Р Е Ш
Е Н И Е
Номер тринадесети април Година 2020 С.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийският окръжен
съд, Наказателно
отделение, Втори въззивен състав
На трети февруари Година
2020
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. БОРЯНА ГАЩАРОВА
Секретар Вероника Димитрова
Прокурор Таня Коцева
Като разгледа докладваното от съдията Николова
В.н.о.х. дело № 641 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл. 318 и сл. НПК, образувано по въззивна жалба, подадена от адв. А.Н. –
служебен /резервен/ защитник на подсъдимия Г.П.Г. срещу присъдата, постановена
по н.о.х.д. № 265/17 г. по описа на Районен съд – Е. П..
С обжалваната присъда
първоинстанционният съд е признал подсъдимия Г.П.Г. за виновен по повдигнатото
му обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, за което му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца и на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС е постановено наказанието да се
изтърпи при първоначален строг режим.
С присъдата са
групирани на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК наказанията,
наложени на подсъдимия по н.о.х.д. № 40/2012 г. по описа на РС – Е. П. и по
настоящото дело, като е определено и наложено за изтърпяване общо наказание
лишаване от свобода за срок от две години, което на основание чл. 57, ал. 1, т.
2, б. „б“ ЗИНЗС е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим. На
основание чл. 25, ал. 2 НК при изпълнение на наложеното общо наказание лишаване
от свобода е приспадната изтърпяната част от наказанията, включени в
съвкупността, както и времето, през което подсъдимият е бил с мярка за
неотклонение „задържане под стража“ и времето, през което е бил задържан по
НПК, ЗМВР или друг закон.
С присъдата са
групирани на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК наказанията,
наложени на подсъдимия по н.о.х.д. № 112/2012 г. и по н.о.х.д. № 9/2013 г. и
двете по описа на РС – Е. П., като е определено и наложено за изтърпяване общо
наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, което на основание чл.
57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС е постановено да се изтърпи при първоначален
строг режим. На основание чл. 25, ал. 2 НК при изпълнение на наложеното общо
наказание лишаване от свобода е приспадната изтърпяната част от наказанията,
включени в съвкупността, както и времето, през което подсъдимият е бил с мярка
за неотклонение „задържане под стража“ и времето, през което е бил задържан по
НПК, ЗМВР или друг закон.
С присъдата са групирани
на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК наказанията, наложени на
подсъдимия по н.о.х.д. № № 372/2016 г., 420/2017 г. и 23/2018 г., всички по
описа на РС – Е. П., като е определено и наложено за изтърпяване общо наказание
лишаване от свобода за срок от седем месеца, като към определеното общо
наказание лишаване от свобода е присъединено на основание чл. 25, ал. 1, вр.
чл. 23, ал. 3 НК и наказанието глоба в размер на 200 лв. Постановено е на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС наказанието лишаване от свобода да
се изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл. 25, ал. 2 НК при
изпълнение на наложеното общо наказание лишаване от свобода е приспадната
изтърпяната част от наказанията, включени в съвкупността, както и времето, през
което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“, мярка
за процесуална принуда „Задържане за срок от 72 часа“ с постановление на РП Б.
от 07.07.2017 г. и задържане по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР със заповед
№ 262 зз-336/06.07.2017 г.
Подсъдимият е осъден
да заплати на И.С.И. *** на основание чл. 45 ЗЗД сумата в размер на 1 800 лв.
за претърпени имуществени вреди, както и да му заплати сумата в размер на 800
лв. за разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Подсъдимият е осъден
да заплати по сметка на РС – Е. П. сумата в размер на 72 лв., представляваща
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Недоволен от присъдата
е останал подсъдимият и неговият защитник, който в срока по чл. 319, ал. 1 НПК е подал жалба.
С жалбата и допълнителното писмено изложение към нея, депозирани от служебния
защитник адв. А.Н., се предявява искане за отмяна на присъдата и постановяване
на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невинен по повдигнатото
му обвинение и да се отхвърли изцяло предявения граждански иск. Това искане се
поддържа с довод за недоказаност на обвинението, като в тази връзка се твърди,
че първият съд е изградил своите фактически констатации и изводи, поставени в
основата на извода му за виновността на подсъдимия, на базата на показанията на
пострадалия и на свидетеля Г., без да ги обсъди задълбочено и същевременно
неоснователно е дискредитирал показанията на свидетелите М. В., Д. Г. и И.Г..
