ал. 1 и 3 от Правилника.

Административният акт е постановен и в предписаната от закона форма – писмено решение, в което са посочени мотивите – фактически и правни основания, поради които жалбата на Ж. Р. е приета за основателна в едната й част по отношение действието на камера №1 и съответно за неоснователна в частта й по отношение действието на камера №2 – оспорваната в случая част от решението. Просторно са обсъдени всички фактически установявания, наведените от страните съображения, както и правната регламентация на спорните обществени отношения. Изложени са формираните от органа изводи, като им е придадена и съответстваща законова квалификация.

Редът за провеждане на производството по разглеждане на жалби на физически лица е детайлизиран в Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация. Решението е постановено след като е дадена възможност на страните да изразят становище и представят писмени доказателства, както и след разглеждане на жалбата по същество в открито заседание, което апропо е прието единодушно от членовете на административния орган. Правилно също така КЗЛД е конституирала страните в развилото се пред нея производство, като същевременно им е предоставена възможност за ефективна защита. Както ЗЗЛД, така и Правилникът задължават комисията да извърши всички необходими процесуални действия по проверка редовността, допустимостта и основателността на искането на сезиращото лице. В тази връзка и съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от Правилника за изясняване на фактите и обстоятелствата по постъпила жалба комисията може да възложи извършването на проверка, събирането на доказателства или искане на становища от трети лица при условията на АПК и съобразно правомощията си по чл. 58, § 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679. С оглед това целесъобразно комисията е назначила извършването на проверка на място с цел установяване дали в действителност на посочения в жалбата адрес е изградена система за видеонаблюдение и ако да, то какви са нейните технически и функционали характеристики, налице ли е и ако да, законосъобразно ли е обработването на лични данни чрез способа на видеонаблюдение. В действителност видно от приложените по делото констативен акт и протокол, е установено наличието на такава система, състояща се от 2 бр. самостоятелни една спрямо друга видеокамери, управлявани дистанционно. Проверяващите очевидно са имали достъп до системата в т. ч. и до инсталираните, вероятно на мобилния телефон на К. софтуерни приложения – факт, в подкрепа на който са и приложените по преписката снимки, визуализиращи обхвата и насочеността на всяка от камерите. Подробно е описано точното местоположение на устройствата, съответно обектите, които попадат в обхвата на всяко едно от тях към момента на проверката, като в тази връзка е представен снимков материал, наименуван „изходен образ“. Налице са и конкретни екранни снимки от софтуерните приложения на мобилния телефон. Тези фактически установявания са възприети безкритично, с малки стилистични и смислови поправки от административния орган, като са възпроизведени почти дословно в оспореното понастоящем решение. Именно на база така приетите факти и обстоятелства КЗЛД е формирала своите изводи.

Съдът счита, че с оглед изложените мотиви на органа, съобразени с наличните по административната преписка доказателства е налице допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, свързано с неспазване на чл.35 и 36, ал.1 от АПК, според нормите на които индивидуалният административен акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на лицата, като доказателствата се събират служебно от административния орган.

