Решение по дело №15236/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 93
Дата: 9 януари 2023 г. (в сила от 9 януари 2023 г.)
Съдия: Елена Димитрова Розалинова
Дело: 20211110215236
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА
при участието на секретаря Ц.С.К.
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно
наказателно дело № 20211110215236 по описа за 2021 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 21-ви състав, в откритото съдебно заседание на
двадесет и седми септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА РОЗАЛИНОВА


При участието на секретаря Ц.К. като разгледа докладваното от съдия Елена Розалинова
НАХД № 15236 по описа на Софийския районен съд, Наказателно отделение за 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното:


Производството е по реда на член 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „З.А.“ ЕООД срещу наказателно постановление № 23-2100006 от
12.10.2021 година на Директора на ДИТ-Софийска област, с което на „З.А.“ ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 лева за нарушение на член 62, ал.1 във
връзка с чл.1, ал.2 от КТ. Жалбоподателят чрез адвокат Ж. претендира, че не е установено
извършването на вмененото нарушение, тъй като лицето е извършвало дейност по
граждански договор. Претендират разноски.
Въззиваемата страна чрез юрисконсулт И. оспорва жалбата и претендира юрисконсултско
1
възнаграждение.
Софийският районен съд след като обсъди доводите в жалбата, с оглед на събраните по
делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са налице
основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа
обстановка:
На 10.04.2021 година между „Г.С.И.“ ЕООД в качеството на възложител и „З.А.“ ЕООД в
качеството на изпълнител е сключен договор за изпълнение на СМР в апартамент 38, ет.6 в
град София, кв.“Манастирски ливади-Запад“, ул. „Родопски Извор“ № 104. На 31.08.2021
година свидетелката М. В.-М., на длъжност главен инспектор при ДИТ-СО заедно със свои
колеги извършила проверка на място в обекта по спазване на трудовото законодателство. На
място бил заварен Я.Н.Н., който извършвал разтоварване на плоскости гипсокартон и ги
пренасял до апартамент 38. В попълнена писмена декларация Н. посочил, че работи като
общ работник от 31.08.2021 година в „З.А.“ ЕООД с работно време от 09 до 16.00 часа с
един час почивка и уговорено възнаграждение 50 лева като декларирал, че няма почивен ден
и няма сключен трудов договор. За извършената проверка бил съставен протокол за
проверка № ПР2128817 от 09.09.2021 година. До приключване на проверката от
дружеството бил представен граждански договор от 31.08.2021 година с Я. Н. с предмет
„пренасяне на строителни материали от ул.“Родопски извор № 104, кв.“Манастирски
ливади-Запад“, район „Витоша“ до ап.38, находящ се в жилищна сграда на горепосочения
адрес“ срещу възнаграждение от 50 лева за един ден. Към гражданския договор е приложена
и разписка, че възнаграждението е изплатено след приемане на работата на 31.08.2021
година.
Бил съставен АУАН № 23-210006 от 09.09.2021 година за нарушение на член 62, ал.1 вр.с
чл.1, ал.2 от КТ. Въз основа на АУАН било издадено обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена от АУАН, протокол за
извършена проверка от 09.09.2021 година, показанията на актосъставителя М.В., договор за
възлагане на СМР, писмена декларация от Я. Н. от 31.08.2021 година, граждански договор
от 31.08.2021 година с приложена разписка за заплащане на уговореното възнаграждение от
същата дата.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените от администрацията
АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се
отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от
материално компетентни лица по смисъла на закона – Заповед № З-0058 от 11.04.2014 и №
З-0025 и З-0024 от 08.01.2019 година на Изпълнителния директор на ГИТ.
АУАН и НП са издадени в рамките на давностните срокове по член 34 от ЗАНН.
2
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Трудовото правоотношения се регламентира императивно в писмена форма ( член 62, ал.1
от КТ). Трудовият договор трябва да бъде подписан от двете страни и работодателят в 3-
дневен срок от сключването му изпраща уведомление до съответната ТД на НАП (член 62,
ал.3 от КТ). При постъпването на работника на работа, за да изпълнени вменените му
задължения, работодателят е длъжен да му предостави копие от сключения трудов договор и
от уведомлението, подадено до съответната ТД на НАП. Освен това, за работодателя
съществува и едно негативно задължение – да не допуска работника да престира работна
сила, без да са му представени цитираните документи (член 63, ал.2 от КТ). Тази разпоредба
има императивен характер и не може да бъде дерогирана по волята на страните по трудовия
договор.
Трудовите правоотношения и гражданските правоотношения, при които се полага труд, са
различни. Те се отличават по своя предмет. Най-общо тази разлика е в това, че при
трудовото правоотношение се дължи престиране на работната сила на работника или
служителя в рамките на определено работно време и при спазване на трудовата дисциплина,
а при гражданското правоотношение, се дължи престиране на резултат от труда. В
настоящия случай съдът намира, че се касае за еднократно възлагане на определен обем
работа, а именно пренасяне на гипсокартон до етаж 6, ап.38 на проверявания обект срещу
еднократно възнаграждение от 50,00 лева за конкретния ден, в който е следвало да бъде
престиран резултатъ – 31.08.2021 година. Неправилно е интерпретирано от АНО, че
смисълът на волеизявлението на лицето в писмената декларация е, че му се заплащат 50 лева
„на ден“, което предполага периодичност на престациите на труд. Лицето е посочило, че
дължимото възнаграждение е 50,00 лева, което не може да се тълкува в смисъл, че сумата се
дължи за повече от един ден работа, още повече, че самият характер на извършваната
дейност – разстоварване на пренасяне на плоскости гипсокартон предполага еднократно
изпълнение на възложената работа съобразно уговореното в гражданския договор.
Обстоятелството, че изпълнението на работата е лимитирано в определен часови диапазон и
че лицето има право на почивка от един час през деня също не прави гражданското
правоотношение трудовоправно. Освен естеството на работата и уговореното и еднократно
заплатено обезщетение, аргумент за това е и обстоятелството, че Я. Н. е посочил, че не му се
полагат почивни дни. Не за всяко лице, заварено да полага труд на обект на работодателя
без наличието на сключен трудов договор, може автоматично да се презюмира, че работи по
трудово правоотношение, а не за извършването на определен обем работа по граждански
договор. Ирелевантно за характера на правоотношението по предоставяне на работна сила е
дали върху изплатеното възнаграждение е начислен и заплатен данък по ЗДДФЛ.
На основание член 63д, ал.1 от ЗАНН с оглед изхода на спора на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева, който се явява и
минималният такъв съобразно разпоредбите на член 18, ал.2 във връзка с член 7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 09.04.2001 година за определяне на минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
3
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-2100006 от 12.10.2021 година на Директора на
ДИТ-Софийска област, с което на „З.А.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер
на 2 500,00 лева за нарушение на член 62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА ДИТ-Софийска област да заплати на „З.А.“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от
400,00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София
на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4