При условия на
евентуалност се претендира несправедливост на наложеното наказание и се
поддържа искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане
на първоинстанционния съд поради допуснати процесуални нарушения, без конкретно
да се сочат такива.
Представителят на С.о.п.
оспорва жалбата. Поддържа становище да се
потвърди обжалваната присъда като правилна, законосъобразна и обоснована.
Счита, че първият съд е направил обстоен и задълбочен анализ на събраните
доказателства и е изложил убедителни аргументи кои от тях кредитира изцяло и
кои отхвърля и защо, като правилно не е дал вяра на показанията на свидетелите
М. В., Д. Г. и И.Г.. По отношение на определеното и наложено наказание
поддържа, че същото е справедливо и е близо до законовия минимум, поради което
не са налице основания за намаляването му. Намира, че извършеното групиране на
наказанията, наложени на подсъдимия е правилно и законосъобразно.
Повереникът на частния
обвинител и граждански ищец И.И. - адв.
З. Г. – намира въззивната жалба за неоснователна, моли да се потвърди присъдата
изцяло.
Служебният защитник
адв. А. Н. поддържа жалбата с доводите, изложен в нея.
Подсъдимият поддържа становището на своя
защитник и моли да бъде оправдан.
С. окръжен съд, след като
провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:
При съблюдаване на процесуалните
правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство,
първият съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи
по фактите, значими за правилното решаване на делото. Съвкупният им анализ
установява фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт и възприета и изложена от първоинстанционният съд в мотивите
на обжалваната присъда. Въззивната инстанция изцяло се съгласява с фактическите
констатации на първия съд, които са доказателствено обосновани и убедително аргументирани,
и поради това счете, че не се налага подробното им преповтаряне.
От събраните и надлежно проверени в хода на проведеното съдебно следствие в
първоинстанционния съд доказателства се установява следното:
Подсъдимият Г.П.Г. е роден на *** г. в гр. С. и живее в гр. Е. П., на ул. „**********“
№ *. Има основно образование, не е женен и е осъждан. Живее в къща на посочения
адрес съвместно със семействата на двамата си братя, като обитава първия етаж
от къщата, а всички общо ползват дворното място. Подсъдимият се занимава с
отглеждане на животни и е известен с прякора „Ш.“.
Подсъдимият Г. Г. и свид. Д. С. се познавали покрай конни състезания. На
28.08.2013 г. подсъдимият се обадил по телефон на свид. Д. С. и му казал, че
продава микробус за 2 000 лева, трябвали му спешно пари и ако познава
някой, който търси такъв, да го свърже с него.
Свид. Д. С. се сетил за своя приятел и бивш колега от ДЛС „В.“ – свид. И.С.И.
***, който търсел подобен автомобил и го уведомил за тази оферта, като му
казал, че може да отиде още същата вечер. Свид. И.И. взел телефонния номер на
подсъдимия и казал на свид. Д. С., че ще отиде да види автомобила на следващия
ден.
На следващия ден /29.08.2013 г./ свид. И.И. *** с личния си автомобил м.
„Тойота Корола“. От с. Ч. взел своя приятел – свид. М. И. Г., за да шофира
автомобила му обратно в случай, че вземе микробуса. Двамата пристигнали в гр. Е.
П.. При влизане в града свид. И.И. се обадил на телефонния номер на подсъдимия,
като се уговорили подсъдимият да ги чака близо до едно кафене. Срещнали се и
подсъдимият завел свид. И.И. и свид. М. Г. до дома си и им показал бял микробус
- товарен автомобил марка „Ситроен“ с
рег. № ******. Свид. И. И. огледал микробуса и решил да го закупи. Двамата с
подсъдимия се споразумели за продажна цена от 2 300 лева. Свид. И.И. в
присъствието на свид. М. Г. дал на подсъдимия пари в размер на 1 800 лева,
в банкноти от по 100 лева и по 20 лева, като се разбрали остатъкът от 500 лева
да се плати при прехвърлянето на автомобила /при подписването на договора за
продажба/. Подсъдимият казал, че ще предаде микробуса на свид. И.И., но първо
трябва да закара багажа, който се намирал в него, до съседно село, а те да го
изчакат за 20 минути.