В случая не може да бъде изцяло отречено, че КЗЛД, спазвайки принципа на служебното начало в административния процес, чиито пряко проявление е и разпоредбата на чл.36, ал.1 от АПК е положила усилия да събере доказателства за относимите за случая факти и обстоятелства, което както бе вече отбелязано е и в унисон с нормата на чл.38, ал.2 от Правилника. Съдът обаче приема, че по административната преписка липсват достатъчно доказателства относно действителните технически и функционали характеристики на системата за видеонаблюдение, а от там и нейните възможности, доколкото административният орган е възприел в решението си, че обхватът и на двете камери /в частност на камера №2/ може да бъде променян включително и чрез задействане на автоматична функция за проследяване, а същевременно при формиране на крайния си извод е отчел единствено изходните образи и най-старите съхранявани записи, които очевидно сочат за позициониране на камерите в една от възможните посоки. Това в случая обаче не води до категоричен извод, че макар и въпросната камера №2 към момента на проверката в действителност да обхваща определена част от имота на жалбоподателката, то не е възможно обхватът й да е бил променян и да бъде променен за в бъдеще по начин, заснемащ и различна част от същия имот. В подкрепа на последното, по мнение на съда, съобразно приложения снимков материал, по отношение и на двете камери се наблюдава съществена разлика между изходните образи и визуализацията от най-старите налични записи, като това разминаване се отразява именно в обхвата на заснемане, т. е. досежно зоните на наблюдение. Независимо, че към момента на извършване на проверката образът на камера №2 всъщност обхващат малка част от имота на Р. /мнение на органа/, по преписката не са събрани достатъчно доказателства, които да изключат възможността в даден момент и при определени условия този обхват да бъде разширен и реално да е разширяван във времето, при все че така възможност обективно съществува. С оглед все пак задължителния характер на частично оспореното решение спрямо страните в административното производство и съобразявайки принципите на съразмерност, последователност и предвидимост при упражняване на властническите правомощия от административните органи, съдът намира, че формираният в оспорената част от акта извод за неоснователност на жалбата по отношение камера №2 не е обусловен в достатъчна степен от максимално обективни фактически установявания, а по-скоро от евентуални предположения, базирани на непълно изясняване и анализиране на относимите за случая обстоятелства.

Във връзка с горното съдът приема, че КЗЛД, с оглед специфичната функционална компетентност, която законът й придава, в случая не притежава необходимите познания, които да обусловят направените в крайна сметка изводи. Такива познания не притежава и никое от лицата, назначени да извършват проверка по случая-същите по-скоро заемат чисто аналитични, изпълнителски административни длъжности. Съгласно чл.39 във връзка с чл.37 от АПК значимите факти и обстоятелства се установяват чрез всякакви средства, които не са забранени със закон, като в това число са включени и заключения на вещи лица. С оглед спецификата на използваните в случая методи за обработване на лични данни, а именно чрез изградена система за видеонаблюдение, предполагаща изследване на автоматично средство, чрез което се обработват данните и отричайки категорично наличието на специални знания на административния орган в тази област, съдът намира, че установяването на относимите факти и обстоятелства и възникнали въпроси е можело да бъде извършено и от компетентно, вещо лице, чиято експертиза да спомогне и категорично да обуслови направените от КЗЛД правни изводи. Данни за подобни действия, както и доказателства в тази насока по делото липсват, като с оглед указаната на страните по делото доказателствена тежест, съдът счита, че до приключване на съдебното дирене по делото, описаните факти и обстоятелства остават неизяснени и недоказани от ответната страна.

Така, в оспорената си част решението е издадено без да бъдат изяснени изцяло всички факти и обстоятелства, релевантни за случая, като административният орган е възприел изцяло фактическите установявания на проверяващия екип, без да извърши задълбочена и обективна, собствена проверка и анализ на относимите факти и обстоятелства от гл. т. техническите и функционални характеристики и възможности на съществуващата система за видеонаблюдение - право, което законът не му отрича, а напротив – вменява, с оглед разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от Правилника . Описаните по-горе, допуснати нарушения на административнопроизводствените правила са такива, които съдът квалифицира като съществени, доколкото са се отразили върху съдържанието и разпоредителната част на крайния акт, т. е. при недопускането им би се установила различна фактическа обстановка и материалноправни основания за издаване на решение с различен от посочения в т. 2 диспозитив. Неизпълнението на задълженията по чл.35 и чл.36, ал.1 от АПК е достатъчно оспореният акт да бъде отменен, като постановен при непълно изяснена фактическа обстановка.

Така допуснатите съществени процесуални нарушения са довели и до нарушаване на материалния закон, тъй като неправилно са приложени разпоредбите, съдържащи материалните предпоставки за законосъобразно обработване на лични данни съгласно чл.5 и сл. от регламента.

