Р Е Ш Е Н И Е №60
гр.Силистра, 20.10.2022 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Павлина Георгиева-Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Маргарита Славова
при
секретаря Румяна Пенева, с участието на Заместник-окръжния прокурор при ОП гр.Силистра
С.Т.,като разгледа докладваното от съдия Славова КАНД №63 по описа на съда за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение №158/01.07.22г.,постановено по АНД №36/2022г.,Силистренският
районен съд е потвърдил Електронен фиш (ЕФ) серия „К“ №5024882 на ОД МВР гр. Силистра,с
който на Д.П.Д. ***, на основание чл.189 ал.4,вр. с
чл.182 ал.2 т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП),за извършено
нарушение на чл.21 ал.2,във връзка с чл.21 ал.1 ЗДвП,е наложено административно
наказание по вид „глоба“, в размер на 300.00 лева.
Производството е образувано по касационна жалба на Д.П.Д.,подадена
чрез представител по пълномощие адв.С. ***, обективираща
искане за отмяна на съдебния акт и след решаване на спора по същество от
касационната инстанция, за отмяна на първоначално оспорения ЕФ. Релевирано е оплакване затова, че констатираната скорост на
движение е била изменена с 3 км/ч, което макар и да е в границите на допустимата
техническа грешка на всички измервателни уреди за скорост и въпреки, че е в
интерес на касаторката, я въвеждало в объркване какво точно била нарушила и с
колко км/ч е превишила допустимата скорост извън населено място,още повече при действието
на забраната от чл.46 ал.3 от Закона за нормативните актове, в административнонаказателно производство да се обясняват и
тълкуват приложените разпоредби.Инвокирано е
оплакване за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, с
необсъждането на въведени оплаквания във въззивния процес за това, че ЕФ макар
и формално да съдържал задължителните реквизити от утвърдения от министъра на
МВР образец (арг.чл.189 ал.4 ЗДвП), в същия не били
посочени възможностите от чл.189 ал.6-ал.8 ЗДвП, гарантиращи правото на защита
на касаторката.А щом били накърнени процесуалните ѝ права,това винаги следвало
да се обсъжда като съществено нарушение на административнонаказателните
производствени правила.Неправилно бил приложен и материалният закон защото при
неустановени съставомерни факти в процеса, като например
- липса на доказателства каква била максимално допустимата скорост за движение
на процесното кръстовище, съдът бил приел завършеност на релевирания
наказателен фактически състав.Акцентира се още върху твърдяна липса на
доказателства относно правилното из-ползване на процесното автоматизирано
техническо средство,като се черпят аргументи от неспазването на чл.15 от Наредба № 8121з-532/12.05.15г. за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата (Обн.ДВ,бр.36/15г.,посл.изм.ДВ,бр.6/18г.)- занапред само Наредбата, а именно-
нямало данни за обучението на лицата,използвали процесното АТСС, което
разколебавало извода за правилната му експлоатация и коректност на отчетения
резултат за скорост на автомобила на касаторката.Все на същия терен се поддържа
и оплакване,че протоколът,представляващ Приложение към чл.10 ал.1 Наредбата, не
бил попълнен за конкретното място (същият се попълвал при всяка смяна на
мястото на контрол),както и не всички негови полета били запълнени, като напр.-
не било посочено разстоянието от пътния знак с въведеното ограничение до АТСС;
нямало дигитална снимка за временно монтираното АТСС; не бил посочен режимът на
измерване и т.н.,което е обсъждано като съществено процесуално нарушение,
водещо до отмяна на ЕФ. Възразява се срещу валидността на приложения Протокол №
79-С-ИСИС/29.10.2020г.,тъй като в него не било посочено докога била валидността
на констатацията на извършилия последваща проверка на
измервателното средство за скорост началник отдел „ИСИС“ при Българския
институт по метрология, за съответствие на използваното АТСС с одобрения
тип.Всички доводи се поддържат с допълнителна молба (вх.№ 1497/12.10.22г.) и се
настоява за отмяна на решението на СРС и за решаване на спора по същество от касационния
състав, с отмяна и на ЕФ. Претендират се съдебни разноски за двете съдебни
инстанции.