Свидетелите И.И. и М. Г. отишли да
пият кафе в заведение в града. Изчакали и след около 40-50 минути свид. И.И.
започнал да звъни на подсъдимия, но телефонът му бил изключен. По-късно на
телефона си свид. И. получил електронно съобщение, че телефонът на подсъдимия е
включен. Тогава свид. И.И. се свързал с него, а той му казал, че е възникнал
някакъв проблем и ще му закара микробуса направо в гр. П. Свидетелите И.И. и М.
Г. отишли отново до къщата на
подсъдимия, но подсъдимият не бил там, нямало го и микробуса, след което
двамата си тръгнали.
На следващия ден свид. И.И. отново позвънил на подсъдимия и го попитал:
„Извъртя ли ме?“, а последният му казал: „Какво ще ми направиш?“.
В следващите дни свид. И.И. бил на работа, поради което подал заявление за
случая до началника на РУ МВР-Е. П. на 02.09.2013 г.
След като разбрал за случая, свид. Д. С. се обадил на подс. Г. Г., казал
му, че свид. И.И. е полицай, затова да му закара микробуса или да му върне
парите. Подсъдимият казал, че ще закара микробуса направо в гр. П..
Установява се, че свид. Б. А. и съпругата му продали процесния микробус на
свид. Д. Ц. Г. – съпруга на свид. И.П.Г., който е брат на подсъдимия, като
договорът за продажба е сключен на 05.06.2013 г. в предвидената форма за
валидност – с нотариално удостоверени подписи на страните, - но към момента на
инкриминираното деяние автомобилът все още не е бил регистриран на името на
купувача - свид. Д. Ц. Г.. Промяната в регистрацията на микробуса е била
извършена със заявление от 05.03.2014 г., подадено от свид. Д. Ц. Г..
В хода на разследването подсъдимият е разпознат по категоричен начин от
пострадалия И.И. и свид. М. Г. .
Подсъдимият е осъждан многократно. От приложената справка за съдимост се
установява, че той е осъждан с четиринадесет отделни присъди за различни
престъпления, както следва:
1. С присъда, постановена по н.о.х.д. № 9/88 г. по описа на РС – Е. П.,
влязла в сила на 25.06.1988 г., с която му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от една година, чието изпълнение е отложено за срок от две
години за престъпление по чл. 256, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, извършено на
22.11.1987 г.;
2. С присъда, постановена по
н.о.х.д. № 7/89 г. по описа на РС – Е. П., влязла в сила на 20.04.1989 г., с
която му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и три
месеца при условията на чл. 23 НК за две престъпления от общ характер, извършени
на 19.06.1988 г.
На основание чл. 25, вр. чл. 23 НК са групирани наказанията наложени с
присъдата по н.о.х.д. № 9/88 г. по описа на РС – Е. П. и с присъдата по
н.о.х.д. № 7/89 г. по описа на РС – Е. П., като е наложено общо наказание
лишаване от свобода за срок от една година и три месеца;
3. С присъда, постановена по н.о.х.д. № 16/89 г. по описа на РС – Е. П.,
влязла в сила на 27.06.1989 г., с която му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от една година и шест месеца за престъпление по чл. 251 НК,
извършено на 11.11.1988 г.;
4. С присъда, постановена по н.о.х.д. № 18/92 г. по описа на РС – Е. П.,
влязла в сила на 24.06.1993 г., с която му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от четири години при условията на чл. 23 НК за три престъпления
от общ характер, извършени съответно на 26.03.92 г., 05.04.92 г. и на 10.06.1993
г.;
5. С присъда, постановена по н.о.х.д. № 3159/99 г. по описа на РС – С. ,
влязла в сила на 01.11.1999 г., с която му е наложено наказание глоба в размер
на 600,00 лв. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, извършено на 01.07.1999 г.;
6. С присъда, постановена по н.о.х.д. № 9/95 г. по описа на РС – Е. П.,
влязла в сила на 09.01.2001 г., с която му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от две години за престъпление по чл. 261, ал.1, вр. чл. 26, ал.
