РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 1332

 

гр. Пловдив, 07 юли 2022 г.

 

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ:          ТАТЯНА ПЕТРОВА

                              ПЕТЪР КАСАБОВ

                              

при секретаря Б.К. и участието на прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к. а. н. дело № 1203 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от В.М.И., с ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адвокат С.П., против Решение № 652 от 29.03.2022 г. на Пловдивски районен съд, ІV наказателен състав, постановено по а.н.дело № 8132 по описа на същия съд за 2021 г., потвърждаващо Наказателно постановление (НП) № 21-1030-007062/27.07.2021 г. на Началник група към ОД на МВР гр. Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон и са отнети общо 12 точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.

Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваното решение е постановено в нарушение на закона.

Иска се обжалваното решение на Пловдивски районен съд и издаденото НП да бъдат отменени. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.  

3. Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР гр. Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, не взема конкретно становище относно допустимостта и основателността на касационната жалба.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

 

ІІ. За допустимостта:

 

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За фактите:

 

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от В.М.И., срещу НП № 21-1030-007062/27.07.2021 г. на Началник група към ОД на МВР гр. Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което каза се, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6  от ЗДвП, са й наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява МПС за три месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон и са му отнети общо 12 точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.

НП е издадено въз основа на АУАН № АА974789 от 08.07.2021 г., съставен от С.Г.В. – полицейски инспектор към ОД на МВР гр. Пловдив, сектор ПП. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

На 20.12.2020 г. в 13.30 ч., в гр. Пловдив на бул. „Цариградско шосе – пътен възел „Скобелева майка“, южно платно, посока изток, И. като водач на лек автомобил МЕРЦЕДЕС Ц 220 ЦДИ, с рег. № ***, лична собственост, управлява лекия автомобил със скорост от 113 км/ч при максимално разрешена скорост за движение в населено място 50 км/ч. При отчетен толеранс от минус 3% наказуемата скорост е 109 км/ч. Посочено е още, че нарушението е установено с АRН САМ S1 № 11743СА и снимка № 0426721, който е съставен на основание чл. 53 от ЗАНН след попълнена декларация от собственика на МПС на 08.07.2021 г., в която той посочва себе си за водач.

Направен е извод, че с това деяние И. виновно е нарушила чл. 21, т. 1 от ЗДвП.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в спорното НП.

7. За да потвърди процесното НП районният съд е приел, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 1,  вр. с чл. 182, ал. 1, т. 6  от ЗДвП, като при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.

 

IV. За правото:

 

8. Решението е неправилно.

9. Настоящият съдебен състав не споделя изложените съображения на първоинстанционния съд относно началната дата, от която започва да тече тримесечния срок, предвиден в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН в случаи от категорията на процесния.

В тази връзка е необходимо да се отбележи, че нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е ясна и небудеща съмнение – “Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествaта за секюритизация, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.”.

Спазването на предвидените в закона срокове за ангажиране административнонаказателната отговорност на нарушителя е особено важна предпоставка за законосъобразното развитие на производството по реализирането й, като законодателното отношение по този въпрос личи от систематичното място на разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН в закона. Това е така с оглед целите на тази разпоредба, а именно - да се избегне едно евентуално продължително бездействие на държавните органи при осъществяване на техните правомощия, което би създало неоправдано положение на несигурност в правния мир. Следователно, неспазването на установените срокове за иницииране на производството по налагане на административно наказание е винаги съществено процесуално нарушение, доколкото се явява абсолютна пречка за развитието на административно-наказателно производство, и води до отмяна на постановения в едно такова производство акт.

10. Материалноправната презумпция, съдържаща се в чл. 188, ал. 1 ЗДвП за административнонаказателно отговорното лице, изключва необходимостта от извършването на каквито и да било други действия за откриване на нарушителя освен следните:

На основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и по аргумент от чл. 186, ал. 4 от закона, при нарушения, установени с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, на собственика, на когото е регистрирано превозното средство, а когато то е собственост на юридическо лице - на управителя му, следва да се изпрати покана с препоръчано писмо с обратна разписка (или по друг подходящ начин), да се яви в съответната служба за контрол в едномесечен срок от получаването й, за съставяне на акт за установяване на административно нарушение или за да посочи лицето, на което е предоставило управлението на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението. При неявяване в определения срок или при непосочване писмено на лицето, на което е предоставено управлението на моторното превозно средство, на собственика или на управителя на юридическото лице - собственик на моторното превозно средство, се издава АУАН в негово отсъствие.

Доколкото в Закона за движение по пътищата, не са предвидени специални правила относно съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления, на основание чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, приложение намират разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания. Това от своя страна означава, че и процесният АУАН е следвало да бъде съставен в преклузивните срокове предвидени в чл. 34, ал. 1 ЗАНН. 

От доказателствата събрани в хода на първоинстанционното производство и съображенията изложени по-горе, се обосновава извода, че нарушението и нарушителя в случая са били открити по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН още на 20.12.2020 г., а АУАН № АА974789 е съставен едва на от 08.07.2021 г. Ясно е при това положение, че АУАН е съставен  след изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.  

11. Изложеното до тук, не е съобразено от първоинстанционния съд при постановяването на обжалваното в настоящото производство решение, поради което въпросният съдебен акт се явява неправилен и като такъв ще следва да бъде отменен, като наред с това се постанови и отмяна на потвърденото с него наказателно постановление.

 

V. За разноските:

 

12. При посочения изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 228 и чл. 143, ал. 1 от АПК, на касатора се дължат сторените по производството разноски за двете съдебни инстанции. Те се констатираха в общ размер на 900 лв. (600 лв. адвокатско възнаграждение заплатено за процесуално представителство пред РС и 300 лв. за настоящата съдебна инстанция).

 

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 652 от 29.03.2022 год. на Пловдивски районен съд, ІV наказателен състав, постановено по АНД № 8132 по описа на същия съд за 2021 год., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-007062/27.07.2021 г. на Началник група към ОД на МВР гр. Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на В.М.И., с ЕГН **********,***, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон и са отнети общо 12 точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Пловдив да заплати на В.М.И., с ЕГН **********,***, сумата в размер на 900 лв., представляваща разноски за двете съдебни инстанции.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                             ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                             2.