Ответникът по касация - Областна
дирекция на МВР гр.Силистра, с писмено становище по делото, подадено чрез
упълномощен представител гл.юрисконсулт В. А. (л.27-л.28 ), поддържа
неоснователност на касационната жалба.Моли за оставянето ѝ без последици
и потвърждаване на процесния съдебен акт като съответен на фактите по делото и
закона.Излага аргументи в подкрепа на решаващите изводи на съда. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заместник-окръжният
прокурор при ОП гр.Силистра счита, че атакуваният съдебен акт е
законосъобразен, а касационната жалба неоснователна. Дава заключение за оставяне
в сила на съдебното решение.
Производството е по реда на Глава ХІІ /чл.208
и сл./ АПК,вр. с чл.63в ЗАНН.
Силистренският административен съд,след обсъждане на
жалбата и доказателствата по делото, прие следното: Касационни основания, от кръга на нормативно регламентираните с
чл.348 ал.1 НПК, във връзка с чл.63в ЗАНН, които са заявени с жалбата и
поддържани пред настоящия състав са за допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, вкл. че липсвала яснота
по фактическото обвинение, в сегмента - с колко км/ч била превишена допустимата
скорост за движение извън населеното място,при твърдяно отсъствие на каквито и
да е доказателства за началното ограничение на скоростта на движение на МПС в
процесния пътен участък, което да попълвало хипотезата на приложения чл.21 ал.2,вр. с ал.1 ЗДвП. Ето защо касационният контрол ще се
извърши на терена на поддържаните възражения за допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила и в пределите на задължителната проверка от
чл.218 ал.2 АПК.
Силистренският районен съд е установил вярно
фактическата обстановка по делото, въз основа на събраните доказателства. Базирайки
процесуалната си дейност на принципите от чл.13 и чл.14 НПК, е анализирал
задълбочено събраните в процеса доказателства и е извел законосъобразно
фактическите си изводи.Предмет на касационната проверка е решението на районния
съд, а не Електронния фиш (както счита касаторката),като контрол за
приложението на материалния закон,настоящата инстанция извършва и служебно, въз
основа на установените факти от СРС,предвид нормативната забрана за нови
фактически установявания от чл.220 АПК.
Процесът пред районния съд е иницииран от
касаторката против Електронен фиш (ЕФ) серия „К“ №5024882,с главно възражение
за несъответствие между фактическото положение и юридическата му
квалификация,довело до незаконосъобразното ѝ санкциониране.Съдът е
установил, че на 21.06.2021г. в 13:36 часа, на път II-71, пътно кръстовище за с.Светослав, в посока към гр.Добрич,
при ограничение на скоростта от 70 км/ч (за извън населено място), въведено с
пътен знак В26 и отчетен толеранс от -3 км/ч от измерената скорост, е
констатирано нарушение на чл.21 ЗДвП,извършено с лек автомобил АУДИ А3, с рег.№***, собственост на касаторката. Нарушението е установено
посредством автоматизирано техническо средство, регистрирало скорост от 107
км/ч при максимално допустима в участъка от 70 км/ч,което ограничение е
въведено с пътен знак В26 (л.32 АНД/СРС), а отчетеното превишение
на скоростта е от 34 км/ч, поради което е ангажирана отговорността ѝ по
чл.182 ал.2 т.4 ЗДвП.Релевираното нарушение е заснето
с автоматизирано техническо средство
(мобилна система за видеоконтрол) АТСС ARH CAM S1 с идентификационен №1174bd. Преносимата система за контрол на скоростта на МПС е
от одобрен тип и е преминала последваща
проверка,съгласно чл.43 от Закона за измерванията (ЗИ) на 29.10.20г., с
поставени защитни стикери, видно от Протокол №79-С-ИСИС/29.10.20г. (л.15 АНД/ СРС).
Метрологичният контрол на измервателното средство за скорост е извършен от
Българския институт по метрология съгласно регламентацията от ЗИ и Наредба за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол (Обн.ДВ,бр. 98/03г.,посл.изм.ДВ,бр. 86/17г.), чиито чл.755 ал.1 т.2 допуска, при
реални условия на измерване на скорост, отклонение от +/– 3км/ч, колкото са
изрично съобразени в полза на нарушителя и с ЕФ. Доколкото са спазени
нормативните изисквания относно изправността на радарните устройства,
използвани за пътен контрол,вкл. АТСС, съответен на закона е изводът на съда за
техническа изправност на автоматизираното средство, с което е заснето
процесното нарушение.