1 НК, извършено през м. август – октомври 1992 г.
На основание чл. 25, вр. чл. 23 НК са групирани наказанията наложени с
присъдата по н.о.х.д. № 18/92 г. по описа на РС – Е. П. и с присъдата по
н.о.х.д. № 9/95 г. по описа на РС – Е. П., като е наложено общо наказание
лишаване от свобода за срок от четири години, увеличено на основание чл. 24 НК
с девет месеца на четири години и девет месеца;
7. С присъда, постановена по н.о.х.д. № 81/03 г. по описа на РС – Е. П.,
влязла в сила на 09.12.2004 г., с която му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от четири месеца за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК,
извършено на 23.09.2003 г.;
8. С присъда, постановена по н.о.х.д. № 266/08 г. по описа на РС – Е. П.,
влязла в сила на 23.10.2008 г., с която му е наложено наказание пробация за
престъпление по чл. 195, вр. чл. 18, ал. 1 НК, извършено на 13.02.2008 г.;
9. С присъда, постановена по н.о.х.д. № 112/12 г. по описа на РС – Е. П.,
влязла в сила на 12.04.2012 г., с която му е наложено наказание пробация за
престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, извършено на 22.03.2012 г.
С определение, постановено по ч.н.д. № 244/2014 г. по описа на ОС-С.,
влязло в сила на 17.10.2014 г., наложеното наказание пробация по н.о.х.д. № 112/12
г. по описа на РС – Е. П. е заменено с наказание лишаване от свобода за срок от
три месеца и 19 дни;
10. Със споразумение по н.о.х.д. № 9/13
г. по описа на РС – Е. П., одобрено на 21.01.2013 г., с което му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца за престъпление по чл. 215,
ал. 1 НК, извършено на 06.11.2012 г.;
11. С присъда, постановена по н.о.х.д. № 40/12 г. по описа на РС – Е. П.,
влязла в сила на 05.12.2014 г., с която му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от две години за престъпление по чл. 209, ал.1, вр. чл. 26, ал.
1 НК, извършено в периода 11.11.2010 г. – 19.11.2010 г.
На основание чл. 25, вр. чл. 23 НК са групирани наказанията наложени с
присъдата по н.о.х.д. № 40/12 г. по описа на РС – Е. П. и със споразумението по
н.о.х.д. № 112/12 г. по описа на РС – Е. П., като е наложено общо наказание
лишаване от свобода за срок от две години.
- с определение, постановено по ч.н.д. № 73/2015 г по описа на РС – Е. П.,
влязло в сила на 08.07.2015 г., са групирани на основание чл. 25, вр. чл. 23 НК
наказанията, наложени: със споразумението по н.о.х.д. № 112/12 г. по описа на
РС – Е. П. - пробация, заменено с лишаване от свобода за срок от три месеца и
19 дни с определение, постановено по ч.н.д. № 244/2014 г. по описа на ОС-С.; със
споразумение по н.о.х.д. № 9/13 г. по описа на РС – Е. П. и с присъдата по
н.о.х.д. № 40/12 г. по описа на РС – Е. П., като е наложено общо наказание
лишаване от свобода за срок от две години;
12. Със споразумение по н.о.х.д. № 372/16 г. по описа на РС – Е. П.,
одобрено на 31.10.2017 г., с което му е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от четири месеца за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, извършено на 13.10.2016
г.;
13. Със споразумение по н.о.х.д. № 420/17 г. по описа на РС – Е. П.,
одобрено на 05.12.2017 г., с което му е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от седем месеца за престъпление по чл. 325, ал. 5 НК, извършено на 06.07.2017
г.;
- с определение от 05.12.2017, постановено по н.о.х.д. № 420/17 г. по описа
на РС – Е. П., влязло в сила на 21.12.2017 г., са групирани на основание чл.