Съгласно легалното определение на §1, т.1 и т.4 от ДР на ЗЗЛД, по смисъла на този закон „лични данни“ e понятието по чл. 4, т. 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679, а „обработване“ е понятието по чл.4, т.2 от Регламент /ЕС/ 2016/679. Според чл.4, §1 от регламента „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано /“субект на данни“/; физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. §2 на чл. 4 от регламента гласи, че „обработване“ означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. Съгласно константната практика на Съда на Европейския съюз система за видеонаблюдение с камера трябва да се квалифицира като обработване на лични данни с автоматизирани средства, когато инсталираният диспозитив позволява записването и съхраняването на лични данни, като изображения, позволяващи идентифицирането на физически лица /т. 35 от Решение от 11.12.2019 год. по дело С-708/18/, какъвто безспорно и настоящия случай.

В §1, т.2 от ДР на ЗЗЛД е предвидено, че по смисъла на този закон „администратор“, с изключение на администратора по глава осма, е понятието по чл.4, т.7 от Регламент /ЕС/ 2016/679, а съгласно т.3 от §1 на ДР на ЗЗЛД „обработващ лични данни“ е понятието по чл.4, т.8 от регламента. Съответно според чл.4, §7 и §8 от Регламент /ЕС/ 2016/679 „администратор“ означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка. "Обработващ лични данни" означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която обработва лични данни от името на администратора. В този смисъл, за да носи отговорност едно лице за обработване на личните данни на друго лице в нарушение на ЗЗЛД и Регламент /ЕС/ 2016/679, то лицето използващо „неправомерно“ данните следва да има качеството „администратор“ или „обработващ лични данни“. Това произтича и пряко от разпоредбата на чл. 5, § 2 от посочения регламент, в който е заложено, че администраторът носи отговорност и е в състояние да докаже спазването на § 1, който именно се приема за нарушен в процесния случай.

Така, извършената съвкупност от действия от заинтересованото в настоящото съдебно производство лице- С. К. К., съответно ответник в провелото се пред КЗЛД административно производство, попада в понятието „обработва“, съгласно легалната му дефиниция в чл.4, §2 от Регламент /ЕС/ 2016/679, следователно административният орган, както вече беше отчетено по-горе, правилно е [жк], като администратор на лични данни по смисъла на цитираната правна уредба.

Регламент /ЕС/ 2016/679 въвежда седем основни начала, принципи, които следва да бъдат спазвани, през целия жизнен цикъл на личните данни-от тяхното създаване, до тяхното унищожаване, които съответно се съдържат в чл. 5 от регламента: 1. принцип на законосъобразност, добросъвестност и прозрачност /§ 1, б. „а“/; 2. ограничаване на целите /§ 1, б. „б“/; 3. свеждане на данните до минимум /§ 1, б. „в“/; 4. точност /§ 1, б. „г“/; 5. ограничение на съхранението /§ 1, б. „д“/; 6. цялостност и поверителност /§ 1, б. „е“/ и 7. отчетност /чл. 5, § 2/. Принципите следва да бъдат спазвани кумулативно, като неспзването дори само на един от тях е основание за носенето на отговорност.

Елементът на законосъобразност, сочи, най-общо, че обработването трябва да е в съответствие със закона, като в контекста на защитата на личните данни, този елемент от първия принцип изисква преди всичко наличието на правно основание за обработване на данните по смисъла на чл.6 и 9 от регламента, т. е. обработването ще бъде законосъобразно само в случаите, когато е налице поне едно от разписаните в чл.6, §1 и в чл.9, §2 и 4 хипотези или условия за допустимост. От своя страна последните са алтернативни, което означава, че за да е налице валидно правно основание за обработване е достатъчно да бъде приложена само една от тях. Добросъвестността и прозрачността, като елементи от първия принцип са взаимно свързани, като и двата са дължими по отношение субекта на данни и изискват от администратора данните да бъдат обработвани честно и открито/. Добросъвестността предполага коректно поведение от страна на администратора и полагане на дължимата грижа от негова страна, за да бъдат обработвани данните правилно и правомерно, при спазване изискванията на закона и на добрите нрави, както и съобразно очакванията на субекта на данните. Изискването за прозрачност е свързана пряко с изграждането на доверие у физическите лица, по отношение процесите по обработване на данните от страна на администратора или по друг начин казано: този елемент от първия принцип, предполага всяка информация и комуникация със субектите във връзка с операциите по обработване да бъде разбираема.