В този контекст като неоснователно следва да бъде
отклонено възражението на касаторката, че липсвали доказателства, след
проверката на АТСС на 29.10.2020г., за неговата техническа годност (време на
валидност на резултатите от проверката) към релевираната дата - 21.06.2021г.
Съгласно чл.43 ал.4 ЗИ периодичността на последващите
проверки се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор (ДАМТН), която е Заповед №А-616 от 11.09.18г.,
публикувана в ДВ и достъпна на сайта на ДАМТН.Според т.31 от същата, периодичността
на проверките на скоростомерите е една година, което
потвърждава извода на СРС за техническа изправност на автоматизираното средство,
с което е установено и заснето нарушението.
Съдът е установил още, че процесният
пред него ЕФ е издаден съгласно одобрения от министъра на МВР образец и съдържа
необходимите реквизити според чл.189 ал.4 ЗДвП. Непосочването на правни
разпоредби от регистъра на визираните в жалбата - чл.189 ал.6-ал.8 ЗДвП, даващи
възможност на нарушителя да направи писмено възражение; да бъде уведомен за
анулирането или отказа за анулиране на фиша, както и да го обжалва по реда на
ЗАНН, не са включени в утвърдения образец (л.27 АНД/СРС),а и не могат да
засегнат същността на волеизявлението,макар и извършено по електронен път, тъй
като се отнасят до последващи действия след установяване и санкциониране на
нарушение.Те биха имали значение за упражняване правото на обжалване на ЕФ,като
най-пълноценната му форма касаторката е упражнила ефективно - съдебната защита
по чл.189 ал.8 ЗДвП, което сочи на несъщественост на оплакването.Важното на
тази плоскост е това, че непосочените нормативни текстове не засягат същността
на ЕФ,поради което не могат да се отразят на неговата законосъобразност. В
изпълнение на регламентацията от същата ал.8 на чл.189 ЗДвП ответният орган е
из пратил заедно с преписката, в СРС и изискуемото съпроводително писмо
(рег.№342 000-779/18.01.22г.- л.3-л.5 АНД/СРС), в което се съдържа нормативно
определената информация - за участъка от пътя, действащото ограничение на
скоростта, посоката на движение на автомобила, разположението на АТСС,неговият
вид и данни за извършена метрологична проверка, които допълват фактите,
установени със статичното изображение (снимков материал, съгл. чл.5 Наредбата),
представляващо извлечение от видеоклипа,генерирал информацията в хода на
използването му на 21.06.2022г. Същото е с период на работа: начало 09:00 часа
и край на работа 14:30ч., на конкретния пътен участък - път II 71 км., пътно кръстовище за с.Светослав; при посока
на движение на контролираните МПС- към гр.Добрич; с посока на задействане
„приближаващ“; с посочен режим на измерване и при ограничение на скоростта за
движението им от 70 км/ч,посредством пътен знак В 26, с приложена снимка на
л.32, както и на АТСС на л.31 от делото на СРС.Горните реквизити са изискуемите
от чл.10 ал.3 от Наредбата, което ирелевира изцяло оплакването за нарушения на
правилата от чл.10 от с.н. Действително в образеца на протокола по чл.10 ал.1
от Наредбата, не са попълнени всички полета като: начало и край на участъка;
разстояние от пътния знак с въведеното ограничение до АТСС и др., които са
несъществени, доколкото могат да бъдат установени безпротиворечиво от
извлечената от клипа снимка №1174BD/0102 930
(л.20 АНД/СРС), вкл. с GPS координати.
Обосновано въззивният съд се е позовал на обсъдения
по-горе снимков материал, съдържащ правнозначима
информация за процесното нарушение,както и анализирайки извлечението от АИС на
„Пътна полиция“ Силистра (л.28), като е извел верни изводи за спазване и на
сроковете от чл.34 ЗАНН.
Като неоснователно следва да бъде отклонено и
оплакването за нарушение на чл.15 ал.1 от Наредбата,във връзка с Инструкция №8121з-749/20. 10.14г. за реда и
организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение (Обн.ДВ,бр.
90/14г.,посл.изм.ДВ,бр.7/21г.), тъй като не било
установено в процеса пред СРС лицата, които са работили с мобилната система за
контрол на скоростта (подписалите Протокола по чл.10 л. с.н.) дали са преминали
обучение за работа с АТСС. Съгласно типовите длъжностни характеристики на
полицейските служители работещи в сектор „Пътна полиция“ в отдел „Охранителна
полиция“ при ОД МВР Силистра, изискване за заемането на съответните длъжности,вкл.