25, вр. чл. 23 НК наказанията, наложени със споразумението по н.о.х.д. № 420/17
г. по описа на РС – Е. П. и споразумението по н.о.х.д. № 372/16 г. по описа на
РС – Е. П., като е наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от седем
месеца;
14. Със споразумение по н.о.х.д. № 23/18 г. по описа на РС – Е. П.,
одобрено на 11.09.2018 г., с което му е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от седем месеца и глоба в размер на 200 лева за престъпление по чл.
343в, ал. 2 НК, извършено на 22.05.2017 г.;
- с определение от 11.09.2018 г., постановено по н.о.х.д. № 23/18 г. по
описа на РС – Е. П., влязло в сила на 27.09.2018 г., са групирани на основание
чл. 25, вр. чл. 23 НК наказанията, наложени със споразумението по н.о.х.д. №
372/16 г. по описа на РС – Е. П., със споразумението по н.о.х.д. № 420/17 г. по
описа на РС – Е. П. и споразумението по н.о.х.д. № 23/18 г. по описа на РС – Е.
П., като е наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от седем месеца,
към което е присъединено и наказанието глоба в размер на 200 лв.
Изложената фактическа обстановка е изводима и подкрепена изцяло от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Първият съд е извършил задълбочен
и прецизен доказателствен анализ, като в съответствие с изискванията на чл.
305, ал. 3 НПК е посочил изчерпателно доказателствените средства, обосновали
фактическите му констатации, констатирал е противоречията в тях и е изложил
аргументирани съображения кои от тях приема и кои отхвърля и защо.
Доказателствата са анализирани поотделно и във връзка помежду им, и в
съответствие с действителното им съдържание, без да се допуска извращаването им
или превратното им тълкуване.
Първоинстанционният
съд е изложил аргументирани и логически издържани съображения защо е дал изцяло
вяра на показанията на пострадалия И.И. и на свидетелите М. Г. , Д. С. и Б. А..
Показанията на посочената група свидетели правилно са били оценени като
логически последователни, напълно кореспондиращи помежду си и кореспондиращи с
останалите писмени доказателства по делото, поради което правилно са ползвани
при постановяване на присъдата. Напълно несъстоятелни са доводите на защитата,
че при описаните по-горе обстоятелства свид. М. Г. обективно не е могъл да възприеме предаването
на парите от свид. И.И. на подсъдимия, конкретния им размер и номиналната
стойност на банкнотите. Напротив свидетелят твърди, че е възприел всички тези
обстоятелства непосредствено, тъй като е бил там, а следователно е имал
обективна възможност да възприеме тези обстоятелства в детайлите, в които ги
възпроизвежда.
Правилно са
дискредитирани показанията на свидетелката М. В. в частта им, че е имало
случай, когато тя видяла подсъдимият да спори с друг човек в двора, но не чула
какво си говорят, а на следващия ден е разбрала от подсъдимия за какво е бил
спорът. Тези показания са лишени от каквато и да било конкретика относно време,
съдържание на разговора, лицето, с което е спорил подсъдимия, поради което в
тази им част показанията на свид. М. В. не могат да бъдат отнесени към
инкриминираното деяние.
Правилно, в
съответствие с действителното им съдържание и с правилата на формалната логика
са анализирани и показанията на свид. Д. Г. и И.Г., като първият съд напълно
обосновано ги е кредитирал в частта им относно обстоятелствата, свързани със
закупуването на микробуса, тъй като в тези части показанията им се потвърждават
от приложените по делото писмени доказателства и кореспондират на показанията
на свид. Б. А.. В останалата им част показанията на тези свидетели остават
изолирани, а и непроверими, поради което и при отчитане близките им родствени
връзки с подсъдимия правилно са били отхвърлени като несигурни. Впрочем внимателният
прочит на показанията на тези двама свидетели налага извод, че те не съдържат
данни, които да разколебават обвинението, нито пък могат да бъдат отнесени в
подкрепа на обясненията на подсъдимия.