Предотвратяване на безконтролното обработване на данните предполага целите, за които те се обработват да бъдат дефинирани, преди да започне процеса по тяхното събиране, като в това се състои втория въведен принцип – ограничаване на целите. Дефинирането на целта като цяло се явява съществено, тъй като именно тя е определяща за вида на операциите по обработване на данните и естеството на данните, които ще се обработват. В случая и само за пример, несъвместима цел би било по-нататъшно обработване на данните от видеозаписи, ако администраторът е обявил с поставени информационни табели, че видеонаблюдението се осъществява единствено с охранителна цел, а в същото време той ползва записите за публично оповестяване на ежедневните дейности на своите съседи.

Съдът възприема, че всяка отделна цел, за която се обработват личните данни следва да почива поне на едно правно основание от изброените в чл.6, §1 и в чл.9, §2 и 4 от регламента, като това обаче не отменя задължението на администратора да обработва данните в съответствие с принципите, заложени в чл. 5 от същия регламент. В конкретния случай С. К. претендира, че обработването на данните е законно на основание чл. 6, § 1, б. "е" от Регламент /ЕС/ 2016/679, според който обработването е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия: обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете. Тази разпоредба предвижда три кумулативни условия, за да бъде обработването на лични данни законосъобразно, а именно, първо администраторът или третото лице, или третите лица, на които се разкриват данните, следва да преследват законни интереси, второ, обработването на личните данни да е необходимо за целите на преследваните законни интереси и трето, основните права и свободи на лицето, ползващо се от защитата на данните, да нямат преимущество върху преследваните законни интереси. При визираното условие за допустимост на обработването не съществува презумпция за законосъобразност, както е в случаите по чл.6, §1, б.„а“-„г“ от регламента, а е необходимо да се намери баланса между законния /легитимен/ интерес на администратора и интереса или основните права и свободи на физическото лице, за което се отнасят данните, като наличието на законен интерес се явява само отправна точка. Именно при извършването на тази оценъчна дейност следва да бъдат взети предвид много фактори: естеството на интереса, въздействието на обработването за целите на постигане на интереса /в т. ч. самият начин на обработване, разумните очаквания на субекта, чиито данни се обработват, положението на субекта/, гаранциите, които администраторът за предотвратяване на неблагоприятното въздействие върху правата и свободите на субекта и пр.

Изложеното дотук не е самоцелно, а идва за да онагледи неправилното и непоследователно приложение на относимите материални норми от страна на административния орган, което е изцяло в следствие и на допуснатите от него нарушения на административнопроизводствените правила.

В действителност, в своето решение КЗЛД възприема, че целите, за които се извършва обработването на лични данни, посредством камера №2, са легитимни, законни, конкретни, изрично указани, обуславят и са в защита на признат легитимен интерес на администратора на лични данни, който легитимен интерес – защита на собствеността, имуществото и живота му, с оглед налични данни по административната преписка има преимущество пред интересите или основните права и свободи на субектите на данните. При това заключение са взети предвид и отчетени от органа, въведените организационни и информационни мерки при извършване на обработването, даващи в определена степен гаранции за намаляване негативното въздействие върху физическите лица. Нещо повече, КЗЛД като цяло приема наличието на посочения легитимен интерес не само по отношение, камера №2, а и по отношение на камера №1. В тази връзка не се установява нарушение на принципите съдържащи се в чл.5, §1, б.„в“ от регламента /свеждане на данните до минимум/ по отношение обхвата на камера №2, като съответно такова нарушение се констатира по отношение камера №1.