за младши автоконтрольор, е преминало обучение за
работа с АТСС. На настоящият състав на АС-Силистра е служебно известно,че попълнилият
и подписал Протокола по чл.10 ал.1 Наредбата,вкл. с посочване на датата на
последващия метрологичен контрол на процесното мобилно измервателно средство, Д.Г.Д.,е
младши автоконтрольор в група „Организация на
движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор „ПП“; Г.М.Л.е
ст.инспектор - началник на същата група “ОДПКПД“ в отдел „ОП“ при ОД МВР
Силистра, а Р.В.И., който е проверил протокола и работата с АТСС на
22.06.2022г. е гл.инспектор, началник сектор „Пътна полиция“ в отдел „ОП“ при
ОД МВР Силистра.Следователно, работилият с мобилното техническо средство мл.автоконтрольор Д., както и началника на групата
ст.инспектор Г.Л.- свалил 45 статичните изображения от видеозаписа на АТСС от
процесната дата, са с нужните компетентности съгласно чл.15 Наредбата, поради
което като несъстоятелно възражението в горния смисъл следва да бъде
отхвърлено.
Предвид горните констатации,районният съд в
съответствие с фактите по делото и закона, е приел, че процесният пред него ЕФ е
по образец и със съдържание, съобразно чл.189 ал.4 ЗДвП.Спазено е изискването и
на чл.16 ал.5 от Наредба №8121з -532/15г.,като е приспадната максимално
допустимата грешка за въпросния вид АТС, посочена в чл.755 ал.1 т.2 от Наредба за средствата за измерване,които
подлежат на метрологичен контрол /Обн.ДВ,бр.98/03г.,посл.изм.ДВ,бр.86/17г./,вследствие на което отчетената от
техническото средство скорост от 107 км/ч е намалена с 3 км/ч и приетата за съставомерна,респ. наказуема, е посочена в ЕФ- 104 км/ч.Изрично
в генерирания текст на процесния пред СРС Електронен фиш е записано „[…] отчетен
толеранс -3 км/ч от измерената скорост[…]“, което изцяло ирелевира оплакването на касаторката
за неяснота относно точната стойност на приетата за съставомерна
скорост по чл.21 ал.2 във връзка с ал.1 ЗДвП.
В този контекст преценено,основателно
е искането на ответното по касация учреждение за
съдебни разноски,каквито съгласно чл.63д
ал.4-ал.5 ЗАНН, се присъждат по реда на АПК,което в ракурса на чл.143
ал.1,във вр. с §1 т.6 ДР АПК означава, че същите
следва да бъдат присъдени в полза на бюджета на органа, който е разпоредител с
бюджет и в чиято структура е АНО, издал процесния пред СРС юрисдикционен
акт.Такъв,по аргумент от чл.37 ал.2 ЗМВР,е Областната дирекция на МВР
Силистра.Според чл.143 ал.3 АПК,във връзка с чл.63д ал.5 ЗАНН, юрисконсултското възнаграждение се определя съгласно чл.37
от Закона за правната помощ,регламентиращ размера му с Наредбата за заплащането
на правната помощ (Обн.ДВ,бр.5/06г., посл.изм.ДВ,бр.69/20г.), чиито чл.27е е определил
относителни граници на възнаграждението от 80 до 120 лева. В случая, предвид
фактическата и правна сложност на касационното производство, същото следва да
бъде определено в размер на 80 лева.
Обобщавайки
изложеното, настоящият състав намира,че обжалваното решение на СРС е валидно и
допустимо.Същото е постановено в съответствие с установените факти по делото и
със закона.Ето защо,следва да бъде оставено в сила, воден от което и на
основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК,вр. с чл.63в ЗАНН, Административният
съд Силистра
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
в сила Решение №158/01.07.2022г., постановено по АНД №36/2022г. по описа на Силистренския
районен съд.
ОСЪЖДА Д.П.Д.,с ЕГН:**********,***, да заплати на Областна дирекция на МВР гр. Силистра, с
административен адрес:гр.Силистра,бул.“Македония“№144, сумата от 80.00 (Осемдесет) лева -
съдебни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.