Напълно изолирани, а и
логически недостоверни, са обясненията на подсъдимия, че свид. И. е искал да
закупи от него нафта, а пък той не се занимавал с продажба на нафта и нямал
такава, но въпреки това подсъдимият му оставил туби и варели. В тази насока първият
съд е изложил задълбочен и прецизен анализ, към който въззивният съд няма какво
да добави.
При установената
фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил правилни изводи
относно наличието на съставомерните обективни и субективни признаци на
престъплението по чл. 209, ал. 1 НК.
За да е осъществен състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 НК, деецът
трябва да е въвел пострадалия в заблуждение или да е поддържал това
заблуждение, при форма на вината пряк умисъл, със специалната цел да набави за
себе си или за друго лице имотна облага и в резултат на това пострадалият да се
е разпоредил с имуществото си, като действията по въвеждане и поддържане на
заблуждението и настъпилия вредоносен резултат трябва да стоят в
причинноследствена връзка. Първоинстанционният съд е изложил изчерпателни
правни съображения относно осъществяването на обективните и субективни признаци
на престъплението, с които настоящата инстанция изцяло се съгласява.
Фактите по делото сочат по несъмнен начин, че подсъдимият е възбудил
заблуждение у пострадалото лице – свид. И.И., че ще му продаде товарен
автомобил /микробус/ марка „Ситроен“ с рег. № ****** и е поддържал това
заблуждение у него, без да има намерение в действителност да го направи. Именно
тези измамливи действия на подсъдимия са мотивирали пострадалия да му даде сумата
в размер на 1 800 лева, с което подсъдимият е причинил на пострадалия
имотна вреда в размер на 1 800 лева и е получил за себе си имотна облага –
пари в размер на 1 800 лева. А че действията на подсъдимия са били
измамливи, т.е., че той не е имал изначално намерение да прехвърли
собствеността върху процесния автомобил на свид. И.И., се потвърждава от
установеното, че той не е бил собственик на автомобила, за което според
обстоятелствата, установени по делото, той е имал ясно изградени субективни
представи, съзнавал е че автомобилът е чужд, а не негов и поради това обективно
не е могъл да се разпореди с вещта, което също е съзнавал. Изложената
фактология обективира пряк умисъл у подсъдимия за извършване на деянието – той
е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. От
субективна страна е действал със специфичната цел да набави за себе си имотна
облага.
За извършеното престъпление по чл.
209, ал. 1 НК се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от една до шест
години, като първият съд е наложил наказание лишаване от свобода за срок от
една година и осем месеца.
При индивидуализацията на наказанието „лишаване
от свобода“ първоинстанционният съд правилно е отчел като отегчаващо
обстоятелство тежко обремененото съдебно минало на подсъдимия, което значително
утежнява и степента на обществена опасност на личността на дееца и правилно е
приел, че не се установяват смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства.
При определяне вида и размера на наказанието
първият съд основателно е дал приоритет на целите на личната превенция, поради
което отмереното наказание се явява адекватно на целите по чл. 36 НК - да
въздейства поправително и превъзпитателно спрямо подсъдимия към спазване на
законите, да въздейства предупредително върху него и да му отнеме възможността
на върши други престъпления. Същевременно наложеното наказание удовлетворява
целите на генералната превенция - да въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
Съвкупната оценка на
установените релевантни към индивидуализацията на наказанието на подсъдимия
факти не сочи смекчаващи отговорността му такива, което от своя страна прави
неприложима разпоредбата на чл. 55 НК.
Същевременно
неоснователно е искането, заявено с жалбата, за намаляване размера на наказанието
лишаване от свобода. За да може да се коригира размера на наказанието, следва
преди всичко да установи, че то е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал.
5, т. 1 НПК - очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и
дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на
целите на наказанието. В случая тези условия не са налице. Намаляването размера на наказанието не би съответствало на установените отегчаващи
отговорността обстоятелства и най-вече не би било съответно на целите на
личната превенция, тъй като към момента на извършване на деянието подсъдимият е
бил вече осъждан с десет отделни присъди и наложените му дотогава наказания не
се го възпрели да извършва други престъпления, за които впоследствие е бил
осъден, вкл. и престъплението по настоящето дело.