Така, предвид неизследваните технически и функционални възможности и на двете камери, по никакъв начин не се обосновава извод, защо са налице предпоставки за допустимо и законосъобразно обработване на лични данни от камера №2, от гл. т. на нейното позициониране и обхват, докато подобно е отречено за камера №1. В тази връзка следва да се отбележи, че необосновани и неправилни са съображенията на органа, че тъй като същата тази камера №2 заснема само малка част от имота, то обработването на лични данни е законосъобразно и пропорционално, а още повече, че видеонаблюдението се осъществявало от голяма височина, като тук резонно възниква въпросът, защо подобен довод не се навежда по отношение камера №1, която всъщност е монтирана на същата височина. В случая изискуемата от закона оценка на баланса на интересите при осъществяване на видеонаблюдение от камера №2 не е извършена обективно и адекватно от органа, като почти безкритично се формира извод за липса на нарушение. Съдът не счита за релевантно съображението, че от значение за преценката относно законосъобразността на обработването на лични данни е минималната възможност за допускане на нарушение от гл. т. размерите на обхванатия от видеонаблюдението обект/площ, доколкото законовите принципи установяват точни положения и не могат да бъдат тълкувани разширително. Крайно неясно остава на какъв принцип е прието, че заснемането на голяма част от двора на Р., стълбите към входа и самия вход е незаконосъобразно, а заснемането на по-малка част от имота /камера №2/ е законосъобразно. В тази връзка е необходимо да се посочи, че балансът между легитимния интерес на администратора и интереса, и основните права, и свободи на Р. е анализиран при изначална липса на достатъчно изходни данни /фактически установявания/, което е довело и до неправилно прилагане на материалния закон, доколкото преценката за наличие на визираното от К. законосъобразност на обработването на лични данни е формирана едностранчиво и при необосновано отричане на факти от обективната действителност. Наличието на реална, обективна и в достатъчна степен мотивирана преценка, предполага и наличието на увереност у административния орган досежно всички релевантни факти и обстоятелства, което само по себе си изключва повърхностното изследване и представянето на неаргументирани и непълни отговори във връзка с възникналите по конкретния случай въпроси с правно значение.

Съгласно изложените аргументи и при липса на различни фактически установявания от съществуващите, следва да се приеме, че издавайки своето решение №ППН-01-439/2023 год. от 02.04.2025 год. в частта му, с която подадената от Ж. Р. жалба с рег.№ППН-01-439/31.05.2023 год. е обявена за неоснователна по отношение действието на видеокамера №2, за която се твърди, извършването на незаконосъобразно обработване на лични данни, КЗЛД, [населено място] е постановила един незаконосъобразен административен акт, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно прилагане и в противоречие с материалноправните разпоредби. С оглед на това и съобразно правомощията на съда по смисъла на чл.172, ал.2 във връзка с чл.173, ал.2 от АПК решението следва да бъде отменено в оспорената му част. Преписката следва да бъде върната на компетентния административен орган за ново произнасяне по подадената от Ж. И. Р. жалба с рег. №ППН-01-439/31.05.2023 год. по отношение действието на камера №2 при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

При този изход на делото в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, представляващи заплатена държавна такса от 10.00 лв. и договорено, и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв.

С оглед изхода на делото, не се следват разноски в полза на заинтересованото лице С. К. К., като в тази връзка съдът не дължи и произнасяне по отношение направеното възражение за прекомерност на претендираното от него, като заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 38, ал. 8 от ЗЗЛД, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Ж. И. Р. от [населено място] решение №ППН-01-439/2023 год. от 02.04.2025 год. на Комисията по защита на личните данни, [населено място] в частта му, с която подадената от Р. жалба с рег. №ППН-01-439/31.05.2023 год. е обявена за неоснователна по отношение действието на видеокамера №2, за която се твърди, извършване на незаконосъобразно обработване на лични данни.

ВРЪЩА преписката на административния орган – Комисията по защита на личните данни, [населено място] за ново произнасяне по подадената от Ж. И. Р. жалба с рег. №ППН-01-439/31.05.2023 год., при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Комисията по защита на личните данни, [населено място], [улица]да заплати на Ж. И. Р., [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], №*** сумата от 410.00 лв. /четиристотин и десет лева/, представляващи разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.