Правилно е определен и
първоначалния режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, съобразно
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС, а имено строг режим.
При извършената
въззивна проверка на обжалваната присъда съдът констатира, че първият съд
неправилно е приложил разпоредбата на чл. 25, вр. чл. 23 НК за групиране на
наказанията на подсъдимия, а именно наложеното по настоящето дело и по
предходни негови осъждания.
С присъдата са
групирани на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК наказанията,
наложени на подсъдимия, както следва:
- по н.о.х.д. №
40/2012 г. по описа на РС – Е. П. и по настоящото дело, като е определено и
наложено за изтърпяване общо наказание лишаване от свобода за срок от две
години, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС е постановено да
се изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл. 25, ал. 2 НК при
изпълнение на наложеното общо наказание лишаване от свобода е приспадната изтърпяната
част от наказанията, включени в съвкупността, както и времето, през което
подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и времето,
през което е бил задържан по НПК, ЗМВР или друг закон;
- по н.о.х.д. №
112/2012 г. и по н.о.х.д. № 9/2013 г. и двете по описа на РС – Е. П., като е
определено и наложено за изтърпяване общо наказание лишаване от свобода за срок
от осем месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС е
постановено да се изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл. 25,
ал. 2 НК при изпълнение на наложеното общо наказание лишаване от свобода е
приспадната изтърпяната част от наказанията, включени в съвкупността, както и
времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под
стража“ и времето, през което е бил задържан по НПК, ЗМВР или друг закон и
- по н.о.х.д. № №
372/2016 г., 420/2017 г. и 23/2018 г., всички по описа на РС – Е. П., като е
определено и наложено за изтърпяване общо наказание лишаване от свобода за срок
от седем месеца, като към определеното общо наказание лишаване от свобода е
присъединено на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 3 НК и наказанието
глоба в размер на 200 лв. Постановено е на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.
„б“ ЗИНЗС наказанието лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален строг
режим. На основание чл. 25, ал. 2 НК при изпълнение на наложеното общо
наказание лишаване от свобода е приспадната изтърпяната част от наказанията,
включени в съвкупността, както и времето, през което подсъдимият е бил с мярка
за неотклонение „задържане под стража“, мярка за процесуална принуда „Задържане
за срок от 72 часа“ с постановление на РП Б. от 07.07.2017 г. и задържане по
реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР със заповед № 262 зз-336/06.07.2017 г.
Първоинстанционният
съд е формирал първата и третата съвкупности от престъпления, като правилно е
определил и съответното общо наказание за тях.
Неправилно е формирана
втората съвкупност от престъпления, тъй като престъплението, за което
подсъдимият е бил осъден по н.о.х.д. № 9/2013 г. по описа на РС – Е. П., е
извършено на 06.11.2012 г., т.е. след като е бил осъден с влязла в сила на
12.04.2012 г. присъда, постановена по н.о.х.д. № 112/2012 г. по описа на РС – Е.
П.. Второто престъпление – това, за което подсъдимият е осъден по н.о.х.д. №
9/2013 г. по описа на РС – Е. П., е в съотношение на рецидив с предходното
престъпление, за което е осъден по н.о.х.д. № 112/2012 г. по описа на РС – Е.
П., поради което и правилата по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК за
групиране на наказанията по тези две осъждания са неприложими, а съответно
наложените наказания следва да се търпят отделно.
Тук следва да се
отбележи, че фактът на осъждането по н.о.х.д. № 112/2012 г. по описа на РС – Е.
П. не се променя с последващата замяна на първоначално наложеното с присъдата
наказание пробация с наказание лишаване от свобода, т.е. подсъдимият се счита
за осъждан с влизане в сила на присъдата – 12.04.2012 г., а не на съдебният
акт, с който е заменено наложеното наказание пробация с лишаване от свобода – в
случая определение, постановено по
ч.н.д. № 244/2014 г. по описа на ОС-С., влязло в сила на 17.10.2014 г.
Установените осъждания
на подс. Г. Г. обективират усложнена форма на престъпна дейност по смисъла на
чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, при която осъждането му за престъплението
по настоящето дело налага преразглеждането на въпроса за групиране на
наказанията, които са му наложени по н.о.х.д. № № 112/12 г., 9/13 г., 40/12 г.,
372/16 г., 420/17 г., 23/18 г., всички по описа на РС – Е. П. и по настоящето
дело.
Възможни са три
варианта на групиране, като най-благоприятният за подсъдимия е този, при който
се формират две съвкупности от престъпления, за които може да се наложи съответно
общо наказание по правилата на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК:
- първата съвкупност
се формира от престъпленията, за които е осъден с присъда по н.о.х.д. № 40/12
г. по описа на РС – Е. П., влязла в сила на 05.12.2014 г., с която му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години за престъпление,
извършено в периода 11.11.2010 г. – 19.11.2010 г. и престъплението по
настоящето дело, извършено на 29.08.2013 г., за което му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца, като се определи общо
наказание лишаване от свобода за срок от две години;
- втората съвкупност
се формира от престъпленията, за които е осъден: със споразумение по н.о.х.д. №
372/16 г. по описа на РС – Е. П., одобрено на 31.10.2017 г., с което му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца за
престъпление, извършено на 13.10.2016 г.; със споразумение по н.о.х.д. № 420/17
г. по описа на РС – Е. П., одобрено на 05.12.2017 г., с което му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от седем месеца за престъпление,
извършено на 06.07.2017 г. и със споразумение по н.о.х.д. № 23/18 г. по описа
на РС – Е. П., одобрено на 11.09.2018 г., с което му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от седем месеца и глоба в размер на 200 лева за
престъпление, извършено на 22.05.2017 г., като се определи общо наказание
лишаване от свобода за срок от седем месеца, към което се присъедини по
правилата на чл. 23, ал. 3 НК и наказанието глоба в размер на 200 лева;
- наказанието,
наложено по н.о.х.д. № 112/12 г. по описа на РС – Е. П. следва да се изтърпи
отделно;
- наказанието,
наложено по н.о.х.д. № 9/13 г. по описа на РС – Е. П. следва да се изтърпи
отделно.
Установеният
най-благоприятен за подсъдимия вариант за групиране на наказанията, изисква да
се изтърпят отделно наказанията, наложени по н.о.х.д. № 112/12 г. и по н.о.х.д.
№ 9/13 г. и двете по описа на РС – Е. П., неправилно групирани по правилата на
чл. 25, вр. чл. 23 НК от първоинстанционния съд и води до утежняване правното
положение на подсъдимия. В случая въззивната инстанция е възпрепятствана да
извърши ново групиране на наказанията и да упражни правомощията си по чл. 337,
ал. 2, т. 1 НПК, тъй като това ще доведе до увеличаване наказанието на
подсъдимия, което е недопустимо поради липса на съответен протест и съответна
жалба от частния обвинител и граждански ищец, съгласно изричната разпоредба на
чл. 337, ал. 2 НПК.
Обжалвания съдебен акт
е правилен и в неговата гражданска част, с която е бил уважен предявения от
гражданския ищец И.С.И. срещу подсъдимия граждански иск с правно основание чл.
45 ЗЗД за обезщетяване на причинените от деянието на подсъдимия имуществени
вреди. При определяне на размера на дължимото обезщетение
районният съд правилно е установил наличието на материалноправните
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, за ангажиране на
гражданската отговорност на подсъдимия да поправи причинените с деянието му
имуществени вреди на гражданския ищец. Налице е причинена на гражданския ищец имуществена
вреда в размер на 1 800 лева, която е последица от виновно и противоправно
поведение на подсъдимия, поради което на основание чл. 45 ЗЗД подлежи на
възстановяване от подсъдимия.
В пределите на извършената въззивна проверка не се установяват основания
за изменение или отмяна на обжалвания съдебен акт.
При изложените съображения обжалваният съдебен акт следва да бъде
потвърден изцяло като правилен.
Воден от горното и на
основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК С. окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата, постановена по
н.о.х.д. № 265/17 г. по описа на Районен съд – Е. П..
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.